Решение № 58 от 16.4.2026 г. на Окръжен съд - Ямбол по дело № 32/2026 г.

дело № 20262300500032 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано по въззивна жалба на Н. П. Г. с ЕГН •••••••••• от гр.•••• чрез процесуалния му представител адв. Г. С. от АК - Бургас против Решение № 98/15.12.2025 г., постановено по гр.д.№ 707/2024 г. по описа на ЕРС. В посоченото Решение първостепенния съд е отхвърлил като неоснователни и недоказани предявените от Н. П. Г., с ЕГН ••••••••••, с адрес -гр.••••, ж.к."Братя Миладинови", бл.2А, вх.2, ет.8, действащ чрез пълномощника си - адв.Г. С. от АК - Бургас, с посочен съдебен адрес за призоваване и връчване на съобщения - гр.••••, ул.••••№ ••, ет. ••, офис•••, против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ "ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" МВР-гр.София, със седалище и адрес на управление - 1202 София, бул."Княгиня Мария Луиза" 46, представлявана от Директора - Главен комисар А.Н.З., в обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.187 от ЗМВР - за заплащане на сумата от 50.00 лева, предявен като частичен иск, от общо дължими 1000.00 лева, за положен извънреден труд от общо 150 часа, за периода от 19.02.2024г. до 24.06.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда - 21.11.2024г. до окончателното й изплащане; чл.86 от ЗЗД - за заплащане на мораторна лихва за забава в размер на 1.00 лев, предявен като частичен иск от общо дължими 50.00 лева, считано от датата, на която е следвало да му бъде заплатено това възнаграждение - 31.07.2024г. до датата на подаване на исковата молба в съда, чл. 181а от ЗМВР - за заплащане на сумата от общо 4810 лв. /формирана сумарно от: - сумата от 666.00 лв. - възнаграждение за командировъчни за периода 19.02.2024г. до 19.03.2024г.; сумата от 740.00 лв. - възнаграждение за командировъчни за периода 20.03.2024г. до 18.04.2024г., сумата от 1258.00 лв. - възнаграждение за командировъчни за периода 19.04.2024г. до 17.05.2024г., сумата от 1110.00 лв. - възнаграждение за командировъчни за периода 18.05.2024г. до 17.06.2024г. и сумата от 1036.00 лв. - възнаграждение за командировъчни за периода 18.06. 2024г. до 24.06.2024г./, представляваща възнаграждение за командировъчни за периода 19.02.2024г. до 24.06.2024г., ведно със законната лихва за забава върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 21.11.2024г. до окончателното изплащане на сумите, чл.86 от ЗЗД - за заплащане на сумата от общо 379.52 лева, представляваща лихва за забава върху претендираните като дължими от работодателя суми, явяващи се възнаграждение за командировъчни, считано от момента, в който са станали изискуеми до датата на подаване на исковата молба в съда - 21.11.2024 година, като е осъдил Н. П. Г. да заплати на ГД“Гранична полиция“ МВР-гр.София, на основание чл.78, ал. 8 вр.с ал. 3 от ГПК разноски по делото в размер на 300.00 /триста/ лева. С въззивната жалба на Н. Г. Решението на ЕРС се атакува като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Въззивникът твърди, че изложените от съда мотиви, че в разглежданите заповеди липсва посочване на правно основание, свързано с командироване на ищеца, както и че процесните пет Заповеди на Директора на РД"ГП"гр.Елхово не са били оспорени по административен ред от адресата им - държавния служител мл.инспектор Н. Г.“, са правно ирелеванти. Изтъква, че съдът, не е съобразил, че процесните заповеди за въззивника не се явяват индивидуални административни актове, за да ги оспорва по реда разписан в АПК. Сочи, че констатацията на съда, „че с процесиите пет заповеди е изменено отчасти както мястото, така и характера на служебните задължения на ищеца Г., това по същество представлява вътрешно преназначаване, макар и временно в рамките на 30 календарни дни“, противоречи както на крайния му извод, че не е налице командироване, така и на същността на командироването. Направено е оплакване, че ЕРС, пренебрегвайки общоустановеното правило, че никой не може да черпи права от собствените си незаконосъобразни действия, отхвърля предявените искове единствено с мотиви, че ответната страна не е изпълнила свое законово задължение, поради което излиза, че не следва да бъде осъдена. Изтъква, че решението е немотивирано и незаконосъобразно и в частта, в която се отхвърлят исковете на въззивника за извънреден труд. Сочи, че съдът неправилно приема, че не му се дължи заплащане за извънреден труд. Изложени са подробни съображения по направените оплаквания. Цитирана е съдебна практика., като се позовава на Директива 2003/88/ЕО на Съвета от 04.11.2003г. Моли ЯОС да отмени обжалваното решение и вместо това да постанови решение, с което да уважи предявените искове. В срока по чл.263 въззиваемата страна не е депозирала писмен отговор на въззивната жалба. В проведеното открито съдебно пред окръжен съд въззивникът редовно призован, не се явява. От упълномощеният от него адвокат Г. С. е депозирана молба, с която по същество жалбата се поддържа и е изразено становище по същество, като моли жалбата да бъде уважена, като бъде отменено атакуваното на ЕРС решение като неправилно. Направено е възражение по чл.78,ал.5 от ГПК за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответната дирекция в минимален размер от 51,12 евро. Моли да му бъдат присъдени разноски на 0,00 евро. В проведеното открито съдебно заседание пред окръжен съд въззиваемата страна ГД Гранична полиция при МВР – гр.София , редовно призовани, не изпращат представител. От процесуалния им представител – главен юрисконсулт Я. Т. е депозирана молба с която са представени писмени бележки, в които са изложени съображения за неоснователност на жалбата. Съдът като разгледа въззивната жалба в рамките на наведените основания, съобрази доводите на страните и взе предвид събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна: Районен съд Елхово е бил сезиран от Н. П. Г. по предявени от него при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове по чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.187 от ЗМВР, по чл.181а от ЗМВР и по чл.86 от ЗЗД против Главна Дирекция „Гранична полиция“ към МВР- гр.София, като е претендирал заплащане на следните суми, съобразно и направеното изменение на исковете: сумата от 50.00 лева, предявен като частичен иск от общо дължими 1000.00 лева, представляваща дължимо възнаграждение за командировъчни за периода 19.02.2024г. до 19.03.2024г., ведно с мораторна лихва за забава в размер на 1.00 лев, предявен като частичен иск от общо дължими 50.00 лева, считано от датата, на която е следвало да му бъде заплатено - 30.04.2024г. до датата на завеждане на делото в съда, както и законната лихва за забава върху главницата от датата на завеждане на делото в съда до окончателното й изплащане; сумата от 50.00 лева, предявен като частичен иск от общо дължими 1000.00 лева, представляваща дължимо възнаграждение за командировъчни за периода 20.03.2024г. до 18.04.2024г., ведно с мораторна лихва за забава в размер на 1.00 лев, предявен като частичен иск от общо дължими 50.00 лева, считано от датата, на която е следвало да му бъде заплатено - 31.05.2024г. до датата на завеждане на делото в съда, както и законната лихва за забава върху главницата от датата на завеждане на делото в съда, до окончателното й изплащане;- сумата от 50.00 лева, предявен като частичен иск, от общо дължими 1000.00 лева, представляваща дължимо възнаграждение за командировъчни за периода 19.04.2024г. до 17.05.2024г., ведно с мораторна лихва за забава в размер на 1.00 лев, предявен като частичен иск от общо дължими 50.00 лева, считано от датата, на която е следвало да му бъде заплатено - 30.06.2024г. до датата на завеждане на делото в съда, както и законната лихва за забава върху главницата от датата на завеждане на делото в съда, до окончателното й изплащане; сумата от 50.00 лева, предявен като частичен иск, от общо дължими 1000.00 лева, представляваща дължимо възнаграждение за командировъчни за периода 18.05.2024г. до 17.06.2024г., ведно с мораторна лихва за забава в размер на 1.00 лев, предявен като частичен иск от общо дължими 50.00 лева, считано от датата, на която е следвало да му бъде заплатено - 31.07.2024г. до датата на завеждане на делото в съда, както и законната лихва за забава върху главницата от датата на завеждане на делото в съда, до окончателното й изплащане; сумата от 50.00 лева, предявен като частичен иск, от общо дължими 1000.00 лева, представляваща дължимо възнаграждение за командировъчни за периода 18.06.2024г. до 24.06.2024г., ведно с мораторна лихва за забава в размер на 1.00 лев, предявен като частичен иск от общо дължими 50.00 лева, считано от датата, на която е следвало да му бъде заплатено - 31.07.2024г. до датата на завеждане на делото в съда, както и законната лихва за забава върху главницата от датата на завеждане на делото в съда, до окончателното й изплащане; сумата от 50.00 лева, предявен като частичен иск, от общо дължими 1000.00 лева, дължима за положен извънреден труд от общо 150 часа, за периода от 19.02.2024г. до 24.06.2024г., ведно с мораторна лихва за забава в размер на 1.00 лев, предявен като частичен иск от общо дължими 50.00 лева, считано от датата, на която е следвало да му бъде заплатено - 31.07.2024г. до датата на завеждане на делото в съда, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на делото в съда, до окончателното й изплащане. Основава се на фактите, че ищецът е работил като старши полицай на ГКПП-Лесово при ГПУ-Елхово към Регионална дирекция „Гранична полиция“гр.Елхово при Главна дирекция „Гранична полиция“, като е постъпил на работа в МВР на 15.06.2016г. и до 29.05.2017г. е бил стажант в МВР. От 29.05.2017г. до 03.08.2023г. е заемал длъжността „полицай“ на ГКПП-Лесово, а от 03.08.2024г. до освобождаването му от работа на 24.06.2024г. е заемал длъжността „старши полицай“ на ГКПП Лесово. Заявява, че е изпълнявал служебните си задължения съгласно утвърдени графици и протоколи, на 12- часови смени при режим: дневна, нощна и два дни почивка. Обичайното място, на което полагал труда си било на ГКПП-Лесово, съгласно акта за встъпване в длъжност от 29.05.2017г. и до м. февруари 2024г. е работил там, след което в периода от 19.02.2024г. до 17.07.2024г. въз основа на пет броя заповеди както следва: Заповеди с № 4070з-162/16.02. 2024г., 4070з-278/19.03.2024г., 4070з-376/18.04.2024г., 4070з 488/17.05.2024г. и 4070з- 630/17.06.2024г., всички на Директора на РД„ГП“гр.Елхово, му били възложени задачи, напълно различни от тези съгласно подписаната от него длъжностна характеристика, свързани с охраната и пропускателния режим в обект „Главен вход РДГП Елхово“ под охрана на ГПУ-Елхово. С цитираните заповеди, ищецът твърди, че е бил командирован в друго населено място, като конкретните задачи, които са му възлагани били изрично посочени в същите и съгласно разпоредбите на Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, на него му се полагало заплащане на пътни, дневни и квартирни пари при условия, по ред и в размери, определени в тази Наредба, но такива суми не му били заплатени. Освен това, не му било заплатено и времето, през което пътувал от град Бургас до град Елхово и обратно, което е средно между два и половина до три часа общо в двете посоки, както и времето, през което е трябвало да остава на работа след приключване на смяната и да продължава да изпълнява трудовите си задължения до идване на колегите му от новата смяна, съгласно посоченото в заповедите за командироване, т.е. реално е бил на разположение на работодателя си на посочено от него място в готовност да изпълнява служебните си задължения. С оглед гореизложеното ищецът счита, че за периода на неговото командироване е полагал и извънреден труд в размер на общо 150 часа, които представляват 12.5 работни дни за посочения период, които часове извънреден труд не са били зачетени и не са му заплатени. Ответникът е депозирал писмен отговор, с който е оспорил исковите претенции по основание и размер. Същият не е оспорил обстоятелството, че за процесния период ищецът е заемал длъжността, посочена в исковата молба, но отрича в същия период Н. Г. да е командирован, заявявайки, че са му били възложени задачи по охраната и пропускателния режим в обект „Главен вход на РДГП Елхово“ под охрана на ГПУ-Елхово. Сочи, че полагането на извънреден труд от държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 и ал.3 от МВР е регламентирано от раздел четвърти на Наредба №8121з-922 от 22.07.2022г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките и именно на това основание Началникът на ГПУ-Елхово е издал Заповеди с № 6865з- 353/28.03.2024г., 6865з-397/11.04.2024г., 6865з-485/10.05.2024г. и 6865з 581/05.06.2024г., с които е определен положения от ищеца извънреден труд, както следва: на 26.03.2024г. от 08.00ч. до 09.00ч. - 1 час; на 03.04.2024г. от 08.00ч. до 10.00ч. - 2 часа, на 10.05.2024г. от 08.00ч. до 11.00ч. - 3 часа и на 29.05.2024г. от 08.00ч. до 10.00ч. - 2 часа, с които заповеди ищецът е бил запознат. Твърдял е, че посочените в цитираните заповеди часове извънреден труд - общо 8 часа са начислени и изплатени на ищеца Н. Г. с платежни бележки - УРИ 4070р-3961/06.03.2025г. и УРИ 4070р-3963/06.03.2025г. Отделно същият е посочил, че на 06.03.2024г., на 07.03.2024г. и на 24.06.2024г. ищецът не се е вписвал за полагане на извънреден труд, нито са му издавани заповеди за полагане на такъв извънреден труд, а на същите дати Н. Г. е бил запознат с издадени по отношение на него заповеди както следва: Заповеди № 3282з-885 от 28.02.2024г., № 6865з-279 от 06.03.2024г. и №3282з-2702 от 18.06.2024г., което е част от процедурата по дисциплинарното производство, а не работа извън редовното работно време и не се включва към отработеното време. Районен съд – Елхово в постановеното от него Решение 98/ 15.12.2025г., като е обсъдил подробно всички събрани по делото доказателства е приел, че по отношение на претенцията за заплащане на извънреден труд приложима в случая към исковия период е Наредба № 8121з-922 от 22.07.2022г. за реда на организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 и ал.3 от МВР, която регламентира полагането на извънреден труд. Съобразно същата, въз основа на писмените доказателства и заключените на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, съдът е приел за установено, че претендирания за заплащане от ищеца извънреден труд за периода от 19.02.2024г. до 24.06.2024г. общо от 8 часа – 1 час през първото тримесечие и 7 часа през второто тримесечие на 2024г. е заплатен. По отношение на претендирания за изплащане извънреден труд на датите – 06.03.2024г., 07.03.2024г. и 24.06.2024г., както и за разликата над установените общо 8 часа положен извънреден труд до заявените от ищеца общо 150 часа, съдът е приел, че липсват издадени по реда и при условията на чл.17 и сл. от Наредба № 8121з-922/22.07.2022г. изрични Заповеди на прекия началник на ищеца. Съдът е приел въз основа на представените препис от извлечения на книга по опис №5337/2024г. и №5499/2024г. за записване на дежурните служители, които работят на смени и/или полагат дежурства и/или труд по време на разположение и/или труд извън редовното работно време, че на сочените дати ищецът не се е вписал за полагане на извънреден труд, като на тези дати ищецът бил запознат и му били връчени издадени Заповеди по образувано спрямо него дисциплинарно производство по чл.207, ал.1 от ЗМВР, като е бил участник в дисциплинарна процедура, а не е престирал работа извън редовото си работно време, поради което и посоченото от ищеца време на тези три дати, не представлява отработено време по смисъла на чл.22, ал.1 от Наредба №8121з- 922/22.07.2022г. и за същото не му се дължи възнаграждение. Като неоснователна е отхвърлена и акцесорната претенция за заплащане на законна лихва, считано от 21.11.2024г. и тази по чл.86 , ал.1 от ЗЗД. По отношение на пренецията по чл.181а от ЗМВР първоинстанционния съд е приел, че с процесните пет броя Заповеди на Директора на РД“ГП“гр.Елхово №4070з- 162/16.02.2024г.; №4070з-278/19.03. 2024г.; № 4070з-376/18.04.2024г.; № 4070з- 488/17.05.2024г. и № 4070з-630 от 17.06.2024 г.е изменено отчасти както мястото, така и характера на служебните задължения на ищеца Г., като това по същество представлява вътрешно преназначаване, макар и временно в рамките на 30 календар ни дни. Прието е, че същите не отговарят на изискванията за командироване, установени в чл.169, ал.1 и чл.181а, ал.1 от ЗМВР, като с тях не е допусната промяна на функционалните задължения за заеманата от държавния служител длъжност във връзка с командироването, тъй като е предвидено да се промени само мястото на изпълнение на длъжността – в друго ведомство или институция или в друго населено място. Съдът е приел, че тези заповеди са издадени на основание чл.53 от ЗМВР и чл.17, ал.1 и ал.3 от ПУДМВР и те не съставляван актове за командироване на конкретен държавен служител по смисъла на чл.9 от Наредбата за командировките в страната, в тях липсва посочване на правно основание, свързано с командироване на ищеца. Отхвърлени са и акцесорните прененции за законна лихва за забава и по чл.86 от ЗЗД. При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което същият дължи произнасяне по съществото на правния спор, в рамките на заявените с въззивната жалба доводи, съобразно нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК. Въззивната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира въззивната жалба за неоснователна. Фактическата обстановка по делото не е спорна между страните и правилно е установено от първостепенния съд. Съгласно процесуалната възможност установена с разпоредбата на чл.272 ГПК във вр. с чл.235 от ГПК, въззивния съд изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния съд, като по този начин ги прави свои мотиви, без да е нужно да ги преповтаря. В отговор на доводите на въззивника, наведени във въззивната жалба, въззивният съд намира за необходимо да изложи следното: Относно предявеният от Н. П. Г. иск по чл.181а от ЗМР за заплащане общо на сумата от 4810лв., представляваща сумарно възнаграждения за командировъчни пари въз основа на пет заповеди, настоящият състав го намери за неоснователен. Твърдението на ищеца Г., че бил командирован от работодателя е било оспорено от последния, поради което процесуално задължение на ищеца е било да докаже в процеса при условията на пълно и главно доказване своето фактическо твърдение, от което извежда претендираното право на заплащате на командировъчни пари. Такова доказване пред първоинстанционния съд ищецът не е осъществил. Твърдението, че ищецът е бил командирован въз основа на изброените 5 заповеди на директора на ГД“Гранична полиция“, РД-Гранична полиция“ – Елхово е неоснователно. По своята правна същност командироването представлява едностранно изменение на мястото на работа на работника или служителя от работодателя. Командироването на служителите на МВР в хипотеза на чл.181а,ал.1 от ЗДМР изисква следните предпоставки: временно изпълнение на служебните функции и задачи в друго населено място, т.е. друго място на работа, което имплицитно включва промяна на работното място, когато е възникнала служебна необходимост . С процесните заповеди с № 4070з-162/16.02. 2024г., 4070з-278/19.03.2024г., 4070з-376/18.04.2024г., 4070з 488/17.05.2024г. и 4070з-630/17.06.2024г., всички на Директора на РД„ГП“гр.Елхово, безспорно е било изменено мястото на работа на въззивника Г., както той твърди и както е възприел районният съд. Това обаче не е достатъчно за да се приеме, че се касае за командироване на служителя с тях. В посочените заповеди липсва правно основание свързано с командироването. От същите не може да се установи, че е възникнала служебна необходимост за командироване на служителя. Те са издадени на основание чл.53 от ЗМВР, и чл.17, ал.1 и ал.3 от ПУДМВЛ, включваща общата компетентност на ръководителя на МВР да издавана заповеди, в изпълнение на т.5 от Антикорупционния план на РДГП – Елхово, Рег.№ 4070р-4543/20.02.2023г. за провеждане на ротация на служители, работещи в рискови за корупция зони, с цел намаляване на риска от корупция , като с тях на ищеца са били възложени да изпълнява задачи по охраната и пропускателния режим в обект „Главен вход на РДГП Елхово, които са изброени подробно. Същият правилно е приел, че за процесния период ищецът е положил труд, извън установеното работно време общо 8 часа, който му е изплатен. За да възникне парично вземане за извънреден труд е необходимо да са се осъществили следните материални предпоставки - 1) работодателят да е възложил изпълнение на трудовите задължение на работника или служителя извън уговореното работно време и 2) работникът и служителят ефективно да е престирал своята работна сила съгласно нарежданията на работодателя извън установеното в трудовия договор работно време. Не са налице и двете предпоставки. Тежестта за доказване на тези факти е на работника или служителя. С исковата молба не са представени писмени доказателства, които да доказват неговите твърдения за положен извънреден труд. Възраженията, че е бил при работодателя, поради обстоятелства свързани с неговата работа, не обосновават наличието на горните предпоставки. Съгласно чл. 2, т. 1 на Дир. 2003/88/ЕО / на която се позовава въззивника/ работното време е всеки период, през който работникът или служителят или работи, или е на разположение на работодателя и изпълнява своите задължения, а т. 2 предвижда, че “почивка” означава всеки период, който не е работно време. В практиката на повечето държави-членки, включително България, обаче съществуват и междинни категории като дежурства или други случаи, когато работникът или служителят е на разположение на работодателя, като фактически труд не се полага през цялото време.В същата не са посочени конкретно случаи при които работникът е на разположение и му се дължи допълнително заплащане, още по-малко което е свързано с образувано срещу работника дисциплинарно производство. Посочено е, че трябва да изпълнява своите трудови задължения. Както сам въззивникът сочи на процесните дати той е бил при работодателя във връзка връчване на документи, като част от дисциплинарно производство, като не отрича че през това време не е полагал труд, свързана с работата му, като не е изпълнявал своите трудови задължения. Поради това, съобразно изложеното и времето през което въззиникът е бил на разположение на работодателя във връзка с връчване на документи по дисциплинарно производство не следва да се включва и да се отчита като работно време, т.к. той не е полагал извънреден труд, съответно за същото не му се дължи допълнително възнаграждение Ако счита, че с тези действия са му били причинени вреди, то редът за тяхната защита не е този, а евентуално института на непозволеното увреждане. Възражението, че на ищеца било разпоредено да се яви при работодателя, за да участва в образуваното срещу него дисциплинарно производство не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Пред първата инстанция е представена покана от дисциплинарно разследващ орган, определен със заповед на Директора на Главна Дирекция „Гранична полиция“ УРИ 4070 р-6780/02.04.2024г., с която ищецът е бил поканен на осн.чл.207, ал.3 и ал.6, във вр. с чл.8,т.3 от ЗМВР и чл.47, ал.1,т.3 от Инструкция № 8121з- 877/06.07.2021г. за запознаване със събраните материали по дисциплинарното производство , водено срещу него. Това е негово право и възможност, във връзка със защитата си срещу това дисциплинарно производство, но не и задължение, както се опитва да внуши жалпоподателя. С оглед на изложеното жалбата се преценява като неоснователна, а първоинстанционното решение, като правилно следва да се потвърди. При постановяване на решението първоинстанционният съд е съобразил всички ангажирани и относими към спора доказателства, приложил е правилно приложимите в случая правни норми, като същото е правилно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, с оглед на което следва да бъде потвърдено. По делото няма искане от въззиваемата страна за разноски, поради което такива не се присъждат. По изложените съображения, съдът