Решение № 300 от 5.2.2025 г. на Административен съд - Русе по дело № 889/2024 г.

Производството е по чл. 9б от Закона за местните данъци такси (ЗМДТ) вр. чл.4, ал.1 от ЗМДТ и чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), вр. чл. 144, ал. 1 ДОПК и чл. 226, ал.1 от АПК вр. параграф 2 от ДР на ДОПК.

Настоящото дело е образувано след като с Решение № 11760/01.11.2024 г., постановено по адм.д. № 4751/2024 г. по описа на ВАС, VIII отделение, е отменено Решение № 1036/26.03.2024 г., постановено по адм.д. № 760/2023 г. по описа на Административен съд – Русе, в частта, в която е отменен Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 ДОПК с № 294-1/04.09.2023 г., издаден от С. Д. И., на длъжност главен специалист в отдел МДТ, дирекция „Финанси, местни данъци и такси“ при община Две могили, потвърден с Решение № 1/15.11.2023 г. на началник отдел МДТ при община Две могили, с който на „Ф + С - Агро” ООД, със седалище гр. Русе, са установени задължения за такса битови отпадъци за 2023 г., както следва: 1. За имот с партиден номер 6804F3871 в гр. Две могили, в частта за сумата над 4283.56 лв. до 16554.28 лв., установено с АУЗ задължение, за лихвите за сумата над 52.20 лв. до 198.31 лв., установени с АУЗ; 2. За имот с партиден номер 6804F1152 в с. Чилнов, община Две могили, в частта за сумата над 3860.24 лв. до 9528.90 лв., установено с АУЗ задължение, за лихвите за сумата над 47.04 лв. до 114.15 лв., установени с АУЗ, както и в частта му за разноските и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда при спазване на дадените от касационната инстанция задължителни указания.

Първоначално съдебното производство е образувано като адм.дело № 760/2023 г. по описа на АС – Русе по жалба на „Ф+С-Агро” ООД, със седалище гр. Русе, представлявано от С. Я. С., срещу Акт за установяване на задължения (АУЗ) по чл. 107, ал. З ДОПК с № 294-1/04.09.2023 г., издаден от С. Д. И., на длъжност главен специалист в отдел „Местни данъци и такси“ (МДТ), Дирекция „Финанси, местни данъци и такси“ (ДФМДТ) при община Две могили, с който е определен размерът на такса битови отпадъци (ТБО) за 2023 година и лихви за просрочие, както следва: 1. За имот с партиден номер 6804F3871 в гр. Две могили – 16 554.28 лв. главница и 198.31 лв. лихви за забава и 2. За имот с партиден номер 6804F1152 в с. Чилнов, община Две могили – 9 528.90 лв. главница и 114.15 лв. лихви за забава, потвърден с Решение № 1/15.11.2023 г. на началник отдел МДТ при община Две могили.

С постановеното Решение № 1036/26.03.2024 г. по адм.д. № 760/2023 г. по описа на АС – Русе, съдът е отменил частично горепосочения АУЗ за установяване на задължения по чл. 107, ал. З ДОПК, както следва:

1. за имот с партиден номер 6804F3871 в гр. Две могили, в частта за сумата над 4283.56лв. до 16554.28лв., установено с АУЗ задължение, за лихвите за сумата над 52.20 лв. до 198.31 лева, установени с АУЗ и 2. за имот с партиден номер 6804F1152 в с. Чилнов, Община Две могили, в частта за сумата над 3860.24лв. до 9528.90лв., установено с АУЗ задължение, за лихвите за сумата над 47.04 лв. до 114.15 лева, установени с АУЗ.

С постановеното решение при първоначалното разглеждане на делото съдът е отхвърлил жалбата на дружеството в останалата част и е осъдил Община Две могили да заплати на „Ф+С-Агро” ООД, със седалище гр. Русе, разноски и възнаграждение за един адвокат в общ размер на 2398.71 лв.

Решение № 1036/26.03.2024 г. по адм.д. № 760/2023 г. по описа на АС – Русе е обжалвано пред ВАС от приходния орган само в отменителната му част. Решението, в частта, в която е отхвърлена частично жалбата на „Ф+С-Агро” ООД, със седалище гр. Русе срещу АУЗ, като необжалвано, е влязло в законна сила.

С Решение № 11760/01.11.2024 г., постановено по адм.д. № 4751/2024 г. по описа на ВАС, VIII отделение, е отменено Решение № 1036/26.03.2024 г. по адм.д. № 760/2023 г. по описа на АС – Русе, само в отменителната му част и в частта за разноските и делото е върнато за новото разглеждане.

В решението на касационната инстанция са изложени съображения за липса на мотиви в обжалваното решение на АС-Русе досежно наличието на възможност за определяне на ТБО за 2023 г., дължима за компонентите – услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и за обезвреждане на отпадъците в депа по отношение на двата процесни имота на дружеството, според количеството отпадъци; как е определен размерът на разходите за услугата по чл. 62, т. 3 от ЗМДТ – за поддържане на чистотата и уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места и селищните образувания в общината, предназначени за обществено ползване за календарната 2023 г. за всеки от процесните имоти по начините, регламентирани в чл. 67, ал. 8, т. 3, б.“а“ и б.„б“ от ЗМДТ, както и относно приложимия метод за определяне на основата на изчисляване на ТБО и конкретния размер на отделните компоненти на ТБО. Дадени са указания при новото разглеждане на делото да се обсъди заключението на допуснатата съдебно-техническа експертиза в съвкупност с останалите по делото доказателства, да се изложат мотиви относно приложимия метод за определяне на основата за изчисляване на ТБО и размера на отделните й компоненти за двата процесни имота и след това да се формира извод за законосъобразност на оспорения акт, като се съобрази размера на таксата с оглед отделните компоненти: 1. за услугата сметосъбиране и сметоизвозване; 2. за услугата по обезвреждане на отпадъците по депа и 3. за услугата поддържане чистотата на територията за обществено ползване.

В изпълнение на дадените задължителни указания в отменителното решение на ВАС, настоящият състав на АС-Русе съобрази следното:

Безспорно се установява, че „Ф + С - Агро” ООД, със седалище в гр. Русе е собственик на процесните имоти: 1. нежилищен недвижим имот с адрес: [улица], гр.Две могили, УПИ в строителни граници с идентификатор - 20184.1.1228, целия имот - 38 158 кв.м, застроена площ /РЗП/ на имота - 4 969 кв.м., с партида № 6804F3871 и 2. нежилищен недвижим имот с адрес - [улица], село Чилнов, община Две могили, УПИ в строителни граници с идентификатор - 81373.63.29, целия имот - 22 008 кв.м, застроена площ /РЗП / на имота - 3623 кв.м, с партида № 6804F1152.

По делото, при новото разглеждане, са изискани и представени относимите за 2023 г. декларации за определяне на такса битови отпадъци относно процесните имоти, подадени от „Ф + С - Агро” ООД, със седалище в гр. Русе до кмета на община Две могили /л.9 и л.10 от настоящото дело/. С посочените декларации дружеството е заявило, че за имота, находящ се в гр. Две могили, с партида № 6804F3871 за 2023 г. ще използва следните съдове за битови отпадъци: 3 броя тип „Бобър“ и 1 бр. малък пластмасов контейнер и за имота, находящ се в с Чилнов, община Две могили, с партида № 6804F1152 за 2023 г. ще използва следните съдове за битови отпадъци: 1 брой тип „Бобър“.

Спорът е относно законосъобразното определяне на размера на дължимата от дружеството ТБО за двата имота за 2023 г. Правният режим на такса битови отпадъци е регламентиран в глава III, раздел I, чл. 62 и следващите от ЗМДТ. Със ЗИД ЗМДТ, обнародван в ДВ бр. 88/2017 г., е извършена цялостна промяна на разпоредбите, регламентиращи правилата за ТБО. Изменени са чл. 62, 63, 64, 66, 67, 68, 69, ал. 2 и са създадени нови разпоредби. В § 21 от същия ЗИД ЗМДТ е посочено: „Законът влиза в сила от 1 януари 2020 г., с изключение на § 5 относно чл. 66, ал. 3, т. 1, § 15, 16, 17 и 20, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник". Със ЗИД ЗКПО, публикуван в ДВ бр.98/2018 г., ЗИД на Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците, публикуван в ДВ бр. 14/2021 г. и ЗИД ЗМДТ, публикуван в ДВ бр. 81/24.09.2024 г., влизането в сила на направените изменения е отложено неколкократно. С последния ДВ бр. 81/2024 г., посочените по-горе изменения отново са отложени, като за влизането им в сила е посочена датата 01.01.2026 г. Съобразявайки изложеното, съдът приема, че съгласно относимата към 2023 г. редакция на чл. 62 от ЗМДТ (Доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., съответно изменена с ДВ бр. 88 от 2017 г., изм. относно влизане в сила от 01.01.2026 г. - ДВ бр. 98 от 2018 г., ДВ бр. 14 от 2021 г. и ДВ бр.81/2024 г.) ТБО се заплаща за следните услуги: 1. по събирането и извозването на битовите отпадъци; 2. по обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и 3. за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, като размерът на таксата се определя за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване.

С разпоредбата на чл. 67 от ЗМДТ законодателят е определил способите за изчисляване на ТБО по съответните компоненти. Цитираната норма е изцяло променена с направените изменения в ДВ бр. 88 от 3.11.2017 г., като влизането на същата в сила е отложено за 1.01.2020 година, което с ново изменение в ДВ, бр. 98 от 27.11.2018 г. в сила от 1.01.2019 г., влизането в сила на нормата е отложено за 1.01.2022 г. Следва ново изменение обнародвано в ДВ, бр. 14 от 17.02.2021 г., в сила от същата дата, с което влизането в сила на нормата е отложено за 01. 01. на втората година, следваща публикуването на резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд в РБ през 2021 година. Последното изменение е обнародвано в ДВ бр.81/2024 г., с което влизането на нормата в сила отново е отложено за 01.01.2026 г. Съобразно направените по-горе констатации относно измененията на чл. 67 ЗМДТ, действаща за процесния период на 2023 година е разпоредбата в редакцията обнародвана в ДВ. бр. 119 от 2002 г., в сила от 1.01.2004 г., която гласи:

(1) Размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци.

(2) Когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет.

(3) При определяне размера на таксата в зависимост от количеството на битовите отпадъци се включват разходите по чл. 66, ал. 1, т. 1, 2 и 3.

(4) Таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет.

Предвид приложимата редакция на чл. 67 от ЗМДТ, регламентираща определянето на размера на ТБО, водещият способ да определяне на размера за първия и втория компонент на таксата е според количеството на битовите отпадъци. Едва, когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци, размерът се определя на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. Съдебната практика на ВАС категорично приема, че чл.67, ал.1 и ал.2 ЗМДТ регламентират способите за определяне на ТБО и те не се прилагат алтернативно, а в условията на евентуалност и в последователност, посочена в цитираната правна норма.

В различие от горното, в чл. 67, ал. 4 ЗМДТ /в относимата редакция към 2023 г./ законодателят е предвидил, че таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, т.е. по третия компонент на ТБО, се определя не по количество отпадък /както е за първите два компонентна/, а на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. Съгласно действащата към процесния период редакция на чл. 67, ал. 2 от закона това може да бъде данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена.

Така, настоящият състав на съда, достига до извода, че за процесния период определяне на ТБО включва поотделно: 1. Услугата по събирането и извозването на битовите отпадъци, която следва да се определи според количеството отпадък; 2. Услугата по обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, която също следва да се определи според количеството отпадък и 3. Услугата по поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване, която само следва да се определи в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет, която може да бъде данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена.

С оспорения АУЗ, и за двата процесни имота, дължимият размер на ТБО е изчислен за всяка от трите услуги въз основа на данъчната оценка на имотите т.е. върху основа, определена от общинския съвет, което в случая е сторено в чл.13 вр. чл.11 от Наредба №5 на ОбС - Две могили.

По отношение на първите две услуги, от административния орган неправилно е използван методът по чл. 67, ал. 2 ЗМДТ – на база данъчната оценка за съответния имот, а не според количеството битови отпадъци – чл.67, ал.1 ЗМДТ. В тежест на общинската администрация е да установи обективни обстоятелства, които възпрепятстват прилагането на метода по чл.67, ал.1 от закона, което е условие за приложение, в хипотезата на евентуалност, на този по чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ. В настоящото производство, въпреки дадените от съда указания с определение № 3446/28.11.2024 г. /л.3 от делото/, административният орган не е представил доказателства, обосноваващи обективна невъзможност за определяне на ТБО за 2023 г. за процесните два имота според количеството генерирани отпадъци, съгласно чл. 67, ал.1 от ЗМДТ. Такива доказателства не се съдържат и в адм. дело №760/2023 г. на АС – Русе, и по административната преписка.

От събраните по делото доказателства се следва извод, че относно първия и втория компонент на ТБО за 2023 г., възможният и приложим в случая метод е по чл. 67, ал. 1 ЗМДТ – в левове според количеството битови отпадъци.

Видно от подадените от дружеството и приложени по делото декларации за определяне на такса битови отпадъци относно процесните имоти, подадени до кмета на община Две могили за 2023 г., жалбоподателят е заявил 3 броя съдове за битови отпадъци тип „Бобър“ за имота в гр. Две могили, а за имота в с. Чилнов – 1 брой от същия вид. Използването от дружеството на заявения брой и вид съдове за битови отпадъци, както и периодичността на сметосъбиране и сметоизвозване, са установени с гласни доказателства, събрани при първоначалното разглеждане на делото – разпита на свидетеля Вл. П. за имота в гр.Две могили и разпита на св. Г. Г. за имота в с.Чилнов /протокол от съдебно заседание на 29.01.2024 г. по адм.дело №260/2023 г. на АС-Русе/. Приетата по делото съдебно-икономическа експертиза е установила за всеки от имотите годишните разходи за 2023 г. за събирането и извозването на битовите отпадъци /чл.62, т.1 ЗМДТ/ и тези за третирането им /чл.62, т.2 от ЗМДТ/, при отчитане заявените и използвани като вид, вместимост и брой контейнери за отпадък, както и на периодичността на обслужването /л.65-л.80 от адм. дело №760/2023 г. на АС-Русе/. Съдът цени заключението на вещото лице относно разходите за услугите по чл.62, т.1 и т.2 от ЗМДТ за правилно и обосновано.

По отношение на първия имот с партиден номер 6804F3871 в гр. Две могили, вещото лице е изчислило, че според количеството на битовите отпадъци размерът на таксата за двата компонента за имота е, както следва:

• За сметосъбиране и сметоизвозване – за 3 броя контейнера тип „Бобър“- по 133.73 лв. с ДДС за контейнер на година или общо за трите контейнера 401.19 лв.;

• За преработването /обезвреждането/ на отпадъците - за 3 броя контейнера тип „Бобър“ - по 49.92 лв. с ДДС за контейнер на година или общо за трите - 149.76 лв.

По отношение на втория имот с партиден номер 6804F1152 в с. Чилнов, Община Две могили, вещото лице е изчислило, че според количеството на битовите отпадъци, за този имот размерът на таксата за двата компонента е, както следва:

• За сметосъбиране и сметоизвозване – за 1 брой контейнер тип „Бобър“- 133.73 лв. с ДДС на година;

• За преработването /обезвреждането/ на отпадъците - за 1 брой контейнер тип „Бобър“ - 49.92 лв. с ДДС на година.

Горепосочените размери са миродавните за определяне на ТБО за 2023 г. за първите два компонентна.

Във връзка с третия компонент от таксата за ТБО - поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване, в съдебно-икономическата експертиза вещото лице е определило размера на този компонент, въз основа на заложените в чл. 67, ал. 8, т. 3 ЗМДТ две възможни основи: а) брой ползватели на услугата в имота и б) разгъната застроена и/или незастроена площ на недвижимия имот. Както се посочи по-горе, тази нова редакция на чл. чл. 67, ал. 8, т. 3 от ЗМДТ не е била в сила към момента на издаване на оспорвания АУЗ, поради което направените от вещото лице изчисления по методиката по невлязлата в сила разпоредба на чл. 67, ал. 8, т. 3, б. „а“ и б. "б" от ЗМДТ са неотносими към настоящия спор и в тази част заключението не се кредитира от съда.

При изчислението на третия компонент следва да се има предвид приложимата към 2023 г. редакция на разпоредба на чл. 67, ал. 4 ЗМДТ: „Таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет“. Доколкото от подадените до АС – Русе, по първото дело, справки /от л.56 до л.58 от адм.дело №760/2023 г., АС – Русе/ се установява, че община Две могили не събира и не съхранява информация относно броя на ползвателите на недвижими имоти за населените места на територията на общината, както за 2023 г., така и за всяка друга отчетна година, то в случая за изчисляване на третия компонент от ТБО остава приложима единствено определената от общинския съвет основа. Процесната основа е заложена в разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 от Наредба № 5 в нейната редакция, приета с Решение № 277 по Протокол №15/29.12.2020 г. на Общински съвет на община Две могили, която предвижда таксата по чл. 11, ал. 2, т. 3 от Наредба № 5 (за услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване) да е в размер на 5, 1 % върху данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията, определена по реда на чл. 21 от ЗМДТ. Така заложената с Наредба № 5 на ОбС- Две могили основа в тази част не противоречи на чл. 67, ал. 4 от ЗМДТ, който е специален спрямо хипотезите на ал. 1 и ал. 2 от същата разпоредба и при систематичното тълкуване се следва изводът, че предвидената в ал.1 методика за изчисление на база количеството отпадъци не се отнася до заложения в ал. 4 трети компонент от ТБО – таксата за поддържане на чистотата на териториите в населените места. Предвид това, органът по приходите правилно е изчислил този компонент пропорционално върху основата и в размера, определени от общинския съвет в чл.13, ал.2, т.1 от Наредба № 5 на ОбС- Две могили – 5, 1 промила върху данъчната оценка на недвижимия имот, както следва: 1. За имот с партиден номер 6804F3871 в гр. Две могили, за предоставяне на услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за 2023 г., дружеството дължи сумата от 7341.46 лв. и 2. За имот с партиден номер 6804F1152 в с. Чилнов, Община Две могили, за предоставяне на услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за 2023 г., дружеството дължи сумата от 4225.86 лв.

Предвид направените по-горе изводи, настоящият съд следва да направи преизчисляване на дължимите размери ТБО по оспорвания АУЗ, както следва:

1. За имота в гр. Две могили, партиден номер 6804F3871:

• за събирането и извозването на битовите отпадъци - 401.19 лв.;

• по обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци - 149.76 лв.;

• поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване - 7341.46 лв.

Така общо за този имот размерът на ТБО за 2023 г. е 7 892.41 лв.

С оспорения АУЗ размерът е определен на 16 554.28 лева. т.е. оспореният акт е незаконосъобразен за определения размер ТБО над 7 892.41 лв. до 16 554.28 лева, в която част се следва отмяната му.

В частта за определената ТБО в размер на 7 892.41 лв. за имота АУЗ е законосъобразен. С постановеното при първоначалното разглеждане на делото Решение №1036 от 26.03.2024 г. по адм. дело № 760/2023 г. на АС-Русе, с влязлата му в сила като неоспорена отхвърлителна част, жалбата на дружеството е отхвърлена, респ. АУЗ е потвърден за установеното задължение за ТБО за имота в гр. Две могили за 2023 г. за размера от 4 283, 56 лв. – главница. Предвид на това, от настоящия съд се следва отхвърляне на жалбата на ЗЛ за останалата част – за размера над 4 283, 56 лв. до 7 892.41 лв. – главница.

По отношение на дължимите лихви за просрочие върху главницата.

Съобразно приетия от настоящия състав нов размер на главницата за задължението за ТБО за имота в гр.Две могили, при съобразяване на падежа за плащането му /на две равни вноски до 30.06.2023 г. и до 31.10.2023 г., съгласно чл.17, ал.1 от Наредба №5 на ОбС - Две могили/, до момента на издаване на оспорения АУЗ - 04.09.2023 г., дължимите лихви за просрочие за задължението за главницата възлизат на 94, 91 лв., изчислени от съда с помощта на лихвен калкулатор на НАП.

АУЗ е незаконосъобразен в частта относно определената като дължима лихва за сумата над този размер, т.е. над 94.91 лева до 198.31 лв. Жалбата на задълженото лице в тази част е основателна и следва да се уважи, респ. АУЗ – да се отмени частично.

АУЗ е законосъобразен в частта на определения размер на акцесорното задължение от 94.91 лева. С постановеното при първоначалното разглеждане на делото решение №1036 от 26.03.2024 г. по адм. дело № 760/2023 г. на АС-Русе, с влязлата му в сила като неоспорена отхвърлителна част, жалбата на дружеството е отхвърлена, респ. АУЗ е потвърден за установеното задължение за лихви за този имот за размера от 52.20 лв. При новото разглеждане на делото, съобразно установеното относно акцесорното задължение от настоящия състав, се следва потвърждаване на АУЗ, респ. отхвърляне на жалбата на задълженото лице и за размера на лихвите над 52.20 лв. до 94, 91 лв.

2. За имота в с. Чилнов, с партиден номер 6804F1152:

• за събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране за сумата - 133.73 лв.;

• за третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации за сумата - 49.92 лв.;

• за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване - 4225.86 лв.

Общо ТБО за този имот за 2023 г. е в размер на 4 409.51 лв.

С оспорения АУЗ размерът е определен на 9528.90 лева т.е. оспореният акт е незаконосъобразен за определения размер ТБО над 4 409.51 лв. до 9 528.90 лева, в която част се следва отмяната му.

В частта за определената ТБО в размер на 4 409.51 лв. за имота АУЗ е законосъобразен. С постановеното при първоначалното разглеждане на делото Решение №1036 от 26.03.2024 г. по адм. дело № 760/2023 г. на АС-Русе, с влязлата му в сила като неоспорена отхвърлителна част, жалбата на дружеството е отхвърлена, респ. АУЗ е потвърден за установеното задължение за ТБО за имота в с.Чилнов за 2023 г. за размера от 3 860.24 лв. – главница. Предвид на това, от настоящия съд се следва отхвърляне на жалбата на ЗЛ за останалата част – за размера над 3 860.24 лв. до 4 409.51 лв. – главница, съобразно установяванията в настоящото производство.

Съобразно приетия от настоящия състав нов размер на главницата за задължението за ТБО за имота в с.Чилнов - 4 409.51 лв., при съобразяване на падежа за плащането му /на две равни вноски до 30.06.2023 г. и до 31.10.2023 г., съгласно чл.17, ал.1 от Наредба №5 на Обс- Две могили/, до момента на издаване на оспорения АУЗ - 04.09.2023 г., дължимите лихви за просрочие за задължението за главницата възлизат на 53.03 лева, изчислени от съда с помощта на лихвен калкулатор на НАП.

АУЗ е незаконосъобразен в частта му относно определената като дължима лихва за сумата над този размер, т.е. над 53.03 лева до 114.15 лв. Жалбата на задълженото лице в тази част е основателна и следва да се уважи, респ. АУЗ – да се отмени частично.

С постановеното при първоначалното разглеждане на делото решение №1036 от 26.03.2024 г. по адм. дело № 760/2023 г. на АС-Русе, с влязлата му в сила като неоспорена отхвърлителна част, жалбата на дружеството е отхвърлена, респ. АУЗ е потвърден за установеното задължение за лихви за този имот за размера от 47.04 лв. При новото разглеждане на делото, съобразно установеното относно акцесорното задължение от настоящия състав, се следва потвърждаване на АУЗ, респ. отхвърляне на жалбата на задълженото лице и за размера на лихвите над 47.04 лв. до 53.03 лева.

За разноските.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК в полза на оспорващия „Ф+С-Агро” ООД, със седалище гр. Русе, следва да се присъдят разноски съразмерно с уважената част от жалбата. Съдът съобразява освен разноските при първоначалното и новото разглеждане на делото от първоинстанционния съд, така също и разноските за водене на делото във Върховния административен съд, съгласно чл.226, ал.3 АПК вр. параграф 2 от ДР на ДОПК.

От страната има направено своевременно искане за присъждане на разноски за всяко от производствата.

По адм.дело №760/2023 г. на АС – Русе е представен списък за разноски в общ размер 3 492 лв. /л.90 от делото/. Заплащане им е доказано от представените при първоначалното разглеждане на делото /адм.дело №760/2023 г. на АС – Русе/ платежни документи, както следва: на л.17 – платежно нареждане на внесена държавна такса в размер на 50 лв., на л.27 – Договор за правна защита и съдействие за договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 2740 лв., на л.31 – платежно нареждане за внесен депозит за вещо лице в размер на 350 лв. и на л.95 – платежно нареждане за внесено допълнително възнаграждение за вещо лице в размер на 352 лв.

При касационното обжалване, по адм.д. № 4751/2024 г. по описа на ВАС, същата страна е била представлявана от адвокат Б.С., за което е договорено и платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 2 950 лв., съгласно Договор за правна защита и съдействие и представен списък на разноските /л.17 и л.18 от делото на ВАС/.

При новото разглеждане на делото, от оспорващата страна са установени разноски за процесуално представителство - платено в брой възнаграждение за адвокат в размер на 1800 лв., съгласно Договор за правна защита и съдействие /л.11 от адм.дело №889/2024 г. на АС-Русе/. Представен е и списък за всички сторени разноски по делото при разглеждането му в различните инстанции /л.12 от адм.дело № 889/2024 г./.

Така общо сторените от „Ф+С-Агро” ООД, със седалище гр. Русе, разноски възлизат на 8 242 лева. Съразмерно с уважената част от жалбата /възлизаща на 13 945, 78 лева/ на страната следва да се присъдят направените в производството разноски в размер на 4 354.55 лв.

Ответникът по жалбата не е направил своевременно искане за присъждане на разноски по делото и такива не му се присъждат.

По изложените съображения и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, вр. чл.226 АПК, съдът