Решение № 16520 от 22.8.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 71971/2024 г.

Производството е по реда на чл. 415 и сл. ГПК. Образувано е по искова молба от „Дженерали застраховане“ АД против „Застрахователна компания Лев Инс“ АД с искане да бъде установено в отношенията между страните, че „Застрахователна компания Лев Инс“ АД дължи на „Дженерали застраховане“ АД, сумата в размер на 1374,47 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за пътнотранспортно произшествие, настъпило на 08.12.2023 г. между лек автомобил „Киа Рио“ с рег. № ••• и лек автомобил „Джип Гранд Чероки“ с рег. № •••, и ликвидационни разноски, ведно със законна лихва за период от 28.06.2024 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 № 22865/24.07.2024 г. по ч. гр. д. № 39949/2024 по описа на СРС, 127 състав, срещу която длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Направено е искане сторените в заповедното и исковото производство съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника. В исковата молба са изложени твърдения, че на 08.12.2023 г. в •••, възникнало пътнотранспортно произшествие между лек автомобил с марка „Киа Рио“ с рег. № ••• и лек автомобил „Джип Гранд Чероки“ с рег. № •••, за което бил съставен протокол за ПТП № •••/08.12.2023 г. Процесуалният представител на ищеца поддържа, че пътният инцидент възникнал вследствие на виновно поведение на водача на лек автомобил „Киа Рио“ с рег. № •••, който поради движение с несъобразена скорост с пътните условия и недостатъчен контрол над управляваното от него МПС ударил паркирания лек автомобил „Джип Гранд Чероки“ с рег. № •••. В исковата молба са изложени твърдения, че в резултат на произшествието са нанесени материални щети на застрахования при ищеца по Договор за имуществена застраховка „Каско“ лек автомобил „Джип Гранд Чероки“. Представителят на страната поддържа, че след настъпване на вредоносното събитие при ищеца е образувана ликвидационна преписка по щета № •••. В исковата молба са изложени твърдения, че след извършен оглед е изготвен опис и оценка на щетите по увредения автомобил, като отстраняването на повредите е възложено на доверен сервиз „Тандер Корпорация“ ЕАД. Представителят на дружеството поддържа, че за отстраняване на повредите била изплатена сумата в размер на 1359,47 лева, а по образуваната щета били направени ликвидационни разноски в размер на 15 лева. В исковата молба са изложени твърдения, че с плащане на застрахователно обезщетение ищецът се е суброгирал в правата на застрахования срещу ответното дружество, което било в правоотношение с виновния за настъпването на пътния инцидент водач по силата на Договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, поради което има регресно вземане към него за заплатеното застрахователно обезщетение и направените ликвидационни разходи. Представителят на страната сочи, че ищецът отправил до ответника покана за заплащане на дължимата сума, като ответното дружество не е изпълнило задължението си извънсъдебно. С подадения в срока по чл. 131 ГПК отговор ответникът чрез процесуалния си представител оспорва наличието на застрахователно правоотношение между ищцовото дружество и собственика на увредения автомобил, като поддържа, че не са представени доказателства за заплащането на уговорената в застрахователната полица премия, поради което към датата на събитието не е имало застрахователно покритие по полицата, респ. процесното ПТП не представлява покрит риск. Оспорен е описания в исковата молба механизъм на възникване на процесния пътен инцидент, както и, че на сочената дата, на соченото място, както и между посочените автомобил е възникнало произшествие. С подадения отговор е оспорено наличието на причинно-следствената връзка между инцидента и описаните вреди, както и че същите са настъпили в резултат на виновното и противоправно поведение на застрахования при ответника водач. В допълнение е отбелязано, че стойността на описаните вреди надвишава от една страната действително настъпилите увреждания, а от друга средните пазарни цени за отремонтиране на същите към датата на инцидента. С отговора са оспорени поддържаните от ищеца твърдения за отправена извънсъдебна покана за плащане на процесните вземания. По изложените съображение е направено искане предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен, като в тежест на ищеца бъдат възложени сторените от ответното дружество съдебни разноски. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема следното: Предявен е иск за заплащане на сума, претендирана срещу ответника в качеството му на застраховател на лице, причинило увреждане на имущество на застрахован при ищеца по договор за имуществена застраховка. Твърди се, че ищецът е изпълнил задълженията си на застраховател по имуществена застраховка, поради което е встъпил в правата на увреденото лице против носещият договорна отговорност въз основа на валидно възникнало застрахователно правоотношение с причинителя на увреждането. Съгласно чл. 411, ал. 1 КЗ, в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“. Разпоредбата на чл. 412, ал. 1 КЗ урежда регресното право на застрахователя по имуществена застраховка да претендира платеното от третото лице, което е причинило повреда на застрахованата вещ или от неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“. Застрахователят, който е платил обезщетение, встъпва в правата, които застрахованият има срещу третото лице или неговия застраховател. Видно от законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са: наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на моторно превозно средство, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер, не по-голям от действителните вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказването на правопораждащите факти е в тежест на ищеца. В доказателствена тежест на ответника е да проведе насрещно доказване на обстоятелствата разпределени в доказателствена тежест на ищеца, както и да докаже възражението си, че водачът на увреденото моторно превозно средство носи вина, респ. е допринесъл за настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие. Като писмено доказателство по делото е приет Договор за възлагане на обществена поръчка за услуги № П0-03-2/17.03.2021 г., сключен между „ЮГОЗАПАДНО ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ“ ДП, гр. Благоевград в качеството на възложител и „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД в качеството на изпълнител, с предмет „Предоставяне на услуги но застраховане за нуждите на Югозападно държавно предприятие ДП по пет обособени позиции: обособена позиция № 1. „Застраховка на дълготрайни материални активи, в т.ч. сгради, машини, съоржения и оборудване, и стопански инвентар”, обособена позиция № 2. „Застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, „Застраховка „Автокаско” на МПС, доброволна застраховка „Злополука на водача и пътниците ” в МПС, Застраховка „Автомобилен асистанс“; обособена позиция № 3. „Застраховка „Отговорност, свързана със съхраняване, носене и употреба на огнестрелно оръжие” и обособена позиция № 4. „Застраховка „Задължителна Трудова Злополука“ и „Живот и злополука” на служителите на ЮЗДП ДП и неговите териториални поделения, обособена позиция № 5. Застраховка „Трайни насаждения” за новосъздадени горски култури“, като възложителят възлага, а изпълнителят приема да предостави срещу възнаграждение услуга п о „Застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, „Застраховка „Автокаско” на МПС, доброволна застраховка „Злополука на водача и пътниците” в МПС, Застраховка „Автомобилен асистанс“. Съгласно чл. 5, ал. 2 от договора застрахователните полици се сключват поетапно след заявка, като дължимата от възложителя премия съгласно чл. 7, ал. 1 се извършва въз основа на следните документи: застрахователна полица, подписана от възложителя и изпълнителя; сметка за дължимите застрахователни премии и приемно-предавателен протокол, удостоверяващ приемането на застрахователните полижи и сметки към тях. Клаузата на чл. 7, ал. 2 предвижда задължение за възложителя за плащане на дължимите по договора суми в срок до петнадесет дни след получаването и подписването на документите по ал. 1. Като писмено доказателство по делото е приета полица № 0320230300028179/ 07.12.2023 г. за застраховка „Каско на МПС“, сключена между „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД в качеството на застраховател и „ЮГОЗАПАДНО ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ“ ДП в качеството на застраховащ, с предмет лек автомобил „Джип“ с рег. № •••, като между страните по полицата са приложими всички условия по сключения между тях договор за възлагане на обществена поръчка, в изпълнение на който се издава полицата. Срокът на застрахователното покритие по представената полица е от 13:00 часа на 07.12.2023 г. до 06.12.2024 г., тоест и към датата на сочения в исковата молба пътен инцидент – 08.12.2024 г. Страните са постигнали съгласие дължимата по полицата премия в размер на 442,17 лева да бъде заплатена до 22.12.2023г. Като писмено доказателство по делото е приет протокол № 11453-17020199850 за извършване на оглед на процесния лек автомобил, като огледът е извършен на 08.12.2023 г. в 09:19 часа в гр. София, ул. „Лунна папрат“ № 3. Ведно с протокола са представени и 30 броя снимки на лек автомобил „Джип“ с рег. № •••, видно от които по моторното превозно средство не са налице увреждания. Като писмено доказателство по делото е представена дебит нота от 11.12.2023 г., отправена от ищеца до „ЮГОЗАПАДНО ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ“ ДП с искане за заплащане на застрахователната премия по процесната полица за застраховка „Каско на МПС, като с преводно нареждане от 13.12.2023 г. премията по полицата е заплатена. Съгласно чл. 351, ал. 1 КЗ периода на застрахователно покритие е периодът, в който застрахователят носи риска по застраховката, като ал. 3 предвижда, че освен ако не е уговорено друго, застрахователното покритие започва след заплащането на дължимата премия по договора или на първата вноска по нея – при разсрочено плащане на премията. В разглеждания случай полица № 0320230300028179/ 07.12.2023 г. за застраховка „Каско на МПС“ е сключена в изпълнение на Договор за възлагане на обществена поръчка за услуги № П0-03-2/17.03.2021 г., сключен между „ЮГОЗАПАДНО ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ“ ДП, гр. Благоевград в качеството на възложител и „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД в качеството на изпълнител, който договор от своя страна предвижда задължение за заплащане на премия по сключени полици едва след тяхното представяне на възложителя. От изложеното следва, че между страните по договора за имуществено застраховане е налице уговорка, уреждаща изключение от правилото по чл. 351, ал. 3 КЗ относно започването на застрахователното покритие. Изрично в полицата е посочен срокът на застрахователно покритие, а именно от 13:00 часа на 07.12.2023 г. до 23:59 часа на 06.12.2024 г., като към датата и часа на възникване на процесното пътнотранспортно произшествие лекият автомобил е бил представен за оглед и по него не са установени щети. Следва да бъде отбелязано, че от представените по делото дебит нота и преводно нареждане от 13.12.2023 г. се установява, че застрахователната премия по полицата е заплатена в уговорения от страните по застрахователния договор срок. Предвид изложеното съдът намира, че към 08.12.2023 г. процесният лек автомобил „Джип“ с рег. № ••• е бил валидно застрахован по договор за имуществена застраховка при „Дженерали застраховане” АД. При съобразяване на становището на страните с доклада е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че към 08.12.2023 г. отговорността на водача на лек автомобил „Киа Рио“ с рег. № ••• е била покрита от ответника по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”. За установяване на начина, по който е реализиран пътния инцидент като писмени доказателство по делото са приети протокол за ПТП № ••• и № •••1 от 08.12.2023 г., съставени от ••• – мл. автоконтрольор в ОД на МВР ОПП – СДВР, който съдържа схема на местопроизшествието и опис на настъпилите увреждания по моторните превозни средства. По делото е приета административно-наказателната преписка, образувана във връзка със съставения протокол за ПТП срещу водача на лек автомобил „Киа Рио“ с рег. № ••• – •••. От нея се установява, че на водача е наложено наказание глоба, за нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, тъй като водачът поради движение с несъобразена скорост на 08.12.2023 г. около 15:55 часа е реализирал пътнотранспортно произшествие с паркирани от дясно т. а. „Ауди Ку 7“ с рег. № ••• и л. а. „Джип Гранд Чероки“ с рег. № •••. Част от административната преписка е и декларация от 08.12.2023г., подписана и попълнена лично от водача на „Киа Рио“ с рег. № ••• – •••, в която последната излага подробности относно обстоятелствата при които е настъпило процесното ПТП. От приетото по делото заключение по допусната съдебно-автотехническа експертиза, което съдът цени като безпристрастно, обективно и компетентно дадено се установява механизма на процесното пътнотранспортно произшествие, а именно на 08.12.2023 г., около 15:55 часа в гр. София, лек автомобил „Киа Рио“ с рег. № ••• се движи по ул. „Иван Вазов“ с посока от бул. „Васил Левски“ към ул. „Цар Шишман“ и пред № 37, поради движение с несъобразена скорост с конкретната пътна обстановка, реализира пътнотранспортно произшествие с паркираните отдясно лек автомобил „Джип Гранд Чироки“ с рег. № ••• и товарен автомобил „Ауди Кю 7“ с рег. № •••, като вследствие на удара лек автомобил „Джип Гранд Чероки“ с рег. № ••• се измества напред и в дясно. Вещото лице разяснява, че всички описани увреждания по лек автомобил „Джип Гранд Чероки“ с рег. № ••• са в пряка причинно-следствена връзка с механизма на пътния инцидент. От приетото заключение се установява, че стойността необходима за отстраняване на щетите на база средни пазарни цени на части и труд към датата на пътнотранспортното произшествие възлиза на 1422,10 лева. Съгласно формирана непротиворечива съдебна практика при действието на отменения Кодекс на застраховането, която запазва своята актуалност и при действащата нормативна уредба, съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ ( отм.), като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства /в този смисъл са Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, II ТО, Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I ТО, Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО, Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО/. Застрахователното обезщетение, което се дължи от застрахователя е равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението не може да надвишава възстановителната стойност на имуществото при частична увреда. Възстановителната стойност е стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, изработка, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Съгласно формираната практика на въззивната инстанция намерила израз в Решение № 267127/22.12.2021 г. по в. гр. д. № 11692/2020 г. по описа на СГС, Решение № 265202/03.08.2021 г. по в. гр. д. № 5182/2020 г. по описа на СГС и др. обемът на регресния дълг зависи от размера на действително причинените вреди, но не повече от размера на задължението на застрахователя по застраховка „Каско“ /плащането на недължимо обезщетение не може да се противопостави на ответника/ и не повече от размера на действително платената сума. Ето защо следва да бъдат съпоставени тези три стойности, за да се определи в какъв размер е възникнал регресният дълг. От приетото заключение по допусната съдебно-автотехническа експертиза се установява, че стойността необходима за отстраняване на повредите настъпили вследствие на инцидента по средни пазарни цени към датата на настъпване на пътнотранспортното произшествие възлиза на сумата в размер на 1422,10 лева, поради което предявеният иск за главница в размер на 1374,47 лева се явява изцяло основателен. Съгласно указанията дадени в т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното производство, съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК иск, съобразявайки изхода на спора разпределя отговорността за разноските, както в заповедното, така и в исковото производство. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени сторените от ищеца съдебни разноски в заповедното. Сторените от дружеството разноски са в размер на 77,49 лева, от които сумата в размер на 27,49 лева внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на страната в размер на 50 лева, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати направените от ищцовото дружество съдебни разноски в настоящото производство. Сторените от ищеца разноски в настоящото производство са в размер общо на 577,49 лева, от които сумата в размер на 27,49 лева довнесена държавна такса за разглеждане на спора, сумата в размер на 350 лева внесен депозит за изслушване за съдебно-автотехническа експертиза и сумата в размер на 200 лева юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на страната, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Така мотивиран, съдът