РЕШЕНИЕ

град Ловеч, 01.04.2013 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми състав в открито заседание на четвърти март, две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА ВУТОВА при секретаря: В.Д., като разгледа докладваното от съдията НАХД № 176 по описа за 2013 година и за да се произнесе, съобрази:

С наказателно постановление № 2012-027798 от 13.12.2012 год. на Цветан Христов Христов - Директор на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара” към Комисията за защита на потребителите, упълномощен със заповед № 1357/20.11.2012 год. на Председателя на КЗП, е наложена на „ Алекса ”, ООД гр. Ловеч, рег. в Търговския регистър на Агенцията по вписванията, ЕИК 110009283, представляван от П.А.Л., ЕГН •••••••••• - управител, на основание чл.27, чл.28, чл.53 и чл.83 от ЗАНН и чл.233, ал.2 и чл.222 от Закона за защита на потребителите - имуществена санкция в размер на 500.00 лв. за нарушението на чл.127, ал.2 от Закона за защита на потребителите, за това, че при направената проверка на 20.08.2012 год. в офис „ Алекса ” в гр. Ловеч, на ул. „Оборище” №1, е установено, че „ Алекса ” ООД стопанисва офис „ Алекса ” в гр. Ловеч, на ул. „Оборище” №1. Проверката е офиса е извършена по повод постъпила в КЗП в гр. Ловеч жалба вх. № Р-03-1457/13.08.2012г. от потребителя Петър Величков Атанасов от гр. Ловеч относно предявена рекламация по договор от 16.07.2012г. за изработка на дограма. При проверката в обекта на 20.08.2012г. е изискан регистър на предявените рекламации, който не е представен. Регистър на предявените рекламации е представен при проверката по документи на 24.08.2012г. На 20.08.2012г. търговецът не поддържа регистър на предявените рекламации, с което е нарушен чл.127, ал.2 от Закона за защита на потребителите.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят „ Алекса ”, ООД гр. Ловеч, представляван от П.А.Л., който го обжалва в срок, и моли да бъде отменено като незаконосъобразно, нецелесъобразно и неправилно, противоречащо на материалния и процесуалния закон. Излага, че не отговаря на обективната действителност, че търговеца не поддържа регистър на предявените рекламации, и че разполага с предварително изготвени бланки, които са неразделна част от всеки един договор и приемо – предавателен протокол, които в случай на рекламация се попълват надлежно от всеки един клиент при предявяването на такива. Излага, че жалбоподателят не е попълвал такава бланка, с което реално да предяви рекламация в неговия случай. Излага, че жалбоподателят не е попълвал такава бланка, с което да предяви рекламация в неговия случай, и че не е имал рекламации към монтажа и изпълнението на изработката по договора, а реално бил отказал да подпише приемо – предавателния протокол, който е документ удостоверяващ изпълнението по договора, а не както жалбоподателят го третира предявяване на рекламация. Излага, че е нарушена процедурата при извършване на проверката, и че при констатиране на първо нарушение от страна на КЗП, задължително се давали предписания, като не се пристъпвало към налагане на имуществена санкция. Излага, че били налице условията на чл.28 от ЗАНН, и че не била съобразена разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН, поради причина, че длъжностното лице не било мотивирало акта и НП, с което да обоснове, че деянието е извършено виновно. Излага, че последващите действия на търговеца недвусмислено показвали, че в неговите действия няма умисъл, и че съществува осъзнатост в изпълнение на изискванията на чл.127, ал.2 от ЗЗП, като същия бил изготвил протокол за рекламациите, неразделна част от всеки договор за обработка на дограма. Излага, че в последствие при извършената проверка на документи от страна на КЗП било установено, че търговеца е изпълнил дадените му указания за водене на регистър за рекламациите и такъв бил представен пред длъжностните лица, извършващи проверката. Излага, че независимо от дадените предписания била наложена имуществена санкция, с което длъжностното лице било превишило правомощията си. Намира, че в чл.127, ал.2 от ЗЗП не било нормативно посочено в какъв вид трябвало да бъде регистъра – нарочна книга, отделни протоколи или бланки и др., с което считал, че законодателят бил предоставил свобода на участниците в гражданския и търговския оборот да съставят вида на регистъра, стига той да отговаря на изискването на закона, а именно – вярно и правилно да констатира предявената рекламация и да даде възможност на потребителя да изрази волята си и да реализира правото си на рекламация. Излага, че проверката извършена на 20.08.2012г. не била в присъствието на представляващия дружеството, което било нарушило правото на непосредственост при проверката за представляващия търговеца и носител на правата и задълженията на същия. С оглед на гореизложеното моли да се отмени обжалваното НП като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят „ Алекса ”, ООД гр. Ловеч, редовно призовани се представляват от П.А.Л., който моли да се отмени обжалваното НП като неправилно и незаконосъобразно. Излага подробни аргументи, с които доразвива изложеното в жалбата.

Ответникът – РД КЗП гр. Русе, редовно призовани не изпращат представител. В депозирана в ЛРС писмена защита молят да се остави жалбата като неоснователна без уважение и се потвърди НП като правилно и законосъобразно. Излагат подробни аргументи.

От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите В.Н.И. и В.Г.Ч., от становището на жалбоподателят и писмените бележки на ответника, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 24.08.2012 год. бил съставен Акт № 2012 № К – 027798 за установяване на административно нарушение от св. В.Г.Ч. в присъствието на св. В.Н.И., •••, рег. в Търговския регистър на Агенцията по вписванията с №20100916140455, ЕИК 110009283, представляван от П.А.Л., ЕГН •••••••••• - управител, за това, че при направената проверка на 20.08.2012 год. в обект - офис „ Алекса ” в гр. Ловеч, на ул. „Оборище” №1, установено с констативен протокол №2012 к -146771/20.08.2012г., е установено: Проверката в офис на фирма „ Алекса ” на ул. „Оборище” №1 в гр. Ловеч е извършена по повод постъпила жалба от потребител с вх. № Р-03-1457/13.08.2012г. относно предявена рекламация по повод договор за изработка на дограма от 16.07.2012г. При проверката в обекта на 20.08.2012г. е изискан регистър на предявените рекламации, който не е представен. Търговеца не поддържа регистър на предявените рекламации пред него и преупълномощените от него лица към момента на проверката, с което е нарушен чл.127, ал.2 от Закона за защита на потребителите. Посочено е, че нарушението е извършено за първи път. В акта е вписано в графа възражения „В момента на проверката не можах да представя регистъра, но го представям на 24.08.2012г.”. Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното наказателно постановление.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира, че безспорно се доказва посочената в НП фактическа обстановка. От показанията на разпитаните свидетели, безспорно се установи, че на датата, на която е извършена проверката, в търговския обект не е бил на разположение регистър на предявените рекламации. Нормата на чл.127, ал.2 от ЗЗП вменява задължение на търговеца да поддържа регистър на предявените рекламации. „Поддържането” на такъв документ предполага същият да е наличен в обекта в момента в който той функционира, в т.ч. и в случаите на извършвана от контролните органи проверка. Субект на задължението, визирано в цитираната норма е всеки „търговец”, без оглед на характера на търговския обект, в който същият осъществява търговската дейност. Разпоредбата на §13, т.2 от ДР на ЗЗП сочи, че търговец е всяко лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко лице, което участва от негово име и за негова сметка. От приобщените по делото писмени и гласни доказателства е видно, че такова качество притежава и жалбоподателят, доколкото осъществява търговска дейност, свързана с проектиране, изработване и монтаж на дограма.

Съгласно разпоредбата на чл.122 от ЗЗП, потребителят има право на рекламация за всяко несъответствие на стоката с договореното. От друга страна, по аргумент на чл.125, ал.3 и ал.4 от ЗЗП при предявяване на рекламация потребителят посочва предмета на рекламацията, предпочитания от него начин за удовлетворяване на рекламацията, съответно размера на претендираната сума и адрес за контакт, както и задължително прилага документите, на които се основава претенцията. Разпоредбата на чл.127, ал.2 от ЗЗП от своя страна задължава търговеца или упълномощено от него лице да поддържат регистър на предявените рекламации. Посочената законова разпоредба, действително не конкретизира в какъв вид следва да бъде воден и поддържан този регистър, а именно на хартиен носител, на електронен носител или едновременно и в двата варианта. При извършване на проверката е безспорно установено, че не е бил воден регистър за рекламации на хартиен носител, респективно заявените рекламации на клиента не са били описани. Твърденията на жалбоподателя, че търговеца разполага с предварително изготвени бланки, които са неразделна част от всеки един договор и приемо – предавателен протокол, които в случай на рекламация се попълват надлежно от всеки един клиент при предявяването на такива, не се подкрепят от доказателствата по делото. Предварително изготвените бланки не изключват задължението за воденето на регистър за рекламации, съобразно изискванията на закона, а именно дата на приемане на рекламацията, номер на поръчката /рекламацията/, номер на гаранционна карта, вид на изделието, марка и модел, фабричен номер, име и адрес на клиента, описание на дефекта, за който се прави рекламацията. Както бе установено от показанията на разпитаните свидетели регистър за рекламации е бил направен и представен едва след извършването на проверката. С оглед на гореизложеното направените в тази връзка възражения, се явяван неоснователни, тъй като наличието на предварително изготвените бланки от търговеца не сочи наличието на поведение в съответствие с разпоредбата на чл.127, ал.2 от ЗЗП, поради което непредставянето на нарочен регистър за рекламации представлява нарушение на посочената норма. Съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган – Директор на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара” към Комисията за защита на потребителите, видно от приложената по делото заповед на Председателя на КЗП. АУАН също е съставен от компетентно лице, видно от приложената по делото заповед на Председателя на КЗП.

При съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат изискваните в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта и в НП пълно и точно са описани нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени. Правната квалификация по чл.127, ал.2 от ЗЗП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. Вмененото на жалбоподателят нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере какво е обвинението и срещу какво да се защитава.

При така установените факти, съдът счита, че правилно АНО е ангажирал отговорността на жалбоподателят на основание чл. 222 от ЗЗП, за нарушение на чл. 127, ал.2 от ЗЗП.

Неоснователни са и аргументите за малозначителност на нарушението съответно за наличие на предпоставките на чл.28 от ЗАНН. За да е налице “маловажен случай“ на административно нарушение, то следва извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Пред настоящата инстанция не се изтъкнаха доводи и не са ангажираха доказателства, които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност на извършеното нарушение в сравнение с обикновените случай. Касае се за формално нарушение, с осъществяването на което в съответна степен се застрашават обществените отношения, които нормата на чл.127, ал.2 от ЗЗП е призвана да гарантира. В този смисъл, съдът намира, че липсата на регистър за рекламации, освен че препятства извършването на рекламационно производство по начина, описан в ЗЗП, значително ограничава и възможността на засегнатия потребител да докаже предявената рекламация и да реализира правата си при неудовлетворяване в срока, предвиден в закона.

Неоснователно е възражението на жалбоподателят, че нарушението не е доказано. От всички събрани до момента доказателства, се установява, че към датата на извършване на проверката във обекта на жалбоподател, същият като търговец не е поддържал регистър на предявените рекламации.

Неоснователни и неотносими към съществото на спора се явяват и доводите касаещи нарушаване на процедурата по извършването на проверка в отсъствие на представляващия дружеството или упълномощено от него лице, както и съставянето на Констативния протокол и даването на предписания, тъй като административно наказателното производство започва със съставянето на АУАН, който е съставен в присъствието на представляващия дружеството, като е спазена процедурата по съставянето на акта разпоредбите на ЗАНН, регламентиращи съставянето му.

Предвид на изложените съображения, съдът намира, че следва да бъде потвърдено обжалваното наказателно постановление като законосъобразно.

При този изход на процеса въпроса за разноските не следва да се обсъжда, тъй като такива не са претендирани.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът