Решение № 7393 от 22.6.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 770/2025 г.

от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. Същите са приети към административната преписка със справка с вх. № 151-00- 1870-2/08.03.2024 г./л.50/. Във връзка с подаденото заявление от 07.03.2024 г. органите при ТП на НОИ Пловдив са изпратили структурирани електронни документи (СЕД) U001CB, U003 и U001 чрез Системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и ЕС (EESSI) до компетентните институции на Франция и Великобритания за удостоверяване на осигурителни периоди. Същевременно от ОДМВР Пловдив е изискана информация от органите при ТП на НОИ Пловдив, за пребиваването на Б., влизане и излизане от Република България, като е постъпила информация с писмо от 18.03.2024г. Производството е спряно със разпореждане [номер]-00-1870-1/13.03.2024г. на ръководител на осигуряването за безработица, което е съобщено по електронна поща на заявителя. Чрез EESSI от компетентната институция на Великобритания на 22.05.2024 г. в ТП на НОИ - Пловдив постъпва служебно изисканото осигурително досие - U002 с удостоверен осигурителен период от 25.01.2020 г. до 07.01.2024 г. вкл. Със справка вх. № 151-00-1870-6/17.02.2025 г./л.28/, към административната преписка са приети постъпилите чрез EESSI документи - СЕД U017 - Осигурително досие-трансграничен работник с удостоверена краткотрайна заетост по законодателството на Франция от 02.02.2024 г. до 10.02.2024 г. и СЕД U004 — Информация за заплатата за период от 02.02.2024 г. до 10.02.2024 г. от 439,79 Евро - бруто. С разпореждане [номер]-00-1870-2/19.02.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив/л.27/ производството по отпускане на ПОБ е възобновено на основание чл. 55 от АПК, за което лицето е уведомено по електронна поща. Издадено е разпореждане [номер]-00-1870-3/25.02.2025г на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП НОИ Пловдив за отпускане на парично обезщетение за безработица, считано от 11.02.2024г до 10.02.2025г в размер на 22.43лв дневно. Той е определен въз основа на осигурителния доход от 01.02.2022г. до 10.02.2024г. , като сроднодневен осигурителен доход е в размер на 37,79 лева, съответно 60% от него е в размер на 22,43 лева. разпореждане [номер]-00-1870-3/25.02.2025г на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП НОИ Пловдив е издадено на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО, във връзка с чл. 54а, ал.1, чл. 54б, ал. 8, чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62 § 3 от Регламент ЕО № 883/2004. Разпореждането е обжалвано от Б. пред директор на ТП на НОИ Пловдив с жалба с вх. № 1012-15-81/04.03.2025г. Тя е приета за неоснователна от директор на ТП на НОИ Пловдив, който я е оставил без уважение с Решение № 1040-15-73/20.03.2025г. Прието е, че П. Б. отговаря на условията на чл. 54а от КСО и чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. и има право на ПОБ. Приложена е хипотезата на чл. 54б, ал. 8 от КСО, в редакцията на кодекса, след обнародване в ДВ бр. 67 от 09.08.2024 г., в сила от 13.08.2024 г. Приложени са правилата в националната правна уредба на Република България за изчисляване на размера на обезщетението за безработица - среднодневният осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, в съответствие с изискванията на чл. 62 от Регламент № 883/2004 г. Решение № 1040-15-73/20.03.2025г. е съобщено на П. Б. на 31.03.2025г., видно от известието за доставяне, който го е обжалвал пред Административен съд Пловдив с жалба от 03.04.2025г. Жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Между страните няма спор по фактите. Спорът е правен и се свежда до приложението на правната норма, въз основа на която е определен размерът на отпуснатото обезщетение. Съгласно чл. 54б, ал. 1 от КСО, дневното парично обезщетение за безработица е в размер на 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по - малко от минималния и по - голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица. Съгласно чл. 54б, ал. 8 от КСО, когато в периода по ал. 1 /последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването/, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, или в месеца, в който е прекратено осигуряването, се включва осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, при определяне размера на паричното обезщетение за безработица се вземат предвид: 1. доходите, получавани от лицето по време на последната му работа; 2. всички доходи в Република България, включително съответните доходи за периодите по ал. 7, както и доходите в други държави, за които се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването. В случая с разпореждане [номер]-00-1870-3/25.02.2025г на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП НОИ Пловдив, оставено в сила с оспореното решение, дневният размер на паричното обезщетение за безработица е определен, като за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, е взет предвид осигурителният доход на жалбоподателя. Въз основа на него е получен размерът на дневното парично обезщетение за безработица /60 % х 37.39лева/ - 22.43 лева. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че начинът на изчисление е некоректен, поради неприложимост на нормата на чл. 54б, ал. 8 от КСО, обн. ДВ, бр. 67/09.08.2024 г., в сила на 12.08.2024 г. Цитираната норма е действаща към датата на издаване на разпореждане [номер]-00-1870-3/25.02.2025г на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП НОИ Пловдив, и се прилага от датата на влизането и в сила и към заварени правоотношения, при които паричното обезщетение за безработица /ПОБ/ не е отпуснато, независимо от датата на прекратяване на осигуряването и датата на подаване на заявлението за отпускане на обезщетението, какъвто е настоящият случай. На закона не е придадено обратно действие, поради което заварените правоотношения се преуреждат занапред с влизането в сила на новата материалноправна норма. В тази насока са мотивите на решения на Конституционния съд № 4 от 11.03.2014 г. и № 5 от 11.05.2017 г., сочещи разграничение между обратно действие по смисъла на чл. 14 от Закона за нормативните актове /ЗНА/ и прилагането на новия закон към заварени към момента на влизането му в сила правоотношения. При липсата на изрична законова разпоредба, която да посочва, че заварените производства се довършват по досегашния ред, при произнасянето си по подаденото заявление, административният орган правилно е съобразил настъпилото законодателно изменение - новата разпоредба на чл. 54б, ал. 8 от КСО. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че нормата на чл. 54б, ал. 8 КСО е неприложима поради противоречие с чл. 62, § 1 и 2 Регламент № 883/2004, поради което се твърди, че оспорваното решение е в противоречие с материалния закон. Чл. 62, § 1 и 2 от Регламент № 883/2004г. предвиждат, че за целите на изчисляване на обезщетенията за безработица компетентната институция на държавата членка по последна заетост отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице, като този ред се прилага и когато прилаганото от компетентната институция законодателство предвижда специален изискуем осигурителен период. В случаите, като настоящия, отнасящи се до безработните лица, които по време на последната си дейност като заети или като самостоятелно заети лица са пребивавали в държава членка, различна от компетентната държава членка и продължават да пребивават или се връщат в тази държава членка, по смисъла на чл. 65, § 2, изр. първо и второ, Регламент № 883/2004, посочен в чл. 65, § 5, б. "а" от него, следва да се прилага редът за изчисляване на обезщетението за безработица по чл. 62, § 3 от Регламент № 883/2004г., която разпоредба предвижда дерогация от правилата за изчисляване, предвидени в чл. 62 § 1 и 2 от Регламент № 883/2004г. Разпоредбата на чл. 62 §1 и §2 от Регламент №883/2004г на ЕП и на Съвета е тълкувана по задължителен за националните съдилища начин с Решение по дело С-116/25г на СЕС, а именно: член 62, параграф 3 във връзка с член 65, параграф 2, първо и второ изречение и параграф 5, буква а) от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност, изменен с Регламент (ЕО) № 988/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г.,трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка, явяваща се държава членка по пребиваване, по силата на която уредба размерът на обезщетенията за безработица, дължими на лице, което е завършило целия или част от предвидения в законодателството на тази държава членка специален изискуем осигурителен период, за целите на изчисляването на обезщетенията за безработица, придобити съгласно законодателството на друга държава членка, а именно тази по последната заетост, не се определя, като се взема предвид "изключително" трудовото възнаграждение или професионалният доход, получавани от това лице при последната му дейност като заето или като самостоятелно заето лице съгласно законодателството на тази друга държава членка. 2) Член 62 от Регламент № 883/2004, изменен с Регламент № 988/2009, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка, която за целите на изчисляването на обезщетенията за безработица предвижда различен ред според това дали безработните лица са завършили целия специален изискуем осигурителен период съгласно законодателството на тази държава, или са завършили целия или част от този специален изискуем осигурителен период съгласно законодателството на друга държава членка. Съображенията по т. 34 от Решението по дело С-116/25г на СЕС е казано, че въпреки наложеното от член 62, параграф 1 от посочения регламент отчитане изключително на трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му дейност като заето или като самостоятелно заето лице, но липсата на такова уточнение в параграф 3 от този член 62 предполага институцията по пребиваване да е длъжна да вземе предвид, но не и "изключително", трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани съгласно член 65, параграф 5, буква а) от същия регламент от безработно лице при последната му дейност като заето или като самостоятелно заето лице. Т.е заинтересованото лице може да се ползва от последното си трудово възнаграждение, но то няма да е определящо за размера на обезщетението, защото задължението е да се вземе предвид, но не само това трудово възнаграждение и не само периода на неговото получаване, а да се кумулирира при равни условия с приноса към осигурителните фондове и изискуеми специални периоди, който в случая липсва, така че определеното обезщетение за безработица е съобразено напълно с правото на свободно движение и с избора на лицето да счита държавата си произход като държава по пребиваване, но в последния случай ще трябва да се подчини на нейното законодателство, което е координирано и се прилага съобразно прякото действие на Регламента, изяснено от СЕС. Тази съществена разлика в законодателния подход между чл. 62, § 1 и § 2 и чл. 62, § 3 на Регламент № 883/2004, изразяваща се в липса на думата "изключително", е израз на принципа, установен в съображение 4 от регламента, че същият взема предвид особеностите на националните законодателства в областта на социалната сигурност и има за цел да се изработи само система за координация между тях. По изложените съображения, Решение № 1040-15-73/20.03.2025г. на директора на ТП НОИ Пловдив, с което е оставено в сила разпореждане [номер]-00-1870-3/25.02.2025г на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП НОИ Пловдив, е законосъобразно, а жалбата на П. Б. е неоснователна и следва да се отхвърли. При този изход на правния спор и предвид направеното искане в полза на администрация на ответника се следва юрисконсултско възнаграждение в размер на 102.26 евро/сто и две евро и двадесет и шест евроцента/, определено по реда на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.