Решение № 1309 от 21.11.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 1081/2023 г.

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК. С решение № 263335 от 18.11.2022 год., постановено по гр.д.№ 10072/2020 год. по описа на Софийски градски съд, I-10 състав са отхвърлени предявените от Л. А. П. против К. М. К. следните искове: 1/ иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.42, б.„а“ от ЗН за признаване за нищожно на нотариално завещание, акт № 1, том I, рег. № 434, дело 5/2013 г. на нотариус с рег. № ••• на НК, тъй като завещанието е направено в полза на лице, което няма право да получава по завещание; 2/ евентуален иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.42, б.„б“ от ЗН за признаване за нищожно на нотариално завещание, акт № 1, том I, рег. № 434, дело 5/2013 г. на нотариус с рег. № ••• на НК, тъй като при съставянето на завещанието не са спазени разпоредбите на чл. 24 ЗН; 3/ евентуален иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.42, б. „в“ от ЗН за признаване за нищожно на нотариално завещание, акт № 1, том I, рег. № 434, дело 5/2013 г. на нотариус с рег. № ••• на НК, тъй като завещанието и единственият мотив, поради който то е направено, противоречат на добрите нрави; 4/ евентуален иск с правно основание чл.43, ал.1, б.„а“ от ЗН за унищожаване на нотариално завещание, акт № 1, том I, рег. № 434, дело 5/2013 г. на нотариус с рег. № ••• на НК, тъй като завещанието е направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава и 5/ евентуален иск с правно основание чл.43, ал.1, б.„б“ от ЗН за унищожаване на нотариално завещание, акт № 1, том I, рег. № 434, дело 5/2013 г. на нотариус с рег. № ••• на НК, тъй като завещанието е направено поради измама, като са разпределени и разноските по делото. Решението е обжалвано от ищеца Л. А. П., чрез процесуален представител адв.М., с доводи за неправилност и незаконосъобразност. Твърди, че не за заявявали становище, че ответника е неспособен да наследява по завещание, но трябва да бъдат спазени нормите на чл.3 от ЗН. Поддържа, че е опорочена формата на завещанието чрез дописване на ръка на свидетел, което е недопустимо. Твърди още, че завещателя не е имал способност да завещава, с оглед здравословното й състояние. Оспорва изводите на съда с които е приел, че липсва измама при формиране волята на завещателката. Считат още, че завещанието противоречи и на добрите нрави, тъй като е направено само два дни след загробването на единия от наследодателите и без наличието на необходимите материално-правни предпоставки за това. Моли съда да отмени решението и постанови ново, с което исковите претенции да бъдат уважени. Въззиваемият К. М. К., чрез процесуален представител адв. С. оспорва жалбата като неоснователна и моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски. Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от страна в производството, имаща право на жалба, поради което е процесуално допустима. Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото намира следното: Пред първоинстанционният съд с исковата молба са предявени обективно съединени искове при условията на евентуалност, както следва: 1/ иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.42, б.„а“ от ЗН за признаване за нищожно на нотариално завещание, акт № 1, том I, рег. № 434, дело 5/2013 г. на нотариус с рег. № ••• на НК, тъй като завещанието е направено в полза на лице, което няма право да получава по завещание; 2/ евентуален иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.42, б.„б“ от ЗН за признаване за нищожно на нотариално завещание, акт № 1, том I, рег. № 434, дело 5/2013 г. на нотариус с рег. № ••• на НК, тъй като при съставянето на завещанието не са спазени разпоредбите на чл. 24 ЗН; 3/ евентуален иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.42, б. „в“ от ЗН за признаване за нищожно на нотариално завещание, акт № 1, том I, рег. № 434, дело 5/2013 г. на нотариус с рег. № ••• на НК, тъй като завещанието и единственият мотив, поради който то е направено, противоречат на добрите нрави; 4/ евентуален иск с правно основание чл.43, ал.1, б.„а“ от ЗН за унищожаване на нотариално завещание, акт № 1, том I, рег. № 434, дело 5/2013 г. на нотариус с рег. № ••• на НК, тъй като завещанието е направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава и 5/ евентуален иск с правно основание чл.43, ал.1, б.„б“ от ЗН за унищожаване на нотариално завещание, акт № 1, том I, рег. № 434, дело 5/2013 г. на нотариус с рег. № ••• на НК, тъй като завещанието е направено поради измама. По първия иск, ищцата Л. А. П. твърди, че е наследник на А. Л. К., която приживе направила нотариално завещание в полза на ответницата К. М. К.. Поддържа, че при наличието на жив законен наследник, ответника не е имала право да получава по завещание, като с уточняваща молба посочва, че липса основание за лишаване на ищцата от наследство, така както се съдържат в чл.3 от ЗН, тъй като наследодателката и ищцата са имали топли роднински отношения. По втория иск оспорва съдържанието на завещанието, като неточно и неавтентично и изготвено в разрез с волята на завещателя. Позовава се на пороци на нотариалния акт, изразяващи се в следното: към момента на съставянето му наследодателката е била „почти незряща, с доказано 90% поражение на зрението“, което не е отразено в нотариалния акт, също така не е ползвано лице, „което да информира завещателката за случващото се, да дава съгласие за действията й, материализиращи волята й относно ставащото“. Следващото нарушение, което се сочи, е че името на втория свидетел е дописано допълнително, на ръка, което опорочава изповядването на нотариалния акт. По третия иск съгласно исковата молба и направените допълнителни уточнения се поддържа, че ищцата е единствен родственик на починалата, имената на двете са почти идентични, което сочи морална и душевна обвързаност и наследствените им правоотношения са нарушени с процесното завещание, което е в противовес на добрите нрави и обичаи. По четвъртия иск се твърди, че завещателката към момента на съставянето на завещанието е страдала от нарушения в зрението, които квалифицира като почти пълна слепота. Това според ищцата означава, че не е имала способност да завещава. По петия иск се твърди, че завещателката не е имала намерение да съставя завещание, а представата, с която е действала и била, че подписва документ, с който изразява воля да бъде кремирана, а не погребана, и парите от сметките на току-що починалото лице, с което е живяла на семейни начала /брат на починалия й съпруг/, да бъдат преведени в нейна сметка. Твърди се още, че ответницата лично е предизвикала неверните представи у наследодателката, за да я мотивира да състави нотариалното завещание. Ответницата К. М. К. оспорва исковете, като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира решението в обжалваната част за валидно и допустимо. По очертания от оплакванията в жалбата предмет на въззивен контрол, свеждащ се наличието на основанията за недействителност на завещанието на посочените основания, намира следното: Предявените искове са допустими, тъй като за ищеца съществува правен интерес от установяване на несъществуването на правоотношението, породено от завещанието. Разгледани по същество обаче са неоснователни. Не е спорно по делото, а това се установява и от събраните доказателства, че по писмена молба на А. Л. К. и в присъствието на свидетелите Ц. Г. А. и Л. Б. З., Нотариус С. П. с рег. № ••• на НК е съставила нотариално завещание, вписано в акт № 1, том I, рег.№ 434, дело 5/2013 г. по описа на Нотариуса и вписано в Службата по вписванията по вх. №127/20.02.2013 г., в което е удостоверено, че е написано така, както се е продиктувало от А. К.. Със завещанието завещателката завещава на К. М. К. цялото свое движимо и недвижимо имущество, като е вписана и волята й, след смъртта си да бъде кремирана, като всички действия да бъдат извършени от наследницата й. В акта е удостоверено, че завещанието е съставено в дома на завещателката. В документа се съдържат подписи на завещателката, свидетелите и нотариуса. Пред първоинстанционният съд са събрани гласни доказателства досежно състоянието на завещателя, чрез разпит на свидетели. По иска с правно основание чл.42, б.“а“ от ЗН: Съгласно чл.42, б.„а“ от ЗН, завещателното разпореждане е нищожно, когато е направено в полза на лице, което няма право да получава по завещание. Хипотезиса на правната норма на чл.3 от ЗН установява, че недостоен да наследява е: а) който умишлено е убил или се е опитал да убие наследодателя, неговия съпруг или негово дете, както и съучастникът в тия престъпления, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта, или ако е амнистирано; б) който е набедил наследодателя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание, освен ако набедяването се преследва с тъжба на пострадалия и такава не е била подадена; в) който е склонил или възпрепятствал наследодателя чрез насилие или измама да направи, да измени или отмени завещанието или който е унищожил, скрил или поправил негово завещание или съзнателно си е служил с неистинско завещание. В настоящия случай от ищцовата страна не се навеждат фактически твърдения по отношение на ответницата да е налице някое от изброените в чл.3 от ЗН основания за недостойнство, а само се излага довода, че доколкото по отношение на нея като наследник по закон не са налице основания по чл.3, то не може да бъде лишена от наследство, съответно – ответницата няма право да наследява. Този довод обаче не води до порок на завещанието и нищожност по смисъла на чл. 42, б. „а“ ЗН. Това е така, тъй като съгласно чл.13 от ЗН всяко пълнолетно лице, което не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действа разумно, може да се разпорежда със своето имущество за след смъртта си чрез завещание. Завещателя може свободно да се определя съдържанието на завещанието, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Не съществува забрана за завещателя да се разпорежда с цялото си имущество в полза на лице, различно от наследника му по закон и при наличието на родственици сред изброените в чл.5 и следващите ЗН. По иска с правно основание чл.42, б.“б“ от ЗН: Съгласно чл.42, б.„а“ от ЗН, завещателното разпореждане е нищожно, когато при съставянето на завещанието не са спазени разпоредбите на чл. 24, съответно чл.25, ал.1 от ЗН. Установено е по делото, че спорното завещание е направено в нотариална форма. Съгласно чл.24 от ЗН нотариалното завещание се извършва от нотариуса в присъствието на двама свидетели. Завещателят изявява устно своята воля на нотариуса, който я записва така, както е изявена, след което прочита завещанието на завещателя в присъствието на свидетелите. Нотариусът отбелязва изпълнението на тия формалности в завещанието, като означава и мястото, и датата на съставянето му. След това завещанието се подписва от завещателя, от свидетелите и от нотариуса. За съставяне на нотариалното завещание нотариусът се ръководи от разпоредбите на чл.578, ал.1 и 2 от ГПК. С посочената разпоредба се въвежда изискване за изготвяне проект на нотариалния акт, за формата, вида и размера на хартията, които следва да са по образец, утвърден от министъра на правосъдието, както и всички екземпляри на проекта се изготвят чисто и четливо, написани на ръка с черно или синьо мастило или напечатани. В настоящия случай се установи по делото, че нотариалното завещание е съставено в дома на завещателката А. К., в присъствие на двама свидетели, съставено е под диктовката на завещателката, прочетено е в нейно присъствие и в присъствието на свидетелите, като е означен адресът и датата на съставянето му, подписано е от завещателя, от свидетелите и от нотариуса. Завещанието е написано чисто и четливо съгласно образец, като в основната си част е напечатано, а частта относно име и индивидуализиращи белези на единият свидетел – написано на ръка в четлив вид. Съдът приема, че са спазени всички изисквания, установени в материалния и процесуалния закон относно формата и съставянето на нотариалното завещание и не е налице порок по смисъла на чл.42, б. „б“, вр. чл.24 ЗН. За неоснователни приема възраженията на ищцовата страна досежно дописания на ръка свидетел, тъй като липсва пречка това да бъде сторено. Важното в случая е, че ръчното вписване на свидетеля е станало на определеното за това място, в рамките на акта и е направено чисто и четливо, без задрасквания и поправки. Нещо повече – житейски е възможно нотариусът, отивайки на адреса изобщо да няма информация за свидетелите, които ще присъстват на съставянето на завещателното разпореждане. По иска с правно основание чл.42, б.“в“ от ЗН: Съгласно чл.42, б.„в“ от ЗН, завещателното разпореждане е нищожно, когато завещателното разпореждане или изразеният в завещанието мотив, поради който единствено е направено разпореждането, са противни на закона, на обществения ред и на добрите нрави. При буквално тълкуване на нормата е видно, че хипотезата изисква завещанието да е съставено поради един /единствен/ мотив и този мотив да противоречи на закона, морала или обществения ред. В настоящия случай ищцовата страна сочи като основание за противоречие на добрите нрави обстоятелството, че е единствен родственик на починалата, имала е с нея топли роднински отношения и наследствените им правоотношения са нарушени с процесното завещание, което е в противовес на добрите нрави и обичаи. Тези доводи не могат за бъдат споделени от настоящия състав. Това е така, тъй като разпореждането на завещателя с имуществото си за след смъртта си чрез завещание представлява едностранна разпоредителна сделка по силата която завещателя може свободно да определя съдържанието на завещанието си и към кого е насочена сделката, пораждаща действие след неговата смърт. Липсва правило, установено от добрите нрави и нормите в обществото, при наличие на живи родственици, завещателят да не може да се разпорежда в полза на лица, извън кръга на родствениците. По иска с правно основание чл.43, ал.1, б.“в“ от ЗН: Съгласно чл.43, ал.1, б.“а“ от ЗН завещанието е унищожаемо, когато е направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава. В настоящия случай по делото се установи, че завещателката е дееспособно лице, а относно способността да действа разумно, съдебната практиката приема, че неспособни да действат разумно са лицата, които не са поставени под запрещение, но поради слабоумие, душевна болест или друга причина не са в състояние да разсъждават нормално, липсва им здрав разум и не могат да разбират и да ръководят постъпките си. Ищцовата страна не твърди, че преди или след съставяне на завещанието, завещателката да е била в състояние да не може да разсъждава нормално, да й липсва здрав разум и да не могат да разбира и да ръководи постъпките си. Единственото изложено твърдение е за намалено зрение. В тази връзка от представения абмулаторен лист от преглед, извършен през 2008 г., се установява, че ищцата към този момент е имала оплаквания от намалено зрение и са установени склеротични промени, ретина с хидроидоза и макули с дегенеративни промени, като е предписана терапия с капки за очи. Свидетеля П. установява в дадените показания, че А. малко недовиждала. Въззивният съд приема, че дори и завещателката да е имала силно намалено зрение, граничещо със слепота, макар медицинският документ да не установява това, то това не е състояние, което я препятства да действа разумно и да не разбира свойството и значението на действията които извършва. В тази насока са и показанията на разпитаните пред първоинстанционният съд свидетели, който установяват, че А. К. е имала контакти с ограничен кръг хора, нейни съседи и близки, сред които самите свидетели, пълномощника на ищцата и майка му, ответницата и нейния съпруг. Никой от свидетелите не установява наследодателката да е била с интелектуални затруднения, неориентирана, а напротив – водели разговори с нея, в рамките на които е общувала нормално и разумно. Всички свидетелите потвърждават, че е имала влошено зрение, но нито един от тях обаче не сочи за наличието на някакъв здравословен проблем или интелектуален дефицит, които да водят до невъзможност завещателката да разсъждава нормално, да й липсва здрав разум или да не може да разбира и да ръководи постъпките си. По иска с правно основание чл.43, ал.1, б.“б“ от ЗН: Съгласно чл.43, ал.1, б.“б“ от ЗН завещанието е унищожаемо, когато е направено поради грешка, насилие или измама, като в настоящия случай се твърди последната хипотеза. Измама е налице тогава, когато при съставяне на завещанието у завещателя умишлено са създадени неверни представи, които да са го мотивирали да извърши акта на безвъзмездно имуществено разпореждане за след смъртта си. По делото от разпитаните пред първоинстанционният съд свидетели П. и М. не се установява ответницата чрез конкретни думи или действия да е въздействала върху завещателката, мотивирайки я към съставяне на завещанието. Относно отношенията между ответницата и завещателката се установява единствено, че ответницата К. К. и съпругът й са присъствали в дома на А. К., като тя ги е представяла като „роднини на Ж.“. Приета е пред първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза, която изследва девет файла, съдържащи запис на женски и мъжки глас, за които се твърди, че са на завещателката костова и пълномощника Б. Р.. От тази експертиза се установява, че в разговорите си завещагелката и пълномощникът й са обсъждали наследството на Ж. /Г. К., с когото е била във фактическо съжителство/, както и отношенията й с ответницата и майка й. Завещателката споделила с Р., че е ядосана на Ж. /майката на ответницата/ – че е „фалшива“ и „й действа зле“, че обича Р., а не М. и К. /ответницата и съпругът й/. Относно процесното завещание, единственото в аудиозаписите, отнасящо се до него, е че на масата в кухнята са били подготвени документите, както и коментар „абе има нещо гнило в нещата“, за който коментар обаче не е ясно дали се отнася до предходната тема на разговора – свързана с лекарство за сън или до завещанието. В обобщение, дори и да се приеме, че наследодателката лично е направила коментар във връзка със съставяне на нотариалното завещание, че „има нещо гнило“, то това не установява наличие на порок във волята, изразяващ се в умишлено създаване у завещателя на неверни представи, които да са я мотивирали да извърши завещанието. Недоказани останаха и твърденията на ищцовата страна, че при съставяне на завещанието, завещателката е действала с убеждението, че подписва документ, с който изразява воля да бъде кремирана, а не погребана, и парите от сметките на току-що починалото лице, с което е живяла на семейни начала /брат на починалия й съпруг/, да бъдат преведени в нейна сметка, което не е и елемент от фактическия състав на измамата, като основание за недействителност. Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Софийския градски съд следва да бъде потвърдено. При този изход на делото пред въззивния съд, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата от 5 000 лева, представляващи разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК. По изложените съображения, съдът