Решение № 1625 от 29.12.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 283/2023 г.

Производството е образувано по искова молба на синдиците на „К.Т.Б.“АД /в несъстоятелност/, ЕИК •••• със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“••••, срещу „Б.Г.С.“ ООД, ЕИК •••• със седалище и адрес на управление гр.София, жк.Лозенец, бул.“••••, представлявано от С. К. Г. и „К.“ АД, ЕИК •••• със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“••••, представлявано от Н.Й.Й. като участници в Обединение „Б.Г. – К.“ ДЗЗД, Булстат •••• със седалище и адрес на управление гр.София, жк.Лозенец, бул.“••••, представлявано от С. К. Г., за признаване за установено, че към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК - 13.04.2021г., „К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), има вземане от ответниците - „К.“ АД и „Б.Г.С.“ ООД в качеството им на съдружници в Обединение ДЗЗД „Б.Г. - К.“ в общ размер на 296 200, 93 лева, произтичащо от Договор за банков кредит от 16.09.2013г., включващо: 1. просрочена главница за периода от 16.06.2015г. до 16.09.2015г. в размер на 117 000 лева; 2. Просрочени лихви върху редовна главница за периода от 25.11.2014г. до 25.09.2015г. в размер на 8 352, 36 лева; 3. просрочени лихви върху просрочена главница за периода от 25.06.2015г. до 25.03.2021г. в размер на 128 618, 33 лева; 4. текущи лихви върху просрочена главница за периода от 25.03.2021г. до 09.04.2021г. в размер на 887, 25 лева; 5. неустойка върху просрочена лихва за периода от 25.11.2014г. до 09.04.2021г. в размер на 41 242, 99 лева; 6. юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

За признаване за установено по отношение на ответника „Б.Г.С." ООД, ЕИК, в качеството на солидарен длъжник, че към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК - 13.04.2021, „КТБ” АД (в несъстоятелност), има вземания в общ размер от 296 200, 93 лева (двеста деветдесет и шест хиляди и двеста лева и деветдесет и три стотинки), произтичащи от Договор за банков кредит от 16.09.2013 г., сключен между „ КТБ" АД и Обединение „ Б.Г. - К." ДЗЗД и „Б.Г.С." ООД, както следва: 1. Просрочена главница за периода от 16.06.2015 г. до 16.09.2015 г. в размер на 117 000, 00 лева; 2. Просрочени лихви върху редовна главница за периода от 25.11.2014г до 25.09.2015г. в размер на 8 352, 36 лева; 3. Просрочени лихви върху просрочена главница за периода о т 25.06.2015г. до 25.03.2021 г. в размер на 128 618, 33 лева; 4. Текущи лихви върху просрочена главница за периода от 25.03.2021г. до 09.04.2021г. в размер на 887, 25 лева; 5. Неустойка върху просрочена лихва за периода от 25.11.2014г. д о 09.04.2021 г. в размер на 41 242, 99 лева; 6. юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

За признаване за установено по отношение на ответника „ Б.Г.С." ООД, в качеството си на съдружник в Обединение „ Б.Г. - К." ДЗЗД, че към датата на подаване на заявлението по чл.417ГПК – 13.04.2021г. има вземания от същото в общ размер от 147 600, 45 лева (сто четиридесет и седем хиляди и шест стотин лева и четиридесет и пет стотинки) представляваща половината от общото вземане, произтичащо от Договор за банков кредит от 16.09.2013 г., сключен между „КТБ“ АД и Обединение „Б.Г. - К.“ ДЗЗД, която сума е образувана от следните вземания, : 1. Просрочена главница за периода от 16.06.2015г. до 16.09.2015г. в размер на 58 000, 00 лева; 2.Просрочени лихви върху редовна главница за периода от 25.11.2014г. до 25.09.2015г. в размер на 4 176, 18 лева; 3. Просрочени лихви върху просрочена главница за периода от 25.06.2015г. до 25.03.2021г. в размер на 64 309, 16 лева; 4. Текущи лихви върху просрочена главница за периода от 25.03.2021г. до 09.04.2021г. в размер на 443, 62 лева; 5. Неустойка върху просрочена лихва за периода от 25.11.2014г. до 09.04.2021 г. в размер на 20 621, 49 лева; 6. юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.

За признаване за установено по отношение на ответника „К.“ АД, в качеството си на съдружник в Обединение „ Б.Г. - К.“ Д ЗЗД, че към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК - 13.04.2021, КТБ АД (в несъстоятелност), има вземания от същото в общ размер от 147 600, 45 лева (сто четиридесет и седем хиляди и шестстотин лева и четиридесет и пет стотинки) представляваща половината от общото вземане, произтичащо от Договор за банков кредит от 16.09.2013г., сключен между „ КТБ“ АД и Обединение „Б.Г. - К.“ ДЗЗД, която сума е образувана от следните вземания: 1. Просрочена главница за периода от 16.06.2015г. до 16.09.2015г. в размер на 58 000, 00 лева; 2. Просрочени лихви върху редовна главница за периода от 25.11.2014г. до 25.09.2015г. в размер на 4 176, 18 лева; 3. Просрочени лихви върху просрочена главница за периода от 25.06.2015г. до 25.03.2021 г. в размер на 64 309, 16 лева; 4. Текущи лихви върху просрочена главница за периода от 25.03.2021г. до 09.04.2021г. в размер на 443, 62 лева; 5. Неустойка върху просрочена лихва за периода от 25.11.2014г. до 09.04.2021г. в размер на 20 621, 49 лева; 6. юрисконсултско възнаграждениев размер на 50 лв.

Претендират се разноски.

Ищецът твърди, че на 16.09.2013г. бил сключен Договор за банков кредит между „КТБ“ АД като кредитор и ДЗЗД „Б.Г. - К.“, като кредитополучател. Съгласно условията на договора, банката предоставила кредит в размер на 200 000 лв. (двеста хиляди лева). Средствата по него са били предназначени за оборотни средства (т. 2 от договора). Договорени били годишни лихви върху фактически ползваните средства по кредита в размер на 9, 5 % (девет цяло и пет десети процента) - т.10 от договора; наказателна надбавка върху просрочената главница в размер на 10 (десет) пункта годишно - т.13; неустойка в размер на 10 % (десет процента) годишно върху начислената, но неплатена лихва- т.14 и други. Съгласно чл. 10 и чл. 11 от договора обединението се е задължило да заплаща на банката годишна лихва по кредита в размер 9, 5 % (девет цяло и пет десети процента) годишно. Лихвата се начислявала ежедневно върху дебитното салдо по заемната сметка на кредитополучателя и била платима ежемесечно, на 25 число на съответния месец.

Били договорени клаузи при забава или предсрочна изискуемост на кредита за бъдат заплащани освен договорената лихва и наказателна лихва в размер на 10 пункта, а съгл.чл.14 от договора и неустойка в размер на 10% годишно върху начислената и незаплатена договорна лихва.

Всички задължения по договора кредитополучателят е следвало да заплати в срок до 16.09.2014г.

С Анекс №1 от 14.05.2015г. страните са уговорили срокът на усвояване на кредита да бъда продължен до 15.09.2015г., както и срока за погасяване – до 16.09.2015г.

На 16.06.2008г. между „КТБ“ АД и С. К. Г., бил сключен Договор за преференциален безсрочен депозит №36642.

На 05.11.2014г. в деловодството на банката постъпило Уведомление за извършена цесия с вх.№11009/05.11.2014г., съгласно което С. К. Г. на основание чл.99, ал.З ЗЗД, съобщил на КТБ АД (н.), че е прехвърлил на ОБЕДИНЕНИЕТО „Б.Г. - К.“ ДЗЗД част от вземането си, произтичащо от Договор за преференциален безсрочен депозит №36642 от 16.06.2008г. до размера на 117 000.00лв.

На 18.04.2017г. „КТБ“ АД /н./ подало искова молба с правно основание чл.59 от Закона за банковата несъстоятелност /образувано т.д. 1426/2017г., V I - 7 с-в на СГС/, за обявяване извършеното прихващане от Обединение „Б.Г. - К.“ ДЗЗД за нищожно по отношение на кредиторите на банката. Искът на първа инстанция е бил отхвърлен. С Решение № 2470/12.11.2019 г. САС е отменил Решение №519 от 09.03.2018 г. на СГС и е обявил за относително недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на КТБ АД на осн. чл.59, ал.5 от ЗБН, прихващането, което било извършено с Изявление за прихващане с вх. №11009/05.11.2014г., по регистъра на банката, отправено от Обединение „Б.Г. - К." ДЗЗД до „ КТБ“АД /н./ с вземане в размер на 117 000 лева, придобито от Обединение „Б.Г. - К." ДЗЗД чрез цесия, съгласно която С. К. Г., на основание чл.99, ал.З от ЗЗД е прехвърлил на Обединение „Б.Г. - К." ДЗЗД част от вземането си, произтичащо от Договор за преференциален безсрочен депозит №36642/ 16.06.2008 г., до размера от 117 000 лева, като прихващането било извършено срещу задължение на ответника към КТБ АД /н./ по Договор за инвестиционен банков кредит от 16.09.2013г., ведно с Анекс №1/14.05.2016г. Решението е влязло в законна сила на 12.11.2019г.

Ищецът твърди, че в резултат на влязлото в сила решение по чл. 59 ЗБН и на основание чл.37 от договора за банков кредит, за банката е възникнало право да претендира плащане на всички дължими по договора суми.

Твърди, че обединението не е заплатило в пълен размер дължимите вноски за главница за периода от 16.06.2015 до 16.09.2015г., възлизащи на 117 000лева. Кредитополучателят е в забава в плащането на своето парично задължение от 25.11.2014г., като размерът на неплатената вноска за лихва за периода от 25.11.2014 г. до 25.09.2015г. е в размер на 8 352.36 лева. Длъжникът е в забава по отношение на погасяване на главницата от 16.06.2015г.

Размерът на общото задължение на Обединение Б.Г. К." ДЗЗД, предмет на процесното заявление по чл.417 ГПК и настоящата искова молба възлиза на 296 100.93лева, описано в приложеното към Заявлението извлечение от счетоводни сметки на длъжника.

Ищецът твърди, че по депозираното заявление е било образувано пред Софийският районен съд ч.гр.д. №22430/2021г., по което на 17.06.2021г. била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу съдружниците в Обединение „Б.Г. - К." ДЗЗД - дружествата „К.” АД и „Б.Г.С.“ ООД, за сумите от по 147 600, 45 лв. за всеки длъжник поотделно. На основание издадения изпълнителен лист заявителят -кредитор „КТБ“ АД /н/ образувал изп.д. 202118440402202 на ЧСИ С.Я., per. № 844 на КЧСИ. На 10.01.2023г. с разпореждане по ч.гр.д. № 22430/2021 на СРС ищецът бил уведомен за депозирани от длъжниците възражения, поради което му били даден указания за завеждане на установителен иск.

Твърди, че възражения от страна на ответниците били подадени извън срока по чл.414, ал.2 от ГПК.

Във връзка с направено възражение за настъпила погасителна давност, заявява, че такава е започнала да тече от 12.11.2019г., датата на влизане в сила на Решение № 2470/12.11.2019г. по в.т.д.№2507/2018г., на САС.

В законоустановените срокове са постъпили отговори на исковата молба от ответниците.

Ответникът “К.“ АД оспорва предявения иск с доводи за недопустимост и неосователност. Твърди, че не е страна по договора за банков кредит от 16.09.2013г., въз основа на който ищецът претендира процесните вземания, тъй като липсват изявления от името на „К.“ АД и не съдържа подпис на законния му представител. Твърди, че не е давал съгласие Обединение „Б.Г. – К.“ ДЗЗД да сключва договор за банков кредит с ищеца и не е упълномощавал управителя на гражданското дружество да подпише от името на обединението договор за кредит.

Прави възражение, че „Б.Г. – К.“ ДЗЗД не може да бъде ответник по делото, тъй като е неправосубектно и се позовава на практика на ВКС в тази посока и че исковите претенции срещу Обединението следва да се насочат срещу всички негови съдружници. Сочи, че искът не е насочен срещу един от съдружниците „С.Б.“ ООД ЕИК •••• – съдружник с процент участие – 33% от 03.01.2014г.

Изразява несъгласие, че ищецът е насочил ½ от претенцията си срещу „К.“ АД с посочените суми, което е в противоречие с разпоредбите на чл.359 ал.2 и чл.361 ЗЗД.

Твърди, че паричните задължения на Обединение „Б.Г. – К.“ ДЗЗД по процесния договор са заплатени изцяло.

Ответникът не оспорва, следните обстоятелства: - че на 16.09.2013г. между КТБ /н/ и Обединение „Б.Г. – К.“ ДЗЗД е бил сключен договор за кредит, изменен с Анекс №1 от 14.05.2015г. - че на 16.06.2008г. между КТБ и С. К. Г. е бил сключен договор за преференциален безсрочен депозит; - че на 05.11.2014г. в деловодството на КТБ/н/ е постъпило уведомление за извършена цесия, според което С. К. Г. е прехвърлил на Обединение „Б.Г. – К.“ ДЗЗД вземането си, произтичащо от договор за преференциален безсрочен депозит от 16.06.2008г. до размера на сумата от 117 000лв.; - че КТБ /н/ е образувало ч.гр.д.№2243082021г. по описа на СРС и че на 17.06.2021г. по делото са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника; - че КТБ /н/ е образувало изп.д.№20218440402202 на ЧСИ С.Я., като подчертава, че от него е събрана изцяло сумата по изп.дело на 12.11.2021г. плащане в размер на 155 210, 86лв. и с постановление от 07.12.2021г. делото е било прекратено спрямо „К.“ АД.

Оспорва договорът да е произвел действие по отношение на него и твърди, че съдържанието му е непротивопоставимо.

Оспорва, твърдението на ищеца, че възражението му срещу издадената заповед за изпълнение е била подадена извън срока по чл.414 ал.2 ГПК.

Направил е доказателствено искане на осн.чл.219 ал.1 ГПК да бъдат привлечени по делото като трети лица помагачи „С.Б. ООД ЕИК •••• и С. К. Г.. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът „Б.Г.С.“ ООД оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва сключване на договор за банков кредит от 16.09.2013г. между КТБ АД и ДЗЗД „Б.Г. К.“, представлявано от С. Г.. Твърди, че за обезпечение на кредита на Банката е сключен договор за реален залог върху вземане със С. К. Г., който е действал в негово лично качество, а не като представител на ДЗЗД. Твърди, че е обезпечил вземането на КТБ АД по договора чрез учредяване на залог в размер на 110 000 евро - негови средства в лична депозитна сметка в банката. По този начин банката е била обезпечена и във всеки един момент е могла да се удовлетвори от представения депозит. Вместо това КТБ АД е отнесла депозита като направен от Обединението длъжник, вместо от физическото лице С. Г. и е вписала обединението в списъка на кредиторите на КТБ АД /н/ на осн.чл.64 ал.2 от ЗБН под т.7 от реда по чл.994, а то никога не е било кредитор на КТБ АД.

Ответникът прави възражение за изтекла погасителна давност за всички претендирани задължения. Развива подробни доводи в тази насока. Сочи, че конститутивното действие на решението на САС, с което прихващането е обявено за относително недействително се проявява от влизането му в сила или от 12.11.2019г., като преди този момент и от момента на извършване на изявленията за прихващане с достигането им до кредитодателя прихващанията са проявили своето действие. И тяхната недействителност се счита от 12.11.2019г., като до този момент задълженията по кредита са се водили погасени. След 12.11.2019г. задълженията се възстановяват в размерите, до които са били погасени с прихващанията, предвид отпадането действието на последните. И в този период от извършване на прихващанията до датата на решението на САС изпълнение по договора не се е следвало. Ето защо не са текли лихви и неустойки за периода 25.11.2014г. - 12.11.2019г. Прихващането е било извършено от С. Г., който на 02.09.2014г. изрично е заявил, че със средствата от личната му депозитна сметка – предмет на договора за залог, прави погасяване на задълженията по договора за кредит в размер на 117 000лв. Счита, че погрешно е възприет този акт като цесия вместо прихващане. Позовава се на разпоредбата на чл.59 ал.5 от ЗБН, въз основа на която прихващането е било обявено за относително недействително, че е обявена за противоконституционна с Решение №8/27.05.2021г. на КС на РБ по к.д.№9/2020г.

Твърди, че синдиците на КТБ АД /н/ след решението на САС неправомерно са отнесли депозита от личната сметка на С. Г. като вземане на обединението „Б.Г. – К.“ ДЗЗД.

Ответникът сочи, че по издадения изп.лист, по който е образувано изп.дело при ЧСИ С.Я. дружеството „Б.Г.С.“ ООД е включено в списъка на кредиторите с пореден номер 508, което не отговаряло на обективната действителност, тъй като то никога не е било кредитор на банката.

Моли предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски. В отговора на ответника „Б.Г.С.“ ООД е инкорпориран и такъв от ДЗЗД „Б.Г. – К.“. Съдът приема, че то не е страна по делото с оглед липсата на правосубектност на гражданското дружество - в този смисъл Решение № 469 от 06.07.2010 г. по гр. д. № 410/2009 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС.

В законов срок ищецът е депозирал допълнителна искова молба.

Поддържа предявените искове. Оспорва доводите на ответниците като неоснователни. Относно възражението на ответника „К.“ АД, че спрямо него не следва да бъде насочен иска, тъй като не е подписвал договора за банков кредит, са изложени съображения, че поемане на задължение от страна на сдружението без наличието на съгласие на всички съдружници в сдружението, не прави задължението недължимо, но дава право на участника, който не е съгласен с поемането да предяви претенции срещу останалите участници. Във връзка с твърдението, че искът следвало да бъде предявен срещу всички съдружници в Обединението, ищецът е изложил, че към датата на сключване на договор за банков кредит дружеството „С.Б.“ ООД не е било съдружник. Оспорва твърдението на ответника „К.“ АД, че вземанията по кредита са погасени, тъй като не са били представени доказателства в тази насока. Оспорва всички изложени твърдения от ответника „Б.Г.С.“ ООД и развива доводи. Оспорва възражението на ответниците за изтекла погасителна давност.

В законов срок са постъпили допълнителни отговори на ДИМ. Поддържат се идентични твърдения и възражения.

Ответникът „Б.Г.С.“ ООД оспорва приложената от ищеца Декларация от 21.11.2014г., като заявява, че не е подписана от С. Г. и моли да бъде задължен ищеца да я представи в оригинал.

В процеса е конституирано като трето лице - помагач на страната на ответниците „С.Б.“ ООД, което последно дружество е прието за съдружник след сключването на договора за кредит с КТБ. Конституиран е като трето лице – помагач и С. К. Г.. Съдът, като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа страна следното.

От представения Договор за банков кредит от 16.09.2013г. се установява, че между КТБ АД като кредитор от една страна и Обединение „Б.Г. – К.“ ДЗЗД със съдружници „Б.Г.С.“ ООД и „К.“ АД като кредитополучател от друга страна, както и „Б.Г.С.“ ООД от трета страна като солидарен длъжник е бил сключен договор за банков кредит за предоставяне на сума в размер на 200 000лв. при условията, подробно описани в договора.

На същата дата – 16.09.2013г. е бил у чреден в полза на банката реален залог с Договор за учредяване на реален залог върху вземане, по силата на който С. Г. като трето лице е обезпечил вземането на КТБ по договора за кредит с негов паричен депозит в банката.

С Анекс от 23.09.2013г. към посочения договор е упълномощен и С. К. Г. да представлява ДЗЗД.

С процесния договор за банков кредит са били уговорени лихва върху фактически ползваните средства по кредита в размер на 9, 5%, наказателна надбавка върху просрочена главница в размер на 10 пункта годишно, неустойки в размер на 10% годишно върху начислената, но неплатена лихва. Съгласно чл.17.1 от договора кредитополучателят е следвало да заплати задълженията си до 16.09.2014г.

С Анекс №1/14.05.2014г. срокът е бил продължен до 16.09.2015г. С Решение №73 от 20.06.2014г. Българската народна банка (БНБ) е поставила КТБ под специален надзор, назначила е квестори в банката и е наложила преустановяване на всички банкови операции до 20.07.2014г.

С Решение №104 от 15.08.2014г. Управителният съвет (УС) на БНБ, като е взел предвид, че е в интерес на институциите, поставени под специален надзор с Решение № 73 от 20.06.2014 г. и Решение № 76 от 22.06.2014 г. на УС на БНБ, и на техните длъжници по кредити, да бъде позволено на банките да осъществяват някои банкови дейности за целите на погасяването на кредити, е разрешил на "К.Т.Б." АД, и на "Търговска банка "Виктория" ЕАД, да извършват: 1.платежни операции за целите на погасяване на кредити към банка, поставена под специален надзор, от сметки при същата банка на кредитополучателя, на негови съдлъжници или на негови поръчители, когато съзадължеността или поръчителството са възникнали преди 01.06.2014г.; 2.безкасови операции по обмен на валута, когато такива са необходими за целите на погасяване на кредити. Освен това, със същото решение на основание чл.107, ал.3 от Закона за кредитните институции и чл.16, т.17 от Закона за БНБ УС на БНБ е указал на квесторите на банките, поставени под специален надзор, че при пълно погасяване на вземане по кредит следва да предприемат необходимите действия за заличаването на обезпеченията по кредита.

Установява се, че на 02.09.2014г. залогодателят С. Г. е депозирал молба до Банката за погасяване по силата на учредения реален залог, на задължението на ДЗЗД „Б.Г.-К.“ в размер на 117 000 лева; бил е сключен Договор за цесия от неизвестна дата между С. Г. и ДЗЗД, за който между страните няма спор, доколкото С. Г. в съдебно заседание на 14.11.2023г. заявява, че той е писал собственоръчно уведомлението от 05.11.2014г. до банката. С Уведомление от 05.11.2014г. от страна на предишния кредитор С. Г. до банката по чл.99, ал.3 от ЗЗД, съответно от С. Г. като представляващ ДЗЗД „Б.Г.-К.“ по чл.104 от ЗЗД е било извършено прихващане на задължение на последното дружество в размер на 117 00 лева по Договора за банков кредит от 16.09.2013г. На 05.11.2014г. е било осчетоводено от банката прихващане, с което разплащателната сметка на цедента С. Г. е намалена със сумата от 117 000 лева, разплащателната сметка на ДЗЗД „Б.Г.-К.“ е била заверена със същата сума и с тази сума е била погасена дължимата от ДЗЗД главница по договора за кредит от 117 000 лева. След описаните осчетоводявания задължението на ДЗЗД към КТБ е било занулено.

С Решение №138 от 6.11.2014г. УС на БНБ е отнел лиценза за извършване на банкова дейност на КТБ поради неплатежоспособност.

С Решение № 664 от 22.04.2015 г. на Софийския градски съд КТБ е обявена в несъстоятелност, като за начална дата е определена 06.11.2014г. С Решение № 1443 от 3.07.2015г. на Софийския апелативен съд е постановено за начална дата на неплатежоспособността да се счита 20.06.2014г.

С Решение от 12.11.2019г. по в.т.д.№2507/2018г. на САС е било обявено за относително недействително спрямо кредиторите по несъстоятелността на КТБ прихващането, извършено на 05.11.2014г. от ДЗЗД в размер на 117 000 лв.

На 20.04.2021г. е било депозирано от КТБ /н/ АД Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. №22430/2021г. по описа на СРС. Била е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и изпълнителен лист, по силата на които съдружниците в ДЗЗД „Б.Г.-К.“ - „К.“ АД и „Б.Г.С.“ ООД са осъдени да платят цитирани в листа суми, както следва длъжникът К. АД, с ЕИК ••••, да заплати на кредитора К.Т.Б. АД (в несъстоятелност), следните суми: 58000лв. - просрочена главница по договор за банков кредит от 16.09.2013г., сключен между заявителя и Обединение "Б.Г. - К." ДЗЗД и "Б.Г.С." ООД и анекс № 1 към него от 14.05.2014г., 4176, 18 лева - просрочени лихви върху редовна главница за периода от 25.11.2014г. до 25.09.2015г., 64309, 16лв. - просрочени лихви върху просрочена главница за периода от 25.06.2015г. до 25.03.2021г., 443, 62лв. - текущи лихви върху просрочена главница за периода от 25.03.2021г. до 09.04.2021г., 20621, 49 лв. - неустойка върху просрочена главница за периода от 25.11.2014г. до 09.04.2021г. и 50, 00лв. - юрисконсултско възнаграждение. Длъжникът К. АД, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Софийски районен съд. сумата от 2951лв. - държавна такса.

Длъжникът Б.Г.С. ООД, с ЕИК ••••, да заплати на кредитора КТБ АД (в несъстоятелност ), ЕИК ••••, следните суми: 58000лв. - просрочена главница по договор за банков кредит от 16.09.2013г., сключен между заявителя и Обединение "Б.Г. - К." ДЗЗД и "Б.Г.С." ООД и анекс № 1 към него от 14.05.2014г., 4176, 18 лева - просрочени лихви върху редовна главница за периода от 25.11.2014г. до 25.09.2015г., 64309, 16лв. - просрочени лихви върху просрочена главница за периода от 25.06.2015г. до 25.03.2021г., 443, 62лв. - текущи лихви върху просрочена главница за периода от 25.03.2021г. до 09.04.2021г., 20621, 49 лв. - неустойка върху просрочена главница за периода от 25.11.2014г. до 09.04.2021г. и 50, 00лв. - юрисконсултско възнаграждение. Длъжникът Б.Г.С. ООД, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Софийски районен съд. сумата от 2951лв. - държавна такса.

Отразено е, че вземането произтича от Договор за банков кредит от 16.09.2013г., сключен между заявителя и Обединение "Б.Г. - К." ДЗЗД и "Б.Г.С." ООД и анекс № 1 към него от 14.05.2014г. За задълженията на Обединение "Б.Г. - К." ДЗЗД отговарят съдружниците „К.“ АД и „Б.Г.С.“ ООД, съобразно притежаваните от тях дялове.

След подадено в законов срок възражение - на 11.11.2021г., т.е. един ден след връчването на поканата за доброволно изпълнение от страна на длъжниците, „К.Т.Б.“ АД /н/ предявява настоящия иск на 09.02.2023г - в срока по чл.415, ал.4 от ГПК /банката е уведомена за постъпилите възражения на 10.01.2023г./.

По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, която установява размера на усвоената от ДЗЗД „Б.Г.-К.“ сума по Договор за банков кредит от 16.09.2013г., която към 05.11.2014г. е в размер на 325 000 лева. След Решение от 12.11.2019г. по в.т.д.№2507/2018г. на САС КТБ е осчетоводила вземане от ДЗЗД „Б.Г.-К.“ в размер на 117 000 лева главница, както и: 8 352, 36 лева - лихви за периода 25.11.2014г.-25.09.2015г.; 128 618, 33 лева – лихви за периода 25.06.2015г.-25.03.2021г.; 887, 25 лева – текуща лихва за периода 25.03.2021г.- 09.04.2021г. и 41 242, 99 лева – неустойки за периода 25.11.2014г.-09.04.2021г. Експертизата установява и следните осчетоводявания в счетоводството на КТБ: на 06.11.2014г. с вальор 05.11.2014г. намаление на главница в размер на 117 000 лева по кредита, като издължените суми по Договор за банков кредит от 16.09.2013г. са в общ размер на 325 000 лева, т.е. главнично задължение от 0 лева; на 17.06.2020г. с вальор 05.11.2014г. сумата в размер на 117 000 лева е отнесена по нова сметка в КТБ „просрочена главница по възстановени кредити“.

С оглед установеното от фактическа страна, съдът намира от правна средното. Страните не оспорват обстоятелствата, че между КТБ АД и Обединение „Б.Г. – К.“ ДЗЗД е бил сключен договор за кредит, изменен с Анекс №1 от 14.05.2015г.;

• че на 16.06.2008г. между КТБ и С. К. Г. е бил сключен договор за преференциален безсрочен депозит;

• че КТБ /н/ е образувало ч.гр.д.№2243082021г. по описа на СРС и че на 17.06.2021г. по делото са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника;

• че КТБ /н/ е образувало изп.д.№20218440402202 на ЧСИ С.Я. по издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

С оглед въведените възражения на част от ответниците, че не са обвързани от договора следва да се изясни правната природа на уреденото по ЗЗД дружество, в каквато форма е учредена страната-кредитополучател по договора.

В Решение № 469 от 06.07.2010 г. по гр. д. № 410/2009 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, е разяснено, че гражданското дружество е неперсонифициран правен субект. С договора п о чл.357 ЗЗД две или повече лица обединяват своята дейност за постигане на обща стопанска цел. Гражданското дружество не е юридическо лице и не може да е страна по сключените договори. Такава са неговите съдружници, които запазват юридическата си самостоятелност. При постигната договореност за представителство, действията следва да бъдат извършени от представителя - съдружник, който изразява съгласие от името на всички съдружници за сключване на договора, пораждащ права и задължения за тях. Договорът за гражданско дружество е насочен към трети лица с оглед постигане на общата цел, която си поставят съдружниците, в него страните не поемат насрещни права и задължения, гражданското дружество не обвързва разпределението на печалбите и загубите с конкретната дейност на всеки един от съдружниците, съгласно чл.361 ал.1 ЗЗД печалбите и загубите се разпределят между съдружниците съразмерно с техния дял, освен ако в договора не е уговорено друго разпределение. Договорът за гражданско дружество има възмезден характер, тъй като участието на всеки съдружник е свързано с очакването да получи съответна на неговия дял част от печалбата, реализирана от осъществяването на общата дейност. Всеки съдружник участва в общността на възмездно основание, като причината, поради която поема задължения във връзка със създаването и управлението на гражданското дружество, е именно реализирането на определена стопанска изгода. Обстоятелството, че съдружниците запазват икономическата и юридическата си самостоятелност, им дава възможност да влизат помежду си и в двустранни отношения, извън отношенията в рамките на дружеството, респ. да поемат насрещни права и задължения. Гражданското дружеството не предполага насрещни права и задължения между съдружниците и ако такива са налице, то те са различни от отношенията в рамките на дружеството - решение № 34 от 06.03.2013 г. по т. д. № 94/2012 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС.

Съгласно решение № 131 от 21.03.2014 г. по т. д. № 1121/2011 г., ТК., І ТО на ВКС при гражданското дружество правата и задълженията се придобиват от съдружниците, които действат в рамките на гражданското съучастие. Страна по сделките с трети лица не е гражданското дружество, а отделният съдружник, респ. съдружници. Ако съдружникът е действал от името на всички съдружници в гражданското дружество, в качеството му на управител или като пълномощник, всички съдружници са кредитори/длъжници и могат да упражняват правата по сключените от тяхно име и за тяхна сметка сделки. Независимо, че придобитите права са общо притежание на съдружниците, във вътрешните отношения техните дялове са еднакви или съразмерни на дяловете им в дружеството чл.359 ал.1 и ал.2 ЗЗД. В отношенията с трети лица съдружниците в гражданското дружество не са солидарно отговорни, тъй като законът не предвижда солидарност. Солидарност за поетите задължения съдружниците могат да уговорят в договора за гражданско дружество или в договора с третото лице. Разбира се, солидарност може да възникне и по силата на закона.

Искът е заведен срещу ДЗЗД „Б.Г.-К.“ и срещу съдружниците в дружеството по време на сключване на договора за банков кредит /16.09.2013г./ - „К.“ АД и „Б.Г.С.“ ООД. Ответникът „Б.Г.С.“ ООД е освен съдружник в ДЗЗД, така и солидарен длъжник по договора за кредит. От страна на ДЗЗД Договорът за банков кредит от 16.09.2013г. е подписан от представляващия дружеството управител.

По направеното възражение от „К.“ АД за липса на пасивна процесуална легитимация за водене на иска срещу дружеството, както и за липсата на такава легитимация за водене на иска срещу ДЗЗД: Съгласно чл. 360, ал.2, изр.първо от ЗЗД, ако не е уговорено друго, всеки съдружник има право да управлява, но в този случай всеки от останалите съдружници може да се противопостави на действието на съдружника, преди то да бъде извършено. Единственият „орган“ на дружеството са съдружниците, а правилото, според което всеки съдружник има право да управлява следва да се разбира в смисъл, че всеки има право да сключва сделки за сметка на дружеството, т.е за сметка на общата дейност, за сметка на останалите съдружници. Съдружниците могат, както да придобиват права “за дружеството”, така и да установяват нови фактически състояния “за дружеството”. Конкретният модел на управление се избира от самите участници в ДЗЗД. Хипотезата, в която действията извършени за дружеството са осъществени от съдружник, изрично упълномощен за това (пълномощно за извършването на конкретно действие или общо пълномощно за извършване на действия по управление), правните последици настъпват директно за всеки един от съдружниците. Това е възприето и в правната теория и в съдебната практика – при постигната договореност за представителство, действията следва да бъдат извършени от представителя-съдружник, който изразява съгласие от името на всички съдружници за сключване на договора, пораждащ права и задължения за тях. Съдът счита, че в настоящия случай и по силата на чл.3, ал.3 и чл.8 от Договора от 27.11.2012г. за учредяване на ДЗЗД „Б.Г.-К.“ съдружникът „Б.Г.С.“ ООД е упълномощен да представлява и в частност да задължава дружеството/неговите съдружници.

С Анекс от 23.09.2013г. към посочения договор е упълномощен и С. К. Г. да представлява ДЗЗД. В тази връзка възражението, че „К.“ АД не следва да е ответник в процеса е неоснователно. Сключвайки Договор за банков кредит от 16.09.2013г. между „К.Т.Б.“ АД и ДЗЗД „Б.Г.-К.“, представляващият С. Г. – управител на „Б.Г.С.“ ООД е задължил всеки от съдружниците към този момент в гражданското дружество, вкл. и „К.“ АД. С цитирания договор не е задължено като съдружник в ДЗЗД-то „С.Б.“ ООД, което последно дружество, видно Анекс от 03.01.2014г., както и от Регистър БУЛСТАТ е прието като съдружник на 03.01.2014г.

Съдът разглежда иска срещу ответници „К.“ АД и „Б.Г.С.“ ООД с оглед липсата на самостоятелна правосубектност на ДЗЗД „Б.Г.-К.“ /освен до известна степен за целите на данъчното законодателство, което в случая е без значение/. Г ражданското дружество не е юридическо лице, поради което страна в процеса могат да бъдат неговите съдружници, които запазват своята юридическа самостоятелност – Решение №126 от 14.10.2011г. по т.д. №701/2010г., І Т. О. на ВКС. В тази връзка съдът не дължи произнасяне срещу неправосубектен ответник – ДЗЗД „Б.Г.-К.“.

След развилите се правоотношения между страните, към 05.11.2014г. и след осчетоводеното от КТБ прихващане, задължението по Договор за кредит от 16.09.2013г. на съдружниците в ДЗЗД „Б.Г.-К.“ към банката е било занулено. Към въпросната дата КТБ АД /н/ не е имало каквото и да е вземане от ДЗЗД „Б.Г.-К.“, съответно от съдружниците в него към онази дата. След заведен иск обаче от КТБ АД /н/ с правно основание чл.59 от ЗБН, с Решение от 12.11.2019г. по в.т.д.№2507/2018г. на САС е обявено за относително недействително спрямо кредиторите по несъстоятелността на КТБ АД /н/ прихващането, извършено на 05.11.2014г. от С. Г. в качеството на представляващ ДЗЗД в размер на 117 000 лв. Посоченото решение има конститутивно действие, както и се ползва със сила на пресъдено нещо. Разликата между силата на пресъдено нещо на едно съдебно решение и конститутивното му действие е, че силата на пресъдено нещо на решението приключва правния спор, предмет на делото, като отрича или потвърждава правото, предмет на спора, и го прави безспорно, регулира поведението на спорещите страни за в бъдеще и прави спора непререшаем, докато конститутивното действие на решението внася правна промяна в материалните отношения на страните по спора. Всеки правен спор, приключил с решение по същество, формира сила на пресъдено нещо, но само определени решения на съда имат преобразуващо действие. Както е посочил и ответникът „Б.Г.С.“ ООД в допълнителния си отговор на исковата молба действието на решението, с което е обявена относителната недействителност се проявява от момента на влизане на решението в сила – 12.11.2019г. До този момент задълженията по кредита са били погасени. Съдът не приема тезата на ответниците, че Решение от 12.11.2019г. по в.т.д.№2507/2018г. на САС не следва да се взема предвид с оглед обявяването на чл.59, ал.5 от ЗБН за противоконституционен, станало с Решение №8 от 27.05.2021г. на КС на РБ по к.д.№9/2020г. Решението на САС, с което е обявено за относително недействително прихващането е влязло в сила на 12.11.2019г. преди обявяването на § 8 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 22 от 2018 г.; доп., бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.), придаващ на чл.59, ал.5 от ЗБН обратно действие, за противоконституционен. Решението на САС е постановено и е влязло в сила при спазване разпоредба на действащ закон.

Отговор на въпроса относно темпоралното действие на решенията на Конституционния съд, с които се обявяват за противоконституционни нормативни актове е даден в Решение № 22/1995 г. на КС на РБ по к. д. № 25/1995 г., чиито диспозитив е кратък и еднозначен: „Когато Конституционният съд обяви за противоконституционен закон, с който се отменя или изменя действащ закон, последният възстановява действието си в редакцията преди отмяната или изменението от влизане в сила на решението на съда“ и е развит в т.2 от Решение №3 от 28.04.2020г. на КС на РБ по к.д.№5/2019г. В последното решение в мотивите е посочено, че докато Конституционният съд не обяви един закон за противоконституционен, се презумира, че той е в съответствие с Конституцията и валидно регулира обществените отношения, за чието уреждане е създаден. Неприлагането на противоконституционния закон само занапред брани правната сигурност и доверяването на адресатите на закона, че той е съобразен с Конституцията. Това доверяване произтича от оборимата презумпция за валидност, с която законът се ползва. Обявените за несъответни на Конституцията закони губят своето действие занапред (ex nunc), а възникналите от прилагането им правни последици в рамките на правоотношения, приключили до влизане в сила на решението на Конституционния съд, се запазват, освен ако Народното събрание не постанови друго по реда на чл. 22, ал. 4 от Закона за Конституционен съд (ЗКС). Ефектът от решението на Конституционния съд не може да се разпростре върху вече уредените по окончателен начин от обявения за противоконституционен закон правоотношения. То не въздейства пряко върху тези правоотношения. Така конституционният законодател е гарантирал правната сигурност при многообразието от възможни житейски ситуации и законодателни разрешения. Такова решение поражда задължение за законодателя да уреди последиците от прилагането на обявения за противоконституционен закон. Съгласно правилото на чл. 151, ал. 2, изр. трето от Конституцията, решението на Конституционния съд, с което се обявява противоконституционност на закон, действа занапред. Само спрямо заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения /какъвто не е настоящия случай/ противоконституционният закон не се прилага.

В процесния период са постановените от Конституционния съд на Р България Решение № 3 от 28 април 2020 г. по к.д.№ 5 от 2019 Г. /обн. ДВ. бр.42 от 12 май 2020г./ и Решение № 8 от 27 май 2021 г. по к.д. № 9 от 2020 Г. /обн. ДВ. бр.48 от 8 юни 2021г./. С първото решение в т.2 се урежда въпросът относно действието на решение на Конституционния съд, с което се обявява противоконституционност на закон, по отношение на заварени правоотношения и правоотношения, предмет на висящи съдебни производства /в него е уреден и въпросът относно отмяната за норма с еднократно действие, каквато на практика се явява § 8 ПЗР Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г./. С второто решение на КС са обявени за противоконституционни разпоредбите на § 5, ал. 1 - 4, § 6, ал. 1 и 2, § 7 и § 8 от ПЗР на ЗИД на Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 22 от 2018 г.; доп., бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.), с който § 8 е предвидено чл. 59, ал. 5, 6 и 7 да се прилагат с обратно действие - от 20 юни 2014 г. като кредиторите се вписват служебно в списъка по чл. 64, ал. 1 от ЗБН;

С оглед това разрешение на правното действие на решенията на КС, решението на САС, с което е обявено за относително недействително прихващането е приключило със сила на пресъдено нещо правоотношение.

Отделен е въпросът ако това е причинило вреда на някоя от страните /каквото оплакване има от страна на ответниците/ как тази вреда би следвало да се обезщети. Когато противоконституционният закон или друг акт на НС е приложен по отношение на даден правен субект и му е причинил вреда преди да бъде постановено решението на КС, правният субект има право на обезщетение за причинената му вреда, като в процеса на доказване съдът е длъжен да приеме, че е налице противоправност. Когато противоконституционният закон е приложен посредством съдебно решение и то е влязло в сила, то решението на КС само по себе си не може да доведе нито до обезщетяване на вредите от противоконституционния акт на НС, нито до възстановяване на положението преди действието на акта на НС. Този въпрос е засегнат и в цитираното Решение №3 от 28.04.2020г. на КС на РБ по к.д.№5/2019г.

С оглед действащите към съответните дати изисквания /законови и административни/, съдът приема, че КТБ АД /н/ правилно е осчетоводило отправеното на 05.11.2014г. от С. Г. в качеството на представляващ ДЗЗД „Б.Г.-К.“ изявление за прихващане. Установи се, че молба от 02.09.2014г. от С. Г. до квесторите на банката не е била уважена вследствие Решение № 104 от 15.08.2014 г. на Управителният съвет (УС) на БНБ. В резултат Г. е предприел други действия – прехвърлил е вземането си от банката по договора за депозит на ДЗЗД „Б.Г.-К.“ и е отправил на 05.11.2014г. вече от името на ДЗЗД изявлението за прихващане. Налице е готовност от страна на Г. да погаси изцяло кредита на дружеството към банката. Вследствие обаче на законодателни промени това не се е случило.

За пълнота съдът посочва без да обсъжда задължителността на Решение № 104 от 15.08.2014 г. Управителният съвет (УС) на БНБ, на основание което КТБ АД /н/ не е усвоило реалния залог, предоставен й от третото лице залогодател С. Г.: въпросното решение на БНБ не е дало възможност на квесторите/синдиците на КТБ АД /н/ да се удовлетворят от реалния залог на парични средства. Вследствие това банката не е погасила кредита чрез удовлетворяване от залога /което би направило погасяването окончателно и стабилно/, а го е погасила чрез прихващане, което изявление е направено по-късно. Това прихващане е обявено впоследствие за относително недействително и за КТБ АД /н/ отново е възникнало вземане.

С оглед горните изводи, съдът счита претендираното вземане на КТБ АД /н/ от съдружниците в ДЗЗД „Б.Г.-К.“ за главница от 117 000 лева за възникнало на 12.11.2019г. /до която дата вземането на банката е било погасено чрез прихващането от 05.11.2014г./, от която дата банката би могла да претендира лихва и неустойка, но не и преди нея, т.е. за периода от 25.11.2014г. до 12.11.2019г. лихви не се дължат. С оглед дела на всеки от съдружниците към датата на възникване на задължението, всеки от тях /„Б.Г.С.“ ООД и „К.“ АД/ дължи обща сума от 74 865, 13 лева, както следва: главница в размер на 58 000лв. и следните лихви:

• претенцията за лихва в размер на 4176, 18 лева за периода 25.11.2014г.-25.09.2015г. следва да се отхвърли изцяло;

-претенцията за лихва в размер на 64 309, 16 лева за периода 25.06.2015г.-25.03.2021г.

• следва да се уважи за сумата от 15 210лв. за периода 13.11.2019г.-25.03.2021г., като в останалата част за периода от 26.06.2015г. до 12.11.2019г. и за сумата над 15 210лв. до 64 309, 16лв. следва са се отхвърли;

• претенцията за лихва в размер на 443, 62 лева за периода 25.03.2021г.-09.04.2021г. следва да се уважи в пълен размер;

• претенцията за неустойка в размер на 20 621, 49 лева за периода 25.11.2014г.- 09.04.2021г. следва да се уважи за сумата от 1211, 50лв. за периода 13.11.2019г.- 09.04.2021г., като в останалата част за периода от 21.11.2014г. до 12.11.2019г. и за сумата над 1211, 50 до 20 621, 49лв. следва да се отхвърли.

В посочените размери съдът ще уважи предявения иск на КТБ АД /н/ срещу ответниците „К.“ АД и „Б.Г.С.“ ООД като съдружници в „Б.Г. - Котракс“ ДЗЗД по начина, по който са заявени с подаденото заявление по чл.417 ГПК и е била издадена заповед за незабавно изпълнение.

Заявените петитуми с исковата молба, с които се претендира - общия размер на вземането срещу двамата ответници „К.“ АД и „Б.Г.С.“ ООД като съдружници в „Б.Г. - Котракс“ ДЗЗД и общия размер на вземането срещу солидарния длъжник „Б.Г.С.“ ООД, съдът ще остави без разглеждане, не като недопустими претенции, а като такива, че не може исковата молба да надхвърля заявения обем на търсена защита в заповедното производство. Кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от солидарните длъжници, като всеки солидарен длъжник в отношенията с кредитора дължи целия дълг, но не и по заявения с настоящата искова молба начин.

Периодите на изчисляване на лихвата и неустойката /а именно 13.11.2019г.- 25.03.2021г. и 13.11.2019г.-09.04.2021г./ не бяха предмет на извършената по делото експертиза, като изчисленията са извършени на база посочените в договора проценти за просрочена лихва върху просрочена главница с натрупване по месеци и процента за годишна неустойка.

С оглед направеното възражение за изтекла давност на вземането на банката, съдът счита същото за неоснователно. Както вече беше посочено и с оглед конститутивното действие на Решение от 12.11.2019г. по в.т.д.№2507/2018г. на САС, с което е обявено за относително недействително спрямо кредиторите по несъстоятелността на КТБ прихващането, извършено от ДЗЗД в размер на 117 000 лв., това вземане е възникнало на 12.11.2019г. Банката е предприела действия за събирането му с подаване на 13.04.2021г. на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, към която дата давността не е изтекла.

Във връзка с направените в процеса твърдения, че по образуваното изп.д. 202118440402202 на ЧСИ С.Я., per. № 844 на КЧСИ е платена претендираната от банката в настоящото производство сума, от приетите по делото доказателства в действителност се установява плащане на 12.11.2021г. на сума от 155 210, 86 лева по изп.дело, но като основание е посочено, че се плаща по изп.дело „изп.запор Банка ДСК трето ЗЛ“. От така посоченото основание за плащане не може да се направи извод за погасено към КТБ АД /н/ задължение на ДЗЗД „Б.Г.-К.“.

Претендираните разноски се уважават съразмерно с уважената и отхвърлена част от иска, като съдът не уважава възражението за прекомерност, направено от страна на процесуалния представител на ищеца. Претендираният адвокатски хонорар от всеки от ответниците, вкл. от третото лице-помагач е под минималния размер, предвиден в чл.7, ал.2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

На осн.чл.78 ал.6 ГПК ответниците следва да заплатят по сметка на СГС държавна такса в размер на 5989, 20лв., по 2994, 60лв., съобразно уважения размер от предявените искове.

Мотивиран от изложеното, съдът