Решение № 327 от 30.1.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 11408/2025 г.

наказателно дело № 20251110211408 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН. Образувано е по жалба на ••••••• (подадена чрез юрк. Х. Х.) срещу Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата с № 8505308183, с който на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция” в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева, както и такса по чл.10б, ал.5 от Закона за пътищата (ЗП) в размер на 119 (сто и деветнадесет) лева. В жалбата се твърди, че Електронният фиш е незаконосъобразен, издаден при съществени пропуски на процедурата по издаването му и при нарушения в процесуалния и материалния закон. Твърди се, че има неправилно установени факти и обстоятелства, които явно се разминават с правилното фактическо положение. Електронният фиш се твърди и че е необоснован. Не било ясно в какво се изразява неправомерното поведение на наказаното лице и за какво му се налага наказание. Приема се, че е нарушена процедурата за ангажиране на административно-наказателната отговорност, тъй като към датата на извършване на соченото нарушение, респ. установяването му и издаването на Електронния фиш (21.04.2022г.) е липсвала изрична законова разпоредба, предвиждаща възможност да бъде съставен Електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3, б. „б“ от ЗДвП. Посочено е, че такава възможност е предвидена с промените в Закона, влезли в сила месец февруари 2024г. (Доп. - ДВ, бр. 13 от 2024г., в сила от 13.02.2024г.). Въпросната норма не е съществувала към датата на извършване на соченото нарушение. Жалбоподателят се позовава на чл.3 от ЗАНН и заявява, че е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като се ограничавали правата на лицето, сочено за нарушител, включително да възрази по смисъла на чл.42, ал.1, т.8 и чл.44, ал.1 от ЗАНН и да представи доказателства в подкрепа на своите твърдения. В жалбата се твърди, че Електронният фиш е издаден в нарушение на разпоредбата на чл.80, ал.1, т.5 от НК, тъй като е вписана дата на нарушението - 21.04.2022г., а Електронният фиш бил връчен през месец юни 2025г., т.е. не са били предприети действия, които да прекъснат 3-годишната давност, тъй като след датата на нарушението няма данни Агенция „Пътна инфраструктура“ да е правила опити за връчване на Електронния фиш. Посочва се, че Дружеството не е прекратявало дейност, не се е укривало, подавало е финансовите си отчети всяка години и не следва да се прилага чл.81, ал.2 от НК. От дружа страна жалбоподателят счита, че има неточности и непълноти в съдържанието на Електронния фиш. Приема се, че е налице разминаване в описаното в обстоятелствената част нарушение и квалификацията му, посочени в Електронния фиш. Не било ясно в какво действителност се изразява неправомерното поведение на наказаното лице, като по-конкретно се сочи, че не се установява безспорно дали ••••••• е наказано заради това, че е нарушило забраната по чл.102, ал.2 от ЗДвП, като е допуснало движение на пътно превозно средство /ППС/, без едновременно да са изпълнени задълженията по установяване размера и по заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП или заради това, че не е заплатило дължимата пътна такса. В жалбата се релевират аргументи, че в Електронния фиш описаното деяние не било квалифицирано с надлежната административно-наказателна разпоредба, тъй като чл.139, ал.7 от ЗДвП касае налагане на наказание на водача на ППС, а в случая била наложена имуществена санкция на юридическо лице. Същевременно в обстоятелствата част на Електронния фиш не се споменавало нищо за водача и за собственика на ППС. Не били посочени и датата, и часа на извършване на нарушението, а само датата и часа на „установено нарушение“, т.е. когато електронната система за отчитане на пътни такси е установила нарушението, но не и датата и часа на извършването му. Не било определено и мястото на извършване на нарушението. В Електронния фиш липсвало описание на отделните ТОЛ сегменти, в които съответното ППС е навлязло, така и на техническите характеристики на пътя или пътния участък. Според жалбоподателя не бил ясен начинът, по който е определен размерът на дължимата такса от 119 лева. В недостатъчна степен било индивидуализирано и ППС /съставът от ППС/. Според жалбоподателя в Електронния фиш е индивидуализиран само влекача като е посочен регистрационния му номер, макар че липсвала информация за номера на шасито и двигателя. Въпреки, че в Електронния фиш се твърди, че влекачът е „в състав с ремарке с общ брои оси 2“, такова ремарке не било посочено. По-нататък в жалбата се твърди, че Електронният фиш не съдържа дата на издаване, поради което бил невъзможен контролът за законосъобразност относно спазването на сроковете по чл.34 от ЗАНН и ангажиране на отговорността на нарушителя в рамките на законоустановения срок от извършване на нарушението, респ. установяване на нарушителя. Освен това не било съвсем ясно дали административно-наказателната отговорност е ангажирана пряко към юридическото лице - •••••••, тъй като в Електронния фиш пишело, че Дружеството може да се освободи от административно – наказателна отговорност, ако в 14-дневен срок от получаването на Електронния фиш се плати компенсаторна такса по чл.10, ал.2 от Закона за пътищата в размер на 540 лева. В жалбата се твърди, че Електронният фиш е издаден в нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН, тъй като наказващият орган се е произнесъл по преписката преди да прецени всички обстоятелства, относими към въпроса за вината на жалбоподателя и без дори да извърши проверка относно тези обстоятелства. Допълва се, че Електронният фиш е издаден и в нарушение на материалния закон, тъй като е санкционирано деяние, за което няма категорични доказателства, че осъществява признаците от състав на административно нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП. Макар отговорността на юридическите лица да е безвиновна, не били ангажирани доказателства за това, че ••••••• е допуснало движение по платената пътна мрежа на собственото си ППС в разрез с установения ред. В жалбата се твърди, че от страна на Дружеството били предприети и извършени всички необходими действия съгласно ЗДвП и ЗП, вкл. заплащане на пътни такси, като Дружеството било оборудвало камиона с бордово устройство за отчитане на таксите и плащането им през доставчик на услуги. Дори и да се приеме, че е налице реализиран състав на административно нарушение, деянието следвало да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като деянието не се отличава със значителна обществена опасност, наложената глоба в размер на 2500 лева се явявала несъразмерно тежка и за влекача са плащани пътни такси. Жалбоподателят се позовава на Директива 1999/62/ЕО и на практиката на Съда на ЕС (дело С-497/15 и С- 498/15), като отбелязва, че при нетранспониране в срок на Директивата или при неправилното й транспониране се поражда директен ефект, който позволява непосредствено приложение на съответните текстове от Директивата. Твърди се, че обжалваният Електронен фиш е в разрез и с Решение по дело С-61/23 на Съда на ЕС и че при определяне на наказанията трябвало да се прибегне до най-малко обвързващата санкция и причинените неудобства не трябвало да са несъразмерни. Сочи се, че с процесния Електронен фиш са наложени две наказания (имуществена санкция в размер на 2500 лв. и такса в размер на 133 лв.) за едно извършено нарушение, а съгласно цитираното Решение от 21.11.2024г. е недопустимо налагането на система от наказания. Обръща се внимание и на това, че ••••••• е имало сключен договор с доставчик на услуги чрез ••••• за автоматично отчитане и събиране/плащане на пътни такси с т.нар. бордови устройства, като се твърди, че от доставчика на услугата не са изпращали до Дружеството – жалбоподател уведомление за дължима пътна такса, която се твърди, че не е платена. Жалбоподателят се позовава на чл.2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 година относно подробните задължения на доставчиците на услуги на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО, в сила от 19.10.2021г., както и на чл.10б, ал.7-9 от ЗП (ДВ, бр.14 от 2023г., в сила от 01.01.2024г. ). С тези аргументи се иска от съда да отмени изцяло обжалвания Електронен фиш и да присъди сторените по делото разноски в полза на Дружеството – жалбоподател. В молба-становище с вх. № 341609 от 20.10.2025г., подписана от юрк. Х. Х., се заявява, че се поддържа жалбата и се моли за отмяна на Електронния фиш. Преповтарят се доводите, изложени в жалбата. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 190 лева. Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят ••••••• не изпраща представител, който да вземе становище по време на съдебните прения. Въззиваемата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ се представлява пред СРС, НО, 10 състав от юрк. Г.. В съдебното заседание на 28.10.2025г. тя заявява, че оспорва жалбата. По време на съдебните прения пред СРС юрк. Г. иска съдът да остави жалбата без уважение, тъй като била неоснователна, а обжалваният Електронен фиш е определен като правилен и законосъобразен. Поради това се пледира за неговото потвърждаване. Според юрк. Г. обжалваният Електронен фиш отговаря на всички нормативни изисквания, съдържа изискуемите реквизити, издаден е от компетентен орган по утвърдения образец, а нарушението е установено и правилно квалифицирано. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение. По делото е налице писмо с вх. № 266196 от 05.08.2025г., с което жалбата е препратена от Агенция „Пътна инфраструктура“, Национално ТОЛ Управление на СРС заедно с административно – наказателната преписка. В това писмо се посочва, че обжалваният Електронен фиш е издаден в съответствие с разпоредбата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, в отсъствие на контролен орган и на нарушител, по образец, утвърден от УС на Агенция „Пътна инфраструктура“. Посочено е, че Електронният фиш притежава всички задължителни реквизити съгласно чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, а жалбата на ••••••• е определена като неоснователна и нeдоказана. Иска се съдът да потвърди процесния Електронен фиш като правилен и законосъобразен. По делото е депозирано писмо от Агенция „Пътна инфраструктура“, Национално ТОЛ Управление /подадено чрез юрк. Д./ с вх. № 346043 от 23.10.2025г., според което техническо устройство № 20141 представлява стационарна контролна точка (СКТ) и поточно автоматично устройство за записване на пътния трафик (АУЗПТ), което е разположено на метална рамка, неподвижно монтирана над път А-2 (автомагистрала „Хемус“), км. 6+804 метра, попадащо на територията на Горни Богров, Столична община. Твърди се, че устройството е част от Електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП. Съгласно чл.167а, ал.1 от ЗДвП Агенция „Пътна инфраструктура“ осъществява контрол върху заплащането на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП чрез електронна система за събиране на пътни такси (ЕССПТ), като за всяко установено нарушение по чл.179, ал.3-3в от ЗДвП се създава доклад, към който автоматично се прилага снимков материал и/или видеозапис, които са доказателства за отразените в тях обстоятелства относно ППС, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа, мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, както и местонахождението на техническото средство. В писмото се цитира чл.10, ал.1 от Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние. Твърди се, че в нормативен акт не е предвидено изискване ЕССПТ или нейните компоненти да са преминали проверка по Закона за измерванията (ЗИ). В писмото се цитират чл.1, чл.5 и чл.57 от ЗИ, както и §1, т.1 от ДР на ЗИ. Посочва се, че ЕССПТ и нейните компоненти не извършват измервания на стойности и величини, а само сравнителен анализ на данните относно регистрационен номер, категория на ППС, брой оси и екологичен клас на ППС. При установяване на нарушенията по чл.179, ал.3-3в от ЗДвП нямало измерване на величина. Отчитането на нарушението се извършвало при преминаване на ППС по участък от платената пътна мрежа, върху който е разположена СТК, като техническото средство заснемало движещия се автомобил и неговия регистрационен номер, снимковият материал се пазел в база данни, от която специален софтуер разчитал регистрационния номер и го сравнявал със списъците за заплатени пътни такси. В случай, че не се установи заплатена такса, съответстваща на характеристиките на ППС, системата автоматично изтегляла данните за нарушителя от регистрите на Министерство на вътрешните работи (МВР) чрез платформата за междурегистров обмен RegiX. В писмото се твърди още, че СКТ – част от електронната система разполагат със система за мониторинг, която сигнализира за настъпили неизправности в някои от техните елементи, като в случай на такъв сигнал – служители от Сектор „Техническа поддръжка на крайпътна и правоприлагаща инфраструктура“ на Отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“ към Национално ТОЛ Управление при Агенция „Пътна инфраструктура“ отстранявали възникналата неизправност. Посочва се, че изискванията на ЗИ били относими към автоматизираните технически средства и системи (АТСС), използвани в структурите на МВР, тъй като служели за количествено измерване на определени величини (например скорост на движение), както и за тяхното сравняване с величини от същия вид. Подобно измерване на величини и тяхното съпоставяне една с друга не било налице в процесите на обработка на данни от електронната система по чл.167, ал.3 от ЗДвП. Използването на различни термини в чл.189, ал.4 от ЗДвП и в чл.189ж, ал.1 от ЗДвП също показвало, че става въпрос за различни средства /системи/, като системата по чл.167а, ал.3 от ЗДвП не попадала в обхвата на определението на АТСС, дадено в т.65 от ДР на ЗДвП и прилагането на правните норми по аналогия в случая било недопустимо. В заключение в писмото на Агенция „Пътна инфраструктура“, Национално ТОЛ Управление (приложено на лист 35-37 от делото) се казва, че техническо средство № 20141 е въведено в експлоатация заедно с ЕССПТ след измененията на ЗДвП и ЗП (ДВ, бр.105/2018г.). В писмо с вх. № 346043 от 23.10.2025г. юрк. Д. се позовава на Становище от Отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“ в Национално ТОЛ Управление, както и на извлечението от електронната система на Агенция „Пътна инфраструктура“ за история на обработка на нарушението. Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна: Техническо средство SCP_20141 с ID № 13445 е разположено в ТОЛ секция 20141, намираща се в София град, в района на с. Горни Богров, на път А-2, км. 6+804, нарастващ километър. Дружеството ••••••• е собственик на влекач ••• с рег. № ••••••••• с технически допустима максимална маса 20100, брой оси 2, екологична категория : ЕВРО VI Е, с обща техническа допустима максимална маса на състав от превозни средства : 44000. На 21.04.2022г. към 13:23 часа, при ТОЛ секция 20141, на път А-2, 6+804 км., посока нарастващ километър, превозното средство с рег. № ••••••••• било заснето да се движи и автоматично било установено, че то няма валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ декларация за преминаването. За тази констатация бил съставен доклад за нарушение с № DDFFA6D73F8E59C5E053041F160AC8C1. Въз основа на снимковия материал от устройство SCP_20141 с ID № 13445 и цитирания по-горе доклад срещу ••••••• е издаден Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № 8505308183 за това, че на 21.04.2022г. в 13:23 часа е установено нарушение № DDFFA6D73F8E59C5E053041F160AC8C1 с ППС влекач ••• с рег. № •••••••••, с технически допустима максимална маса 20100, брой оси 2, екологична категория ЕВРО VI E, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, в община Столична, за движение по път А-2, км. 6+804, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, тъй като за това ППС няма валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ декларация за преминаването. Нарушението е квалифицирано по чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП на ••••••• е наложена „имуществена санкция” в размер на 2500 лева. В Електронния фиш е записано, че независимо от налагането на това административно наказание ••••••• дължи и заплащане на съответната такса по чл.10б, ал.5 от ЗП съобразно категорията на притежаваното ППС в размер на 119 лева. Електронен фиш № 8505308183, касаещ нарушение № DDFFA6D73F8E59C5E053041F160AC8C1 бил подписан (издаден) на 29.04.2025г., бил изпратен по пощата на ••••••• и получен съответно на 04.06.2025г. След това този Електронен фиш е обжалван от ••••••• с жалба, подадена чрез СПИДИ на 16.06.2025г. Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, а именно: извлечение от информационната система на АПИ за нарушение с № DDFFA6D73F8E59C5E053041F160AC8C1; снимков материал от техническо средство SCP_20141 с ID № 13445 (2 броя); извлечение от системата на АПИ за собственика на ППС с рег. № •••••••••; известие за доставяне на процесния Електронен фиш; свидетелство за регистрация на МПС - част I и част II; товарителница – за изпращане на жалба по СПИДИ; извлечение от системата на АПИ за местоположението на техническо средство с № 20141, както и справка – извлечение от системата на АПИ за обработката на процесния Електронен фиш. Настоящият съдебен състав счита, че всички цитирани по-горе писмени доказателства следва да се кредитират от съда, тъй като са обективни и достоверни. Освен това данните, отразени в справките в електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП имат доказателствена сила на основание чл.189е, ал.8 от ЗДвП. Поради това съдът кредитира цитираните по-горе извлечения от информационната система на АПИ. С оглед разпоредбата на чл.189, ал.15 от ЗДвП съдът кредитира изцяло и приложения по делото снимков материал, намирайки го за годно веществено доказателствено средство. Посредством снимките на лист 4 и лист 5 от делото се установява, че техническо средство SCP_20141 с ID № 13445 е заснело влекач ••• с рег. № ••••••••• на дата 21.04.2022г. в 13:23 часа. О т извлечението от информационната система на АПИ за нарушение с № DDFFA6D73F8E59C5E053041F160AC8C1 и от извлечението от системата на АПИ за местоположението на техническо средство с № 20141 се установява, че техническо средство SCP_20141 с ID № 13445 е разположено на ТОЛ секция 20141, намираща се на път А-2, км. 6+804, нарастващ километър, с GPS координати: 42.725136, 23.527820. От съвкупната преценка на тези извлечения от системата на АПИ, както и от приобщения по делото снимков материал следва, че е констатирано нарушение с № DDFFA6D73F8E59C5E053041F160AC8C1 за ППС с рег. № ••••••••• на 21.04.2022г. в 13:23 ч а с а в София град, в района на с. Горни Богров, на път А-2, км. 6+804, нарастващ километър. Извлечението от системата на АПИ за собственика на ППС с рег. № •••••••••, както и свидетелството за регистрация на МПС - част I и част II са обективни, достоверни и взаимно допълващи се писмени доказателства. Свидетелството за регистрация на МПС - част I и част II (приложено на лист 18 от делото) е издадено от държавен орган и разполага с доказателствена сила за посоченото в него обстоятелства. Поради това съдът кредитира цитираните тук писмени доказателства и установява марка, модела и регистрационния номер на превозното средство, неговия собственик, технически допустимата максимална маса, допустимата максимална маса на състав от превозни средства, екологичната категория на превозното средство, брой оси и пр. От цитираните по-горе доказателства се установява, че ППС с рег. № ••••••••• е собственост на Дружеството – жалбоподател. Косвено данни за това се съдържат и в снимката на лист 5 от делото, на която се вижда надпис с наименованието на Дружеството – жалбоподател върху заснетото превозно средство. Приложената на лист 43-44 от делото справка – извлечение от системата на АПИ за обработката на процесния Електронен фиш се характеризира като информативно, относимо, обективно и достоверно писмено доказателство. Поради това СРС я кредитира и приема, че Електронен фиш № 8505308183, касаещ нарушение № DDFFA6D73F8E59C5E053041F160AC8C1 е подписан /т.е. издаден/ на 29.04.2025г., изпратен е по пощата на ••••••• на 23.05.2025г. и е връчен на 04.06.2025г. Във връзка с последното следва да се посочи, че приложеното на лист 7 от делото известие за доставяне има достоверна дата. Поради това съдът кредитира и него, като приема, че обжалваният Електронен фиш е получен на 04.06.2025г. Товарителница на лист 22 от делото също има достоверна дата. Поради това СРС дава вяра и на това писмено доказателство, като приема, че жалбата срещу процесния Електронен фиш е била изпратена по пощата - чрез СПИДИ на 16.06.2025г. От гореизложеното следва, че жалбата на ••••••• е подадена в законоустановения 14-дневен срок за обжалване на процесния Електронен фиш. Приложеният на лист 38-41 от делото Протокол за установяване годността за приемане на дооборудването на съществуваща стационарна контролна точка от 07.02.2020г., макар да се отнася до СКТ 2014 на път А-2 в района на с. Горни Богоров, община София, не следва да се подлага на анализ, тъй като не допринася за изясняване на релевантни за спора обстоятелства, защото изграждането на СКТ не е част от предмета на доказване по това дело. Поради това е безпредметно обсъждането на този документ. На лист 46-48 от делото е приложен отчет за пътуване на ППС с рег. № ••••••••• на 21.04.2022г. от 13:35 часа до 18:48 часа. Доколкото процесният час (13:23 часа) не е отразен в този отчет, СРС не може въз основа на този документ да направи изводи за местоположението на превозното средство в 13:23 часа, нито пък може да приеме, че с този документ се дискредитират извлеченията от информационната система на АПИ. Поради това коментираният тук документ няма съществено значение за изясняване на релевантните за спора обстоятелства. Настоящият съдебен състав остави извън доказателствената маса приложеното на лист 45 от делото Становище от Отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“ в Национално ТОЛ Управление, подписано от Ивелин Ивов - системен администратор II степен в Отдел „УИСИ“ към Национално ТОЛ Управление, тъй като този документ съдържа свидетелски показания, които са дадени в писмен вид, а не устно и непосредствено пред съда. Това прави Становището негодно и като писмено, и като гласно доказателство. Поради това СРС остави извън доказателствената съвкупност по делото цитирания документ. По делото е приложено Решение от 21.11.2024г. по дело № С-61/2023г. на Съда на ЕС. Този акт не представлява писмено доказателство, а има характера на общоизвестно Решение. Поради това съдът не подложи на анализ цитираното Решение. При така приетата фактология и направеният по-горе доказателствен анализ съдът достигна до следните правни изводи : Електронният фиш е от категорията на обжалваемите пред съда административни актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок по чл.189ж, ал.5 от ЗДвП и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата на ••••••• е основателна, поради следните съображения : Електронен фиш № 8505308183 е издаден на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП. Ангажирана е отговорността на ••••••• като собственик на ППС с рег. № •••••••••. Според чл.102, ал.2, изр.1 от ЗДвП собственикът на ППС е длъжен да не го допуска в движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за ППС не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП според категорията на ППС. Съгласно чл.179, ал.3б от ЗДвП собственикът на ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл.10б, ал.1 от ЗП, се наказва с „глоба“ в размер 2500 лева, а ако е юридическо лице – с „имуществена санкция“ в размер 2500 лева. Същевременно от съдържанието на самия Електронен фиш се вижда, че в него не е посочено собственикът на ППС какво е направил или не е направил. Ясно е, че се ангажира административната отговорност на ••••••• като собственик на въпросното ППС. В Електронния фиш е посочено, че за ППС с рег. № ••••••••• изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, както и че ППС е с технически допустима максимална маса 20100, брой оси – 2, екологична категория ЕВРО VI Е, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000 и че се е движило по път А-2, км. 6+804, посока нарастващ километър, който е квалифициран като път, включен в обхвата на платената пътна мрежа. Въпреки това, обаче, СРС счита, че не е налице съответствие между словесното и цифровото описание на нарушението по чл.102, ал.2 от ЗДвП, тъй като в Електронния фиш липсва изпълнителното деяние по чл.102, ал.2 от ЗДвП - не е посочено дали собственикът на ППС е допуснал движението на превозното средство, нито става ясно в какво се изразява неправомерното поведение на лицето, посочено като нарушител – дали, че едновременно не са изпълнени задълженията по установяване размера и по заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП (както изисква чл.102, ал.2 от ЗДвП) или за това, че не е заплатена изцяло дължимата пътна такса (както словесно е посочено в Електронния фиш). Поради това съдът приема, че има разминаване между словесното и цифровото описание на нарушението. Административно-наказателното обвинение е неясно и поради други съображения. Според чл.10, ал.1, т.2 от ЗП (действаща към датата на деянието – 21.04.2022г.) за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории ППС и такси на база време, и на база изминато разстояние, като таксата за изминато разстояние - ТОЛ такса за ППС по чл.10б, ал.3 от ЗП, даваща право на едно ППС да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните ТОЛ сегменти, в които съответното ППС е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните ТОЛ сегменти такси, като таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на ППС, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък. Доколкото в Електронния фиш се прави позоваване на чл.10, ал.1, т.2 от ЗП и се твърди, че изцяло не е заплатена дължимата пътна такса за изминато разстояние, то наказващият орган е следвало изрично, ясно и недвусмислено да посочи за конкретния път и съобразно данните на ППС каква е трябвало да бъде платената ТОЛ такса. Освен това в Електронния фиш няма възведени данни и за това какво е било конкретно изминатото разстояние, ТОЛ сегменти, в които процесното ППС е навлязло, както и какъв е сборът на изчислените за съответните ТОЛ сегменти такси. Поради това СРС приема, че в Електронния фиш няма ясно и подробно описание на нарушението, не са посочени всички относими обстоятелства относно фактическия състав на деянието, поради което административно – наказателното обвинение е останало неясно. В случая посочването, че за въпросното ППС не е заплатена изцяло дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП не се явява достатъчно описание на нарушението по чл.102, ал.2 от ЗДвП, тъй като този текст препраща към чл.10, ал.1, т.2 от ЗП и чл.179, ал.3б от ЗДвП и за да е описано нарушението би следвало да са посочени факти, които се явяват съставомерни по текстовете, към които препраща чл.102, ал.2 от ЗДвП. Именно заради това СРС приема, че в Електронния фиш нарушението е повърхностно описано, поради което е останало и неясно. Ограничена е реално възможността на наказаното лице да разбере срещу кои факти следва да се защитава, а от там и да организира правото си на защита. Неяснотата е толкова съществена, че и на съда не става ясно какъв е предметът на доказване по делото – колко е следвало да се плати, как следва да се определи конкретната ТОЛ такса, за кои ТОЛ сегменти се твърди ППС да е навлязло, какво е действително изминатото разстояние, какви са техническите характеристики на пътя във въпросния участък. Последното се налага с оглед позоваването в Електронния фиш на чл.179, ал.3б от ЗДвП, който препраща към чл.10б, ал.3 от ЗП, а от там и към Глава II, Раздел III от Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние. Освен гореизложеното – при описание на нарушението в процесния Електронен фиш е посочено, че за ППС „няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването“, без да е уточнено кое от двете в случая липсва. Това също показва, че в Електронния фиш не са посочени конкретните обстоятелства, при които е извършено твърдяното нарушение. Гореизложеното дава основание на съда да приеме, че в хода на административното производство са допуснати множество съществени процесуални нарушения, възпрепятстващи жалбоподателя да разбере в какво го обвиняват и за какво точно деяние му се ангажира отговорността, а това винаги е основание за отмяна на Електронния фиш на формално основание - без да е необходимо спорът да се разглежда по същество. Отделно от гореизложеното СРС счита, че има и още едно съществено процесуално нарушение, което не може да се санира на този етап от производството и което винаги води до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Става въпрос за липсата на законова възможност (преди 13.02.2024г., вкл. и към датата на деянието – 21.04.2022г.) за процесното нарушение да се състави Електронен фиш. Според чл.179, ал.3б от ЗДвП подлежи на административно наказание собственикът или вписаният ползвател на ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, а според чл.179, ал.3 от ЗДвП на административно наказание подлежи водач, който управлява ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП. Това означава, че чл.179, ал.3 от ЗДвП и чл.179, ал.3б от ЗДвП имат различно съдържание и са насочени към различни адресати. Редакция на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, която е действала към датата на деянието /21.04.2022г./ и която е по-благоприятна за жалбоподателя от сегадействащата редакция препраща само към чл.179, ал.3 от ЗДвП, а не и към чл.179, ал.3б от ЗДвП. Доколкото за вмененото на ••••••• нарушение по чл.102, ал.2, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП не е била предвидена до 13.02.2024г. възможност за издаване на Електронен фиш, то ангажирането на административната отговорност на собственика на ППС от категорията на чл.10б, ал.3 от ЗП, за което изцяло не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП и е приложим чл.179, ал.3б от ЗДвП е можело да стане (в периода до 13.02.2024г.) като се изпълни процедурата по чл.189е, ал.1 и сл. от ЗДвП - със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение и издаване на Наказателно постановление, а не Електронен фиш. В този смисъл са Решение № 4438 от 05.07.2023г. на АССГ – XIII касационен състав по дело № 3117/2023г., Решение № 6424 от 30.10.2023г. на АССГ – ХXI касационен състав по дело № 6809/2023г., Решение № 4582 от 11.02.2025г. на АССГ – XXV касационен състав по дело № 7274/2023г., Решение № 9850 от 21.03.2025г. на АССГ – XIX касационен състав по дело № 2501/2024г., Решение № 9854 от 21.03.2025г. на АССГ – XIX касационен състав по дело № 198/2024г., Решение № 9859 от 21.03.2025г. на АССГ – XIX касационен състав по дело № 2570/2024г., Решение № 11891 от 07.04.2025г. на АССГ – XII касационен състав по дело № 1150/2025г., Решение № 15689 от 09.05.2025г. на АССГ – XXV касационен състав по дело № 2272/2025г., Решение № 1131 от 11.01.2026г. на АССГ – III касационен състав по дело № 10754/2025г. и други. Според настоящия съдебен състав редакцията на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП (която е била в сила до 13.02.2024г. и която в случая се явява по-благоприятна от действащата след 13.02.2024г. разпоредба на същия текст от закона) дава възможност на наказващия орган да издаде Електронен фиш само за нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП. Съдебният състав не счита, че с оглед нормата на чл.189ж, ал.7 от ЗДвП е било възможно преди 13.02.2024г. да се издават Електронни фишове за нарушения по чл.179, ал.3б от ЗДвП, тъй като за това обстоятелство съществува специална норма (чл.189ж, ал.1 от ЗДвП), която до 13.02.2024г. е сочела, че Електронен фиш може да се издава само за нарушения по чл.179, ал.3 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.189ж, ал.7 от ЗДвП е насочена към това чрез препращане към чл.189, ал.10 от ЗДвП да посочи кога влиза в сила Електронният фиш. За това, че до 13.02.2024г. чл.189ж, ал.1 от ЗДвП не е допускал издаване на Електронен фиш за нарушения по чл.179, ал.3б от ЗДвП говори и законодателна промяна от 2024г. В този смисъл е и цитираната по-горе съдебна практика. Още нещо - с изтичане на 3 месеца от установяване на нарушителя или 1 година от извършване на нарушението и несъставяне на АУАН се е преклудирала възможността за процесното нарушение да се образува административно-наказателно производство съгласно чл.34, ал.1 от ЗАНН. В конкретния случай нарушителят е установен в деня на нарушението - 21.04.2022г. с генериране в информационната система на АПИ на нарушение № DDFFA6D73F8E59C5E053041F160AC8C1, като в случая АУАН не е бил съставен нито в 3- месечния срок от 21.04.2022г., нито в 1-годишния срок от датата на извършване на нарушението (т.е. д о 21.04.2023г.), поради което наказващият орган е в невъзможност да образува административно – наказателно производство след това, вкл. и след промяната на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП през 2024г. Поради това издаденият на 29.04.2025г. Електронен фиш се явява издаден при липсваща /нормативно-установена до 13.02.2024г./ възможност АПИ да издаде Електронен фиш и при преклудирана /още към 21.04.2023г./ възможност АПИ да образува административно – наказателно производство срещу ••••••• за случая от 21.04.2022г. Промяната в законодателството не е основание да се съставя Електронен фиш и да се ангажира административна отговорност на собственика на ППС с рег. № ••••••••• при условие, че към датата на извършване на нарушението и до момента, в който са изтекли сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН не е било образувано административно-наказателно производство по установения тогава в закона ред - със съставяне на АУАН за нарушение по чл.102, ал.2, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП. Друг е въпросът, че редакцията на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, която е била в сила до 13.02.2024г. и не е позволявала издаване на Електронен фиш за нарушение по чл.102, ал.2, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП, в случая се явява по-благоприятна за жалбоподателя от действащата след 13.02.2024г. разпоредба на същия текст от закона. Съгласно чл.11 от ЗАНН субсидиарното приложение на НК се разпростира спрямо административно - наказателните производства по отношение на изключващите отговорността обстоятелства. Такъв характер безспорно следва да се приеме, че има и давността за реализиране на отговорността като материално правен институт. На първо място това произтича от характера й на препятстващо реализирането на отговорността обстоятелство. На второ място - per argumentum a fortiori след като законодателят е предвидил, че след изтичане на определени в закона срокове реализирането на наказателната отговорност се преклудира, на по-голямо основание това следва да се отнася и по отношение на административните нарушения, които по правило са деяния с по-ниска обществена опасност. От тук следва правният извод, че доколкото в ЗАНН липсват изрични разпоредби в тази насока по въпросите, свързани с течението, спирането и прекъсването на давностните срокове, както и относно т.нар. абсолютни давностни срокове, приложение намират разпоредбите на чл.80 и сл. от НК. В този смисъл е и Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015г. на ВКС по тълк. дело № 1/2014г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС. Съгласно чл.11 от ЗАНН, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК относителната давност за административно - наказателно преследване е три години. По аргумент от чл.80, ал.3 от НК давността за нарушението започва да тече от датата на неговото извършване - 21.04.2022г. Съгласно чл.81, ал.2 изр.1 от НК давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. От справката – извлечение от системата на АПИ за обработката на процесния Електронен фиш се вижда, че той е подписан /издаден/ на 29.04.2025г. Извършените преди това действия, отразени в справката на лист 44 от делото, не са били насочени към административно – наказателно преследване на •••••••, поради което и не може да се приеме, че с тях е била прекъсвана давността, която е започнала да тече от датата на деянието - 21.04.2022г. Действието по издаване на Електронния фиш в случая представлява действие по преследване на нарушителя и е от естество да прекъсне давността. В случая от извършване на нарушението на 21.04.2022г. до издаване на Електронния фиш на 29.04.2025г. са минали 3 години и 8 дни. Поради това и на основание чл.11 от ЗАНН, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК административно-наказателното преследване срещу Дружествотожалбоподател за процесното нарушение следва да се приеме за погасено по давност, тъй като наказващият орган е бездействал до 29.04.2025г., когато е бил издаден процесният Електронен фиш. Съдът приема, че в конкретния казус след 21.04.2025г. (след изтичане на 3 години от датата на нарушението – 21.04.2022г.) се е преклудирала възможността за административно – наказателно преследване на •••••••. Това представлява още едно основание за отмяна на обжалвания Електронен фиш. За пълнота на изложението следва да се посочи, че според чл.2, пар.7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28.11.2019г. доставчиците на ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такива са предвидени в националното законодателство. Поради това преди да се приеме, че е налице административно нарушение, наказващият орган следва да провери дали доставчикът на ЕУЕПТ не е информирал в случая Дружеството – жалбоподател за въпросната недекларирана пътна такса и дали са взети мерки за предеклариране на данните на ППС. Доколкото наказващият орган не е изследвал този въпрос, СРС счита, че издаването на Електронния фиш /освен незаконосъобразно по посочените по-горе съображения/ се явява е преждевременно действие. В тази връзка следва да се посочи и законодателната промяна от 2024г. – създаването на чл.10б, ал.7 от ЗП, която като по-благоприятна за жалбоподателя, следва да се приложи и в този случай. Доколкото са налице няколко самостоятелни основания за отмяна на Електронния фиш на формално основание – спорът не следва да се разглежда по същество. Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Според чл.63д, ал.3 от ЗАНН в полза на юридическите лица се присъждат разноски в размер, определен от съда, когато те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Случаят е именно такъв – пред СРС ••••••• се представлява от юрк. Х.. Според чл.63д, ал.5 от ЗАНН размерът на присъденото възнаграждение /в хипотезата на чл.63д, ал.3 от ЗАНН/ не може да надхвърля максималният размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Според чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ заплащането на правната помощ следва да е съобразено с вида и количеството на извършената дейност и да се определи според Наредбата за заплащането на правната помощ. В чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ пише, че възнаграждението за защита в производства по ЗАНН (каквото е настоящото) може да бъде от 130 до 190 лева. В случая по настоящото дело е имало едно открито съдебно заседание пред СРС, НО, 10 състав при това без участието на юрк. Х., но същата е депозирала молба-становище по делото, както и доста подробна и аргументирана жалба. Поради това, но и с оглед липсата на фактическа и правна сложност на казуса, на основание чл.63д, ал.5, вр. ал.3, вр. ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК органът, издал процесния Електронен фиш (т.е. АПИ) следва да заплати на ••••••• разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер над минималния и под средния, предвиден в чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, т.е. сума в размер на 150 лева. Съгласно §5, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за въвеждане на еврото в Република България, вр. чл.12 и чл.13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България определената сума за разноски, направени от Дружеството – жалбоподател по делото, която е в размер на 150 лева следва да се превалутира и Агенция „Пътна инфраструктура“ следва да бъде осъдена да заплати на ••••••• съответно 76,69 евро за юрисконсултско възнаграждение. Така мотивиран, съдът