Решение № 1299 от 22.4.2026 г. на Административен съд - Плевен по дело № 876/2025 г.

Производство по чл.145 АПК вр. чл.62, ал.1 т.2 от ЗИНЗС. Образувано е по жалба от М. М. А., [ЕГН], изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр.Белене, против Заповед №Л-03-654#1/06.11.2025 година на Главен директор на ГДИН, с която е оставена без уважение молба с вх.№ МЗ-01-167/05.05.2025г. от лишения от свобода, чрез адв. Я. П., за изпращане на лечение в СБАЛЛС към Затвора- гр.София. Посочва се, че на лишения от свобода незаконосъобразно е отказано преместването му за лечение от затвора гр.Белене в Софийския централен затвор. Твърди се, че в затвора Белене няма лечебно заведение, което да осигури нужното проследяване и лечение на заболяването на М. А.. Твърди се, че лишеният от свобода многократно е бил извеждан за прегледи от специалисти в областта на гастроенерологията, с оглед влошаване на здравословното му състояние. Сочи се, че е налице риск от сериозно влошаване на здравословното му състояние, поради непровеждане на лечение и непроследяване на заболяването му, далече от лечебни заведения, в които може да бъде лекуван и да му бъде оказвана помощ т.е. оспорващият е поставен в застрашено състояние. Твърди се, че А. търпи болки и страдания именно поради факта, че не му се провежда лечение, като се нарушават и правата му по Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи и се нарушава забраната в чл.3 от ЗИНЗС. Иска се от съда да отмени Заповед №Л-03-654#1/06.11.2025 година на Главен директор на ГДИН, като незаконосъобразна и неправилна. В съдебно заседание оспорващият М. М. А., се явява лично и се представлява от адв. А. Д. – АК-Варна. Страната и процесуалният и представител молят съда да уважи жалбата. Претендират се разноски по депозиран списък по чл.80 от ГПК. Ответникът – главен директор на ГДИН, редовно призован, не се явява. Представлява се от юрисконсулт П. П., която моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Прави възражение за размера на претендираното адвокатско възнаграждение от оспорващия. Претендира деловодни разноски в размер на 150 лв. Административен съд - Плевен, девети състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното: Безспорно е по делото, че жалбоподателят М. М. А., изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвора гр.Белене. Установява се от адм.преписка по делото, че с молба вх.№ МЗ-01-167/05.05.2025г. от М. М. А. чрез адв. Я. П. – АК-Русе, до ГДИН било поискано лишеният от свобода да бъде приведен в затворническата болница в София за лечение, тъй като въпреки лекарските предписания, хоспитализации, прегледи изписани лекарства в болниците в Свищов и в Плевен на М. М. А. не била поставена диагноза от какво боледува. С писмо изх.№ 30-01-330/29.05.2025г. на началник на отдел СДВРП в ГДИН на молбата била оставена без уважение. С Решение № 3241/23.10.2025г. по адм.дело № 570/25г. по описа на АС-Плевен съдът обявил за нищожен отказ, материализиран в писмо с рег. изх.№ 30-01-330/1/29.05.2025 г. на началник отдел СДВРП при ГДИН – София по молба вх. №МЗ-01-167/05.05.2025 г. от М. М. А., подадена на 04.05.2025 г. чрез адв. Я. П., с искане за преместване от Затвора Плевен в Затвора София за лечение в лечебно заведение при Затвора София, както и изпратил административната преписка на Главен директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София за произнасяне в 14 дневен срок от влизане в сила на съдебното решение. Със Заповед № Л-03-654/1/06.11.2025г. главният директор на ГДИН оставил без уважение молбата на лишения от свобода М. М. А., подадена чрез адв. Я. П., с искане за изпращането му в СБАЛЛС –София за лечение. За установяване на спорни по делото обстоятелства са приобщени писмени доказателства: От медицинското досие на лишения от свобода се установява, че лишеният от свобода е бил преглеждан от гастроентеролог д-р С. Р. на 14.10.2024г., както и на 03.01.2025г. и на 25.03.25г. при д-р Д. П. П. първото посещение е назначена терапия – Ноплаза и Бутирин, при второто - Ноплаза, Бусколизин и Атаракс. При посещението при гастроентеролог на 25.03.2025г. е поставена диагноза „хронична без кръвоизлив или перфорация – МКБ – К.26.7“ със снета анамнеза – болки в горна коремна половина, гадене, повръщане на кръв, коремен дискофрот и киселини. Направена му е ехография на коремни органи, като по време на прегледа М. М. А. е отказал да му се направи фиброгастроскопия. Изписана му е терапия: ХДР.Ноплаза, Зирид и Бутарин. И след трите прегледа лишеният от свобода отказал да приема изписаните му лекарства. Поискал да бъде лекуван от д-р Г., както и да бъде преведен в СББАЛС-гр.Ловеч. След изписването от СБАЛЛС-Ловеч поискал да му се изпише рецепта за медикаментите от д-р Д. П. (гастроентеролог). На 23. 04.25г. му е изписана хартиена рецепта, която му била предоставена лично. Лишеният от свобода не подал молба за закупуване на лекарствата, както и не предал рецептата на социалния служител, който отговаря за него, като отказал всякакво съдействие. С. М. М. А. е посещавал на 20.09.2023г. и на 27.11.2024г. психиатър – д-р Н. М., като му е изписвана терапия, но отново е отказал терапията. М. М. А. е постъпвал е четири пъти в СБАЛЛС –Ловеч „Психиатрично отделение“ (08.12.23г.-08.01.24г.; 23.03.24г.-23.04.24г.; 15.04.25г. ; 07.08.25г.-13.08.25г.;) с диагноза „разстройство в адаптацията“ и „смесено личностово разсторйство. Агравация с хоспитализъм“, като му е била провеждана терапия с различни медикаменти - халоперидол, Мендилекс, Хелицид, Бусколизин, Сетинин. Препоръчана е поддържаща терапия с Конвулекс, която се изпълнява от МЦ при Затвора Белене. На 03.08.25г., 10.08.23г., 19.09.23г., 08.11.2023г., 01.11.23г., 20.02.24г., 31.05.24г., 23.06.24г., 27.09.24г., 20.11.24г., 27.11.24г., 29.12.2024г.,03.01.2025г., 17.01.25г.; 12.02.25г., 12.03.25г., 18.05.25г., 28.05.25г., 13.06.25г., 26.10.25г., 29.10.25г., 03.12.25г., 28.01.26г.; на М. М. А. са проведени амбулаторни прегледи за установяване на моментното му състояние, за което са издадени множество амбулаторни листове, представени по делото. При част от амбулаторните листове лишеният от свобода не е посочил оплаквания, както и е отказвал да му бъдат направени изследвания. В тази насока е изричният отказ от 13.01.2026г.- л. 125 от делото. Видно от документите на л.133, 137-140 от делото, за проверка състоянието му е изисквана спешна медицинска помощ от МЗ-ЦСМП –Белене, като при голяма част от прегледите е установено, че А. е в добро общо състояние и е клинично здрав. В периода от 30.06.25г. до 03.07.25г. е постъпил във вътрешно отделение на МБАЛ „Д-р Димитър Павлович“ ЕООД-гр.Свищов с диагноза К21.0 – „гастроезофагелна рефлуксна болест с езофагит“ . Изписани са му Пулцет и Зирид за три месеца. Гореизложените фактически обстоятелства се установява от писмените доказателства по делото и медицинското досие на жалбоподателя вкл. справка рег.№ 2571/12.05.25г., становище с рег.№ 1643/20.03.2025г., епикриза от 13.08.2025г., от 15.04.2025г., от 23.04.24г. , от СБАЛЛС-Ловеч, епикриза от 03.07.25г. от МБАЛ „Д-р Димитър Павлович“ ЕООД-гр.Свищов и др. Така установеното от фактическа страна води до следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима. Подадена е на 11.11.2025г., видно от поставения входящ номер по описа на затвора Белене, в законовия 14 дневен срок, от активно легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и при наличие на правен интерес от направеното оспорване. Разгледана по същество се явява неоснователна по изложените по-долу съображения: Предмет на оспорване е Заповед № Л-03-654/1/06.11.2025г. главният директор на ГДИН оставил без уважение молбата на лишения от свобода М. М. А., подадена чрез адв. Я. П., с искане за изпращането му в СБАЛЛС –София за лечение. Административният орган приел, че не са налице основанията в чл.62, ал. т.2 от ЗИНЗС и тези в чл. 116, ал.1 от Правилника за прилагане на ЗИНЗС, а именно липсва предложение на началника на затвора и лекарско предписание. Съгласно чл.14, ал.1 от Правилника за устройството и дейността на лечебните заведения към Министерството на правосъдието, предложението за лечение в специализирана болница за активно лечение на лишените от свобода следва да съдържа трите имена, датата и годината на раждане на лишения от свобода и данни за престъплението, размера, режима и остатъка от наказанието, а за осъдените на доживотен затвор – и кратки характеристични данни. Съгласно чл.14, ал.2 от същия акт предложението се придружава от медицинско направление, в което се отбелязват: диагнозата, началото и протичането на заболяването, направените изследвания и резултатите; моментното състояние на болния; къде е проведено и какъв е резултатът от назначеното лечение; становище относно начина на конвоирането –отделно, ако болният е заразоносител, със или без придружител или с общ конвой. Предложението се подписва от началника на затвора и от директора на медицински център. В конкретния случай такова предложение не е било направено. Предвид изложеното директорът на ГДИН еприел, че не са изпълнени изискванията на чл.56, ал.3 от Наредба №2/22.03.2010г. за условията и реда на медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода за издаване на заповед от главния директор на ГДИН по предложение на началник сектор „Медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода“ към ГДИН, поради което на основание чл. 13, ал. 2 т. 1 вр. чл. 62, ал.1 т.2 от ЗИНЗС и чл. 115, ал.1 от ППЗИНЗ оставил без уважение молбата. Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът е служебно задължен да извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания, установени в чл. 146 от АПК, независимо дали те са посочени от оспорващия. Съдът намира, че оспорваният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган – главния директор на ГДИН, разполагащ с материална и териториална компетентност по чл.62 от ЗИНЗС. Оспореният отказ е издаден като електронен документ и е подписан с валиден електронен подпис съгласно изискванията на закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. В тази насока е и справка вх.№ 6998/08.12.25г. Заповедта съдържа и задължителните реквизити по чл. 59, ал.2 т. 1-7 от АПК. В хода на административното производство, съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения. Заповедта е мотивирана, съдържа фактическите и правни основания за издаването й, както и разпоредителна част, с която се определят правата и задълженията на лишения от свобода, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва. Не е налице и нарушение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от ЗИНС преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се извършва със заповед на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията": 1. при включване в обучения, в курсове за придобиване на специалност, за повишаване на квалификацията или за работа – при изявено желание от лишения от свобода; 2. при настаняване на лечение в болнично заведение по лекарско предписание; 3. по молба на близките или на лишения от свобода при промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти; 4. по предложение на началника на затвора при възникване на психологическа несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода - пострадали или близки на пострадалите от извършеното престъпление, или при наличието на други важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода; 5. при необходимост с цел съобразяване с изискванията на чл. 43, ал. 4; в този случай се взема предвид и желанието на лишения от свобода. В конкретния случай въз основа на подадена молба с правно основание чл. 63, ал.1 т.2 от ЗИНЗС главния директор на ГДИН се е произнесъл, като е отказал да уважи искането на лишения от свобода. Не се установи в съответствие с изискването в чл.62, ал.1 т.2 от ЗИНЗ обаче да е наличие на лекарско предписание за преместването на лишения от свобода от затвора Белене в СБАЛСС, поради което правилно главният директор на ГДИН е отказал преместването. Преценката на административния орган за издаване на административен акт е по целесъобразност, но при наличие на задължително условие – наличие на лекарско предписание за това. Неоснователно е изложеното в жалбата срещу заповедта, че на лишения от свобода не е предоставяно медицинско обслужване, както и че здравето му е в риск, както и че главният директор на ГДИН е следвало да се произнесе на основание чл.62, ал.1 т.4 от ЗИНЗС, като премести лишения от свобода в друго място за изтърпяване на наказанието поради наличие на важни причини за това. Съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 1 от ЗИНЗС, при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическо здраве на лишените от свобода. В чл. 129, ал. 1 от ЗИНЗС е предвидено, че медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, които са част от националната система за здравеопазване и медицинската помощ, която се осъществява в тях, съответства на общите медицински стандарти (чл. 129, ал. 2 от ЗИНЗС). С нормата на чл. 133, ал. 1 от ЗИНЗС е регламентирано създаването на медицински центрове към затворите, затворническите общежития и поправителните домове, в които, съгласно чл. 134, ал. 1 от ЗИНЗС, се осъществяват спешна медицинска и дентална помощ; първична медицинска помощ; специализирана извънболнична медицинска помощ; дентално обслужване; профилактична, рехабилитационна и хигиенно-противоепидемична дейност за поддържане и укрепване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода и медицинско освидетелстване на здравословното състояние на лишените от свобода. Предписанията на медицинските специалисти имат задължителен характер за началниците на съответните места за лишаване от свобода, като медицинското решение се взема единствено в интерес на здравето на лишения от свобода. При несъгласие с определената диагноза или назначеното лечение лишеният от свобода за своя сметка може да поиска консултация със специалисти от други лечебни заведения. В този случай на консултанта се осигурява достъп до молителя, но становището на специалистите от другите лечебни заведения има само консултативен характер. Те не могат да определят мястото, където ще се провежда лечението. В този смисъла е разпоредбата на чл.137, ал.1 и ал.3 от ЗИНЗС. Същевременно в чл.34 и сл. от Наредба № 2/22.03.2010г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода предвижда провеждането на задължителни прегледи веднъж годишно, както и задължителни изследвания, които се провеждат след получаване на информирано съгласие от лишения от свобода. Изпращането на лишени от свобода в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода и извън лечебните заведения по чл.56 от Наредба № 2/ 22.03.2010г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, се осъществява когато в лечебните заведения в местата за лишаване от свобода няма условия за провеждане на необходимото лечение, налага се лечение на инфекциозни заболявания, или са необходими консултативни прегледи или специализирани изследвания. Необходимостта от изпращане в друго лечебно заведение се определя от директора на СБАЛЛС или на медицинския център, който издава медицинско направление, в което задължително се отбелязват диагнозата, началото и протичането на заболяването, направените изследвания и резултатите, моментното състояние на болния, къде е проведено и какъв е резултатът от назначеното лечение, както и конкретното искане. Директорът на СБАЛЛС или на медицинския център уговаря консултацията, изследването или лечението и подготвя необходимите за това документи. Изпращането в лечебно заведение се извършва със заповед на началника на съответното място за лишаване от свобода. По отношение на профилактичната дейност и медицинското обслужване на лишените от свобода съгласно чл.143, ал.1 от ЗИНЗС лишените от свобода, пожелали медицински преглед, се приемат от лекар в срок до 24 часа. В същият смисъл е и разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗИНЗС. В конкретния случай субективните преценки на жалбоподателя за това каква по вид медицинска помощ трябва да му бъде оказана не може да бъде основание за извод, че служителите в медицинския център в затвора Белене не са му оказали дължимата спрямо него медицинска грижа. По делото няма анамнестични и клинични данни за обостряне на хронични заболявания в резултат на бездействие по отношение на дължимата грижа за здравословното му състояние. Нуждите на лицето в тази насока са задоволени напълно, като са изпълнявани в срок, ритмично и последователно всички предписания на лекуващите лекари и специалисти. Следва да се отбележи, че от писмените доказателства по делото се установява по безспорен и категоричен начин, че при голяма част от прегледите при личен лекар или медицински специалист, назначената от тях терапия не е била изпълнявана от лишения от свобода поради негово нежелание и категоричен отказ, както и А. е отказвал провеждане на изследвания. Същевременно въпреки неговото поведение лишеният от свобода е бил преглежда над 30 пъти – амбулаторно и в лечебно заведение, както и му е било изписвано и провеждано лечение. Налице е и разлика между дължимата административна дейност на ГДИН по материално-битово осигуряване, оборудване с медицинска техника, снабдяването с лекарства и др., които се организират от ГДИН и медицинската такава - профилактична, диагностична, лечебна и др., като качеството на последната следва да се основава на медицински стандарти и добра медицинска практика. Ефикасността, резултатността и правилността на оказаната в местата за лишаване от свобода медицинска помощ от гледна точка на утвърдените медицински стандарти (чл. 80 от Закона за здравето във вр. с чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения) и дали същата отговаря на изискванията за достатъчност и качество (чл. 81, ал. 2, т. 1 от Закона за здравето), не могат да бъдат контролирани от затворническата администрация тъй като не се касае за административна дейност, а за медицинска такава. Контрол върху медицинската дейност се осъществява от контролните органи, посочени в Закона за лечебните заведения, Закона за здравето и Закона за здравното осигуряване (арг. чл. 6, ал. 6). Това следва от разпоредбите на чл. 3 и 4 от Правилника за устройството и дейността на лечебните заведения към Министерството на правосъдието, приет с ПМС № 159 от 17.07.2003 г., както и тези на чл. 3 и 4 и 5 от Наредба № 2/2010 г. Заявлението на лишения от свобода, че не му е предоставяна качествена медицинска помощ в затвора Белене и липсата на доверие в медицинските лечебни заведения и специалисти в област Плевен, не са подкрепени с доказателства за некачествена медицинска помощ или друго, а са израз на желанието на жалбоподателя да се премести в гр.София. Не са представени и доказателства за уговорени консултации с определени лекари от друг район и нарочни молби в тази насока към началника на затвора Белене, които да не са удовлетворени след положително становище от медицински специалисти. В конкретния случай липсва предложение от началника на затвора гр.Белене за преместване на лишения от свобода обосновано със становище и предложение в тази насока на медицинските специалисти от МЦ при затвора. Обстоятелството, че директорът на ГДИН не се е произнесъл на основание чл.64, ал.1 т.4 от ЗИНЗ също не съставлява процесуално нарушение, тъй като същият е сезиран с искане с правно основание чл.62, ал.1 т.2 от ЗИНЗС, а наличието на важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода по т.4 от същата норма е предоставена единствено и само на оперативната самостоятелност на органа. С оглед на горното, съдът приема, че издадената Заповед № Л-03-654/1/06.11.2025г. е законосъобразна, като жалбата срещу нея следва да се отхвърли изцяло. При този изход на делото и своевременно направено искане за присъждане на разноски следва М. М. А. да бъде осъден да заплати по сметка на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" София направените по делото разноски в размер на 76,69 евро, представляващи юрисконсултско възнаграждение, съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът