Решение № 8073 от 2.7.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 316/2026 г.

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано по искова молба на Е. Д. К., [ЕГН] от [населено място], [улица]срещу Министерството на здравеопазването/МЗ/ [населено място], с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с която се иска да бъде осъден ответникът да й заплати сумата в размер на 2556,46 евро с левова равностойност 5000 лева, съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в трайно психическо и емоционално напрежение,чувство на безсилие пред административната система, загуба на доверие пред институционалната защита на правата й, и възпрепятстване упражняването на законни права, търпени за периода от 10.09.2025г. до датата на предявяване на исковата молба, и понастоящем в резултат на следните незаконосъобразни административни актове на Министерството на здравеопазването : 1. незаконосъобразен отказ за предоставяне на достъп до обществена информация на Министерство на здравеопазването по подадено от К. до Министерство на здравеопазването Заявление за достъп до обществена информация от 27.08.2025г. (по което е постановен изричен административен акт – Отказ с изх.№ I - 11511/10.09.2025г. на Директор на НЕЛК) и от незаконосъобразно бездействие на Министерство на здравеопазването във връзка с предоставяне на достъп до обществена информация по подадено от К. до Министерство на здравеопазването Заявление за достъп до обществена информация от 27.08.2025г.; 2.незаконосъобразен отказ за предоставяне на достъп до обществена информация на МЗ по подадено от К. до Министерство на здравеопазването Заявление за достъп до обществена информация от 29.12.2025г. по което се твърди да е формиран мълчалив отказ; 3. незаконосъобразен отказ за предоставяне на достъп до обществена информация на МЗ по подадено от К. до Министерство на здравеопазването Заявление за достъп до обществена информация от 06.04.2026г. по което се твърди да е формиран мълчалив отказ. Вредите, периода, през който същите са търпени, както и действията и бездействията, от които се претендира настъпването им, първоначално са заявени в исковата молба, впоследствие, съгласно разпореждане на съда от 09.02.2026г., са уточнени с уточнаваща молба на л.29 - л.31 от делото и с редица други уточняващи и допълващи молби и поддържани от ищеца в писмени бележки с вх.№ 14062/26.06.2026г. по описа на Административен съд Пловдив. Ответникът – Министерството на здравеопазването, чрез процесуален представител юриск.Г., счита исковата претенция за неоснователна и настоява за нейното отхвърляне. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на исковата молба. Административен съд – Пловдив, Второ отделение, Дванадесети състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното. Фактическата обстановка не е спорна между страните по делото. Не е спорно между страните по делото, и то се установява от събраните доказателства,включително е служебно известно на състава на съда по адм. дело № 2808/2025г., че на 27.08.2025г. Е. Д. К. е подала Заявление за достъп до обществена информация до Министерство на здравеопазването. С писмо изх.№ 93-00-204/27.08.2025г. на Директор на „КАО“ при Министерството на здравеопазването, като е счетено, че Министерство на здравеопазването не разполага с исканата информация(която касае дейността на НЕЛК), но разполага с данни за нейното местоположение, заявлението е препратено на компетентния орган НЕЛК на основание чл.32, ал.1 от ЗДОИ. С Решение с изх.№ I - 11511/10.09.2025г. на Директор на НЕЛК е отказано предоставянето на достъп до обществена информация по подаденото заявление за достъп до обществена информация в Министерство на здравеопазването от 27.08.2025г., заведено с вх.№ Д-4756/27.08.2025г. на НЕЛК. Отказът за предоставяне на достъп до обществена информация обективиран в Решение с изх.№ I - 11511/10.09.2025г. на Директор на НЕЛК, с което е отказано предоставянето на достъп до обществена информация по подаденото заявление за достъп до обществена информация в МЗ от 27.08.2025г., заведено с вх.№ Д-4756/27.08.2025г. на НЕЛК, е обжалвано от Е. Д. К., като по повод обжалването е образувано адм. дело № 2808/2025г. по описа на Административен съд Пловдив, приобщено към настоящото дело. С влязло в сила окончателно Решение № 2956/13.03.2026г. постановено по адм. дело № 2808/2025г. е ОТХВЪРЛЕНО като неоснователно оспорването по жалба на Е. Д. К., [ЕГН] от [населено място], [улица]срещу Отказ изх.№ I- 11511/10.09.2025г. на Директор на НЕЛК по заявление за достъп до обществена информация вх.№ Д-4756/27.08.2025г., подадено от Е. Д. К., препратено по компетентност от Министерството на Здравеопазването с писмо изх.№ 93-00-204/27.08.2025г. Не е спорно между страните и обстоятелството, че 29.12.2025г. Е. Д. К. е подала Заявление за достъп до обществена информация до Министерство на здравеопазването. В отговор на подаденото заявление е издадено Решение с номер РД-01-4 от 12.01.2026г. от Директор на Дирекция „КАО“ в Министерство на здравеопазването. Във връзка с искането по реда на ЗДОИ, органът предоставя пълен достъп до информация по въпросите в т. 3 от заявлението, доколкото тази информация се съхранява в самото министерство. Що се касае до останалата информация в т. 1, 2 и 4, заявлението е препратено към НЕЛК по реда на чл. 32, ал. 1 ЗДОИ. Е. Д. К. е обжалвала мълчалив отказ за предоставяне на достъп до обществена информация по подаденото от нея заявление от 29.12.2025г. с твърдение, че с Решение с номер РД-01-4 от 12.01.2026г. от Директор на Дирекция „КАО“ в Министерство на здравеопазването не се предоставя пълен достъп до исканата информация, като по повод обжалването е образувано адм. дело № 156/2026г. по описа на Административен съд Пловдив. С Определение № 2251/25.02.2026г. постановено по адм. дело № 156/2026г. на Административен съд Пловдив жалбата е ОСТАВЕНА БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ и е ПРЕКРАТЕНО производството по делото поради липса на правен интерес от обжалване на мълчалив отказ, нито пък изричен отказ-защото такъв дори не е формиран, а напротив налице е позитивен акт, с който е удовлетворено искането на заявителката. По повод обжалването на това определение от страна на Е. Д. К. е постановено Определение № 6010/02.06.2026г. постановено по адм. дело № 3716/2026г. на Върховен административен съд, Пето отделение, с което е оставено в сила Определение № 2251/25.02.2026г. постановено по адм. дело № 156/2026г. на Административен съд Пловдив. Не е спорно между страните по делото, че на 06.04.2026г. Е. Д. К. е подала Заявление за достъп до обществена информация до Министерство на здравеопазването. В отговор на подаденото заявление е издадено Решение № РД-01-357/15.05.2026г., издадено от Директор на Дирекция „КАО“ в Министерство на здравеопазването, с което е предоставен пълен достъп до обществена информация по заявлението за достъп до обществена информация рег.№ 93-00-95/06.04.2026г. Информацията е предоставена в писмена форма с приложения към решението - 7 страници и документи-60 страници. Е. Д. К. е обжалвала мълчалив отказ за предоставяне на достъп до обществена информация по подаденото от нея заявление от 06.04.2026г. като по повод обжалването е образувано адм. дело № 1331/2026г. по описа на Административен съд Пловдив. С Определение № 5927/20.05.2026г. постанвено оп адм.дело № 1331/2026г. жалбата е ОСТАВЕНА БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ и е ПРЕКРАТЕНО производството по делото поради наличие на постановен позитивен акт, с който е оттеглен формирания мълчалив отказ и поради липса на правен интерес от оспорване. Определението като необжалвано е влязло в законна сила. Други доказателства не са ангажирани от страните. При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи. Съгласно разпоредбите на чл. 203, ал. 1 и ал. 2 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава, като за неуредените въпроси за имуществената отговорност по ал. 1 се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ или на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС). Според чл. 1 от ЗОДОВ пък, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове, като исковете се разглеждат по реда, установен в АПК, като местната подсъдност се определя по чл. 7, ал. 1. Съдът констатира, че както ищецът, така и ответникът Министерството на здравеопазването са легитимирани да бъдат страни в производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, т.е. са надлежни страни в процесуалното правоотношение, като изводът дали същите са такива и в материалното (по възникване на фактическия състав на отговорността) следва и може да се направи само с решението по същество на правния спор. Това е така, защото ищецът е физическо лице, което твърди настъпили неимуществени вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия от страна на административен орган, следователно исковата молба е подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация. Ответник пък е Министерство на здравеопазването който е юридическо лице на бюджетна издръжка и може принципно да отговаря (да е ответник) по искове по чл. 1 от ЗОДОВ, тъй като съобразно правилото на чл. 7 от последния закон, искът следва да се предяви срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. А съобразно чл. 205, ал. 1 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В разпоредбата на чл. 204 от АПК са въведени и специални предпоставки за допустимост на предявените искове по Глава ХІ от АПК. Така, съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 1 от АПК, иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред, а съгласно ал. 2, искът може да се предяви и заедно с оспорването на административния акт до приключване на първото заседание по делото, като всички недостатъци на исковата молба трябва да бъдат отстранени най-късно в същото заседание. Изключение от това правило е предвидено в разпоредбите на чл. 204, ал. 3 и 4 от АПК, където липсва изискване за предварително произнасяне с влязъл в сила административен акт или съдебно решение относно нищожността на административния акт, респ. незаконосъобразността на действието или бездействието, доколкото нищожността на акта, респ. незаконосъобразността на действието или бездействието се установяват пред съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Т.е., когато твърдените вреди са настъпили от нищожен или оттеглен административен акт, незаконосъобразни действия или бездействия на административен орган или длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност, предварителното установяване на нищожността или незаконосъобразността, не е процесуална предпоставка нито за завеждане на делото, нито за ангажиране на отговорността. Необходимо е обаче, в исковото производство сезираният съд да установи нищожността на акта, респ. незаконосъобразността на действието или бездействието, което може да стане по два начина: преюдициално в мотивите на решението, а когато има обективно съединяване на иск за обезщетение с оспорване на административния акт по чл. 149, ал. 5 от АПК и/или с искане по Глава ХV от дял III на АПК, съдът се произнася с един съдебен акт. Нормата на чл. 4 от ЗОДОВ урежда материалноправния режим на отговорността с препращане за неуредените въпроси към гражданските закони - § 1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ. Искът по глава единадесета от АПК е граждански, основаващ се на фактическия състав на непозволеното увреждане, независимо от това дали вредите са причинени виновно от длъжностните лица. В този смисъл, тъй като имуществената отговорност по този закон е обективна, безвиновна, вината не е елемент от фактическия състав на отговорността. С оглед на това, отговорността следва да бъде характеризирана като гаранционно-обезпечителна. Основателността на иск с посочено правно основание чл. 1, ал. 1 от приложимия ЗОДОВ, съответно ангажирането на отговорността на държавата/общината, предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, отменен по съответния ред, включително нищожен или оттеглен (съгласно чл. 204, ал. 3 от АПК), или незаконосъобразно действие или бездействие на орган или длъжностно лице, при или по повод изпълнение на административна дейност; 2. вредоносен резултат, наличие на реална вреда, настъпила за ищеца (имуществена или неимуществена); 3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, незаконосъобразното действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Доказателствената тежест за установяване наличието на всички предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение, съобразно общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК за разпределение на доказателствената тежест, като за да бъде уважен искът за вреди, следва да е проведено пълно и главно доказване на фактите от хипотезата на правната норма. Тук е мястото да се посочи, че терминът „действие“ е употребен както в чл. 7 и чл. 120, ал. 1 от Конституцията на Република България, така и в чл. 203 от АПК и чл. 1 от ЗОДОВ. Легално определение обаче на термина „действие“, респ. „бездействие“ липсва в посочените нормативни актове. Под „действие“, респ. „бездействие“, следва да се разбира всяко такова, извършено от държавен орган или длъжностно лице, което не е юридически акт, а тяхна физическа изява, но не произволна, а в изпълнение или съответно неизпълнение на определена нормативна разпоредба. По отношение на исковата претенция за вреди от незаконосъобразен отказ за предоставяне на достъп до обществена информация на Министерство на здравеопазването по подадено от К. до Министерство на здравеопазването Заявление за достъп до обществена информация от 27.08.2025г. (по което е постановен изричен административен акт – Отказ с изх.№ I - 11511/10.09.2025г. на Директор на НЕЛК) следва да се отбележи следното. По отношение на претенцията за вреди спрямо Министерството на здравеопазването от незаконосъобразен отказ с изх.№ I - 11511/10.09.2025г. на Директор на НЕЛК, следва да се посочи, че Министерството на здрвеопазването не се явява надлежно материалноправно легитимиран ответник да отговаря по така предявения иск за вреди, произтичащи от административен акт на НЕЛК, който е самостоятелно юридическо лице - субект на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В този смисъл на ищеца са дадени изрични указания от Съда, срещу кой ответник следва да предяви иска си за реализиране на отговорността, но същия изрично е заявил, че поддържа иска за вреди именно срещу сочения от него ответник – Министерство на здравеопазването. Ето защо Министерството на здравеопазването не е надлежен материалноправно легитимиран ответник по отношение на възникване на фактическия състав на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за вреди от незаконосъобразен отказ с изх.№ I - 11511/10.09.2025г. на Директор на НЕЛК. Предвид гореизложеното исковата претенция срещу Министерството на здравеопазването за вреди от този акт е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Независимо от горното, дори и да беше заявена срещу надлежния ответник следва да се посочи, че по отношение на тази претенция, не се установява наличие на отменен акт, като процесуална предпоставка за допустимост на предявения иск. Напротив, с влязло в сила окончателно Решение № 2956/13.03.2026г. постановено по адм. дело № 2808/2025г. е ОТХВЪРЛЕНО като неоснователно оспорването по жалба на Е. Д. К., [ЕГН] от [населено място], [улица]срещу Отказ изх.№ I- 11511/10.09.2025г. на Директор на НЕЛК по заявление за достъп до обществена информация вх.№ Д-4756/27.08.2025г., подадено от Е. Д. К., препратено по компетентност от Министерството на Здравеопазването с писмо изх.№ 93-00-204/27.08.2025г. Т. е налице е влязъл в законна сила законосъобразен индивидуален административен акт, който като такъв поражда правни последици, което е процесуална пречка за реализиране на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и разпоредбата на чл.207, ал.2 от АПК, съгласно която, производството по съединения иск се прекратява, когато оспорването бъде отхвърлено. По отношение на исковата претенция за вреди от незаконосъобразно бездействие на МЗ във връзка с предоставяне на достъп до обществена информация по подадено от К. до МЗ Заявление за достъп до обществена информация от 27.08.2025г., следва да се посочи,че в случая МЗ не е бездействало, напротив, предприело е всички необходими действия, за да осигури законосъобразното произнасяне по подаденото заявление от компетентния за това административен орган – НЕЛК, като на основание чл.32, ал.1 от ЗДОИ е препратило заявлението за достъп до обществена информация на компетентния орган. Съгласно нормата на чл. 32, ал. 1 ЗДОИ, когато органът не разполага с исканата информация, но има данни за нейното местонахождение, в 14-дневен срок от получаване на заявлението, препраща заявлението на съответния орган или юридическо лице, като уведомява за това заявителя. Този акт е с уведомителен характер и е в изпълнение на предвиденото в закона задължение на сезирания със заявление за достъп до обществена информация субект като етап от процедурата по предоставяне на обществена информация. Ето защо този акт не представлява отказ (изричен или мълчалив) да се предостави исканата информация. Следователно, в случая не е налице твърдяното незаконосъобразно бездействие на Министерството на здравеопазването, а напротив налице е законосъобразно действие от страна на МЗ в изпълнение на законовите му задължения по чл.32, ал.1 от ЗДОИ, обезпечаващо законосъобразното произнасяне по подаденото заявление от компетентния за това административен орган, в случая НЕЛК. При така установеното, настоящият съдебен състав намира, че в случая по отношение на исковата претенция за вреди от незаконосъобразно бездействие на МЗ във връзка с предоставяне достъп до обшествена информация по подадено от К. до МЗ Заявление за достъп до обществена информация от 27.08.2025г., не е налице една от една от законоустановените предпоставки на очертания фактически състав за ангажиране на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно твърдяното незаконосъобразно бездействие на МЗ. Само това е достатъчно предявената от ищеца искова претенция да бъде отхвърлена поради липса на един от елементите на посочения по-горе фактически състав на отговорността на държавата и общините за вреди от дейността на администрацията, а именно наличието на незаконосъобразни действия и бездействия на органи и длъжностни лица на МЗ при или по повод изпълнение на административна дейност. В случая по отношение на тази претенция, не се доказаха по делото и останалите предпоставки на очертания фактически състав за ангажиране на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно настъпила вреда в правната сфера на ищеца в причинна връзка с твърдяно незаконосъобразно бездействие на административен орган или длъжностно лице. В тази насока преди всичко следва да бъде съобразено, че терминът „вреди“ е легално установен предвид използването му в редица нормативни актове, съдържанието му обаче не е дефинирано от законодателя. Според трайното разбиране, наложило се в теорията и в съдебната практика, вредите са последица от засягане на субективни права, на защитени от правото блага, които не са предмет на права, както и от накърняване на фактически отношения, които правото защитава. Вредата представлява смущение, накърняване или унищожаване на благата на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние. Традиционно вредите се делят на имуществени и неимуществени. Във връзка с претендираните неимуществени вреди, ще следва да бъде съобразено, че те се изразяват в засягане на нематериални блага и личната сфера на правните субекти, обхващат последиците от засягането на личността и достойнството на пострадалия и неговото добро име в обществото, неговия емоционален живот, физическите и морални страдания, предизвикани от действия и актове на други лица, както и последиците от накърняване на естетическите му чувства. В този контекст, по делото остана недоказано, с изискуемата от закона категоричност и несъмненост също така и твърдението, че ищецът е претърпял подобни на описаните в исковата молба негативни преживявания, в резултат от твърдяното незаконосъобразно бездействие на МЗ, които по някакъв начин да са увредили неговото психическо или физическо здраве, или пък да са му причинили определен социален дискомфорт. На доказване подлежат както изпитваните негативни чувства и емоции, така и техните конкретни проявления. Съдебната практика по аналогични казуси е еднопосочна, че неимуществените вреди, макар и да не могат да бъдат предмет на конкретно измерване по количество и размер, също подлежат на установяване посредством допустимите в процеса доказателствени средства, т.е. същите не се презюмират (а подлежат на доказване, както по основание, така и по размер). Неимуществените вреди, изразяващи се в причиняване на негативно психическо състояние на лицето, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния,респ. нищожен административен акт, или незаконосъобразното действие или бездействие, следва да бъдат конкретно установени. Необходимо е в тази насока да се установят ясни данни за вида, характера и интензитета на негативните психични преживявания, на тяхната продължителност, на конкретното им въздействие и възприятие от лицето. Изискването за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди (чл. 52 ЗЗД) е свързано с преценката на конкретни обективно настъпили обстоятелства, включително твърдяния интензитет на негативните емоции. Не всяко увреждане е релевантно, при определяне на обезщетение за неимуществени вреди, а само онова, което се характеризира с продължителност и по-висока степен на интензивност от нормално възприетото. Установяването на конкретните проявления следва да даде на съда достатъчна опора за определяне сериозността на негативните изживявания, а от тук - за справедливо съизмеряване на вредите от неимуществено естество. По тази причина на доказване подлежат личните възприятия, времето и начинът на отработване на негативните вътрешни изживявания. Такова пълно, главно доказване по делото не бе проведено от страна на ищеца, като от негова страна не са ангажирани никакви доказателства, установяващи настъпили неимуществени вреди, в причинна връзка с твърдяното незаконосъобразно бездействие. Доколкото от незаконосъобразността на един административен акт,респективно действие или бездействие не презюмира отговорност на държавата за настъпилата от него вреда, на доказване подлежат, както настъпването на тази вреда (която да е реално претърпяна, за да се определи нейният паричен еквивалент), така и че настъпилият вредоносен резултат е пряка и непосредствена последица от постановения незаконосъобразен акт,респективно действие или бездействие (т.е. да са настъпили като естествен резултат от незаконосъобразния акт,респективно действие или бездействие). В случая и тези елементи от разглеждания фактически състав също останаха недоказани от ищеца в настоящото съдебно производство с допустимите доказателствени средства. Каза се, че при липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на Държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като доказателствената тежест за установяване наличието на всички предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение, съобразно общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК за разпределение на доказателствената тежест, като за да бъде уважен искът за вреди, следва да е проведено пълно доказване на фактите от хипотезата на правната норма, нещо което в случая не бе сторено от ищеца в настоящото производство. Ето защо исковата претенция за вреди от незаконосъобразно бездействие на МЗ във връзка с предоставяне на достъп до обществена информация по подадено от К. до МЗ Заявление за достъп до обществена информация от 27.08.2025г. е неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена като такава. По отношение на исковата претенция за вреди от незаконосъобразен отказ за предоставяне на достъп до обществена информация на МЗ по подадено от К. до МЗ Заявление за достъп до обществена информация от 29.12.2025г., следва да се посочи следното. Исковата претенция е недопустима. Както вече, бе казано, за да за да подлежат на разглеждане от административния съд, исковете за обезщетение за вреди, следва да са предявени като последица от отменени, като незаконосъобразни административни актове. Актът за отмяната трябва да е влязъл в сила т. е., да е необжалваем, като процесуална предпоставка за допустимост на предявения иск. В случая от доказателствата по делото се установява, че производството по обжалване на административния акт – мълчалив отказ на МЗ, е прекратено с влязло в сила Определение № 2251/25.02.2026г., постановено по адм. дело № 156/2026г. на Административен съд Пловдив, оставено в сила с Определение № 6010/02.06.2026г. постановено по адм. дело № 3716/2026г. на ВАС. Тоест, въпросния административен акт не е отменен, поради което не е налице предвидената в чл.204, ал.1 от АПК процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл.203, ал.1 от АПК, във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и разпоредбата на чл.207, ал.1 от АПК, съгласно която, когато производството по оспорване на административния акт бъде прекратено, прекратява се и производството по съединения с него иск. Предвид гореизложеното исковата претенция за вреди от незаконосъобразен отказ за предоставяне на достъп до обществена информация на МЗ по подадено от К. до МЗ Заявление за достъп до обществена информация от 29.12.2025г. следва, да бъде върната на подателя на основание чл.130 от ГПК, във вр. с чл.144 от Административнопроцесуалния кодекс, като недопустима, а съдебното производството по делото да бъде прекратено. По малко по - различен начин стои въпросът с исковата претенция за вреди от незаконосъобразен отказ за предоставяне на достъп до обществена информация на МЗ по подадено от К. до МЗ Заявление за достъп до обществена информация от 06.04.2026г. В случая от доказателствата по делото се установява, че производството по обжалване на административния акт – мълчалив отказ на МЗ, е прекратено с влязло в сила Определение № 5927/20.05.2026г. постановено по адм.дело № 1331/2026г. на Административен съд Пловдив, т.е въпросния административен акт не е отменен. В случая обаче е приложима хипотезата на чл.207, ал.1 от АПК,във вр. с чл.204, ал.3 от АПК когато производството по оспорване на административния акт бъде прекратено, прекратява се и производството по съединения с него иск, освен ако той е за обезщетение за вреди от нищожен административен акт или производството по оспорването е прекратено поради оттегляне на оспорения административен акт, като незаконосъобразността на оттегления акт се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. В този смисъл разпоредбата на чл.204, ал.3 от АПК указва, че когато вредите са причинени от нищожен или оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта се установява пред съда, пред който е предявен искът за обезщетение. В случая производството по адм. дело № 1331/2026г. е прекратено на основание чл.159, т.3 и т.4 от АПК, а именно поради оттегляне на формирания мълчалив отказ в хода на производството и произнасянето с изцяло позитивен акт, с който е удовлетворено искането на заявителката, което обуславя и отпадане на правния интерес от оспорване на твърдяния мълчалив отказ. Действително, както е прието и в Определение № 5927/20.05.2026г. постановено по адм. дело № 1331/2026г. на Административен съд Пловдив, в случая формално е налице мълчалив отказ, като, административния орган се е произнесъл (с изцяло позитивен акт, с който е предоставил пълен достъп до обществена информация) извън законоустановения срок по чл.28, ал.1,във вр. с чл.30, ал.1 и чл.31, ал.1 от ЗДОИ, като закъснението е само с един ден. В случая обаче формирания мълчалив отказ не е незаконосъобразен, предвид големия обем на търсената обществена информация, която впоследствие е предоставена в пълнота на заявителката с Решение № РД—01-357/15.05.2026г. на Директор на „КАО“ при Минестерство на здравеопазването - 7 страници приложения и 60 страници документи. При така установеното, настоящият съдебен състав намира, че по отношение на исковата претенция за вреди от незаконосъобразен отказ за предоставяне на достъп до обществена информация на МЗ по подадено от К. до МЗ Заявление за достъп до обществена информация от 06.04.2026г., не е налице една от законоустановените предпоставки на очертания фактически състав за ангажиране на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно незаконосъобразен административен акт на МЗ. Само това е достатъчно предявената от ищеца искова претенция да бъде отхвърлена поради липса на един от елементите на посочения по-горе фактически състав на отговорността на държавата и общините за дейността на администрацията, а именно наличието на незаконосъобразен акт на МЗ при или по повод изпълнение на административна дейност. В случая не са установени от ищцата при условията на пълно и главно доказване и останалите предпоставки за на очертания фактически състав за ангажиране на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ,а именно наличието на настъпили вреди в правната сфера на ищцата и причинна връзка между административния акт и настъпилите вреди. Ето защо исковата претенция за вреди от незаконосъобразен отказ за предоставяне на достъп до обществена информация на МЗ по подадено от К. до МЗ Заявление за достъп до обществена информация от 06.04.2026г., е неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена като такава. С оглед изхода на спора, на ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, което според настоящия съдебен състав следва да бъде определено в размер на 102,26 евро, с левова равностойност 200 лв., което е в съответствие с разпоредбата на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и разпоредбите на Закона за въвеждане на еврото в Република България, при съобразяване с фактическата и правна сложност на делото и именно тази сума следва да бъде присъдена на ответника. Воден от горното, Административен съд – Пловдив, II отд., ХII състав,