Решение № 457 от 10.7.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 564/2023 г.

Производството е по реда на чл.258 ГПК вр. чл. 613а ТЗ вр. чл. 630, ал. 1 от ТЗ. С Решение № 544 от 24.04.2023 г., постановено по т.д.№ 238/2023 г. по описа на СГС, ТО, VI-23-ти състав, съдът е обявил неплатежоспособността на „Бранд Куодърджи България“ ЕАД, определил е начална дата на неплатежоспособността- 31.12.2019 г., открил е производство по несъстоятелност по отношение на „Бранд Куодърджи България“ ЕАД, обявил е в несъстоятелност „Бранд Куодърджи България“ ЕАД, постановил е прекратяване на дейността на предприятието на дружеството и е спрял производството по т. д. № 238/2023 г. по описа на СГС, ТО, 23 –ти състав, като е указал на кредиторите, че в случай че в едногодишен срок от вписване на решението производството не бъде възобновено, същото ще бъде прекратено и ще се постанови заличаване на длъжника. В срок срещу решението в частта относно обявената начална дата на неплатежоспособност - 31.12.2019 г. на „БРАНД КУОДЪРДЖИ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е постъпила въззивна жалба, подадена от „Обединена българска банка“ АД, в която се излагат доводи за неправилност и противоречие на решението със събраните по делото писмени доказателства, като се сочи, че началната дата (31.12.2019 г.) е неточно, превратно определена и не са налице достатъчно доказателства и доводи за изместване на началната дата на неплатежоспособността назад във времето. Сочи се, че от събраните по делото доказателства, включително и от приетата съдебно - счетоводна икономическа експертиза (ССИЕ), към 31.12.2019 г. не се установява търговецът да е спрял плащанията към неговите кредитори. Изтъква, че съдът е приел, че вземанията от свързани предприятия са изцяло несъбираеми предвид несъстоятелността на „дружеството майка", за което не са налице никакви събрани доказателства по делото. Отделно от това, съдът е базирал извода си за настъпила неплатежоспособност от 31.12.2019 г. на основата на едно единствено задължение към доставчик - „Еврокопи" ООД, което е възникнало на 04.04.2019 г., но няма събрани по делото доказателства за това кога е настъпила изискуемостта на съответното задължение, респ. остава недоказано, че същото е изискуемо. Не е ясно откъде съдът прави извода си, че най-ранната дата, към която са били налице и непогасени задължения в голям размер и влошено финансово състояние, е 31.12.2019 г. Дори да се приеме, че задължението към „Еврокопи“ е падежирало през 2019 г., то е в несъществения размер от 380.48 лв., което по никакъв начин не обосновава извод за наличие на задължения в голям размер. Всички останали задължения на „Бранд Куодърджи България“ ЕАД, посочени и в експертизата, представляват задължения, възникнали основно след средата на 2022 г. и след кредитното правоотношение на длъжника с Банката от 04.07.2022 г., респективно за тях също не са налице събрани данни и доказателства относно настъпила изискуемост и падеж. Единствените аргументи на съда се изразяват в ниските коефициенти на ликвидност и едното единствено задължение от 2019 г. на дружеството към „Еврокопи“ ООД на стойност 380.48 лв., за което дори няма данни дали е падежирало и изискуемо. В заключение сочи, че пълният фактически състав на разпоредбата на чл. 608, ал.1 от ТЗ се изпълва едва след 31.12.2022 г., когато реално са извършени и последните плащания към служителите на дружеството (публичните задължения на дружеството, т.е. задълженията към НАП за пръв път възникват едва през м. октомври 2022 г.), като именно от края на 2022 г. следва да бъде отнесено изпадането на „Бранд Куодърджи България" ЕАД в състояние на неплатежоспособност. С оглед изложеното, моли за отмяна на Решение № 544/ 24.04, 2023 г., постановено по т. д. № 238/2023 г. на Софийския градски съд, ТО, VI-23-ти съдебен състав, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията под peг. № 20230424154502 на 24.04.2023 г., само в частта относно обявената начална дата на неплатежоспособност - 31.12.2019 г. на „БРАНД КУОДЪРДЖИ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, като вместо нея да бъде определена за начална дата на неплатежоспособност – 31.12.2022 г. Претендира разноски. Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна по нея-„Бранд Куодърджи България“ ЕАД, но по делото не е постъпил отговор на същата. Апелативен съд-София, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното: От фактическа страна: Производството пред СГС е образувано по молба на „Обединена българска банка“ АД за откриване на производство по несъстоятелност на „БРАНД КУОДЪРДЖИ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД поради неплатежоспособност. Молителят е извел качеството си кредитор при твърдения, че на 04.07.2022 г. сключил с ответника договор за банков кредит овърдрафт № 22F-000775 с максимален размер от 60 000 лв., усвоен изцяло, със срок на ползване до 30.03.2023 г., с опция за продължаването му до 20.03.2024 г., по който ответникът има неизпълнени задължения за погасяване на главница в размер 57 317.17 лв. и възнаградителна лихва в размер 119.64 лв. за периода 31.12.2022 г. – 29.01.2023 г. След направен анализ на финансовото състояние на кредитополучателя счита, че последният не е в състояние да изпълни изискуемите си задължения, както и такива към други кредитори, включително към свързани лица, което обосновава състояние на неплатежоспособност. Ответникът не е оспорил състоянието си на неплатежоспособност, като сочи, че същото е настъпило в началото на 2023 г., тъй като голяма част от неговите длъжници, които са свързани с него лица в Холандия и Белгия, са в открити производства по несъстоятелност. В производството пред първоинстанционния съд е допуснато изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е прието от съда като компетентно и безпристрастно изготвено. Видно от същото е, че за периода 2017 г. -2021 г. ежегодно дружеството „БРАНД КУОДЪРДЖИ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е реализирало положителен финансов резултат. Установява се, че в структурата на актива, краткотрайните/краткосрочните активи са както следва: за 2017 г.- 1553 хил.лв.; за 2018 г.- 763 хил. лв.; за 2019 г.- 263 хил. лв.; за 2020 г.- 577 хил. лв.; за 2021 г.-875 хил. лв.; за 2022 г.-875 хил. лв.; към 16.01.2023 г.- 582 хил. лв. Видно от структурата на пасивите на дружеството е, че задълженията към доставчици са постоянна величина за последните три години, но задълженията към персонала, както и данъчните и осигурителни задължения се повишава. Установява се, че краткосрочните задължения на дружеството са както следва: За 2017 г.- 915 хил. лв. За 2018 г.- 372 хил. лв. За 2019 г.- 563 хил. лв. За 2020 г.- 667 хил. лв. За 2021 г.- 426 хил. лв. За 2022 г.- 426 хил. лв. Към 16.01.2023 г.- 550 хил. лв. Вещото лице е изчислило коефициентите за ликвидност на дружеството за периода 01.01.2017 г.- 31.12.2021 г. по данни от годишните счетоводни баланси, както следва: Коефициент на обща ликвидност ( при норма 1, 25-1, 50): За 2017 г.- 1.2667 За 2018 г.- 1.9919 За 2019 г.- 0.3961 За 2020 г.- 0.7706 За 2021 г.- 2.0376 За 2022 г.- 2.0376 Към 16.01.2023 г.- 1.049 Коефициент на бърза ликвидност ( при норма 1, 00): За 2017 г.- 1.2667 За 2018 г.- 1.9919 За 2019 г.- 0.3961 За 2020 г.- 0.7706 За 2021 г.- 2.0376 За 2022 г.- 2.0376 Към 16.01.2023 г.- 1.049 Коефициент на незабавна ликвидност ( при норма 0, 50): За 2017 г.- 0.1005 За 2018 г.- 0.2661 За 2019 г.- 0.0480 За 2020 г.- 0.0600 За 2021 г.- 0.1948 За 2022 г.- 0.1948 Към 16.01.2023 г.- -0.0964 Коефициент на абсолютна ликвидност (при норма0, 20-0, 25): За 2017 г.- 0.1005 За 2018 г.- 0.2661 За 2019 г.- 0.0480 За 2020 г.- 0.0600 За 2021 г.- 0.1948 За 2022 г.- 0.1948 Към 16.01.2023 г.- -0.0964 Вещото лице е заключило, че показателите за ликвидност към края на 2019 г., 2020 г. и към 16.01.2023 г. са под препоръчителните норми, като показателите за обща и бърза ликвидност са високи за 2021 г. и 2022 г., което се дължи на високата стойност на вземанията и ниските стойности на задълженията. През 2021 г. и 2022 г. показателите за обща и бърза ликвидност са 2.0376, което означава, че краткосрочните вземания са достатъчни да покрият задълженията. Анализът на вземанията и задълженията обаче показва, че общата сума на краткосрочните вземания за 2021 г. и 2022 г. е в размер на 785 хил. лева, като от тях 630 хил. лева представляват вземания от предприятия от група Съотношението е в размер на 80.25% от сумата на всички краткосрочни вземания. Задълженията към предприятия от група за 2021 г. и 2022 г. са в размер на 25 хил. лева. При съпоставяне на сумата в размер на 25 хил. лева към общите краткосрочни задължения, които възлизат на 426 хил. лева, експертизата определи съотношението на 5.87%. Останалите краткосрочни задължения са към доставчици, към персонала, за данъци, осигуровки, и други. С оглед твърдението на ответника относно неблагоприятни за него обстоятелства, а именно, че дружеството майка и свързаните лица са в процедура по несъстоятелност, т.е. вземанията от предприятия от група в размер на 630 хил.лв. може да се класифицират като несъбираеми, то коефициентът за обща и бърза ликвидност към 31.12.2021 г. и 31.12.2022 г. би бил 0.5587. Вещото лице е анализирало, че коефициентите за незабавна и абсолютна ликвидност са под препоръчителните норми, което се дължи на липсата на парични средства и инвестиции, а към 16.01.2023 г. са отрицателни поради кредитно салдо по сметките, което представлява задължения към молителя. По отношение показателите за финансова автономност и задлъжнялост на дружеството е изложено, че за периода 2018 г. - 2023 г. собственият капитал се повишава всяка година, което се дължи на отчетените постоянни печалби, но въпреки това за периода 2017 г. – 2020 г. дружеството е с показатели за финансова автономност под нормата, което се дължи на високия размер на задълженията от колкото е стойността на собствения капитал. Към края на 2021 г. е установено, че размерът на задълженията рязко пада с 244 хил. лева, като в същото време собствения капитал бележи ръст, което води до стабилизиране на показателите за автономност, но следва да се отчете, че собственият капитал е инвестиран в заеми към свързани лица и намира отражение в дълготрайните активи на дружеството, за които обаче се констатира, че са несъбираеми поради това, че свързаните лица са в процедура по несъстоятелност. Във връзка с установяване налице ли са неизплатени изискуеми задължения, произтичащи от търговска сделка, публични задължения, свързани с търговската му дейност или частни задължения към държавата/общините, в какъв размер са, ако са налице и кога са възникнали вещото лице Д. Г. е посочила, че към молителя към 15.03.2023 г. задължението на „БРАНД КУОДЪРДЖИ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е в размер на 57 995, 23 лв., търговските задължения на дружеството по баланс са в размер на 126 593, 28 лв., от които следва да бъдат отписани като погасен по давност 19 558, 30 лв., като подробно е описано как се формира останалата сума, като най-ранното задължение, което е в размер на 380, 48 лв. е възникнало на 04.04.2019 г. по документ с №79 с основание: телефони/интернет договор за наем Xerox WC7845 и същото е към „Еврокопи“ ООД., вписано е още задължение в размер на 29 746.91 лв. към „Луминати“ ЕООД, възникнало на 30.04.2021 г. с основание: договор за наем на офис, а всички останали задължения са възникнали след март 2022 г., преимуществено през ноември и декември на 2022 г. Вещото лице е установило, че задълженията към персонала са в размер на 274 896, 69 лв., като през м.02.2023 г. са прекратени общо 63 броя договори, а към 21.03.2023 г. има действащи 4 броя трудови договори. Установено е, че към 13.03.2023 г. задълженията на дружеството към НАП са в общ размер на 165 164.91 лева, от които: 162 265.62 лева за главница и 2 899.29 лева лихва към 13.03.2023 г. За да постанови обжалваното в настоящото производство решение в частта относно началната дата на неплатежоспособност на „БРАНД КУОДЪРДЖИ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, СГС е приел, че дружеството не разполага с краткотрайни активи, които да покрият краткосрочните задължения през целия изследван период и е налице състояние на неплатежоспособност като икономическо понятие. Състоянието отговаря и на юридическия критерий да е и трайно, тъй като ответникът не осъществява търговска дейност, която да е източник на доходи, нито има активи, с които да възстанови осъществяването. Посочил е, че ответникът има непогасени задължения към молителя, с падеж 31.12.2022 г. за възнаградителна лихва и 20.02.2023 г. за всички останали вземания по договора, както и публични задължения на стойност 165 164.91 лв., чиято изискуемост е настъпила в периода м.10.2022 г. – м.01.2023 г.; задълженията към доставчици с падежи в периода 2019 г. – 2022 г. и задължения за трудово възнаграждение, както и трайно превишение на стойността на задълженията спрямо тази на краткотрайните активи. Съдът е изложил, че за определяне на началната дата следва да се намери най – ранния момент, към който едновременно са налице непогасено изискуемо задължение от тези по чл. 608, ал. 1 ТЗ и трайна финансова невъзможност за погасяването му. Приел е, че отрицателни коефициенти на ликвидност се установяват към 31.12.2019 г. и тенденцията се запазва до края на изследвания период. Преди тази дата ответникът е имал непогасени изискуеми парични задължения към „Еврокопи" ООД с падеж 04.04.2019 г., но тъй като няма преки доказателства за финансовото състояние на длъжника към датата на техния падеж, за най- ранна доказана дата, към която едновременно са били налице и непогасени задължения в голям размер, и влошено състояние, следва да се определи датата 31.12.2019 г., към която е установимо финансовото състояние за 2019 г. Следователно за начална дата на неплатежоспособността е определена 31.12.2019 г., когато се установява едновременно да са налице непогасени изискуеми парични задължения към „Еврокопи" ООД с падеж 04.04.2019 г. и недостатъчност на краткосрочните активи за покриване на краткосрочните задължения към 31.12.2019 г. Пред настоящата инстанция е допусната съдебно-счетоводна експертиза, като в проведеното на 12.02.2024 г. открито съдебно заседание вещото лице е посочило, че не е изготвено заключението, тъй като не може да даде отговор на въпроса какво е задължението от 2017 г. до момента за всеки кредитор към всяка конкретна балансова дата. Посочила е, че не може да каже точно задълженията към кои доставчици са и кога са падежирали, а за датите на плащанията към съответните кредитори не разполага с банкови извлечения. Вещото лице е посочило още, че задълженията на дружеството към доставчиците би трябвало да са по фактури, но няма първични счетоводни документи и няма как да ги констатира, има само счетоводни справки, като в допълнение е изтъкнала, че би могла да посочи коефициента за обръщаемост на вземанията и тогава да се установи, че текущо са погасявани задълженията преди 2022 г. и няма просрочия. С оглед на това, с Определение №144/11.03.2024 г. настоящият състав е преформулирал и разширил задачите към експертизата, като в депозираното заключение, което съдът приема за компетентно, безпристрастно и обективно изготвено се установява, че обращаемостта на вземанията в брой обороти се е увеличила през 2019 г. – 16.2551 и 2020-7.9916, като за 2021 г. е 4.9325, а за 2022 г. е 4.6637 г., както и че времетраенето е намаляло през същите години, както следва: 2019 г.- 22 дни, 2020 г.- 45 дни, 2021 г.-73 дни, 2022 г.- 77 дни. Изложено е, че не може да отчетат падежите на вземанията, тъй като вещото лице разполага само с годишни финансови отчети и съкратени ведомости, т.е. няма данни как са формирани вземанията и с какви срокове за плащане са. Експертизата разполага само с данни за размера. Вещото лице е посочило, че за периода 2018 г. - 2021 г. за дружеството са възниквали вземания около 4 500 хил. лева на година и почти толкова са събирани, т.е. не се наблюдава намаляване на търговския оборот или липса на дейност. Видно е, че Бранд Куодържи България ЕАД е събирало вземанията в рамките на по- малко от 90 дена. Относно краткотрайните активи е установено, че вземанията от предприятия от група за 2019 г. са 31 хил. лв., от общо 223 хил. лв., като през следващите години те се променят както следва: 2020 г.-276 хил. лв. от общо 514 хил. лв.; 2021 г.-630 хил. лв. от общо 868 хил. лв.; 2022 г.-630 хил. лв. от общо 868 хил. лв.; като към 16.01.2023 г. те са 384 хил. лв. от 577 хил. лв. Относно показателите за ликвидност е изтъкнато, че коефициентите за обща и бърза ликвидност са били в препоръчителни норми през 2017 г. и 2018 г. За година към 31.12.2019 г. показателите временно спадат и след това започват да нарастват в следващите три години до 31.12.2022 г. и спадат през 2023 г., когато дружеството преустановява дейност. Коефициентите за обща и бърза ликвидност падат под 1-ца през 2019 г. и 2020 г., т.е. с наличните активи е било невъзможно да се погасят текущите задължения, като следва да се отчете факта, че 2020 г. е настъпила пандемия с Covid-19 и много дружества са повлияни от нея. От анализа по задача 1 вещото лице установява, че през 2019 г. за дружеството са възникнали вземания в размер на 4 150 хил. лева, като са събрани 4 614 хил. лева и в края на периода към 31.12.2019 г. вземанията са в размер на 112 хил. лева, поради което е заключило, че коефициентът за ликвидност може да е намалял в резултат на по-голямата събираемост на вземанията за 2019 г. Видно е от таблица 3, че вещото лице не е приложило корекционен коефициент с оглед приетото, че предприятията от група са в производство по несъстоятелност. По отношение на финансовите резултати се установява, че за всичките изследвани години 2017 г. - 16.01.2023 г. дружеството е с положителен финансов резултат, като печалбата покрива между 20% до 40% от краткосрочните задължения, с изключение на 2019 г. и 2023 г. Изложено е, че дружеството е изпитвало временни затруднения през 2019 г., когато всички показатели за ликвидност спадат (което може да се дължи на бързата събираемост на вземанията през годината), но въпреки това финансовия резултат е печалба. След това през следващите три години до 2022 г. показателите се стабилизират, но в началото на 2023 г. дружеството прекратява дейност, подава молба за обявяване в несъстоятелност, след констатация, че дългосрочните и краткосрочните вземания от свързани лица не могат да бъдат събрани, тъй свързаните лица са в процедура по несъстоятелност. Съгласно изготвения баланс към 16.01.2023 г. се констатира, че задълженията на дружеството са 550 316, 25 лева, а активът е 1 606 330, 23 лева, от който 986 385, 69 лева представлява предоставени заеми към свързано лице (дружеството Бранд Куодърджи Н.В. (АД)) и 384 339, 75 лева - вземания от Brand Quadergy. Следователно към 16.01.2023 г. при отписване от актива на несъбираемите вземания в общ размер на 1 370 725, 44 стойността на актива пада до 253 604, 79 лева, която сума не е достатъчна за покриване на задължения в размер на 550 316, 25 лева. Т.е. дружеството вече не е ликвидно, като към момента на изготвяне на заключението се наблюдава и трайна невъзможност за покриване на задълженията си. Последните плащания от ответника са през м.11-м.12.2022 г. и след това спира погасяванията. Последното плащане към НАП е на 30.11.2022 г., като са погасени задължения с падеж 17.11.2022 г. Непогасените задължения към НАП са за периода м.11.2022 г. - м.02.2023 г. през 2022 г. дружеството е погасило текущи задължения към НАП, възникнали през годината, в размер на 789 813, 01 лева. Посочено е, че краткосрочните активи към 16.01.2023 г. са в размер на 577 хил. лева, а краткосрочните задължения - 550 хил. лева, т.е. коефициентът за обща и бърза ликвидност е 1.0491, но след отписване на 384 хил. лева несъбираеми вземания от Brand Quadergy, то краткосрочните активи са 193 хил. лева, т.е. коефициентът за обща и бърза ликвидност пада до 0.3509. Относно периодите на събиране на вземания и погасяване на задължения е заключено, че от данните за 2019 г. и 2020 г. броят дни на събиране пада (2017- 147 дни, 2018- 83 дни, 2019 г.- 22 дни, 2020 г.-45 дни, 2021 г.-73 дни, 2022 г.- 77 дни, което показва, че дружеството събира по-бързо вземанията си в сравнение с другите години, а периодите на погасяване намаляват за целия период, както следва: 2017- 126 дни, 2018- 48 дни, 2019 г.- 64 дни, 2020 г.-63 дни, 2021 г.-40 дни, 2022 г.-42 дни. При така изложеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна: Страните не спорят по фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, а по направените от него правни изводи, въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, поради което относно правилно установената фактическа обстановка по правния спор между страните настоящият въззивен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл. 272 ГПК, вр. с чл. 621 ТЗ. Апелативен съд-София, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, вр. с чл. 621 ТЗ, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно посочените във въззивната жалба основания за неправилност на първоинстанционния акт, приема следното: По допустимостта на въззивната жалба: Жалбата е допустима, подадена е в срока по чл. 613а, ал. 1 от ТЗ, от активно легитимирана страна – молител, срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 613а, ал. 1 ТЗ във вр. с чл. 258 ГПК съдебен акт. Обжалваното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е правилно по следните съображения: С Решение № 544 от 24.04.2023 г., постановено по т.д.№ 238/2023 г. по описа на СГС, ТО, VI-23-ти състав, съдът е обявил неплатежоспособността на „Бранд Куодърджи България“ ЕАД, определил е начална дата на неплатежоспособността- 31.12.2019 г., открил е производство по несъстоятелност по отношение на „Бранд Куодърджи България“ ЕАД, обявил е дружеството в несъстоятелност, постановил е прекратяване на дейността на предприятието му и е спрял производството по т. д. № 238/2023 г. по описа на СГС, ТО, 23 –ти състав, като е указал на кредиторите, че в случай че в едногодишен срок от вписване на решението производството не бъде възобновено, същото ще бъде прекратено и ще се постанови заличаване на длъжника. Въззивникът оспорва само определената от съда с обжалваното решение начална дата на неплатежоспособността – 31.12.2019 г., като поддържа, че същата следва да бъде 31.12.2022 г. С оглед на това, предмет в настоящото производство е не налице ли е неплатежоспособност по отношение на длъжника, а моментът, в който същата е настъпила, по който въпрос настоящият състав намира следното: По въпроса за критериите за определяне началната дата на неплатежоспособност на длъжника в производство по несъстоятелност е формирана последователна и непротиворечива, задължителна практика на ВКС ( реш.№ 80 по т.д.№ 1565/2014 г. на І т.о.; реш.№ 33 по т.д.№ 915/ 2009 г. на ІІ т.о.; реш.№ 115 по т.д.№ 169/2010 г. на ІІ т.о., ; решение № 90 по т.д.№ 1152 / 2011 г. на І т.о.; реш.№ 44 по т.д.№ 983 / 2011 г. на І т.о.; реш.№ 64 по т.д.№ 959/2009 г. на ІІ т.о.; реш.№ 54 по т.д.№ 3035/2013 г. на ІІ т.о.; реш.№ 225 по т.д.№ 2572/2015 г. на І т.о. на ВКС, реш. №220 от 07.02.2018 г., постановено по т.д.№ 758/2017 год. по описа на ВКС, Търговска колегия, Първо търговско отделение, и др.), според която началната дата на неплатежоспособност, разглеждана като момент на проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява изискуемите си и ликвидни парични задължения към кредиторите по чл.608 ал.1 ТЗ, с наличните си краткотрайни активи, се определя с оглед неговото цялостно икономическо състояние, изразено чрез показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, при съобразяване на най-ранния момент на спиране на плащанията към кредиторите, като проявление, външен белег на неплатежоспособността. Трайно и непротиворечиво се възприема разрешението, че релевантен за определяне началната дата на неплатежоспособност е моментът на обективна невъзможност да се изпълнят задълженията към в с и ч к и кредитори с изискуеми и ликвидни вземания, а не спирането на плащането към отделен кредитор, респ. отделни, но не всички кредитори, поради което на съобразяване подлежи не само факта на спирането на плащанията, а причините за това – липсата на краткотрайни активи с достатъчна степен на ликвидност за покриване на краткосрочните задължения. Касае се за обективно обусловена невъзможност за изпълнение, а не резултат на субективната преценка, фактическо бездействие или нежелание на длъжника, вкл. с оглед оспорване вземането на кредитора. Доколкото формираната практика по приложението на чл.608 ал.3 ТЗ използва понятието „последно извършено плащане“ към кредитор, към така даденото разрешение следва да се посочи следното: Разпоредбата на чл.608 ал.3 пр.първо ТЗ презумира неплатежоспособност от факта на неизпълнение на изискуемо задължение. Първият, най-ранен момент от периода на това неизпълнение е падежът на задължението, който следва да се приеме и за най- ранен момент на „спиране на плащането“ на това задължение, по смисъла на разпоредбата. Логичното приложение предпоставя, на още по-голямо основание, моментът на падежа на неизпълненото най-ранно задължение да бъде съобразен като момент на спиране на плащанията и в хипотеза на несвоевременно /след падежа / плащане, независимо пълно или частично. В тази хипотеза и съобразно преждепосочената съдебна практика, подлежи на изследване цялостното икономическо състояние на длъжника в периода, считано от най – ранния момент на спиране на плащанията, независимо от по- късното им, несвоевременно погасяване, до приключване на устните състезания по делото. Ако в рамките на този период се установи състояние на платежоспособност на търговеца, като трайна и обективна възможност за посрещане на краткосрочните му задължения с краткотрайните активи на търговското предприятие, или, въпреки установена към най-ранния момент на спиране на плащанията невъзможност за това, бъде установен последващ период на трайно преодоляване състоянието на неплатежоспособност, презумпцията на чл.608 ал.3 ТЗ би била оборена по отношение състоянието на неплатежоспособност към този най-ранен момент на спиране на плащанията. Аналогично следва да се процедира и спрямо последващите най-ранния моменти на спиране на плащанията. Доказателствената тежест за това, предвид презумпцията на чл.608 ал.3 ТЗ, се носи от длъжника. Несвоевременното /след падежа/ погасяване на задължение или погасяване само на най-старото задължение само по себе си не заличава правните последици на „спиране на плащането“ на това задължение, за нуждите на производството по несъстоятелност, изводими от неизпълнението му на падежа. Противно приложение на презумпцията би създало възможност за неплатежоспособния длъжник, погасявайки, макар несвоевременно, най- старите си задължения да избягва анализ на икономическото му състояние към предходен на по-късно възникнали задължения към други кредитори период, независимо от обективното си състояние на неплатежоспособност, предхождащо тяхната изискуемост. Настоящото уточнение придобива особена важност в хипотеза като настоящата – при установено неизпълнение към един кредитор за 2019 г., но не предвид липса на други кредитори (установимо от анализа на пасива/, а поради обективна невъзможност за конкретното им установяване, със съответна дата на изискуемост на вземанията им, за прилагане презумпцията на чл.608 ал.3 ТЗ, която невъзможност е предпоставена от поведението на дружеството – длъжник. Съгласно решение № 71 по т.д.№ 4254/2013 г. на І т.о. на ВКС, както и Решение № 179 от 30.10.2017 г. на ВКС по т. д. № 1048/2017 г., I т. о., ТК; Решение № 348 от 19.02.2019 г. на ВКС по т. д. № 1022/2018 г., II т. о., ТК; Решение № 163 от 06.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 271/2019 г., II т. о., ТК; Решение № 32 от 17.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 685/2012 г., II т. о., ТК и др., водещи относно преценката за състоянието на неплатежоспособност, свързано с невъзможността за посрещане на изискуеми задължения, са икономическите показатели за ликвидност, които се формират като съотношение между краткотрайните активи / всички или определена част от тях / към краткосрочните или текущи задължения на предприятието, тъй като именно с краткотрайните / бързоликвидни и непредназначени за осъществяване на самата дейност на предприятието / активи търговецът посреща текущите си задължения. Доколкото обичайно предприятието разполага с активи от всеки вид – материални запаси, краткосрочни вземания, краткосрочни финансови активи и налични парични средства и разчита на целия си оборотен капитал, водещ за преценка на икономическото му състояние е коефициентът на обща ликвидност, но само при действителна ликвидност на всички елементи на краткотрайните активи, участващи във формирането му. Липсва ликвидност, когато няма търсене на пазара на конкретните материални запаси или краткосрочни инвестиции, или е налице несъбираемост или обезценка на краткосрочните вземания, като от значение за установяването им са коефициентите на обращаемост на съответния актив. Според цитираното решение, водещ ще е този от показателите за ликвидност, при изчисляването на който включените активи могат реално да бъдат трансформирани в парични средства и състоянието на неплатежоспособност следва да се приеме за установено, ако с тези активи предприятието не може да посрещне краткосрочните си, съответно текущите си задължения. Коефициентите на финансова автономност/ задлъжнялост са помощни и лошите им стойности при добри показатели на ликвидност не сочат наличие на състояние на неплатежоспособност на търговеца, а са единствено индиция за евентуално настъпване на това състояние в бъдеще. Прието е още, че коефициентите на ликвидност зависят и от вътрешната структура на краткотрайните активи, т. е. от това колко са материалните запаси, краткосрочните вземания, краткосрочните финансови активи и паричните средства като процент от общия размер на самите краткотрайни активи, което пък от своя страна е функция от конкретната основна дейност на предприятието. Ниският коефициент на бърза, незабавна или абсолютна ликвидност /под базовия за отрасъла за съответния вид показател на ликвидност/ може да се дължи на малкото тегло на краткотрайните финансови активи, съответно краткосрочни вземания и паричните средства от общия размер на краткотрайните активи и да сочи на по-голям дял в тях на материалните запаси /материали, стоки, готова продукция/. Когато коефициентите на обща, съответно бърза ликвидност са в норма, но останалите два коефициента на незабавна и абсолютна ликвидност са под базовите за отрасъла стойности, е необходимо да се докаже причината за това, за да може да се направи еднозначен извод за липса на ликвидност на материалните запаси, съответно на краткотрайните финансови активи, а от там и за неприложимостта на първите два коефициента като икономически показатели. В решение № 164 от 30.11.2016 г. по т. д. № 284/2016 г. на ВКС, ТК, II т. о, се приема, че в случай на несъбираемост на краткосрочни вземания, от значение са коефициентите на незабавна и абсолютна ликвидност, тъй като при тяхното изчисляване се изключват материалните запаси и краткосрочните вземания. По въпроса относно значението на коефициентите на обща и бърза ликвидност при определяне на икономическото състояние на длъжника в производството по несъстоятелност е налице задължителна практика на ВКС, формирана с решение № 32 от 17.06.2013 г. по т. д. № 685/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 71 от 30.04.2015 г. по т. д. № 4254/2013 г. на ВКС, ТК, I т. о, решение № 164 от 30.11.2016 г. по т. д. № 284/2016 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 225 от 08.12.2016 г. по т. д. № 2572/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о и други. В първото от тези решения се застъпва становище, че простото съотношение на актива и пасива, залегнало в изчислението на коефициентите за ликвидност на дружеството, е недостатъчно за преценка на състоянието му на платежоспособност. От значение е и реализуемостта на актива, неговата ликвидност. Поради това при възражение или данни за несъбираеми и / или спорни вземания, в съответствие с въведеното от чл. 621а ал. 1, т. 2 от ТЗ засилено служебно начало в производството по несъстоятелност и по аргумент от чл. 631 от ТЗ, съдът дължи комплексна преценка на спорните компоненти на актива и корекционно преизчисление на коефициентите за ликвидност, в качеството им на средство за установяване на цялостното икономическо състояние на длъжника. В решение № 64/23.03.2010 г. по т. д. № 959/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., с което е мотивирано основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, е прието, че когато констатира състояние на неплатежоспособност по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, съдът постановява решение по чл. 630 ТЗ (съответно по чл. 632 ТЗ - бел. на съдебния състав) за откриване на производство по несъстоятелност, а ако установи, че затрудненията на длъжника са временни или че той разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията си без опасност за интересите на кредиторите, отхвърля молбата с решение по чл. 631 ТЗ. В Решение № 139 от 29.11.2019 г. на ВКС по т. д. № 653/2019 г., II т. о., ТК е посочено, че откриването на производство по несъстоятелност при установено състояние на неплатежоспособност на длъжника не е обвързано от законодателя с изпълнението на други изисквания, касаещи размера на вземането на молителя - кредитор, броя на кредиторите на длъжника или други обстоятелства. Поради гореизложеното, настоящата инстанция намира, че предвид установените по делото коефициенти за 2019-2022 г. на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, с оглед структурата на активите на дружеството, състоящи се предимно от краткотрайни/краткосрочни активи, предвид структурата на пасивите и начина на погашения на задълженията на „Бранд Куодърджи България“ ЕАД, с оглед установеното по делото най-рано неплатено от длъжника задължение, макар и в размер на 380, 48 лв., към „Еврокопи" ООД, началната дата на неплатежоспособност следва да бъде определена на 31.12.2019 г. Действително по делото е установено, че водещите коефициенти за ликвидност, а именно обща и бърза през 2021 и 2021 г. са се повишили като от 0.3961 за 2019 г. и 0.7706 за 2020 г. са нараснали на 2.0376 за 2021 г. и 2022 г. Въпреки това обаче, предвид твърдението от страна на процесуалния представител на ответника, че дружествата от групата, част от които е и длъжникът, са в открити производства по несъстоятелност и краткосрочните/краткотрайните вземания, съществуващи към тях, които към 31.12.2020 г. са в размер на 276 000 лв., а към 31.12.2021 г. и 31.12.2022 г. са в размер на 630 000 лв., са несъбираеми, то при извършеното от вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза преизчисление на коефициентите за обща и бърза ликвидност се установява, че последните намаляват на 0, 5587, което е значително по-ниска стойност от препоръчителните граници около единица. Това показва, че започналото през 2019 г. влошаване на икономическото състояние на длъжника, с оглед коефициентите за ликвидност към 31.12.2019 г., не е преодоляно, а се е задълбочавало предвид несъбираемостта на голяма част от вземанията на дружеството към такива от групата. Установено е, че за посочените два периода на 2021 г. и 2022 г. е налице висока стойност на вземанията и ниска стойност на задълженията, но се установява, че 80, 25 % от краткосрочните вземания на длъжника са такива от предприятия от групата, които безспорно, с оглед откритото производство по несъстоятелност спрямо тях, следва да се квалифицират като несъбираеми. От структурата на актива на дружеството се установява, че през 2019 г. същото е имало вземания към клиенти и доставчици в размер на 81 000 лв., а към предприятия от група-31 000 лв., като към 31.12.2020 г. вземанията от доставчици са нараснали до 124 хил. лв., но вземанията от предприятия от група са нараснали драстично и са достигнали сумата от 276 000 лв., като се наблюдава тенденция през 2021 г. за увеличаване на размера на тези вземания, който достига до 630 000 лв. и остава непроменен и за 2022 г. В тази връзка следва да се посочи, че твърденият от страната факт за несъбираемост на посочените вземания към предприятия от група, макар да не е подкрепен с представени по делото писмени доказателства, е такъв, за който съдът следва да приеме за осъществен, предвид обстоятелството, че той е неблагоприятен за страната, поради обстоятелството, че влошава икономическите показатели за ликвидност, а и с подадената от длъжника молба за откриване на производство по несъстоятелност, същият сам е посочил, че това е причината да се намира в състояние на свръхзадълженост и неплатежоспособност, както и предвид факта, че молителят в настоящото производство не оспори тези твърдения и не представи доказателства за обратното. На следващо място, видно е, че за 2021 и 2022 г. краткосрочните задълженията на длъжника към предприятия от групата са едва 5, 87 %- 25 000 лв., като разликата до пълния размер от 426 000 лв. представляват краткосрочни задължения към доставчици, персонал, за данъци и осигуровки. След корекцията на коефициентите на обща и бърза ликвидност за 2021 г. и 2022 г. и при отчитане значително ниските стойности на абсолютна и незабавна ликвидност, които според вещото лице се дължат на липсата на парични средства и инвестиции, настоящият състав счита, че доколкото първото най-ранно неплатено задължение е с падеж през 2019 г. (04.04.2019 г.), то считано от 31.12.2019 г., както правилно е приел и СГС с оглед липсата на преки доказателства за финансовото състояние на длъжника към 04.04.2019 г., от този момент е настъпила обективна, трайна невъзможност за плащане на краткосрочните задължения с краткосрочните вземания от страна на „Бранд Куодърджи България“ ЕАД. Във връзка с оплакванията на „Обединена българска банка“ АД, сторени във въззивната жалба, че липсват доказателства за настъпил падеж на задължението към „Еврокопи" ООД, настоящият състав намира същите за неоснователни. Видно от заключението по съдебно-счетоводната експертиза, изготвено пред СГС, както и от обясненията на вещото лице е, че за посоченото задължение е издадена фактура №79 с основание телефон/интернет/ договор за наем, като следва да се посочи, че в тежест на ответника е да установи, недължимост на плащането или по-късен падеж на същото. Многократно в производството по делото вещото лице е изтъквало, че не може да посочи падежи на установените задължения, тъй като разполага само с финансови отчети и съкратени ведомости, не разполага с аналитична информация и първични счетоводни документи, т.е. няма данни как са формирани вземанията и с какви срокове на плащане са, а само с данни за размера. Липсата на съдействие от страна на длъжника, както и липсата на надлежна документация, неяснотата относно начина на отразените в баланса вземания, са обстоятелства, които затрудняват изключително установяването на фактите относно икономическото състояние на длъжника и неговото развитие в изследвания период, макар и при засилено служебно начало, поради което съдебният състав счита, че в тежест на ответника е както да обори презумпцията за неплатежоспособност, така и установяването на началната дата на нейното настъпване. Доколкото това не е сторено, възззивнивният съд намира, че вземането, възникнало на 04.04.2019 г. към „Еврокопи" ООД, е с падеж 04.04.2019 г. Това е и най-ранното неплатено и непогасено по давност вземане на „Бранд Куодърджи България“ ЕАД. Доколкото към този момент липсват преки доказателства за финансовото състояние на длъжника, то за най-ранна доказана дата, към която едновременно са били налице и непогасени задължения, и влошено състояние, следва да се определи датата 31.12.2019 г., към която е установимо финансовото състояние за 2019 г. По отношение размера на вземането съдът намира, че това обстоятелство е ирелевантно, доколкото законът не поставя изискване нито при установяване на неплатежоспособност, нито при определяне на началната дата, спирането на плащанията да е по отношение на вземания със значителен размер или да са към множество кредитори. На последно място и предвид данните от приетото пред въззивния съд заключение, следва да се посочи, че действително се установява висока събираемост на вземанията през 2019 г., но тенденцията за 2020-2022 г. е тя да намалява, а периодите на събиране да нарастват. Не може да не бъде отчетен факта, че вещото лице е заключило, че печалбата покрива около 20% - 40% от краткосрочните задължения, което обаче с оглед несъбираемостта на голяма част краткосрочните вземания, не се отразява на крайните стойности на коефициентите на обща и бърза ликвидност, поради което и твърденията на въззивника, че фактическият състав на разпоредбата на чл.608 от ТЗ се е осъществил едва след 31.12.2022 г. остава недоказано. Установено по делото е безспорно, че за периода 2018 г. - 2023 г. собственият капитал се повишава всяка година, което се дължи на отчетените постоянни печалби. Въпреки повишаващия се собствен капитал, за периода 2017 – 2020 г. дружеството е с показатели за финансова автономност под нормата, което се дължи на високия размер на задълженията отколкото е стойността на собствения капитал. Към края на 2021 г. размерът на задълженията рязко пада с 244 хил. лева, като в същото време собствения капитал бележи ръст, което води до стабилизиране на показателите за автономност, но следва да се отчете, че собственият капитал е инвестиран в заеми към свързани лица и намира отражение в дълготрайните активи на дружеството, за които обаче се констатира, че са несъбираеми поради това, че свързаните лица са в процедура по несъстоятелност. С оглед изложеното и при съвпадане крайните изводи на двете инстанции относно началната дата на неплатежоспособност на „Бранд Куодърджи България“ ЕАД, въззивната жалба на „Обединена българска банка“ АД се явява неоснователна, а обжалваното с нея решение – правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Воден от горното, Софийският апелативен съд, 15-ти състав