Решение № 4383 от 19.5.2026 г. на Административен съд - Бургас по дело № 311/2026 г.

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК. Образувано е по жалба на З. Д. К., [ЕГН], старши полицай в 01 група за охрана на държавната граница към Гранично полицейско управление – Резово, подадена чрез процесуален представител, против Заповед № 4430з-33/28.01.2026 година на началника на Гранично полицейско управление – Резово (ГПУ) при Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Елхово в ГД „Гранична полиция“ (ГДГП) на МВР, в частта с която жалбоподателя е включен в ротация за периода 01.02.2026 г – 28.02.2026 г. С оспорения акт, на основание писмо от 15.12.2025 година на заместник – директор на ГД „Гранична полиция“ за създаване на организация до 30 % от изпълнителския състав на групите за охрана на държавната граница (ГОДГ) да се ротира в друга ГОДГ на ГПУ, за продължаване на прилагането на мерките за превенция и противодействие на корупционно поведение на служители на ГДГП, е заповядано считано за периода 01.02.2026 – 28.02.2026 година конкретно определени служители от 01 ГОДГ да изпълняват служебните си задължения в рамките на 02 ГОДГ, в териториалния обхват на ГПУ - Резово. Един от служителите, посочени в заповедта, е жалбоподателят. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на административния акт в частта относно определянето на жалбоподателя в състава на служителите, определени за ротация. Заявява се, че за този период на К. не са изплащани командировъчни (дневни, пътни и квартирни), въпреки че са налице предпоставките за това. Поддържа се, че за определянето му като част от групата служители за ротация не са изложени никакви мотиви нито е налице обоснована „служебна необходимост“ по смисъла на § 1 т. 23 от ДР на ЗМВР, а това нарушава правото му на защита. Изтъква се, че ротацията е разпоредена, без да се отчитат индивидуалните особености на професионалното поведение, дисциплинарния статус, служебната оценка и рисковете за корупционно поведение на жалбоподателя, които да обосновават извършено нарушение, свързано с корупция, т.е. ротацията на К. не е индивидуално обоснована. Оспорва се Антикорупционния план на МВР и се заявява, че разместването на служители, извършено въз основа на него, има санкционен характер. Повторно се излагат подробни доводи за дължимост на командировъчни за извършената ротация. Иска се отмяна на заповедта в частта по отношение на жалбоподателя. Претендират се разноски. Ответникът – чрез писмено становище от процесуален представител – оспорва жалбата. Твърди, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения. Претендира присъждането на разноски. При евентуалност, прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от жалбоподателя. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, от фактическа и правна страна приема следното. Към декември 2025 година З. Д. К. е служител на МВР в ГДГП – старши полицай в 01 група за охрана на държавната граница към Гранично полицейско управление – Резово. В зоната на отговорност на ГПУ са общините Царево, Приморско и Малко Търново. Съставът на 01 ГОДГ в ГПУ е разпределен към [населено място], а съставът на 02 ГОДГ в ГПУ е разпределен към [населено място]. Служителите в двете групи са еднакво работно време и за извършването на смените използват еднакъв служебен транспорт на министерството. На 15.12.2025 година заместник – директор на ГДГП е изпратил писмо рег. № 3282р-37862 до директорите на конкретни регионални дирекции „ГП“, една от които е и бургаската, в което е изискал, във връзка с Антикорупционен план на МВР, считано от 01.01.2026 година до 01.04.2026 година във всички ГПУ (към регионалните дирекции) да се създаде организация до 30 % от състава на изпълнителска/младши изпълнителска длъжност на всяка ГОДГ да се ротира в със състава на друга ГОД в рамките на съответното ГПУ, като ротирането да се извършва на тримесечие по начин, че да не се затруднява изпълнението на възложените задачи (л.12). На 28.01.2026 година, въз основа на полученото писмо, чл. 28 ал. 3 от ПУДМВР и чл. 54 от ЗМВР, началникът на ГПУ – Резово е издал оспорената заповед. В нея, за периода 01 – 28.02.2026 година той е определил конкретни служители от 01 ГОДГ (един от които е жалбоподателят) да изпълняват служебните си задължения в 02 ГОДГ, както и конкретни служители от 02 ГОДГ, които да изпълняват служебните си задължения, за този период, в рамките на 01 ГОДГ. В изпълнение на заповедта са изработени съответните служебни графици, в които е включен и жалбоподателят. При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи. Жалбата - предмет на настоящото производство, е подадена в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК, от надлежно легитимирано лице, чиято правна сфера е засегната от акта, и е процесуално допустима. Съобразно разпоредбата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Заповедта е издадена от компетентен орган. Началникът на ГПУ – Резово е отговорен за разпределението на служителите в рамките на обхвата на отговорност на полицейското управление и ръководи тяхната дейност. Съгласно чл. 28 от ПУДМВР, граничните полицейски управления, базите гранично-полицейски кораби и СОВН се ръководят от началници, които: 1. осъществяват общото и непосредственото ръководство, като ръководят, планират, организират и отговарят за дейността на подчинените им звена; 2. организират изпълнението на задачите, поставени от горестоящите им органи; 3. отговарят пред директорите на ГДГП и РДГП за дейността на ръководените от тях звена, а пред техните заместници – съобразно възложените им функции; 4. осъществяват взаимодействие на съответната територия с други структури на МВР, с други органи на държавна власт и на местно самоуправление съобразно функционалната си компетентност; 5. отговарят за стопанисването на предоставените на подчинените им звена имоти и вещи – държавна собственост; 6. налагат административни наказания и прилагат принудителни административни мерки в предвидените от закон случаи. В изпълнение на функциите си началниците по ал. 1 издават заповеди. В заповедта не е посочена конкретна точка от възможните хипотези по чл. 28 ал. 1 от ПУДМВР, разглеждащи правомощията на началниците на ГПУ, но съдът счита, че този пропуск не е съществен. От съдържанието на обжалваната заповед може да бъде направен несъмнен извод, че тя е издадена на основание чл. 28 ал. 3 във връзка с ал. 1 т. 1 от правилника и допуснатата непълнота в правната мотивация на акта няма съществен характер, защото не променя естеството на волеизявлението на ответника нито нарушава процесуалните права на адресатите. Заповедта е издадена в установената писмена форма. В нея липсва един реквизит – не е посочена възможността тя да бъде обжалвана. Този порок, обаче, няма за правна последица незаконосъобразност на акта, налагаща неговата отмяна. Липсата на този реквизит води единствено до приложението на чл. 140 ал. 1 от АПК, удължаващ срока за обжалване. В конкретния случай срокът за обжалване е спазен. Заповедта не противоречи на целта на закона, прогласена в чл. 2 от ЗМВР - защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението. Съдът не споделя тезата на жалбоподателя, че актът има санкционен характер, поради нейната недоказаност. В съдебното производство жалбоподателят не сочи с какво, персонално, се влошава положението му като служител в ГПУ – Резово, т. е. по какъв начин с издадената заповед е „санкциониран“ (израз, който съдът тълкува като поставяне в по – неблагоприятно положение спрямо останалите служители на полицейското управление, без да е развито дисциплинарно производство). Мястото на работа на К. е ГПУ – Резово (в чиито обхват са трите гранични общини). Естеството на функциите, които той осъществява, не е променено. Единствената очевидна фактическа последица от заповедта е, че за конкретно определен период от време К. е включен в рамките на друга ГОДГ, в рамките на същото ГПУ, която извършва същата дейност в друг район. Заповедта е материално законосъобразна. Съгласно чл. 54 от ЗМВР, районното управление на областната дирекция на МВР се ръководи от началник, който в изпълнение на функциите си издава заповеди. Началникът на ГПУ – Резово е получил разпоредително писмо от висшестоящ орган, в което му е разпоредено да организира ротация на до 30 % от състава на ГОДГ като мярка за превенция и противодействие на корупционни практики във връзка с антикорупционен план на министерството и Национална стратегия за превенция и противодействие на корупцията в Република България 2021 – 2027. В изпълнение на разпореждането, с обжалваната заповед служители от 01 ГОДГ и 02 ГОДГ в ГПУ – Резово са ротирани за периода 01 – 28.02.2026 година. Нито в разпореждането от заместник – директора на ГДГП, нито в правните норми и цитираните в заповедта план и стратегия, е изисквано при извършването на ротацията са се отчитат (или да се извършва проверка за) евентуални корупционни действия от страна на съответните служители, включени в нея. Не и указвано и отчитане на индивидуалните особености на професионалното поведение на съответния служител, на дисциплинарния му статус или на текущата му служебната оценка при извършването на ротация. По начина, по който е изготвено писмото от ГДГП (явяващо се фактическо основание за обжалваната заповед) на усмотрението на съответните началници на ГПУ (т.е. при оперативна самостоятелност) е оставено определянето на конкретните служители, с които да бъде изпълнено изискването за до 30 % ротация на състава на ГОДГ. Единствените две изисквания в указанията на горестоящия орган – за започване на ротацията от 01.01.2026 година и за състава, който следва да бъде ротиран (служителите в ГОДГ) – са спазени от ответника. Заповедта не е издадена на основание чл. 165 ал. 2 във връзка с § 1 т. 23 от ДР на ЗМВР, поради което и неизлагането на мотиви за наличието на „служебна необходимост“ по смисъла на закона, не съставлява нарушение. Заповедта не е и заповед за командироване, защото мястото на работа на жалбоподателя – ГПУ – Резово, не се променя. В жалбата двукратно са изтъкнати доводи, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като за разпоредената ротация на служителите се полагат командировъчни разходи („дневни, пътни и квартирни“). Този въпрос, обаче, не е предмет на процесната заповед и цитираните доводи нямат отношение към правния спор. Видно от представената преписка, ответникът е издал отделна изрична заповед № 4430з-599/29.12.2025 година, с която е разпоредил ротацията да се извършва без право на дневни и квартирни пари (л.26). Ако жалбоподателят твърди, че правата му по ЗМВР за заплащане на командировъчни разходи са засегнати с ротацията, това засягане не е резултат от обжалваната в настоящото производство заповед, а от заповед № 4430з-599/29.12.2025 година (друг акт с други правни последици), необжалвана в процеса. Съдът не констатира нарушение на материалноправни норми при издаването на обжалваната заповед. Като краен резултат, жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Изходът от оспорването обуславя възлагане на разноските по делото върху жалбоподателя. Жалбоподателят следва да заплати на Министерството на вътрешните работи (в чиято структура е органът - ответник) разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 102 евро, на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 12 от ЗВЕ, чл. 37 от ЗПП и чл. 143 ал. 3 от АПК. По изложените съображения, на основание чл.172 от АПК, съдът