Решение № 5592 от 2.11.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 10867/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК. С Решение № 20049742/22.07.2022 г. по гр. д. № 1505/2020 г. по описа на СРС, 57 състав Поделение за пътнически превози София при „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД е осъдено да заплати на И. Т. Ч. на основание чл. 215 КТ сумите от 215, 50 евро и 15, 68 щатски долара, представляващи остатъкът от неизплатената част от командировъчните пари за осъществени международни командировки за периода от 01.02.2007 г. до 05.11.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата от 255, 50 евро и 15, 68 щатски долара, считано от 05.11.2008 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – да заплати разноските по делото в размер на 209, 59 лева, като искът е отхвърлен за разликата над сумата от 255, 50 евро до пълния предявен размер от 350 евро, както и за разликата над 15, 68 щатски долара до пълния предявен размер от 128 щатски долара. Срещу решението, в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над сумата от 255, 50 евро до пълния предявен размер от 350 евро, както и за разликата над 15, 68 щатски долара до пълния предявен размер от 128 щатски долара, е постъпила въззивна жалба вх. № 25057802/10.08.2022 г., подадена от И. И. Ч., в която са изложени съображения за неговата неправилност. Въззивникът поддържа, че първоинстанционният съд не е съобразил събраните по делото доказателства. Следвало да бъде съобразен първият вариант от изчисленията съгласно изготвената съдебно-счетоводна експертиза, тъй като кондуктор на спални и купет вагони на международни рейсове, а не лице, което е командировано за определено време на територията на друга държава. Посочва, че разпоредбата на чл. 21 от НСКСЧ се отнася до други служебни командировки, но не и за кондукторите, които са персонал на самото превозно средство и изпълняват своите служебни задължения в самия влак, а не извън него. Посочва, че съдът е дал изрични указания изчислението на дължимите суми да бъде съобразено с Приложение № 3 към НСКСЧ. Приложение намирала разпоредбата на чл. 31, ал.1 от наредбата, тъй като тя била специална по отношения на персонала на транспортните средства. Съдът приложил чл. 21 от наредбата, но е пропуснал да съобрази, че разпоредбата на чл. 24 от НСКСЧ не можело да се комбинира с разпоредбата на чл. 31, ал. 6 като два от дните на командировката са изчислени по чл. 21, а останалите съгласно чл. 31 от наредбата. Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявения иск да бъде уважен изцяло. Претендира направените по делото разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 25067546/12.10.2022 г. от въззиваемия Поделение за пътнически превози – София, с който я оспорва. Поддържа, че решението е правилно и законосъобразно и моли то да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение. СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Производството по гр. д. № 1505/2020 г. по описа на СРС, 57 състав е образувано по искова молба, подадена от И. Т. Ч. против Поделение Пътнически превози – гр. София при „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 215 от Кодекса на труда. Ищецът твърди, че е заемал длъжността „ Кондуктор, спални и кушет вагони при ответника. Твърди, че на 30.01.2007 г. била издадена Заповед № 80/30.01.2007 г. на Изпълнителния директор на БДЖ АД за заплащане на задграничните командировки на кондукторите, която противоречала на Наредба за служебните командировки и специализациите в чужбина. Твърди, че в периода от 01.02.2007 г. до 05.11.2008 г. сумата от 350 евро и 128, 20 щатски долара. Моли ответникът да бъде осъден да заплати исковата сума. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Поделение Пътнически превози – София, БДЖ – Пътнически превози ЕООД, с което заявява, че оспорва предявения иск. Поддържа, че изплатените суми са в предвидения в Наредбата размер, както и съобразно издадена заповед. Поддържа, че заповедта определя по-големи размери от тези по наредбата. Моли предявения иск да бъде отхвърлен. В първоинстанционното производство за установяване на настъпилото събитие са събрани писмени и гласни доказателства и е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Въз основа на събраните по делото доказателства, в мотивите си първоинстанционният съд е приел, че по силата на трудов договор ищецът е бил член на сухоземно транспортно средство, който е осъществявал международни курсове. Прието е, че приложение намира НСКСЧ, като работодателят не бил определил по-ниски размери на командировъчните пари от минималните. Съдът е приложил разпоредбата на чл. 21 от НСКСЧ и е възприел направените от вещото лице изчисления. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е и правилно като на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите му. Във връзка с доводите за неправилност на съдебното решение, изложени във въззивната жалба съдът намира следното: Съгласно чл. 121 от КТ при производствена необходимост работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите му функции извън мястото му на работа. При командироване работникът или служителят има право на основание чл. 215 от КТ да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет в Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ). В исковата си молба ищецът твърди, че не са му заплатени командировъчни – дневни за исковия период в определените от нормативните актове минимални размери. В чл. 31, ал. 1 от Наредбата е предвидено, че персоналът на сухоземните транспортни средства (по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на НСКСЧ)получава командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на международни рейсове съгласно индивидуалните ставки, определени в Приложение № 3. В т. 2 от Приложение № 3 е определено, че размерът на дневните пари на локомотивни машинисти, помощник- машинисти, кондуктори на спални и кушет-вагони, персонал на ресторант- вагони, салон-вагони, специални международни пътнически влакове, контролни органи по експлоатационната дейност и друг експлоатационен състав се определя в размер на 80 на сто от дневните пари за страната на крайната гара, определени по норматива в приложение № 2. Основният спорен въпрос между страните е свързан с приложението на чл. 21 от НСКСЧ при определяне на размера на дневните командировъчни пари на персоналът на сухоземните транспортни средства. В чл. 21 от наредбата на лицата, които в изпълнение на служебни задължения престояват по-малко от едно денонощие на територията на съседна на Република България държава, се полагат дневни пари в размер 35 на сто от дневните пари за съответната държава, ако престоят на лицата е повече от 4 часа. Следователно при престой над 4 часа, но по-малко от едно денонощие се предвиждат дневни пари за едно хранене /35 на сто/. Тази норма съдържа общи правила за определяне на размера на дължимите командировъчни пари, дължими на работниците и служителите. Нейното приложение не е изрично изключено от правилата в раздел ІV от наредбата, където са предвидени специални правила за командировъчните пари на персонала на сухопътни, въздухоплавателни и водни транспортни средства. Нормата на чл. 21 от Наредбата касае хипотези, които не са уредени в раздел ІV, поради което и именно като обща следва да намери приложение и при определяне на командировъчните пари на персонала на сухоземните транспортни средства (в този смисъл Решение № 46 от 18.03.2016 г. на ВКС по гр. дело № 3364/2015 г., ІІІ ГО/. Правилно първоинстанционният съд е възприел Втори вариант от заключението на съдебно-счетоводната експертиза и е определил размера на дължимите командировъчни пари при съобразяване на разпоредбата на чл. 21 от НСКСЧ. Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния, обжалваното решение на Софийски районен съд следва да бъде потвърдено изцяло. Съгласно чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 8 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство. Предвид на изложеното, съдът