Решение № 1890 от 10.10.2017 г. на Софийски градски съд по дело № 1503/2017 г.

Производството е по реда на чл.365 и сл. от ГПК. Ищецът - синдиците на „К.Т.Б.“ АД, в несъстоятелност твърди, че с Договор за прехвърляне на търговско предприятие по реда на чл. 15 от ТЗ от 28.08.2015 г., С. Т.Д., в качеството си на ЕТ „С. Д.”, прехвърлил безвъзмездно търговското си предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношение, ведно с всички активи и пасиви, заедно с фирмата си на едноличен търговец, както и 1 бр. тежкотоварен автомобил на ответника „ В.7" ЕООД. Преобразуването било вписано в ТР при АП с № 20150912101606 като ЕТ „С. Д.” бил заличен като търговец, а всичките права, задължения и фактически отношение в патримониума на заличеното ЕТ преминали към правоприемника-ответник "В.7" ЕООД. Ищецът твърди, че н а 08.07.2008 г. бил сключен Договор за банков кредит между КТБ АД и ЕТ „С. Д.” като кредитополучател, по силата на който била предоставена кредитна линия в размер на 50 000 лв. за оборотни средства, във връзка с управление на бизнеса на търговеца, за покупка на материали, стоки и др. разходи, съпътстващи бизнеса. Към Договора за банков кредит от 08.07.2008 г. били сключени 7 бр. анекси, с които страните са предоговаряли дължимите лихви и такси, както и падежите на погашение на месечните вноски. Към 13.11.2014 г. задълженията на ответника по Договора за банков кредит възлизали на общо 28 993.78 лв., от които: редовна главница - 28 839.97 лв., текущи лихви върху редовна главница от 27.10.2014 г. до 13.11.2014 г. - 151.81 лв., видно от извлечение от счетоводните книги на Б.та към 13.11.2014 г. На 04.11.2014 г. в деловодството на Б.та постъпило Уведомление за извършена цесия с вх. № 10734/04.11.2014 г., с което М.Х.С., с ЕГН ••••••••••, на основание чл.99, ал.З ЗЗД, съобщавал на „КТБ” АД (н.), че с Договор за цесия от 04.11.2014 г. прехвърлил на ЕТ „С. Д.”, следното свое вземане по банкова сметка •••: •••, в размер на сумата от 29 000 лв. по Договор за преференциален безсрочен депозит № 19541/13.11.2006 г. На 13.11.2014 г. в деловодството на Б.та постъпило Изявление за прихващане с вх. № 11748/13.11.2014 г., с което ЕТ „С. Д.” уведомил Б.та за придобитите и описани по-горе вземания в размер на сумата от 29 000 лв. и отправил изявление за прихващане на придобитите вземания срещу свои задължения, произтичащи от Договора за банков кредит от 08.07.2008 г. Прихващането било извършено до размера на по-малкото от двете насрещни вземания, а именно за сумата от 28 993.78 лв. Ищците твърдят, че изявлението за прихващане не отговаряло на изискването за форма съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2 ЗБН, тъй като нямало нотариална заверка на подписа на лицето, представляващо лицето, от което произлиза изявлението, поради което същото било нищожно. Погасяването на насрещните задължения в случая на прихващане не настъпвало по право, а като резултат на упражняването на субективно право. Правото на прихващане се упражнявало срещу лицето, което трябвало да има едновременно качеството на длъжник и кредитор на прихващащия. Със сключване на договор за цесия ответникът придобил вземания към своя кредитор - КТБ АД, като договорът за цесия произвел действие спрямо последното, след съобщаването му на съответната дата /чл.99, ал.4 ЗЗД/. С достигане на изявлението за прихващане на ответника до Б.та, което станало след постановяване на решението за отнемане лиценза за банкова дейност, прихващането породило правна промяна в правната сфера както на прихващащия, така и на Б.та - двете насрещни задължения били погасени (прекратени) до размера на по-малкото от тях. Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.5 ЗБН недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която всеки от тях би получил при разпределението на осребреното имущество, е всяко прихващане, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения, което е извършено от кредитор или от Б.та: 1./ след началната дата на неплатежоспособността; 2./ след датата на поставянето на б.та под специален надзор при условията и по реда на глава единадесета, раздел VIII от Закона за кредитните институции, включващ наложена мярка по чл. 116, ал. 2, т. 2 от същия закон, ако тази дата предшества датата по т.1. Дори и да се приемело, че настоящата редакция на чл.59, ал.5 ЗБН няма обратно действие, то и при старата редакция на посочената норма, недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която кредиторът би получил при разпределението на осребреното имущество, е прихващането, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения. Настоящата редакция на чл.59, ал.5 ЗБН следвало да се приложи с оглед обстоятелството, че иска по чл.59, ал.5 ЗБН бил конституитивен иск. Правото на иск възниквало за кредиторите на несъстоятелността и синдика на Б.та, като техен процесуален субституент, в момента на обявяване на КТБ АД (н.) в несъстоятелност. С Решение № 664 от 22.04.2015 г., постановено по т.д.№ 7549 по описа за 2014 г. на Софийски градски съд, VI-4 състав, е обявена неплатежоспособността, открито е производство по несъстоятелност, както и е обявена в несъстоятелност „К.т.Б.“ АД, което означавало, че приложимото право към иска по чл.59, ал.5 ЗБН била нормата в редакцията й към тази дата. С Решение № 1443 от 03.07.2015 г., постановено по т.д.№ 2216/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, Ill -състав, срещу което са оставени без разглеждане касационните жалби с Определение № 172 от 06.07.2016 г. по т.д.№ 3343/2015 г. по описа на ВКС, Т.колегия, Първо отделение, потвърдено с Определение № 583 от 09.11.2016 г. по ч.т.д.№ 1875/2016 г. ВКС, Т. колегия, Второ отделение, за начална дата на неплатежоспособността на КТБ е определена датата 20.06.2014 г., която съвпада и с датата на поставяне на Б.та под специален надзор. П роцесното прихващане било извършено на 13.11.2014 г. чрез представянето в деловодството на Б.та на Изявление за прихващане с вх. № 11748/13.11.2014 г. и тогава бил реализиран фактическият състав на института на компенсацията. Изявлението за прихващане, направено от ЕТ „С. Д.” било извършено след началната дата на неплатежоспособността на Б.та, след поставянето на „КТБ” АД под специален надзор и след отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност на Б.та. Поради това извършеното прихващане с Изявление за прихващане с вх. № 11748/13.11.2014 г. на основание чл.59, ал.5 ЗБН следвало да се прогласи за недействително спрямо кредиторите на несъстоятелността на КТБ. Ищците твърдят, че са налице предпоставките за обявяване на прихващането за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на основание чл. 59, ал. 3, пр. 1 от ЗБН. Съгласно чл. 59, ал. 3, предл. 1 от ЗБН прихващането можело да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, ако кредиторът е придобил вземането и задължението си преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, но към момента на придобиване на вземането или задължението е знаел, че е настъпила неплатежоспособност. С Решение № 664 от 22.04.2015 г., постановено по т.д. № 7549 по описа за 2014 г. на Софийски градски съд, VI-4 състав, била обявена неплатежоспособността на КТБ. Процесното прихващание, респективно придобиването на вземанията били извършени преди 22.04.2015 г. - датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност. Знанието за неплатежоспособността било налице към 20.06.2014 г., предвид поставянето на Б.та под специален надзор на тази дата поради изчерпана ликвидност и невъзможност да изплаща дължими и изискуеми влогове (чл.115, ал.1, т.1 от Закона за кредитните институции (ЗКИ)), направено с Решение № 73 от 20.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ. Поставянето на Б.та под особен надзор на 20.06.2014 г., поради спирането на плащанията към клиенти било ноторно известен факт. Знанието касаело затрудненията и невъзможността на Б.та да обслужва своите клиенти и за това, че се намира в неликвидно състояние. Знание било налице у всеки средностатистически гражданин с оглед големия поток от информация. Към момента на придобиване на вземането, предмет на процесното прихващание, предстоящата неплатежоспособност на б.та била обществено известен факт предвид настъпилото непосредствено преди това оповестяване от Б.Н.Б. на 22.10.2014 г. на т.нар. Доклад за анализа и оценката на активите на КТБ АД - документ с наименование “Информация за основните балансови позиции на “К.т.Б.” АД към 30.09.2014 г. и за резултатите от оценките на активите на Б.та, изготвени от одиторските фирми “Ъ.Е.Я.О.” ООД, “Д.Б.” ООД и “АФА” ООД”. Резултатите от доклада показвали, че Б.та е с отрицателен капитал, т.е. неплатежоспособна, което имало за неизбежна законова последица отнемане на лиценза й за извършване на банкова дейност и подаване от централната Б. на молба за откриване на производство по несъстоятелност - чл.36, ал.2 и чл.37, ал.2 от ЗКИ.Докладът бил публикуван на 22.10.2014 г. и изявленията на управителя на БНБ във връзка с доклада били свързани касаели това, че капиталът на Б.та е отрицателна величина и сочели на единствено следващите от закона последици - отнемане на лиценза. Тези факти били ноторно известни на обществото и в още по-голяма степен на пряко засегнатите лица, каквито са кредитополучателите, но и онези с вземания от депозити в Б.та, какъвто именно е ответникът. Ответникът придобил вземанията от ЕТ „С. Д.” след 20.06.2014 г. — датата на поставяне под специален надзор на Б.та, и след 22.10.2014 г., когато бил публикуван Докладът за анализа и оценката на активите на КТБ АД, който потвърждавал, че Б.та е с отрицателен капитал, т.е. неплатежоспособна, с оглед на което по отношение на ответника било налице знание за неплатежоспособност при придобиване на вземанията, прихванати със задължения към Б.та. Налице били условията на чл.59, ал.3, пр.1 от ЗБН и следвало да бъде обявена недействителността спрямо кредиторите на несъстоятелността на КТБ на прихващането, извършено с Изявление за прихващане с вх. № 11748/13.11.2014 г. Ищецът твърди, че и зявлението за прихващане не отговаряло на изискванията за форма доколкото не било с нотариална заверка, поради което било нищожно по отношение на кредиторите на несъстоятелността, на основание чл.59, ал.2 от ЗБН. Ищецът твърди, че прихващането било правен ефект на погасяване на парично задължение на Б.та, доколкото се погасява нейно задължение към вложители, поради което попадало в действията и сделките, описани в чл.З, ал.2 от ЗБН, поради което и на основание чл.З, ал.З от ЗБН същото било нищожно по отношение кредиторите на несъстоятелността. Ищецът моли съда да постанови решение, с което на основание чл.59, ал.5 ЗБН, а при условие на евентуалност - на основание чл.59, ал.З ЗБН да обяви за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ” АД (н.) прихващането, извършено с Изявление за прихващане с вх. № 11748/13.11.2014 г. по регистъра на Б.та, отправено от ЕТ „С. Д.”, е ЕИК •••••••• - заличен търговец в резултат на прехвърляне на търговско предприятие към правоприемника "В.7" ЕООД, с ЕИК ••••••••, вписано в ТР при АП в № 20150912101606, до „КТБ” АД в (н.), с вземане по изявлението за прихващане, а именно вземане в размер на сумата от 29 000.00 лв./двадесет и девет хиляди лева/, придобито от ответника чрез договор за цесия от 04.11.2014 г., съгласно Уведомление за извършена цесия с вх. № 10734/04.11.2014 г. от М.Х.С., с ЕГН ••••••••••. Прихващането е извършено срещу задължения на ответника към „КТБ” АД (н.), произтичащи от Договор за банков кредит от 08.07.2008 г. и е извършено до размера на по-малкото от двете насрещни вземания, а именно за сумата от 28 993.78 лв./двадесет и осем хиляди деветстотин деветдесет и три лева и седемдесет и осем стотинки/. В условията на евентуалност на горните два иска моли съда да постанови решение, е което на основание чл. 59, ал. 2 от ЗБН да прогласи за нищожно процесното прихващане. В условията на евентуалност по отношение на горните три иска и на основание чл.З, ал.З вр. с ал.2 от ЗБН, ищецът моли съда да обяви за нищожно по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД (н.), гореописаното прихващане. Ответникът "В.7" ЕООД оспорва предявените искове. Относно главния иск с основание чл.59, ал.5 от ЗБН ответникът счита, че приложима е редакцията в сила от 28.11.2014 г., тъй като нормата била материалноправна и липсвала разпоредба, с която да е придадено обратно действие на ЗИД на ЗДБРБ за 2014 г. /Обн. в ДВ, бр. 98 от 2014 г./ на изменението й. Новата редакция имала действие занапред във времето и била приложима само за юридически факти, възникнали след влизането й в сила - след 28.11.2014 г. Процесното прихващане било извършено с уведомление, получено от ищеца на 13.11.2014 г. или преди 28.11.2014 г. Правните му последици се осъществили преди изменението на ЗБН в сила от 28.11.2014 г. Новата редакция на законовия текст била неприложима към него. Моментът на възникване на правото за предявяване на иска не можело да се отъждествява с материалните предпоставки за действителност или недействителност на прихващането по чл. 59 от ЗБН. Те следвало да са налице и се преценявали към момента на завършване на фактическия му състав. Неприложима към процесното прихващане била и старата редакция /обн. ДВ бр.92 от 27.09.2002 г./ на чл.59, ал.5 от ЗБН, доколкото разпоредбата се отнасяла за прихващане, извършено от длъжника, който в производството по несъстоятелност е Б.та. Едва с изменението на чл. 59 от ЗБН /ДВ, бр. 98 от 2014 г. в сила от 28.11.2014 г. / било разширено приложното й поле с включване на прихващания, извършени от кредитори на Б.та-длъжник. Изменена била и ал.1 на чл.59 като било добавено „освен в случаите по ал. 5", с което недействителните прихващания на кредитори на Б.та, били изключени от приложното поле на ал.1 и се уреждали в ал.5 на чл.59 ЗБН. Ответникът не притежавал качеството кредитор по несъстоятелността и не бил в кръга лица, които биха получили част от осребреното имущество на Б.та след окончателното му разпределение по чл.104 ЗБН. С оглед придобитото по силата на процесния договор за цесия право на вземане, ответникът в качеството си на „вложител" по см. на пар.1 от ДР на ЗГВБ и предвид чл.63, ал.З ЗБН следвало да е включен в производството по несъстоятелност на ищеца в списъка на приети вземания на кредитори за исковата сума и на основание „вземане, придобито чрез цесия”. „В.7" ЕООД не фигурирал в списъка на каквото и да е основание. Неоснователен бил евентуално предявения иск с основание чл.59, ал.З от ЗБН, чиито предпоставки били: 1/ кредиторът да е придобил вземането и задължението си преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност 22.04.2015 г., 2/ към момента на придобиване на вземането или задължението да е знаел, че е настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност. Цесионерът ЕТ „С. Д." придобил процесното вземане със сключване на договора за цесия на 04.11.2014 г. /неоспорен от ищеца факт/ и към този момент следвало да се преценява наличие на знание за настъпила неплатежоспособност. Ирелевантен относно наличието на знание бил момента на действие на прехвърлянето спрямо третите лица и спрямо длъжника или от деня, когато е съобщено на „КТБ" АД от предишния му кредитор. Уведомлението до длъжника бил моментът на упражняване на правото на прихващане, но не влияел върху действието на договора за цесия между цесионера и цедента, по който длъжникът не бил страна. Вземането било придобито на 04.11.2014 г. и преди 07.11.2014 г., когато е вписано в Търговския регистър решението на БНБ за отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност на КТБ/Н./ на основание чл. 36, ал. 2 от ЗКИ. Спрямо ответника не била приложима необоримата презумпция за знание за настъпила неплатежоспособност по чл.59, ал.4 ЗБН и задължение на ищеца било да установи наличие на знание у ответника за настъпила неплатежоспособност към правнорелевантния момент. Неоснователна била тезата на ищеца, че знание било винаги налице с оглед на широко оповестената информация за евентуалната неплатежоспособност. Законът бил определил като критерий по отношение приложението на нормата на чл.59, ал.3 от ЗБН знанието за настъпила неплатежоспособност, а не за евентуална неплатежоспособност или опасност от такава. Знанието за евентуална неплатежоспособност било ирелевантно при преценката на предпоставките от предметния обхват на чл.59, ал.З ЗБН. Такова знание не било налице с обявяването на решенията на УС на БНБ № 73 от 20.06.2014г. и допълващото го решение № 74 от 22.06.2014. за поставяне на „КТБ" АД под специален надзор. От формална страна и съгласно чл.115 и сл. от ЗКИ, БНБ налагала охранителна мярка и поставя т.Б. под специален надзор при опасност от неплатежоспособност с непосредствена цел на мярката да се оздрави Б.та. Специалният надзор бил фаза, която предхождала отнемането на лиценза на Б.та поради неплатежоспособност на основание чл.36, ал.2 ЗКИ и производството по несъстоятелност за Б.. За разлика от тези етапи, при наложен специален надзор била налице само опасност от неплатежоспособност, а не настъпила такава. Знание за неплатежоспособност извън зададените законови критерии, при взаимно противоречащи си, объркващи и хипотетични факти, обявявани в публичното пространство не съществувало. Ответникът окпорва евентуално предявения иск с правно основание чл.59, ал.2 от ЗБН, която норма поставяла изискване за форма на извънсъдебно изявление за прихващане в хипотезата на ал.1 или когато лице в качеството си на кредитор извършва прихващане /в материалноправен аспект/ на задължения спрямо Б.-длъжник в производство по несъстоятелност. Процесното изявление за прихващане било подадено в „КТБ" АД на 13.11.2014 г., а производството по несъстоятелност е открито на 20.04.2015 г. съгласно Решение № 664 от 20.04.2015г. на СГС, VI-4 с-в по т.д. № 7549/2014г. Следователно чл.59, ал.2 от ЗБН не бил приложим. Приложения намирал чл.104 от ЗЗД, който не съдържал изискване за форма на уведомяването на длъжника. Ответникът оспорва евентуално предявения иск с правно основание чл.3, ал.3 във вр. ал.2 от ЗБН. Нищожността по ал.З била относима за разпоредителни сделки и действия с имущество на Б.та, както и действия и сделки, насочени към събиране, предоговаряне или обезпечаване на вземания срещу Б.та, вкл. и към изпълнение на нейни парични задължения, независимо от начина на изпълнение, които имат за последица намаляване и увреждане на масата на несъстоятелността. В ал.2 тези сделки и действия не са конкретизирани, а са дефинирани по краен резултат - увреждане на масата на несъстоятелността. Прихващането като способ за погасяване на две насрещни задължения до размера на по-малкото /чл.104, ал.2 от ЗЗД/ по дефиниция нямало увреждащ ефект. Чрез него се прекратило задължението на прихващащия към Б.та по договора за кредит, но едновременно с това се прекратило и задължението на б.та към прихващащия за връщане на предоставените й парични суми по договора за депозит. Същото не било по начало забранено, а доколкото би могло да засегне пропорционалното удовлетворяване на кредиторите, били налице специални правила за прихващането в производството за банкова несъстоятелност. Разпоредбата на чл.59 от ЗБН допускала кредитор на б.та да извърши прихващане със свое задължение към нея при наличието на съответните предпоставки. Недействителността на прихващането била предвидена изрично в ЗБН при осъществяване на определен фактически състав. По тази причина прихващането не попадало в кръга на действия, визирани в разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗБН. Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното: С Решение № 664 от 22.04.2015 г., постановено по т.д. № 7549 по описа за 2014г. на Софийски градски съд, VI-4 състав, е обявена неплатежоспособността на „К.т.б.“ АД- в несъстоятелност; определена е началната дата на неплатежоспособността – 6.11.2014 г.; открито е производство по несъстоятелност и е обявена в несъстоятелност „К.Т. Б.“ АД. С Решение № 1443 от 03.07.2015г., постановено по т.д.№ 2216/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, III -състав, е отменено Решение № 664 от 22.04.2015г., постановено по т.д. № 7549 по описа за 2014 г. на СГС, VI-4 състав, в частта, с която за начална дата на неплатежоспособността на КТБ е посочен 06.11.2014г., като е определена друга начална дата - 20.06.2014 г. С Решение № 138/6.11.2014 г. Управителния съвет на БНБ е отнет лицензът, предоставен от БНБ за извършване на банкова дейност на „К.Т. Б.” АД. С Договор за прехвърляне на търговско предприятие по реда на чл. 15 от ТЗ от 28.08.2015 г. С. Т.Д., в качеството си на ЕТ „С. Д.” е прехвърлил безвъзмездно търговското си предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношение, ведно с всички активи и пасиви, заедно с фирмата си на едноличен търговец, както и 1 бр. тежкотоварен автомобил на „ В.7" ЕООД. С Протокол-решение от 28.08.2015 г. на едноличния собственик на капитала на "В.7" ЕООД, е взето решение последното да придобие търговско предприятие с фирма ЕТ „С. Д.”, с ЕИК ••••••••, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, създадени при осъществяване на досегашната му Т. дейност. Едноличен собственик на капитала на "В.7" ЕООД е С. Т.Д., с ЕГН ••••••••••. Видно от вписванията по партидата на „ В.7" ЕООД преобразуването по чл. 15 от ТЗ чрез прехвърляне на търговското предприятие на ЕТ „С. Д.” към "В.7" ЕООД е вписано в ТР при АП с № 20150912101606. Представен е Договор за банков кредит от 8.07.2008 г., сключен между „К.Т.Б.“ АД в качеството на кредитор и ЕТ „С. Д.” като кредитополучател, по силата на който Б.та е предоставила кредитна линия в размер на 50 000 лв. /чл.1/ з а оборотни средства, във връзка с управление на бизнеса на търговеца, за покупка на материали, стоки и др. разходи, съпътстващи бизнеса /чл.2/. Договорени са годишни лихви върху фактически ползваните средства по кредита в размер на 5 % - т. 13 от Договора; наказателна надбавка върху просрочената главница в размер на 10 пункта годишно - т.16; неустойка в размер на 10 % годишно върху начислената, но неплатена лихва- т.17.1. В т.22.1. от Договора е предвиден срок за погасяване на всички задължения на кредитополучателя до 25.06.2009 г. Представени са седем броя Анекси, сключени между страните по договора за кредит към него, с които са предоговорени дължимите лихви и такси, както и падежите на погашение на месечните вноски. Видно от представеното Извлечение от счетоводните книги на КТБ АД (н.) към 13.11.2014 г., към тази дата 13.11.2014 г. задълженията на ЕТ „С. Д.” по Договора за банков кредит възлизат на общо 28 993.78 лв., от които: редовна главница - 28 839.97 лв., текущи лихви върху редовна главница от 27.10.2014 г. до 13.11.2014 г. - 151.81 лв., видно от извлечение от счетоводните книги на Б.та към 13.11.2014 г. С Уведомление за извършена цесия с вх. № 10734/04.11.2014 г. М.Х.С., с ЕГН ••••••••••, на основание чл.99, ал.З ЗЗД, съобщава на „К.Т.Б.“ АД /н./, че с Договор за цесия от 04.11.2014 г. е прехвърлил на ЕТ „С. Д.”, следното свое вземане: Вземането си по банкова сметка •••: •••, в размер на сумата от 29 000 лв., която сума представлява вземане на цедента М.Х.С. от „К.Т.Б.“ АД по Договор за преференциален безсрочен депозит № 19541/13.11.2006 г. Представен е Договор за преференциален безсрочен депозит № 19541/13.11.2006 г., сключен между „К.Т.Б.“ АД и М.Х.С.. С Изявление за прихващане с вх. № 11748/13.11.2014 г. ЕТ „С. Д.” уведомява Б.та за придобитите и описани по-горе вземания в размер на сумата от 29 000 лв., представляващи вземане на цедента М.Х.С. от „КТБ” АД по банкова сметка •••: BG 52 ••••••••, съгласно Договор за преференциален безсрочен депозит № 19541/13.11.2006 г. и отправя изявление за прихващане на придобитите вземания срещу свои задължения, произтичащи от Договора за банков кредит от 08.07.2008 г. Прихващането е извършено до размера на по-малкото от двете насрещни вземания - 28 993.78 лв. Представен е Договор за продажба на вземане от 04.11.2014 г. с нот. заверка на подписите на страните по него per. № 2643/04.11.2014г. на нотариус per. № 643 на НК при РС-Пловдив, с който М.Х.С. в качеството си на цедент прехвърля възмездно на ЕТ „С. Д.” в качеството на цесионер част от вземането си от „К.Т.Б.“ АД по банкова сметка •••: •••, в размер на сумата от 29 000 лв., която сума представлява вземане на цедента М.Х.С. от „К.Т.Б.“ АД по Договор за преференциален безсрочен депозит № 19541/13.11.2006 г. При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН; чл.59, ал.З ЗБН; чл. 59, ал. 2 от ЗБН и чл.З, ал.З вр. с ал.2 от ЗБН Съдът намира, че към процесното прихващане, направено с Изявление за прихващане с вх. № 11748/13.11.2014 г., неговите правни последици, действителност и евентуалните предпоставки за неговата недействителност е приложима редакцията на чл.59 от ЗБН, действала след изменението на ЗБН. направено с ДВ, бр. 59 от 2006 г. Разпоредбата на чл.59 от ЗБН е изменена със Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на РБ. - ДВ, бр. 98 от 2014 год. (в сила от 28.11.2014 г.), но тази редакция на нормата не намира приложение в случая. Съгласно §12 от ПЗР на същия закон, с който се внасят изменения в ЗБН (в т.ч. и в чл. 59 от ЗБН), същите влизат в сила от деня на обнародването им в ДВ, а именно на 28.11.2014 г. Съгласно чл.14, ал.1 от Закона за нормативните актове обратна сила на нормативен акт може да се придаде само по изключение и то само, ако с изрична разпоредба е предвидено наличието на такова ретроактивно действие. В акта, с който е изменена нормата на чл. 59 ЗБН (обн. ДВ, бр. 98 от 2014 г.) липсва разпоредба, с която изрично да е придадено обратно действие на изменението на нормата. Нормата на чл.59 ЗБН е материалноправна, като евентуално придаване на обратна сила на изменената с ДВ, бр. 98 от 2014 г. правна норма би влязло в противоречие с основен конституционен принцип - а именно забраната за отнемане с обратна сила на законно придобити права. Новата редакция на нормата на чл. 59 ЗБН (в сила след 28.11.2014 г.) - като действаща за напред във времето е приложима единствено спрямо правоотношения и/или факти, които са възникнали и/или са се сбъднали и/или са породили своите правни последици след влизането й в сила, т.е. след 28.11.2014 г., като същата е неприложима и не може да бъде прилагана спрямо процесното прихващане, извършено на 13.11.2014 г. I./ По иска с правно основание чл.59, ал.5 от ЗБН. И звършената на 28.11.2014 г. законодателна промяна на тази правна норма и обстоятелството, че това е станало след датата на входиране на процесното изявление за прихващане / Изявление за прихващане с вх. № 11748/13.11.2014 г./, а също и с принципа, установен в чл.14, ал.1 от ЗНА, според който обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение и то с изрична разпоредба, което тук не е сторено от законодателя дава основание на съда да приеме, че законодателната промяна на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН /приета и вляза в сила на 28.11.2014 г./ е неприложима по отношение на процесното прихващане. Законодателното изменение, извършено със Закона за изменение и допълнение на закона за държавния бюджет на Република Б. за 2014 г., обн. в ДВ, бр. 98 от 2014 г., при липсата на изрично предвидено обратно действие на закона, действа занапред и обхваща единствено и само прихващания, извършени след датата на влизане в сила на законодателната промяна - т.е. безспорно би обхванало прихващания, които са извършени след 28.11.2014 г. П роцесното прихващане, направено с Изявление за прихващане с вх. № 11748/13.11.2014 г., е извършено две седмици преди 28.11.2014 г. Следователно, по отношение на процесното прихващане и всички негови погасителни правни последици, които са настъпили автоматично и незабавно са породили своето правно действие, е приложима разпоредбата на чл. 59. ал. 5 от ЗБН в старата й редакция, обн. в ДВ, бо. 59 от 2006 г. Съгласно тази редакция на чл. 59, ал. 5 от ЗБН: „Недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която кредиторът би получил при разпределението на осребреното имущество, е прихващането, извършено от ДЛЪЖНИКА след началната дата на неплатежоспособността, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения." Целият фактически състав на процесното прихващане е осъществен изцяло по време на действие на тази редакция на законовата разпоредба, като пак при действието й са настъпили и правните последици, с които законодателят свързва извършеното прихващане. В случая е без значение за преценката за приложимата правна норма относно недействителността на извършеното прихващане, момента, в който възниква за синдика и кредиторите на несъстоятелността правото на иск по чл. 59, ал. 5 от ЗБН. Действителността или недействителността на извършено прихващане се преценява само и единствено към онзи момент, в който е осъществена и завършена съвкупността от всички материалноправни предпоставки на прихващането на насрещните вземания до размера на по-малкото от тях. Този момент за процесното прихващане е моментът, в който изявлението за прихващане е достигнало до Б.та - длъжник, а това се е случило на 13.11.2014 г. Откриването на производството по несъстоятелност на Б.та е последващ и по-късен факт, с който действително законодателно се свързва възникването на правото на иск по чл. 59, ал. 5 от ЗБН и надлежното му упражняване в законовия 2-годишен срок, но моментът, в който е открито това производство не е и не може да бъде определяш относно определяне на приложимата правна уредба към прихващания, извършени и напълно осъществили всички свои правни последици в по-ранен момент. Тези прихващания и предпоставките за тяхната действителност/респ. недействителност са били регламентирани от действала към момента на извършването им различна правна уредба. Процесното прихващане е извършено след 20.06.2014 г. - датата, определена с Решение № 1443/03.07.2015 г. по т.д.№ 2216/2015 г., 3 състав на САС за начална дата на неплатежоспособността на КТБ. На 20.06.2014 г., КТБ АД е поставена под специален надзор с Решение на УС на БНБ № 73 от 20.06.2014 г., с което се постановява спиране изпълнението на всички задълженията на КТБ АД, съгласно чл. 116 от ЗКИ. Тези обстоятелства са неотносими и без каквото и да било значение към действителността на процесното прихващане. Правната норма на чл.59, ал.5 от ЗБН, в старата й редакция, обн. в ДВ, бр. 59 от 2006 г., също е неприложима и неотносима към процесното прихващане предвид това, че визираната в нея недействителност се отнася единствено и само за прихващанията, извършени от страна на ДЛЪЖНИКА в несъстоятелността (Б.та) и не засяга и не може да се приложи по отношение на прихващанията, извършени от трети лица - кредитори на Б.та, като този извод следва и е очевиден от граматическото и систематическо тълкуване на нормата и от буквалния текст на чл. 59, ал. 5 от ЗБН. Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. II./ По евентуално предявения иск с правно основание чл.59, ал.3 от ЗБН: Съгласно чл.59, ал.3 от ЗБН: „ Прихващането може да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, ако кредиторът е придобил вземането и задължението си преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, но към момента на придобиване на вземането или задължението е знаел, че е настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност.“. З а да бъде уважен евентуалният иск ищецът следва да докаже при пълно главно доказване, че ответникът, извършил процесното прихващане със свое вземане към Б.та, има качеството на кредитор на Б.та, който е придобил вземането и задължението си преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност /датата на решението на СГС по т.д. № 7549/2014 г., VI - 4 състав е 22.04.2015 г./, но към момента на придобиване на вземането или задължението е знаел, че е настъпила неплатежоспособност на Б.та. Ответникът не оспорва факта, че е придобил вземането срещу Б.та, с което е извършено процесното прихващане по силата на Договор за цесия от 4.11.2014 г. Прехвърлителният ефект е настъпил незабавно, тъй като действието на договора не е било поставяно в зависимост от отлагателни условия. Ответникът не оспорва, че е придобил вземането си преди датата на откриване на производството по несъстоятелност на Б.та на 22.04.2015 г. О т представения към исковата молба договор за банков кредит на ответника, същият е подписан на 8.07.2014 г. - о тветникът е придобил и задълженията си преди датата на откриване на производството по несъстоятелност на Б.та. Следователно са изпълнени обективните предпоставки на разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от ЗБН. Съдът намира, че не е доказано наличието на третата задължително изискуема предпоставка от субективен характер - знанието на ответника, че към момента на придобиване на вземането или задължението е настъпила неплатежоспособност на „К.Т.Б.“ АД. Знанието у ответника не следва да се предполага, а безспорно да се докаже по делото. Липсва законова презумпция за знание, каквато би била налице по силата на ал. 4 на чл. 59 от ЗБН, която в случая била неприложима, тъй като вземането, с което е извършено процесното прихващане, е придобито преди 08.11.2014 г., от която дата насетне би могла да бъде приложена въведената от чл.59, ал.4 ЗБН закона презумпция за знание. Вземането, с което е извършено процесното прихващане, било придобито дори преди 06.11.2014 г. датата, на която е отнета лицензията на „К.Т.Б.“ АД за извършване на банкова дейност. След 20.06.2014 г. „Корпоративни т.Б.“ АД е в период на специален надзор и липсват доказателства за знание у ответника, че Б.та е в състояние на неплатежоспособност. Специалният надзор има характера на охранителна и оздравителна мярка по отношение на Б.та, която мярка по дефиниция е с временен характер. След изтичане на срока на специалния надзор, откриването на производство по несъстоятелност на Б.та е само една от възможните, но не и единствена и задължителна последица за Б.та. Специалният надзор е производство, което е отделно и различно от производството по несъстоятелност на Б.та. Б., която е била поставена под специален надзор /дори и поради изчерпана ликвидност и невъзможност да изплаща дължими и изискуеми влогове/, може да не е в неплатежоспособност и може никога да не бъде в процес на несъстоятелност, както и обратното производство по несъстоятелност на Б. може да бъде открито и без Б.та да е била поставяна под специален надзор. Твърдението за извод за наличие на знание у ответника за настъпила неплатежоспособност на КТБ АД поради големия поток от информация след 20.06.2014 г. е необосновано, тъй като информацията, която обществото получава в този период е неясна и противоречива и включва и сведения, че Б.та ще бъде стабилизирана. Изискването на законодателя е кредиторът да е знаел и да му е била известна настъпилата неплатежоспособност, а не да е предполагал, да е бил длъжен или да е могъл да предположи, или да е допускал настъпването на неплатежоспособност или на вероятност или опасност от такава. Понятието „неплатежоспособност" се използва със собствен смисъл и в Закона за банковата несъстоятелност, и в Закона за кредитните институции. В чл.36, ал.2 от ЗКИ неплатежоспособността е налице когато собственият капитал на Б.та е отрицателна величина и не са изпълнени условия за преструктуриране. Спирането на плащанията към вложители, което ищецът смята за релевантното съдържание на знанието, не е равнозначно на неплатежоспособност по смисъла на ЗКИ и ЗБН, нито пък води до прекратяване на дейността на Б.та. Едва с постановеното на 22.04.2015 г. Решение № 664/ 22.04.2015 г. по т.д.№ 7549/ 2014 г., VI - 4 състав на СГС, обявено и в Търговския регистър, с което е открито производството по несъстоятелност на КТБ АД е постановено прекратяване на дейността на Б.та. В Решения № 73/ 20.06.2014 г. и № 74/ 22.06.2014 г. на УС на БНБ във връзка със спиране на плащанията към клиенти, настъпило в резултат на масирано теглене на средства, Б.та е поставена под специален надзор за срок от три месеца не поради настъпила неплатежоспособност, а поради опасност от неплатежоспособност. Съгласно ЗКИ ликвидната криза е предпоставка за поставяне под особен надзор, а състоянието на неплатежоспособност има съвсем друга последица - отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност. Съгласно ЗКИ БНБ задължително в срок до 5 работни дни от установяване на неплатежоспособността отнема издадения лиценз на Б. поради неплатежоспособност, когато: 1. не изпълнява повече от 7 работни дни свое изискуемо парично задължение, ако това е пряко свързано с Финансовото състояние на Б.та и по преценка на БНБ не може да се очаква изплащане на изискуемите парични задължения в приемлив период от време, или 2. собственият й капитал е отрицателна величина. С Решение № 114 по Протокол № 23 от заседание на УС на БНБ от 16.09.2014 г., обявено в ТР специалният надзор на КТБ АД е продължен до 20.11.2014 г. В публикувания на 31.07.2014 г. доклад на квесторите за текущото състояние на КТБ АД към 30.06.2014 г. собственият капитал на „К.Т.Б.“ АД е бил положителна величина и е в размер на 521 208 000 лева. През времето на специалния надзор и към 04.11.2014 г., към която датата е придобито вземането, с което е извършено процесното прихващане, липсват доказателства УС на БНБ да е установил състояние на неплатежоспособност. В случай, че е бил установил такава е следвало в срока от 5 работни дни да отнеме лиценза на Б.та. Не може да се приеме, че към момента на придобиване на вземането 4.11.2014 г., предмет на процесното прихващане, неплатежоспособността на Б.та е била обществено известен факт, предвид оповестяването от БНБ на 22.10.2014 г. на т.нар. Доклад за анализа и оценката на активите на КТБ АД /с наименование „Информация за основните балансови позиции на „К.Т. Б." АД към 30 септември 2014 г. и за резултатите от оценките на активите на Б.та/, изготвени от одиторските фирми „Ъ.Е.Я.О." ООД, „Д.Б." ООД и „АФА" ООД"".. Резултатите от доклада не сочат, че Б.та е с отрицателен собствен капитал /неплатежоспособна/. Отделно липсват доказателтва, че Доклада или информацията за основните балансови позиции са стигнали до знанието на ищеца до момента на узнаването за тях от исковата молба. На 22.10.2014 г. БНБ публикува Прессъобщение за това, че УС на БНБ разгледал доклад за анализа и оценката на активите на КТБ АД, извършена от одиторските фирми „Ъ.Е.Я.О." ООД, „Д.Б." ООД и „АФА" ООД, в което е посочено, че към 30.09.2014 г. общата сума на всички активи на Б.та е в размер на 6 662 млн. лева, но заключението на одиторските фирми било, че има необходимост от обезценки на активи на Б.та в общ размер на 4 222 млн. лева. В това съобщение е посочено, че УС на БНБ обявява, че други решения, сред които преструктуриране и/или оздравяване на КТБ АД са възможни, ако Народното събрание в рамките на законодателните си правомощия намери за уместно и своевременно приеме изменения и допълнения на действащото законодателство, включително и по отношение на ресурсното обезпечаване. В констатациите в последните четири абзаца от мотивите на Решение № 138 по Протокол № 27/6.11.2014 г. на УС на БНБ /обявен в ТР/ е посочено, че едва след и въз основа на финансови и надзорни отчети за състоянието на КТБ към 30.09.2014 г, които са били внесени от квесторите на Б.та в БНБ на 4.11.2014 г. и на база информация, съдържаща се във входирано от квесторите в БНБ Писмо вх. № БНБ-127951 от 05.11.2014 г., на 06.11.2014 г. УС на БНБ се е запознал с обстоятелства, въз основа на които установил, че собственият капитал на Б.та е отрицателна величина - т.е. че Б.та е неплатежоспособна. Едва към този момент 06.11.2014 г. и поради това конкретно основание от УС на БНБ е прието посоченото решение за отнемане на лиценза на Б.та поради неплатежоспособност. В информацията в публичното пространство относно случая с „К.Т.Б.“ АД в периода от 20.06.2014 г. до 4.11.2014 г. съществуват позитивни изявления и съобщения от представители на БНБ, официални длъжностни лица, лидери на политически партии, във връзка със загрижеността им за стабилизиране на Б.та и т.н., поради което липсва основание да се приеме, че въпреки бездействието на компетентните институции и БНБ в законовия срок, средностатистическия гражданин е успял сам и въпреки това да формира непротиворечиво знание, което УС на БНБ не е бил способен да направи и не е направил. В решението на Конституционния съд, постановено след сезирането му, във връзка с отнетия лиценз на „К.Т.Б.“ АД, е посочено, че въпросът за несъстоятелността на Б.та се решава в производството по обжалване на решението на БНБ за отнемане на лиценза пред ВАС - чл. 151 ЗКИ. Съдът по несъстоятелността проверява само изрядността на искането на Централната Б. (чл. 9, ал. 2 и 3 ЗБН) и наличието на влязъл в сила акт на БНБ за отнемане на лиценза на Б.та (чл. 11, ал. 5 ЗБН), т.е. такъв който подлежи на съдебен контрол. Конституционният съд сочи, че само БНБ е органът, който може да прецени основанията за наличието на предпоставки за несъстоятелност като дори съдът не може да го направи, а само може да определи датата. Това е допълнителен аргумент за настоящият състав на съда да приеме, че при липса на пряко доказване на знание у ответника за състоянието на неплатежоспособност на „К.Т.Б.“ АД, да не може да обуслови наличие на знание по аналогия със знанието, съществуващо за това обстоятелство у всеки средностатистически гражданин. Съдът намира, че средностатистическият гражданин не бил в състояние да знае какво точно е било състоянието на Б.та след 20.06.2014 г., а още по-малко, че Б.та е в състояние на неплатежоспособност и така до момента на отнемането на лиценза на КТБ АД. III./ По иска с правно основание чл.26, ал.2, пр.3 от ЗЗД във вр. чл.59, ал.2 от ЗБН за установяване нищожност на Изявление за прихващане с вх. № 11748/13.11.2014 г. Съгласно чл.59, ал.2 от ЗБН и зявлението за прихващане се отправя до синдика и трябва да бъде направено в писмена форма с нотариална заверка на подписа. Изявление за прихващане с вх. № 11748/13.11.2014 г. е без нотариална заверка на подписа на прихващащия, тъй като е направено през времето на специалния надзор на КТБ АД на основание и по реда на ЗЗД. Доколкото прихващането е извършено във времето преди откриване на производство по несъстоятелност на „К.Т.Б.“ АД /открито едва на 22.04.2015 г. с Решение № 664 по т.д.№ 7549/2014 г., VI-4 състав на СГС/, писменото изявление за процесното прихващане е адресирано до квесторите на Б.та, тъй като тогава същата още не е имала и е нямало как да има към онзи момент назначени синдици. Поради това разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от ЗБН е неприложима по отношение на процесното прихващане. Писменото изявление за прихващане, направено с Изявление за прихващане с вх. № 11748/13.11.2014 г. е редовно и валидно, на основание ЗЗД, като адресирано до квесторите, на основание Закона за кредитните институции. Съгласно чл. 107 от ЗКИ, с назначаването на квестори всички правомощия на надзорния и управителния съвет, съответно на съвета на директорите, на Б.та се преустановяват и се упражняват от квесторите, като съгласно чл.106, ал.3 от ЗКИ, ако БНБ е отнела лиценза на Б.та, правомощията на квесторите се прекратяват след назначаването от съда на ликвидатор, съответно на синдик. Ищецът в исковата си молба също твърди, че с Решение № 664 от 22.04.2015 г. по т.д. № 7549/2014 г.. VI - 4 състав на СГС е открито производство по несъстоятелност по отношение на „К.Т.Б.“ АД. Видно от вписванията по партидата на Б.та в търговския регистър, към датата на получаване от „К.Т.Б.“ АД на писменото изявление за процесното прихващане – 13.11.2014 г., по отношение на Б.та не е било налице открито производство по несъстоятелност и съответно не е имало назначен синдик. Поради това уредената в чл. 59, ал. 2 ЗБН форма за изявлението за прихващане не намира и не може да намери приложение именно поради липсата въобще на открито производство по несъстоятелност и на синдик. По отношение на изявлението за прихващане, направено на 31.10.2014 г. на общо основание намират приложение общите правила на чл. 103 - чл. 105 от ЗЗД за извънсъдебно прихващане. Това следва и от систематическото тълкуване на ал. 2 на чл. 59 ЗБН в рамките на чл. 59 ЗБН, както и от систематическото място на целия чл.59 ЗБН (озаглавен „Прихващане"), който е в Раздел III (озаглавен „Попълване на масата на несъстоятелността"), част от който е. IV./ По иска с правно основание чл.3, ал.3 във вр. ал.2 от ЗБН. Разпоредбата на чл. 3, ал.2 ЗБН предвижда, че от датата на решението за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност на основание чл. 36, ал. 2 ЗКИ не могат да се извършват разпоредителни сделки и действия с имуществото на Б.та с изключение на извършването на обичайни разноски, насочени към неговото запазване и управление. От същата дата не могат да се извършват действия и сделки, насочени към събиране, предоговаряне или обезпечаване на вземания срещу Б.та, както и към изпълнение на нейни парични задължения, независимо от начина на изпълнение. Правната последица при извършени действия/сделки в нарушение на тази забрана, е нищожност по отношение кредиторите на несъстоятелността - чл. 3, ал.3 ЗБН. При тълкуване на разпоредбите следва да се приеме, че последиците по ал. 3 на цитираната разпоредба - нищожност, са свързани с действия и сделки по ал.2 с имущество на Б.та или с такива с предмет както вземания, така и задължения на Б.та. По тази причина забраните касаят не само действия и сделки, осъществени от Б.та, но и извършени от други лица и насочени срещу Б.та, каквото би могло да бъде прихващането. Прихващането в материалноправен аспект е регламентирано в разпоредбата на чл. 103, ал. 1 ЗЗД, съгласно която когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. Следователно, прихващането е способ за прекратяване (погасяване) на две насрещни задължения до размера на по-малкото от тях - чл. 104, ал. 2 ЗЗД. Прихващането има прекратително (погасително) действие по отношение на задължението на прихващащия, тъй като замества изпълнението на неговото задължение по договора за банков кредит, което съставлява едновременно с това и изпълнение на задължението на Б.та по договора за платежна сметка да върне предадените й парични суми в същата валута и размер. Погасяването на насрещните задължения не настъпва по право, а е резултат на упражняването на субективно право с вторичен характер, с което всяка от страните разполага. Това право възниква само при наличието на друго/и правоотношение/я и е насочено срещу лицето, което е едновременно длъжник и кредитор на прихващащия. Като способ за погасяване на вземанията и заместител на реалното изпълнение, прихващането по правило няма увреждащ ефект, поради което са налице специални правила за прихващането в производството по несъстоятелност - чл. 645 ТЗ и в производството за банкова несъстоятелност - чл. 59 ЗБН. В последната разпоредба, изрично е предвидено, че е допустимо кредитор на Б.та да извърши прихващане със свое задължение към нея при наличието на съответните предпоставки. Съгласно алинея 3 на чл. 3 действия и сделки, извършени в нарушение на забраните, установени в ал.2 са нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността. Безспорно имуществото на Б.та включва и правата й да получи изпълнение по сключените договори за кредит, т.е. да си върне дадените в заем суми. Задължение на кредитополучателите да заплащат падежиралите вноски. Законът не допуска да се извършват действия и сделки насочени към събиране, предоговаряне или обезпечаване на вземания срещу Б.та. Съдът намира, че с процесното изявление за прихващане се цели обезпечаване на вземания срещу Б.та, които иначе не се включват в гарантирания минимум, който се поема от Фонда за гарантиране на влоговете. Всъщност целта е със сума, която е извън гарантирания размер да се погаси задължение на друг клиент на Б.та. Това е заобикаляне на закона и затова действието е обявено за нищожно. Неоснователен е доводът на ответника, че, тъй като разпоредбата на чл.59 от ЗБН допуска кредитор на Б.та да извърши прихващане със свое задължение към нея, то следва да се приеме, че прихващането не попада в кръга на действия и сделки, визирани от чл.3, ал.2 от ЗБН. При тълкуване на разпоредбите на чл.3 от ЗБН и чл.59 от ЗБН съдът намира, че след датата на решението за отнемане на лицензията до датата на откриване на производство по несъстоятелност законът забранява на кредиторите на Б.та с отнет лиценз да извършват действията по чл.3, ал.2 ЗБН под страх от тяхната нищожност. След откриване на производство по несъстоятелност законът допуска извършване на прихващане при условията на чл.59 от ЗБН. Процесното изявление е от 13.11.2014 г. след датата на отнемане на лиценза на Б.та, която е 06.11.2014 г., поради което попада в хипотезата на чл.3, ал.3 вр. чл.3, ал.2 от ЗБ. При този изход на делото ответникът следва да заплати държавна такса по иска с правно основание чл.3, ал.3 във вр. ал.2 от ЗБН в размер 1159.75 лв. по сметка на Софийски градски съд. Воден от горното съдът