Решение № 1997 от 29.9.2026 г. на Административен съд - Сливен по дело № 364/2026 г.

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "А." ЕООД, със седалище гр. Сливен, представлявано от С. М. Ч., подадена чрез пълномощник – адв. П. Ш. против Решение № 148 от 26.05.2026 г., постановено по АНД № 114/2026 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 867684-F862227/29.12.2025 г., издадено от Началник на отдел "Оперативни дейности" – Бургас, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол", с което на "А." ЕООД, за нарушение на чл. 15, ал. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) и на основание чл. 59, ал. 5, т. 6 от ЗВЕРБ е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лева и дружеството е осъдено да заплати на НАП разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 66,47 евро. В касационната жалба се твърди, че решението на Районния съд е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Касационният жалбоподател счита за неправилна направената от съда правна интерпретация на обстоятелствата по делото, с която е обоснован извод за установеност на административното нарушение. Твърди, че съдът не е обсъдил доводите, наведени в жалбата, необосновано е отхвърлил искането за назначаване на СИЕ, не е съобразил подробно изложените във възражението аргументи и представените писмени доказателства за наличието на обективни икономически фактори за повишение на продажната цена на посочените в акта стоки по см. на § 1 т. 6 от ДР на ЗВЕРБ. В тази връзка в наказателното постановление формално било посочено, че не се приема възражението, без излагане на подробни съображения в тази насока, съставляващо нарушение по чл. 52 ал. 4 от ЗАНН. Наказващият орган не съобразил и специалната разпоредба на § 19 от ПЗР на ЗВЕРБ, в която насока жалбоподателят излага подробни доводи. Моли съда да уважи жалбата и да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение и потвърденото с него наказателно постановление, като незаконосъобразно. В съдебно заседание касационният жалбоподател - "А." ЕООД, редовно призовано, не се представлява. В молба от пълномощник поддържа изцяло касационната жалба на основанията, посочени в нея. Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд и по същество да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно. Ответникът по касационната жалба - Началник на Отдел "Оперативни дейности" – Бургас, Дирекция "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол", редовно призован, не се представлява. В писмено становище, чрез пълномощник оспорва касационната жалба. Моли касационната инстанция да остави в сила на първоинстанционното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Окръжна прокуратура – Сливен, редовно уведомена, не изпраща представител. Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата се преценява от настоящата съдебна инстанция като неоснователна, при следните съображения: Видно от установената по делото фактическа обстановка, с оглед осъществяване на контрол за спазване на забраната за необосновано повишаване на цените, на 01.10.2025 г. била извършена проверка на търговски обект – магазин "М.", находящ се в гр. Сливен, [улица]до бл. 8, стопанисван от "А." ЕООД с ЕИК 119545275. За целта, от органа по приходите бил изпратен имейл до посочен от проверяваното дружество електронен адрес в информационните масиви на НАП, с електронно подписана "Покана за предоставяне на информация относно ценови равнища", списък със стоки и таблица в Excel. В поканата подробно била описана исканата информация за ценови равнища на посочени в приложен списък стоки, която да се представи за датите - 11.08.2025 г. и 01.10.2025 г. На посочената по-горе дата (01.10.2025 г.) органи по приходите извършили посещение на търговския обект, където на представител на проверяваното дружество била връчена и подписана изпратената в имейла покана, като за извършените действия бил съставен Протокол за извършена проверка в обект cep. АА № 0144190/01.10.2025 г. Изисканите данни били предоставени на контролните органи в указания срок. При анализа на данните било установено повишение на цените към 01.10.2025 г., спрямо 11.08.2025 г. на общо 39 продукта, като повишенията за различните продукти варирали от 3,36 % до ЗЗ,38 %. На 17.10.2025 г. отново бил посетен търговският обект, като органите по приходите връчили на задълженото лице искане за предоставяне на информация относно причините за завишението на цените на продукти по приложен списък. На място било връчено и на хартия подписано изпратеното в имейла "Допълнително искане за поясняване на причините за необоснованото покачване на цените" и таблица за попълване, като в таблицата се изисквали данни за % промяна доставна цена; % промяна данък (акциз); % промяна разходи за логистика/енергия; % разлика валутен курс; % промяна други външни фактори; били изискани също документи и други доказателства (фактури и писма от доставчици) относно причините за повишението на цените на продуктите. Извършените действия били обективирани в съставен Протокол за извършена проверка в обект сер. АА № 0179413/17.10.2025 г. При анализа на предоставените данни се установило следното: по-голямо процентно завишение на продажна цена към 01.10.2025 г. спрямо 11.08.2025 г. на седем продукта, между които бил и продуктът - Кафе "Лаваца“ 250 гр. Крема е Густо, който бил с продажна цена към 11.08.2025 г. – 9,69 лева и продажна цена към 01.10.2025 г. – 12,39 лева. Доставната му цена към 11.08.2025 г., съгласно фактура № 3000008159/19.05.2025 г. била 5,83 лева, а доставната цена към 01.10.2025 г., съгласно фактура № 3000008381/11.09.2025 г. била 7,38 лева. Констатирано било увеличение на доставната цена с 26,59 % и увеличение на продажната цена с 27,86 %, т. е. повишението на продажната цена с по-голям процент спрямо повишението на доставната цена. За така установеното от фактическа страна орган по приходите съставил срещу "А.“ ЕООД, ЕИК 119545275 Акт за установяване на административно нарушение № F862227 от 03.12.2025 г., в който било посочено, че: от събраните в хода на проверката доказателства и предоставените от лицето данни и обяснения не били установени други фактори за повишение на продажната цена, освен повишението на доставната цена; търговецът не е предоставил доказателства за наличието на обективни икономически фактори за повишение на продажната цена на посочените стоки; от констатираните факти и обстоятелства се установявало, че увеличението на продажната цена на Кафе "Лаваца" 250 гр. Крема е Густо не е обосновано от обективни икономически фактори. Актосъставителят приел, че на 01.10.2025 г. задълженото лице е нарушило разпоредбата на чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ. В графата за обяснения и възражения в акта от представителя на дружеството било записано, че ще бъдат входирани възражения в законоустановения срок. Актът бил връчен на упълномощено лице на 03.12.2025 г. На 08.12.2025 г. управителят на дружеството подал възражение против съставения АУАН, в което посочил, че: не е извършено нарушение; дружеството е имало извънредни разходи във връзка с изпълнение на нормативните изисквания на ЗВЕРБ относно адаптацията на услугите – промяна на софтуера и съоръженията за отчитане; всички допълнителни разходи били с обективен характер и били извън волята на търговеца; приложени били документи. Въз основа на съставения акт на 29.12.2025 г. Началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП издал Наказателно постановление № 867684-F862227, с което на „А.“ ЕООД за нарушение по чл. 15 ал. 4 от ЗВЕРБ и на основание чл. 59 ал. 5 т. 6 от с.з. наложил имуществена санкция в размер на 5 000 лева. За да потвърди горното наказателно постановление Районният съд приел, че в хода на административнонаказателното производство не е допуснато съществено процесуално нарушение, като АУАН и НП отговарят на изискванията на ЗАНН. Формирал извод по същество, според който повишението на продажните цени на стоката е с по-голям процент спрямо повишението на доставните цени на конкретната стока, попадащо в периода по чл. 15, ал. 2 от ЗВЕРБ, нарушението е извършено и правилно квалифицирано по чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ, правилно е приложена санкционната норма на чл. 59, ал. 5, т. 6 от ЗВЕРБ, а приложеното наказание е в минимален размер. При такива мотиви Районният съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление. При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон настоящата касационна инстанция намира, че обжалвания първоинстанционен съдебен акт е постановен при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила. Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ, в периода на двойно обозначаване търговците, които предлагат стоки и услуги на потребители, формират цените си добросъвестно и прозрачно, като всяко увеличение на цените следва да бъде обосновано от обективни икономически фактори. Търговците са длъжни при поискване да представят на контролните органи доказателства за наличието на обективни икономически фактори. Периодът на двойно обозначаване на цените на стоките и услугите в евро и в левове започва на 8 август 2025 г. и приключва на 8 август 2026 г., което е изрично предвидено с ал. 2 на същата разпоредба. Нарушаването на този императив от юридическо лице - търговец законодателят е обвързал със следваща се имуществена санкция, нормирана в чл. 59, ал. 5, т. 6 от ЗВЕРБ - в размер от 5000 лв. до 100 000 лв., а при повторно нарушение – от 10 000 лв. до 200 000 лв., като размерът се определя при отчитане тежестта, продължителността и последиците от нарушението. От събраните по делото пред първоинстанционния съд писмени и гласни доказателства е установено, че продуктът - Кафе "Лаваца“ 250 гр. Крема е Густо, е бил с по - голямо процентно завишение на продажна цена към 01.10.2025 г. спрямо 11.08.2025 г., от процентното завишение на доставната му цена за същите дати. По делото е установено по несъмнен начин, че към 11.08.2025 г. доставната цена на горепосочения артикул е била 5,83 лева (съгласно фактура № 3000008159 от 19.05.2025 г.), а към 01.10.2025 г. е била 7,38 лева (съгласно фактура № 3000008381 от 11.09.2025 г.). Продажната цена на същия продукт към 11.08.2025 г. е била 9,69 лева, а към 01.10.2025 г. – 12,39 лева. Следователно увеличението на доставната цена е с 26,59 %, а увеличението на продажната цена е с 27,86 %, както правилно е приел наказващият орган. Предвид посочените стойности, процентното увеличение на доставната цена и на продажната цена са правилно изчислени в хода на административнонаказателното производство, съответно от органа и законосъобразно са споделени от първоинстанционния съдебен състав. Административното нарушение е правилно квалифицирано по чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ. Съставеният АУАН и издаденото НП съдържат точно и ясно описание на нарушението, същото е описано както словесно, така и с посочване на правната му квалификация, което е дало възможност на дружеството да разбере за какво деяние е санкционирано и да организира защитата си в пълен обем, както е и сторило. Правилно е приложена и нормата на чл. 59, ал. 5, т. 6 от ЗВЕРБ. Наложеното административно наказание съответства по вид на предвиденото със санкционната норма и е определено към минималния размер, предвиден със същата. Не се споделя тезата на касационния жалбоподател, че наказващият орган е следвало да коментира подробно всички доказателства, представени от дружеството към подаденото срещу АУАН възражение. Съгласно разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. В издаденото наказателно постановление такава преценка е направена, както и изрично е посочено, че подаденото срещу акта възражение се приема като неоснователно. Относно довода за наличие на обективни икономически фактори по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗВЕРБ, следва да се има предвид следното: Съгласно посочената норма, обективни икономически фактори са външни за търговеца, предоставящ стоки и услуги на потребители, документируеми промени в разходите по производство, доставка, съхранение и продажба, както и нормативни промени, извънредни обстоятелства – форсмажор, и други фактори, които имат пряко и съществено отражение върху себестойността. По делото се твърди, че повишението на продажната цена на посочените в АУАН стоки се дължи на увеличени разходи за закупуване на стоките; увеличение на енергийните разходи на дружеството, частично увеличаване на разходите за вътрешнофирмен транспорт; извънредни разходи във връзка с изпълнение на нормативните изисквания по ЗВЕРБ. В хода на проверката е била изискана информация за 101 групи продукти; за 39 продукта е било установено повишение на цените към 01.10.2025 г. спрямо 11.08.2025 г., за 7 продукта от които е установено по – голямо процентно увеличение на продажната цена спрямо това на доставната цена. Логически обосновано би било увеличението на горепосочените разходи на дружеството, което се изтъква като основна причина за повишението на продажната цена, да засегне цените на всички стоки, а не само на седем от проверяваните продукти, което налага извод за неоснователност на наведеното от дружеството възражение. Неоснователно е и твърдението на дружеството, че първоинстанционният съд е следвало да обсъди казуса в контекста на § 19 от ЗР към ЗИД на ЗВЕРБ /обн., ДВ, бр. 65 от 2025 г./. С разпоредбата на § 19 от ЗР към ЗИД на ЗВЕРБ е въведено ограничение за органите по чл. 57 от ЗВЕРБ, които са органите, компетентни да прилагат принудителни административни мерки. В процесния случай предмет на контрол е наказателно постановление, издадено от длъжностно лице, оправомощено от орган в качеството му на административнонаказващ такъв, чиято компетентност и властнически правомощия са е регламентирани в чл. 60, ал. 2, т. 3 от ЗВЕРБ. Съобразен с доказателствата по делото е и изводът на Районния съд, че в настоящия случай не се касае за маловажен случай на административно нарушение. От събраните по делото доказателства не би могло да се направи обоснован извод за маловажен случай на административно нарушение по смисъла на закона. Касационният жалбоподател е търговец по занятие и като такъв е длъжен при осъществяване на търговската си дейност да полага квалифицираната грижа на добър търговец. Неспазването на законовите норми, свързани с определянето на цените, не може да бъде възприето като маловажност на допуснатото нарушение. Следвало е търговското дружество да има дължимото законосъобразно поведение за спазване на принципите, условията и реда на ЗВЕРБ. Предвид характера на нарушението и обществените отношения, които то засяга, както и липсата на обстоятелства, които да сочат, че конкретното нарушение представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от съответния вид, настоящата инстанция счита, че не се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН във връзка с § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. По изложените съображения, Районният съд правилно е потвърдил процесното наказателно постановление, издавайки валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените от касационния жалбоподател нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН, претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважена и касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 66,47 евро (равностойни на 130 лева), определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен