Решение № 154 от 12.1.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 18883/2024 г.

С исковата молба ищецът Я. Д. Д., ЕГН ••••••••••, с адрес гр. П., ул. "П. Д. П." •••••, е предявил против Н. П. Б., ЕГН ••••••••••, и Л. П. Б., ЕГН •••, и двамата с адрес с. П., ул. "В. Т. "•••, иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответните страни да премахнат водопроводно отклонение от главен уличен водопровод на ул. „Т.“ в с. П. (с идентификатор № •••••), преминаващо по цялата дължина на западната част на поземлен имот с идентификатор № •••••, под изградената в имота селскостопанска аптека с идентификатор № •••••.* и оранжерия, разположена от югозападната част на сграда с идентификатор № •••••.*, както и през пътеките и озеленяването в имота и в близост до жилищната сграда с идентификатор № •••••.*, който захранва с вода съседния имот с идентификатор № ••••• – собственост на ответните страни. В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор № ••••• по КК на с. П., с адрес ул. „Т.“ № •••, ведно с построените в него сгради и съоръжения, по силата на договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № ••••• г. Сочи, че построения в имота гараж е преустроен съгласно издадено разрешение за това в търговски обект, представляващ селскостопанска аптека с идентификатор № ••••••. Твърди, че в имота е изградена и оранжерия със стоманено-стъклени елементи, разположена от югозападната част на сграда с идентификатор № •••••.*. Твърди, че с времето в селскостопанската аптека се появили проблеми от строителен и конструктивен характер – влажни и мокри петна по стените и пода, пукнатини в настилката /пода/ на сградата, напукване на стените на сградата, след което започнали процеси като разместване, пропадане и падане на елементи от алеята около сградата. Твърди, че установил, че проблемите са причинени от назаконно преминаваща през имота му водопроводна тръба, захранваща с питейна вода съседния имот с идентификатор № •••••, собственост на ответните страни, придобит на основание наследствено правоприемство от П. Н. Б.. Сочи, че след проучване на документацията относно водопроводната мрежа на с. П., установил, че съседния поземлен имот с идентификатор № •••••, собственост на ответните страни неправомерно се е свързал към водопроводната мрежа с тръба, преминаваща под селско-стопанската аптека, подземно по цялото протежение на имота на ищеца към техния имот и под изградената в имота оранжерия. Твърди, че провел разговор с ответните страни, но ответникът Н. Б. отказал да поправи захранването си с питейна вода от правилното му място, а именно - откъм ул. „В. Т.“ в с. П., поради което депозирал сигнал до Община Родопи. Поддържа, че е осъществена проверка, която установила, че водоснабдяването на поземлен имот с идентификатор № ••••• се осъществява от водопроводно отклонение от главен уличен водопровод на ул. „Т.“ и преминава по цялата дължина на западната част на собствения на ищеца имот идентификатор № •••••, като това водопроводно захранване е изградено в нарушение на чл. 193, ал. 1 и чл. 192, ал. 4 от ЗУТ и Наредба № 4/14.09.2004 г. Твърди, че при проверката било установено, че има техническа възможност правилно и законосъобразно да се осъществи присъединяването на имота на ответните страни от ул. „В. Т.“, на която има изграден уличен водопровод и към която са включени всички живеещи на тази улица в селото. В този смисъл били дадени указания до ответните страни, но последните не предприемат действия за осъществяване на процедура по присъединяване. Поддържа, че наличието на посоченото водопроводно отклонение създава пречки за упражняване на правото му на собственост, като създава риск от наводнение в имота и от разрушаване на сградите. По така изложените съображения моли за уважаване на предявения иск. В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответните страни - Н. П. Б. и Л. П. Б., са депозирали отговор на исковата молба, в който излагат съображения за нейната неоснователност. Не оспорват обстоятелствата относно изложените твърдения за правото на собственост на страните, както и че от ул. „Т.“ е прекарано водопроводно отклонение за захранване на имота на ответните страни с вода, което пресича имота на ищеца. Оспорват изложените в исковата молба твърдения, че свързването към водопроводното отклонение е осъществено от ответните страни, респ. техния наследодател, че последното е незаконно и преминава под оранжерията и гаража, намиращи се в имота на ищеца, както и че в резултат на повреда в водопроводното отклонение са възникнали течове. Твърдят, че не са собственици на водопроводното отклонение и исковата претенция неправилно е насочена към тях, като при нейното уважаване ще се достигне до унищожаване на чуждо имущество. Поддържат, че водопроводното отклонение е изградено през 80-те години на XX век по искане на наследодателя на ответните страни до Общинския народен съвет за снабдяване на имота му с вода. Сочат, че водопроводното отклонение е изградено със средствата на местната власт, ръководеща и стопанисваща водопроводните мрежи на основание чл. 48, ал. 1 ЗТСУ (отм.). Твърдят, че на основание чл. 19, ал. 1 Закона за водите водопроводното отклонение е собственост на общината, като при наличие на възникнали течове исковата претенция следва да се насочи към съответната община или ВиК оператор. Излагат пред съда, че при възникнал теч през 90-те години на XX век последният бил отстранен от тогавашното водоснабдително дружество и за негова сметка. При условията на евентуалност сочат, че водопроводното отклонение е собственост на Държавата на основание чл. 91, ал. 1 ЗС. Поддържат, че независимо от законността на водопроводното отклонение, предявеният иск следва да се приеме за неоснователен, доколкото не пречи на ищеца да упражнява в пълнота правото си на собственост. Сочат, че от изложените в исковата молба твърдения може да се направи извод, че пречки за упражняване на правото на собственост на ищеца не създава самото водопроводно отклонение, а евентуалното наличие на повреда в последното и теч. Считат, че течовете и влагата в гаража и оранжерията на ищеца не се дължат на водопровода, доколкото не е налице намалено водоподаване в техния имот. в този смисъл поддържат, че течовете са възникнали в резултат на подпочвени води. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск. Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Районен съд – Пловдив е сезиран с иск с правно основание чл. 109 ЗС. Искът с правно основание чл. 109 ЗС е иск за защита на правото на собственост от въздействия, които друго лице (включително съсобственик) извършва върху имота на ищеца, или поддържа неправомерни състояния, които смущават пълноценното и в пълен обем упражняване на собственическите права на ищеца. Разпоредбата на чл. 109 ЗС регламентира негаторния иск (actio negatoria) и дава защита на правото на собственост от всяко нарушение, без да е необходимо да е нарушено владението. Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС за уважаването на иска по чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че е собственик на имота, че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), че това въздействие създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените (чл. 50 ЗС). Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело. Понякога естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем. С определението за насрочване на делото и на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК съдът е отделил за безспорни между страните следните обстоятелства: че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор № •••••, ведно с изградените в имота сгради, че ответните страни са собственици на поземлен имот идентификатор № •••••, който се захранва с вода чрез водопроводно отклонение от главен уличен водопровод на ул. „Т.“ в с. П. (с идентификатор № •••••), преминаващо по през поземлен имот с идентификатор № •••••. От представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № •••••, се установява, че ищецът е придобил собствеността по отношение на дворно място в с. П. с площ от 662 кв.м., съставляващо парцел XI – ТКЗС от кв. 51 по плана на селото, заедно с масивната жилищна сграда, построена в мястото съгласно одобрен архитектурен проект и строително разрешение № 34/1975 г. От представената по делото скица на поземления имот, издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. Пловдив, се установява, че дворното място, представляващо парцел XI от кв. 51 по плана на с. П. е идентично с поземлен имот с идентификатор № ••••• по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-86/10.12.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес с. П., ул. „Т.“ № •••, с площ от 673 кв.м., предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м.), с номер по предходен план – квартал ••, парцел XI, при съседи: поземлен имот с идентификатор № •••••, поземлен имот с идентификатор № •••••, поземлен имот с идентификатор № ••••• и поземлен имот с идентификатор № •••••. Следователно установява се, че ищецът е собственик на процесния поземлен имот с идентификатор № •••••, ведно с изградената в имота жилищна сграда на основание договор за дарение. Между страните не е налице спор, че в имота е изграден гараж, който се ползва за селскостопанска аптека, както и че в имота е изградена и оранжерия със стоманено-стъклени елементи, разположена от югозападната част на сграда с идентификатор № •••••.*. Ищецът е станал собственик на гаража по силата на приращението на основание чл. 92 ЗС, като се установява, че гаражът е законно преустроен в помещение за търговска дейност, за което е представено Разрешение за строеж № 161/01.08.2000 г. и Акт за узаконяване № 27/28.07.2000 г. Не е налице спор между страните, че този обект на допълващото застрояване се ползва с предназначение за селскостопанска аптека. В производството по делото не е налице спор, че в имота ищецът е изградил оранжерия, като не се твърди, че последната е трайно прикрепена към земята, поради което последната представлява собствена на ищеца движима вещ, разположена в недвижимия имот. Установява се, че по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № •••••., П. Н. Б. е придобил собствеността по отношение на празно дворно място с площ от 505 кв.м., съставляващо парцел XIII в кв. ••, находящо се в с. П., заедно с една чешма, 16 бетонни кола с мрежа и 18 кубика камъни в това място. От представената по делото скица на поземления имот, издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. Пловдив, се установява, че дворното място, представляващо парцел XIII от кв. 51 по плана на с. П. е идентично с поземлен имот с идентификатор № ••••• по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-86/10.12.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес с. П., ул. "В. Т. "•••, с площ от 524 кв.м., предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м.), с номер по предходен план – квартал •••, парцел XIII, при съседи: поземлен имот с идентификатор № •••••, поземлен имот с идентификатор № •••••, поземлен имот с идентификатор № •••••, поземлен имот с идентификатор № ••••• и поземлен имот с идентификатор № •••••. Установява се, че П. Н. Б. е починал на ••••• и е оставил за свои законни наследници ответните страни – Л. П. Б. – съпруга и Н. П. Б. – син. Следователно установява се, че ответните страни са придобили собствеността по отношение на поземлен имот с идентификатор № ••••• на основание наследствено правоприемство от П. Б., ведно с построената в имота сграда, изградена на основание Строително разрешение № 43/22.10.1979 г., представено по делото. В този смисъл ищецът е материалноправно легитимиран да предявя иска с правно основание чл. 109 ЗС за защита на правото му на собственост, като ответните страни са легитимиран да отговарят по така предявения иск в качеството им собственици на съседния имот с идентификатор № •••••. По делото е постъпило писмо от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, в което е посочено, че в архива на дружеството не се съдържа информация кога и от кого са извършени дейности по присъединяване към водопроводната мрежа на имот с адрес с. П., ул. "В. Т. "•••, като не е установена информация или документи за установени или отстранени аварии за имот с идентификатор № ••••• в с. П., ул. „Т.“ № ••• или ул. "В. Т. "•••, както и такива за изграждане на водопровод, захранващ ул. "В. Т. "•••. В производството по делото е прието без възражения на страните заключението на вещото лице Н. П. по допуснатата от съда съдебнотехническа експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че последното е осъществило оглед на имота на ищеца на 12.04.2025 г. и на имота на ответните страни на 28.11.2025 г. Вещото лице е установило, че под имота на ищеца по делото преминава водопроводно отклонение за питейна вода от към ул. „Т.“, което да се ползва и да захранва имота на ответниците, като водопроводът е успореден на западната имотна граница на поземлен имот с идентификатор № ••••• и отстои на около 1 метър източно от нея. Вещото лице е установило, че водопроводното отклонение се ползва от ответниците и завършва в жилищната сграда с открито развит водомерен възел на западната стена на стълбищната клетка на сутеренния етаж, като е монтирано измервателно средство на водомерния възел – водомер с фабричен № ••••• и поставена пломба от „ВиК“ – Пловдив, Родопи, което отчита потреблението на питейна вода. Посочено е, че изграденият водомерен възел не е изграден на правилното място, съгласно изискванията на ВиК оператора - изискванията на чл. 11, ал. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и Общите условия на оператора При изготвяне на заключението вещото лице се е снабдило със съдебно удостоверение и е направило проверка в Отдел „Инвестиционна политика и строителство“ към Община Родопи, като е установило, че в архива на Общината липсват данни за строителство на водопроводно отклонение от уличен водопровод по ул. „Т.“, преминаващо под имот с идентификатор № ••••• в с. П., ул. „Т.“ № ••, който да захранва с питейна вода имот с идентификатор № ••••• в с. П., ул. "В. Т. "•••. Вещото лице е установило, че процесното водопроводно отклонение не е отразено в подземния кадастър на Общината. С оглед изложеното вещото лице е посочено, че не са открити строителни книжа, установяващи начина на изграждане на захранването с питейна вода за имота на ответниците. Вещото лице е установило, че трасето, по което преминава този водопровод през имота на ищеца, е успоредно и отстоящо на около 1 м. източно от западната имотна граница на имота на ищеца; дължината на трасето на водопроводното отклонение от водовземната скоба (фасонна част) от уличния водопровод по ул. „Т.” до южната имотна граница на имота на ищеца, е около 35 метра, като в тази дължина е включено разстоянието по права линия от водовземната скоба на уличния водопровод по ул. „Т.” до южната имотна граница на поземлен имот с идентификатор № ••••• с поземлен имот с идентификатор № •••••, измерено от КАИС, което е около 32, 74 м., като не отчита възходящата денивелацията на скатния терен - около 3+4 м. от ул. „Т.” до нивото на имота на ответниците по делото. Експертът е посочил, че северният участък от водопроводното отклонение с дължина около 11, 11 м. - разстоянието от водовземната скоба на уличния водопровод по ул. „Т.” до южната фасада на едноетажната постройка на агроаптеката, преминава подземно под сградата на агроаптеката и бетонирания ивичен участък от южния тротоар на ул. „Т.” (бетоновия праг пред входа на агроаптеката); че средният участък от водопроводното отклонение, с дължина около 11, 01 м. - разстоянието от южната фасада на сградата на агроаптеката до северната остъклена фасада на оранжерията, преминава под незастроен участък от двора на имота на ищеца; че южният участък от водопроводното отклонение, с дължина около 10,62 м. - разстоянието от северната остъклена фасада на оранжерията до южната имотна граница в имота на ищеца,, преминава подземно под изградената оранжерия в южната част на двора на поземлен имот с идентификатор № •••••. В заключение вещото лице е посочило, че върху северния и южния участък на процесното водопроводно отклонение с обща дължина около 22 м., са разположени сгради и съоръжения, като върху северния му участък е разположена едноетажната сграда на агроаптеката, а върху южния му участък е монтирана оранжерията в имота на ищеца. Вещото лице е посочило, че за наличие на отражение на водопроводното отклонение върху разположените над него сгради и съоръжения, не може да се даде еднозначен отговор. При огледа в имота на ищеца вещото лице е констатирало: наличието на множество пукнатини в мозаечния под и избила влага при входа на селскостопанската аптека от към ул. „Т.”; че дървената входна врата от северната улична регулация е изметната от влагата, като същата, трудно се отваря, тъй като вратата опира на повдигнатия участък от подовата настилка; множество пукнатини и избила влага се по стените и пода в южната част на коридора, след вътрешния вход на селскостопанската аптека от двора в имота на ищеца. Вещото лице е посочило, че пред източната фасада на едноетажната сградата на селскостопанската аптека, е изпълнена пътека, настлана с декоративни бетонови блокчета (павета), като положената настилка от бетонови павета е компрометирана, почти по цялото й протежение, с видимо разместване и на места пропадане на бетоновите блокчета. Според вещото лице под паважната настилка на пътеката, не преминава участък от процесното водопроводно отклонение и няма как то да е единствената възможна причина за компрометирането й. Вещото лице е установило, че в югозападния ъгъл на оранжерията е налице видим участък (стърчащо над трошено-каменната настилка корозирало поцинковано коляно с Ø около 1”) от процесното водопроводно отклонение, като и участък с дължина, около 30-40 см, с положена полиетиленова топлоизолация. Видимият участък е позициониран перпендикулярно към южната имотна граница на имота на ищеца със северната имотна граница на имота на ответниците по делото. Посочено е, че водопроводният участък е вертикално разположен под нивото на излятата стоманобетонова подпорна стена между двата съседни имота. Вещото лице е посочило, че пред видимия участък от процесния водопровод е наличен овлажнен участък от положената трошено-каменна настилка. Вещото лице е дало заключение, че констатираните видими вреди и поражения в сградата на селскостопанската аптека в имота на ицеца не могат да бъдат само и единствено причинени вследствие на преминаването на водопровода под сградите и съоръженията на ищеца. Експертът е посочил, че пукнатините по мозаечния под в едноетажната сграда на агроаптеката е възможно да възникнат по следните причини: 1. неуплътнена основа, върху която е била положена бетоновата настилка и мозаечната замазка; 2. липса на делителни (разширителни/деформационни) фуги на шлайфания мозаечен под в помещенията на едноетажната сграда. Делителните фуги са критично важни за преодоляване на напукване и повдигане на мозаечния под, които могат да възникнат, поради следните причини: температурни промени разширяване и свиване на материала при промяна на температурата; свиване при съхнене: естественото свиване на циментовата основа по време на процеса на втвърдяване; натоварване и движение на сградата: поемане на вибрации и конструктивни движения; 3. наличие на подпочвени води, които водят до слягане (уплътняване) на основата на подовата настилка и 4. наличие на евентуален теч в участъка от процесното водопроводно отклонение, водещ до слягане (уплътняване) на основата на подовата настилка. Вещото лице е уточнило, че четвъртата причина (наличие на теч в процесното водопроводно отклонение) е малко вероятна, доколкото при течовете от водопроводи под напор, по правило водата избива на повърхността на терена и течът е видим, какъвто не е констатиран в имота на ищеца по делото. Вещото лице се е позовало на Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, като е посочило, че с оглед разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от Наредбата захранването на имота на ответниците с водопровод с питейна вода би следвало да е от уличен водопровод по улица „В. Т.” в с. П., което не е осъществено към момента на изготвяне на експертизата. Вещото лице, поради липса на компетентност за това, не е дало отговор на въпроса за наличие на конструктивни нарушения в сградите и съоръженията, под които преминава този водопровод на ответниците през имота на ищеца. Експертизата е достигнала до заключение, че вероятността влагата в сградите и съоръженията, под които преминава водопроводното отклонение в имота на ищеца, захранващо с питейна вода имота на ответниците, да е причинена от теч на водопроводното отклонение, е малка, тъй като при течовете от водопроводи под напор, по правило водата избива на повърхността на терена и течът е видим, каквото не се констатира в имота на ищеца по делото. Съдът цени заключението на вещото лице като компетентно и безпристрастно дадено и възприема фактическите (доказателствени) изводи, до които вещото лице е достигнало. В хода на производството са снети показанията на свидетеля на ищеца – М. В. Б., който излага съда, че познава ищеца и неговият имот и го посещава поне веднъж в седмицата. Свидетелства, че в имота на ищеца има агроаптека, като преди 5-6 години видял, че вратата на агроаптеката не може да се отваря, като след това започнали да се напукват подът на аптеката и стените, като в помещението имало влага по пода. Сочи, че впоследствие се установило, че през имота на ищеца и под аптеката минава тръба, която захранва с вода съседния имот на Б., като Я. подал жалба в Община Родопи, която съставила протокол, с който ищецът се запознал. Сочи, че до гаража има пътека с бетонни плочки, която е разрушена – с пропадане на плочки само покрай трасето на тръбата. Свидетелства, че Я. има стоманено-стъклена оранжерия, като е видял, че в оранжерията е имало авария, която е отремонтирана. Сочи, че е видял само следите от ремонт – неравности, като там, където е била спукана тръбата е било заравяно и стояла една купчина. Свидетелства, че не е видял аварията, като знае, че ремонтът не е осъществяван от ищеца и ищецът предполага, че ремонтът е правен от съседа, тъй като тръбата отива до неговия имот. Изслушана е свидетелката С. Я. Д.а – дъщеря на ищеца. Сочи, че баща й живее в имота, в който има къща, агроаптека и оранжерия със стоманено – стъклена конструкция. Сочи, че преди 6-7 години забелязали проблеми, когато баща й открил спукана тръба и по този начин нямало как да отгледат културите, които искали да заложат. След това разбрали, че тази тръба снабдява съседите им – сем . Б., с вода. Сочи, че започнало пропадане на плoчки около агроаптеката, в самата агроаптека мозайката е надигната и вратата не може да се отвори. Веднъж баща й правил ремонт. И в момента се виждали следите от влагата и петната и цялото помещение не можело да се ползва. Излага, че фасадата на аптеката от към ул. „Т.“ на няколко места има солидни пукнатини. Разбрали, че съседите им от ул. „В. Т.“ се снабдяват с тръба, която преминава през техния имот, когато бащата на свидетелката построил оранжерията. Сочи, че един ден баща й й се обадил и й казал, че има теч в оранжерията – спукана тръба, която някой е отремонтирал, което се вижда с просто око, тъй като имало подутина и това ги възпрепятствало да отглеждат култури. Свидетелства, че това положение ги възпрепятства да ползват оранжерията и агроаптеката. Снети са показанията на свидетеля на ответника – Й. Н. Б., който свидетелства, че е чичо на ответника и че ответникът има имот в с. П. на ул. "В. Т. "•••, в който има вода, като свидетелят е участвал в прекарването на водата през 1981-1982 г. от ул. „Т.“. Сочи, че той, брат му и човек от „Водоснабдяване и канализация“ – в присъствието на Д. Д., изкопали канал от ул. „Т.“ към ул. „В. Т.“ и се положила тръба. Каналът се изкопал и през съседния имот с разрешението на собственика, като Д. Д. дал устно съгласие за прокарване на водопровода, тъй като били съседи и били в много добри отношения. Сочи, че Д. Д. е баща на Я. Д.. В производството по делото е разпитан и свидетелят Д. С. Г., който свидетелства, че е съпруг на дъщерята на ответника и живее в имота на Л. Б. и Н. Б. на ул. "В. Т. "•••. Сочи, че никога не е имало проблеми с водата в имота или течове, за да правят ремонт, като в имота има подпочвени води, тъй като и в момента в мазето им има влага. Знае, че имотът им се снабдява с вода с тръба, която преминава през имота на Я. Д., като знае, че Я. Д. също е имал проблем с подпочвените води и е правил дренаж. Искът с правно основание чл. 109 ЗС е иск за защита на правото на собственост от въздействия, които друго лице /включително съсобственик/ извършва върху имота на ищеца, или поддържа неправомерни състояния, които смущават пълноценното и в пълен обем упражняване на собственическите права на ищеца. Разпоредбата на чл.109 ЗС регламентира негаторния иск (actio negatoria) и дава защита на правото на собственост от всяко нарушение, без да е необходимо да е нарушено владението. Целта на този иск е да се възстанови състоянието, което е съществувало преди нарушението като се премахне неоснователното въздействие. Искът по чл. 109 ЗС е средство за защита само срещу неоснователните действие. Основание за уважаване на негаторен иск са тези фактическите действия, които надхвърлят ограниченията на правото на собственост, установени с нормите на чл. 50-54 ЗС и установените правила с благоустройствени и здравни цели или противоречат на установения правен ред, или на уговорения начин на ползване на имота между страните. Въведените критерии в тези текстове са обективни, защото са съобразени с интересите на всеки собственик и се определят от действащите нормативно установени правила и нормативи. Преценката за това дали пречките от ползването на един имот за собственика на съседния са по-големи от обикновеното зависи и от това дали са спазени строително-технически правила и норми при изграждане на сградите и при функциониране на съоръженията. Текстoвете на чл. 50 и чл. 51 ЗС са приложими както за собственици на съседни поземлени имоти, така и за собственици на самостоятелни обекти, построени в рамките на един поземлен имот. Строителните правила и норми доразвиват правилата на чл. 50 и чл. 51 ЗС. Правните норми, които ги уреждат са в обществен интерес, поради което са императивни. От събраните в производството по делото доказателства се установява, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор № •••••, ведно с изградените в имота сгради, както и че през неговия имот преминава водопроводно отклонение от уличен водопровод на ул. „Т.“ в с. П., който захранван с питейна вода собствения на ответните страни поземлен имот идентификатор № •••••. Посочените обстоятелства са безспорни между страните и се установяват от представените по делото доказателства. От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се установява, че под имота на ищеца преминава водопроводно отклонение за питейна вода от към ул. „Т.“, което да се ползва и да захранва имота на ответниците, като водопроводът е успореден на западната имотна граница на поземлен имот с идентификатор № ••••• и отстои на около 1 метър източно от нея. Вещото лице е установило, че водопроводното отклонение се ползва от ответниците и завършва в жилищната сграда с открито развит водомерен възел на западната стена на стълбищната клетка на сутеренния етаж, като е монтирано измервателно средство на водомерния възел – водомер с фабричен № ••••• и поставена пломба от „ВиК“ – Пловдив, Родопи, което отчита потреблението на питейна вода. Вещото лице е установило, че върху северния и южния участък на процесното водопроводно отклонение с обща дължина около 22 м., са разположени сгради и съоръжения, като върху северния му участък е разположена едноетажната сграда на агроаптеката, а върху южния му участък е монтирана оранжерията в имота на ищеца. В практиката на Върховния касационен съд константно се възприема становището, че законността на строителството се преценява с оглед наличието на строително или друго предвидено в закона разрешение, и съответствие на строителството с установените в благоустройствените закони строителни правила и норми. В този смисъл е Решение № 46 от 4.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 623/2012 г., II г. о., ГК. С Решение № 690 от 8.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3394/2008 г., IV г. о., ГК, се приема, че самият факт на незаконен строеж не е достатъчен сам по себе си, за да се приеме за основателен негаторния иск за премахването му, без да е налице установено негативно въздействие върху възможността ищецът да упражнява в пълен обем правото си на собственост. Така, в Решение № 7 от 24.02.2000 г. по гр. д. № 1440/99 г. на V г. о. на ВКС е прието, че приложното поле на исковата защита на чл. 109 ЗС не обхваща само случаите на незаконен строеж по смисъла на чл. 159, ал. 1, т. 3 и 4 ЗТСУ (отм.), а именно - извършен без необходимите одобрени строителни книжа или в отклонение от тях, а и при съобразяване на строежа с тях, но когато осъществяването му е в противоречие на строителните правила и норми, което легитимира засегнатият от този строеж да търси защита с предявяване на негаторния иск. Недопустимо е с този иск да се иска ревизиране на издадено строително разрешение или архитектурен проект, ако само по себе си те са основание за предявяването му, без да е доказано неоснователното действие на ответника, свързано с ограничаване на правото на собственост на ищеца - Решение от 05.07.1999 г. по гр. д. № 501/1998 г. на IV г. о. на ВКС. В случая в производството по делото не са представени строителни книжа за процесното водопроводно отклонение, като такива не са представени във връзка с издадените в полза на страните съдебни удостоверения, които да послужат пред „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД и не са открити от вещото лице при осъществена справка в архива на Община Родопи. Посоченият факт с оглед гореизложеното е ирелевантен за правилното разрешаване на правния спор, предмет на производството по предявения негаторен иск. За пълнота на изложението следва да се посочи следното: В производството по делото не са събрани писмени доказателства за момента на изграждане на процесното водопроводно отклонение. Такива данни са събрани чрез показанията на свидетеля на ответните страни Й. Н. Б., който свидетелства, че е участвал в изграждането на процесното водопроводно отклонение – от ул. „Т.“ към ул. „В. Т.“, като това се осъществило през 1981 г. – 1982 г. от свидетеля, неговият брат, човек от „Водоснабдяване и канализация“ и Д. Д. – собственикът на съседния имот. Свидетелят излага пред съда, че изкопали канал и се положила поцинкована тръба, като човекът от „Водоснабдяване и канализация“ поставил тръбата и водомер в имота на Н.. Свидетелства, че Д. Д. е дал устно съгласие за прокарване на водопровода. Съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 ППЗТСУ (отм.) – в редакцията й, приета с ДВ, бр. 44 от 06.06.1980 г., е прието, че при нужда, когато няма възможност за друго техническо решение, отклонения от мрежи, проводи, канали и други съоръжения могат да се прокарват и през чужди имоти, като се държи сметка за сигурността и санитарно-хигиенните изисквания и като не се влошават условията за застрояване и използуване на имотите съгласно действуващите разпоредби. При същите условия линии и отклонения от мрежи и проводи могат да се закрепват и инсталират върху чужди имоти. В този смисъл с Решение № 390 от 15.05.1980 г. по гр. д. № 180/1980 г., III г. о. на ВС е прието, че отклонения на канали, проводи и други за нужди на съседен имот е допустимо не само когато негов собственик е държавата, кооперация или обществена организация, но и когато собственик на такъв имот е отделен гражданин. Съгласно разпоредбата на чл. 8 от Закона за водите от 1969 г. (отм.) за всяко ползуване на водите посредством водовземни съоръжения, с изключение на водоползуването по чл. 7, ал. 1, се изисква предварително разрешение. Разрешителните за водоползуване на питейно-битово и термално-битово водоснабдяване с подземни и изворни води се издават от общините, от чиято територия се взема водата, съгласувано с органите на Министерството на здравеопазването и Министерството на околната среда и водите по отношение на качеството на водата. В случая не се установява да е дадено предварително разрешение от общината за изграждане на процесното водопроводно отклонение, т.е. не се установява последното да е законно изградено в съответствие със строителните правила и норми, действащи към момента на неговото изграждане. Т.е. установява се, че процесното водопроводно отклонение е незаконно, което обстоятелство обаче не представлява основание за уважаване на предявения иск, доколкото в производството по делото следва да се установи, че последното създава пречки на ищеца да упражнява правото си на собственост. Следва да се посочи, че посоченото водопроводно отклонение, с оглед момента на неговото изграждане, представлява търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, асъгласно което строежи, изградени до 07.04.1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. В този смисъл в практиката на Върховния касациоение съд - така Решение № 190/05.04.1993 г. по гр. д. № 1699/1992 г., ГК, ІV г. о., се приема, че искът по чл. 109 ЗС не може да се проведе успешно ако се иска премахване на строеж, на който е признат режим на търпимост. На следващо място следва да се посочи, че водопроводното отклонение е изградено по съгласие между собствениците на господстващия и служещия имоти, което обстоятелство се установява от показанията на свидетеля Б.. Действащата правна уредба към момента на изграждане съоръжението не изисква специална форма за даденото съгласие. В същия смисъл е практиката по Решение № 182 от 02.01.2019 г. по гр.д. № 4928/2017 г. на І г.о. Нормата на чл. 87, ал. 3 на сега действащия ЗУТ също допуска канализацията на сграда в УПИ да се включва в уличната канализация, преминавайки през съседен имот при липса на техническа възможност, като не се изисква съгласие на собственика на имота, през който минава отклонението. От заключението на вещото лице се установява, че захранването на имота на ответниците с водопровод с питейна вода следва да се осъществява при съблюдаване на разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи - от уличен водопровод по улица „В. Т.” в с. П.. Т.е. допуснато е соченото от ищеца нарушение на техническите правила и норми при захранване на имота на ответните страни с питейна вода. Посоченото обстоятелство, с оглед вече изложеното, не представлява единствено основание за уважаване на иска. В съдебната практика - Решение № 625/03.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1426/2009 г., I г. о., се приема, че негаторната защита е допустима и когато нарушението на собствеността е породено от извършване на незаконен строеж, когато незаконността и нетърпимостта се изразява в неспазване на техническите и градоустройствени изисквания, като в този случай собственикът има право да иска както да бъде премахнат, ако създаденото състояние въздейства противоправно върху неговата вещ, така и когато създава сериозна опасност нарушението да настъпи за в бъдеще, за да бъде то предотвратено, без да се изчаква да бъде извършено реалното посегателство върху вещта. С Решение № 33 от 06.04.2010 г. по гр. д. № 27/2009 г. на ВКС, ГК, II г.о., е прието, че според установената съдебна практика материално правната легитимация на ответника-съсобственик в имота, по иск по чл. 109 ЗС предполага установяване на фактическо действие от негова страна, надхвърлящо ограниченията на собствеността и противоречащо на установения правен режим на ползване на имота, водещо до накърняване правата на другия съсобственик, без единствено фактът на изграждане незаконна постройка в съсобствения имот от единия съсобственик, да предполага уважаване на иска. Прието е, че следва да бъдат установени всички елементи от фактическия състав на чл. 109 ЗС, а именно, че неоснователните действия препятстват упражняването на правото на собственост на ищеца. За да бъде уважен иска по чл. 109 ЗС /actio negatoria/, с който съдът дава търсената защита за нарушеното право на собственост от всяко неоснователно действие, което пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем, собственикът следва да установи кое е действието, което препятства упражняване правото на собственост, кой е автора на това действие и в какво се състои нарушението. Граматическото тълкуване на употребената глаголна форма, сочеща на резултат в „сегашно“ време, изисква установяване на действието и съществуването му в рамките на висящия процес, както и наличието на връзката между конкретното неоснователно действие на ответника и обема на препятстване упражняване правото на собственост на ищеца от тези действия, т.е. за да бъде ангажирана отговорността следва в резултат на неоснователното действие да има позитивно изразен резултат в смисъл на измерение на реално установено вредоносно поведение или на поддържане на такъв резултат от ответника. Actio negatoria разбирана в един по широк аспект е условие за защита срещу необосновани вмешателства, преки или косвени, който възпрепятстват собственика да използва напълно своята собственост и е израз на възможността при надлежно упражнено искане същите да бъдат отстранени, да се възстанови предишното състояние. Неоснователното действие не зависи само от това дали има позитивна административно санкция или не, когато се касае до наличие на разрешителен режим за извършване на определение действия/ стоеж, реконструкция и др./, а от това дали обективно създава пречки за нормалното ползване на имота, собственост на ищеца по иска по чл. 109 ЗС. В случая от заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се установява, че в имота на ищеца е установено наличието на вреди: множество пукнатини в мозаечния под и избила влага при входа на селскостопанската аптека от към ул. „Т.”; дървената входна врата от северната улична регулация е изметната от влагата, като същата, трудно се отваря, тъй като вратата опира на повдигнатия участък от подовата настилка; множество пукнатини и избила влага се по стените и пода в южната част на коридора, след вътрешния вход на селскостопанската аптека от двора в имота на ищеца. Експертът е посочил, че така установените вреди могат да се дължат на различни причини, една от които е наличие на евентуален теч в участъка от процесното водопроводно отклонение, водещ до слягане (уплътняване) на основата на подовата настилка. Вещото лице е уточнило, че тази причина е малко вероятна, доколкото при течовете от водопроводи под напор, по правило водата избива на повърхността на терена и течът е видим, какъвто не е констатиран в имота на ищеца по делото. Експертизата е достигнала до заключение, че вероятността влагата в сградите и съоръженията, под които преминава водопроводното отклонение в имота на ищеца, захранващо с питейна вода имота на ответниците, да е причинена от теч на водопроводното отклонение, е малка, тъй като при течовете от водопроводи под напор, по правило водата избива на повърхността на терена и течът е видим, каквото не е констатиран в имота на ищеца по делото. По отношение на пътеката пред едноетажната сграда на селскостопанската аптека вещото лице е констатирало, че последната е настлана с декоративни бетонови блокчета (павета), като положената настилка от бетонови павета е компрометирана, почти по цялото й протежение, с видимо разместване и на места пропадане на бетоновите блокчета. Според вещото лице под паважната настилка на пътеката, не преминава участък от процесното водопроводно отклонение и няма как то да е единствената възможна причина за компрометирането й. Вещото лице е установило, че в югозападния ъгъл на оранжерията е налице видим участък (стърчащо над трошено-каменната настилка корозирало поцинковано коляно с Ø около 1”) от процесното водопроводно отклонение, като и участък с дължина, около З0-40 см, с положена полиетиленова топлоизолация. Видимият участък е позициониран перпендикулярно към южната имотна граница на имота на ищеца със северната имотна граница на имота на ответниците по делото. Посочено е, че водопроводният участък е вертикално разположен под нивото на излятата стоманобетонова подпорна стена между двата съседни имота. Следователно от заключението на вещото лице по съдебнотехническата експертиза се установява, че вредите в собствената на ищеца селскостопанска аптека и на положената настилка в дворното място не се дължат на наличие на повреда в преминаващото под имота на ищеца водопроводно отклонение. Вещото лице е установило, че под компрометираната настилка в двора от бетонови блокчета не преминава част от процесното водопроводно отклонение. По отношение на повредите и следите от влага в селскостопанската аптека вещото лице е достигнало до извод, че вероятността влагата в сградите и съоръженията, под които преминава водопроводното отклонение в имота на ищеца, захранващо с питейна вода имота на ответниците, да е причинена от теч на водопроводното отклонение, е малка, тъй като при течовете от водопроводи под напор, по правило водата избива на повърхността на терена и течът е видим, каквото не е констатиран в имота на ищеца по делото. Следователно не се е установява да е налице неблагоприятно въздействие по отношение на имота на ищеца от процесното водопроводно отклонение, за което се установява, че е изградено без наличие на съответно разрешение за това. Т.е. наличието на последното не създава за ищеца пречки, които да са по-големи от обикновените за упражняване правото му на собственост по отношение на дворното място и изградената в последното второстепенна постройка, използвана за помещение за търговска дейност – селскостопанска аптека. От събраните в производството по делото доказателства не се установява в имота на ищеца да е възникнал теч. В този смисъл са изслушани показанията на свидетелите на ищеца – М. Б. и С. Д.а, които дават сведения, че установили, че в агроаптеката е имало теч, тъй като са видели, че има следи от осъществен ремонт на тръбата, която минава под оранжерията – неравности и купчина. Свидетелите излагат пред съда, че знаят, че е имало авария, доколкото са установили следи от ремонт, като този ремонт не е осъществен от ищеца, като по предположение на ищеца и свидетелите – ремонтът е осъществен от съседа на ищеца. От тези гласни доказателствени средства не се установява в минал момент или към момента на приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд, в имота на ищеца да е възникнал теч от процесното водопроводно отклонение. Тези гласни доказателствени средства дават предположение за възникване на теч, доколкото свидетелите са установили, че подът на оранжерията е неравен и част от тръбата е разкрита, т.е. според тях са установили наличие на следи от ремонт. Никой от свидетелите не излага пред съда данни за установени от тях следи от влага или проникнала вода. При изготвяне на заключението на съдебно-техническата експертиза вещото лице е установило, че в югозападния ъгъл на оранжерията е налице видим участък (стърчащо над трошено-каменната настилка корозирало поцинковано коляно с Ø около 1”) от процесното водопроводно отклонение, като и участък с дължина, около 30-40 см, с положена полиетиленова топлоизолация. Вещото лице е посочило, че пред видимия участък от процесния водопровод е наличен овлажнен участък от положената трошенокаменна настилка. Същевременно в заключението си вещото лице е посочило, че в имота на ищеца не са налице следи от видим теч. Т.е. дори да се приеме, че от гласните доказателствени средства, снети чрез разпита на свидетелите на ищеца, се установява, че от водопровода е имало теч, който е възникнал в оранжерията на ищеца, то от тези доказателства се установява, че последният е отстранен. Отстраняване на повредата и липсата на актуален теч в оранжерията към датата на предявяване на исковата претенция представлява основание за нейното отхвърляне. Следователно в производството по делото се установи, че водопроводното отклонение не въздейства върху имота на ищеца и не създава пречки за неговото ползване, които да са по-големи от обикновените, доколкото вредите в имота на ищеца не се намират в причинна връзка с изграденото водопроводно отклонение. В този смисъл вещото лице е посочило, че местата в дворното място с повдигната настилка от бетонови блокчета не се намират върху участък, през който преминава водопроводното отклонение, а вредите в агроаптеката не се дължат на водопроводното отклонение, доколкото за наличието им следва да е възникнал теч, при който водата излиза под напор, за което не са налице данни в производството по делото. С оглед така изложеното предявеният иск следва да се отхвърли, поради неговата неоснователност. По отношение на отговорността за разноските. В полза на ответните страни следва да се присъдят разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. В производството по делото разноски са сторени единствено от ответника Н. П. Б.. Последният е доказал заплащането на разноски за адвокатско възнаграждение от 800 лв. по Договор за правна защита и съдействие от 06.01.2025 г., за доказването на което е представена разписка, издадена от ответника. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, считано от датата на въвеждане на еврото в Република България, валутата на Република България е еврото. Датата на въвеждане на еврото е 01.01.2026 г. – съгласно чл. 1 от Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г. Доколкото съдебното решение се постановява след 01.01.2026 г. следва съдебните разноски да бъдат присъдени в евро при съобразяване на правилата за превалутиране, определени в чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България. Предвид изложеното следва в полза на ответника да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение от 409, 03 евро. Така мотивиран, Пловдивският районен съд