Решение № 60 от 5.2.2024 г. на Районен съд - Пазарджик по дело № 802/2023 г.

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН. С наказателно постановление № 13-2200468 от... г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Пазарджик е наложена глоба в размер на 1000 (хиляда) лева на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.413, ал.2 от КТ на Д. Г. М. с ЕГН •••••••••• за нарушение на чл.11, ал.5, вр. чл.10, ал.3, т.1 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Срещу наказателното постановление е подадена в срок жалба от Д. Г. М., в която се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното постановление, издаването му в нарушение на процесуалните правила и се моли да бъде отменено. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. В писмено становище чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и излага допълнителни доводи по отношение незаконосъобразността на НП. Претендира разноски. Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция „ИТ” Пазарджик - чрез процесуалния му представител оспорва жалбата и се иска потвърждаване на постановлението. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното: Жалбоподателят Д. Г. М. е наказан за това, че в качеството си на длъжностно лице, съгласно параграф 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, към „ПЗ ” ЕООД с ЕИК..., определен със заповед № 5/11.08.2022 г. да провежда инструктажите по безопасност и здраве при работа, не е документирал проведения начален инструктаж по безопасност и здраве при работа с подписа на Н.О.П., в трудови правоотношения с дружеството от... г., видно от информационната система на ИАГИТ, график за м.... г., таблица за отчитане явяването/неявяването на работа през месец юли 2022 г. на длъжност „продавач- консултант”, в книга за инструктаж. Нарушението било извършено на... г. в гр. Пазарджик - обект „Магазин хранителни и нехранителни стоки“, намиращ се в гр. Пазарджик, бул. „Б.“ № 7, когато Н.О.П. е постъпила на работа, видно от ИС на ИАГИТ, график за м.... г., таблица за отчитане явяването/неявяването на работа през месец юли 2022 г. и не е документиран началния инструктаж в книгата за инструктаж, като липсва документиране с подписа на лицето в книгата за начален инструктаж. Нарушението било констатирано на... г. в гр. Пазарджик, Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, ул. „Екзарх Йосиф“ №15А, при преглед на представената фирмена документация, в това число и инструктажни книги на дружеството, видно от които не е документиран по надлежния ред проведения начален инструктаж на Н.О.П. на длъжност „продавач- консултант“, в деня в който е започнала работа. За установеното свидетелката Т. З. Д. съставила АУАН на М. на... г. и го предявила. Въз основа на съставения АУАН, директорът на Дирекция „ИТ“ Пазарджик издал атакуваното наказателно постановление. Така описаната фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани доказателства по делото – писмени и гласни, съдържащи се в показанията на разпитания свидетел по делото – актосъставителя Д., които съдът кредитира. Показанията на актосъставителя се подкрепят и от писмените доказателства по делото. При така установеното е видно, че жалбата против атакуваното НП е процесуално допустима, подадена е в срок и от лице, имащо правен интерес от обжалването. Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следното: Горепосочената фактическа обстановка се установи по безспорен начин от събраните доказателства по делото. Не се спори по делото, че е проведен начален инструктаж на Н.О.П. на длъжност „продавач-консултант“, в деня в който е започнала работа. Това се доказва и от писмените доказателства по делото, включително издадена служебна бележка по Приложение 2. Жалбоподателят обаче е наказан не защото въобще не е провел начален инструктаж на Попова, а защото не е документирал този начален инструктаж в книгата за инструктаж, като липсва документиране с подписа на лицето в книгата за начален инструктаж. На първо място при това положение НП се явява незаконосъобразно, защото от събраните по делото доказателства не се установи жалбоподателят въобще да е имал качеството на длъжностно лице, съгласно параграф 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, към „ПЗ” ЕООД с ЕИК... да провежда инструктажите по безопасност и здраве при работа. Съгласно тази разпоредба: „Длъжностно лице“ е работник или служител, на когото е възложено да упражнява ръководство на трудовия процес в предприятието, в неговите поделения и низови звена, както и работник или служител, който изпълнява работа на специалист във функционалните и обслужващите звена на предприятието“. Видно е, че жалбоподателят е определен за такова лице със заповед № 5/11.08.2022 г., приложена по делото, но самото нарушение е извършено преди това, а именно на... г. В случая отговорност за нарушението евентуално би следвало да носи управителят на дружеството. Ирелевантно е, че това също е жалбоподателят, защото последният е наказан не в качеството на работодател или ръководител, а в качеството си на длъжностно лице, съгласно параграф 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, към „ПЗ” ЕООД с ЕИК..., определен със заповед № 5/11.08.2022 г. да провежда инструктажите по безопасност и здраве при работа. На следващо място издадено наказателно постановление е незаконосъобразно и поради допуснати съществени процесуални нарушения, както и неправилно приложение на материалния закон в частта за санкционната разпоредба. Нормата на чл. 413, ал. 2 от КТ предвижда административно наказание за работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание - имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., както и административно наказание за виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - глоба в размер от 1000 до 10 000 лева. Санкционната норма е бланкетна, поради което изисква във всеки отделен случай административната отговорност да се ангажира за неизпълнение на конкретни изисквания за безопасни и здравословни условия на труд. Такива конкретни нарушения на изисквания за безопасни и здравословни условия на труд по делото не само не се установиха, но не се твърдят и в АУАН и НП. С процесното наказателно постановление е посочено, че не е документиран по надлежния ред проведения начален инструктаж на Н.О.П. на длъжност „продавач- консултант“, в деня в който е започнала работа. Това е изведено като нарушение на чл.11, ал.5, вр. чл.10, ал.3, т.1 от Наредба № РД- 07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.5 от тази Наредба: „Инструктажите, проведени по реда на наредбата, се документират в Книги за инструктажи съгласно приложение № 1“. В случая недокументирането на инструктаж е нарушение на правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, но не и неизпълнение задълженията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. За да се приложи въобще санкционната норма на чл.413, ал.2 от КТ, то следва да е установено конкретно нарушение свързано с неизпълнение задълженията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд – например превишаване на установените норми за производствен микроклимат, шум, вибрации, прах, токсични вещества, осветление, нейонизиращи и лазерни лъчения в работните помещения и на работните места и т.н. Такива твърдения нито се сочат в АУАН и НП, нито пък се ангажират доказателства по делото от страна на АНО за подобни нарушения на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд. Иначе казано - АНО прави извод, че е налице неосигуряване на здравословни и безопасни условия на труд само от липсата на подпис в книга за инструктаж. В случая липсата на подпис не води до извод за неизпълнение задълженията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, а само до нарушение на правила за осигуряване на тези условия, поради което правилната санкционна разпоредба, която би следвало да намери приложение е тази на чл.413, ал.1 КТ, съгласно която: „Който наруши правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба в размер от 100 до 500“. Без в АУАН и НП да се сочи, че жалбоподателят е извършил нарушение, свързано с неосигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, реално е наказан именно за подобно нарушение с прилагането на посочената санкционна разпоредба на чл.413, ал.2 КТ. Неслучайно законодателят е предвидил такава разлика между санкциите по ал.1 и ал.2 на чл.413 КТ, защото по едната се наказват именно подобни нарушения като това, вменено на жалбоподателя, а по втората алинея се касае за нарушения, пряко водещи до застрашаване живота и здравето на трудещите се. В случая се достига до извод от АНО за неосигуряване на здравословни и безопасни условия на труд само от липсата на подпис в книга за инструктаж – липсата му се приравнява на неосигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, съответно за неизпълнение на задълженията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и оттам – до приложението на санкционната разпоредба на чл.413, ал.2 КТ за това неизпълнение. Налице е съществено противоречие в АУАН и НП между обстоятелствата по извършване на деянието, сочената като нарушена законова разпоредба и приложената санкционна такава. По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно, както поради неправилно приложение на материалния закон, така и поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до затрудняване правото на защита на наказаното лице. Само за допълнение следва да се отбележи, че в АУАН и НП неправилно е индивидуализирано и лицето Н.О.П., като е посочена с ЕГН, което всъщност е ЕГН-то на самия жалбоподател. По делото е налице своевременно искане за заплащане на разноски от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, като са налице и доказателства за извършването им. Няма основания за намаляване на тази сума с оглед правната и фактическа сложност на делото, проведените заседания, макар и без участието на процесуалния представител на жалбоподателя, но с изготвянето на писмено становище по хода на всяко от тях, активната му позиция с ангажирането на доказателства и изготвянето както на жалба, така и на писмена защита. Възнаграждението дори е под определеното такова съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения. Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 и т.2 от ЗАНН, Районен съд Пазарджик, XX състав