Решение № 3700 от 8.10.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 5071/2026 г.

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие. Производството е образувано по молба, подадена от Н. П. П., действащ чрез своята майка и законен представител А. Н. Н., ЕГН ••••••••••, адрес: г. В., местност „Б. – с.“, парцел ••• и от А. Н. Н., ЕГН ••••••••••, адрес: г. В., местност „Б. – с.“, парцел ••• срещу П. И. П., ЕГН ••••••••••, адрес: град В., ж.к. „В. В.“ бл.••, вх.••, ет.••, ап.•• с искане за налагане на мерки за защита по ЗЗДН В молбата за налагане на мерки за защита се излага, че с ответника са се намира във фактическо съжителство като по време на същото е родено и детето им Н. П.. Посочено е, че след раздялата им, отношенията им във връзка с отглеждането на детето са регламентирани с влязло в сила решение по гр.д. № 163/2021 г. по описа на Районен съд – град Варна. Стремяла се е да поддържат хармонични отношения, но вече пет години след раздялата им ответникът не се е променил като ругатните, обидите и психическото насилие са част от ежедневието. Посочва, че срещу него има издадени заповеди за защита от домашно насилие, но същият не се съобразява с тях и непрестанно ги нарушава. По взаимна договорка между страните е постигнато съгласие бащата да вземе детето от 07.07.2026 г., за да го заведе на лагер в исторически парк Н. Р.. Твърди, че осъществява връзка с детето през приложението Вайбър. Заявява, че Н. й споделил, че е тормозен от другите деца, с които са в лагера, но бащата му не оказал съдействие, а го заплашил, че ще го набие. Посочва, че посегателствата на детето от страна на бащата са ежедневие. На 11.07.2026 г. детето е оставено само в юртата, в която е настанен като бащата е заминал за Бургас и му заявил, че ще се върне на сутринта. Детето изпитвало страх да стои само, а тоалетната била извън юртата. Друг възрастен, с когото били заедно отказал да се погрижи за детето. Същото сторил и самия баща като при разговора с майката я обиждал и нападал, и дори заплашвал с убийство и побой. Подала е сигнал да полицията, а детето й заявило, че баща му е наредил да си изключи телефона и повече да не се чува с нея. Отказал на майка си да дойде да го вземе, тъй като се страхувал да не бъде набит от баща си, а и да не се случи нещо лошо на майката. Говорили са до късно, докато на детето не му се доспало. Подала сигнал на Националния телефон за деца, от където й заявили, че тя трябвало да отиде да вземе детето. На 12.07.2026 г. се е обадила на бащата, тъй като телефона на детето е бил изключен и той я обиждал като я нарекъл „пачавра“, „курва“, „боклук“, „мъртва мърша“, заплашил, че повече няма да види и чуе детето, ще го остави сирак след като дойде в магазина й я пребие. Подала е жалба в Четвърто РУ, където служителите се свързали със служители на РУ – Провадия. С последните отишли до Историческия парк и до къмпинга, където се намирали юртите, но установили, че бащата и детето ги няма. На 13.07.2026 г. е подала сигнал до „Агенция закрила на детето“, където пред служители – Й. Ш. и нейна колежка, по време на телефонен разговор с П., пуснат на високоговорител, й било заявено, че Н. не иска повече да се чува с нея и да му е майка, а при последващ разговор, я заплашил, че повече няма да види детето си и ще смени телефонния си номер и ще вземе Н. в Германия и никога повече няма да го види. Подала е декларация пред Гранична полиция, по реда на чл. 127б СК. Изпитва страх за детето си, с което няма връзка. Моли за уважаване на молбата. Ответната страна, по реда на чл. 143 от ГПК, в първото по делото съдебно заседание заявява, че оспорва изцяло молбата за защита от домашно насилие, като се счита, че целта на производството е лишаване на бащата от възможността му да упражнява режим на лични отношения с детето. От събраните по делото доказателства, съдът установява следната фактическа обстановка: Депозирана е декларация по реда на чл. 9, ал.3 ЗЗДН, в която са декларирани от страна на молителката твърдените актове на насилие, извършени спрямо нея и детето Н. П. П.. Приета по делото като писмено доказателство е нотариално заверена декларация, с рег. № ••••• от 13.07.2026 г. на нотариус с рег. № ••• на НК, от която се установява, че А. Н. Н., ЕГН •••••••••• не е съгласна Н. П. П., ЕГН •••••••••• да напуска територията на Република България, включително и с бащата П. И. П., ЕГН ••••••••••. Налице и депозирана молба до летище Варна, от 13.07.2026 г., от страна на А. Н. Н., ЕГН ••••••••••, с което оттегля изричното си съгласие детето Н. П. П., ЕГН •••••••••• да напуска територията на Република България с бащата П. И. П., ЕГН •••••••••• или с друго лице, без нейно съгласие. От удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № ••••••/07.05.2019 г. от Община Варна, се установява, че родители на Н. П. П. са А. Н. Н. и П. И. П.. Приета по делото е кореспонденция между А. Н. и детето Н. П. П., от която се установява, че на 20 –ти срещу 21-ви юни Н. не спи, въпреки че е към полунощ, а на 04.06, че е гладен, но баща му не му е приготвил вечеря, което се развива към 20.00 часа. От решение № 803/07.07.2021 г. по гр.д. № 9163/2021 г. по описа на Районен съд – град Варна се установява, че е утвърдено споразумение между А. Н. Н. и П. И. П. като родителските права, по отношение на роденото по време на фактическото им съжителство дете Н. П. П. са предоставени на майката, а на бащата е определен режим на лични отношения с детето. За летния период, в утвърденото споразумение е уговорено, че бащата ще е с детето 20 дни през лятото, разделени по 10 дни на месец, предварително уговорени между родителите, с преспиване, като майката си запазва правото да се вижда с детето през дните, когато то ще бъде при своя баща, а в случай, че не бъде постигнато съгласие за времето на контакта между бащата и детето, то бащата ще може да вземе детето при себе си от 01.06. до 10.06., от 10.07. до 20.07. всякога за времето от 10 часа сутринта на първия ден до 18.00 часа на последния ден, когато бащата ще вземе детето от дома на майката и ще го връща обратно до дома на майката. По отношение на А. Н. и детето Н. П. са наложени мерки за защита като бащата П. И. П. е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие и му е забранено да приближава на по - малко от 200 метра Н. П. П., ЕГН •••••••••• и от А. Н. Н., ЕГН ••••••••••, двамата с адрес: г. В., местност „Б. – с.“, парцел •••, както и следните адреси – град В. , местност Б. – с., парцел •••• /адрес на който живеят/; град В., ж.к. В. В., бл.••, вх.••, ет.••, ап.•• /постоянен адрес/; град В., кв. А., ул. „Г.С“ № •• /детска градина на детето Н. П./ и град В., местност Т., район П., ул. „Арх. М. Й.“ № •• /местоработата на А. Н./ за срок от 9 месеца, считано от издаване на заповедта за незабавна защита – 22.05.2024 г.; П. И. П. ЕГН •••••••••• с постоянен адрес гр. В., жк „Вл.В.“, бл. /••, вх. ••, ет. ••, ап. ••, видно от заповед за незабавна защита № 97/22.05.2024 г. по гр.д. № 6187/2024 г. по описа на Районен съд – град Варна. Мярка за защита по отношение на А. Н. и детето Н. П. е наложена и със заповед от 12.05.2023 г. по гр.д. № 3944/2023 г. по описа на Районен съд – град Варна. От справката, изготвена от Районен съд – град Варна се установява, че между същите страни има водени две предходни съдебни производства по гр.д. № 3944/2023 г. и по гр.д. № 6187/2024 г. по описа на Районен съд – град Варна като и по двете са постановени решения, с които са издадени заповеди за защита от домашно насилие в полза на настоящите молители срещу П. П.. Решението по гр.д. № 6187/2024 г. по описа на Районен съд – град Варна е потвърдено с решение по гр.д. № 1876/2024 г. по описа на Окръжен съд – град Варна. От справката за съдимост на П. И. П., издадена от Районен съд – град Варна, се установява, че същият е осъждан за нанасяне на телесна повреда, за отнемане на МПС, както и за отнемане на чужди движими вещи. От бюлетина за съдимост се установява, че последното осъждане е през 2016 г. Приет по делото е социален доклад, изготвен от ДСП – Варна, от който е видно, че П. посочва, че по време на режим на лични отношения майката постоянно звъни на детето като не отрича, че е казал, че Н. не иска да говори с нея и да я вижда, както и че ще заминат за чужбина и повече няма да ги види. Грижите за детето се осъществяват от майката, с помощта на бабата по майчина линия. При индивидуалния разговор проведен с детето са констатирани кратки отговори на задаваните въпроси като за вечерта, когато е бил в Н. Р. разказва, че баща му е казал да си изключи телефона, за да не разбере майка му, че остава сам. На следващия ден, баща му дошъл и го взел като отишли в апартамента му и там му казал, че детето го е предало и му заявил „изчезвай оттатък“. Няколко дни са били в дома на баща му като в последствие заминава за село К. на почивка. Детето е споделило, че бащата е отказал да съобщи на полицията къде се намират. Н. е заявил също, че в един от разговорите, баща му е заявил на майка му, че ще заведе Н. в Германия, на което детето не е повярвало, но майка му е повярвала. Констатирано е от страна на социалните работници, че не е осъществено физическо насилие над детето. Влошените отношения между родителите създават психически дискомфорт на детето, което се отразява негативно на емоционалното му развитие. Присъствието на детето по време на вербални обиди или саморазправа между родителите, поставя същото в положение на жертва като се има предвид крехката му възраст, в която се оформят представите му за семейни взаимоотношения и модел на поведение. Приета по делото е оценка на психологично състояние на Н. П. П., изготвено на 09.08.2026 г., от клиничен психолог Р. Г., от която се установява, че детето споделя, че е останал сам в юрта № 14 като след разговор с двамата родители, последните са се скарали и са го обвинили, че той е направил скандала. Заявил е и че на следващия ден, по телефона, родителите му отново са се скарали като баща му е крещял на майка му със силен глас и споделя, че баща му го е удрял по таза, ушите и рамото и че му е казал, че го е предал и че той е виновен и че няма да види майка си, тъй като ще е в Германия. Констатирано, от страна на психолога е, че детето живее в тежък родителски конфликт като е налице преживяно или наблюдавано насилие и му е вменена вина и оказан натиск от страна на бащата, върху него. Н. е свидетел и на вербални заплахи от страна на баща му спрямо майка му, което създава усещане за несигурност и раздяла с майката. Детето изпитва амбивалентни чувства към баща си, поради което е в състояние на емоционално разцепление – изпитва обич и тъга към него, но и има страх от неговата непредсказуема агресия. Описаната от детето агресия спрямо него, от страна на бащата, представлява сериозен риск за здравето и емоционалното му развитие. От показанията на свидетелката Й. Д. Ш. се установява, че работи в ДСП – Варна като социален работник и на 13.07.2026 г. е била дежурен социален работник като при започване на работния ден е посетена от Н., тъй като е искала да подаде сигнал за детето си, което не е чувала. Установява се, че докато е подавала сигнала, телефонът й иззвънял и Н. споделила, че е бащата на детето и тя го пуснала на високоговорител. От твърденията й се установява, че мъжки глас е казал, че няма да чуе и види детето повече и ще заминат за Германия. Установява се, че Н. се е разстроила, разтревожила и силно се е притеснила като се е разплакала и дори са й давали вода да се успокои. Уточнява, че Н. е споделила, че детето е в режим на лични отношения с бащата, но не е казала кога за последно го е чула. Не е чула детето да се намесва в разговора. Като свидетел е разпитана и бабата на Н. П. – Н. Н. З., майка на А. Н.. Посочва, че на 11.07.2026 г., вечерта към 21 часа, дъщеря й се обадила на Н. като разговорът се провел на високоговорител, тъй като тя искала да чуе Н.. От показанията й се установява, че детето се е разплакало, тъй като е бил сам в лагера, а баща му е заминал за Бургас. Майката се е опитала да убеди възрастен на име А. да спи при него, но той отказал, поради което тя разговаряла до късно с него, докато се успокои и заспива. От показанията й се установява, че А. Н. се е опитала да разговаря с бащата, който да организира някой да спи при детето, но не се получило като дори детето е казало да не идва да го взима, защото баща му ще го набие. На 12-ти майката пак се обажда на бащата, защото телефонът на детето не е отговарял и тогава П. започнал да обижда А. с думите „пачавра“, „курва“, „идиот“, „простак“, „проститутка“ като й завил, че детето повече няма да има телефон и няма да се чува с него. Установява се, че А. Н. е подала жалба в полицията и дори е ходила до юртите и историческия парк, но детето го е нямало и се е разстроила, че не знае къде е детето. От показанията на свидетелката е видно, че на 13-ти А. Н. е отишла в Закрила на детето и след като е излязла е плачела и треперела като е била пребледняла и й споделила, че по време на разговор П. й казал, че Н. не искал да му бъде майка, да се чува с нея и да я вижда и че щял да го вземе в Германия и повече да нямало да го види. На 20-ти, когато детето се прибрало, плачело и казало да не вярва, че не иска да му бъде майка. Свидетелката разказва, че детето споделяло, след това, че баща му го удрял и щял да го набие, ако не се разбира с децата. От показанията на Ц. Н. К. се установява, че е управител на юртовия лагер в с. Н. Р. и познава П. П., който е шофьор на автобус във фирмата, с която работят. Детето Н. го познава, покрай престоя му в лагера от 6-ти до 11- ти като бащата и детето са нощували заедно с другите участници. Впечатленията му от П. са добри, а Н. е участвал във всички активности. На 12-ти е бил уведомен, че полиция търси юртовия лагер като наред с полиците е била и една жена, но той ги уведомил, че П. и детето са напуснали лагера. По негови данни жената е била силно притеснена. Уточнява, че е виждал П. и Н. заедно като са имали добри отношения помежду си. Не е виждал П. да заплашва детето си с бой или да го удря, не е чувал П. да разговаря с А.. Не знае дали П. е бил заедно с Н. в юртата на 11.07. Пояснява, че те са останали още една нощувка, въпреки че лагерът за Н. е приключил и вече е била пристигнала друга група. Не е бил уведомяван от А., който е инструктор в лагера, за разговор с Н. или А. на 11-ти. Не е видял, когато П. и Н. са напуснали лагера. Не му е споделяно от медицинската сестра, Н. да е оставал сам в юртата на 11-ти. От приобщеното досъдебно производство № 870 от 2026 г. по описа на Трето РУ при ОД на МВР се установява, че е извършен разпит на А. Н., както и че са извършвани проверки за установяване местонахождението на П. Н. като при наличието на констатирано местоположение е проведен видеоразговор с детето и затова е уведомена майката като й е съобщено, че детето е в добро здравословно състояние. Констатира се, че са извършвани процесуално следствени действия, във връзка с подадената жалба от страна на А. Н.. С оглед събраните по делото доказателства и при съблюдаване на относимите правни норми, съдът намира то правна страна следното: По делото не е спорно, а и от събраните писмени доказателства се установява, че молбата е подадена от легитимирани по закон лица срещу лице, легитимирано да отговоря, аргумент от чл.8, т.2 ЗЗДН и чл. 3, т.2 и т.3 ЗЗДН Същата е депозирана в предвидения в чл. 10, ал. 1 ЗЗДН преклузивен срок. Конституирано, по реда на чл. 9, ал.2 ЗЗДН е детето Н. П. П.. Съобразно легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, всеки акт на физическо, емоционално и психическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които са или са били в семейна връзка, съставлява домашно насилие. От гласните доказателства, събрани чрез разпита на свидетелката Ш. и свидетелката З., които са взаимо допълващи се и съответни на събраните по делото доказателства се установява, че спрямо молителката А. Н. са реализирани актове на домашно насилие на заявените дати 11.07, 12.07 и 13.07. Отправените обидни изрази „курва“ и „пачавра“ обуславят извода за незачитане на личността на Н. от страна на П., което неминуемо накървява психиката й. Заплахите на 12.07.2026 г. и 13.07.2026 г., че повече няма да чува и види детето си и продължението на 13.07, че ще заминат за Германия, които самият П. не отрича и пред социалните работници, обективирани, в приетия по делото социален доклад обуславят извод за осъществяване на психическо насилие над майката. Наличие на упражнено психическо насилие е и случилото се на 11.07 вечерта, след като майката не знае къде се намира юртовия лагер, а и предвид оставянето на детето само в юрта, без наличие на възрастен до Н.. Последното е на навършени седем години и безпомощността да помогне на детето, на 11.07 вечерта, предвид поведението на бащата, доказва наличието на упражнено психическо насилие. Фактът, че действително тези актове на психическо насилие са обусловили страх у последната, че ще бъде лишена от възможността да отглежда детето си, въпреки постановеното решение, с което на нея е предоставено упражняването на родителските права, се доказва и от предприетите от Н. действия за изготвяне на нотариално заверена декларация, че не дава съгласие детето Н. П., да пътува извън пределите на страната, без нейно съгласие, придружавано от баща си П. П. или друго трето лице, както и депозирана молба до летище Варна. Този страх у нея затова, че няма да види детето си, се доказва и от показанията на свидетелката Ш. и от показанията на свидетелката Н., които посочват, че са я видели силно притеснена, плачеща, разстроена и разтревожена. Състоянието на Н. се установява и от разпита на свидетеля Ц. К., воден от страна на ответника. С оглед гореизложените мотиви, съдът намира, че депозираната молба от страна на А. Н. се явява основателна и следва да бъде уважена. От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, изготвения социален доклад, а също и оценката на психологично състояние, изготвено на 09.08.2026 г. по отношение на детето Н. П., представляващо доказателствено средство, в производството по ЗЗДН, аргумент от чл. 13, ал.2, т.2 ЗЗДН, обуславят извода, че и спрямо детето е упражнено насилие, под формата на психическо такова, на датата 12.07, когато бащата му е казал, че го е предал и го е обвинил, че е виновен, затова че е казал на майка си, че е останал сам в юртата, докато бащата е бил в Бургас. Реализирано психическо насилие, спрямо детето, се доказва и на датата 11.07, когато на детето отново е вменена вина, че той е започнал скандала между родителите като бащата му забранява да говори с майката, което се установява от приобщената оценка на психологично състояние, от 09.08.2026 г. и от показанията на свидетелката Н., които въпреки наличието на родствени отношения с молителите, съдът не възприема като заинтересовани от крайния изход на спора, предвид съответствието им с останалия събран по делото доказателствен материал, предвид тяхната подробност и последователност при излагането на фактите и обстоятелствата. От показанията на последната се установява и породения страх у детето, че е останало само в юртата на 11.07. Наличие на упражнено психическо насилие, спрямо Н. се установява и на датата 13.07, когато детето е възприело казаното от бащата, че майката повече няма да се чува с него и че повече няма да се видят, тъй като ще заминат за Германия. От приобщената оценка на психологично състояние, от 09.08.2026 г., се установява, че детето е възприело казаното и от бащата спрямо майката на 12.07, което определя като силно крещене спрямо майката. Фактът, че в съзнанието на Н. е останало, казаното от бащата и същият е възприел силното му крещене доказва наличието на упражнено психическо насилие спрямо него. Вменяването на вина и констатирания емоционален натиск от страна на бащата и възприемането на вербалните заплахи спрямо майката, констатирани в оценката на психологично състояние, която съдът кредитира като годно доказателствено средство, доказва по безспорен и несъмнен начин психическо насилие спрямо Н. на 11.07, 12.07. и 13.07.2026 г. Като домашно насилие следва да се квалифицира всеки едностранен акт на непредизвикана агресия във всичките й проявни форми, посочени в нормата на чл. 2 ЗЗДН. В тази връзка следва да се има предвид, че целта на ЗЗДН е да осигури защита на лица пострадали от насилие. Не може да се приеме, че поведението и действия на лице, попадащо в кръга, визиран в чл.3 от ЗЗДН, които макар и вредоносни за другата страна, когато са проявени в течението на конфликт, възникнал от неудовлетвореност от развитието на взаимоотношенията между страните, са акт на домашно насилие. За да може да се прецени дали дадено действие или бездействие, осъществено в контекста на развиващ се конфликт, има характеристиките на домашно насилие, следва да се прецени дали въпросното деяние е представлявало целенасочен волеви акт, имащ за своя основна цел да засегне по неблагоприятен начин физическата, психическата, емоционална и/или икономическа стабилност на този, срещу когото е насочено. Това е така, тъй като домашно насилие ще има тогава, когато то е резултат на съзнателно поставена от извършителя цел да се предизвика съответно накърняване на физиката, психиката или икономическата сфера на пострадалото лице. В настоящия случай, въпреки констатирания остър родителски конфликт, в центъра, на който е поставено детето, което обстоятелство се установява от приобщената оценка на психологично състояние, от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства не се установява превратно използване на ЗЗДН, а напротив доказва се, по реда на пълно и главно доказване, че са налице реализирани актове на психическо насилие спрямо А. Н. и Н. П.. От събраните писмени и гласни доказателства като се държи сметка и на изготвения и приобщен по делото социален доклад, се установява, че П. П., чрез действията си на 11.07, 12.07 и 13.07 е накърнил психиката и двамата молители като е предизвикал у А. Н. основателен страх, че повече няма да се чуе и види с детето си и е накърнил личната й сфера чрез изречените обидни думи и е създал страх, че не може да помогне на оставения им сам син, който не знае къде се намира, а по отношение на детето Н. П. е налице вменена вина, което безспорно представлява нарушаване на крехката детска психика, която е в период на развитие и на създаване на представи за взаимоотношения и правилен модел на поведение. Възприемането на скандала и отношението спрямо майката, от страна на детето, забраната да се чува и заявеното, ще заминат за Германия, представляват актове на психическо насилие спрямо детето. Наличието на родителски дефицит, при П. П. и конфликта с майката на Н., не е извинителна причина за поведението му спрямо А. Н. и детето му Н. П.. С оглед гореизложените мотиви, съдът намира, че депозираната молба за защита се явява основателна и следва да се уважи като на ответника се наложат мерки за защита по реда на чл.5, т.1 и т.4 ЗЗДН в защита на молителката А. Н.. Мярката по т.3 не следва да се налага, тъй като не се констатира нарушаване на физическата неприкосновеност на молителката, а освен това следва да се държи и сметка, че настоящите актове са реализирани чрез използването на телекомуникационни средства. Освен това тази мярка е била постановена с издадената заповед за незабавна защита и е оказала превантивната си защита. Предвид факта, че проявата на домашно насилие е трета по ред спрямо А. Н., с оглед предходно постановените две решения за защита от домашно насилие по гр.д. № 3944/2023 г. и гр.д. № 6187/2024 г. по описа на Районен съд – град Варна и предвид обстоятелството, че е налице многократно осъждане на лицето за незачитане на личната неприкосновеност и свобода, съдът намира, че мярката по т.4 следва да се наложи за срок от 12 месеца, считано от датата на издаване на заповедта за незабавна защита. Налагането на мярката по т.4 за пълно предвидения срок, не е оправдано и предвид необходимостта, Н. и П. да се научат да общуват в името на общото им дете. Времето, през което ще е забранен контакта между Н. и П., ще даде възможност на П. да преосмисли случилите се събития и да осъзнае необходимостта да има пълноценно общуване с майката на детето си, доколкото това е само и единствено в интерес на детето. Съдът намира, че следва да наложи и мярката по т.6 от чл.5 ЗЗДН, предвид действащата програма към Фондация „SOS семейства в риск“ - Специализирана програма за работа с извършители на домашно насилие. Тази мярка следва да се наложи, предвид факта, че това е вече трето производство между същите страни, а и с оглед превенция на бъдещи прояви на домашно насилие от страна на П. П.. По отношение на детето, съдът намира, че следва да наложи първата мярка за закрила, предвид констатираното от оценката на психологичното състояние на Н. П., а именно че е налице начално отчуждение от бащата, което все още не е в контекста на синдром на родителско отчуждение, но се констатирани амбивалентни чувства – от една страна обич/тъга, а от друга страх от непредсказуемата му агресия. Налагането мерки по т.3 и т.4 от чл. на ЗЗДН, няма да е в интерес на детето и ще доведе до задълбочаване на проблема, доколкото разрешаването му няма да се разреши чрез ограничаване на срещите между баща и син. Освен това тези мерки са били наложени с постановената незабавна защита и са оказали своето защитно действие, но постановяването им с крайния акт не е в интерес на детето. На основание чл. 16, ал.3 ЗЗДН следва да се връчи препис от решението на ДСП с указания за проследяване на случая, за срок, не по - кратък от една година. Това обстоятелство, също мотирива съда да не налага друга, освен първата мярка, по отношение на детето. Наложените спрямо П. мерки са необходими на П., който следва да осъзнае грешките в поведението си, спрямо детето и майка му и че действията му се отразили пагубно върху психиката и на Н. П. и на А. Н.. Същите съответстват и на оценката на риска по методиката, определена в правилника за прилагане на ЗЗДН. Съдът следва да укаже на страните, че продължаване на подобно поведение, предоставя възможност, включително и на ДСП да иска изменение на постановения режим на лични отношения. По отношение на разноските: На основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН П. И. П. следва да бъде осъден да заплати по сметка на Варненски районен съд дължимата за производството държавна такса в размер на 12,78 евро. В тежест на П. следва да се възложат и сторените от страна на молителите разноски – 500 евро, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. На основание чл. 15, ал. 8 ЗЗДН следва да бъде издадена заповед за защита, която има действие за срока по чл. 5, ал.2 ЗЗДН. Решението и заповедта следва да се връчат на ДСП - Варна с указания за проследяване на случая за срок, не по-кратък от една година, аргумент от чл. 16, ал.4 ЗЗДН. Водим от горното, съдът