Решение № 4619 от 3.12.2024 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 383/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по жалбата на Н. Б. К., [ЕГН], с адрес: гр. Велинград, [улица], подадена чрез процесуален представител адвокат Е. К.-П., против Решение № 417 от 14.03.2024 год. на Заместник - кмета на Община Велинград, във връзка с подадено от жалбоподателката Заявление вх. № 94-00 от 222 от 16.01.2023 год. за предоставяне на достъп до обществена информация, относно комплекс за отдих, култура и развлечение парк „Клептуза“, находящ се в гр. Велинград. В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност и необоснованост на оспорения административен акт. Моли се за отмяната му. Претендира разноски. В съдебно заседание процесуалният представител адвокат К.-П. не изразява становище. Депозирала е писмено становище вх. № 9599 от 08.11.2024 год., в което изразява подробно становище за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Сочи, че исканата обществена информация е с надделяващ обществен интерес, който съгласно пар. 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите, задължени да предоставят обществена информация. Счита, че исканата информация засяга емблематично място в гр. Велинград, езерото „Клептуза“, поради което исканата информация не представлява авторско право и не следва да се прилага разпоредбата на чл. 42 от ЗАСП. Моли за отмяна на решението и делото да се върне като административна преписка на Кмета на Община Велинград, като се задължи да предостави информацията, посочена в заявлението по ЗДОИ. Претендира присъждане на съдебно – деловодни разноски, обективирани в списък по чл. 80 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК (л. 82 от делото). Ответникът – Кметът на Община Велинград не е ангажирал процесуален представител за проведените открити съдебни заседания. От него е постъпил писмен отговор от 27.05.2024 год. и молба от 30.07.2024 год., съдържаща становище по същество на спора. В тях се излага становище за неоснователност на жалбата и се моли за отхвърлянето й. Заявява, че търсената информация не попада в хипотезата на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ, а за нея има специален ред – този по ЗУТ, за да бъде търсена и получавана и редът по чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ не е приложим. Моли за отхвърляне на жалбата. Не претендира разноски. Административен съд-Пазарджик, VII-и състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт съобразно с разпоредбата на чл. 168 АПК, приема за установено следното: Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна – заявител на искането за достъп до обществена информация, адресат на обжалвания акт и е подадена в законоустановения 14-дневен срок за обжалване. Насочена е срещу акт, който подлежи на обжалване по съдебен ред по смисъла на чл. 40, ал. 1 ЗДОИ. Следователно предявеното оспорване е процесуално допустимо. Съдът установи от фактическа страна следното: Със Заявление вх. № 94-00 от 222 от 16.01.2023 год. Н. Б. К. е поискала, по реда на чл. 24 от ЗДОИ, от Кмета на Община Велинград достъп до публична обществена информация, свързана с реконструкция и инвестиционни намерения на Община Велинград относно комплекс за отдих, култура и развлечение парк „Клептуза“ в гр. Велинград, както следва: 1.Количествено-стойностна сметка за изготвения от АА „Братя Кадинови“ ЕООД идеен проект за обект „Реконструкция на комплекс за отдих, култура и развлечение парк „Клептуза“, находящ се в УПИ № VI-7229 с отреждане „За парк“, в кв. 394 и в УПИ VI-5972 с отреждане „За парк“, в кв. 393 по плана на гр. Велинград; представляващи имоти с идентификатор № 10450.503.997.1, № 10450.503.997.2 и № 10450.503.1241 съгласно КККР на гр. Велинград“. 2.Проектните части на инженерните специалности (Конструкции, ВиК, ОВК, Ел, Геодезия, Паркоустройство) от изготвения от АА „Братя Кадинови“ ЕООД идеен проект за обект „Реконструкция на комплекс за отдих, култура и развлечение парк „Клептуза“, находящ се в УПИ № VI-7229 с отреждане „За парк“, в кв. 394 и в УПИ VI-5972 с отреждане „За парк“, в кв. 393 по плана на гр. Велинград; представляващи имоти с идентификатор № 10450.503.997.1, № 10450.503.997.2 и № 10450.503.1241 съгласно КККР на гр. Велинград. 3.Изготвения финансов анализ за посочения в пункт 1. Проект. 4.Задание за изготвяне на проект обект „Реконструкция на комплекс за отдих, култура и развлечение парк „Клептуза“, находящ се в УПИ № VI-7229 с отреждане „За парк“, в кв. 394 и в УПИ VI-5972 с отреждане „За парк“, в кв. 393 по плана на гр. Велинград; представляващи имоти с идентификатор № 10450.503.997.1, № 10450.503.997.2 и № 10450.503.1241 съгласно КККР на гр. Велинград“. Поискано е информацията да се предостави на електронна поща, посочена в заявлението и на технически носител USB флаш устройство. Кметът на Община Велинград не се произнесъл по заявлението в законоустановения срок по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ и К. е оспорила неговия мълчалив отказ по съдебен ред. С окончателно Решение № 333 от 23.05.2023 год. постановено по административно дело № 157 от 2023 год. на Административен съд - Пазарджик е отменен мълчаливия отказ на Кмета на Община Велинград за предоставяне на достъп до обществена информация по Заявление вх. № 94-00/222 от 16.01.2023 год., подадено от К. и е делото е изпратено като административна преписка на Кмета на Община Велинград за ново произнасяне по заявлението, съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Във връзка с изпълнението на влезлия в сила съдебен акт жалбоподателката е сезирала Административен съд – Пазарджик за неизпълнение на решението по реда на чл. 304 и сл. от АПК. Образувано е адм. дело № 165 по описа на Административен съд – Пазарджик за 2024 год. и съдът е постановил разпореждане, с което по реда на чл. 306, ал. 3 от АПК е дадена възможност на Кмета на Община Велинград да даде писмени обяснения в 14 – срок, с оглед неизпълнението на влезлия в сила съдебен акт. Ответната страна е депозирала Решение № 417 от 14.03.2024 год., издадено в изпълнение на дадените, с Решение № 333 от 23.05.2023 год. по административно дело № 157 от 2023 год. на Административен съд – Пазарджик, указания, поради което съдът е отказал да наложи глоба на Кмета на Община Велинград. С Решение № 417 от 14.03.2024 год. Заместник - кметът на Община Велинград се е произнесъл по Заявление вх. № 94-00 от 222 от 16.01.2023 год. на Н. Б. К., като по формулираните искания от т. 1 до т. 4 е отказал да ги разгледа по същество. Мотивирал се е с довода, че се касае за идеен обект за бъдещи действия по предприемане на ремонтни действия на парк „Клептуза“, а исканата информация представлява авторско право по смисъла на чл. 3 от ЗАПСП и до доказване на противното за автор на произведението се смята лицето, чието име или друг идентифициращ знак са посочени по обичайния за това начин върху оригинала на произведението, копия или екземпляри от него. Посочил е, че искането е недопустимо и на друго основание – чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като за търсената информация има специален закон – ЗУТ, по който може да бъде търсена и получавана такава информация. Във връзка с компетентността на издателя на оспореното решение е представена Заповед № 389 от 11.03.2024 год. (л. 37), с която на осн. чл. 44, ал. 2, във вр. с чл. 39, ал. 2 от ЗМСМА и параграф 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ, Кметът на Община Велинград е определил С. Б. Т. – Заместник – кмет на Община Велинград, да замества кмета на Община Велинград за времето от 11.03.2024 год. до 15.03.2024 год., включително поради отпуск при временна неработоспособност. По делото са разпитани свидетелите Е. П. – Т. – А. Х. и П. Б. А.. Последният свидетел заяви, че познава жалбоподателката от Сдружение „Да поработим за Велинград“. Участвал е в общественото обсъждане на проекта за езерото „Клептуза“ в парк „Клептуза“ в гр. Велинград, което се е състояло на 01.12.2022 год. Разбрал е, че има изготвен проект за тази местност от проф. арх. К., за който преди това общинските съветници са гласували общински средства в размер на 35 900, 00 лева и още толкова за проекта за финансово-икономическата част. Проф. арх. К. е представил лично кадри какво ще представлява проектът за „Клептуза“. Съобщил е, че общата стойност ще бъде 5 200 00, 00 лева. „Клептуза“ ще бъде обект на концесия за 30 до 40 години., тъй като общината нямала възможност да инвестира в него и да го поддържа от бюджета на Община Велинград. Друг член от сдружението, присъствал на представянето – С. И. на 12.12.2022 год. е входирала заявление по ЗДОИ до Кмета на Община Велинград за представяне на проекта в цялост, но е получила само частичен отговор, включващ части от архитектурната част. Информацията е била разгледан а и от архитект Е. Т. – А. Х., също член на сдружението и тя е видяла много непълноти в предоставените документи. Това е провокирало жалбоподателката да подаде заявлението си по ЗДОИ до Кмета на Община Велинград, за да се прецени дали проектът ще е изгоден за обществеността. От свидетелските показания на Е. П. – Т. – А. Х. се установява, че същата е инженер и архитект, членува в Сдружение „Да поработим за Велинград“ и Сдружение „Нилет“, които осъществяват обществена дейност в полза на общината – например почистват парковата част на „Клептуза“ и други. Свидетелката заяви, че се е запознала с предоставените на С. И. по реда на ЗДОИ документи и е установила, че в някои от частите им са липсвали обяснителни записки, остойностяване на количествената сметка за строително – монтажни работи и други. По нейно съвет И. е поискала устно да й се предостави тази информация, но не е получила отговор и това е била причината жалбоподателката да подаде процесното заявление по ЗДОИ до Кмета на Община Велинград. Съдът кредитира свидетелските показания като безпротиворечиви и безпристрастни. От страна на жалбоподателката е представена извадка от електронно издание „Темпо Велинград“. Същият е общодостъпен в интернет пространството и всяко лице може да се запознае с него. От съдържанието му се установява, че представлява медийна публикация от 06.12.2022 год., в която е отразено предложението на Кмета на Община Велинград за отдаване на концесия „Клептуза“ и евентуална процедура за избор на концесионер. По отношение на неговата доказателствена тежест съдът намира, че не следва да бъде кредитиран по делото. Неговото съдържание не може да бъде подложен на преценка от съда, тъй като е медийна електронна статия, в която е изразено личното мнение на автора й и не обвързва съда с изразеното от нея мнение. Също така не е относим към настоящото производство, развило се по реда на ЗДОИ и съдът не следва да го кредитира, а да го изключи от приобщения доказателствен материал по делото. Предвид установеното от фактическа страна съдът намира следното от правна страна: Искането, направено от Н. К., е по реда, предвиден в чл. 24, ал. 1 от ЗДОИ - с писмено заявление и е с изискуемото съдържание по чл. 25, ал. 1 от ЗДОИ. Оспореното решение е издадено след постановяване на окончателен съдебен акт, с който са дадени задължителни указания на органа и той ги е изпълнил като се е произнесъл по същество на искането. Съгласно чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ - в срока по ал. 1 органите по чл. 3 или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. В качеството си на орган на изпълнителната власт в община, Кметът на Община Велинград е сред задължените субекти по ЗДОИ, визирани в цитираната разпоредба. В случая същият е отсъствал от заеманата длъжност поради временна неработоспособност за периода, в който е издадено оспореното решение, е упълномощил упълномощил Заместник – кмета на Община Велинград да го замества. В този смисъл е представената заповед на л. 37 от делото. Именно, въз основа на тази заповед Заместник – кметът на Община Велинград е издал обжалвания акт. Следователно оспореното решение е издадено от компетентен орган в изискуемата писмена форма. Съгласно разпоредбите на ЗДОИ по подадените заявления за достъп до обществена информация, задължените органи се произнасят с решение, като при отказ да се предостави такава същото, предвид нормата на чл. 38 от ЗДОИ, следва да е в писмена форма, да съдържа правни и фактически основания за отказа, датата на приемане на решението и редът за неговото обжалване. Оспореното решение е издадено в срока по чл. 28 от ЗДОИ. Съдържащите се в същото фактически основания за постановяването му сочат, че отказът за предоставяне на достъпа до исканата информация е поради това, че поисканата такава няма характера на обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, респ. неприложима е процедурата за предоставянето й по реда на ЗДОИ. Административният орган е посочил правните разпоредби въз основа, на които е отказал достъп до търсената информация и е изложил мотиви, с което е спазил разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ. Ето защо, съдът счита, че не е налице нарушение на административнопроизводствените правила. По отношение на материалния закон: Правото да се търси и получава информация, прогласено с чл. 41, ал. 1 от Конституцията на РБ обхваща задължението на държавните органи, както и органите на местното самоуправление да осигуряват достъп до обществено значима информация. Обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация са уредени със ЗДОИ. Съгласно определението на чл. 2, ал. 1 от същия закон, обществена е информацията, която е свързана с обществения живот в Република България и дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона лица. Понятието „обществена информация“ следва да бъде възприемано като сведение, знание за някого или нещо, свързано с обществения живот в страната. Информацията следва да отговаря на тези две условия едновременно, за да се определи като обществена. Под „обществен живот“ се разбира живота на обществото като група хора. За второто условие е от значение да се отбележи, че за да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на задължения субект, информацията трябва да е обвързана с правомощията и дейността на органа, защото само тогава тя би отговаряла на изискването да способства за постигане на посочената от закона специална цел. Под обществен интерес следва да се разбира интересът на обществото да защитава и отстоява своите права и свободи от неблагоприятни за него управленски решения. Правото на достъп до обществена информация е началната фаза и следва да предпоставя тази защита. Целта на ЗДОИ е да създаде условия за прозрачни и видими за обществото действията и решенията на задължените субекти, като по тази начин обществото следи отблизо и оценява тяхната работа. Тази информация може да се съдържа в документи или други материални носители създавани, получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти. Следователно, обществена информация съставляват всички данни относно обществения живот, съдържащи се в документи и други материални носители на данни, създавани, получавани или съхранявани от задължения субект. В чл. 10 и чл. 11 от ЗДОИ са дефинирани видовете обществена информация, създавана и съхранявана от органите и техните администрации – официална и служебна. Официална е информацията, която се съдържа в актовете, издавани от държавните органи при осъществяване на техните правомощия (чл. 10 от ЗДОИ). Служебна е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации (чл. 11 от ЗДОИ). Достъпът до официална обществена информация се осигурява чрез обнародването й или по реда на ЗДОИ (чл. 12 от същия), а достъпът до служебна обществена информация е свободен, като може да бъде ограничен, когато тя е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации), както и когато съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях, и е подготвена от администрациите на съответните органи (чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ). Същевременно ограничението по ал. 2 не може да се прилага след изтичане на 2 години от създаването на такава информация, а и достъпът до служебна обществена информация не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес. С разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ законодателят изрично е регламентирал възможните допустими основания за отказ за предоставяне на обществена информация, а именно когато: 1). исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон, както и в случаите по чл. 13, ал. 2; 2). достъпът засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес; 3). исканата обществена информация е предоставена на заявителя през предходните шест месеца. Дори при наличие на тези основания за отказ, разпоредбата на чл. 37, ал. 2 от ЗДОИ предвижда, че се предоставя частичен достъп само до онази част от информацията, достъпът до която не е ограничен. Анализът на разпоредбата показва, че не е допустим отказ в хипотезата на надделяващ обществен интерес, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3 (пар. 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ), като във всеки конкретен случай, за да се позове на разпоредбата на чл. 37 от ЗДОИ, задълженият субект следва да преодолее оборимата презумпция, регламентирана в пар. 1, т. 5 от ДР на ЗДОИ. С оглед гореизложеното, предоставянето на информация, касаеща реконструкция и инвестиционни намерения на Община Велинград относно комплекс за отдих, култура и развлечение парк „Клептуза“ в гр. Велинград - количествено-стойностна сметка за изготвения от идеен проект за обекта, проектните части на инженерните специалности (Конструкции, ВиК, ОВК, Ел, Геодезия, Паркоустройство) от изготвения проект, финансовия анализ на проекта по пункт 1 и задание за изготвяне на проект обект „Реконструкция на комплекс за отдих, култура и развлечение парк „Клептуза“ намират опора в чл. 2 от ЗДОИ, тъй като с предоставяне на информацията, жалбоподателката, която както се установи от свидетелските показания е член на Сдружение „Да поработим за Велинград“, ще се запознае с търсената информация, а и ще запознае и другите членове на сдружението. Чрез нея ще се придобие представа за начина на преустройство на местността „Клептуза“. На съда е известно, че местността е обявена за защитена и заема площ от 412 хектара и е един от символите на гр. Велинград. С представянето на информацията жалбоподателката ще се запознае с бъдещето развитие на парк „Клептуза“ и плановете за неговото преустройство, ремонтиране и т.н., включително и чрез запознаване със сумите, нужни за извършване на тези дейности. Тази информацията е обществена, тъй като е свързана с обществения живот в страната и служебна по смисъла на чл. 11, във вр. с чл. 9 от ЗДОИ. Поисканата от жалбоподателката информация не попада в обхвата на посоченото ограничение – чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ, тя е служебна обществена информация и следва да бъде предоставена на заявителя. Нещо повече, достъпът до служебна обществена информация, предвид чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ, не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес, а както се установи от неоспорените свидетелски показания такъв не липсва. Задължение на органа е да извърши преценка за наличието на такъв интерес, а в случая такава преценка не е направена. Съгласно оборимата презумпция за наличие на надделяващ обществен интерес органът следва да установи липсата на такъв, а не заявителят да доказва неговото наличие. Преценката на органа налице ли е или не надделяващ обществен интерес е елемент от фактическия състав на хипотезата по чл. 13, ал. 4 във вр. ал. 2, т. 1 от ЗДОИ. Съгласно пар. 5, т. 36 от ДР на ЗУТ „Строителни книжа“ са всички необходими одобрени инвестиционни проекти за извършване или за узаконяване на строежа, разрешението за строеж или актът за узаконяване, както и протоколите за определяне на строителна линия и ниво. С оглед посочените законови дефиниции, поисканата от жалбоподателката със заявлението информация относно съгласуваните проекти имат характер на обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като търсената информация във връзка с документите, представени за издаване на проекти и задания, касаещи реконструкция на обекти, е обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, доколкото предоставя възможност на заявителя да си състави собствено мнение за дейността на общинската администрация, разполагаща с конкретни функции по ЗУТ при одобряване на строителните книжа (В този смисъл е и Решение № 4859 от 17.04.2018 год. на ВАС по адм. дело № 11230 от 2016 год.) Тази информация освен това е и служебна такава по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ, тъй като се събира, създава и съхранява по повод дейността на органа на изпълнителната власт в общината и достъпът до нея е свободен с изключение на случаите, изрично посочени в чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ. Не са налице ограниченията на достъпа до тази информация. От оспореното решение се установява, че се касае за обект, който е от обществено значение за жителите от този района на страната, а и не само и търсената информация за неговата реконструкция и финансов анализ за извършването му налага извод, че търсената информация касае значима местност и гражданите ще имат право на достъп до него. Следователно се налага изводът, че търсената информация е в пряка връзка с обществения живот в гр. Велинград. По този начин населението на Община Велинград и в частност жалбодателката ще могат да си съставят собствено мене за предстоящата реконструкция на местност „Клептуза“. В оспореното решение органът е посочил, че исканите документи са обект на авторско право, но не е представил доказателства за тези обстоятелства и че третото лице изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация. Следва да се има предвид, че обществената информация може да се предостави дори при отказ на третото лице в случаите на надделяващ обществен интерес от разкриването й – по арг. на чл. 31, ал. 5 и чл. 37, ал. 1, т. 2, във вр. пар. 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ. Предвид гореизложеното, съдът намира жалбата за основателна. Оспореното решение като постановено при неправилно приложение на материалния закон се явява незаконосъобразно, поради което следва да се отмени, а делото да се върне като преписка на административния орган за произнасяне по заявлението, съобразно мотивите на настоящото решение в 14-дневен срок от влизането му в сила. С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответникът дължи възстановяване на разноските на жалбоподателя. В случая такива са направени в размер на 10, 00 лева – държавна такса. На основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата на Адвокатско дружество „Д-р Петков, Проданов & Партньори“ следва да се присъди адвокатско възнаграждение, чийто размер на основание чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съдът определя в размер на 1 000, 00 лева. Воден от горното и на осн. чл. 172, ал. 1 и 2, чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК, съдът,