Решение № 143 от 30.6.2023 г. на Окръжен съд - Силистра по дело № 138/2022 г.

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК. С решение № 90/25.11.2021г., постановено по гр.д. № 360/2021г., ТРС е отхвърлил иска на Т. Г. С., с ЕГН ••••••••••, за установяване спрямо ответниците М. А. Г., с ЕГН ••••••••••, В. Й. Г., с ЕГН ••••••••••, „Адванс терафонд“ АДСИЦ, с ЕИК 131418187, П. Й. К., с ЕГН ••••••••••, и „Интер инвест“ ЕООД с ЕИК 118584510, че ищецът е собственик на основание съдебна спогодба за делба, одобрена с протоколно Определение от 13.01.2014 по гр.д.№ 133/2005 на Районен съд Тутракан, на целия поземлен имот с идентификатор № 83524.50.106 и местонахождение в землището на с. Шуменци, общ. Тутракан, местност „БЛОКА СТАРО СЕЛО“, начин на трайно ползване „Нива“, площ 200, 066 дка (съобразно последното изменени на КККР, засягащо поземления имот от 29.06.2021), четвърта категория, при съседи: 83524.7.98, 83524.50.73, 83524.7.99, 83524.50.124, 83524.50.123, 83524.50.122, 83524.50.69, 83524.50.120, 83524.50.107, 83524.50.71, и номер по предходен план 050106 и за осъждането на „Интер инвест“ ЕООД да му предаде владението на имота. Признал е за установено спрямо ответниците Е. Г. М., М. А. Г., В. Й. Г., „Адванс терафонд“ АДСИЦ, П. Й. К. и „Интер инвест“ ЕООД, че ищецът Т. Г. С. е собственик по наследство на 1/2 идеална част (една втора ид.ч.) от поземлен имот с идентификатор № 83524.50.106 и местонахождение в землището на с. Шуменци, общ. Тутракан, местност „БЛОКА СТАРО СЕЛО“, начин на трайно ползване „Нива“, площ 200, 066 дка (съобразно последното изменени на КККР, засягащо поземления имот от 29.06.2021), четвърта категория, при съседи: 83524.7.98, 83524.50.73, 83524.7.99, 83524.50.124, 83524.50.123, 83524.50.122, 3524.50.69, 83524.50.120, 83524.50.107, 83524.50.71, и номер по предходен план 050106 и е осъдил „Интер инвест“ ЕООД да предаде на Т. Г. С. владението върху същата нива до размера на неговата 1/2 ид.ч. (една втора ид.ч.) от нея. Осъдил е Е. Г. М. да плати на Т. Г. С. сумата в размер на 92, 75 лева за разноски по гр.д.№ 360/21 ТнРС. Осъдил е М. А. Г. и В. Й. Г. солидарно да платят на Т. Г. С. сумата в размер на 12, 10 лева - разноски по делото. Осъдил е „Адванс терафонд“ АДСИЦ да плати на Т. Г. С. сумата в размер на 12, 10 лева - разноски по делото. Осъдил е П. Й. К. да плати на Т. Г. С. сумата в размер на 12, 10 лева - разноски по делото. Осъдил е „Инттер инвест“ ЕООД да плати на Т. Г. С. сумата в размер на 435, 49 лева за разноски по гр.д.№ 360/21 ТРС. Осъдил е Т. Г. С. да плати на Е. Г. М. 1053 лева - разноски по делото. Осъдил е Т. Г. С. да плати на М. А. Г. сумата в размер на 1794 лева - разноски по делото. Осъдил е Т. Г. С. да плати на П. Й. К. 1 625 лв. - разноски по делото. Осъдил е М. А. Г. и В. Й. Г. солидарно да платят по сметка на ТРС сумата в размер на 2, 70 лева - ДТ за изготвяне на препис от отговора на исковата молба по 360/21 ТРС. Указал е на Т. Г. С., че в шестмесечен срок от влизането в сила на решението следва да го представи в СВ-Тутракан за отбелязване към исковата молба, вписана с вх.рег.№ 1458/14.07.2021, акт № 27, том II, имотна партида 1895. Недоволен от постановеното решение в частта, в която е признато за установено спрямо ответниците, че Т. Г. С. е собственик по наследство на 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор №83524.50.106 и местонахоиодение в землището на с. Шуменци, общ. Тутракан, местност „Блока Старо село”, начин на трайно ползване „Нива”, площ 200, 066 дка, четвърта категория при съответните съседи и номер по предходен план 050106, както и в частта с която ТРС го е осъдил да заплати на ищеца 12, 10 лв. - разноски по делото, е останал П. Й. К., който го обжалва в законоустановения срок. Счита, че същото е порочно, противоречащо на материалния и процесуалния закон и съдебната практика. Моли да бъде отменено, като се постанови друго, с което искът да се отхвърли изцяло. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Въззивна жалба срещу същото решение е постъпила и от Е. Г. М., чрез адв. С. К. К. от САК, по отношение на същата част от решението, която е обжалвана и с предходната жалба. Изложени са доводи за недопустимост на решението в тази част, алтернативно се сочат и съображения за неговата неправилност. Жалбоподателят моли въззивната инстанция да обезсили постановеното съдебно решение в обжалваната му част, респективно да отмени решението в тази му част, като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, както и допуснатият от ТРС до разглеждане иск срещу него да бъде оставен без разглеждане като недопустим, алтернативно моли съда да отхвърли иска като неоснователен. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът по двете жалби и ищец в първоинстанционното производство Т. Г. С., чрез адв. Д. А. от ДАК, е депозирал писмени отговори, с които оспорва жалбите, считайки че следва да бъдат отхвърлени, а решението на ТРС в обжалваната част - потвърдено. Претендира присъждане на разноски. СОС като съобрази становищата на страните и данните по делото, прие за установено следното: Жалбите са неоснователни. Пред ТРС е предявен главен иск от Т. С., с правна квалификация по чл. 108 ЗС, насочен срещу ответниците М. Г., В. Г., „Адванс терафонд“ АДСИЦ, П. К. и „Интер инвест“ ЕООД в установителната част, и срещу „Интер инвест“ ЕООД в осъдителната. Ищецът Т. С. се легитимира като собственик на процесния имот, позовавайки се на съдебна спогодба за делба на наследство. Предявен е и евентуален иск от Т.С., също с правна квалификация по чл. 108 ЗС, но за 1/2 ид.ч. от спорния имот, като основанието, на което ищецът се позовава, за да претендира собствеността върху идеалните части от имота, е наследство. Не се спори по делото, а и от представените доказателства е видно, че на 29.12.1998г. Домника Т.ова М.а се снабдява с Констативен нотариален акт за собственост на процесната нива с площ 200 дка, вписан в СлВп-Тутракан под № 51, том I, като в същия е отбелязано, че имотът е придобит по наследство от Гана Костова Кьоролова. На 11.04.2005г. Георги Т.ов С. предявява иск срещу Домника М.а за делба на наследство, в чиято маса влиза и процесната земеделска земя от 200 дка, по който е образувано гр. дело № 133/2005г. по описа на ТРС. Видно от находящата се на стр. 149 по първоинстанционното дело искова молба за делба, същата е вписана в СлВп – Тутракан на 11.04.05г. От представения нотариален акт, вписан с вх.рег.№ 1046, акт № 86, том III, дело 516/2008г. на СлВп - Тутракан (стр. 15 от първоинстанционното дело) се установява, че на 21.04.2008г. Домника М.а, легитимирайки се с констативния н.а. № 51/29.12.1998г., сключва договор за прокупко-продажба във формата на нотариален акт, с който като продавач се разпорежда с цялата нива в полза на купувача по сделката - ответникът М. Г., който е в граждански брак с отв. В. Г. от 26.05.1990г. и така придобитият имот се явява в режим на СИО. Два дни по-късно, на 23.04.2008, ответниците Г.и продават същата нива на ответника „Адванс терафонд“ АДСИЦ, видно от нотариален акт, вписан с вх.рег.№ 1077, акт № 113, том III, дело 545/2008 на СВ Тутракан (стр. 16 от първоинст.дело). Тези две прехвърлително-придобивни сделки са сключени след завеждане на иска за делба, по който е образувано гр.д.№ 133/05г. на ТРС, но преди да е постановено решение по допускането й. Не се спори по делото, а и с определение на ТРС е прието за безспорно, че Милка Михайлова С.а е била съпруга на Георги С., а ищецът Т. С. - негов син. Съгласно Решение № 3/30.03.2010 по гр.д.№ 133/05 на ТРС (стр. 118- 119 от приложеното гр.д.133/05 ТРС) са допуснати до делба една част от имотите, посочени от първоначалния ищец Георги С., тъй като само за тях съдът приема, че са съсобствени с Домника М.а, като сред тях е и процесната земеделска земя от 200 дка. Делбата е допусната между наследниците на Г. С., починал в хода на процеса, а именно Милка С.а и Т. С., и ответницата Домника М.а при квоти: по ¼ ид.ч. за Милка С.а и за Т. С. и ½ ид.ч за Домника М.а. Производството по въззивните жалби срещу решението на ТРС е прекратено с определение на СОС от 21.05.2013, пост. по в.гр.д. № 174/2010г. по описа на съда (стр. 112 от гр.д.133/05), като решението по допускане на делбата влиза в сила на 17.07.2013г. Видно от НА, вписан с вх.рег.№ 3221, акт № 67, том XI, дело 2034/2012 на СлВп - Тутракан (стр. 17-23), на 26.09.2012г. ответното дружество "Адванс терафонд" продава същата нива на ответника П. К., който е разведен към този момент /Уд-е за семейно положение с изх.№ АО-08- 67/15.01.2015 на Общ.Тутракан на стр. 47 от гр.д.№ 70/15г. на СОС/, а на 04.10.2013г. К. прехвърля нивата на жалбоподателя „Интер инвест“ ЕООД с НА за замяна на недвижими имоти, вписан с вх.№ 7262/04.10.2013, акт № 192, том XVIII, дело 3545/13 на СВ-Силистра и с вх.№ 2784/10.10.2013, акт № 10, том IX, дело 1542/13 на СлВп-Тутракан (стр. 24-34). От представения на стр. 124 от първоинст. дело акт за смърт № 461/2012 на Община Столична, район Красно село се установява, че Домника М.а умира на 10.04.2012г., а от представеното на стр. 58 от гр.д.252/15г. Удостоверение за наследници с изх.№ 9400-84/22.01.2015 на Община Столична се установява, че нейни наследници са синовете й - ответникът Е. Г. М. и И. Г. М., който е починал на 03.08.2012г, неженен и без деца. Преди смъртта си, на 24.06.2010 Домника М.а продава на своя син И. М. 4/6 ид.ч. от апартамент в гр. София (стр. 103-104 от гр.д.70/15г. на СОС), а след неговата смърт – брат му Е., явяващ се негов наследник, продава същият този апартамент на трето лице, като деловодните данни за тези две сделки са отразени в приложени справки от имотния регистър по партидите на Домника М.а и Е. М. (стр. 80 и стр. 94 от гр.д. 70/15г. по описа на СОС). На 20.06.2012г., т.е. след смъртта на Домника М.а, но преди тази на И. М., Е. М. изтегля суми от три банкови сметки: едната в „Банка ДСК“ (стр. 174-179 по гр.д.252/15), а другите две в „Уникредит булбанк“ (стр. 111-124). На 12.11.2012г., с молба до СфРС, ответникът М. се отказва от наследството на майка си Домника М.а, като този отказ е вписан в особената книга по чл. 49, ал. 1 ЗН под № 708 от същата дата (стр. 88). Въз основа на този отказ Е. М. моли да бъде прекратено спрямо него делото за делба /гр.д.133/05г на ТРС/. С определение от 13.01.2014г. съдът прекратява производството по делбата по отношение на М. и одобрява спогодбата между Милка С.а и Т. С., според която последният става изключителен собственик на процесната нива от 200 декара (стр. 99-103 от гр.д.133/05г.). Видно от справката по данни за имот /стр. 151 от делото/, съдебният протокол е представен на 31.03.2014 за вписване в СлВп- Тутракан и с акт № 172, том I е вписан, като вписването е отразено в справката по имотната партида, но не е отразено по личната партида на Домника М.а /справка на стр. 143-148 от делото/. При така установената фактическа обстановка, съд намира от правна страна следното: Правният интерес от завеждане на исковете по чл. 108 ЗС срещу ответниците, които не владеят имота, ищецът черпи от т. 2А и т. 3Б на Тълкувателно решение 4/2014г. на ОСГК на ВКС и произтича от разпореждането на Домника М.а с цялата вещ, а впоследствие и останалите приобретатели, като на практика са отрекли правото на собственост на ищеца върху същата. В тежест на ищеца С. е да установи, че е собственик на съответната част от спорния имот на основанието, което заявява, както и че ответникът „Интер инвест“ ЕООД владее имота към момента на приключване на съдебното дирене, като фактът на владение не се оспорва от „Интер инвест“ ЕООД. ТРС е намерил за неоснователен главния иск на ищеца С., че е собственик на цялата нива 200 дка, легитимирайки се като такъв на основание съдебната спогодба за делба по гр.д.№ 133/05г. по описа на ТРС, одобрена с протоколно определение на съда от 13.01.2014г. и решението в тази част е влязло в сила. Предмет на настоящото производство е решението в уважителната част относно ½ ид. част от процесния имот, придобита по наследство. Жалбоподателят М. счита, че решението е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по недопустим иск, като не е съобразил, че той е направил отказ от наследството на Домника М.а, надлежно вписан в нарочните книги по чл. 49 от ЗН, който обвързва всички трети лица, вкл. и съда и поради това предявените от Т. С. искове срещу Е. М. в настоящото производство е следвало да бъдат оставени без разглеждане и производството спрямо последния прекратено. Настоящата инстанция не възприема този довод за недопустимост на иска. Правилно ТРС е посочил, че И. М. е приел наследството на Домника М.а, което се установява от текста на пълномощното, с което отв. Е. М. се легитимира пред „Банка ДСК“ и „Уникредит булбанк“ (л. 177-178 от гр.д.252/15 и л. 119-120 от настоящото дело), за да изтегли парите от сметките. В него И. М. изрично изтъква своето качество на наследник на Домника М.а, а разпоредителната сделка на 27.08.2012 с апартамента, който е бил собственост на починалия брат, също е действие, което недвусмислено сочи, че отв. Е. М. е приел наследството на брат си - чл. 49, ал. 2 ЗН. Настоящият състав се солидаризира и с извода на ТРС, че независимо от гореизложеното, изричният отказ на жалб. Е. М., вписан по реда на чл. 52 ЗН в особената книга на СфРС, е нищожен. Само по себе си изтеглянето на пари от сметка на починало лице не винаги представлява действие по приемане на наследството, защото тези пари може да отидат за запазването и управлението му - чл. 58 ЗН, което не е действие, несъмнено предполагащо намерение за приемане на наследството на Домника М.а по смисъла на чл. 49, ал. 2 ЗН. Само че такива или подобни твърдения за конкретни фактически действия по запазване и управление на наследството нито са наведени, нито са доказани. Св. Добрев не излага факти, които да опровергаят по категоричен начин презумпцията по чл. 69 ЗС досежно половината от изтеглените суми за близо 5000 лева. Така, ако за едната половина Е. М. следва да се счита за техен държател, понеже е бил пълномощник на брат си, за другата половина следва да се приеме, че ги е държал като свои. Свидетелят Добрев заявява, че Е. М. имал намерението да се откаже от наследството на майка си в полза на своя брат и парите му трябвали, за да установи какъв актив ще получи брат му. Не се доказват никакви конкретни фактически действия за „установяване“ активите на наследството, които да са изисквали разходването на около 2500 лева. Освен това, ако Е. М. действително е имал твърдото намерение да се откаже от наследството на своята майка, нямало е никаква пречка да го направи преди да изтегли парите и пак да се легитимира пред банките с пълномощното от брат си. Нещо повече, безсмислено е било Е. М. тепърва, след изтеглянето на парите, да установява какви са активите на наследството, само за да посъветва брат си дали да го приеме, след като същият вече го е приел, видно от текста на пълномощното. Също така е нямало е пречка изтеглянето на парите да стане по реда на чл. 59 ЗН, ако действителното намерение на ответника М. е било да бъде управител на наследството на Домника М.а до приемането му от брат му. Всичко това води на извод, че М. не се е отказал от наследството на майка си, като първоначално е придобил половината от наследството й, а след смъртта на своя брат - и другата половина. Делбеното производство по гр.д.№ 133/05г. на ТРС е приключило без участието на съделителя Е. М., в качеството на наследник на Домника М.а, а разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗН е категорична, че когато делбата е извършена без участието на някой от сънаследниците, респ. на съсобствениците, тя е изцяло нищожна. Това налага изводът, че делбата, която е приключила със съдебната спогодба, одобрена от съда по делбеното дело, е нищожна. Решение № 3 от 30.03.2010 по гр.д.№ 133/05г. на ТРС за допускане на делбата, обаче, има сила на пресъдено нещо спрямо ответниците, които се явяват правоприемници на Домника М.а. Като частни правоприемници, всички ответници по веригата от прехвърлителни сделки М.а-„Интер инвест“ ЕООД са обвързани от силата на пресъдено нещо на основание чл. 226, ал. 3 ГПК, защото исковата молба е била вписана по партидата на първоначалния праводател – Домника М.а, когато е сключена първата продажба на 21.04.2008г. И понеже делото е следвало своя ход между първоначалните страни по спорното правоотношение, както разпорежда чл. 226, ал. 1 ГПК, качеството, което са имали приобретателите в делбеното производство, е на процесуално субституирани, чийто процесуален субституент до смъртта си е била Домника М.а - арг. т. 3 от ТР 3/19.12.2013 на ВКС по тълк.дело № 3/2013 на ОСГК. Като универсален правоприемник на своята майка и надлежно конституиран по гр.д.№ 133/05г. на ТРС, качеството на Е. М. в делбеното производство по отношение на приобретателите по веригата от сделки М.а-„Интер инвест“ ЕООД е същото като на неговата майка - той е техен процесуален субституент. Като такъв, той не може да се разпорежда с процесуалното право на иск, защото материалното право, което защитава с него, не му принадлежи. Такова разпоредително действие представлява предявяването на удостоверението за нищожния отказ от наследство и съответното искане на М. за прекратяване на производството по гр.д.№ 133/05г. на ТРС спрямо себе си, което в крайна сметка е било уважено от делбения съд и по този начин приобретателите са били лишени от възможността в дял на Е. М. да се падне процесната земеделска земя и така да се санира порокът на сделката, с която Домника М.а се е разпоредила свръх правото й на собственост върху вещта, а оттам и на всички останали прехвърлителни сделки. Настоящият състав се солидаризира с всички доводи на първоинстанционния съд относно нищожността на делбата, предмет на исковото производство по гр.д.№ 133/05г. на ТРС и направения паралел между правните последици от нищожна делба и правните последици при нищожно решение, които имат за цел да посочат различната правна природа на двата порока - материалната нищожност на делбата и процесуалната нищожност на съдебните актове. В случая следва да се има предвид, че нормата на чл. 75, ал. 2 ЗН във вр. с чл. 32, ал. 2 ЗС е материалноправна и ответниците, придобили валидно 1/2 ид.ч. от процесната вещ, са защитени от материалните последици на делбата, в която не са участвали, тъй като същата се счита за нищожна и актът, с който приключва не произвежда материалноправно действие. Той няма конститутивен ефект и не прекратява състоянието на съсобственост. Съответно никой от съделителите не може на това основание да претендира, че е изключителен собственик на вещ, която е част от делбената маса. Относно материалноправните последици на производството по гр.д.№ 133/05 ТнРС, които не са засегнати от нищожността по чл. 75, ал. 2 ЗН вр. чл. 34, ал. 2 ЗС СОС препраща и към подробните мотиви на ТРС и посочените от него три такива, имащи значение за настоящия спор. Предвид обстоятелството, че продажбата на чужда вещ не е нищожна по отношение на облигационното действие на продажбения договор, а с нея просто не прехвърля собствеността и е основание за развалянето му, то в случая Домника М.а и приобретателите, които на свой ред са прехвърлили вещта, са се разпореждали валидно само с 1/2 ид.ч. от нея, колкото делбеният съд е приел, че са наследствените права на Домника М.а. Няма значение, че към момента на прехвърлителните сделки дори за тази 1/2 ид.ч. от правото на собственост е съществувала опасност за приобретателите вещно-прехвърлителният ефект на продажбения договор да отпадне с обратна сила, ако при извършване на делбата нивата не се падне в дял на Домника М.а или на нейните наследници. Само че, за да се случи това, делбата трябва да е валидна, което изисква участието на всички съсобственици - било то като типични страни, било чрез процесуалния им субституент, а в случая тя не е такава. Както вече бе посочено, Решение № 3/30.03.2010 за допускане на делбата има сила на пресъдено нещо (СПН) за страните по настоящото дело /арг. чл. 298, ал. 2 ГПК/ и съдът, на основание чл. 297 ГПК, е обвързан да приеме за доказано твърдението на ищеца Т. С., че е собственик на 1/2 ид.ч. от процесната нива с площ 200 дка, защото решението легитимира него и майка му като съсобственици по наследство на по 1/4 ид.ч. И тъй като Милка С.а е починала на 15.01.2015, а той е единствен неин наследник, което се доказва от Удостоверението за наследници изх.№ 3-4100/06.07.2021 на Община Русе (стр. 110), същият се явява приобретател на нейната идеална част, което води на извод, че евентуалният иск, предявен от него, се явява основателен. С въззивната жалба, предявена от Е. М., е въведено и ново обстоятелство, имащо значение за изхода на делото, като се твърди, че в кръга на наследниците на наследодателя на въззиваемия Т. С. – Т. Христов С., има още едно лице – Христо Добрев Симеонов, който е син на Т. Христов С. и Маринка Г.а И.а, род. на 04.12.1924 г. в с. Звънарци, понастоящем в Община Кубрат. В тази връзка в с.з. от 13.07.2022 г. процесуалният представител на въззивника М. представя удостоверение за наследници № АО -08 - 1095/10.11.2021 г. и удостоверение за наследници № АО -08 -1096/10.11.2021 г., издадени от Община Тутракан, съгласно които наследодателите Т. Костов Кьороолу и Гана Костова Кьоралова имат още един наследник – Христо Добрев Симеонов, записан като син на горепосочените лица. В рамките на откритото производство по чл.193 ГПК за оспорване истинността на тези удостоверения, по искане на процесуалния представител на въззиваемия С., са събрани множество официални документи, от които се установява следното: Съгласно представената справка от НБД „Население“ към 12.07.2022 г. лицето Христо Добрев Симеонов, ЕГН •••••••••• е с неизвестни баща и майка, няколко месеца по – късно – на 06.12.2022 г., същата справка сочи, че лице с идентични имена и ЕГН има баща Т. Христов С., род. на 07.07.1896 г. и майка Маринка Г.а И.а, род. на 11.02.1897 г., т..е. същите родители, които са и на наследодателя на въззиваемия – Георги Т.ов С., който в същата справка е посочен като брат на Христо Добрев Симеонов. По отношение на родителите е записано, че роднините са намерени косвено, вероятно е описан като роднина на някой от роднините на титуляра, каквото и да значи това. По делото фигурира и удостоверение за родствени връзки от 01.11.2022 г. на Кметство с. Звънарци, община Кубрат, област Русе, съгласно което Т. Христов С., род. на 06.07.1896 г. има съпруга Маринка Маринка Г.а И.а, род. на 11.02.1897 г., синове Георги Т.ов С., род. на 01.08.1920 г., Христо Т.ов С., род. на 04.12.1924 г. и внук Т. Г. Т.ов, род. на 13.05.1952 г., настоящия въззиваем. В удостоверението е посочено, че е издадено въз основа на стар семеен регистър, том I, стр. 302, поддържан в актуално състояние до 1947 г. и предаден от кметство с. Звънарци на Кметство с. Юпер през 2022 г. с приемо – предавателен протокол. Копие от същият е представен от Кметство с. Звънарци към писмото от 13.03.2023 г. Регистрите за населението до 1979 г. са водени в книги регистри за всяко населено място, подредени по улици и номера на сгради, като са съставяне след всяко преброяване на населението: 1905 г., 1910 г., 1920 г., 1926 г., 1934 г., 1946 г., 1956 г., 1965 г., 1965 г. Известни са като "семейните регистри", с образец определен с Правилника за водене на регистрите на населението в общините обн. ДВ, бр. 194/30.08.1935 г. и са съставяни по адреси за всяко домакинство, като са записвани лицата, живеещи в дадено домакинство и роднини на главата на домакинството и на съпругата му, които се числят към други домакинства. Актуализирани са в периодите между две преброявания. По делото са представени страниците от т. нар. „семейни регистри, както и писмо на Община Тутракан от 02.08.2022 г.до адв. А. с приложени към него страници от семейните регистри от 1946 и 1956 г. Освен, че са нечетливи, същите, очевидно, не отразяват като член на семейството на Т. и Милка С.и четвърто лице. Очевидно има противоречие между съдържанието на семейния регистър от 1946 г. и този от 1947 г., а и не намира обяснение съществуването на семейни регистри и от 1946 г., и от 1947 г., единият от Община Тутракан, другият от Кметство с. Звънарци, от които да е видно, че съпрузите Т. и Милка С.и са живели и в двете населени места в разстояние от една година, като в единия имат едно дете, а в другия – две. Съществуването на регистър от 1947 г. не намира обяснение и в нормативната уредба по гореспоменатия Правилник за водене на регистрите на населението в общините обн. ДВ, бр. 194/30.08.1935 г., както и не съвпада с годината на последното преброяване 1946 г. Никаква яснота не се внася и с проследяване на гражданското състояние на семейството на Добри Симеонов, чиито имена Христо Добрев Симеонов, сочен като син на Т. С., е възприел като бащино и фамилно име и с тях се е легитимирал през целия си живот. От представения ЛРК на неговата съпруга Т.ица Г.а Даскалова, която според данни по делото, е сестра на Милка С.а, става ясно, че той е неин трети съпруг, а тя има деца от други бракове. Пак от събраните в хода на производството по чл. 193 ГПК оспорване на удостоверението за наследници, представено пред тази инстанция, доказателства става ясно, че първоначално Христо Добрев Симеонов е включен в кръга от наследници на Т.ица Даскалова, а впоследствие е заличен като такъв в личния й ЛРК. Не се установи по делото да е извършено осиновяване на Христо Т.ов С. от Добри Симеонов и съпругата му Т.ица. Съгласно чл. 11, ал.2 от НАРЕДБА № РД-02-20-6/24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, за определяне на наследниците по закон длъжностното лице прави пълна проверка в регистъра на населението, а когато е необходимо, и в регистрите на актовете за гражданско състояние. Регистърът на населението, според чл.22, ал.2 от ЗГР, се състои от електронните лични регистрационни картони на всички физически лица по чл. 3, ал. 2. А личните регистрационни картони, според чл.25 от същия закон, съдържат съвкупност от данни за всяко едно лице, които се базират на различни актове, удостоверяващи факти с правно значение за всяко едно лице. В ЛРК, приложен по делото и предоставен от Община Тутракан, е посочено, че информацията за неговата дата и място на раждане, както и за родителите и брат му, се основават на акт за раждане № 8/20.07.1949 г. – препис! Такъв акт обаче не е представен по делото, а и няма как да се разчита на достоверност на такова записване, защото препис на акт за раждане на лице, родено на 04.12.1924 г., датиран от 20.07.1949 г., не може да съществува. Въз основа на атовете за гражданско състояние се издават удостоверения, а не преписи, а самите актове могат да имат ксеро или друго копие, но не и преписи от по – късни години. В тази връзка не е ясно и въз основа на какви достоверни данни е издадено и удостоверението за идентичност на имената на Христо Добрев Симеонов и Христо Т.ов С., при липсата на каквито и да е първични актове, издадени по съответния ред, удостоверяващи фактите с правно значение за гражданското състояние на лицето. Съгласно чл. 542 ГПК, когато законът предвижда, че известен факт с правно значение трябва да бъде удостоверен с документ, съставен по надлежен ред (като например свидетелство за завършено образование, аат за гражданско състояние и други), и такъв документ не е бил съставен и не може да бъде съставен или съставеният е бил унищожен или изгубен, без да има възможност да бъде възстановен, лицето, което черпи права от този факт, може да иска с молба до районния съд да установи факта и когато това е необходимо, да разпореди да се състави съответният документ. В случая такъв акт не е представен, въпреки множеството догадки, които могат да се направят в посока на твърдението, че Христо Добрев Симеонов е Христо Т.ов С. и вероятно наследник на Т. и Милка С.и, а оттам и брат на наследодателя на въззиваемия С. по настоящото дело. Не беше инициирано и производство по чл. 542 ГПК, нито има данни за осиновяване на лицето. Ето защо, при липсата на акт за гражданско състояние, удостоверяващ родствената връзка на Христо Добрев Симеонов с въззиваемия Т. Г. С., съдът счита че проведеното оспорване на истинността на удостоверение за наследници № АО -08 -1095/10.11.2021 г. и удостоверение за наследници № АО -08 -1096/10.11.2021 г., издадени от Община Тутракан е успешно и същите следва да бъдат счетени за неистински. Доводът на жалбоподателя М., че ТРС неправилно не е разгледал възражението му, че процесният имот е придобит от Домника М.а на самостоятелно оригинерно основание преди предявяване на иска за делба от наследодателя на ищеца, тъй като до завеждане и вписване на иска за делба от Георги С. през 2005г. Домника М.а е владяла добросъвестно имотите, вкл. процесния, за себе си, еднолично и необезпокоявано, извършвала е различни фактически и правни действия, вкл. трасиране, разчистване, отдаване под наем и аренда, получавала е изцяло за себе си наемните и арендните плащания, е несъстоятетен. Правилно ТРС е посочил, че осъществяването на фактическа власт върху имота от Домника М.а и нейните частни правоприемници преди края на делбеното производство е правно ирелевантно, тъй като дори да са осъществявали такава преди завеждането на иска за делба, то същото е загубило значение предвид влязлото в сила решение по допускането й, а по време на процеса давност не тече. Настоящият състав следва да посочи също така като довод, че такава давност не е изтекла в полза на М.а до завеждане на делбеното дело на 11.04.2005 г. пред ТРС, обстоятелството, че процесният имот е закупен от нея с договор за покупко-продажба на недвижим имот по чл. 24, ал. 1 от ЗСПЗЗ № ОД-7-Т/19.07.2001г., подписан между Министерството на земеделието и горите и Домника М.а, вписан в 1-ви вх.рег.№ 1667, акт. 117, т. 4, на парт.кн.том 108, стр. 58 в СлВп-Тутракан, т.е. до завеждане на делото не изтекла и кратката петгодиша давност, а за необезпокоявано владение поначало не може и да се коментира, тъй като между страните непрекъснато се водят дела за спорни имоти и наследствени права, включително и за този имот, като делото е било висящо и приключило с влязло в сила определение на ВКС № 230/12.12.2008 г., пост. по гр. дело № 3074/2008г. г. на ВКС, V ГО, с което определение не е допуснато до касационно обжалване решение № 35/28.03.2008 г. по въззивното гр. дело № 284/2006 г. на СОС, с което частично е отменено Р. № 176/1.08.06г. по гр.д. № 69/06г. на ТРС и СОС е приел, че процесният имот е съсобствен между Домника М.а и наследниците на Георги Т.ов С. при равни квоти и което е послужило като титул за собственост в делбеното производство. В това решение, служебно известно както на настоящата, така и на първата инстанция, защото на него се позовава въззивният съд по допускането на делбата в своето решение № 3/30.03.2010г., пост. по делбеното гр.д. № 133/2006 г. на ТРС, а и находящо се в кориците на приложеното към първоинстанционното дело гр.д.№ 252/15г. по описа на ТРС - на стр.226, е посочено, че процесната по настоящото дело пръвоначална нива от 450 дка е закупена от Домника М.а от държавата с компенсационни бонове по наследство от тримата наследодатели Гана Кьороглу, Ганчо Кьороглу и Т. Кьороглу, откъдето и произтича наследствения характер на имота за настоящия ищец. Ето защо, всякакви доводи за изтекла давност в полза на Домника М.а или нейните правоприемници са неоснователни до датата на приключване на гр. дело № 133/2005 г. на ТРС през януари 2014 г., както и са неоснователин всякакви твърдения, че процесната нива няма наследствен характер, защото е закупена от държавата. По възражението за изтекла придобивна давност в полза на „Интер инвест“ ЕООД, направено от жалбоподателите и останалите ответници в първоинстанционното производство, настоящата инстанция се солидаризира с изводите на ТРС, че то е неоснователно, приемайки наличието на презумирано знание у ответника „Интер инвест“ ЕООД за факта на вписаната искова молба по гр.д.№ 133/05г. на ТРС в личната партида на Домника М.а на 11.04.2005г. /като всички прехвърлителни сделки с имота са след тази дата/, респективно установеното недобросъвестно владение от страна на дружеството, чиято продължителност не е достатъчна за придобИ.е по давност на чуждата 1/2 ид.ч. от процесната вещ. Както вече бе посочено, без значение е дали Домника М.а и нейните частни правоприемници са осъществявали фактическа власт върху вещта преди края на делбеното производство, тъй като и да е текло давностно владение преди завеждането на иска за делба, същото е загубило значение предвид влязлото в сила решение по допускането й, а по време на процеса давност не тече. В този смисъл са неоснователни доводите на ответниците във връзка с чл. 82 ЗС за присъединяване на владение. Осъществяваната фактическа власт има значение за презумпцията по чл. 83 ЗС, която гласи, че който докаже, че е владял в различни времена, предполага се, че е владял и в промеждутъка, ако не се докаже противното. По делото не се твърди прекъсване на осъществяваната от ответниците фактическа власт, установена от Г.и от 21.04.2008г. насетне, която и към настоящия момент е безспорен факт по отношение на ответното дружество „Интер инвест“ ЕООД. Следва да се има предвид обаче, че тази непрекъсната фактическа власт може да се квалифицира като владение едва след края на съдебното производство по гр.д.№ 133/05г. на ТРС, т.е. след 13.01.2014г. До влизане в сила на решението, респ. съдебната спогодба по делбения иск, осъществяваната фактическа власт не представлява давностно владение по см. на чл. 79 ЗС. В този см. и Р. № 119/15.01.2018 г. на ВКС по гр.д. № 5062/2016 г., II г.о. От 13.01.2014г. до завеждането на настоящия ревандикационен иск на 06.07.2021 са изминали 7 години, 6 месеца и 5 дни, което е повече от необходимата „кратка” 5-годишна придобивна давност по чл. 79, ал. 2 ЗС и по-малко от „обикновената” 10-годишна по чл. 79, ал.1 ЗС. През това време владелец е само ответното дружество „Интер инвест“ ЕООД. Не са наведени възражения от ищеца, че владението на ответника не е било постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно. Само при наличие на спор относно тези допълнителни признаци на владението съдът следва да постави на страните въпроси чрез какви действия е упражнявана фактическата власт - така в Решение № 262/1.11.2012 г. по гр.д. № 439/2012, ВКС, II г.о. При липсата на такъв спор и от безспорния факт на осъществяваната фактическа власт, ТРС правилно е презумирал, на осн. чл. 69 вр. чл. 68, ал. 1 ЗС, че „Интер инвест“ ЕООД държи земята като своя, т.е. владее я по начин, годен да го направи собственик на онази идеална част, спрямо която ищецът С. се легитимира като собственик по наследство. Необходимо е обаче владението да е продължило повече от 10 г., предвид факта, че исковата молба по гр.д.№ 133/05г. ТРС е била вписана по личната партида на Домника М.а още на 11.04.2005г., а всички прехвърлителни сделки с имота са след тази дата. Вписването презумира знание, тъй като целта на вписването по ЗС в книгите по ПВ е да гарантира правната сигурност, а тя се постига преди всичко чрез оповестителното действие, формулирано в разпоредбата на чл. 1 от ПВ, която гласи, че вписването се състои в даване гласност на подлежащите на вписване актове. В този см. са постановените по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 448 от 30.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 100/2011 г., ГК, I г.о.; Решение № 250 от 21.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3897/2015 г., I г. о., ГК, Решение № 52 от 23.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1455/2017 г., I г. о., ГК. Относно подробно развитите постановки по този въпрос от ТРС съдът, на осн. чл. 272 ГПК, препраща и към неговите мотиви. Абсурдно е да се очаква, понеже е невъзможно, на всеки вписан акт да му се даде гласност по такъв начин, че да осигури ефективното знание у всички правни субект за него. Тази гласност няма как да е ефективна, следователно тя е презумирана гласност. Същата се реализира чрез два принципа, намерили нормативен израз в чл. 42, ал. 1 и чл. 2 ПВ - публичност на книгите за вписванията и изчерпателност на вписаните обстоятелства. М. Г., „Адванс терафонд“, П. К. и „Интер инвест“ ЕООД, като всички кандидат- приобретатели на недвижим имот, знаейки че определена категория искови молби подлежат на вписване в книги, които са публични, се предполага, че са били известени за наличието на вписаната искова молба по гр.д.№ 133/05 ТнРС, когато са сключили придобивните за тях сделки. Приемайки наличието на презумирано знание у ответника „Интер инвест“ ЕООД за факта на вписаната искова молба по гр.д.№ 133/05г. на ТРС, се налага изводът, че дружеството е установило недобросъвестно владение, чиято продължителност не е достатъчна за придобИ.е по давност на чуждата 1/2 ид.ч. от процесната вещ. Ето защо първоинстанционният съд е достигнал до правилния извод, че възражението на ответниците по чл. 99 вр. чл. 77, пр. второ ЗС, че ищецът е изгубил собствеността върху нея, защото „Интер инвест“ ЕООД я е придобило, е неоснователно. Що се касае до изтъкнатия в жалбата на М. довод, че ТРС не е обсъдил изобщо възражението на ответниците, че въпреки нищожността на делбата двамата съделители Милка Михайлова С.а и Георги Г. С. са се разпоредили с останалите поземлени имоти, предмет на делбата, като сделките са сключени с трети лица, неучаствали в нея, и това е косвено доказателство за наличието на предварително разпределение и неформална подялба на имотите между съделителите по гр.д. 133/2005г., то същият е несъстоятелен. Първоинстанционният съд изрично е посочил, че не се е доказало твърдението, че Георги С. и Домника М.а фактически са си били разделили наследствените имоти, а и дори да е било така, този неустановен факт няма никакво значение, след като в крайна сметка спор за подялбата на нивите е възникнал и е постановено решение по допускане на делбата, обвързващо страните и техните правоприемници. Освен това съдът правилно е посочил, че е голословно твърдението на представителя на отв. К., че Домника М.а се е разпоредила с процесната вещ преди делбата, след като делото за последната е образувано на 11.04.2005, а сделката с отв. Г. е от 21.04.2008. Несъстоятелен е и доводът, че последният приобретател явно и безсъмнено е владял имота добросъвестно, със съзнанието, че други лица / вкл. ищеца Т. С./ нямат претенции спрямо имота или владението му, предвид обстоятелството, че видно от материалите и протокол от с.з по гр.д. № 252/2015г на ТРС ищецът Т. С. е оттеглил предявени от него идентични искове за същия имот спрямо ответниците, като въпросното дело е прекратено спрямо всички ответници. Предвид всичко изложено до тук, обжалваното решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно, включително и в частта за присъдените разноски, които са съобразени с фактическата и правна сложност на делото и неговия изход. Предвид изхода на процеса пред настоящата инстанция, на присъждане подлежат разноските, направени от страна на Т. С., но по делото не са представени доказателства за направени от него разноски пред въззивната инстанция. Водим от горното, СОС