Решение № 20507 от 13.11.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 63159/2023 г.

Производството е исково по молбата на К. В. В., ЕГН ••••••••••, гр. С/адрес/ чрез адв. Т., САК, със съдебен адрес в гр. С/адрес/ спрямо “Н.” ЕАД, ЕИК ••••••••••, гр. С/адрес/, представлявано от ИД М.И.Г. чрез юрисконсулт К.. Ищецът твърди, че в периода от 26.09.2005г. до 16.10.2023г. е бил в трудови правоотношения с ответника, предприятие, Я•••••“ с последна длъжност - „Ръководител сектор „Машинно оборудване“ с код по НКПД 1321 6009 на основание ТД от 100303/ 26.09.2005г. Твърди се, че със заповед с № 186/ 13.10.2023г. ТД е бил прекратен на основание чл.328, ал.2 от КТ. Оспорва се уволнението като се излага първо, че не е налице соченото в заповедта основание тъй като изпълняваната от него длъжност не била ръководна – от анализа на длъжностната му характеристика се установява, че по същество той е изпълнител на възложени му от ръководството задачи като единственото ръководно начало е това да контролира изпълнението на възложените задачи като обаче и сам участва в това изпълнение и второ, че уволнението е незаконосъобразно и на основание изтекъл деветмесечния срок по чл.328, ал.2 от КТ. При горното и като се навежда, че извършеното уволнение е незаконосъобразно се желае решение, с което то да бъде отменено като такова; да бъде възстановен ищецът на заеманата преди уволнението длъжност; да бъде осъден ответника да заплати на ищеца обезщетение за оставане без работа поради уволнението за времето, през което е останал без работа а именно: за периода от прекратяване на трудовото правоотношение (13.10.2023 г.) до изтичане на срока от шест месеца от прекратяването. Ангажират се доказателства и се претендират разноски. В срока за отговор е депозиран такъв, с който исковете се оспорват като не се оспорва, че към датата на прекратяването на ТД К. е работил в НЕК ЕАД, Предприятие „Я•••••“, на длъжност Ръководител сектор „Машинно оборудване“ на безсрочен трудов договор. Не се спори и, че ТП е възникнало на основание ТД № 100303/26.09.2005г., с последно изменение на ТД от 30.06.2023 г. Излага се, че до датата 19.12.2016 г. ищецът е бил на длъжността „инженер хидравлични и пневматични машини“ в отдел „Поддържане“, а считано от 20.12.2016 г. е преназначен на длъжност „ръководител сектор Машинно оборудване“ в отдел „Поддържане“, от която е бил и уволнен. Не се оспорва и това, че ТП със заповед № 186/13.10.2023 г. на основание чл. 328, ал. 2, от КТ, във връзка с чл. 326, ал. 2 от КТ, считано от 16.10.2023 г. е било прекратено. Излага се, обаче че е налице соченото в заповедта основание, тъй като длъжността на ищеца е била ръководна при следните съображения на работодателя: С Решения на СД на „Български енергиен холдинг“ ЕАД (БЕХ ЕАД), отразени в протокол № 3-2023/12.01.2023 г., за член на СД на „НЕК “ ЕАД, е бил избран М.И.Г., въз основа на проведена конкурсна процедура съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПП, чл. 37, ал. 2 от ППЗПП. С Решение на СД на НЕК ЕАД, по протокол от 12.01.2023 г., същият е избран за изпълнителен член на СД и му е било възложено управлението и представителството на дружеството. Сочи се, че с Договор № РД-ЧР-НЕК-2- 2023/18.01.2023г. за възлагане на управлението на работодателя на ищеца е възложено оперативното ръководство, управление и представителство на „НЕК“ ЕАД като ИД. Твърди се, че част от договора е Бизнес програмата на дружеството за периода 2021 - 2025 г., приета с решение на СД на НЕК ЕАД по протокол № 4/27.01.2021 г. и одобрена с Решение на СД „БЕХ“ ЕАД по протокол № 14- 2021/23.03.2021 г., както и актуализираната Бизнес програма на дружеството за периода 2023 - 2027 г., приета с Решение на СД на НЕК ЕАД по протокол № 38/30.08.2023 г. и одобрена с Решение на СД на БЕХ ЕАД по в протокол № 74- 2023/05.10.2023 г. Сочи се, че според Договора за управление Изпълнителният директор на дружеството се е задължил за постигането на икономическите и финансовите показатели по одобрената бизнес програма. Навежда се, че заповедта за уволнение е законосъобразно тъй като ищецът е бил част от ръководството при ответника, в обособено негово поделение, по смисъла на § 1, т. 3 ДР на КТ, в който е регламентирано, че "Ръководство на предприятието е ръководителят на предприятието, неговите заместници и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес, включително и в поделение на предприятието“, а трудовите му функции като Ръководител сектор „Машинно оборудване“ в поделение на Дружеството, са били свързани с ръководството и организацията на работата на подчинените му служители от сектора. Излага се, че длъжността е ръководна тъй като К. е имал правомощия да организира и планира трудовия процес, да разпределя задачи, както и да контролира изпълнението на задачите, а в правомощията му е било да организира и контролира работата в сектор „Машинно оборудване“, да контролира изпълнението на плановите, текущите и аварийните производствени задачи на неговите подчинени, в който смисъл се излага, че е и длъжностната характеристика на К. за заеманата от него длъжност от 20.12.2016 г. до момента на уволнението, а именно: по т. 1 да организира, разпределя и контролира работата в сектор „Машинно оборудване“; по т. 5 да контролира ремонтните работи, извършвани със собствени сили и извършва инвеститорски контрол и по т. 6 да контролира изготвянето и създаването на документи свързани с работата на сектора, за който отговаря. Оспорва се и твърдението за неспазен деветмесечен срок по чл.328, ал.2 от КТ като се излага, че този срок е спазен. При наличие на основание за уволнението по чл. 328, ал. 2 от КТ – а именно сключен договор за управление по икономическа целесъобразност с др. лице и спазен девет месечен срок, се излага, че исковете са недоказани и неоснователни. Оспорват се и претенциите за възстановяване на работа и за присъждане на обезщетение по чл. 225 от КТ в размер на 18 330, 00 лв. за периода от уволнение 16.10.2023 г. за срок от 6 месеца като се излага, че трудово възнаграждение за последния отработен пълен месец, т.е за месеца, през който работникът или служителят е работил през всичките работни дни е за м.октомври 2023 г., в който същият има отработени 5 дни, ето защо следва да бъде съобразно полученото от него възнаграждение за м.октомври 2023 г. и м. октомври 2022 г. Отделно от това се излага, че на основание заповедта за уволнение са му били изплатени по реда на чл. 220, ал. 1 от КТ за неспазено предизвестие и по чл. 54, ал. 4, т. 4 от КТД, съгласно която при прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 2 от КТ, служителите от ръководството на работодателя имат право на обезщетение в размер на брутното им трудово възнаграждение за четири месеца сумите в общ размер на 18 877, 32 лв., от които на основание чл. 220, ал.1 от КТ - 4 237, 76 лв., и на основание чл.54, ал.4, т.4 от КТД - 14 639, 56 лв. И при горното и в условия на евентуалност в случай, че бъдат уважени исковите претенции се прави ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА ПРИХВАЩАНЕ със сумата, предмет на иска по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 18 330 лева по молбата от 21.12.2023г. с платените му обезщетения по- горе - по чл. 220, ал. 1 от КТ за неспазено предизвестие и по чл. 54, ал. 4, т. 4 от КТД, в общ размер на 18 877, 32 лв., от които на основание чл. 220, ал.1 от КТ - 4 237, 76 лв., и на основание чл.54, ал.4, т.4 от КТД - 14 639, 56 лв. Ангажират се доказателства и се претендират разноски. Исковете са с правно основание по чл.344, ал. 1, т.1, предл. първо и второ и чл. 344, ал.1, т. 2 и т.3 от КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ – за признаване на уволнение за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на ищеца на заемната преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода на оставане без работа. След преценка поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен материал, доводите и становищата на страните и като съобрази закона съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното: Страните не спорят и се установява от приложените допълнително споразумение към ТД с № ЧР-00294/ 19.12.2016г. и второ такова с № 1089/ 30.06.2023г. към ТД и двете с № 010303/ 26.09.2005г., че от 2016г. ищецът К. е бил преназначен при НЕК ЕАД, Предприятие Я••••• от длъжността „Инженер, хидравлчини и пневматичени машини в отдел ‚Поддържане“ в длъжност „Ръководител сектор ‚машинно оборудване“ в отдел „Поддържане“. Няма спор, и досежно това, че със заповед на Изпълнителния Директор на НЕК, Предприятие Я••••• с № 186/ 13.10.2023г. е било прекратено трудовото правоотношение между страните на основание чл.328, ал.2 от КТ – уволнение на служител от ръководството на предприятието без предизвестие и поради сключването на договор за управление на предприятието. Спорно е дали е било налице това основание към датата на прекратяване на ТД и ако е било дали то е извършено в деветмесечния срок по чл.328, ал.2, предл. второ от КТ като основния спор е досежно това дали заемната от К. длъжност е била такава, която е попадала в приложеното поле на горецитираната норма. От представената към ТД длъжностна характеристика – л. 41 от делото – която страните не оспорват се установява, че длъжността „ръководител сектор ‚машинно оборудване‘ е към Отдел „Управление, предприятие „Я•••••“ Отдел ‚поддържане“ и се изразява в задължения за това да следи и отговаря за техническата експлоатация, техническото състояние и извършване на ремонти и рехабилитационни дейности на машинното оборудване на хидротехническите съоръжения в язовирните райони съгласно вътрешното разпределение. Ръководи и отговоря за сектор ‚Машинно оборудване“ В раздела ‚основни функции и задължения“ са изброени следните: Организира, разпределя и контролира работата в сектор „Машинно оборудване“; Участва в изготвянето на ремонтна и инвестиционна програма в язовирните райони и ремонтна база, въз основа на данни от яз.райони и ремонтна база и протоколи от пролетните годишни технически прегледи; подготвя и организира провеждане на процедури за възлагане на обществени поръчки за ремонт и строителство на обекти в Предприятието; изготвя, съгласувано и съвместно с отдел 'Технически" документациите за процедури; контролира ремонтните работи, извършвани със собствени сили в поделенията на предприятието и изготвя справка за хода на изпълнение на същите, извършва инвеститорски контрол на всички обекти, изпълнявани от външни организации, за които пряко отговаря; контролира изготвянето и създаването на документи свързани с работата на сектора, за който отговаря; участва в пролетни годишни технически прегледи за установяване на експлоатационното състояние на ХТС; организира и участва в приемателни комисии на новоизградени съоръжения или извършени ремонтни работи на обекти; организира и отговаря за дейностите по ремонтните работи и поддържането на машинната част на ХТС в язовирните райони; упражнява контрол по изпълнението, а при необходимост и ръководи лично извършването на ремонтните работи; организира и изпълнява задачи, свързани с отстраняване на възникнали аварии по ХЕС; участва в аварийни групи на Предприятието по нареждане на ръководството; участва в технически съвети и изготвя технически задания, становища по проекти и технически решения в частта ''Машинно- технологична"; съставя всички необходими документи, свързани с неговата работа, съгласно нормативните изисквания като ги предоставя в срок за проверка и подписване на ръководителя на отдела; длъжен е да познава детайлно ХТС, за които пряко отговаря; грижи се за повишаване квалификацията на ръководените от него специалисти; поддържа непосредствени контакти със специалистите от отдели в Управлението, а също и със специалистите от язовирните райони; не може да извършва без съгласието на Работодателя стопанска дейност, нито за своя нито за чужда сметка в пределите на предмета на дейност на предприятието и дружеството за времето, през което работи; задължава се да не разгласява производствени или търговски тайни на предприятие; дружеството за времето през което работи и до пет години след прекратяване на трудовия договор и изпълнява и други задачи, свързана с неговата компетентност, възложени от Предприятието. Представена е и длъжностна характеристика на самата длъжност „инженер хидравлични и пневматични машини“, от която се установява, че следва заемащите я да организират и отговарят за дейността по ремонтните работи и поддържането на машинна част на ХТС в язовирните райони и ремонтни бази, да участват в изготвянето на поименните списъци за извършването на ремонтните работи, преустройството и модернизацията на машините в язовирните стени и хидромеханичните съоръжения, да определят технологачността на ремонтните работи, да упражняват качествен и количествен контрол, а при необходимост и да ръководят лично извършването на ремонтните работи; да участват в годишни технически прегледи и изготвянето на програмите за ремонтната дейност, да познават детайлно механичните съоръжения на язовирните райони, а също така и за възможностите на ремонтните бази, да обезпечава чрез заявка необходимостта от всички материали и оборудване на машинната част на съоръженията за които отговаря. Служителите на тази длъжност са в подчиненост на отговорника на група „машинна част“, както и на ръководителя на отдел ‚ремонт и инвестиции“. Събрани са и показанията на свидетелите - Н.Н.Г. и С.Т.Д. Тези показания съдът кредитира като дадени от лица, запознати с дейността и структурната организация в работата на ответника – работодател, както и с преки впечатления от работата на ищеца. От тях се установява следното: Свидетелят Г. сочи, че е работил в НЕК в периода от 2000 г. до м. август 2023 г., в различни поделения. Познава ищеца К.. Излага, че през последните две години е бил ръководител на отдел „Поддържане“ в предприятие “Я•••••“, чиято структура и функции е да произвежда ел.енергия от водни източници и да експлоатира съответните хидротехнически съоръжения. Експлоатацията им се е извършвала от предприятие “Я•••••“ и това са двете основни дейности на НЕК. Споделя, че ВЕЦ и “Я•••••“ са отделни самостоятелни предприятия, чийто задачи се определят на база на приети от СД на НЕК инвестиционни ремонтни програми за съответната година. Приемат се в НЕК на технически съвет и после се утвърждават от изпълнителния директор и за предприятията стават нормативен документ и те определят реда на работа. Сочи, че тези решения по управлението на предприятието се вземат от централното управление на НЕК и от хората, които работят там. Споделя досежно ищеца К., че му е бил подчинен, а той е бил ръководител на отдел „поддържане“, в който има няколко сектори – единият от секторите е бил сектор „машинно оборудване“ и негов ръководител е бил именно ищеца К.. Допълва, че задачите му като ръководител били дотолкова, доколкото е имал административни функции да разписва отпуски, да съгласува командировъчни на колегите, но иначе наравно с останалите си е водил обектите, ходил си е в командировки и прегледи и работата му по нищо не се е различавала от тази на неговите колеги. Административно е отговарял за тях и това му задължение е било по длъжностна характеристика, но е трябвало да съгласува документи като ръководител на сектора. Допълва, че той му е бил ръководител, като е заемал тази длъжност по трудово правоотношение и не е участвал в самото управление на предприятието в неговия ръководен орган – съвета на директорите. Уточнява още, че е бил ръководител на отдела към предприятието, което предприятие е част от структурата на НЕК. Отделът като структурна единица е бил към предприятието и секторът е част от този отдел. Допълва още и, че му се е случвало ръководител сектор, какъвто е бил и ищеца, да е изпълнявал неговите функции на ръководител отдел, но не е изпълнявал всички функции, примерно е одобрявал отпуск, съгласувал е нови технически спецификации, но не е имал кадрови правомощия. Споделя и за своята дейност, че досежно кадровата политика никой не го е питал тъй като управителят на дружеството е пишел доклад до изпълнителния директор, чрез който доклад предлага да бъде назначен някой човек и ако и когато изпълнителния директор го утвърди положително тогава този човек се назначава и се сключва с него договор. Разяснява, че той е бил само „проводник“ на административна политика, а най-честите задължения на лицата, заемащи длъжността „ръководител сектор“ са били да съгласуват технически спецификации за изготвяне на обществени поръчки например. В подобна светлина са и показанията на свидетеля Стоян Джелепов, който излага, че е постъпил в „Я•••••“ февруари 2009г., отдел „Поддържане“, сектор „Ремонт и инвестиции“. К. В. е работил в този период в сектор „Машинно оборудване“. Хронологически излага, че е постъпил като техник „Водно строителство и ХЕС“, после е преминал в инженер ХЕС, след това станал „ръководител сектор „Ремонти и инвестиции, ръководител отдел- поддържане, след това е станал „Главен инженер“, от която длъжност е бил освободен по изборна екипност през м.август 2023 г. Излага, че като Главен инженер е спазвана субординация в смисъл, че той е поставял задачи на ръководител „Поддържане“, който от своя страна си ги е разпределял в отдела. Излага, че за вземане на решенията участие са вземали инженерният персонал и програмата се е сформирала на база годишни технически прегледи като са се изготвяли сметки, проектна документация, програми. Водещ при изготвянето на програмите е бил именно Главният инженер като това му е било задължение по длъжностна характеристика. Допълва, че контролът върху задачите се е поставял на „ръководител отдел“, който е упражнявал контролна функция. Свидетелят сочи, че К. е имал изпълнителски и разпределителни функции като в предприятието „Я•••••“ йерархията е била следната: управител, главен инженер, ръководители „отдели“ и „сектори“ като К. е бил с длъжност ръководител сектор. „Ръководител отдел“ спуска до „ръководител сектор“ задача за разпределяне, което е било така тъй като именно лицата, заемащи тази длъжност – ръководител сектор като тази на ищеца са имали наблюдение пряко върху екипа и преценка кой как работи. Допълва, че тази задача може да я изпълни и самия секторен ръководител ако прецени, тъй като самият той работи заедно с останалите от екипа, но излага, че срокове по задачите се спускат от главния инженер и управител като главният инженер си гони сроковете от ръководител отдел, а той от ръководител сектор. Допълва, че това дали К. като ръководител сектор ще е там или отсъства е без значение, тъй като в този случай се обръща горестоящият нему ръководител към др. човека. Излага и това, че е възможно изпълняващият тази длъжност служител – ищеца – да замества и отсъстващ служител от ръководител сектор, но това е за определен период и въз основа на заповед на управителя. Свидетелят сочи още, че служителите на длъжност „инженер“ и „ръководител сектор“ са подчинени на „ръководител отдел“, включително и колегите на К. са били подчинени не на него като ръководител сектор, а на “ръководител отдел“. При тези факти и от права страна съдът намира следното: Посоченото в нормата на чл.328, ал.2 от КТ основание за уволнение, което се атакува от ищеца по делото и което следва да се установи в процеса като основание, на което е извършено уволнението на К. е такова, при което могат да бъдат уволнявани само служители от ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т.3 от ДР на КТ – а именно специфичен кръг от служители, от които зависи успехът на управлението и постигането на определени икономически цели и резултати, което само по себе си предполага, че това могат да са лица и извън ръководителя и неговите заместници. Дали един служител е част от ръководството на предприятието или не е, е винаги фактически въпрос, при разрешаването на който наименованието на длъжността не е определящо, а в роля на съда е да установи дали конкретната такава длъжност е ръководна. Тази преценка е винаги конкретна като критериите за преценка включват - задълженията и отговорностите по длъжностна характеристика, мястото на длъжността в общата структура на длъжностите в предприятието, както и същността на изпълняваните трудови функции (в този смисъл са Р 178 / 07.11.2016г. по гр. д. № 1838/2016 г., III г. о., Р 68/ 07.04.2015г. по гр. д. № 2712/2014 г., ІІІ г. о., Р 250/ 13.02.2014г. по гр. д. № 2682/2013 г., III г. о. и пр. В конкретния случай съдът приема, че К. не е заемал такава ръководна длъжност тъй като въз основа както на длъжностната му характеристика, така и въз основа на събраните гласни доказателства, се установи, че той не е разполага с правомощия за самостоятелна преценка в организацията и дейността на предприятието, тъй като той не е вземал управленчески решения – такива по кадруване, стратегии, икономически програми, управление на предприятието, оптимизиране на дейността на предприятието, политика по организация и постигане на цели, икономически и финансови такива, както и по вземане на решения досежно структурата и организацията на работата в предприятието и неговата дейност, а в качеството си на ‚ръководител сектор, машинно оборудване“ е имал само компетентност по провеждането изпълнението на възложените му от по – горестоящите нему ръководни длъжностни лица и органи на управление заачи, в чийто правомощия както се установи по делото всъщност, е било възложено имено организацията, дейността, политиката, икономическите и финансовите цели и постигнати резултати. По смисъла на параграф 1, т. 3 от ДР на КТ и установената практика на ВКС, за да се приеме, че една длъжност е ръководна, то заемащият я служител следва да има най-вече функции не само по изпълнение на взети решения досежно управлението да предприятието, а да има и контролни функции по това как се изпълнява тази дейност и да менежира това изпълнение. А в конкретната хипотеза се установи както от задълженията на К. по неговата дл. характеристика, така и според показанията на свидетелите, че той само е изпълнявал възложени му задачи, но не е имал задължения нито да контролира тяхното изпълнение, нито пък да ги ръководи, което дава основание на съда да приеме, че всъщност ищецът към датата на извършване на уволнението не е заемал ръководна длъжност и на това основание уволнението, извършено със заповед 186/ 13.10.2023г. като незаконосъобразно следва да бъде отменено. На основание чл.344, ал.1, предл. второ от КТ ищецът следва да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност – „Ръководител сектор „Машинно оборудване“ с код по НКПД 1321 6009. Досежно иска по чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ същият е евентуален и при уважаване на главния иск за признаване на уволнението за незаконно, то съдът дължи произнасяне и по него. Разпоредбата на чл.225, ал.1 от КТ предвижда, че при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от шест месеца или това което се търси от ищеца е за периода от 16.10.2023г. до 16.04.2024г. в размер на 18 330 лева Ответникът не оспорва периода, за който се търси претенцията, но излага, че сумата е по – малка с оглед размера на полученото през месеца, предхождащ месеца на уволнението сума, както и възразява по дължимостта й като погасена чрез възражение за прихващане със стойността на сумите, които са му платени - по чл. 220, ал. 1 от КТ за неспазено предизвестие и по чл. 54, ал. 4, т. 4 от КТД, в общ размер на 18 877, 32 лв., от които на основание чл. 220, ал.1 от КТ - 4 237, 76 лв., и на основание чл.54, ал.4, т.4 от КТД - 14 639, 56 лв. Представени са осем броя фишове за трудови възнаграждения, изплатени на К. от него в периода от януари до август вкл., както и един фиш за месец октомври 2023г, представен от работодателя – л.217 от делото и извлечение от банковата му сметка. Страните не спорят, че през месец септември – месецът, който предхожда атакуването уволнение, размерът на полученото от ищеца трудово възнаграждение е от 3 055 лева, а това е видно от фиш за работна заплата за месец август ( няма такъв за месец септември поради непредставянето му от страна на работодателя, което съдът приема като доказано обстоятелство на основание чл. 19, ал.2 във вр, с чл. 161 от ГПК). Съгласно правилото на чл. 228, ал. 1 от КТ брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по чл.225, ал. 1 от КТ е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено или в конкретния случай е в размер на 3055 лева. За периода от уволнението, или датата от която се претендира 16.10.2023г. до изтичане на шест месеца – април месец на 2024г. дължимата сума е от 18 330 лева. Или искът за тази сума като обезщетение за оставена без работа в размер на 18 330 лева би бил основателен, но съобразно стореното от ответника възражение за прихващане с изплатени на работника – ищец суми за неспазено предизвестие и такова по чл. 54, ал., т. 4 от КТД. Ищецът не оспорва, че такива суми е получил и то в сочените размери, което дава основание на съда да отхвърли исковата претенция за осъждане на ответника да заплети на ищеца обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ с оглед стореното в хода на делото възражение за прихващане за изплатени на К. сума по чл. 220, ал. 1 от КТ за неспазено предизвестие и по чл. 54, ал. 4, т. 4 от КТД, в общ размер на 18 877, 32 лв., от които на основание чл. 220, ал.1 от КТ - 4 237, 76 лв., и на основание чл.54, ал.4, т.4 от КТД - 14 639, 56 лв. до размера на исковата претенция от 18 330 лева. По правилото на чл.78, ал.1 от ГПК ответникът носи тежестта за направените в исковото производство разноски от работника, които са в размер на 900 лева за адвокатско възнаграждение. По реда на чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати държавната такса по водене на делото в размер на 733, 20 лева по иска за обезщетение и още 100 лева общо за двата иска – по чл.344, ал.1, т.1 и чл.344, ал.1, т. 2 от КТ. При горните съображения и на основание чл. 235 от ГПК Софийски районен съд