Решение № 1143 от 23.7.2026 г. на Административен съд - Габрово по дело № 241/2026 г.

Образувано е по жалба на М. Г. П. от гр. Габрово против Заповед №ЗХУ-ИО/Д-ЕВ-Г/2179/НЖ от 24.04.2026г. на Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Габрово потвърдена с Решение №07-РД04-0242/18.05.2026г. на Директор на РД“Социално подпомагане“ гр. Габрово.

В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е неправилен и незаконосъобразен, постановен при съществено нарушение на административно производствените правила, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят описва подробно фактическата обстановка, като заявява че постановеното ЕР на ТЕЛК било оспорено от него и неправилно ДСП и РДСП били прекратили отпуснатата му помощ преди да е приключило обжалването на процесното Решение. В тази връзка административният орган неправилно бил приложил чл. 84, ал. 8, т. 2 от ППЗХУ, като бил приел че са налице основания за прекратяване на социалната помощ. Новата индивидуална оценка и промяната в обстоятелствата можели да породят правни последици единствено въз основа на стабилен и окончателен акт относно степента на увреждане, което в случая не било така предвид обжалването на постановеното ЕР.

Прави се искане за отмяна на оспорената Заповед №ЗХУ-ИО/Д-ЕВ-Г/2179/НЖ от 24.04.2026г. на Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Габрово и потвърдителното Решение №07-РД04-0242/18.05.2026г. на Директор на РД“Социално подпомагане“ гр. Габрово. Претендират се присъждане на сторените разноски в съдебното производство.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен пр. представител- адвокат, който заявява че поддържа жалбата.

Ответникът - директор на Дирекция "Социално подпомагане"- Севлиево, редовно уведомен, се явява лично, като оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят М. Г. П. има издадено Експертно решение на ТЕЛК №91946/22.07.2025г. от МБАЛ“Д-р Тота Венкова“АД гр. Габрово, с което има определена 88% трайно намалена работоспособност със срок на инвалидност 3 години, до 01.07.2028г. Въз основа на посоченото Експертно решение на М. П. е извършена индивидуална оценка на потребностите му и му е отпусната целева помощ за наем на общинско жилище.

През 2026г. поради влошено здравословно състояние и нуждата от подкрепа на придружител в ежедневието М. П. подава ново искане за преосвидетелстване пред ТЕЛК. Издадено е Експертно решение на ТЕЛК №90389/16.02.2026г. на УМБАЛ“Света Марина- Варна“ЕАД в което трайната му неработоспособност е намалена на 44%.

М. П. е оспорил пред НЕЛК София така постановеното Експертно решение на ТЕЛК №90389/16.02.2026г. на УМБАЛ“Света Марина- Варна“ЕАД.

Постъпила е служебно информация в дирекция „Социално подпомагане“ Габрово за постановеното Експертно решение на ТЕЛК №90389/16.02.2026г. на УМБАЛ“Света Марина- Варна“ЕАД. Констатирайки, че след постановяване на цитираното ЕР на ТЕЛК №90389/16.02.2026г. на УМБАЛ“Света Марина- Варна“ЕАД, със Заповед №ЗХУ-ИО/Д-ЕВ-Г/2179/НЖ/24.04.2026г. на директор на ДСП Габрово, М. П. не отговаря на условията посочени в чл. 72, т.5 от ЗХУ, е прекратена предоставената целева помощ за наем на общинско жилище.

М. П. е обжалвал по административен ред връчената му Заповед №ЗХУ-ИО/Д-ЕВ-Г/2179/НЖ/24.04.2026г. на директор на ДСП Габрово, като с Решение №07-РД04-0242/18.05.2026г. е потвърдена оспорената Заповед.

Съгласно разпоредбата на чл. 68 от ЗХУ хората с увреждания имат право на финансова подкрепа в зависимост от потребностите им, определени в индивидуалната оценка по чл. 20. Подкрепата по ал. 1 е предназначена за компенсиране на разходите, свързани с преодоляване на затрудненията, предизвикани от вида и степента на увреждане.

Финансовата подкрепа за хората с увреждания се състои от два компонента:

1. месечна финансова подкрепа съобразно степента на увреждането;

2. целеви помощи съобразно вида на увреждането.

В чл. 70 от ЗХУ е указано, че право на месечна финансова подкрепа по чл. 69, т. 1 имат хората с трайни увреждания над 18-годишна възраст, както следва:

1. от 50 до 70,99 на сто степен на увреждане – в размер 7 на сто от линията на бедност;

2. от 71 до 90 на сто степен на увреждане – в размер 15 на сто от линията на бедност;

3. над 90 на сто степен на увреждане – в размер 25 на сто от линията на бедност;

4. над 90 на сто степен на увреждане с определена чужда помощ, които получават пенсия за инвалидност поради общо заболяване или поради трудова злополука или професионална болест – в размер 30 на сто от линията на бедност;

5. над 90 на сто степен на увреждане с определена чужда помощ, които получават социална пенсия за инвалидност или пенсия за военна инвалидност, или пенсия за гражданска инвалидност, или наследствена пенсия – в размер 57 на сто от линията на бедност.

Целевите помощи по чл. 69, т. 2 се предоставят за:

…………………………………………………………………..

5. наем на общинско жилище.

При тези факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, след проведен задължителен административен контрол по реда на чл. 13, ал. 5 АПК.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган - директор на Дирекция "Социално подпомагане" Габрово, в кръга на правомощията му.

Съдът намира обаче, че при издаването на заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до постановяването на акта, а освен това заповедта не е мотивирана – отменителни основания по чл. 146, т. 2 и 3 АПК, предвид следното:

Редът за отпускане на социални помощи е регламентиран в ЗХУ и ППЗХУ.

Налице е постановено Експертно решение на ТЕЛК №91946/22.07.2025г. от МБАЛ“Д-р Тота Венкова“АД гр. Габрово, с което М. Г. П. има определена 88% трайно намалена работоспособност със срок на инвалидност 3 години, до 01.07.2028г. Въз основа на така постановеното ЕР е прието, че същия отговаря на условията и изискванията на чл. 68 и сл. от ЗХУ и на тези в ППЗХУ и на П. е отпусната месечна финансова подркрепа, изразяваща се в целева помощ за общинско жилище.

Въз основа на постановеното Експертно решение на ТЕЛК №90389/16.02.2026г. на УМБАЛ“Света Марина- Варна“ЕАД, с което е определен процент НТР в размер на 44%, което е под предвидения и допустим размер за подпомагане съгласно чл. 70 от ЗХУ, директор на ДСП Габрово е предприел действия, като със Заповед №ЗХУ-ИО/Д-ЕВ-Г/2179/НЖ/24.04.2026г. е прекратена предоставената на М. П. финансова подкрепа, представляваща целева помощ за наем на общинско жилище.

В случая, административният орган е действал прибързано, като не е съобразил изискванията на чл. 35 и сл. АПК, а именно да спази задължението си за постановяване на своя административен акт едва след като е изяснил всички относими факти и обстоятелства по случая, а именно че така постановеното Експертно решение на ТЕЛК №90389/16.02.2026г. на УМБАЛ“Света Марина- Варна“ЕАД, с което на М. П. е определен процент НТР в размер на 44% не е влязло в законна сила. Липсата на стабилитет и окончателност на постановения административен акт са предпоставка за неговата значимост и произвеждане на правните последици, както и по отношение на неговия адресат, така и по отношение на всички останали правни субекти. Обратно, след като постановения административен акт не е влязъл в законна сила, то той не може да произведе своите правни последици както спрямо адресата си, така и по отношение на всички останали. Освен това, обжалването от М. П. на постановеното Експертно решение на ТЕЛК №90389/16.02.2026г. на УМБАЛ“Света Марина- Варна“ЕАД, с което е определен процент НТР в размер на 44%, води до извод че в случая правно действие има предходното Експертно решение на ТЕЛК №91946/22.07.2025г. от МБАЛ“Д-р Тота Венкова“АД гр. Габрово, с което М. Г. П. има определена 88% трайно намалена работоспособност и за което няма данни да е отменено. Действието и правните последици на Експертно решение на ТЕЛК №91946/22.07.2025г. от МБАЛ“Д-р Тота Венкова“АД гр. Габрово, с което М. Г. П. има определена 88% трайно намалена работоспособност водят до извод, че към момента на постановявате на последващото ЕР, което не е влязло в сила, тъй като е обжалвано от П. пред НЕЛК София, той все още отговаря на условията при които му е отпусната финансова подкрепа- целева помощ за наем на общинско жилище.

Не изяснявайки тези факти, които са от съществено значение за разкриване на фактическата обстановка, административния орган е постановил неправилен и незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен и преписката да бъде върната за ново произнасяне съобразно дадените указания в постановеното съдебно решение по настоящото дело.

С оглед изложеното съдът приема, че заповедта е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила и при липса на изследвани в пълнота и събрани доказателства относно фактическата обстановка, поради което се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Преписката следва да бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 АПК жалбоподателят има право на разноски, като същите представляват заплатен адвокатски хонорар, за упълномощения и представляващ го по делото адвокат. Заявено е възражение за прекомерност по реда на чл. 78, т. 5 ГПК на претендираното като разноски възнаграждение за адвокат от ответника по делото, което не следва да бъде уважено предвид фактическата и правна сложност на делото и предвид факта, че същото е съобразено с предвидения в чл. 8, ал. 3 от Наредба №1/2004 размер за подобен вид дела, който е 1000 лева /511, 29 евро/.

Разноските следва да бъдат присъдени в полза на адвокат Н. Д., на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв в размер на 400евро и да бъдат понесени от ответника по делото. Оспореният акт е издаден от директора на Дирекция социално подпомагане – гр. Габрово, т. е. от орган към дирекция "Социално подпомагане", включена в състава на Агенцията за социално подпомагане. Агенцията за социално подпомагане е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище гр. София, поради което и от бюджета на последната следва да се възстановят разноските по воденето на делото на жалбоподателя.

Предвид изложеното и на основание чл. 173, ал. 2 АПК, Административен съд Габрово,