Решение № 622 от 28.9.2022 г. на Административен съд - Хасково по дело № 545/2022 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба от Т.Г. •••, подадена чрез пълномощник - адв. С.Г. •••, против Заповед № СД-02-1 от 25.05.2022г., издадена от Министъра на правосъдието. Жалбоподателката счита оспорената заповед за незаконосъобразна. Твърди, че била нарушена предвидената в закона процедура по ангажиране на дисциплинарна отговорност. Сочи, че дисциплинарно-наказващият орган само формално изпълнил задължението си по чл.328е ал.1 от ЗСВ. Твърди, че по повод образуваното дисциплинарно производство били връчени две писма с искане за обяснения, но и в двете не се сочели конкретни факти и обстоятелства, по които се предоставя възможност на служителя за защита. Предвид това, правото на защита на лицето в хода на дисциплинарното производство било ограничено. На практика последното протекло без да се предостави възможност на служителя да даде относими обяснения, което опорочавало проведената процедура и било самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед, по аргумент на чл.328е ал.2 от ЗСВ. На следващо място се навеждат доводи, че липсвало извършено от лицето дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.328а ал.2 от ЗСВ. Сочи се, че дисциплинарната отговорност била вид юридическа такава, която се ангажирала при доказано дисциплинарно нарушение, т. е. при категорично установяване на следните кумулативно предвидени предпоставки: от фактическа страна – да е осъществено деяние, било то действие или бездействие; от обективна страна – да е налице несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение; от субективна страна – да е налице вина на дееца; да са налице правно релевантен резултат (вреда) и причинна връзка между деянието и резултата. Излагат се подробни съображения, въз основа на които се твърди, че в настоящия казус липсвало проявление на който и да било от посочените елементи от фактическия състав на дисциплинарната отговорност, което правело обжалваната заповед абсолютно незаконосъобразна и обуславяло нейната отмяна. На следващо място се сочи, че била нарушена разпоредбата на чл.328в от ЗСВ, като се навеждат доводи, че наказващият орган изобщо не провел такава дейност по преценка. В тази връзка се твърди, че критериите на чл.328в от ЗСВ били само бланкетно изброени в обжалваната заповед. Освен това, дори и да имало допуснато от лицето нарушение, наказващият орган изобщо не съобразил нито съпътстващите го обстоятелства, нито фактите и доказателствата, събрани в хода на дисциплинарното производство, което пък сочело за пълно неизпълнение на вменените от закона задължения на ангажиращия дисциплинарната отговорност орган, довело до неправилна преценка и било основание за отмяна на оспорената заповед. Наред с това, при определяне размера на наложеното наказание бил нарушен принципа на съразмерност, като дисциплинарнонаказващият орган нито отчел добросъвестността на оспорващата, нито взел предвид поведението на същата при констатиране на несъвместимостта – незабавно предприемане на действия по отстраняването на последната. По подробно изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на оспорената заповед. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа, чрез упълномощен представител. Ответникът – Министър на правосъдието, чрез процесуален представител в съдебно заседание и в писмена защита по делото ангажира подробни съображения за неоснователност на жалбата. Моли се последната да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на разноски представляващи юрисконсулско възнаграждение. Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, намира за безспорно установено от фактическа страна следното: Не е спорно по делото, че имената Т.Г. К. и Т.Г.С. са имена на жалбоподателката. На 26.11.2019г. между Министерство на правосъдието и Т.Г.С. е сключен трудов договор (л.171), съгласно който С. е назначена на длъжността съдия по вписванията при Районен съд – Харманли, считано от 29.11.2019г. На 29.11.2019г. между страните е подписан Акт за встъпване в длъжността. На същата дата Т.Г.С. е подписала декларация по чл.35, ал.1, т.1, вр. с чл. 36, ал.1 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество(л.117), в която декларирала, че към датата на заемане на длъжността – 29.11.2019г., не заема друга длъжност, която съгласно Конституцията или специален закон е несъвместима с положението й на лице заемащо публична държавна длъжност, не извършва дейност, която съгласно Конституцията или специален закон е несъвместима с положението й на лице заемащо публична длъжност, и няма налични обстоятелства несъвместими със заеманата от нея длъжност. Декларацията е изпратена от жалбоподателката в Миниистерство на правосъдието с придружително писмо от същата дата, заведено с рег. № 1100-1722/03.12.2019г. (л.116). Със Заповед №ЛС-04-525/28.09.2021г. на Министър на правосъдието ( л.142 ) е наредено образуване на проверка относно достоверността на декларираните факти в декларацията за несъвместимост на Т.Г.С. – съдия по вписванията в Районен съд – Харманли. В заповедта е определено длъжностното лице, което да извърши проверката и е указано за резултата от проверката да се изготви доклад. Заповедта е връчена на Т.Г.С. на 01.10.2021г. срещу подпис. След извършване на наредената със заповедта проверка, на 15.10.2021г. е изготвен доклад ( л.132 ), като във връзка с изложените в същия факти и обстоятелства са направени предложения за уведмяване на органите на прокуратурата, по отношение невярно деклариране от Т.С. обстоятелства в декларацията й от 29.11.2019г. по чл.35, ал.1, т.1, вр. с чл. 36, ал.1 от ЗПКОНПИ и за отправяне на запитване до МОН за проверка на водени от тях регистри, на автентичността на представена от Т.С. диплома за завършено висше образование. Докладът е изпратен до Министър на правосъдието с докладна записка, заведена в Министерство на правосъдието с регистрационен индекс 92-12-66 от 15.10.2021г. ( л.131 ). На база констатациите изложени в доклада, Главният инспектор на Инспектората на Министерство на правосъдието отправил предложение рег. индекс№ 92-12-66/18.11.2021г. до Министъра на правосъдието за образуване на дисциплинарно производство срещу Т.С.(л.126). Със Заповед №ИЗСВ-01-329 от 22.11.2021г., издадена от Министър на правосъдието ( л.125 ), е наредено да се образува дисциплинарно производство срещу Т.Г.С. – съдия по вписванията при Районен съд – Харманли и да се изискат писмени обяснения от Т.Г.С. – съдия по вписванията при Районен съд – Харманли, относно констатираните нарушения, изразяващи се в подписването на декларация на 29.11.2019г., в която е декларирала неверни обстоятелства, както и с непредприемане на действия от нейна страна в законоустановения срок за отстраняване на всички обстоятелства, свързани с несъвместимостта за заемане на длъжността. С писмо изх. №92-12-66/22.11.2021г. на Министерство на правосъдието ( л.124 ), адресирано до Т.Г.С., последната е уведомена, че със Заповед № ИЗСВ- 01-329 от 22. 11. 2021 г. е образувано дисциплинарно производство срещу нея за нарушения, представляващи виновно неизпълнение на служебните задължения по смисъла на чл.328а ал.1 във вр. с чл.328а ал.2 т.3 от ЗСВ. Посочено е, че на основание чл.328г ал.1 изр. първо ЗСВ, във връзка с чл.328д предложение второ ЗСВ и чл.328е ал.1 изречение второ предложение второ ЗСВ е издадена Заповед №ИЗСВ-01-329/22.11.2021г. на Министъра на правосъдието за образуване на дисциплинарно производство срещу нея. Отразено е, че в резултат на извършена проверка по преписка рег. №92-12-66/2021г. са установени нарушения, изразяващи се в подписването на декларация на 29.11.2019г., в която декларирала неверни обстоятелства, както и с непредприемане на действия от нейна страна в законоустановения срок за отстраняване на всички обстоятелства, свързани с несъвместимостта за заемане от нея на длъжността „съдия по вписванията“. С писмото е указано на С., че на основание чл.328е ал.1 изречение второ, предложение второ ЗСВ, в 7-дневен срок от получаване на писмото има право да представи писмени обяснения или възражения по направеното предложение за образуване на дисциплинарно производство. Посочено е, че в случай, че в указания срок не представи писмените си обяснения или възражения, ще се приеме, че такива не са дадени по нейна вина. Писмо изх. №92-12-66/22.11.2021г. и Заповед №ИЗСВ-01-329 от 22.11.2021г. са връчени на С. на 24.11.2021г. срещу подпис. С регистрационен индекс 92-12-66/29.11.2021г. ( л.119 ) в Министерство на правосъдието е заведено писмо (обяснение) от С., в което същата заявява, че на 29.11.2019г. не е подписвала и не ѝ е известна декларацията, в която декларирала неверни обстоятелства. Не била запозната и със съдържанието на визираната в писмо с изх. №92-12-66/22.11.2021г. и Заповед №ИЗСВ-01-329/22.11.2021г. декларация. С докладна записка, заведена с регистрационен индекс 92-12-66/08.12.2021г. в Министерство на правосъдието, изготвена от Г. Д. – Главен инспектор в Инспектората на Министъра на правосъдието по ЗСВ, адресирана до Министъра на Правосъдието, са описани установените обстоятелства по образуваното дисциплинарно производство и е посочено, че с оглед изложеното и въз основа на събраните писмени доказателства се поддържа становището, че Т.Г.С. – съдия по вписванията при Районен съд – Харманли, е извършила нарушения по смисъла на чл.328а ал.2 т.3 ЗСВ. След извършване на допълнително разпоредени, проверки, е изготвена докладна записка от Г. Д. – Главен инспектор в Инспектората на Министъра на правосъдието по ЗСВ, заведена с регистрационен индекс 92-12-66 #20 /03.02.2022г. в Министерство на правосъдието ( л.79 ). В същата, с оглед изложеното и въз основа на събраните писмени доказателства, се поддържа становището, че Т.Г.С. – съдия по вписванията при Районен съд – Харманли, е извършила нарушения по смисъла на чл.328а ал.2 т.3 ЗСВ. С писмо изх. №92-12-66/21 от 01.03.2022г. на Министерство на правосъдието ( л.66 ), С. е уведомена за констатираното в резултат на извършена допълнителна проверка. Указано е, че на основание чл.328е ал.1 изречение второ предложение второ от ЗСВ, в 7-дневен срок от получаване на писмото има право да представи писмени обяснения, като може да приложи и доказателства от значение за случая, както и да изложи възраженията си по направеното предложение за образуване на дисциплинарното производство. В случай, че в указания срок не представи писмените си обяснения, ще се приеме, че такива не са дадени по нейна вина. Писмото е връчено на С. на 04.03.2022г. срещу подпис. С регистрационен индекс 92-12-66/11.03.2022г.(л.60), в Министерство на правосъдието е заведено писмо (обяснение) от С., в което същата заявява, че в законоустановения едномесечен срок след встъпването си в длъжност подала декларация по чл.35 ал.1 т.2 от ЗПКОНПИ, в която декларирала всички необходими обстоятелства. Заявила, че всичко, декларирано и подписано от нея на 27.12.2019г. в декларацията по чл.35 ал.1 т.2 от ЗПКОНПИ, било вярно. Изготвена е нова докладна записка от Г. Д. – Главен инспектор в Инспектората на Министъра на правосъдието по ЗСВ, заведена с регистрационен индекс 92-12-66/15.03.2022г. в Министерство на правосъдието, в която е посочено, че предвид изложеното в същата и въз основа на събраните писмени доказателства следва да се приеме становището, че съдията по вписванията при Районен съд – Харманли Т.Г.С. е извършила нарушение, представляващо виновно неизпълнение на служебните задължения по смисъла на чл.328а ал.1 във вр. с чл.328а ал.2 т.3 ЗСВ. Със Заповед №СД-02-1/25.05.2022г., издадена от Министър на правосъдието, на Т.Г.С., на длъжност „съдия по вписванията“ при Районен съд – Харманли е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ по чл.328б ал.1 т.4 ЗСВ за това, че е декларирала неверни факти и обстоятелства пред органа по назначаването при подаване на декларацията за несъвместимост по чл.35, ал.1, т.1 във връзка с чл.36, ал.1 ЗПКОНПИ на 29.11.2019г. и за това, че не е предприела действия за заличаването си като управител на фирма „СГ 1116“ ЕООД в Търговския регистър в срока по чл.36 ал.3 ЗПКОНПИ, а е продължила да осъществява дейност през продължителен период от време – от 29.11.2019г. до 14.10.2021г., през който е заемала длъжността „съдия по вписванията“, с които действия и бездействия умишлено и виновно е извършила нарушения на служебните си задължения по чл.286а ал.2 ЗСВ и е накърнила престижа на съдебната власт и на органа по назначаването – дисциплинарно нарушение по чл.328а ал.2 т.3 от ЗСВ. Заповедта е връчена на лицето на 31.05.2022г. срещу подпис. Със Заповед №СД-01-487/25.05.2022г., издадена от Министър на правосъдието ( л.54 ), на основание чл.330 ал.2 т.6 от Кодекса на труда, във връзка с чл.328а ал.2 т.3 и чл.293 от Закона за съдебната власт, е прекратено трудовото правоотношение по Трудов Договор №СД-01-600/26.11.2019г. с Т.Г.С., на длъжност „Съдия по вписванията“ при Районен съд – гр. Харманли, поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл.328а ал.2 т.3 от Закона за съдебната власт, считано от датата на връчване на Заповед №СД-02-1/25.05.2022г. на Министъра на правосъдието. Заповедта е връчена на лицето на 31.05.2022г. срещу подпис. Жалбата срещу Заповед №СД-02-1/25.05.2022г., издадена от Министър на правосъдието е подадена на 09.06.2022г. (л.27) директно пред Административен съд – Хасково и заведена с вх. № 3917 от 10.06.2022г. При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи: Жалбата е подадена законоустановения срок от лице с правен интерес и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. В случая процесната заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.328е, ал.1 от Закона за съдебната власт. Оспорената заповед отговаря на изискванията за форма визирани в чл. 328ж от Закона за съдебната власт, вр. с чл. 59, ал.2, т.4 от АПК – издадена е в писмен вид и съдържа както фактически, така и правни съображения които си кореспондират и позволяват да се установят съображенията на органа да наложи съответното дисциплинарно наказание на жалбоподателката. В заповедта е възприето, че жалбоподателката е декларирала неверни обстоятелства пред органа по назначаването свързани с несъвместимост на изпълняваната от нея длъжност „съдия по вписванията“, тъй като в декларацията по чл.35, ал.1, т.1 от ЗПКОНПИ не е посочено обстоятелството, че към датата на подписването й е управител и едноличен собственик на капитала на „СГ 1116“ ЕООД, и е осъществявала дейност като едноличен търговец ЕТ“Стилиян –Т. ••• - обстоятелства водещи до несъвместимост с длъжността“съдия по вписванията“ по смисъла на чл. 107а, ал.1, т.2 от КТ, вр. с чл. 293 от ЗСВ. Дисциплинарно наказващият орган е приел също и че несъвместимостта свързана с „СГ 1116“ЕООД, гр. Л., не е отстранена в срока по чл.36, ал.3 от ЗПКОНПИ, а същевременно Т.С. е продължила да осъществява дейност с посоченото дружеството и за периода от 29.11.2019г. до 14.10.2021г. през което време е заемала и длъжността“съдия по вписванията“ при РС-Харманли. Според дисциплинарно наказващият орган с тези си действия и бездействия жалбоподателката е извършила нарушение на служебното си задължение въведено с чл. 286а, ал.2 от ЗСВ, тъй като по този начин умишлено, при форма на вина косвен умисъл, не е изпълнила задължението си да опазва престижа на професията, което от своя страна е довело до накърняване престижа на съдебната власт и на органа по назначаването - представляващо дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 328а, ал.2, т.3 от Закона за съдебната власт. В оспорената заповед следователно се съдържа подробно описание на фактите и обстоятелствата във връзка с дисциплинарното нарушение – посочени са конкретните действия, респ. бездействия на наказаното лице, причинната връзка между тях и настъпилите вследствие последици, като са обективирани и изводите на ответника относно съставомерните признаци на нарушението от обективна и субективна страна. В заповедта се съдържа и необходимата обосновка касателно съобразяване вида на наказанието с тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, и поведението на нарушителя, поради което не е допуснато нарушение на формата свързано с посочените в чл.328в от ЗСВ изискуеми реквизити. При извършената служебна проверка съдът не констатира при провеждане на дисциплинарното производство да са допуснати нарушения на административно-производствените правила, от категорията на съществените такива, даващи основание за отмяна на заповедта само на процесуално основание. Административното производство по налагане на дисциплинарното наказание е открито със заповед на Министъра на правосъдието, издадена на основание чл. 328г, ал.1, изр.1-во от ЗСВ и на база съответно предложение изготвено от компетентен по смисъла на чл. 328д от ЗСВ орган – главен инспектор при Инспектората на Министерство на правосъдието при спазване преклузивните срокове посочени в чл.328г, ал.3, изр.2-ро вр. с чл. 328, ал.1 от ЗСВ, течащи от разгласяването на деянието извън съдебната система. За да е налице публично оповестяване на деянието - съгласно константната практика на Върховният административен съд, не е задължително деянието да е извършено на публично място, а е необходимо да е станало известно или да е възможно да станат достояние и на други лица по начин по който това да би могло да се отрази негативно върху авторитета на Министерство на правосъдието или на съдебната система като цяло. В случая, с оглед спецификата на проявлението на твърдяното дисциплинарно нарушение, продължителността на осъществяване на бездействието, фактът, че обстоятелството, че оспорващата е имала участие в действащо търговско дружество едновременно с изпълнение на длъжността „съдия по вписванията“, което би могло да стане известно на неопределен кръг от лица, вследствие на което са налице доказателства, че към 27.01.2022г. ( на която дата е изготвена справка от Т“ДАНС“ – Хасково, постъпила в Министерство на правосъдието с писмо рег. индекс 11-00-187/10.02.2022г. ), то тази информация безспорно вече е била публично достояние и на други лица извън съдебната система, то не може да се приема че е допуснато нарушение свързано с изискванията за срочността на образуване на дисциплинарното производство. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена след като на наказаното лице преди това е дадена двукратно възможността в посочения q в чл. 328е, ал.2 от ЗСВ срок q да представи писмени обяснения и възражения, от които свои права адресата на заповедта се е възползвал, като с вх. № 92-12-66 #15 от 29.11.2021г. и респ. с вх. № 92-12-66 от 11.03.2022г. е предоставила обяснения. Не може да се приеме, че органът само формално е изпълнил задълженията си по чл. 328е, ал.1 от ЗСВ – освен заповедта за образуване на дисциплинарно производство, на жалбоподателката е връчено и писмо изх. № 92-12-66 от 22.11.2021г., в което е посочено, че дисциплинарното производство се образува във връзка с извършена проверка за достоверността на декларирани от оспорващата факти и обстоятелства в декларация за несъвместимост. Посочено е също и че при извършена проверка по преписка рег. № 92-12-66 от 2021г. е установено деклариране неверни обстоятелства в декларация от 29.11.2019г. и непредприемане на действия в законоустановения срок за отстраняване на всички обстоятелства свързани с несъвместимостта със заемана длъжност. Същите обстоятелства са посочени и в заповедта, с която е образувано дисциплинарното производство.Следователно при получаването им на 24.11.2021г. жалбоподателката е била наясно за какви относими факти и обстоятелства й се предоставя възможност да предостави писмени обяснения и възражения. Предвид, че подадената при встъпването й в длъжност декларация за несъвместимост е само една, то няма как да се приеме, че оспорващата не е била наясно със съдържанието й. Действително заповедта е издадена при неспазване визирания в чл. 328г, ал.2, изр.1-во от ЗСВ тримесечен срок от откриване на дисциплинарното производство. По аргумент от изр. 2-ро на същата разпоредба следва да се приеме, че този срок е инструктивен и неспазването му не влече след себе си отмяна на административният акт. Не се установява и нарушение на чл.34 от АПК, вр. с чл.328л от ЗСВ, доколкото нито се твърди, нито към преписката се съдържат доказателства за това жалбоподателката да е поискала да бъде запозната с документите съдържащи се в административната преписка и това право да й е било отказано от административният орган. По отношение основният спорен по делото въпрос, а именно съответствието на оспорената заповед с материалният закон, съдът намира следното: Дисциплинарната отговорност се ангажира при доказано дисциплинарно нарушение, което изисква да е установено от фактическа страна деянието ( действие или бездействие ), от обективна страна да е доказана неговата противоправност ( обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение ), от субективна страна да е налице вина на дееца във връзка с установен правнорелевантен резултат и да е налице причинна връзка между деянието и резултата. Само и единствено при установяване на всички елементи на нарушението от обективна и от субективна страна може да се приеме, че законосъобразно е ангажирана дисциплинарната отговорност на наказаното лице. В § 1, т.7 от ДР на ЗПКОНПИ е дадено легално определени ена понятието „несъвместимост“ според която това е заемането на друга длъжност или извършването на дейност, която съгласно Конституцията или закон е несъвместима с положението на лицето като заемащо висша публична длъжност. Статутът на съдиите по вписвания е уреден в Глава 13 на Закона за съдебната власт. За неуредените в същата глава случай и на основание чл.293 от ЗСВ приложими са разпоредбите на Кодекса на труда.