Решение № 413 от 29.1.2026 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 1136/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационната жалба, подадена от Началник група в РУ Казанлък, ОД на МВР Стара Загора, против Решение №285/30.09.2025г., постановено по АНД №125 по описа за 2025 година на РС Казанлък, с което е отменено Наказателно постановление № 24-0284-002936/13.01.2025г., издадено от Началник група в РУ Казанлък, ОД на МВР Стара Загора с наложени на Д. И. Д. административни наказания глоба в размер на 2 000лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.174 ал.3 предл първо от ЗДвП за това, че на 14.12.2024г в [населено място], на [улица]до номер 1 пред хотел „З., в 22.30ч управлява в посока изток-запад собствения си лек автомобил КИА СИИД с рег. №[рег. номер] като водачът отказва да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство А. Т. Д. 7510 с фабричен номер ARPM 0705. На водачът е издаден и връчен талон за изследване с номер 294977 и стикери [рег. номер]. Водачът е спрян за проверка от екип на ППД – свидетелите П. и К., подписали акта като присъствали при установяване на нарушението. Към образуваната административно наказателна преписка като доказателства са приложени два броя докладни записки, както следва: с рег. №284р-46074 от младши автоконтрольор Д. Р., същата издател на заповед за прилагане на принудителна мярка, и с рег. №284р- 46097 от дата 20.12.2024г по описа на РУ Казанлък, съставена от актосъставителя К. И.. Водачът не е дал кръв за анализ. Отказът е квалифициран с НП и с АУАН като виновно нарушение на чл.174, ал.3 предл първо от ЗДвП – отказва проверка с техническо средство за установяване концентрация на алкохол в кръвта и не изпълни предписание за медицинско изследване. Приложен е съставения в присъствие на нарушителя и на свидетелите АУАН, подписан и връчен на 14.12.2024г, както и талона за изследване с указания за явяване на водача във ФСМ [населено място] в срок до 45 минути, считано то връчването, извършено в 23.15ч на 14.12.2024г, удостоверено с подписа на водача. Същият е положил подпис и под текста за избор на изследване без отбелязване на един от двата възможни начина – доказателствен анализатор или медицинско и химическо изследване на кръвта. Издаденият талон не е изпълнен. С въззивната си жалба от 21.01.2025г, подадена в рамките на 14-дневния срок, считано от 20.01.2025г, наказаният водач е поискал отмяна на наказателното постановление като издадено в противоречие на материалния закон. Посочено е, че в хода на съдебното дирене ще се представят доказателства за твърдените обстоятелства, но факти, различни от описаните в АУАН и в НП не са посочени. В хода на съдебното дирене не са наведени други факти, нито са направени искания по доказателствата, както преди, така и след изслушване показанията на актосъставителя И.. Последният е потвърдил пред съда обстоятелствата по извършване на нарушението, които е описал и в докладната си записка –на 14.12.2024г срещу 15.12.2024г за времето от 20.00ч до 08.00ч е бил в наряд заедно с мл. автоконтрольор Р.. Около 22.10ч получили сигнал от ОТДЧ за водач на лек автомобил [рег. номер], който е спрян от екип на ППД / свидетелите по акта/ и е отказал да бъде тестван за употреба на алкохол. На място установили самоличността на водача, който изрично отказал да бъде тестван и бил във видимо нетрезво състояние. И. е посочил в докладната записка, че в обстоятелствената част на АУАН със серия GA №3286639 е пропуснал буквите ARPM при изписване на фабричния номер на техническото средство. Актосъставителят информирал водача за последиците от отказа, както и че ако бъде извършена проверка с положителна проба, тя ще може да бъде проверена с медицинско изследване, въз основа на издаден талон за медицинско изследване на кръвта. Разпитани са служителите, посочени като свидетели в АУАН, които са посочили пред съда, че са подали светлинен и звуков сигнал на водача, който при движение в посока срещу тази на патрулния автомобил направил обратен завой и след 100 метра спрял. Установили самоличността му, но усетили мирис на спирт, а на въпроса дали е употребил алкохол е дал лаконичен отговор. Поискали съдействие от колегите си от „Пътен контрол“, за да му направят проба за алкохол. Свидетелят К. е заявил, че не помни екипа, който е тествал водача за алкохол, но пробата била положителна, макар да не помни количеството. Свидетелят П. потвърждава за мирис на алкохол , както и че не помни кой е извършил проверка на водача за алкохола, като било възможно да е бил и той. За да отмени наказателното постановление въззивният съд е приел, че в талона за медицинско изследване не е отразен избора на лицето за начина на проверка, което доказва, че е лишено от тази възможност, поради което изпълнителното деяние по чл.175 ал.3 предл първо от ЗДвП не може да се приеме за извършено, тъй като няма данни да е отказана проверка и с друг възможен метод. Като се имат предвид и противоречивите показания на свидетелите по установяване на нарушението се стига до извод, че съществува съмнение какво точно е извършил наказаният водач. Свидетелите К. и П. са заявили, че е извършена проверка с техническо средство и пробата е била положителна, докато актосъставителя сочи, че такава не е извършена. В АУАН липсва и точен номер на техническото средство , защото липсват буквите ARPM, които са добавени в НП. С касационната жалба се твърди, че съдът не е обсъдил вярно съдържанието на документите, послужили за установяване на нарушението в хода на административно наказателното производство – оплакване за съществено нарушение на съдопроизводствените правила относно формиране вътрешното убеждение на съда за съществуване на съставомерните фактически обстоятелства. Водачът е положил подпис в талона под графата за избор на средство за проверка, макар и не на точното място, но това не може да бъде порок на реда за установяване на нарушението. Поддържа се, че АУАН е съставен редовно, тъй като в него е посочен номера на техническото средство, а именно Дрегер 7510, №0705, с което същото е индивидуализирано в достатъчна степен. От съда се иска отмяна на въззивното съдебно решение и постановяване на друго за потвърждаване на наказателното постановление с присъждане на възнаграждение за юрисконсулт за две съдебни инстанции. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение с искане да бъде определено в минимален размер. Подадена е жалба и против решението в частта му за осъждане на ОД на МВР да заплати в полза на РС К. сумата от 10лв, представляващи разноските за явяване на един свидетел с доводи, че в случай на отмяна на наказателно постановление разноските остават за сметка на бюджета на съда на основание чл. 187 ал.1 от НПК вр. с чл.84 от ЗАНН. Ответникът по касация - Д. И. Д., чрез редовно упълномощен адвокат в откритото съдебно заседание иска от съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение по доводи, че липсата на латинските букви в АУАН, които са част от идентификацията на техническото средство са съществен порок на проверката, защото номерата на Дрегера са едни и същи, но не и тези букви. Освен това актосъставителят и свидетелите по акта са дали противоречиви показания относно главния съставомерен факт на отказ да бъде извършена проверка с техническо средство, което разколебава административното обвинение и е пречка да бъде потвърдено наказателното постановление, поради съмнение да е извършено вмененото нарушение. Водачът е бил лишен и от възможността да избере друг начин на проверка, което се установява от липсата на подпис точно срещу един от двата възможни способа, съдържащи се в текста на талона за медицинско изследване. Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационният състав на съда, като взе предвид посочените касационни основания и след служебна проверка за валидност, допустимост и правилно приложение на материалния закон при постановяване на обжалваното съдебно решение, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Въззивният съд е допуснал посоченото в касационната жалба съществено нарушение на съдопроизводствените правила на чл.15 от НПК, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон с отмяна на наказателно постановление за административно нарушение, установено по реда на Наредба №1/19.07.2017г за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози /Наредбата/. Не е приложил точно, според тяхното предназначение и смисъл правната норма по чл.2, ал.2 вр. с чл.3а и тази на чл. 3 ал.2 вр. с чл.6 ал.2 от същата Наредба, а съдържанието на официалния документ, какъвто е талона за медицинско изследване е тълкувано противно на вписаното писмено изявление на наказания водач. Не е съобразена и друга материалнаправна норма – тази на чл. 189 ал.2 от ЗДвП, а именно за доказателствената стойност на редовно съставения АУАН до установяване на противното. АУАН е съставен редовно – от компетентен служител на службата за контрол, в присъствието на двама свидетели по установяване на нарушението, които са поискали съдействието му с цел да бъде проверена концентрацията на алкохол в кръвта на водача, и които с подписа си са удостоверили, че са възприели деянието и обстоятелствата по неговото извършване. Липсващите спомени на тези свидетели кой точно е проверил водача с техническо средство, с допускане на единия от тях, че дори той самият е възможно да е извършил проверката, съпоставени с твърдението им за отчетена положителна проба, сочат на вътрешно противоречиви показания и на противоречие с писмените средства за доказване, както и за опит да опровергаят собственото си писмено изявление в АУАН за установен в тяхно присъствие отказ. Вътрешното противоречие е между обстоятелство, че са поискали съдействие от колегите си от „Пътен контрол“, които да проверяват водача, потвърдено от актосъставителя в докладната му записка, и показанията им, че е възможно и те да са го проверили, както и че е отчетена положителна проба, но не помнят отчетеното количество. Причината да се поиска съдействие от Пътен контрол за проверка на водач с техническо средство е на първо място обективна и единствено възможната, а именно липса на техническо средство у служителите от ППД, както и на компетентност за такава проверка. Твърдението за извършена положителна проба противоречи и на защитната теза на наказания водач, който в нито един момент не е твърдял да е проверен с техническо средство и да е отчетена проба, както и да е не вярно, че е отказал да бъде проверен, или че изобщо не му е извършена проверка. Свидетелите по акта, както и актосъставителя не са длъжни да помнят обстоятелствата по установяване или извършване на нарушението, а липсата на спомени не може да има за последица отпадане на доказателствената стойност на редовно съставен акт за установяване на административно нарушение. Съдържанието на редовно съставения АУАН се опровергава с доказване на други факти, които изключват да са съществували съставомерните, но в настоящия случай такива не са посочени, нито са събрани доказателства. В докладната записка на мл. автоконтрольор Р. е потвърдено, че заедно с актосъставителя И. са изпратени от ОДЧ за съдействие на екип 392 на [улица]до хотел З.. На място установили водача, който отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство. Наредбата поставя допълнителни изисквания към съдържанието на акта, с който се установява управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта по аргумент от чл.3 ал.2 вр. с чл.6 ал.2 от същата. Посочените норми изискват, при установена положителна проба от проверка с техническо средство, в съставения АУАН контролният орган да впише часа и начина на извършване на проверката, вида, модела, фабричния номер и показанията на техническото средство до втория знак от десетичната запетая, като същите трябва да бъдат вписани и в талона за изследване. В настоящия случай проверка не е извършена и липсва положителен резултат, за да се обсъжда дали пропускът в АУАН да се впишат буквите от инвентарния номер на техническото средство е пречка да се установи точно онова, което е отчело концентрацията на алкохол в кръвта. На основание чл.1 ал.4 от Наредбата техническите средства се определят със Заповед на министъра на вътрешните работи, след като бъдат одобрени по реда на Закона за измерванията. Това означава, че от посочените данни за техническото средство би могло да се установи дали същото е сред определените от министъра на вътрешните работи, ако с него е извършена проверка с положителна проба. На основание чл.6 ал.2 вр. с чл. 3 ал.2 от Наредбата водачът избира метод за проверка на отчетената с техническо средство положителна проба за концентрация на алкохол в кръвта, за което му се осигурява възможност с издаване на талон за медицинско изследване, чрез което да разполагат с равностойно средство за защита. По същата причина – средство за защита срещу обвинението за отказ да бъдат проверени за употреба на алкохол, се издава талон и на водачите отказали проверка с техническо средство, както изисква чл.3а от Наредбата. Длъжностните лица осигуряват възможност на лицето да се подложи на проверка и, чрез друг способ с издаване на талона, а дали то ще избере и ще го изпълни е само в неговата власт. С подписването на талона под графата с другите два метода на проверка, независимо дали ще отбележи или не своя избор, наказаният водач е удостоверил спазването на правата му по чл.3а от Наредбата. Неизпълнението на талона за медицинско изследване доказва съставомерсността на деянието – отказ да бъде проверен за концентрация на алкохол в кръвта, представляващо състав на административното нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДвП, на основание на който са му наложени предвидените в твърд размер кумулативни административни наказания. Като е приел противното в противоречие с относимите норми на Наредбата и на чл.189 от ЗДвП съдът е постановил решение за отмяна на наказателното постановление при неправилно приложение на материалния закон. Решението е незаконосъобразно и в частта му за осъждане на ОД на МВР да заплати на РС К. сумата от 10лв, представляващи заплатени разноски на свидетеля И. за явяването му пред съда, като постановено в противоречие с материалния закон. Съгласно чл. 63д от ЗАНН страните имат право да бъдат възмездени за разноските, които са сторили по реда и правилата на АПК, но задължението на някоя от тях да заплати разноски в хода на производството не възниква, поради не приложимост на правилата на ГПК за предварителното им плащане по сметка на съда. По силата на чл.84 от ЗАНН определянето на разноски за свидетели и вещи лица се регулира от чл.187 и сл. от НПК, според които разпоредби и по –специално по аргумент от чл.190 от НПК, АНО не може да бъде осъден да понесе разноските в случай на отмяна на наказателното постановление. В случай на потвърждаването му жалбоподателят понася разноските по делото, които са заплатени от съда. При този изход на делото в полза на ОД на МВР Стара Загора следва да бъдат присъдени своевременно поисканите възнаграждения за юрисконсулт за две съдебни инстанции в общ размер от 160лв, равняващи се на 81.80лв. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 222 ал.1 от АПК, Административен съд Стара Загора