Решение № 727 от 1.4.2026 г. на Административен съд - Кюстендил по дело № 57/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл.211, пр.2 от ЗМВР. Ц. Н. М., [ЕГН] от гр.Кюстендил, ул.“Б.“ № ••, ет.*, ап.* обжалва заповед № 4078з-1422/ 15.12.2025 г. на директора на Регионална дирекция „Гранична полиция“ /РДГП/ - Драгоман. Релевира основанията за оспорване по чл.146, т.2-4 от АПК. Неспазването на формата свързва с неясно нарушение, поради липса на нарушена правна норма и отсъствие на пълно разследване на данните в обяснението на жалбоподателя. Нарушението на процедурата е поради неспазване на чл.195, ал.1 от ЗМВР, тъй като деянието е установено на 26.07.2025 г., на която дата е останала информацията в системата за обработване на преминаващото границата лице. Противоречието с материалния закон свързва с недоказано деяние, тъй като системата не е подала информация за издаден и невръчен електронен фиш. Твърди, че връчването на фишовете се извършва от служител на втора линия. Отделно от това сочи, че наказанието не е съобразено с тежестта на деянието, формата на вината, липсата на вредни последици и на предходни нарушения. Моли за отмяна на заповедта. Претендира деловодни разноски. В съдебно заседание и писмена защита пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата. Допълва, че разпореденото с министерската заповед задължение за връчване на електронни фишове е незаконосъобразно, признато от ВАС по адм.д. № 8974/ 2020 г., като отделно от това твърди, че заповедта на министъра и изменителната заповед не са връчени на жалбоподателя. Претендира деловодни разноски по списък. В писмен отговор пълномощникът на ответния директор на РДГП - Драгоман оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от жалбоподателя. Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата, становищата на страните и събраните доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка: С оспорената заповед на основание чл.204, т.4, чл.197, ал.1, т.3, чл.194, ал.2, т.1, пр.последно и чл.200, ал.1, т.11, пр.2 от ЗМВР на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 /шест/ месеца като младши инспектор – старши полицай на ГКПП – Олтоманци от ГПУ – Олтоманци към РДГП – Драгоман. Обвинението е за това, че на 26.07.2025 г. в 19:59 часа по време на изпълнение на служебните задължения на ГКПП – Олтоманци на трасе „изход“, при извършване на гранична проверка на излизащия от страната български гражданин С. Д. С. с [ЕГН], не е връчил издаден и неплатен електронен фиш за нарушение на ЗДвП, въпреки, че системата АИС – ГК е генерирала съобщение за последваща обработка в АНД. Обвинението е за нарушение на т.1.2.2 от заповед № 8121з-1389/ 07.10.2024 г. на министъра на вътрешните работи за изменение и допълнение на заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на органа. ДНО е приел, че тежестта на нарушението не е тежко, но следва да се предприемат мерки за укрепване на дисциплината, като се потърси дисциплинарна отговорност от служителя във връзка с правилото на чл.4, ал.2 от Инструкция № 8121з-877/ 06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР. Според ДНО от нарушението са настъпили вредни последици, изразяващи се в затрудняване събираемостта на наложените глоби по ЗДвП. Формата на вината е небрежност, като е отчетено цялостното поведение на дееца, който не е извършител на други нарушения. Оспорената заповед е връчена на адресата на 30.12.2025 г., а жалбата е подадена на 08.01.2026 г. Дисциплинарното производство е образувано със заповед № 4078з-1068/ 26.09.2025 г. на ДНО, с която е преобразувана проверка, разпоредена със заповед № 4078з-925/ 27.08.2025 г. Проверката е приключила с ДЗ № 4078р-13876/ 23.09.2025 г. на проверяващата комисия. С протокол № 4078р-15356/ 17.10.2025 г. са приобщени материалите от извършената проверка. Материалите включват ДЗ № 4078р-12336/ 26.08.2025 г. от началник сектор „Гранични проверки“, писмо рег. № 5290р-17588/ 09.09.2025 г. на директора на Дирекция „Комуникационни и информационни системи“ в МВР с приложени документи във файлов формат, оперативен дневник конт.18/ 2025 г., протоколи за запознаване с нормативни документи № 4480р-4053/ 30.05.2025 г. и № 4480р-456/ 20.01.2025 г., сведение на жалбоподателя № 4480р-7181/ 12.09.2025 г., заповед № 8121з-1632/ 02.12.2023 г. и заповед № 8121з-1389/ 07.10.2024 г. за нейното изменение, издадени от министъра на вътрешните работи, справка за пътуване на С. Д. С. за периода 13.05.2025 г. – 01.08.2025 г., справка за нарушител на С. Д. С. и кадрова справка на жалбоподателя. Документите удостоверяват обстоятелствата, че на датата на нарушението жалбоподателят е разпределен на трасе „изход“ – АРМ 2 на ГКПП – Олтоманци за времето от 08:30 часа на 26.07.2025 г. до 08:30 часа на 27.07.2025 г. и като такъв е проверил на излизане от Република България в 19:59 часа С. Д. С. в АИС – ГК, който е управлявал лек автомобил с рег. № [рег. номер]. АИС – ГК е регистрирала съобщение от АНД. Установено е че на С. Д. С. има издаден и невръчен електронен фиш за нарушение на ЗДвП. Електронният фиш е връчен на 01.08.2025 г. на излизане на лицето през ГКПП – Олтоманци. В писменото сведение жалбоподателят сочи, че няма спомен за случая, но винаги връчва фишове чрез системата АНД. Според него, единственото логично обяснение е че системата не е сработила. Съгласно кадровата справка, жалбоподателят е назначен на работа в МВР на 18.05.2016 г., награждаван е неколкократно и няма дисциплинарни наказания. ДРО е изготвил справка рег. № 4478р-15566/ 22.10.2025 г., с която жалбоподателят е запознат. Със становище рег.№ 4480р-15768/ 27.10.2025 г. ДРО е потвърдил данните в справката. С покана № 4078р-17662/ 27.11.2025 г. ДНО е уведомил жалбоподателя за възможността за даване на писмени обяснения или възражения. Поканата е връчена на 03.12.2025 г. Съгласно справка 4480р-10035/ 05.12.2025 г., жалбоподателят не е депозирал писмени обяснения или сведения. Горната фактическа обстановка се установява от посочените писмени доказателства. С оглед установената фактическа обстановка, жалбата е допустима. Подадена е от надлежен правен субект с право на обжалване по чл.147, ал.1 от АПК във вр. с чл.211, пр.2 от ЗМВР, пред компетентния за разглеждането й съд в преклузивния срок по чл.149, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, при условията на чл.168 от АПК, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните: Заповедта е издадена от оправомощен орган в пределите на неговата законова компетентност. Наложеното дисциплинарно наказание е по чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР. Нормата на чл.204, т.4 от ЗМВР възлага налагане на наказанието в компетентност на служители на висши ръководни и ръководни длъжности. Издателят на оспорената заповед е директор на РДГП – Драгоман при ГДГП. Длъжността на органа е ръководна по см. на т.1 от раздел III.2.1 от точка А.„Държавни служители с висше образование“ от Приложение № 1 към заповед № 8121з-140/ 24.01.2017 г. на министъра на вътрешните работи относно утвърждаване на Класификатор на длъжностите в МВР за служители по чл.141, ал.1, т.1 и 3 и ал.3 от ЗМВР /обн. ДВ, бр.13/07.02.2017г., доп. и изм./. Заповедта е издадена при спазване на установената за нея писмена форма по чл.210, ал.1 от ЗМВР и чл.63 от Инструкция № 8121з-877/ 06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР. Заповедта съдържа задължителните реквизити относно имената на извършителя, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, нарушените разпоредби, доказателствата, правното основание, вида на наказанието, срокът и реда на оспорване. Извън изложеното, пълно описание на установената деятелност на нарушителя се съдържа в справката и становището на ДРО, приети от ДНО и цитирани в оспорената заповед. Неоснователно жалбоподателят възразява за неясно нарушение от правна страна. ДНО е посочил нарушеното правило от заповедта на министъра на вътрешните работи. Относимостта на тази заповед е предмет на преценка по съществото на спора. Дисциплинарното производство е образувано по реда на чл.205, ал.1 от ЗМВР с писмена заповед на ДНО, връчена на жалбоподателя. Жалбоподателят е запознат с материалите от дисциплинарното производство и справката на ДРО. Спазена е процедурата по чл.206, ал.1 от ЗМВР. ДНО е приел писмените обяснения на служителя, приобщени към дисциплинарната преписка, като по този начин е осигурил възможност на дееца да даде обяснение по фактите, да направи възражения и евентуално да представи доказателства в подкрепа на тезата си. Противно на твърдението на жалбоподателя, дисциплинарното наказание е наложено в сроковете по чл.195, ал.1 във вр. с чл.196 от ЗМВР. Обвинението е за нарушение, извършено на 26.07.2025 г. Нарушението се счита за открито на датата, на която ДНО е установил неговото извършване и самоличността на нарушителя. Нарушението е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при ДНО. Становището на ДРО е изготвено на 27.10.2025 г., а материалите от проведеното дисциплинарно производство са постъпили при ДНО на 24.11.2025 г., видно от саморъчното отбелязване на ДНО върху справката на ДРО на л.23 от делото. ДНО е издал оспорената заповед на 15.12.2025 г. Следователно, заповедта е издадена в рамките на посочения в чл.195, ал.1 от ЗМВР двумесечен срок. Не е изтекъл и едногодишния срок от извършване на нарушението. Вярно е, че на датата 26.07.2025 г. е установена информацията за невръчен електронен фиш в АИС – ГК, но от тази дата не започва да тече срока по чл.195, ал.1 от ЗМВР, тъй като това не е датата, на която е открито нарушението по см. на чл.196, ал.1 от ЗМВР. В дисциплинарното производство са спазени правилата на чл.206, ал.3 и ал.4 от ЗМВР. ДРО е приобщил надлежно материалите от проверката. Доказателствата от проверката са допустими и относими по общите правила на АПК. Неоснователно жалбоподателят възразява за липса на пълно разследване по обясненията му от проверката. Видно от документите, генерирани от АИС – ГК, системата е генерирала съобщение от АНД, което е налагало проверка на неговото съдържание, съгласно документите към писмо № 5290-17588/ 09.09.2025 г. на директора на дирекция „Комуникационни и информационни системи“ при МВР. Заповедта обаче противоречи на материалния закон. Обвинението е за дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.1, пр.последно от ЗМВР, т.е. за неизпълнение на заповеди на министъра на вътрешните работи. Наложеното дисциплинарно наказание е по чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР, която норма съдържа идентично фактическо основание. Конкретно, обвинението касае нарушение на т.1.2.2 от заповед № 8121з-1389/ 07.10.2024 г. на министъра на вътрешните работи за изменение и допълнение на заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на органа. В т.1.2.2 от посочената заповед министърът е определил конкретни длъжности, които следва да осъществяват контрола по чл.165, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП в ГД „Гранична полиция“ в зоните на ГКПП, изградени на международни шосейни пътища. Това са полицейските органи на конкретно изброени длъжности, между които е и длъжността на жалбоподателя „полицай-старши полицай“ в ГКПП при ГДГП. Министърът на вътрешните работи е разпоредил контролната дейност да се осъществява чрез извършване на проверка в АИС на МВР за невръчени електронни фишове, тяхното връчване и отразяване в системата, както и проверка в АИС на МВР за наложени наказания глоба, незаплатени в срока за доброволно плащане и предоставяне на възможност за заплащане на глобите на място чрез терминално устройство ПОС. Заповедта е издадена на основание чл.45, ал.1, т.13 от ПУДМВР, която е нова норма, обнародвана в ДВ, бр.31/ 2021 г., т.е. след постановяване на определение № 13906/ 10.11.2020 г. на ВАС по адм.д. № 8974/ 2020 г., поради което възраженията на жалбоподателя за нарушаване на практиката на ВАС са неоснователни. Съгласно чл.33, т.9 от ЗМВР министърът на вътрешните работи има правомощие да издава заповеди в кръга на неговата компетентност, което включва и правомощието по чл.165, ал.1, т.1 от ЗМВР да определи службите, които могат да контролират спазването на правилата за движение по пътищата. Това означава, че приложените по делото заповеди на министъра на вътрешните работи са индивидуални административни актове и като такива пораждат разпоредените задължения за техните адресати. Законосъобразността на министерските заповеди не може да бъде предмет на косвен съдебен контрол в настоящето съдебно производство. Съдебният контрол за законосъобразност на заповедите се осъществява пред ВАС по реда на чл.132, ал.2, т.2 от АПК. Съгласно протокол за запознаване от 30.05.2025 г. жалбоподателят е имал знание за съдържанието на министерските заповеди, а съгласно протокола от 20.01.2025 г. същият е бил запознат с АИС „Пътна полиция“. След като заповедта е издадена на годно правно основание и е доведена до знанието на жалбоподателят, същата е била задължителна за спазване от дееца като нейн адресат на датата 26.07.2025 г. на заеманата длъжност като старши полицай в ГКПП – Олтоманци на трасе „изход“. Това означава, че освен извършената от жалбоподателя гранична проверка на първа линия чрез АИС – ГК на преминаващото МПС с водач С. Д. С. по см. на чл.3, ал.2 и ал.5 и чл.55 от Инструкция № 8121з-1492/ 04.11.2022 г. за реда и организацията за извършване на граничните проверки на ГКПП /обн. ДВ, бр.91/ 15.11.2022 г., отм., бр.92/ 31.10.2025 г./, жалбоподателят е следвало да извърши и разпоредения в министерската заповед контрол по ЗДвП чрез проверка в АИС на МВР за невръчени електронни фишове. Тази проверка е била възможна, противно на изложеното в обяснението му от 12.09.2025 г., тъй като файлът от АИС на МВР съдържа информация, че системата е генерирала съобщение от АНД. Посоченото доказателство не е опровергано в рамките на съдебното производство, поради което съдът го приема за достоверно. По делото няма доказателства, че на датата на обвинението системата е показала грешка или е била недостъпна за работа от жалбоподателя. Жалбоподателят не доказа твърдението си, че връчването на електронния фиш е следвало да се осъществи от служителя, осъществяващ контрола на втора линия. Доказателствата по делото обаче не установяват съставомерност на деянието по чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР. Неизпълнението на заповедта на министъра на вътрешните работи в случая по делото представлява маловажно нарушение по см. на чл.198, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗМВР. Неправилна е преценката на ДНО за предпоставките по чл.206, ал.2 от ЗМВР. От нарушението няма настъпили вредни последици. Противно на приетото, с невръчването на електронния фиш не е затруднена събираемостта на наложените глоби по ЗДвП. От една страна, връчването на фиша не води непременно до доброволно заплащане на глобата, а от друга страна – фишът е връчен няколко дни по-късно /на 01.08.2025 г./ Отделно от това, ДНО е определил вида на наказанието при превес на генералната пред индивидуалната /специална/ превенция, като по този начин е наложил наказание, чиято тежест е несъразмерна с обстоятелствата и поведението на дееца. ДНО не е съобразил и цялостното поведение на дееца, тъй като от кадровата справка се установява, че жалбоподателят е дългогодишен служител без наложени дисциплинарни наказания, който неколкотратно е награждаван. Посочените характеристики на деянието покриват изискването за маловажно дисциплинарно нарушение по см. на чл.198, ал.2 от ЗМВР, което определя налагането на друго по вид и тежест дисциплинарно наказание. Неправилното определяне на вида и размера на дължимото наказание за извършеното нарушение налага отмяна на оспорената заповед. На основание чл.143, ал.1 от АПК РД „Гранична полиция“ - Драгоман дължи заплащане на жалбоподателя на деловодни разноски в размер на 205.11 евро, от които 5.11 евро за ДТ и 200 евро адвокатско възнаграждение. Адвокатското възнаграждение отговаря на изискванията по чл.36, ал.2 от ЗА, тъй като е съобразено с правната и фактическа сложност на делото, обема на осъщественото процесуално представителство, извършените процесуални действия и достойнството на адвокатската професия, поради което не следва да се намалява по възражението на ответника. Поради изхода от спора ответникът няма право на юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран от горното, съдът