Решение № 6684 от 22.12.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 10123/2021 г.

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК. С решение от 18.05.2021 г. по гр.д. № 28226/2019 г. на СРС, ГО, 171 състав ЗК „Д.З.“ АД е осъдено да заплати на „Р.“ ЕООД, на основание чл.411 КЗ, вр. чл.17, ал.1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/, сумата от 5 376 лв., представляваща част от стойност на откраднато количество стока, заплатена от ищеца като превозвач, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 20.05.2019 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 1 294 лв. мораторна лихва за периода 22.12.2016 г. – 20.05.2019 г. Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78. ал.1 ГПК, сумата от 1 316, 80 лв. разноски по делото. Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ответника ЗК „Д.З.“ АД. Счита, че решението е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано. Излага съображения, че твърденията на ищеца са, че е погасил чрез прихващане задължение за заплащане на обезщетение за вреди от кражба на товар, но не към увреденото лице – собственика на товара, което подлежи на обезвреда, а към спедитор – „Е.Т.С.“, който в случая няма вземане към „Р.“ ЕООД. Излага съображения, че не е било обсъдено възражението му за давност по чл.32 CMR, както и че според Общите му условия, отговорността на превозвача се „активира“ при предявени рекламационни искове по CMR, а доказателства за такива не са представени. Твърди, че не е налице покрит риск по застраховката, тъй като товарната композиция е била оставена на неохраняем паркинг, на място около бензиностанция, което изключва отговорността на застрахователя съгласно т.15.6 от Общите условия на застрахователя. Позовава се на т.12 от Общите условия – вандализъм и т.15.1 – груба небрежност от страна на застрахования. Дори и да се приеме приложение на чл.17, т.2 CMR, то тогава е приложима т.8 от Общите условия на застрахователя. Излага съображения, че не е обсъдено възражението му относно уговореното самоучастие от 10%. Поддържа доводи относно акцесорния характер на вземането за мораторна лихва. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо това да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове. Претендира разноски. В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „Р.“ ЕООД. В проведеното пред въззивната инстанция открито съдебно заседание същият оспорва жалбата и отправя искане за потвърждаване на решението. Претендира разноски. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира от фактическа страна следното: Ищецът твърди, че извършва по занятие превоз на товари по шосе, като отговорността му на превозвач е застрахована по силата на застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе“, сключена с ответника – полица № 1332160157000889/07.04.2016 г. със срок на валидност: 09.04.2016 г. – 08.04.2017 г. Твърди, че сред покритите рискове по застраховката е кражба, погиване и увреждане на товари, превозвани в случая с влекач „Рено Магнум“ с рег. № •••••••, собственост на застрахования, като покритието се отнася и до всички прикачени полуремаркета към влекача. Ищецът твърди, че между него и „Е.Т.С.“ са налице договорни правоотношения, по силата на които „Е.Т.С.“ е възложило на ищеца поръчка, в изпълнение на която на 01.07.2016 г. към процесния влекач е прикачено ремарке, в което е натоварена стока от фирма „С. П.Н.“ Б.М. ООД от адрес в гр. Сустерен, за което е съставена товарителница. След това в същото ремарке от адрес в гр. Ейнховен е натоварена стока на фирма DHL, за което е съставена товарителница от 01.07.2016 г. Ремаркето е запечатано от DHL с печат № 1971480. Композицията е управлявана от водача А.М.Х.. В 19: 45 часа същия ден шофьорът спира на паркинг на бензиностанция „ВР“ на ул. „Десенбаан“ в Схаейк за регламентирана почивка, като остава в кабината на влекача през цялото време на почивката. Към 04: 45 на следващия ден шофьорът, подготвяйки се за тръгване, при обичайния оглед на камиона установява, че брезентът на ремаркето точно след последната задна гума е срязан, както и опаковките на палетите, и част от товара е откраднат. Подаден е сигнал за кражбата, като шофьорът е уведомил и работодателя си, който от своя страна е уведомил застрахователя. По инструкция на фирмата спедитор камионът е укрепен от шофьора и е продължил към крайната си дестинация за разтоварване при получателя. След получаване на стоката от получателите „С. П.Н.“ Б.М. ООД и DHL са установени точните количества и видове липсваща стока, за които е издадена фактура № NE160600496 на стойност 18 610 лв. Ищецът е уведомил застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, по повод на което е образувана преписка № 210214454, по която последният е отказал изплащането на застрахователно обезщетение. Ищецът твърди, че на четири етапа е погасил задължението си за част от стойността на откраднатата стока до размер на 5 376, 58 лв., за която сума е издадено кредитно известие от 22.12.2016 г. – чрез прихващане с вземания към „Е.Т.С.“ по 4 бр. фактури. Счита, че неправилно застрахователят е отказал да му заплати застрахователно обезщетение. Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 5 376 лв., представляваща регресно вземане към застрахователя във връзка с погасено от ищеца като превозвач задължение за заплащане на обезщетение, ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата 1 294 лв. мораторна лихва за периода 22.12.2016 г. – 20.05.2019 г. Претендира разноски. В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ЗК „Д.З.“ АД, с който оспорва исковете. Оспорва да е налице покрит риск по застраховката, като твърди, че товарната композиция е била оставена на неохраняем паркинг, с оглед на което отговорността му се изключва по чл.15.6 от Общите му условия. Позовава се на т.12 от Общите условия – вандализъм и т.15.1 – груба небрежност от страна на застрахования. Счита, че законосъобразно е отказал изплащането на застрахователно обезщетение. Излага съображения, че твърденията на ищеца са, че е погасил чрез прихващане задължение за заплащане на обезщетение за вреди от кражба на товар, но не към увреденото лице – собственика на товара, което подлежи на обезвреда, а към спедитор – „Е.Т.С.“, който в случая няма вземане към „Р.“ ЕООД. Позовава се на давност и твърди, че според Общите му условия отговорността на превозвача се „активира“ при предявени рекламационни искове по CMR, а доказателства за такива не са представени. Дори и да се приеме приложение на чл.17, т.2 CMR, то тогава е приложима т.8 от Общите условия на застрахователя. Прави възражение за уговорено самоучастие в размер на 10% от стойността на щетата. Оспорва иска за мораторна лихва по съображения относно акцесорния й характер. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски. По делото е представена полица № 1332160157000889/07.04.2016 г., с която между „Д.З.“ АД и „Р.“ ЕООД е сключен договор за застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе“ със срок на застрахователно покритие: 09.04.2016 г. – 08.04.2017 г., в която е посочено, че застрахователното покритие по полицата е валидно за всеки превоз от момента на издаване на CMR-товарителницата до момента на пристигане на товарния автомобил в мястото, обозначено за краен пункт. Вписано е превозното средство, чрез което застрахованият упражнява дейността си, а именно: влекач „Рено Магнум DXI 500“ с рег. № •••••••, собственост на „Р.“ ЕООД. Уговорено е 10% самоучастие по всяка щета, както и лимит на отговорността – до действителния размер на вредите, но не повече от предвиденото в чл.23 CMR и протокол към нея – чл.2, а именно 8, 33 СПТ на килограм товар, но не повече от 250 000 евро в агрегат на застраховката. Видно от представените Общи условия за застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе“, застрахователят покрива отговорността на превозвача съгласно Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ - р.II, т.3. Посочено е, че отговорността се активира при възникнали рекламационни искове за цялостна или частична липса или повреда на товара от момента на приемането за превоз до този на доставянето в съответствие чл.1, т.1 от Конвенцията – р.II, т.4. Предмет на тази застраховка са само превози, извършени с товарни композиции (автомобили/влекачи – ремаркета/полуремаркета), изрично посочени в застрахователната полица, освен ако не е уговорено друго – р.II, т.7, изр.1. Застраховката не покрива отговорността на превозвача за загуба/повреда, причинени пряко/косвено на товарите, когато липсата или повредата се дължат на грешки на правоимащия, на нареждане на последния, което не е резултат на грешка на превозвача, на присъщ недостатък на стоката или на обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне и последиците, които не е могъл да преодолее (чл.17, т.2, гл. IV от Конвенцията) – т.III.8. В клаузата на чл.15 от Общите условия са предвидени изключения от покритите рискове, в т.ч. загуба или повреда вследствие на кражба и грабеж, в т.ч. въоръжен грабеж на или от превозното средство, паркирано на неохраняем паркинг или е спряно и оставено без охрана, докато е било под отговорността на застрахования – р.III, т.15.6, както и груба небрежност на застрахования и/или негови служители, агенти, помощници или други, наети от него лица – р.III, т.15.1. Между страните не се спори относно наличието на сключен договор за превоз между „Е.Т.С.“ и „Р.“ ЕООД, по силата на който на „Р.“ ЕООД е възложеното извършването на международен превоз на товари. Видно от представения по делото договор, в същия е уговорено, че от момента на предаване на товара на превозвача последният носи отговорност за него – в т.ч. за повреди и кражби. Представена е международна товарителница CMR от 01.07.2016 г. с посочени изпращач: DHL Карго (Холандия), получател: DHL Карго (Финландия), подписана от превозвач: „Р.“ ЕООД. Представена е и международна товарителница CMR от 01.07.2016 г. с посочени изпращач: фирма „С. П.Н.“ Б.М. ООД, получател: „А. ОУ“, подписана от превозвач: „Р.“ ЕООД. С уведомление за щета от 08.07.2016 г. „Р.“ ЕООД е уведомило застрахователя за настъпило на 02.07.2016 г. застрахователно събитие – кражба на стока на територията на Холандия. С писмо изх. № 310099734/29.11.2016 г. застрахователят е отказал изплащане на застрахователно обезщетение. По делото е представен протокол № PL2100-2016147500-1 – жалба за кражба от превозно средство, подадена от А.М.Х. до полицията Източен Брабант, област Хертогенбош, Район Маас и Лейхрааф с посочени дата на извършване: между петък 01.07.2016 г. 19: 45 часа и събота 02.07.2017 г. 04: 45 часа, като от страна на ответника не се оспорва осъществяването на самата кражба. Представен трудов договор на водача А.М.Х. от 03.06.2016 г., сключен с „Р.“ ЕООД за длъжността „шофьор товарен автомобил“. От приетата по делото ССЕ се установява, че за извършените транспортни услуги „Р.“ ЕООД е издало на „Е.Т.С.“, както следва: фактура № 344/10.11.2016 г. на стойност 1 228 евро; фактура № 343/10.11.2016 г. на стойност 2 676 евро; фактура № 347/08.12.2016 г. на стойност 4 939 евро; фактура № 348/09.12.2016 г. на стойност 1 727 евро, т.е. на обща стойност 10 570 евро. От страна на „Е.Т.С.“ са извършени плащания на обща стойност 7 821 евро, от която сума: на 21.12.2016 г. – 6 094 евро по първите три фактури и 1 727 евро по четвъртата, като е останал непогасен остатък от 2 749 евро, за която сума превозвачът е издал фактура № 351/22.12.2016 г. за сумата 2 749 евро (с левова равностойност 5 376, 58 лв.) с основание - извършен международен превоз с камион •••••••. Вещото лице е посочило, че стойността на откраднатия товар е 15 490 евро с левова равностойност 30 295, 81 лв., както и че част от тази сума до размера на 2 749 евро (с левова равностойност 5 376, 58 лв.) е прихваната с вземанията на „Р.“ ЕООД към „Е.Т.С.“ за извършен превоз. Вещото лице е посочило, че с оглед посоченото тегло на стоките – 265, 85 кг, стойността на липсващия товар, изчислена по чл.23 от Конвенцията, възлиза на сумата 2 776, 29 евро с левова равностойност 5 429, 95 лв. При така установеното съдът намира от правна страна следното: Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Съдът е сезиран с иск на превозвач, чиято отговорност е застрахована при ответника по силата на застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе“, който твърди да е погасил задължението си обезвреда, възникнало във връзка с кражба на товар по време на превоз, с оглед на което счита, че в негова полза е налице вземане към застрахователя. Искът намира своето правно основание в нормата на чл.435 КЗ, според която, ако е удовлетворил увреденото лице, застрахованият има право да получи от застрахователя застрахователното обезщетение в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност) и на покритието по застрахователния договор и при спазване изискванията на чл. 434. Първоинстанционният съд е приел грешна правна квалификация по чл.411 КЗ, вр. чл.17, ал.1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/, но същевременно, е изследвал обстоятелствата, които са част от основанието на иска по чл.435 КЗ, с оглед на което не е налице произнасяне по непредявен иск, което би обусловило недопустимост на решението, а се касае за грешна правна квалификация. По тази причина решението се явява допустимо, с оглед на което следва да бъдат обсъдени доводите относно правилността му. Предявени са искове с правно основание чл.435 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД. Съгласно чл.435 КЗ ако е удовлетворил увреденото лице, застрахованият има право да получи от застрахователя застрахователното обезщетение в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност) и на покритието по застрахователния договор и при спазване изискванията на чл. 434. Договорът за застраховка, сключен със застраховател от превозвач, с предмет на застраховката отговорността на превозвача за вреди от липса или повреда на стоката, нанесени от превозвача на трети лица, при осъществяване на търговската му дейност по превоз на стоки по занятие, е вид застраховка „Гражданска отговорност“. Застраховката покрива отговорността на превозвача, а не вредите, причинени на товара /стойността на уврежданията в случая/. Това означава, че предмет на поетото от застрахователя покритие е рискът от възникване на отговорност на превозвача за вредите от неизпълнение на негово задължение по договор за автомобилен превоз на товари /решение № 127 от 05.02.2020 г. по т. д. № 2957/2018 г. на ВКС, І ТО; решение № 118 от 20.07.2017 г. по т. д. № 2179/2016 г. на ВКС, І ТО; решение № 27/29.07.2016 г. по т. д. № 2415/14 г. на ВКС, II ТО/, поради което за отношенията от застрахователния договор се прилагат правилата на чл.429 – чл.435 КЗ. Когато обект на застраховането са стоки и товари, за превоза на които се прилагат правилата на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, както в случая, отговорността на застрахователя по застраховка „Отговорност на превозвача“ е обусловена от отговорността на превозвача по Конвенцията. Предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя по такъв договор са следните: валидно застрахователно правоотношение с ищеца по договор за застраховане, който го обвързва; настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора; събитието да представлява покрит застрахователен риск, съобразно уговореното между страните; установяване размера на дължимото застрахователно обезщетение – действителната стойност на претърпените вреди; уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, удовлетворяване от страна на застрахования на увреденото лице. В случая не е спорно между страните, а се установява и от представената застрахователна полица № 1332160157000889/07.04.2016 г. и Общи условия към нея, че между страните е възникнало застрахователно правоотношение, по силата на което отговорността на ищеца в качеството му на превозвач е била застрахована при ответника със срок на застрахователно покритие: 09.04.2016 г. – 08.04.2017 г. Установи се по делото, че между „Е.Т.С.“, която организира транспорт на товари, но няма собствени камиони, и „Р.“ ЕООД е сключен договор, по силата на който последното се е задължило да извършва превози по възлагане, за които ще издава фактури, платими в 30-дневен срок от издаването им. Страните не спорят, че в изпълнение на този договор „Р.“ ЕООД е следвало да извърши превоз на товари, за които са издадени съответно: международна товарителница CMR от 01.07.2016 г. с посочени изпращач: DHL Карго (Холандия), получател: DHL Карго (Финландия), подписана от превозвач: „Р.“ ЕООД, и международна товарителница CMR от 01.07.2016 г. с посочени изпращач: фирма „С. П.Н.“ Б.М. ООД, получател: „А. ОУ“, подписана от превозвач: „Р.“ ЕООД. Не се спори между страните, че в срока на застрахователно покритие – между 01.07 и 02.07.2016 г. е осъществена кражба на превозвани от ищеца стоки. Установи се от заключението на ССЕ по делото, че стойността на откраднатия товар е 15 490 евро с левова равностойност 30 295, 81 лв., а изчислена по чл.23 от Конвенцията с оглед посоченото тегло на стоките – 265, 85 кг, възлиза на сумата 2 776, 29 евро с левова равностойност 5 429, 95 лв. Съгласно чл.17, т.1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), превозвачът е отговорен за цялостната или частичната липса или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до този на доставянето й, както и за забавата при доставянето й, с оглед на което при кражба на товар, каквато в случая не се спори, че е била осъществена, възниква отговорност на превозвача. От страна на ответника се твърди наличието на изключение от покритите рискове, уредено в клаузата на т.15.6 от Общите условия, а именно – кражба от превозното средство, паркирано на неохраняем паркинг или спряно и оставено без охрана, докато е било под отговорността на застрахования. В тежест на ответника е да докаже наличието на обстоятелства, които представляват изключение от покритите рискове. В случая осъществяването на кражбата не е спорно между страните. В Общите условия на застрахователя се съдържа дефиниция на „охраняем паркинг“, а именно – специално организирано място за паркиране на товарни превозни средства, снабдено с необходимите обозначителни знаци, ограждения, осветление, денонощна охрана, видеонаблюдение, за което превозвачът е заплатил такса за престой. В Общите условия на застрахователя не се съдържа дефиниция на „неохраняем паркинг“, но по аргумент от противното, за такъв следва да се счита, паркинг, който не отговаря на изискванията за охраняем такъв. По делото обаче не се установява кражбата да е настъпила на такъв паркинг или превозното средство да е било оставено без охрана, докато е било под отговорността на застрахования. Във връзка с тези обстоятелства в производството е представена жалба, подадена от шофьора до полицията, в която е посочено, че е паркирал камиона на бензиностанция „ВР“ в Схаейк за почивка; че е спял в него и че когато се е събудил, при огледа му е установил разрязване на брезента от страната на пътническото място след последната задна гума и е констатирал липсата на стока. Приложено е и уведомление за щета, в което е посочено единствено, че е осъществена кражба на стока на територията на Холандия. Ангажирани са и електронни документи, обективирани на хартиен носител – разпечатки от Google Maps относно местоположението на бензиностанцията и паркинга към нея, в които не се съдържат никакви данни във връзка с обсъжданите правно релевантни факти. Въз основа на гореизложеното съдът намира, че не може да се приеме за доказано в условията на пълно и главно доказване, че се касае за неохраняем паркинг или че превозното средство е било оставено без охрана, докато е било под отговорността на застрахования, с оглед на което не могат да бъдат споделени доводите на ответника, че е налице изключение от покритите рискове. От страна на ответника се твърди наличието на изключение от покритите рискове, уредено в клаузата на т.8 от Общите условия, според която отговорността на застрахователя се изключва, ако липсата/повредата се дължат на грешки на правоимащия, на нареждане на последния, което не е резултат на грешка на превозвача, на присъщ недостатък на стоката или на обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне и последиците, които не е могъл да преодолее, каквито обстоятелства в случая не се установяват по делото. От страна на ответника се твърди наличието на изключение от покритите рискове, уредено в клаузата на т.12 от Общите условия, а именно – вандализъм (т.45.8 – „вандализъм/злоумишлени действия на трети лица“ по смисъла на Общите условия представляват злоумишлени противообществени действия на трети лица, изразяващи се в унищожаване или повреждане на чуждо имуществено благо, които действия макар и противоправни, предвид степента на обществена опасност, не са квалифицирани като престъпления по НК), какъвто в случая не се установява по делото. От страна на ответника се твърди наличието на изключение от покритите рискове, уредено в клаузата на т.15.1 от Общите условия, а именно – груба небрежност на застрахования, каквато не се установява да е била осъществена. Съгласно чл.32 от Конвенцията исковете, свързани с превози, подчинени на нея, се погасяват с изтичането на едногодишен давностен срок. Обаче в случай на измама или на грешка, приравнена към измама според закона на сезирания съд, давността е три години. Конвенцията CMR урежда давностните срокове, с изтичането на които се погасяват исковете, свързани с превози, подчинени на конвенцията, в т.ч. претенциите за заплащане на превозно възнаграждение, но не и претенцията за изплащане на застрахователно обезщетение по чл.435 КЗ. Срокът, предвиден в чл. 32, ал. 1 от CMR, касае отношенията възложител – превозвач, но не и тези на последния със застрахователя /в подкрепа на посоченото – решение № 260678 от 2.05.2023 г. по в. гр. д. № 4023/2020 г. на СГС; решение № 237 от 21.03.2022 г. по в. гр. д. № 1439/2021 г. на ОС – Бургас и др./. За давността за вземането по чл.435 КЗ се прилага правилото на чл.378, ал.5 КЗ, съгласно който вземането се погасява в 5-годишен срок от плащането на обезщетение от застрахования на увреденото лице, а не от момента на настъпване на застрахователното събитие. В случая към датата на подаване на исковата молба не е изтекла приложимата петгодишна давност по чл. 378, ал. 5 КЗ, поради което вземането не е погасено по давност. Установи се от представените по делото писмени доказателства и заключението на ССЕ, че стойността на откраднатия товар е 15 490 евро с левова равностойност 30 295, 81 лв., а изчислена по чл.23 от Конвенцията с оглед посоченото тегло на стоките – 265, 85 кг, възлиза на сумата 2 776, 29 евро с левова равностойност 5 429, 95 лв., както и че част от тази сума до размера на 2 749 евро (с левова равностойност 5 376, 58 лв.) превозвачът „Р.“ ЕООД е погасил към „Е.Т.С.“ чрез прихващане с вземанията на „Р.“ ЕООД към „Е.Т.С.“ за извършен превоз. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че е налице плащане на задължения към трети лица, които нямат общо с товара. На първо място, осъществено е прихващане като правопогасяващ способ, а не плащане, и на следващо – погасяването е направено спрямо насрещната страна по договора за превоз, към която превозвачът е задължен, с оглед на което възражението е неоснователно. От страна на ответника е заявено възражение във връзка с уговореното в застрахователната полица самоучастие в размер на 10%. Съгласно чл.374, ал.1 КЗ страните по застрахователния договор могат да уговорят самоучастие на застрахования, което се изразява в поемане от него на част от отговорността в случай на настъпване на застрахователно събитие. Самоучастието може да бъде безусловно или условно. При безусловното самоучастие застрахованият поема отговорността от настъпване на застрахователно събитие до определен размер при всяка вреда (чл.374, ал.2 КЗ), а при условното самоучастие застрахователят заплаща целия размер на вредата, ако той надвишава размера на самоучастието, определен в застрахователния договор. Вредите, които не надвишават установения по застрахователния договор размер на условното самоучастие, се поемат от застрахования (чл.374, ал.3 КЗ). По силата на чл.374, ал.4 КЗ размерът на самоучастието не може да надхвърля 50 на сто от застрахователното обезщетение или фиксирана в договора сума. Извън случаите по чл. 375, когато самоучастието е недопустимо, при задължителни застраховки „Гражданска отговорност“ размерът на самоучастието не може да надхвърля 10 на сто от застрахователното обезщетение. В случая, видно от представената застрахователна полица, в същата е уговорено самоучастие 10% от всяка щета. Съгласно р.VII „Застрахователно обезщетение“, т.41 - от размера на застрахователното обезщетение преди изплащането му се приспадат договореното самоучастие и всички суми, които застрахованият или увреденото лице са получили от други за лица за същата загуба и/или повреда. С оглед изложеното и предвид уговореното между страните безусловно самоучастие от 10%, основателно е възражението на жалбоподателя, че същото следва да бъде отчетено при определяне на застрахователното обезщетение. Превозвачът е погасил задължението си за обезвреда, което е възникнало в негова тежест, до размер на сумата 2 749 евро (с левова равностойност 5 376, 58 лв.), с оглед на което и при отчитане на самоучастието от 10%, има вземане към застрахователя до размера на сумата 4 838, 92 лв. До посочения размер искът се явява основателен, а над нея до пълния предявени размер същият е неоснователен. С оглед акцесорния характер на претенцията за мораторна лихва, в полза на ищеца е налице вземане за същата в размер на сумата 1 182, 94 лв. за периода 22.12.2016 г. – 20.05.2019 г. Последицата от приетата от съда грешна правна квалификация е отмяна на решението и разрешаване спора по същество при правилната такава, при което искът за главницата следва да се уважи за сумата 4 838, 92 лв. и да се отхвърли до пълния предявен размер, а този за мораторната лихва – да се уважи за сумата 1 182, 94 лв. и да се отхвърли до пълния предявен размер. По разноските: С оглед изхода на спора ищецът има право, на основание чл.78, ал.1 ГПК, на разноски за производството пред СРС в размер на сумата от 1 188, 84 лв. Ответникът има право, на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГК, на сумата от 9, 72 лв. юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред СРС, съобразно отхвърлената част от исковете. В полза на жалбоподателя следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 22, 68 лв. разноски за въззивната инстанция, съобразно уважената част от жалбата. От страна на ответника по жалбата се претендира адвокатско възнаграждение в размер на сумата 900 лв. Жалбоподателят своевременно е завил възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК. Съдът, като взе предвид нормата на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в ред. ДВ, бр.45/15.05.2020 г., в сила от 15.05.2020 г., приложима към момента на сключване на договора за правна защита – 09.07.2021 г., според която минималното адвокатско възнаграждение възлиза на сумата 516, 80 лв.; вида и обема на осъществената правна защита, както и броя на проведените заседания – едно заседание, намира за основателно възражението на жалбоподателя за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и като съобрази, че уважаването на възражението по чл.78, ал.5 ГПК не поражда задължение за намаляване на адвокатското възнаграждение до неговия минимум, намира, че същото следва да се намали до размера на сумата 600 лв. От посочената сума в полза на ответника следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата 541, 70 лв. разноски пред въззивната инстанция. Воден от гореизложеното, съдът