Решение № 2363 от 26.6.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 12636/2024 г.

Производството е по реда на чл. 58д - чл. 63 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по жалба на А. П. А. срещу Наказателно постановление № 145 от 20.05.2024 г., издадено от П.Й.М. - Началник на 05 РУ-СДВР, с което на жалбоподателя А. П. А. на основание чл. 257, ал. 1 от Закон за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 /сто/ лева, за нарушение на чл. 64, ал. 2 от ЗМВР. В жалбата си А. П. А. сочи, че не е извършил деянието, за което е ангажирана отговорността му, както и че издаденото наказателно постановление е неправилно, неясно и неотговарящо на действителността, като в него не е записано точно какво разпореждане му е дадено и не е изпълнил. С оглед на изложеното и жалбоподател А. А. моли съдът да отмени обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят А. П. А. редовно призован се явява лично и с пълномощника си - адв. Т. Р. от САК, който пледира съдът да уважи жалбата и да отмени процесното наказателно постановление. В тази връзка адв. Т. Р. от САК пледира, че издаденото полицейско разпореждане не е било ясно, както и че полицейският служител издал разпореждането не се е убедил в това, че адресатът на разпореждането е успял да възприеме ясно и точно същото. Излага аргументи, че при липсата на яснота относно възприятието на съответното разпореждане, последното следва да се приравни въобще на липсата на такова разпореждане. Жалбоподателят А. П. А. се присъединява към изложеното от повереника си адв. Т. Р. от САК. Административнонаказващият орган – Началник на 05 РУ – СДВР, редовно призован, се представлява от главен юрисконсулт К.В.Г. с пълномощно по делото, която оспорва жалбата и пледира обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. В тази насока и същата сочи, че отправеното към жалбоподателя полицейско разпореждане е било едно и също по същество, но отправено многократно и че същият е разбрал какво му е било разпоредено, което се потвърждава и от факта, че е подписал съставени му акт, като е отбелязал, че няма възражения срещу същия. С оглед изхода на делото гл. юрк. В. - Г. моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР като прави и възражение за прекомерност на евентуално претендираното адвокатско възнаграждение от въззивника. В представени писмени бележки от главен юрисконсулт Калина В. – Г., пълномощник на Началника на 05 РУ – СДВР се навеждат пространни доводи за правилност и законосъобразност на издаденото наказателно постановление и се иска съдът да потвърди същото. Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи от страните, приема за установено следното от фактическа страна: На 12.02.2024 г., около 22:00 часа, свидетелят Ж. Л. – командир на отделение при ОСПС - СДВР, заедно с негови колеги патрулирали в гр. София, в района на ж.к. „Сухата река“, при което получили сигнал за нанесен побой. Сигналът бил подаден от жалбоподателя А. А.. При пристигане на ул. „,,•••'' пред ,,•••'' в гр. София свид. Л. и колегите му установили жалбоподателя А. А., който се намирал в паркиран лек автомобил, видимо употребил алкохол и с видими следи от упражнено върху него физическо насилие и кръвотечение от главата. След като полицейските органи го запитали какво се е случило, жалбоподателят споделил, че отишъл да вземе пари, които му дължал негов приятел, но вместо да му върне парите, последният му нанесъл побой. Впоследствие жалбоподателят А. А. отказал медицинска помощ, предложена му от служителите, като в същото време отказал да подаде и жалба срещу своя приятел - побойник. Тъй като жалбоподателят А. се намирал на шофьорската седалка, зад волана, при работещ двигател, свидетелят Л. и колегите му предупредили водача да не шофира в това състояние, но без да го санкционират, след което си тръгнали. Около 30 минути по-късно, същият екип полицейски служители отново засекли автомобила, управляван от жалбоподателя наблизо, като този път моторното превозно средство било приведено в движение и по предницата на същото имало видими щети като от претърпяно пътно-транспортно произшествие. Свидетелят Л. и колегите му спрели за проверка управлявания от жалбоподател А. автомобил, като А. отново бил видимо пиян, леко агресивен и демонстриращ явно желанието си да напусне района на проверката. В допълнение същият отказал да изпълни и отправени към него в устна форма неизвестни разпореждания на полицейските органи, като искал да ходи да си допие. Поради видимите по автомобила на жалбоподателя щети, свидетелят Л. решил да провери дали около мястото на проверката няма други ударени коли, малко след което последният констатирал два ударени автомобила и една ограда на новострояща се метростанция. Свидетелят Л. и колегите му решили да поискат съдействие от екип на „Пътна полиция“, за да бъде тестван водачът за алкохол, като през цялото време жалбоподател А. бил агресивен и обиждал колежката на свид. Л. и искал да напусне района на проверката. Въз основа на посочените обстоятелства свидетелят Ж. И. Л. съставил срещу жалбоподателя А. П. А. акт за установяване на административно нарушение (АУАН) бл. № 0524795 от 12.02.2024 г. за извършено от него нарушение по чл. 64, ал. 2 от ЗМВР. АУАН бил предявен на жалбоподателя А. незабавно след съставянето му като същият го подписал без възражения. Възоснова на АУАН е издадено и атакуваното Наказателно постановление № 145/20.05.2024 г. от Началник на 05 РУ – СДВР П.Й.М., с което на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР, за извършено нарушение по чл. 64, ал. 2 от ЗМВР, на жалбоподателя А. П. А. е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лв. По доказателствата: Изложената фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитания в съдебното следствие свидетел Ж. Л., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК. В основата на своите фактически изводи настоящият съдебен състав постави гласните доказателствени средства, съдържащи се в показанията на посочения полицейски служител – свид. Ж. Л., който пред съда излага добросъвестно, хронологично последователно и в пълнота непосредствените си възприятия и впечатления, свързани с процесния случай. Съдът намира, че в показанията на този свидетел се явяват достоверен и надежден източник на информация относно мястото на проверката, приблизителното време на процесната случка, повода за предприетата спрямо жалбоподателя А. А. проверка и дадените на последния устни разпореждания от органите на реда. Настоящият съдебен състав намира показанията на свид. Л. за достоверни, логични, изчерпателни и намиращи подкрепа в останалия събран по делото доказателствен материал. Цялостният анализ на събраната доказателствена съвкупност позволява да се установят релевантни обективни и субективни обстоятелства, относими към предмета на доказване - мястото, ориентировъчния час и участникът в процесната случка, предприетите от полицейските служители действия спрямо жалбоподателя, повода за това, дадените на последния полицейски разпореждания и поведението на жалбоподателя в тази насока. Въз основа на установените фактически обстоятелства съдът направи следните правни изводи: Жалбата изхожда от легитимирана страна, депозирана е в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2, изр. 1 от ЗАНН и е насочена срещу подлежащ на обжалване административнонаказателен акт, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. В настоящото производство районният съд следва да провери изцяло законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя по арг. от чл. 314, ал. 1 вр. с чл. 84 от ЗАНН. След извършена цялостна проверка, настоящият съдебен състав констатира, че така съставеният АУАН и атакуваното наказателно постановление са издадени в предвидената от закона писмена форма, при спазване на установения ред и при спазване на сроковете, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Налице е също така редовна процедура по връчване и на двата процесуални документа на жалбоподателя А. А.. В същото време обаче съдът счита, че липсват доказателства относно компетентността както на административнонаказващия орган, издал обжалвания санкционен акт, така и на актосъставителя, съставил предхождащия процесното постановление АУАН. Така съгласно разпоредбата на чл. 267, ал. 1 от ЗМВР, актове за установяване на административни нарушения относно нарушения по ЗМВР могат да се съставят от полицейски органи, които са оправомощени изрично от министъра на вътрешните работи. В тази връзка по делото не се установиха или ангажираха доказателства, че към датата на изготвяне на процесния АУАН свидетелят Л., заемащ длъжност „командир на отделение“ при ОСПС-СДВР е бил оправомощен за съставяне на актове за установяване на административни нарушения съгласно чл. 267, ал. 1 от ЗМВР. Аналогично на изложеното, в кориците на делото отсъстват обективни данни, които да обусловят компетентността на административнонаказващия орган в лицето на Началника на 05 РУ-СДВР да издава наказателни постановления като процесното. В тази насока също не са ангажирани доказателства, които да изпълнят императивното изискване, заложено в чл. 267, ал. 2 от ЗМВР, според която норма „Наказателните постановления се издават от Министъра на вътрешните работи или от оправомощени от него длъжностни лица“. На следващо място настоящата инстанция намира, че в случая не са изпълнени изискванията по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН относно законово установения минимум на необходимото съдържание на АУАН и НП. Както в АУАН, така и в процесното Наказателно постановление е допуснато съществено процесуално нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, респективно на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, инкорпориращи изискването и в двата процесуални документа да се съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е било извършено. В настоящия случай и в двата акта твърде оскъдно и лаконично е описано поведението на жалбоподателя А. А., като е посочено единствено, че на процесната дата, в процесното време и на процесното място същият, при извършване на полицейска проверка, не изпълнява ясно издадено устно полицейско разпореждане, като се опитва да осуети проверката и да я напусне. В така очертаните оскъдни словесни рамки на описанието на нарушението не са посочени конкретните действия, с които се твърди, че жалбоподателят А. не е изпълнил издаденото устно разпореждане като наред с това не става ясно и естеството на отправеното устно разпореждане, а именно в какво конкретно се е изразило то. Отделно от това, за самостоятелно и независимо нарушение на процесуалните правила следва да бъде признато и несъответствието на така описаното нарушение с вменената за нарушена законова разпоредба. В тази връзка, посочената за нарушена норма в АУАН и НП – именно тази на чл. 64, ал. 2 от ЗМВР не съдържа и съответно не предписва конкретно задължение, а правомощие на полицейските органи, като в допълнение на така приведената правна квалификация е следвало да се посочи за нарушена разпоредбата на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР, която предвижда, че разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение. Последната от своя страна следва да се обвърже с разпоредбата на чл. 64, ал. 2 от ЗМВР, за да се конкретизира по този начин, че е издадено устно полицейско разпореждане. Поради изложеното съдът намира, че е налице несъответствие между описано и вменено за извършено деяние, тъй като същото, квалифицирано по чл. 64, ал. 2 от ЗМВР, не осъществява състав на административно нарушение, изразяващо се в неизпълнение, т.е. в бездействие. Така посочените по-горе нарушения, допуснати при съставяне на АУАН и издаване на процесното НП не биха могли да бъдат санирани в хода на съдебното производство, тъй като съдът няма компетентност да изменя фактите, приети от административнонаказващия орган, да допълва обстоятелствената част на НП и да преквалифицира тези факти. Предвид изложеното, макар да се установи, че действително А. А. не е изпълнил устното разпореждане на полицейския орган, то обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно. При този изход на делото право на разноски има жалбоподател А. П. А., който обаче не претендира такива, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски районен съд,