Решение № 6424 от 4.4.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 38445/2025 г.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, ЕИК 000694286, срещу АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, БУЛСТАТ 000695089, с която моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 1487,76 лв., представляваща регресно вземане по изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско Стандарт“ във връзка Щета № •••, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.06.2025 г., до окончателното й изплащане. В исковата молба ищецът ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, ЕИК 000694286, твърди, че на ••• г. при движение по ул. „Самоковско шосе“, в посока от гр. Самоков към гр. София, 50 м. след разклона за с. Долни Пасарел, в района на 31 км., координати – ширина 42.53919210000001 и дължина 23.496211816666666, водачът на лек автомобил с марка и модел „Нисан Рог“, с рег. № •••, преминава през необозначени и необезопасени препятствия на пътното платно – скални късове и камъни, в резултат на което настъпили материални вреди за автомобила. Поддържа, че към датата на ПТП между него и собственика на увредения лек автомобил имало сключен договор за имуществена застраховка „Каско Стандарт”, въз основа на който заплатил на застрахования сумата в размер на 1487,76 лв. – обезщетение за имуществени вреди, заведени по Щета № •••. Поддържа, че с изплащане на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на застрахования за възстановяване на платеното обезщетение, ведно с ликвидационните разходи за определянето му срещу причинителя на вредите. Твърди, че ответникът носи гражданска отговорност за обезщетените вреди, тъй като има задължение да поддържа в изправност пътното платно, съответно – да вземе мерки за обезопасяването на опасности по него. Поддържа, че е изпратил регресна покана, получена на 25.03.2025 г., до ответника за заплащане на сумата 1487,76 лв., но ответникът не удовлетворил претенцията. Моли за уважаване на исковите претенции с присъждане на разноски. С исковата молба ищецът представя писмени доказателства, които моли да бъдат приети по делото. Направено е искане за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел, при режим на призоваване, а именно водачът на увредения автомобил по време на ПТП, В. В. Н., ЕГН ••••••••••, с адрес •••, и чрез работодател с адрес – •••, за установяване обстоятелствата, свързани с настъпване на ПТП и нанесените вреди. Моли за допускането на съдебно-автотехническа експертиза, която да даде отговор на поставените в исковата молба въпроси, във връзка с установяване механизма на ПТП и стойността на имуществените вреди. В условията на евентуалност и при оспорване на извършеното от ищеца плащане към правоимащия застрахован, моли за допускането на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба задачи. В срока по чл. 131 ГПК ответникът АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, БУЛСТАТ 000695089, подава отговор на исковата молба, чрез юрк. Г. Н., с който оспорва иска, по основание и размер. Поддържа, че доколкото по делото не са представени действащите Общи условия към процесния договор за застраховка, с оглед което не е налице доказан застрахователен риск. Заявява, че приложеният протокол за ПТП към исквоата молба е в противоречие с чл. 178 ГПК и чл. 179, ал. 2 ГПК. Сочи, че съгласно същия мястото на ПТП не е посетено от служители на МВР, нито е направен снимков материал. Не можело да се установи скоростта на движение на процесния лек автомобил при преминаване през твърдяното препятствие. Поддържа, че застрахователят ищец не е изпълнил заложените условия в собствените си Общи условия, неразделна част от договора. Оспорва процесното МПС да е застраховано за допълнителен риск „гуми“. Релевира възражение за съпричиняване. Моли за отхвърляне на иска с присъждане на разноски по делото. С отговора на исковата молба ответникът прилага писмени доказателства. Прави искане по чл. 190 ГПК за задължаване на ищеца да представи снимков материал на процесното пътно препятствие и от самото ПТП. Възразява срещу искането за допускането на ССчЕ. Искането на ответника за привличане на трето лице-помагач и приемане на обратния иск срещу него, не е било уважено от съда, след като ответника не е отстранил в указания му едноседмичен срок от съобщаването на определението по чл.140 от ГПК, нередовностите на заявения с ОИМ, обратен иск, констатирани от съда и не е конкретизирал кое точно от ЮЛ, участници в ДЗЗД Обединение „ПП София“ желае да привлече като помагач на своя страна. Софийски Районен Съд, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното: С доклада по делото, съдът е разпределил между страните доказателствената тежест във връзка с приетите за релевантни по иска факти, като е указал на ищеца, че следва да докаже: 1. наличието на валидно застрахователно правоотношение със застрахования, в чиито права твърди, че е встъпил; 2. настъпването на събитие, което се явява покрит от застраховката „Каско“ риск, съгласно ОУ на ищеца; 3. плащането на застрахователното обезщетение към застрахования или трето лице /автосервиз/, в размер на действителните вреди 4. механизмът и причината за настъпване на ПТП; 5. размерът и видът на щетите; 6. елементите на деликтната отговорност като основание за ангажиране на регресната такава /противоправно деяние /действие или бездействие на служители на ответника, вреди, причинно-следствена връзка между застрахователното събитие и вредоносния резултат, отговорността на ответника досежно поддръжката и ремонта на пътния участък, необезопасено и необозначено препятствие на пътното платно /срутени камъни, множество неравности и т.н./. На ответника, доколкото е неперсонифициран субект /АПИ/ и носи т.нар. обективна безвиновна отговорност за противоправните действия или бездействия на своите служители, вкл. на тези, на които с договор е възложил част от своите функции, в случая по поддръжката на пътната настилка на републиканската пътна мрежа в процесния участък, е указано да установи при доказване на горните факти от ищеца, положителния факт на плащане на претендираните суми, както и своите правоизключващи, правоунищожаващи или правопогасяващи възражения, които са за положителни факти. С оглед твърденията за съпричиняване - в тежест на ответника е да докаже твърдените от него действия/ бездействия, с които водачът, застрахован при ищеца е допринесъл за настъпване на вредите. От приетите по делото доказателства - заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ при имуществени вреди и протокол за ПТП № •••/••• г., съставен от мл. автоконтрольор при Отдел „Пътна полиция“ към СДВР в т.ч. съставените от ищцовото дружество Описи на претенция № •••/••• г., Опис- заключение по претенция № •••/••• г., Доклад по Щета № •••, вкл. снимковия материал към образуваната щета, както и от свидетелските показания на водача на лек автомобил „Нисан Рог“ с рег. № •••, разпитан като свидетел в настоящото производство – В. Н., дадени под страх от наказателна отговорност, се установява, че на ••• г. около обяд (12-13,00 ч.), извън гр. София, при движение по път „Самоковско шосе“, с посока на движение от гр. Самоков към гр. София, на около 50 м. след разклона за с. Долни Пасарел, лек автомобил „Нисан Рог“ с рег. № ••• и водач св. Н. попада на паднали на пътното платно скални късове и камъни, при което ПТП уврежда автомобила в предната му лява част, като видимите щети съгласно Протокола за ПТП са в предна броня, предна лява вежда на калник, предна лява джанта, предна лява гума. При огледа, извършен от застрахователя – ищец са установени и щети по фар за мъгла, подкалник и резонатор за въздушен филтър, като всички увреждания са описани със степен за подмяна. В показанията си св. Н. сочи, че със съпругата си се прибирали от конференция в к.к. Боровец, било неделя, мокра настилка (предходния ден бил валял обилен сняг) и интензивно движение. Свидетелят твърди, че поради натовареното движение се движел със скорост не повече от 50-60 км./час, защото пътя бил мокър и просто не можело да се кара бързо. Между колите се спазвала дистанция и всичко станало изведнъж. След като подминали гр. Самоков, просто се чули звуци от срутване и камък паднал на пътя попаднал под колата на свидетеля, тъй като от лявата страна на пътя имало големи скали. Свидетелят не видял кога и как се е срутил скалния къс, но чул как ударил предната му броня, и влязъл под калника, като увредил гумата и джантата му. Колата му била нова, влязла в авариен режим и спряла, т.е. не можел да продължи на собствен ход. Всичко станало за секунди, просто чул удара и спрял веднага. Не видял да има обозначение на пътя за падажи камъни или срутище. Обадили се на тел.112 и на своя застраховател по „Каско“. Произшествието било посетено от КАТ – ПП, които съставили Протокол за ПТП, в което отразили схема на произшествието и описали как е настъпило, вкл. видимите увреждания по автомобила. След това с „Пътна помощ“ увредения автомобил бил откаран в автосервиз. Установява се от приложените от ищеца писмени доказателства – Застраховка „Каско Стандарт“, застрахователна полица № •••, опис-заключение по Щета •••/••• г.; Доклад по щета с посочения № и платежно нареждане от 31.01.2024 г. за изплатено обезщетение към застрахованото лице в размер на 1127,57 лв., след приспадане на дължимата премия от 360,19 лв. в т.ч. Общи условия за автомобилна застраховка „Каско Стандарт“, че между ищеца и собственика на лек автомобил „Нисан Рог“ с рег. № ••• – „Вентрейд 88“ ЕООД е бил сключен договор за застраховка „Каско Стандарт”, с основно покритие по клауза „Пълно каско“ и допълнителни договорености за доверен сервиз и щети без документ до 2 бр., със срок на застраховката от 28.07.2024 г. до 27.07.2025 г., т.е. в сила към датата на процесното ПТП, както и че във връзка с настъпилото застрахователно събитие ищцовото дружество е определило и заплатило на застрахованото лице – собственик на обекта на застраховката л.а. „Нисан Рог“ с рег. № •••, застрахователно обезщетение в общ размер на 1487,76 лв., по образуваната пред него Щета № •••/••• г., като същата по желание на застрахованото лице е приключена по метода „експертна оценка“ на застрахователя. След оценка на щетите и приспадане на дължимата премия от 360,19 лв., на собственика била изплатена разликата от 1127,57 лв., с пл. нареждане от 31.01.2025 г. С регресна покана изх. № 628/20.03.2025 г. застрахователят по имуществената застраховка на увредения автомобил е поканил АПИ, чрез ОПУ – София, в качеството му на стопанисващ пътния участък, където е настъпило процесното ПТП, да му възстанови изплатената сума, която покана не се спори да е получена. Видно от приложените по делото ОУ, неоспорени от ответника, в Раздел КАСКО, Глава Втора - Покрити рискове и изключения, т.4 Клауза „Пълно каско“са посочени при кои рискове /застрахователни събития/ застрахователят заплаща обезщетение, като сред тях е посочен риска „пътно-транспортно произшествие (ПТП)“. В раздел VI, указващ случаите при които застрахователят не дължи обезщетение в пълен размер, са изброени хипотезите на проявена груба небрежност от застрахования, които дават право на застрахователя да не изплати застрахователно обезщетение. Нито една от изброените в т.2.1. до 2.11. случаи не обхваща процесното ПТП и механизма на настъпването му, още повече че не се установява застрахованото лице/водача на застрахования автомобил да е проявил груба небрежност при настъпване на процесното ПТП. В конкретния случай от доказателствата по делото е видно, че в съответствие с общите си условия, застрахователят е изплатил обезщетение по калкулация, при която е определена цена на нови части, съгласно пазарните или каталожните цени на оригиналните части за съответната марка на МПС, с прилагане на коефициент 0,5. В раздел Х Общи изключения, в т.1.1. до т.1.22 са посочени общите изключения, при които застрахователят не предоставя застрахователно покритие за щети, настъпили в резултат на изброените събития, като настоящия случай, ПТП в резултат на срутване на скална маса и преминаване през паднали камъни на пътя, не попада в обсега на тази разпоредба. Следователно събитието при което е бил увреден процесния лек автомобил „Нисан Рог“ с рег. № ••• се явява покрит риск по застраховка „Каско Стандарт“ сключена с ищцовото дружество. Републиканската пътна мрежа на България е мрежа от пътища в България, които осигуряват транспортни връзки от национално значение и маршрути от държавен интерес, която се управлява от Агенция „Пътна инфраструктура“. Съгласно актуалният списък на републиканските пътища, изготвен в съответствие с чл. 3, ал. 4 от ЗП пътя, на който е настъпило процесното ПТП – обозначен като ІІ-82, включващ 82 гр. Костенец – с.Радуил – к.к. Боровец – гр.Самоков – с. Панчарево - ок.п. София, разположен на територията на София област и гр. София, е част от републиканската пътна мрежа и същия се управлява и стопанисва от ответника АПИ. По делото е изслушано заключение на САТЕ, което съдът по реда на чл.202 от ГПК кредитира изцяло като пълно, ясно и компетентно дадено. Същото е прието по делото като въпреки оспорването му от ответника /без заявени насрещни доказателствени искания за оборване неговата правилност/ няма данни вещото лице да е изготвило същото при условия, които да будят съмнение в неговата обективност и компетентност. Установява се от приетото заключение, че съобразно с установения механизъм на ПТП и констатираните от застрахователя – ищец, щети по застрахованото при него МПС, всички щети описани в описа на застрахователя и посочени в Протокола за ПТП от органите на Пътна полиция /предна броня, вежда преден ляв калник, предни лява гума и джанта/ по л.а. „Нисан Рог“ с рег. № •••, са в пряка и причинно-следствена връзка с процесното ПТП от ••• г., като стойността на причинените вреди по средни пазарни цени възлиза на 1841,21 лв. (941,39 евро) която стойност надвишава определената такава от застрахователя-ищец. Разликата в стойностите, вещото лице обяснява при изслушването му пред съда, със средните пазарни цени на труда към датата на ПТП, приети в заключението (от 30 лв./час) и приложените от ищеца такива (от 16 лв./час), както и в цените на новите части, които при ищеца са остойностени след приложени отстъпки, а в заключението дори и цените на новите части от алтернативните доставчици са взети без такива отстъпки. Според вещото лице В., при калкулацията на ищеца стойността на новите части е 1294, 58 лв., в която е приложена 50 % отстъпка на новите части, а при средните пазарни цени стойността на новите части се прилага без отстъпка, т.е. пазарната цена, за която би бил възстановен автомобилът е повисока от изплатената такава от ищеца. Изводът който се налага е, че възражението на ответника за прекомерно висок размер на изплатеното обезщетение от ищеца, некореспондиращо с действителната стойност на вредите, е изцяло неоснователно и недоказано. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т.2 КЗ вр. чл. 49, ал. 1 ЗЗД. Съгласно чл. 410, ал.1 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Необходимите предпоставки за предвидената суброгация са: 1) да е бил сключен договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2) застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение и 3) деликтна отговорност на трето лице по отношение увредения – застрахован, поради причиняване на застрахователното събитие. Съдът намира, че по делото се доказаха в съвкупност посочените предпоставки за основателност на иска. Установи се по делото, че между ищеца и собственика на лек автомобил „Нисан Рог“, с рег. № ••• е бил сключен договор за имуществена застраховка „Каско Стандарт” в сила към датата на процесното ПТП, както и, че във връзка с настъпилото застрахователно събитие ищцовото дружество е заплатило на застрахованото лице за отстраняване на щетите по автомобила застрахователно обезщетение в размер на 1487,76 лева. Установиха се по делото в съвкупност и предпоставките за ангажиране деликтната отговорност на ответника по делото – Агенция „Пътна инфраструктура”. Съгласно чл. 3 от Закона за пътищата “Пътищата са републикански и местни”, като републикански пътища са автомагистралите и пътищата от първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки от национално значение и образуват държавната пътна мрежа, а местните пътища са общински и частни. Съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗП републиканските пътища са изключителна държавна собственост. Именно, това е и основанието на законодателят да възложи на специализирано държавно учреждение задължение по тяхното изграждане, ремонт и поддържане - чл. 30 от Закона за пътищата. Списъците на републиканските и общинските пътища и промените в тях се утвърждават от Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството след съгласуване с кметовете на общините. Съдът като взе предвид мястото, на което е настъпило процесното ПТП и решение № 945 от 1 декември 2004г. за утвърждаване на списък на републиканските пътища на МС, намира, че произшествието е настъпило на републикански път II-82, вкл. 82 Костенец - Радуил - Боровец - Самоков - Панчарево - ок.п. София, преминаващ през областите София и София-град. Доколкото ответникът е юридическо лице, съдът намира, че неговата отговорност може да бъде ангажирана на основание чл. 49 от ЗЗД. Съгласно чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД има обезпечително-гаранционна функция. За възникване на отговорността по чл. 49 от ЗЗД са необходими следните предпоставки: 1) възлагане на друго лице – изпълнител, извършването на определена работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи /деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/, 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него. В процесния случай съдът намира, че по делото безспорно се доказа, че длъжностните лица от администрацията на ответинка, евентуално трети лица, на които ответника е възложил дейността по поддръжка на процесния пътен участък, които са бездействали при изпълнението на задълженията им по ч л . 30, ал.1 от ЗП /Агенцията осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища./, чл. 3 от ЗДвП /Лицата, които стопанисват пътищата: 1. ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път; 2. организират движението по тях така, че да осигурят условия за безопасно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни средства; 3. при възникване на пътнотранспортно произшествие своевременно почистват пътното платно и в едномесечен срок заменят с нови повредените пътни знаци, пътни светофари и предпазни съоръжения и възстановяват пътната маркировка…“ и чл. 167 от ЗДвП /Лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок/. Механизмът на ПТП се установява от подаденото до застрахователя – ищец заявление за изплащане на обезщетение, свидетелските показания на разпитания в хода на производството водач на увреденото МПС – В. Н. и Протокола за ПТП, съставен от органите на Отдел „Пътна полиция“ при СДВР, а размера на щетите по пазарни цени и от приетото и кредитирано от съда, заключение на вещото лице по допуснатата САТЕ. Вещото лице е категорично, че описаните като увредени детайли на процесения автомобил е възможно да се увредят при посочения механизъм на ПТП и същите са в пряка и причинно – следствена връзка с ПТП от ••• г. Следователно, по делото се доказа настъпване на процесното ПТП, респ. на вредите върху застрахования лек автомобил, в резултат на неизпълнение на задълженията на длъжностни лица на ответника да поддържат изправността на пътя, респ. да сигнализират незабавно препятствията и опасностите по него и съответно да ги отстранят във възможно най-кратък срок. С оглед покритите застрахователни рискове, според представените Общи условия, съдът намира, че тъй като се касае за застраховка „Каско” процесният инцидент представлява покрит застрахователен риск по застраховката, съгласно клаузата „Пълно каско“, по приложените по делото Общи условия. Спорен между страните е и размерът на причинените вследствие процесното ПТП вреди, които подлежат на обезщетяване. Съобразно установената съдебна практика /в този смисъл решения №209/30.01.2012г. по т.д. №1069/2010г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, №109/14.11.2011г. по т.д. №870/2010г. по описа на ВКС, ТК, І ТО, №52/08.07.2010г. по т.д. №652/2009г. ВКС, ТК, І ТО/ обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество /чл.203, ал.2 КЗ /отм.//, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл.203, ал.3 КЗ /отм./. Съгласно приетата по делото съдебноавтотехническа експертиза по средни пазарни цени към датата на ПТП щетите, нанесени по отношение на процесното МПС, възлизат на сумата в размер на 1841,21 лева, която сума е по-висока от фактически изплатената от застрахователя-ищец такава. Последния е приложил клаузите от Общите си условия и е приложил съответния коефициент овехтяване на новите части при оценката на дължимото обезщетение за тяхната подмяна. Следователно, възражението за прекомерно висок размер на претендираното регресно вземане, заявено от ответника, е изцяло неоснователно. Недоказани останаха и останалите възражения на ответника, заявени в ОИМ, в т.ч. за твърдяното съпричиняване на вредоносния резултат от действия/бездействия на водача на застрахованото при ищеца МПС. При нарочно възложена доказателствена тежест за ответника, същия не установи и да е заплатил след получаване на регресната покана, търсеното обезщетение, поради което иска по чл.410, ал.1, т.2 от КЗ вр. с чл.49 от ЗЗД, се явява изцяло основателен и доказан в предявения размер от 760,68 евро (1487,76 лв.) до който размер съдът ще следва да го уважи. Сумата следва да бъде присъдена ведно с поисканата от ищеца законна лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното й плащане, като законна последица от уважаването на иска. От 01.01.2026 г. в РБългария, официална парична единица е евро. Официалният валутен курс на лева към еврото е неотменимо фиксираният валутен курс на лева към еврото, определен в Регламент на Съвета, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, като прилагайки разпоредбите на Закона за въвеждане на еврото в Република България, съдът с решението си ще следва да превалутира всички присъдени суми от лева в евро, прилагайки официалния курс от 1,95583 лева за 1 евро, съгл. чл.12 и 13 от Закона за приемане на еврото в РБългария. По разноските: При този изход на делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер на 464,00 евро (907,50лева), съгласно представения списък по чл.80 от ГПК, от която сума 30,42 евро (59,51 лв.) заплатена държавна такса; 153,39 евро (300 лв.) – депозит за експертиза; 51,13 евро (100 лв.) – депозит за свидетел и 229,06 евро (448 лв. с ДДС) адвокатско възнаграждение. Заявеното от ответника в ОИМ възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца, се явява неоснователно, тъй като уговореното и платено възнаграждение от ищеца за един адвокат е в размер, равен на минималния такъв, предвиден по Наредбата за минималните размери на адв. възнаграждения, към който не начислен ДДС и същото не подлежи на намаляване под миниума от съда, доколкото съответства на фактическата и правна сложност на делото, и обема на извършената от адвоката – пълномощник, работа по защита интересите на клиента, съобразено е със заявение материален интерес по делото, при което се явява справедлив и пропорционален на свършената работа, размер. По изложените мотиви, съдът на осн. чл.235, ал.1 и ал.2 от ГПК,