Решение № 14759 от 23.7.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 4677/2026 г.

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба и уточнителна молба от Д. К. К. срещу „Е Предявени са за разглеждане осъдителни искове по: 1/ чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2030,82 евро, представляваща задължение за връщане на недължимо платени от ищеца към ответника суми във връзка с проведено принудително изпълнение за събиране на суми по договор за кредит от 12.05.2008 г. по изп. дело № 1273/2014 г. по описа на ЧСИ С., след като било установено с влязло в сила решение, че правото на взискателя да търси принудително изпълнение е погасено по давност преди започване на принудителното изпълнение и 2/ чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 213,52 евро представляваща имуществена вреда за ищеца вследствие на заплатени такси по ТТРЗЧСИ поради незаконосъобразно поддържане на принудителното изпълнение за събиране на процесното задължение от страна на взискателя. Ищецът твърди, на 12.05.2008 г. между него (кредитополучател) и „У..“ ЕАД (кредитор) е сключен договор за кредит. На дата 28.07.2010 г. бил сключен договор за прехвърляне на вземания между „У.“ ЕАД, в качеството му на цедент, и “Е., в качеството му на цесионер, съгласно който всички права и задължения, включително обезпеченията и привилегиите по договора за кредит от 12.05.2008 г. са прехвърлени на ответника. Сочи, че ищецът е уведомен за сключения договор за цесия на 11.12.2024 г., като същият не е извършвал плащания за погасяване на задълженията по договора. Твърди се освен това, че от страна на “Е. не са предприемани действия по събирането на задължението в продължение на 14 години от датата на сключване на договора за цесия на 28.07.2010 г. Действията по събиране на задължението на Д. К. К. започнали от 17.04.2024 г., на която дата било образувано изпълнително дело № ...по описа на ЧСИ С.. В изпълнителното дело била принудително събрана сумата от 2030 евро, включваща 743,65 евро главница, 1266,96 евро законна лихва и 20,22 евро сторени в гражданското производство разноски. Отделно от ищеца била събрана и сумата от 213,52 евро, представляваща такси в полза на ЧСИ по ТТРЗЧСИ. Твърди, че с влязло в сила решение № ../07.05.2025 г. по гр.д. № ../2025 г. по описа на СРС, 43 с-в, е установено, че правото на взискателя „Е. да търси принудително дължимата от Д. К. сума по договор за кредит от 12.08.2008г. е погасено по давност преди започване на принудителното изпълнение. Освен това, изпълнителното дело не било прекратено след влизането в сила на горепосоченото съдебно решение и принудителните действия от страна на кредитора по ИД № ./2024 по описа на ЧСИ С. са продължили да бъдат извършвани незаконосъобразно. Счита, че ответникът неоснователно се е обогатил с процесната сума от 2030,82 евро и му е причинил имущестевна вреда за заплащане на такси към ЧСИ в размер на 213,52 евро. Моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски. В срочно постъпил отговор ответникът прави възражение за неоснователност на част от сумите по предявените искове. Сочи, че искът за сумата над 2244,35 евро е неоснователен поради факта, че касае друг договор за кредит, а не процесният. Счита, че не е налице липса на основание, когато е платено едно погасено по давност задължение. Счита, че искът е неоснователен за принудително събраните суми преди депозиране на исковата молба по гр. дело № 4658/2025 г. по описа на СРС, а именно 28.01.2025 г., тъй като именно в този момент длъжникът се е позовал на изтеклия в негова полза давностен срок. Счита, че дори да е налице събрана принудително сума, то това не е вследствие действия на взискателя, поради което не е налице причинна връзка. Отделно намира, че е неоснователна и претенцията по чл. 45 ЗЗД за сумата от 213,52 евро, представляващи такси в полза на ЧСИ, тъй като не е налице фактическият състав на спорното право. Намира, че не е налице правонарушение и поведение на взискателя, което да е противоправно, тъй като към датата на начисляване на таксите от ЧСИ не е било налице влязло в сила решение по гр. дело № 4658/2025 г. по описа на СРС. Сочи, че веднага след постановяване на посоченото решение ответникът, в качеството му на взискател по изпълнителното дело, е депозирал молба за прекратяване на същото. Претендира разноски. Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното: По иска по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД: В тежест на ищеца по предявения осъдителен иск е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че процесната сума е събрана принудително и предадена на взискателя по време на висящ процес (преди решението по гр. дело № 4658/2025 г. да влезе в сила), на базата на издаден валиден изпълнителен лист, като впоследствие изпълняемото право е отпаднало (с обратна сила). В тежест на ответника е да докаже, че е налице основание за получаване и задържане на получените суми. С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 05.05.2026 г. и приет за окончателен без възражения от страните в проведеното открито съдебно заседание на 25.06.2026 г., на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните по делото са отделени фактите: 1/ че са страни по изп. дело № .../2024 г. по описа на ЧСИ С., като ищецът има качеството на длъжник, а ответникът – на взискател след придобиване на процесното вземане с договор за цесия от 28.07.2010 г.; 2/ че страните са обвързани от влязло в законна сила решение по гр. дело № ../2025 г. по описа на СРС; 3/ че вследствие на принудително изпълнение по посоченото изпълнително дело ответникът е получил процесната сума 2030,82 евро за погасяване на задължението по договор за кредит 12.05.2008 г. и издаден изпълнител лист, както и че са начислени и удържани такси от ищеца за ЧСИ по ТТРЗЧСИ в посочения размер от 213,52 евро. Ето защо и на осн. чл. 153 ГПК съдът приема отделените за безспорни факти за доказани. Те се установяват и от събраните по делото доказателства. С Решение № 8142/07.05.2025 г. по гр. дело № ../2025 г. по описа на СРС, влязло в законна сила, считано от 17.06.2025 г., е признато за установено по по предявения от Д. К. К., ЕГН •••••••••• срещу „Е..Д, ...отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че Д. К. К., ЕГН •••••••••• не дължи на „Е. ., Е. сумата от 1454,45 лева, представляваща задължение по договор за кредит от 12.05.2008 г., сключен между „У.Т .и Д. К. К., прехвърлено на ответното дружество по силата на договор за цесия от 28.07.2010 г., поради настъпила погасителна давност. Видно от мотивите на съдебния акт, изп. д. № ..по описа на ЧСИ С., с район на действие СГС, е образувано на 17.04.2024 г., т.е. 6 години и близо три месеца след прекратяване на предходно изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист. Констатирано е, че към датата на образуване на изп. дело № ../2024 г. по описа на ЧСИ Якимов вземането е било погасено поради изтекъл давностен срок. В хода на новообразуваното изпълнително дело са предприети изпълнителни действия спрямо имуществото на длъжника, като вследствие на наложени запори са събрани процесните суми. Съгласно установената съдебна практика извършеното по изпълнителното дело плащане не представлява признаване на вземането, нито изпълнение по смисъла на чл.118 ЗЗД. Това е така, тъй като признанието е волево действие на длъжника, с което изразява съгласието си, че дължи, респ. плаща доброволно, воден от собствената си воля. В случая, извършените плащания не са доброволни, тъй като са направени във връзка с предприето принудително изпълнение, т.е. не е налице нито признание, нито доброволно изпълнение от страна на длъжника – настоящ ищец. С изтичане на погасителната давност преди предприемане на изпълнителните действия отпада и основанието, на което взискателят по изпълнителното дело е получил принудително събраните суми. Ако погасителната давност е била вече изтекла, нито наложените след това запори, нито направените по повод на същите плащания са основания за заличаване на последиците от изтеклата давност. Единствено платеното при условията на чл. 118 ЗЗД не би могло да бъде искано обратно, но за неизплатения остатък от задължението длъжникът може да прави своето възражение за изтекла погасителна давност независимо от наложените след изтичането на давността запори и независимо от направените по този повод удръжки. Последните не прекъсват вече изтеклата давност, нито заличават нейните последици. Събраните по поискан след изтичане на погасителната давност запор суми не представляват изпълнение по смисъла на чл. 118 ЗЗД, поради което може да се иска от длъжника връщането им /в този смисъл решение № 1483 от 17.08.1967г. по гр. д. № 977/1967г., I ГО на ВС, решение от 14.07.2020 г. по в. гр. дело № 14357/2019 г. на СГС и др./. В случая е установено с влязло в сила съдебно решение между страните, че вземанията по изпълнителния лист са били погасени поради изтекъл давностен срок. Между страните е безспорно, че вследствие на принудително изпълнение по посоченото изпълнително дело ответникът е получил процесната сума 2030,82 евро за погасяване на задължението по договор за кредит 12.05.2008 г. и издаден изпълнител лист, като тези обстоятелства са настъпили след погасяване на задължението по давност. Преведената на взискателя сума е събрана въз основа на материално незаконосъобразно изпълнително производство поради погасяването на вземанията поради изтекла давност, поради което подлежи на връщане от страна на ответника. Предявения иск следва да бъде уважен. По иска по чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД: Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че е претърпял твърдените имуществени вреди вследствие на незаконосъобразно поддържане на принудителното изпълнение за събиране на процесното задължение от страна на взискателя; че е налице противоправно и виновно поведение на лице, за което отговаря ответникът /действие или бездействие/, както и причинна връзка между действията на ответника и настъпилите вреди. На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното. В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже погасяване на задължението си за обезщетяване на причинените вреди. Между страните е отделен като безспорен фактът, че вследствие на принудително изпълнение по посоченото изпълнително дело са начислени и удържани от ищеца такси за ЧСИ по ТТРЗЧСИ в посочения размер от 213,52 евро. Същото се установява и от събраните по делото доказателства. Ищецът претендира заплащането на сумата, представляваща имуществени вреди, причинени му от незаконосъобразно принудително изпълнение, инициирано от ответника. Като юридическо лице „Е. може да бъде носител на гаранционно-обезпечителна отговорност по чл. 49 ЗЗД при установено противоправно и виновно поведение на лице, на което е възложил работа, както и при установена причинно – следствена връзка между това поведение и настъпилите вреди. Настоящият съдебен състав намира, че са налице всички предпоставки от фактическия състав на деликтната отговорност относно таксите, събрани от ищцата в изпълнителното производство, като същите представляват имуществени вреди. Разпоредбата на чл. 79 ГПК урежда само как се разпределят разноските, направени от взискателя в изпълнителното производство, а не и как се разпределят разноските, направени от длъжника с оглед дали обективно съществува или не правото на принудително изпълнение. Следователно длъжникът, срещу когото са предприети незаконосъобразни принудителни действия, има право да претендира сторените от него разноски и събрани такси по общия ред като вреди от непозволено увреждане. „Е. е предявило за принудително събиране вземане, за което е издаден изпълнителен лист, но същото е погасено по давност към момента на образуване на изпълнителното производство. Изтеклата погасителна давност не погасява самото вземане, но погасява правото на кредитора да предприема действия по принудителното му събиране. Ето защо действията по образуване на изпълнително дело срещу ищеца за погасени по давност вземания представляват противоправно поведение от страна на лице, на което ответното дружество е възложило извършване на принудително изпълнение. На следващо място, съставът на деликтната отговорност, включително тази на възложителя по чл. 49 ЗЗД, изисква да е налице причинно – следствена връзка между противоправното поведение и настъпването на вредите. Причинна връзка е налице, когато може да се отговори положително, че без конкретното поведение вредите не биха настъпили, т.е. същите са неизменен, обективно и закономерно настъпил резултат от противоправното поведение. В случая е налице причинна връзка между образуваното изп. д. № ../2024 г. по описа на ЧСИ .и претърпените имуществени вреди, представляващи събрани такси за ЧСИ по ТТРЗЧСИ в размер от 213,52 евро, доколкото същите са събрани единствено поради факта, че въз основа на образуваното изпълнително дело съдебният изпълнител е предприел принудително събиране на суми и респективно е начислявал пропорционална такса за това, събирана от ищеца. Същата не би била събрана, ако спрямо ищеца не беше образувано изпълнително производство. В тази връзка вредите се явяват пряка и непосредствена последица от действията на лицето, на което ответното дружество е възложило извършване на действията по образуване на изпълнителното дело и принудителното събиране на сумите по изпълнителния лист. В този смисъл напр. решение от 09.05.2017 г. по в. гр. д. № 11779 по описа за 2016 г. на СГС. С оглед на горното, предявеният иск следва да бъде уважен като основателен и доказан. По разноските: При този изход на спора право за присъждане на разноски възниква за ищцовата страна. Претендира се заплащането на адв. възнаграждение в размер на 800 евро съгласно представен договор за правна защита и съдействие, като ответникът е направил възражение за прекомерност, което е основателно. С оглед ниската фактическа и правна сложност на делото, липсата на събирани гласни доказателствени средства и експертни заключения, провеждането на едно открито съдебно заседание, в което процесуалният представител на ищцата не се е явил, както и като се отчете фактът, че се касае за казус с константна съдебна практика, съдът намира, че съответното възнаграждение, което следва да бъде присъдено, е в размер на 220 евро, до който размер искането следва да бъде уважено. На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 310,78 евро разноски по делото, от които: 90,78 евро държавна такса и 220 евро адв. възнаграждение. Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът