Решение № 13476 от 8.7.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 29574/2023 г.

Производството е образувано по предявени от М. Н. Е. против......... обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 177, ал. 1 КТ за сумата от 2829, 83 лв., представляваща сбор от неизплатени възнаграждения за дните, през които ищцата е ползвала платен годишен отпуск в периода 01.11.2019г.-04.01.2023г. (687, 82 лв. за периода 01.11.2019г.-31.12.2020г., 559, 24 лв. за периода 01.01.2021г.-31.12.2021г. и 1582, 77 лв. за периода 01.01.2022г.-04.01.2023г.), ведно със законната лихва от 31.05.2023г. до окончателното плащане, с правно основание чл. 259, ал.1 КТ за сумата от 2059, 61 лв., представляваща допълнително трудово възнаграждение за заместване на директора на........ (514, 64 лв. за периода 17.08.2020г.-28.08.2020г. и 1544, 97 лв. за периода 06.07.2022г.- 05.08.2022г.), ведно със законната лихва от 31.05.2023г. до окончателното плащане, и с правно основание чл. 128, т.2 КТ, вр. чл. 59 КТ, вр. чл. 33, ал.13, т.1 от КТД Д01- 197/17.08.2020г. и чл. 33, ал.12 от Д01- 269/06.12.2022г. за сумата от 298, 27 лв., представляващи допълнително трудово възнаграждение за работа с деца със специални образователни потребности за периода 01.11.2019г.-04.01.2023г., ведно със законната лихва от 31.05.2023г. до окончателното плащане след допуснато изменение на предявения иск по чл. 259, ал. 1 КТ с протоколно определение от 06.06.2024 г. на съда. С протоколно определение на съда от 06.06.2024 г. производството по делото е прекратено на основание чл. 232 ГПК в частта на предявения иск с правно основание чл. чл. 177, ал. 1 КТ за осъждане ответника да заплати сумата от 2829, 83 лв., поради оттегляне на исковата претенция. В исковата молба се твърди, че между страните е сключен трудов договор от 01.11.2019г., по силата на който ищцата е заемала длъжността „учител“, като правоотношението е прекратено на 03.01.2023г. на основание чл. 326, ал.1 КТ. Поддържа, че работодателят неправилно е изчислявал дължимото възнаграждение за дните, през които е ползвала годишния си отпуск, тъй като не е включено дължимото възнаграждение за клас прослужено време, заради което претендира сумата от общо 2829, 93 лв. за процесния период. Твърди, че в периода 17.08.2020г.-28.08.2020г. и 06.07.2022г.-05.08.2022г., по силата на издадени Заповед № 345/12.08.2020г. и Заповед № 479/04.07.2022г. наред със своите трудови задължения е осъществявала и тези на директор. Поддържа, че за нея е действащ и се прилага Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование Д01-100 от 11.06.2018г., Д01- 197 от 17.08.2020г., Д01-269 от 06.12.2022г. за периода на правоотношението й с ответника. Съгласно тези договори работодателят заплаща допълнително възнаграждение в размер не по-малък от 70 на сто от основната работна заплата на замествания работник или служител, на замествания, предвид което и с оглед минималната работна заплата на директор на образователна институция, претендира процесната сума. Поддържа, че за периода 01.11.2019г.-04.01.2023г. е работила с деца със специални образователни потребности, заради което и предвид чл.33, ал.13 от КТД от 17.08.2020г. и чл. 33, ал.12 от КТД от 06.12.2022г. претендира процесната сума. Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски. В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове като недоказани и неоснователни. Сочи, че е начислявано възнаграждение за клас при използването на отпуск. Поддържа, че ищцата не е изпълнява практически функциите на директор. Сочи, че за процесния период е имало само едно дете с диагноза „Хипоспадия, неуточнена“, като грижите за детето не са били по-различни и не се е нуждаело от особени грижи и внимание. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски. Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна: С доклада по делото е отделено за безспорно обстоятелството, че страните са били обвързани от сключения по между им трудов договор от 01.11.2019 г., по силата на който ищцата е заемала длъжността „учител“ при ответника, както и че същият е бил прекратен на основание чл. 326, ал. 1 КТ, считано от 04.01.2023 г., видно от приобщеното копие на л. 18 и 19 от трудовата книжка на ищцата. По делото са приети като доказателства, неоспорени от ответника Заповед №345/12.08.2020 г. и Заповед №479/04.07.2022 г. на директора на........., издадени на основание чл. 259, ал. 1 КТ и чл. 261, ал. 1 ЗПУО, съгласно които за периода 17.08.2020 г. – 28.08.2020 г. и 06.07.2022 г. – 05.08.2022 г. за заместник на директора е определен учител М. Н. Е. с непроменено работно време. Видно от приобщеното копие на членска карта ищцата е била член на Съюза......... и е заплащала членския си внос за периода 2019 – 2022 г. По делото са приобщени копия на фишове за заплати на М. Н. Е. за м.11. 2019 г. до м.01.2023 г. вкл., както и заявление от 17.08.2020 г. от медицинската сестра при ответника за ползване на платен годишен отпуск, заповед за командироване №488/02.08.2022 г. на М. Н. Е. за срок от 3 дни – 05.08.2022 г. до 07.08.2022 г., експертни решение от 26.06.2017 г. на Б Б Г и молба от Г К Г от 25.10.2019 г. Според прието по делото без възражения от страните заключение на съдебно – счетоводната експертиза дължимото възнаграждение за платен годишен отпуск на ищцата за периода 01.11.2019 г. до 04.01.2023 г. е в размер на 12598, 72 лева като работодателят е заплатил сума в размер на 12702, 59 лева, включваща и клас прослужено време. Вещото лице е изчислило, че за периода 17.08.2020г.-28.08.2020г. допълнителното трудово възнаграждение за заместване, определено в размер на 70% от основаното трудово възнаграждение на директора на......... Н П възлиза на 514, 64 лева, а за периода от 06.07.2022г.-05.08.2022г. - 1544, 97 лв. Според заключението допълнителното възнаграждение на ищцата за работа с деца със специални потребности за периода 01.11.2019 г. до 04.01.2023 г. при отчитане на действително отработените дни възлиза на 675, 51 лева, а при отчитане на действително отработените дни с присъствените дни на детето възнаграждението за периода 01.11.2019 г. до 04.01.2023 г. възлиза на 233, 07 лева. При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи: По иска по чл. 259, ал. 1 КТ В тежест на ищцата по иска с правно основание чл. 259, ал.1 КТ е да докаже, че в рамките на съществувалото между нея и ответника трудово правоотношение за длъжността "учител", в периода 17.08-28.08.2020г. и 06.07.-05.08.2022г. е осъществявала наред със своите функции и тези за длъжността „директор"; постигнато между ищеца и работодателя съгласие за заместването; уговорено допълнително възнаграждение за това и размер на същото. Според разпоредбата на чл. 261, ал. 1 ЗПОУ при отсъствие на директора на държавна и общинска детска градина, на държавно и общинско училище и на център за подкрепа за личностно развитие за срок, по-малък от 60 календарни дни, той се замества от определен със заповед за всеки конкретен случай заместник-директор, а при невъзможност - от определен със заповед педагогически специалист от институцията. Именно в съответствие с разпоредбата на чл. 261, ал. 1 ЗПОУ са издадени и приобщените Заповед №345/12.08.2020 г. и Заповед №479/04.07.2022 г. на директора на........., от които се установява, че за периода 17.08.2020 г. – 28.08.2020 г. и 06.07.2022 г. – 05.08.2022 г. на ищцата е възложено да изпълнява и задълженията на директор, отнасящи се до ежедневното нормално функциониране на детската градина като на всички документи е следвало да се подписва „за директор: М. Е.“. Независимо от наведените от ответника оспорвания, че М. Е. не е издала нито един документи за времето на заместване по делото бяха представени заявление от С Н за ползване на платен годишен отпуск, който е бил съгласуван с ищцата в качеството й на заместващ директора за времето 17.08.2020 г. – 28.08.2020 г., както и командировъчна заповед от 02.08.2022 г., подписана от ищцата с отбелязване „за директор: М. Е. съгласно заповед № 479/04.07.2022 г.“ Съдът намира, че разпореденото с двете заповеди М. Е. да изпълнява и задълженията на директор, отнасящи се до ежедневното нормално функциониране на детската градина, не във всеки случай се касае за издаване и подписване на документи, още по малко във време на летни отпуски и намален персонал предвид сформираните сборни групи в детската градина. Задължението, продиктувано и от законодателното разпореждане при отсъствие на директора за по - малко от 60 дни да бъде заместен от педагогически специалист, следва да бъде изпълнено така че при възникнала необходимост от вземане на ръководно решение детското заведение да е обезпечено с оправомощено за това лице, поради което е възможно да няма подписан и нито един документ от заместващия, но каквито се установи, че са изготвени. Предвид изложеното и доколкото работодателят е разпоредил за периода на вътрешно заместване учителят да изпълнява и своята работа, съдът намира че последният има право и на допълнително трудово възнаграждение. Размерът на това възнаграждение е уговорен на 70% от основаното трудово възнаграждение на директора съгласно действащия КТД, което не се оспорва от ответната страна. Не е спорно и че по отношение на ищцата по- благоприятните клаузи на КТД са приложими като член на Съюза.......... Според заключението на съдебно – счетоводната експертиза дължимото за периода на заместване възнаграждение възлиза на обща сума от 2059, 61 лв., от която 514, 64 лв. за периода 17.08.2020г.-28.08.2020г. и 1544, 97 лв. за периода 06.07.2022г.-05.08.2022г., поради което исковата претенция следва да се уважи в цялост. На ищеца следва да се присъди и законна лихва от датата на предявяване на исковата претенция - 31.05.2023 г. до окончателното изплащане на сумата. По иска по чл. чл. 128, т.2 КТ, вр. чл. 59 КТ, вр. чл. 33 КТД В тежест на ищцата по иска е да докаже съществуването на трудово правоотношение с ответника и полагането на труд за твърдения период, настъпването на предпоставките за начисляване на допълнително възнаграждение за работа с деца със специални образователни потребности през процесния период и неговия размер. В тежест на ответника при установяване на тези факти е да докаже плащането на претендираните суми, респ. основанието за неплащане. Между страните не е спорно, че при работа с деца със специални образователни потребности на педагогическите специалисти от детските градини се заплаща допълнително трудово възнаграждение в размер на не по – малко от 30, 00 лева месечно. Не е спорно и че в процесната детска градина е било записано едно дете с водеща диагноза „хипоспадия, неуточнена“. Според представеното Експертно решение от 26.06.2017 г., влязло в сила на 10.07.2017 г. срокът на същото е за една година с оглед динамичното експертно наблюдение (10.07.2018г.). По делото е приобщена молба на родителя от 25.10.2019 г. детето да бъде интегрирано в стандартна група, което е направено съгласно представената справка, неоспорена от ищеца, за деца със специални образователни потребности в......... за периода 31.05.2020 г- 03.01.2023 г. Действително се установи по делото, че детето е посещавало детското заведение през процесния период, но липсват доказателства същото да е с последващо освидетелстване. Срокът на освидетелстване с представеното решение на ТЕЛК е изтекъл преди ищцата за започне работа при ответника, а за периода на трудовото правоотношение липсват данни същото дете да е било със специални образователни потребности, налагащи допълнителни или индивидуални занимания от страна на ищцата, поради което съдът приема, че не се установи в процеса при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца, че са се осъществили предпоставките за начисляване на допълнително възнаграждение за работа с деца със специални образователни потребности. С тези мотиви съдът счита, че тази искова претенция следва да се отхвърли като недоказана и неоснователна. По разноските При този изход на спора разноски се следват и на двете страни като такива са претендирани за заплатени адвокатски възнаграждения. На ищеца, съобразно уважената част от исковете, следва да се присъди сумата от 394, 24 лева за адвокатско възнаграждение. Независимо, че с нормата на чл.359 КТ законодателят е освободил работниците и служителите, ищци по дела за трудови спорове, от заплащането на дължимите държавни такси и разноски за съдебното производство, независимо от изхода на делото, същите не са освободени от репариране разноските на ответника, при отхвърляне на исковете, както и при оттеглянето им, поради което на ответника следва да се присъди сумата 473, 94 лева, претендирано адвокатско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от исковете, както и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК. Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда държавната такса и депозита за вещото лице съразмерно на уважената срещу него част от исковете в размер на 82, 38 за държавна такса и 119, 10 лева - депозит за вещо лице. По арг. от чл. 78, ал. 6 ГПК дължимата държавна такса за разглеждане на отхвърлената и прекратената част от исковете и за депозита за вещото лице следва да останат за сметка на бюджета на съда. Така мотивиран, съдът