Решение № 211 от 4.8.2025 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 660/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо от ГПК - въззивно обжалване. С Решение № 537/18.10.2024 год., постановено по гр. д. № 617/2023 г. по описа на Великотърновския окръжен съд е осъдена Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша" № 2 да заплати на Е. Л. Б., ЕГН •••••••••• от гр. ••••••••••, област Плевен, ул. „••••••••••" № 5 сумата от 25 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени и сумата от 500 лв. /петстотин лева/, представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие на образувано срещу него наказателно производство ДП № 18/2019 година по описа на ОСлО при ОП-Велико Търново /преписка ТОС №301/2019г. по описа на ТО Свищов при РП Велико Търново/, прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление, ведно със законната лихва върху главницата от 14.04.2023 година до окончателното плащане, като е отхвърлен искът в останалата му част за разликата над 25 000 лв. до 50 000 лв., като неоснователен и недоказан. Със същото решение е осъдена Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша" № 2 да заплати на Е. Л. Б., ЕГН •••••••••• от гр. ••••••••, област Плевен, ул. „••••••••••" № 5 сумата от 10, 00 лв. /десет лева/, представляваща направени по делото разноски за платена държавна такса за образуване на делото. Със същото решение на основание чл. 10 от ЗОДОВ е осъдена Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша" № 2 да заплати на адвокат Р. Н. Р. от Адвокатска колегия - Плевен със съдебен адрес гр. ••••, област Плевен, ул. „•••••••••••" № 3 сумата от 2368, 00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана от нея на ищеца по делото Е. Л. Б. безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата, съразмерно с уважената част от иска. Постъпила е въззивна жалба от Е. Л. Б., чрез адв. Р. Н. Р. против Решение № 537/18.10.2024 год., постановено по гр. д. № 617/2023 г. по описа на Великотърновския окръжен съд. В същата се прави оплакване, че обжалваното решение в отхвърлителната му част е неправилно. Излага се, че първоинстанционният съд неправилно приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, като присъденото обезщетение за неимуществени вреди било занижено с оглед принципа на справедливостта. Не е отчетено в пълна степен емоционалното състояние на ищеца по време на наказателното преследване, заеманата от него ръководна длъжност към момента на привличането му като обвиняем, както и ограниченото му право на свободно придвижване с оглед взетата мярка за неотклонение „подписка“. Претендира се да се отмени съдебния акт в обжалваната му част и да се постанови друг, с който да бъде присъдено обезщетение в пълно предявения размер на претенциите за неимуществени вреди, ведно със законните последици. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша" № 2. Постъпила е и въззивна жалба от Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша" № 2 против Решение № 465/04.12.2023 год., постановено по гр. д. № 592/2023 г. по описа на Плевенски окръжен съд. В същата се излага, че обжалваният съдебен акт е неправилен и необоснован. Оспорва се размерът на присъденото обезщетение; началният момент, от който ищецът търпи неимуществени вреди, присъденото адвокатско възнаграждение; издаденият амбулаторен лист ••••••••••• от 19.04.2023 г. Изложени са подробни аргументи в жалбата. Направено е искане да се отмени обжалвания съдебен акт и да се постанови друг, с който да бъде присъдено обезщетение в по-нисък размер, съобразно гореизложените мотиви, съответно да бъде намалено и присъденото адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от Е. Л. Б.. Първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините, като отчитайки продължителността на наказателното производство, поведението на пострадалия и съобразно уредените в чл. 52 от ЗЗД критерии за справедливост за заместващото обезщетение за причинени неимуществени вреди, е определил обезщетение в размер на 25 000 лв. Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите. Първоинстанционното решение е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК. При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславятнищожност или недопустимост на същото. Апелативен съд - Велико Търново, след като разгледа жалбите, обсъди доводите на противните страни, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на оспорения съдебен акт: Пред първоинстанционният съд са предявени осъдителни искове за имуществени и неимуществени вреди с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ. Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивните жалби доводи за неправилност на първоинстанционното решение - арг. от чл. 269, изр. второ от ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на наведените доводи във въззивните жалби, а служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба. Правото на увредения за обезвреждане на имуществени/неимуществените вреди, причинени му от орган на Прокуратурата на Република България, вследствие на повдигане на незаконно обвинение предпоставя да бъдат осъществени следните юридически факти: на ищеца да му е повдигнато обвинение от Прокуратурата на Република България за извършено от него престъпление; съдът да е оправдал подсъдимия с влязла в сила присъда, като в този случай повдигнатото му обвинение е незаконно; подсъдимият да е претърпял имуществени/неимуществени вреди и причинените имуществени/неимуществени вреди да са в причинно-следствена връзка между наказателното производство, по което е било повдигнато незаконното обвинение, и причиненият вредоносен резултат, т.е. те да са необходима, естествена, закономерна последица от повдигнатото незаконно обвинение. Отговорността на прокуратурата за повдигане на незаконно обвинение е обективна, като тя не е предпоставена от виновното поведение на съответно длъжностно лице при прокуратурата - арг. чл. 4, предл. последно от ЗОДОВ. Не е спорно по делото, че на 13.06.2019 г. е образувано досъдебно производство № 18/2019 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура Велико Търново за това, че на 28.04.2018г. в гр.Павликени, обл.В.Търново, в качеството си на полицейски орган-временно изпълняващ длъжността Началник на РУ-Павликени при ОД на МВР- В.Търново-спомогнал на лице, извършило престъпление-В. И. от гр.•••••• да избегне и да бъде осуетено спрямо него наказателно преследване по чл.343 б ал.1 от НК, без да се е споразумял с И. преди извършване на престъплението-престъпление по чл.294 ал.4 пр.3 вр.чл.294 ал.1 НК. На 22.06.2022 г.с постановление за привличане на обвиняем и вземане мярка на неотклонение „подписка“ ищецът Е. Л. Б. е привлечен като обвиняем за това, че на 28.04.2018 година около 19: 00 часа на околовръстния път на гр. Бяла черква, община Павликени, в качеството си на орган на властта - ВПД Началник на РУ Павликени, осуетил наказателно преследване като дал устно разпореждане на подчинените му служители на РУ Павликени - А. Н. Н. на длъжност младши автоконтрольор и Н. Й. Й. на длъжност младши автоконтрольор, което същите възприели като пряка заповед с невъзможност да се противопоставят, а именно да не обработват възникнало на околовръстен път на гр. Бяла Черква, общ Павликени към 18: 50 часа на същата дата ПТП с участието на Фолксваген Пасат с рег. № •••••••••, управляван от В. С. И. от гр. ••••••••• и да не изясняват обстоятелствата и причините за неговото настъпване, включително да не изпробват водача на автомобила за употреба на алкохол, нарушение на задълженията им по чл. 99 от Инструкция № 812з-749/20.10.2014. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контролна пътното движение, издадена от МВР, с цел да избави В. С. И. от наказание, което му се следва по закон за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК- спомогнал на лице извършило престъпление - В. С. И. от гр. ••••••••• да избегне и бъде осуетено спрямо него наказателно преследване по чл. 343б, ал. 1 от НК без да се е споразумял с Иванов преди извършването на престъплението - престъпление по чл. 288, пр. 2 от НК. На 13.07.2022 г. е проведен разпит на ищеца в качеството му на обвиняем по ДП № 18/2019г. по описа на ОСлО при ОП Велико Търново. Провеждани са редица следствени действия, като междувременно са издавани постановления за продължаване срока на разследване. С постановление от 02.12.2022 г. на прокурор при РП Свищов/явяваща се наблюдаваща прокуратура/ наказателното производство е спряно на основание 244, ал. 1, т. 3 от НПК. С определение № 20 от 17.02.2023 г. постановено по ЧНД № 78/2023 година по описа на Районен съд - Горна Оряховица, постановлението за спиране на наказателното производство е отменено, поради това, че не е налице посоченото основание за спиране и делото е върнато на прокурора за ново произнасяне по реда на глава осемнадесета от НПК. С постановление от 07.04.2023 г. на прокурор при РП Велико Търново наказателното производство, образувано като ДП № 18/2019г. на ОСлО при ВТОП /преписка № ТСО - 301/2019 на ВТРП/, е прекратено, а мярката за неотклонение, взета по отношение на Б. като обвиняем е отменена. Горепосоченото постановление е потвърдено от Окръжна прокуратура - Велико Търново. Видно от представеното и прието като доказателство по делото постановление от 11.12.2023 година на прокурор К. Л. - прокурор при Апелативна прокуратура Велико Търново, е потвърдено постановление от 23.05.2023 година на Окръжна прокуратура Велико Търново, с което е потвърдено постановление на Районна прокуратура Велико Търново за прекратяване на досъдебно производство № 18/2019 година по описа на ОСлО при ОП Велико Търново, преписка № ТОС-301/2019г. по описа на РП Велико Търново. При тези обстоятелства наказателното производство е продължило от датата на образуването му 13.06.2019 г. до датата на прекратяването му през 2023 г. - близо четири години, а ищецът е имал качеството на обвиняем от датата на привличането му като такъв- 22.06.2022г. до датата на постановление за прекратяване - 07.04.2023 г.-за период от десет месеца. Наказателното производство, по което ищецът Е. Б. е бил привлечен като обвиняем в извършване на престъпление по чл. 288, пр. 2 от НК, е прекратено на основание чл. 243, ал. 1 т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК - деянието не съставлява престъпление. В мотивите на постановлението прокурорът е приел, че няма осъществен и състав на престъпленията по чл. 294, ал. 4, пр. 3 вр. чл. 294, ал. 1 от НК, както и по чл. 387, ал.1 от НК. По делото, като доказателство за причинените на ищеца неимуществени вреди е представено бракоразводно решение, влязло в сила на 04.06.2020 г., от което е видно, че бракът е прекратен, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство. От представения амбулаторен лист № ••••••••••• от 19.04.2023 г. се установява, че ищецът Б. е посетил д-р А. Л. - специалист психиатър и му е поставена диагноза „Смесено тревожно-депресивно разстройство". Видно от Епикриза, издадена от УМБАЛ „СОФИЯМЕД", Клиника по ендокринология, ищецът Е. Б. е бил на лечение за периода от 11.10.2021 година до 14.10.2021 година и му е поставена окончателна диагноза Е66.8 метабиолитен синдром; затлъстяване трета степен; 111.9 артериална хипертония, Е78 дислепидемия, R73.0 предиабет; Е79 хиперурикемия; язва на дванадесетопръстника. От показанията на разпитаните свидетели - С. Г.А. и В. М. П. - и двамата работещи в РУ МВР Павликени и близки приятели на ищеца, се установява, че след образуване на наказателното производство са започнали проблемите на Б. както в обществения му живот, така и в семейството. Наказателното производство било образувано във връзка с изпратени материали, в резултат на една дисциплинарна проверка по отношение на ищеца, като служител на РУ Павликени. Тогава е изпълнявал длъжността Началник на Районното управление. И двамата свидетели сочат в показанията си, че след като Б. бил привлечен като обвиняем поведението му спрямо тях се променило - започнал да страни от тях и от колегите си, не желаел и не общувал с тях, изглеждал подтиснат и странял от хората. Твърдят, че бил ходил на психиатър, станал раздразнителен и се притеснявал от случилото се. Свидетелят А. сочи, че преди това ищецът бил весел и общителен човек, а след това се затворил в себе си, отказвал да се събира с хората, отказвал покани за гостуване. В града започнало да се говори, че Б. бил корумпиран, че ще го уволнят, защото е извършил нещо нередно в службата. От събраните гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите С. Г. А. и В. М. П. – приятели на ищеца и работещи в РУ – Павликени се установява, че Е. Б. е претърпял част от описаните в исковата молба неимуществени вреди, вследствие водения срещу него наказателен процес. Съдът приема за достоверни показанията на свидетелите, тъй като, преценени с всички други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172 от ГПК, те не са вътрешно противоречиви, житейски логични са, като субективните възприятия за последиците върху психичното състояние на ищеца по време на процесния наказателен процес са непосредствени. Както бе посочено по-горе, въззивният съд действа при условията на чл. 269, изр. второ от ГПК, поради което той следва да се произнесе само по релевираните във въззивните жалби възражения. Правният спор, пренесен пред настоящата съдебна инстанция с въззивната жалба, се съсредоточава върху обстоятелството дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, при определяне размера на заместващото обезщетение. При така приетите за установени правнорелевантни факти въззивната инстанция счита, че предявеният осъдителен иск за заплащане на обезщетение за причинените неимуществени вреди от незаконното обвинение е доказан по своето основание - изяснените от свидетелите изменения в социалното общуване на ищеца (срамувал се от мълвата, която се носела в града за него и не искал да излиза и общува с хората), в неговото психично състояние (станал стеснителен, раздразнителен, посещавал психиатър), в неговия обществен статус (процесното наказателно производство обективно е довело до злепоставянето му пред неговите приятели и познати за дълъг период от време), са закономерна, необходима последица от незаконното обвинение за извършване на тежко престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от 1 до 6 години, и лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност, т.е. изживеният стрес, психическо напрежение, емоционална потиснатост и чувство за обществена неудовлетвореност са в причинно-следствена връзка с незаконно предявеното обвинение. Освен това следва да се отчете обстоятелството, че на обвиняемия е взета мярка за неотклонение „подписка". От друга страна обаче следва да се отчете и обстоятелството, че той обективно не е следвало да търпи значителни трудности в своето социално общуване, тъй като му е била взета най - леката мярка за процесуална принуда „подписка". Също така продължителността и интензитетът на взетата по отношение на ищеца мярка за неотклонение „подписка" не е довела до съществени ограничения на основни права и свободи. В процеса на доказване не бе установено по несъмнен начин - чрез пълно и главно доказване, както предписва правната норма, уредена в чл. 154, ал. 1 от ГПК, и правнорелевантното обстоятелство, че твърдeните заболявания от представената епикриза, издадена от УМБАЛ „СОФИЯ МЕД", Клиника по ендокринология: Е66.8 метабиолитен синдром; затлъстяване трета степен; 111.9 артериална хипертония, Е78 дислепидемия, R73.0 предиабет; Е79 хиперурикемия; язва на дванадесетопръстника са в пряка причинно- следствена връзка с преживения стрес от провежданото срещу ищеца наказателно производство, и то единствена такава, т.е. че този естествен стресогенен фактор е предпоставка за проявяване признаците на тези заболявания или за тяхното задълбочаване. Също така не бе установено по несъмнен начин, че настъпилото непоправимо разстройство в брака на ищеца е резултат от воденото срещу него наказателно преследване. Напротив, видно от мотивите на решението за прекратяване на брака /Р № 66 от 09.04.2020г. по гр.д. № 913/ 2019г. по описа на РС-Левски/, макар и фактическата раздяла между съпрузите да е настъпила през м.декември 2019г. /след образуване на досъдебното производство/, отношенията им са били влошени още десет години преди това-бившата съпруга е посочила в исковата си молба за прекратяване на брака, че отношенията между нея и съпруга й са влошени от около десет години преди това, като всеки е заживял свой собствен живот. Трайната съдебна практика, като напр. ППВС № 4/1968 г. на Върховния съд, както и по- новата такава, формирана по реда на чл. 290 от ГПК (напр. Решение № 184/08.11.2011 г. по т. д. 217/2011 г. на ВКС на РБ, II т. о., Решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. 795/2008 г. на ВКС на РБ, II т. о. и др.) е категорична, че „справедливостта" по чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а се изпълва със съдържание и смисъл при определяне на размер на обезщетението за неимуществени вреди, винаги и само когато се подхожда конкретно към случая, при съобразяване с всички правнозначими факти и обстоятелства, понеже следва да се обоснове връзката между конкретно установените увреждания и защо съдът приема, че съответният размер на присъжданото обезщетение за неимуществени вреди е справедлив. Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 от ЗЗД - по справедливост от съда. Такива обстоятелства поначало са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ такива правно- релевантни обстоятелства – критерии за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко престъпления, както и техният вид. Дали ищецът е оправдан, респ. – дали наказателното производство е прекратено – по всички обвинения срещу него или по част от тях, а по други е осъден; в случаите на частично оправдаване (прекратяване) се вземат предвид всички обстоятелства: броят на деянията, за които е постановена оправдателна присъда (е прекратено наказателното производство); тежестта на извършените деяния, за които е осъден деецът, съпоставени с тези, за които е оправдан; причинната връзка между незаконността на всяко едно от обвиненията, за които деецът впоследствие е признат за невиновен, и причинените неимуществени вреди. Продължителността на наказателното производство срещу ищеца, включително дали същата надхвърля или не разумните срокове за провеждането му, като тази преценка се обуславя от фактическата и правната сложност на наказателното производство в досъдебната и съдебната му фаза; следва да се отчете и дали ищецът вече е получил обезщетение за вредите от нарушение на правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок (чл. 2б, ал. 3 от ЗОДОВ). Дали е взета, респ. – вида и продължителността на взетата мярка за неотклонение, както и другите наложени на ищеца ограничения на правата и свободите му в рамките на наказателното производство. От значение за интензитета на търпените неимуществени вреди е и начинът на развитие на наказателното производство срещу ищеца, приключило с оправдаването му, респ. – с прекратяването на наказателното производство, а именно – дали то е прекратено още в досъдебната фаза или обвинителен акт е бил внесен в съда, както и броят на съдебните инстанции, разгледали делото, а също и дали той е оправдан още на първа инстанция или е била постановявана осъдителна присъда и за какво наказание, която е отменена от горна инстанция. От такова значение е и дали през времетраенето на процесното незаконно наказателно преследване, срещу ищеца са били водени и други наказателни производства, по какви обвинения, какъв е техният изход, тяхната продължителност и наложените на ищеца мерки за неотклонение и други ограничения; ако те също са били незаконни – дали ищецът вече е обезщетен и в каква степен. От значения са и всички останали конкретни обстоятелства, установени по делото, които сочат на това, как и по какъв начин процесното незаконно наказателно преследване се е отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние, в каква степен и от какъв вид е то; конкретните преживявания на ищеца, неговото емоционално и психическо състояние, и изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук, степента на накърняване на доброто му име с оглед социалния му статус и пр. Когато незаконното обвинение е за умишлено престъпление в област, която е професионалната реализация на обвиняемия (подсъдимия), следва да се прецени как се е отразило то върху възможностите му за професионални изяви и развитие в служебен план, авторитета и името на професионалист. При определени професии – напр. полицаи, военни, магистрати, митнически служители и пр., очакванията и изискванията на обществото към тях за почтеност и спазване на законите, са изключително завишени. По общо правило, незаконното обвинение на лица, упражняващи подобни професии в извършване на престъпление, има по-силно негативно отражение върху неимуществената им сфера. Казаното е относимо в още по-голяма степен за случаите, когато обвинението е за извършване на умишлено престъпление от сферата на тяхната професионална реализация. По всеки казус, с оглед обстоятелствата по делото, съдът следва да преценява действителното отражение на незаконното обвинение във всички сфери на живот на обвиняемия (подсъдимия), на неговото лично и професионално достойнство и чест. Макар съдът да е длъжен да вземе предвид всички конкретни, установени по делото, релевантни обстоятелства, обезщетението за неимуществени вреди от деликтите по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се определя глобално – за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт. В този смисъл, неимуществените вреди са конкретно определими и глобално присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта за преодоляването им в тяхната цялост, следва да е достатъчно по размер за репарирането им – в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и обществено-икономическите условия и стандарта на живот страната, но най-вече – с оглед особеностите на конкретния случай. Същевременно обезщетението не следва да води до неоснователно обогатяване на ищеца, поради което не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди. Последните са различни във всеки отделен случай, тъй като част от гореизброените критерии и обстоятелства, релевантни за определяне размера на дължимото обезщетение, могат да са подобни или дори някои от тях – еднакви (по вид или в количествено измерение) при съпоставка на отделни случаи, но изключително рядко те могат да са идентични. По изложените съображения, настоящият състав приема, че Б. е претърпял неимуществени вреди-по време на цялото наказателно производство, което е продължило около четири години, той е изпитвал притеснения, тъй като макар и да е привлечен като обвиняем на 22.06.2022г.-близо три години след образуването на досъдебното производство, същото е било образувано срещу Началника на РУ-Павликени, а именно той-Б., е изпълнявал тази длъжност. От датата на привличането му като обвиняем, неимуществените вреди са с по-голям интензитет във връзка с това, поради несигурността от това по какъв начин ще приключи воденото спрямо него дело, което се е отразило негативно върху психиката и здравословното му състояние.Уронени са били неговата чест и достойнство, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение за престъпления, в които е обвинен. Наказателно преследване е дейност, която по своето естество оказва негативно въздействие върху психиката на съответното лице, рефлектира неблагоприятно върху отношенията му с неговите близки, приятели, колеги. При повдигане на обвинение за престъпление, за които впоследствие лицето е било оправдано, вредата за него е налице, тъй като се засяга основно човешко право - правото на чест и достойнство. По време на воденото наказателно производство и към настоящия момент ищецът не е осъждан. Освен следващите се по човешка презумпция вреди от емоционален, психически и здравословен характер, вследствие естествен страх от неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство, в случая пострадалият е претърпял и допълнителни, произтичащи от накърнен авторитет пред приятели и познати, злепоставяне на цялото семейство, опорочаване на обществения му статус и компрометиране в определен обществен кръг. С оглед конкретните обстоятелства по делото - естеството на неимуществените вреди, вида и характер на обвинението, продължителността на наказателното производство срещу привлечения обвиняем-10 месеца, чистото съдебно минало на Б. преди да бъде привлечен като обвиняем, обстоятелството, че по отношение на него е взета най-леката мярка на процесуална принуда „подписка", както и предвид на това, че не е безспорно установено, че посочените по-горе заболявания на ищеца се дължат на образуваното срещу него наказателно производство, още по-малко-само и единствено то да е причина за тях, и предвид на това, че влошаването на семейните му отношения и прекратяването на брака му не се дължат на повдигнатото обвинение, настоящата инстанция счита, че справедливият размер на обезщетението за претърпените от него неимуществени вреди за периода на наказателното производство е в размер на 10 000 лева. Не са налице предпоставки за определяне на обезщетение в по-голям размер. Като база за определяне на паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди се имат предвид и икономическата конюнктура и стандартът на живот в страната, актуалната практика по сходни казуси. Предвид на това, искът за заплащане на заместващо обезщетение за причинени неимуществени вреди на ищеца от процесното незаконно обвинение за извършено престъпление по чл. 288, предл. 2 от НК следва да бъде уважен за сумата от 10 000 лв., като за разликата до пълно предявения размер от 50 000 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. С оглед изложеното, настоящият състав счита, че обжалваното решение в частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на ищеца Б., обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25000лв., претърпени в резултат на незаконно обвинение в престъпление по чл. 288, предл. 2 от НК, което производство е прекратено с Постановление за прекратяване на основание, че процесното деяние не съставлява престъпление, следва да се отмени само в частта за сумата над 10000лв. до 25000лв., и да се постанови друго такова, с което предявеният от Е. Б. против Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 10 000 лв. до 25 000 лв. да се отхвърли като неоснователен и недоказан. В останалата си част, с която предявеният иск е отхвърлен до пълно предявения размер от 50 000 лв. решението е правилно и следва да се потвърди. Пред въззивната инстанция Прокуратурата на Република България е отправила възражение за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца Б., както и за началния момент, от който се дължи законна лихва за забава върху присъденото обезщетение. С оглед трайно установената практика, законна лихва за забава върху присъдено обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се дължи от влизане в сила на присъдата/съответно от влизане в сила на Постановлението за прекратяване на наказателното производство. В процесния случай - Постановлението за прекратяване от 07.04.2023 г. не е обжалвано и същото е влязло в сила на 14.04.2023 г., съответно законна лихва за забава се дължи от тази дата, както е постановил първостепенния съд, поради което обжалваното решение в тази част е правилно и следва да се потвърди. С оглед изхода на спора, следва да бъде отменено решението и в частта за разноските, които е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на Е. Л. Б. за адв.възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА съобразно уважената част от иска, за сумата над 1500лв. По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. трето от ГПК, Апелативен съд - Велико Търново