Решение № 3253 от 26.8.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 4364/2026 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Обарузано е по жалба на "•••" ООД, с ЕИК ••• депозирана от адв. Б. срещу наказателно постановление № 009366/18.02.2026 г. на главен директор на Главна дирекция „Контрол на пазара" при Комисия за защита на потребителите, с което на основание чл. 54 ал. 1 от Закона за потребителския кредит е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 евро за нарушение на чл. 42,т.2 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ на дружеството. Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало дружеството, което обжалва същото. Излагат се съображения, че целта на проверката на контролните органи не е изяснена, и въпреки отправените от дружеството искания, на дружеството не е била предоставена информация за съдържанието на жалбата, за да можело да се прецени кои документи са относими. Сочи се, че по този начин било ограничено и правото на защита на дружеството. Твърди се и че от събраните по делото доказателства не можело да се направи извод за отказ от съдействие, напротив дружеството е изявило готовност да съдейства, след като бъде запозната съсъ съдържанието на жалбата предмет на проверката. Твърди се ,ча са изкани множество документи на практика цялото досие на клиента, но без да се сочи целта и конкретика на проверта. Въз основа на тези доводи, съда да отмени НП като незаконосъобразно. Алтернативно се прави искане за приложение на разпоредбата на чл.28 ЗАНН. Претендира разноски в размер на 300 евро. В съдебно заседание дружеството е редовно призовано, но не изпраща представител. Въззиваемата страна редовно призована се представлява от юрисконсул Михалкова, която оспорва жалбана и излага доводи за правилност и законосъобразност на НП, поради безспорно установено нарушение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на поисканите от жалбоподателя-ЮЛ разноски. СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата, приема за установено следното: Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в преклузивния срок. Разгледана по същество, същата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, като мотивите за това са следните: По делото е установена следната фактическа обстановка: На дата 12.08.2025 г. на имейла на КЗП е постъпил Входящ сигнал/жалба с Ц-03-10915/12.08.2025 г., от г-жа г-жа К. Т., която прави оплакване, че не разполага с копия от сключените потребителски договори за кредит с „•••" ООД, както и че въпреки отправените от нея искания дружеството не й ги предоставя с месеци и я мотае. Контролните органи на въззиваемата страна с писмо с № Ц-03- 10915/09.09.2025 г. са изискани от жалбоподателя-"•••" ООД да им представи: Заверено копие от досието по договор с жалбоподателя К. Т. (с посочени в писмото пълни имена и ЕГН), ведно с приложимите документи (искане за кредит, стандартен европейски формуляр, договор за кредит, погасителен план и/или други договори, свързани с отпуснатия кредит (ако има такива), Общи условия, погасителен план. Включително изпращаните от и до Вас писма на жалбоподателя.; Извлечения по сметки под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания по договорите с жалбоподателя (изплатени главница, лихва, такси и други разходи).; Възникналите за потребителя допълнителни разходи във връзка с договора / ако има такива /, както и съответните основания (дата на възникване/изискване за плащане). В резултат на отправеното искане, на 16.09.2025 г., в КЗП на електронен адрес: info@kzp.bg е получен отговор от „•••" ООД, в който се сочи, че дружеството ще предостави исканата информация, след като бъде запознат с текста на постъпилата в КЗП жалба. Към отговора не са предоставени изисканите документи. Предвид непредоставените от кредитора документи с писмо с № Ц -03- 10915/16.10.2025 г. е изискано повторно предоставянето на същете документи. На ••• г. в КЗП на електронен адрес: info@kzp.bg е постъпило становище от „•••" ООД, с което отново отказва да предостави исканите документи и иска да му бъде предоставен текстът на жалбата. Предвид това Контролните органи приели, че кредиторът „„•••" ООД не е изпълнил вмененото му с чл. 42 ЗПК задължение да предостави достъп на длъжностни лица от КЗП достъп до всички документи, свързани пряко или косвено с този закон, като не е предоставил изисканите от длъжностните лица документи, а именно: искане за кредит, стандартен европейски формуляр, договор за кредит, погасителен план и/или други договори, свързани с отпуснатия кредит (ако има такива), Общи условия, погасителен план. Извлечения по сметки под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания по договорите с жалбоподателя. Приели, че нарушението е осъществено чрез бездействие на 22.10.2025г. /деня следващ изтичането на петдневния срок даден за изпълнение на искането за предоставяне на документи от КЗП с писмо с № Ц -03-10915/16.10.2025 г./ Нарушението е извършено в гр. София, където е седалището и адреса на управление на кредитора. Исканите документи не са представени и към момента на съставяне на АУАН. Свидетелят М. К. И. заемащ длъжността гл. инспектор в отдел „ОКБС“ при КЗП съставил АУАН №009366/30.12.2025 г. и връчил същия надлежно на упълномощен представител на ЮЛ на 16.01.2026г. В срока по чл.44 ал.1 ЗАНН не е постъпило възражение срещу съставения АУАН. На база на така съставения АУАН е издадено процесното наказателно постановление, като наказващият орган приел, че санкцията следва да бъде определена над минималния размер, тъй като е налице последователен отказ на кредитора да предостави изисканите от контролните органи документи, което представлява сериозно нарушение на обществените отношения, свързани с контролните правомощия на държавата в сферата на потребителската защита. Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 НПК, писмени доказателства, тъй като същите са логични, последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие. С оглед липсата на противоречия между доказателствените източници, по аргумент за противното от чл. 305 ал. 3 изр. 2 НПК, съдът намира, че не се налага подробното обсъждане на всеки от тях поотделно. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени изискванията за форма и съдържание, регламентирани съответно в чл. 42 и чл. 57 ал. 1 ЗАНН, както и специфичните процедурни правила, свързани с участието на свидетели, предявяване на АУАН, като и НП и АУАН са издадени в сроковете по чл.34 ЗАНН. Актът за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и самото наказателно постановление, съдържат подробно описание на всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, както и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са подведени и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на дружеството-жалбоподател. Съгласно разпоредбата на чл. 42 т.2 от Закона за потребителски кредит, кредиторите, обект на проверка за спазване на изискванията на този закон, са длъжни да осигурят на длъжностните лица от КЗП необходимите документи, информация и съдействие изискани за целите на извършвана проверка по чл. 41 ал. 3 ЗПК, както и да се въздържат от действия, които биха могли да попречат на провеждането й. С тази норма се гарантира определена регулация на процедурите по сключване на потребителски кредити чрез осигуряване на защита на потребителите като икономически по-слабата от гледна точка на облигационно правоотношение страна. Законодателят иска да гарантира равноправни условия за получаване на финансиране и отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити. Несъмнено жалбоподателят "•••" ООД с оглед развиваната от него търговска дейност – предоставяне на услуги по предоставяне на потребителски кредити, се явява адресат чл. 42 т. 2 ЗПК, респ. „Кредитор” по смисъла чл. 9 ал. 4 ЗПК: „Кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност.” Установява се по несъмнен начин, че от страна на контролните органи на въззиваемата страна е била изискана не веднъж, а два пъти конкретна информация, представляваща предоставяне на Заверено копие от досието по договор с жалбоподателя К. Т. (с посочени в писмото пълни имена и ЕГН), ведно с приложимите документи (искане за кредит, стандартен европейски формуляр, договор за кредит, погасителен план и/или други договори, свързани с отпуснатия кредит (ако има такива), Общи условия, погасителен план. Включително изпращаните от и до Вас писма на жалбоподателя.; Извлечения по сметки под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания по договорите с жалбоподателя (изплатени главница, лихва, такси и други разходи).; Възникналите за потребителя допълнителни разходи във връзка с договора / ако има такива /, както и съответните основания (дата на възникване/изискване за плащане). Тази конкретна информация е имала отношение към предмета на извършваната проверка, инициирана по повод сигнал на потребител по отношение на конкретни договори за кредит. Представените доказателства по делото сочат, че дружеството-жалбоподател и двата пъти е било своевременно и надлежно уведомено, че следва да представи изисканата информация. Вместо да стори това, дружеството оспорва правомощията на КЗП за изисква посочените погоре договори за потребителски кредити и съпътстващите ги документи. Жалбоподателят "•••" ООД не само е отказал да изпълни указанията на контролните органи, но е демонстрирал и упоритост, с което осуетил извършването на инициираната срещу него проверка. Така описаното поведение е съставомерно и обосновава нарушение на императивната разпоредба на чл. 42 т. 2 ЗПК. Неоснователно е твърдението, че не се установява отказ от съдействие от страна на дружеството. Това е така, тъй като на дружеството два пъти е предоставяна възможност да предостави исканите документи като при последната възможност е бил предоставен и петдневен срок на изпълнение след което ясно и конкретно КЗП са посочили, че ще предприемат съответните действия по реда на ЗЗП, въпреки това до съставянето на АУАН в КЗП не са постъпили исканете документи. Неоснователно е и твърдението, че исканите документи били множество и на дружеството не било ясно защо се искат всички тези документи. На първо място не е необходимо яснота и конкретика при една предварителна проверка, тъй в хода на подобен тип проверка не се касае до някакво нарушение по повод на което да следва да се защитава съответното дружество. Въз основа на гореизложеното, съдът приема, че нарушението по чл. 42 от Закона за потребителския кредит е безспорно установено. По отношение на наложената имуществена санкция от 3000 евро, съдът намира за необходимо да отбележи, че предвидената от законодателя санкция в разпоредбата на чл. 54 ал. 1 ЗПК е в размер от 5 000лв. /т.е 2574,61 евро до 10 000 лева/5 149,23 евро. В конкретния случай административнонаказващият орган е преценил обуславящите отговорността обстоятелства, като е приел, че независимо, че нарушението е първо за търговеца, то последователният отказ на кредитора да предостави изисканите от контролния орган документи, представлява отегчаващо вината обстоятелство, поради което наказанието е определено към минималния размер,а именно 3000,00 евро/5826,11 евро/. Наказващият орган не е съобразил целите на чл.27 ЗАНН като е определил имуществена санкция в размер към минималния, предвиден от законодателя. Съдът намира, че извършеното от дружеството нарушение макар и да е първо по ред, действително предвид предоставената повторна възможност, а и неизпълнението на задължението за предоставяне на исканите документи по начало представлява сериозно нарушение на обществените отношения, свързани с контролните правомощия на държавата в сферата на потребителската защита и е пряко насочено към възпрепятването на контролния орган да осъществи законово вменените му правомощия за контрол, подаи което не са налице основание з априложение на чл. 28 от ЗАНН. Съдът намира и че наложеното административно наказание, което е към минималния размер на предвидената в закона санкция е правилно определен от АНО. По разноските: При този изход на делото основателна е претенцията на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като същото следва да бъде определено в посочения размер в чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена въз основа на законовата делегация по чл. 37 ЗПП размер на 76.69 евро /150 лв./. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63 ал. 1 ЗАНН, съдът