Решение № 1078 от 11.3.2026 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 1252/2025 г.

I. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Десета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 62, ал. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража

2. Постъпила е жалба и конкретизираща молба вх. № 10851 от 10.11.2025 г., заявени от Д. И. Б., [ЕГН], понастоящем в затвора Пазарджик срещу Писмо № ЖС-00-165#1 от 30.09.2025 г. на началник отдел ,,Социални дейности и възпитателна работа с правонарушителите“ в Главна Дирекция ,,Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, с което е оставена без разглеждане Жалба рег. № 94-Д-278 от 26.09.2025 г. подадена от Б. до министъра на правосъдието.

3. Жалбоподателя сочи, че от 2017 г. е с постоянен адрес [населено място], •••, •••, като на 28.07.2025 г. е сменил и личната си карта. Подавал е неколкократно молби да бъде преместен в затвор, който е най-близък до постоянния му адрес и до неговите близки – майка, баща и сестра, които живеят в [населено място], за да не се прекъсва социалният му контакт с тях. Сочи, че винаги му е отказвано да бъде преместен в Затвора Бургас или Затвора Ямбол.

4. Началник отдел ,,Социални дейности и възпитателна работа с правонарушителите“ в Главна. Дирекция ,,Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, чрез процесуалния си представител юрк. Р. е на становище, че жалбата е неоснователна. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи, изложени в оспореното писмо. Сочи се, че с оглед множеството депозирани от Б. молби за преместване и доколкото в процесната такава не са заявени нови обстоятелства, то на основание чл. 90, ал. 5 от ЗИНЗС, същата е оставена без разглеждане.

Според ответника, за да бъде удовлетворена молбата на лишения от свобода Б., е необходимо той да представи документи, удостоверяващи постоянен адрес на територията на област Ямбол на семейството му, или на лицата, е които поддържа близки контакти.

Сочи се, че в случая, единственото ново обстоятелство е издадената нова лична карта на жалбоподателя с променена адресна регистрация. Сочи се също така, че при направена справка в “ISIN” електронната информационна система па ТД „Изпълнение на наказанията“, относно цивилните лица провели свиждане с лишения от свобода Б. през 2025г., е установено, че за през същата година, свижданията му са били основано с лица и негови близки от област Пазарджик, и област Пловдив.

Поддържа се, че оспореното писмо не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21. ал. 1 от АПК, тъй като не съдържа волеизявление на административен орган, с което се създават права или задължения, или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси, който би подлежал на съдебен контрол. Счита се, че писмото има уведомителен и разяснителен характер. В този контекст се възразява, че жалбата по повод на която е образувано настоящото производство е недопустима.

Иска се съдебното производство да бъде прекратено, респективно, жалбата да бъде отхвърлена.

II. За фактите и тяхната хронология:

5. Действително, по представената административна преписка се съдържат няколко молби, подавани във времето, както следва :

• Първата от тях е от 16.05.2023 г.(л. 40), като искането на Б. е било да бъде преместен от Затвора Белене в Затвора Пазарджик, тъй като постоянния му адрес по лична карта е в. •••, обл. И близките му живеели също там. По повод на тази молба със Заповед № Л-1955 от 19.05.2023 г., на зам. главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията“, лишеният от свобода е настанен в затвора в град Пазарджик;

• Последвала е Молба от 21.05.2024 г.(л. 44), с която Б. е поискал да бъде преместен в Затвора Бургас или Затвора Стара Загора, като е посочено, че родителите му живеели в [населено място], ••• и не могат да идват на свиждане в гр. Пазарджик. В отговор на молбата, с писмо изх. № ИЗ-6580 от 30.05.2024 г., на началник отдел „СДВРП“ в Главната дирекция, адресирано до началника на Затвора Пазарджик е указано, че Б. следва да бъде уведомен, че молбата му е разгледана, но за да бъде удовлетворена в четиринадесет дневен срок, е необходимо същият да представи документи, удостоверяващи постоянния адрес на територията на област Ямбол на семейството си или на лицата, с които поддържа контакти по време на свиждане. Посочено е, че към момента не са налице законовите изисквания за удовлетворяване на молбата му.

• Следващата молба е от 13.02.2025 г.(л. 46), като искането отново е било, лишения от свобода да бъде преместен в Затвора Бургас или Затвора Стара Загора, като е заявено, че родителите му живеели в [населено място], ••• и не могат да идват на свиждане в гр. Пазарджик. Б. е посочил, че има адресна регистрация при родителите си. В отговор на молбата, с писмо изх. № 30-07-123#1 от 27.02.2025 г., на началник отдел „СДВРП“ в Главната дирекция, адресирано до началника на Затвора Пазарджик е указано, че Б. следва да бъде уведомен, че молбата му е разгледана, но за да бъде удовлетворена е необходимо същият да представи документи, удостоверяващи постоянния адрес на територията на област Ямбол на семейството си или на лицата, с които поддържа контакти по време на свиждане.

• Поредната молба на Б. е от 16.07.2025 г.(л. 49), като искането е същото: да бъде преместен в Затвора Бургас, защото адресната му регистрация е в [населено място], ••• и това пенитенциарно заведение е най-близо до местоживеенето му. В отговор на молбата, с писмо изх. № 30-07-552#1 от 18.07.2025 г., на началник отдел „СДВРП“ в Главната дирекция, адресирано до началника на Затвора Пазарджик е указано, че Б. следва да бъде уведомен, че молбата му е разгледана, но за да бъде удовлетворена е необходимо същият да представи документи, удостоверяващи постоянния адрес на територията на област Ямбол на семейството си или на лицата, с които поддържа контакти по време на свиждане.

6. С процесната жалба рег. № 94-Д-278 от 26.09.2025 г., адресирана до министъра на правосъдието(л.51), Б. отново е заявил възражения, че няколкото отправени от него молби за преместването му в затвор, който е близък до постоянния му адрес, съобразно чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС са оставени без уважение, като по този начин са нарушени правата му на социални контакти с близките му, които живея в [населено място], •••.

В отговор на тази жалба е издадено процесното писмо № ЖС-00-165#1 от 30.09.2025 г. на началник отдел ,,Социални дейности и възпитателна работа с правонарушителите“ в Главна Дирекция ,,Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, с което е оставено без разглеждане искането на Б. за преместване от затвора Пазарджик в затвора Бургас или в Затвора Стара Загора. Съображенията това да бъде сторено са били, че „… Проверката констатира, че лишеният от свобода, вече е депозирал до ГДИН множество молби с идентично съдържание, които са разгледани по същество. Изготвени са отговори, в които изчерпателно му е обяснен реда и начина за преместване по смисъла на чл. 62, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС. Молителят е запознат с отговорите по реда на чл.78 от ППЗИНЗС….“.

7. В хода на настоящото производство, от страна на ответника се представиха :

• Лична карта на Д. И. Б., [ЕГН], с № •••, издадена от МВР Пловдив на 17.02.2012 г.(л.91), според която постоянният му адрес е [населено място], •••, •••в;

• Лична карта на Д. И. Б., [ЕГН], с № •••, издадена от МВР на 28.07.2025 г.(л. 90), според която постоянният му адрес е [населено място], •••, •••;

• Разпечатани на хартия, данни от информационната система на ГД „Изпълнение на наказанията“, относно проведените от Б. свиждания, от която е видно, че лишеният от свобода е бил посещаван от лица от района на обл. Пазарджик ;

• Заповед № Л-1070 от 27.02.2020 г. на главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията“, с която на началник отдел ,,Социални дейности и възпитателна работа с правонарушителите“ в Главна Дирекция ,,Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, са възложени правомощия: да определя поименния състав на пробационните съвети по чл. 20, ал. 6 от ЗИНЗС; да променя със заповед адреса на изпълнение на пробационните мерки на основание чл. 205, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС; да подписва изходящата кореспонденция създадена при обработването и приключването на служебните преписки образувани по молби, жалби, сигнали и други от лишени от свобода, служители и граждани и контролира дейността по приключване на преписките, свързани с посочената кореспонденция;

• Заповед № Л-919 от 08.03.2017 г. на главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията“, относно разпределение на лишените от свобода по затвори, поправителни домове и затворнически общежития, като според т.4.1 от същата, осъдените лишени от свобода от закрит тип се настаняват в затвори и затворнически общежития, както следва: Затвора [населено място] и затворническо общежитие „Дебелт“ - лишени от свобода от област Бургас, Сливен и Ямбол.

IІІ. За допустимостта:

8. Процесното Писмо № ЖС-00-165#1 от 30.09.2025 г., несъмнено и неспорно е издадено в отговор на жалба рег. № 94-Д-278 от 26.09.2025 г., адресирана до министъра на правосъдието. Също така несъмнено е, че то съдържа властническо волеизявление за това, че въпросната жалба на Б. „…остава без разглеждане…“. Както се посочи в т. 7 от настоящото решение, този резултат е основан на конкретно изложени мотиви. Тоест, в случая са налице, както фактически и правни основания за издаване на акта; така и разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 от АПК. Властническото волеизявление, облечено в писмена форма съобразно правилата на чл. 59, ал. 2 от АПК, което създава права, задължения или непосредствено засяга права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт, е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. В случая, този акт се изразява в отказа на административния орган, да разгледа жалба рег. № 94-Д-278 от 26.09.2025 г., адресирана от Б. до министъра на правосъдието.

9. Писмо № ЖС-00-165#1 от 30.09.2025 г. е връчено на Б. на 01.10.2025г., съобразно нарочно направеното върху него отбелязване за това. Жалбата срещу писмото е подадена с писмо, като върху пощенския плик е налице положен датен печат от 15.10.2025 г. При това положение ще следва да се приеме, че същата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

IV. За правото:

10. Според чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС, заповедите за преместване или отказът за преместване подлежат на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред административния съд по местоизпълнение на наказанието. Решението на съда е окончателно.

Препращането към Административнопроцесуалния кодекс, относно реда за обжалване на заповедите за преместване или отказът за преместване означава, че в случая и приложим и реда за тяхното обжалване по административен ред пред непосредствено по-горестоящия административен орган. В случая, това е министъра на правосъдието и именно до него е била отправена от Б., жалба рег. № 94-Д-278 от 26.09.2025 г. В същата каза се, са изложени възражения че няколкото отправени от него молби за преместването му в затвор, който е близък до постоянния му адрес, съобразно чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС са оставени без уважение, като по този начин са нарушени правата му на социални контакти с близките му, които живея в [населено място], •••. Заявени са възражения срещу действията на инспектор по социални дейности и възпитателна работа, във връзка с последната подадена от Б. молба за преместване в друго пенитенциарно заведение.

11. Вместо жалбата да бъде разгледана от горестоящият в йерархията на администрацията орган, от страна на началник отдел ,,Социални дейности и възпитателна работа с правонарушителите“ в Главна Дирекция ,,Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието е издадено процесното Писмо № ЖС-00-165#1 от 30.09.2025 г., което дори не е адресирано до подателя на жалбата Б., а до началника на Затвора Пазарджик, но независимо от това, със същото е постановено, че жалбата(наречена, неясно защо в писмото „молба“) остава без разглеждане. Това само е достатъчно за да обоснове извод за нищожност на оспорения акт.

12. Следва да се добави, че съобразно чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се извършва със заповед на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ : по молба на близките или на лишения от свобода при промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти.

Според чл. 62, ал. 5 от ЗИНЗС, Главният директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ може със заповед да делегира правомощия по ал. 1, т. 1 - 3 и 5 на своите заместници или на началник на отдел в главната дирекция, който е с висше юридическо образование.

В случая, дори да се приеме, че жалба рег. № 94-Д-278 от 26.09.2025 г., всъщност представлява поредното искане на Б. за преместване в друго пенитенциарно заведение, то компетентен да го разгледа и разреши е главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ или надлежно упълномощено от него лице. Както се посочи, със Заповед № Л-1070 от 27.02.2020 г. на главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията“, на началник отдел ,,СДВПР“ в ГД ,,Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, са възложени задължения да подписва изходящата кореспонденция създадена при обработването и приключването на служебните преписки образувани по молби, жалби, сигнали и други от лишени от свобода, служители и граждани и контролира дейността по приключване на преписките, свързани с посочената кореспонденция. Очевидно поради тази причина, в отговор на молбите на Б. за преместване, вместо заповеди за преместване или откази това да бъде сторено, в нарушение на процесуалната норма са издавани писма.

Задължението да се „…подписва изходящата кореспонденция…“, несъмнено не включва правомощието да се издават заповеди или откази по реда на чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. Тоест и в обсъжданата тук хипотеза, процесното писмо, също следва да бъде определено като нищожен акт.

Ето защо, Съдът