Решение № 2910 от 28.7.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 8945/2025 г.

Производството е по реда на чл.416,ал.6 Кодекс на труда /КТ/, обнародван ДВ бр.26 от 01 април 1986година - актуална редакция на разпоредбата, след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.108 от 19 декември 2008година вр. чл.58д - чл.63д Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ - редакцията след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22 декември 2020година, в сила от 23 декември 2021година. Образувано е по жалба на “•••••”ЕАД, подадена срещу наказателно постановление №22-2500204, издадено на 19 май 2025година от директора на Дирекция”Инспекция по труда” София /Д”ИТ” София/, с което на основание чл.414,ал.3 КТ - актуална редакция на разпоредбата, след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.7 от 24 януари 2012година, на юридическото лице, в качеството на работодател, е наложена “имуществена санкция”, в размер 1 800лв., за осъществен състав на административно нарушение по чл.62,ал.1 вр. чл.1,ал.2 КТ - актуална редакция на разпоредбите, след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.2 от 05 януари 1996година, изразило се в това, че при направената на 21 февруари 2025година, следобед, около 15:30часа, в офис на дружеството в •••••••••••• и на 27 март 2025година в сградата на Д”ИТ” София, по изискани и представени документи, проверка по спазване на трудовото законодателство, е било установено, че юридическото лице, в качеството на работодател, като не е сключило трудов договор в писмена форма с В. В. Р., не е уредило като трудови отношенията по предоставянето на работната сила от лицето Р., последното на 21 февруари 2025година, около 15:30часа, при извършването на проверката на място в офиса, функциониращ като колцентър, заварено да полага труд като сътрудник дистанционни продажби, декларирало в собственоръчно попълнена декларация, че е изпълнявало задълженията за въпросната длъжност за дружеството жалбоподател и то в проверения обект, от девет месеца и със сключен граждански договор, при декларирани в същото време работно време за деня от 13:30часа до 17:30часа, 30-минутна обедна почивка, почивни дни - събота и неделя и месечно изплащане на трудово възнаграждение, в размер 1 800лв., като в хода на продължилата по документи проверка е бил представен граждански договор, именуван “договор за поръчка“, сключен на 02 януари 2025година, със страни “•••••”ЕАД, в качеството на възложител и В. В. Р., в качеството на изпълнител. В жалбата, подадена в приложимия законоустановен четиринадесетдневен срок /чл.416,ал.6 КТ вр. чл.59,ал.2,предл.първо ЗАНН - редакция на последната посочена разпоредба, след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22 декември 2020година, в сила от 23 декември 2021година/, се поддържа искане за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като издадено неправилно, в несъответствие с относимите и приложими материалноправни и процесуалноправни разпоредби. С развити подробни съображения е оспорено реализирането на съставомерно поведение и в частност вмененото, предмет на административнонаказателното обвинение, тъй като в случая действително става въпрос за гражданскоправни отношения, развити на основание договор за поръчка, уреден от Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/, а не трудовоправни такива, произтичащи от трудов договор, последният уреден от КТ. Защитникът на жалбоподателя - адвокат И. Г., САК, легитимиран с пълномощно, приложено като лист 30 от делото, в съдебното заседание поддържа искането за отмяна на атакуваното наказателно постановление, позовавайки се на съображенията, подробно развити в жалбата и насочващи към липса на осъществен състав на административно нарушение, именно в каквато насока и следва да бъдат оценени материалите от доказателствената съвкупност, практически потвърждаващи защитната теза на жалбоподателя. Формулира изрично искане и за присъждане на направените деловодни разноски по представен списък /лист 54 от делото/ и при благоприятен за жалбоподателя изход на делото. Пред съда санкционираното юридическо лице “•••••”ЕАД, в процесуалното качество на жалбоподател и при редовна процедура по призоваване, не изпраша представляващ дружеството по закон. Представляващият въззиваемата страна, легитимиран с пълномощни, приложени като лист 31 и лист 32 от делото, в съдебно заседание пледира за отхвърляне на жалбата и за потвърждаване на атакуваното наказателно постановление като законосъобразно и правилно. Позовавайки се на формираната доказателствена съвкупност, изразява становище, че същата убедително потвърждава констатациите на органите на административнонаказателното производство, за сметка на защитната теза на санкционираното лице, поради което и насочва към правилно прилагане на относимите материалноправни разпоредби. Пледира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Д“ИТ“ София при благоприятен за въззиваемата страна изход на делото. Надлежно уведомена за съдебното производство, по аргумент от разпоредбата на чл.416,ал.6 КТ вр. чл.62 ЗАНН, С. /СРП/ не се възползва от изрично разяснената възможност “прокурор да участва в производството пред съда, ако намери това за необходимо”. Софийски районен съд /СРС/, като взе предвид доводите в жалбата, с която е сезиран, съобрази становищата на представляващите по пълномощно всяка от страните, изразени в хода на образуваното и водено съдебно производство, при условията на устност и непосредственост в открито съдебно заседание, обсъди събраните по делото доказателства и налични материали, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за безспорно установено от фактическа страна следното: По делото няма спор относно съществуването към месец февруари 2025година, във времето преди, а и след това, на правен субект, представляващ търговско дружество с фирма/наименование “•••••”, в правна форма на еднолично акционерно дружество /ЕАД/, с ЕИК •••••••••, както, че в рамките на предмета си на дейност - “извършване на услуги като колцентър и консултантски услуги, извършване на аутсорсинг дейности, управление на бизнес процеси за клиенти, обучение и други услуги, внос, износ, търговия и производство на стоки и търговски дейности, включително търговско представителство и всички дейности, разрешени от законодателството на Република България“, стопанисвало офис на адреса, съвпадащ с този на управление на дружеството - ••••••••••••, функциониращ като колцентър, от който се осъществявали разговори с клиенти на “•••••ЕАД. Към месец февруари 2025година между “•••••”ЕАД и свидетел В. Р. нямало уредени трудови правоотношения, макар че конкретно на 21 февруари 2025година - петък, следобед, Р., наред и с други лица, се намирал в използвания за развИ.е дейността на дружеството офис на посочения по-горе адрес - “общо около двайсетина човека“, всеки един от които “седял пред компютър и провеждал разговор с клиент на “•••••ЕАД, с цел продължаване на договор или сключване на нов такъв за мобилна услуга“. На същата дата - 21 февруари 2025година, около 15:30часа, при положение, че реално колцентърът се намирал в работен режим, същият и станал обект на проверка по спазване на трудовото законодателство, реализирана от екип на Д”ИТ” София, в който участвали свидетелите И. П. и А. Н., по повод подаден при контролния орган сигнал /по електронен път, вх. №25020315/19.02.2025г. по описа на Д“ИТ“ София/, за “неправомерни действия и неизплатени суми“. С отИ.ето в офиса, проверяващите непосредствено имали възможността да се убедят, че той бил в работен режим, функционирайки като колцентър, в който и заварените там “около двайсетина човека“, сред които и установеният в хода на проверката като В. Р., правели едно и също, а именно всеки един от тях “седял на компютър и провеждал телефонен разговор“, на фона на едно лице от женски пол, което посрещнало инспекторите и “така да се каже организира проверката“ - М. Г., а впоследствие, продължавайки и участие в административнонаказателното производство, в проверката се включило и още едно лице, включително легитимирано с пълномощно да представлява “•••••“ЕАД - М. М.. В самото начало на проверката и непосредствено след като се легитимирали, контролните органи в устна форма и на висок глас отправили питане към присъстващите, “колко човека са на граждански и колко са на трудов договор“, като на следващ етап инспекторите предоставили на всеки един от заварените да работят в офиса, заявили, че са без трудов договор, в т.ч. свидетел В. Р., декларация по образец, която всяко от лицата следвало да попълни и подпише собственоръчно, при положение, че още и в този момент организиращата проверката от името на дружеството жалбоподател, практически предварително, информирала проверяващите що се отнА. до работещите без трудов договор, че всъщност “те нямат задължение да присъстват в офиса, но им се предоставя работно място, в случай, че искат да ползват такова“. Собствено свидетел Р. обаче, след като сам пред проверяващите споделил, че трябвало да е там, в смисъл в офиса, от него се изисквало това, както, че работел по предварителен график и спазвал дневно работно време, попълвайки без затруднения, с разбиране и подписвайки предоставената му декларация, потвърдил фактите, че работел за “•••••”ЕАД и то в стопанисвания от дружеството колцентър, сочейки адреса, на който се намирал последният, на длъжност сътрудник дистанционни продажби, от девет месеца, като посочил още работно време - от 13:30часа до 17:30часа, получавано месечно възнаграждение, в размер 1 800лева, в т.ч. данни за последно платено му такова - по банков път на 05 февруари 2025година, макар да посочил също така, че възнаграждението му се дължало за изработено, а именно 5 000сделки /реализирани дистанционни продажби/, още при почивни дни - събота и неделя и почивка в работния ден от 30минути, декларирайки, че всичко това било на основание сключен с него граждански договор. При положение, че проверката продължила с изискване от дружеството жалбоподател да представи писмени документи, същата била финализирана на 27 март 2025година, до която дата в Д”ИТ” София било депозирано писмено обяснение от изпълнителния директор на дружеството от 25 март 2025година, а конкретно за лицето В. Р. и бил представен граждански договор, именуван “договор за поръчка“, между дружеството жалбоподател, в качеството на възложител и физическото лице В. Р., в качеството на изпълнител, с посочена дата на сключване 02 януари 2025година, като уреждащ отношенията реално по предоставянето на работната сила от страна на заварения да работи в колцентъра на 21 февруари 2025година, свидетел В. Р. и “•••••”ЕАД, при посочени параметри: “… възложителят възлага, а изпълнителят се задължава, при условията на същия, да провежда изходящи разговори с клиенти на “•••••ЕАД по предварително изготвен и одобрен от възложителя сценарий, с използването на специализиран софтуер за получаване на съгласие за подписване на нови или продължаване на действащи договори на клиентите на мобилния оператор, като договорът се счита за изпълнен при достигане на 5 000броя сключени/подновени договори. Възложителят има право да приеме изпълнението на поръчката на основание чл.264 от ЗЗД, включително и периодично в хода на изпълнението, отчитайки частичното изпълнение чрез експорт на справка за регистрираните продажби в системата до момента на приемането, което е и основание за плащане. При приемане на изпълненото до определен етап от работата, възложителят дължи на изпълнителя заплащане на извършеното до момента. За изпълнение на възложеното по настоящия договор изпълнителят ще получи от възложителя възнаграждение, определено по размер с допълнително разписана схема на плащане, съгласно броя на сключените сделки /при постигане на определените в схемата параметри на изпълнението/ до момента на приемането им от възложителя“. Точно при това положение, като се констатирало в хода на цялата проверка, в частност по отношение на лицето В. Р., но и по отношение на още едно лице, че към 21 февруари 2025година и конкретно във връзка с осъществяването от Р. за “•••••”ЕАД на дейността, че отношенията на физическото лице с дружеството и от гл.т. предмет, не били уредени като трудови, макар да имали характеристиките точно на такива, от гл.т. посоченото от самия Р. в попълнената от него декларация, от заявеното от лицето в комуникацията му с инспекторите при извършването на проверката на място в колцентъра, а и от непосредствените възприятия на свидетелите инспектори, извършвайки проверката в колцентъра, доколкото на свой ред и на фона на така установеното се констатирало, че се касаело за нарушение на трудовото законодателство, за резултатите от проверката на първо време бил съставен протокол №ПР 2508877/27.03.2025г. по описа на Д“ИТ“ София, връчен на г-жа М. М., в качеството на представляваща по пълномощно “•••••”ЕАД в хода на проверката и то на същата дата - 27 март 2025година, но що се касае до констатацията относно липсата на писмен трудов договор, тъкмо чрез какъвто е следвало да бъдат уредени отношенията по предоставянето на работната сила от страна на лицето В. В. Р., конкретно към 21 февруари 2025година за дружеството жалбоподател, срещу “•••••”ЕАД, отново в присъствието на г-жа М. М., в качеството й на представляваща по пълномощно дружеството, било образувано настоящото административнонаказателно производство със съставянето от свидетел И. П. и в присъствието на двама негови колеги, сред които свидетел А. Н., също ангажирана в проверката, на акта №22-2500204 от 27 март 2025година, за установяване на административно нарушение, с посочена правна квалификация на деянието по чл.62,ал.1 вр. чл.1,ал.2 КТ, описано подробно като изразило се в неизпълнение на задължението от страна на юридическото лице, като работодател, да уреди правоотношенията по предоставяне на работната сила от страна на лицето В. Р., заварен да работи в обекта на дружеството, представляващ колцентър, при проверката на 21 февруари 2025година, като трудови, сключвайки с Р. трудов договор в писмена форма, какъвто при това и следвало да е наличен към момента на допускането фактически на лицето до работа. Въз основа на акта и независимо от постъпилото на 07 април 2025година срещу него писмено възражение с приложение, представляващо подписано от две лица, едното от които В. Р., “обяснение“, последвало издаването от страна на директора на Д”ИТ” София на атакуваното наказателно постановление №22-2500204, с което била ангажирана административнонаказателната отговорност на “•••••”ЕАД, конкретно с налагането на основание чл.414,ал.3 КТ, на “имуществена санкция”, в размер 1 800лв., за нарушението, подробно описано от фактическа и от правна страна по идентичен начин в обстоятелствената част на постановлението и в акта за неговото установяване, като и след приключването на производството пред административнонаказващия орган, а и насетне, “•••••”ЕАД не сключил в качеството на работодател трудов договор с В. В. Р.. С оглед доводите, наведени в жалбата, естеството на нарушението, начина на установяването му и за проверка на обстоятелствата, възприети в акта и в наказателното постановление, по делото в качеството на свидетели са били разпитани актосъставителят И. П., един от свидетелите по акта - А. Н., която съвместно със съставителя е участвала и в екипа, извършил проверката, респ. констатирал нарушението, предмет на административнонаказателното обвинение, но и лицето В. Р., както са били приобщени писмени материали, основно такива, представляващи приложение по изпратената в съда, на основание чл.416,ал.6 КТ вр. чл.60,ал.2 ЗАНН, административнонаказателна преписка, но също така допълнително приложени от страните, също служебно от състава в хода и за нуждите на съдебното производство, в т.ч. писмено възражение с приложение, представляващо обяснение, подписано от лицата В. Р. и Д. К., депозирани в приложимия срок по чл.416,ал.6 КТ вр. чл.44,ал.1 ЗАНН, протокол за извършена проверка №ПР 2508877/27.03.2025г. по описа на Д”ИТ” София, включително с отбелязана дата на връчване на представляващ по пълномощно дружеството жалбоподател, в т.ч. и самото пълномощно, декларация по образец, попълнена и подписана от В. В. Р. при извършването на проверката по спазването на трудовото законодателство, конкретно на 21 февруари 2025година на място в колцентъра, граждански договор, именуван “договор за поръчка“, с посочена дата на сключване 02 януари 2025година и страни “•••••”ЕАД, в качеството на възложител и лицето В. В. Р., в качеството на изпълнител, “писмено обяснение“ от представляващия по закон дружеството жалбоподател от 25 март 2025година, заповеди - №З-0693/15.08.2022г., №З-0864/17.10.2022г., №ЧР- 1744/20.12.2022г. и №ЧР-196/27.02.2024г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция”Главна инспекция по труда”, в последните два случая, ведно и с длъжностна характеристика, имащи отношение към установяване компетентността на актосъставителя и на длъжностното лице издател на атакуваното наказателно постановление, наред с които служебно направени и приложени в хода и за нуждите на съдебното производство - справка, по данните, отразени в ТРРЮЛНЦ, установяваща актуалното, конкретно към 15 април 2026година, състояние на санкционираното юридическо лице /лист 12- 13 от делото/, разширена справка НБД“НАСЕЛЕНИЕ“, с данни за постоянен, настоящ адрес на местоживеене и родствени връзки на свидетел В. Р. / лист 18 от делото/, както приложено отново с жалбата “обяснение“ от лицата В. Р. и Д. К. /лист 11 от делото/, а и депозиран от защитата в хода на съдебното производство ревизионен доклад, изготвен от компетентни длъжностни лица при Териториална дирекция /ТД/ на Национална агенция за приходите /НАП/ София /лист 33-39 от делото/ и представени от пълномощника на въззиваемата страна материали, в последния случай представляващи сигнала, явяващ се повод за проверката, справка, направена чрез осигурения достъп на служителите при инспекциите по труда до регистъра на трудовите договори, воден от НАП, така също и копие от издадено в рамките на образувано от проверката още едно административнонаказателно производство, за констатирано нарушение, идентично по вид с процесното, но касаещо лицето Д. М. К., наказателно постановление №22-2500203/19.05.2025г. - последното все още невлязло в сила /лист 40 - лист 53 от делото/. Съобразно характера на настоящото съдебно производство, аргументите, обосноваващи защитната теза на санкционираното лице, от гл.т. естество, а и начин на установяване на констатираното нарушение, изброявайки доказателствените материали, формиращи доказателствената съвкупност по делото, въз основа на която извежда изводите си, съдът преди всичко счита, че е взел необходимите мерки за разкрИ.ето на обективната истина, но същевременно и е осигурил достатъчна възможност на всяка от страните да защити и обоснове позицията си по делото, респ. преценява, че събраните гласни доказателства чрез показанията на разпитаните свидетели, обсъдени поотделно, заедно, но и във връзка с приобщените писмени материали, в нужната степен убедително са установили именно изложената по-горе фактическа обстановка, която по същество, от гл.т. значими обстоятелства, съвпада с възприетата от органите на административнонаказателното производство, респ. представлява предмет на административнонаказателното обвинение. За прецизност на изложението следва да бъде отбелязано, че свидетелите - длъжностни лица при Д”ИТ” София, според съда коректно, от гл.т. на съхранени спомени, разбира се всеки от тях “със свои думи”, в същото време обаче, достатъчно конкретно, последователно, точно, ясно, а и безпротиворечиво, що се касае до основните факти от предмета на доказването, са дали показанията си, по същество представляващи възпроизвеждане на непосредствени възприятия от това, какво е представлявал обектът на проверката, а именно колцентър, това, че същият към времето на проверката на място е бил стопанисван/експлоатиран именно от дружеството жалбоподател, намирайки се освен това в работен режим, включително при отчитане спецификите на осъществяваната дейност, както, че в обекта, при това и неединствен, но в същото време и неоткрояващ се на фона на останалите лица, от гл.т това, какво и при какви обстоятелства е извършвал, бил заварен да полага труд, конкретно като е извършвал същите действия, като и всички останали, “общо около двайсетина човека“, всеки един от които “седял пред компютър и провеждал разговор с клиент на “•••••ЕАД, с цел продължаване на договор или сключване на нов такъв за мобилна услуга“, свидетел В. Р., който освен това на датата 21 февруари 2025година, при проверката в колцентъра и за целите на същата, сам и с разбиране, в същото време без натиск и внушения, попълнил предоставената му от контролните органи декларация по образец, отразявайки къде, за кого, в какво качество и при какви условия предоставя работната си сила, макар че към този момент не е имал сключен трудов договор, декларирайки в същото време сключен граждански такъв, при отразено работно време, получавано възнаграждение “1 800лева месечно“, включително данни за последно платена такава сума по банков път на 05 февруари спрямо времето на проверката, като при единствена поискана от свидетел Р. в разяснителен порядък информация от проверяващия екип, за което е свидетелствал самият той, но и свидетел Н., касаеща работното време, във връзка с което обстоятелство недвусмислено е станало ясно, че свидетел Н. е разяснила на свидетел Р., че се има предвид “работно време за деня“, съотв. Р. е посочил в колко часа е отишъл и докога е трябвало да бъде в колцентъра на датата 21 февруари 2025година, изпълнявайки специфичните задължения в рамките на престираната от него работна сила, предоставяйки я в случая в полза на “•••••“ЕАД, на фона в същото време на възпроизведеното чрез гласните доказателства, събрани чрез използваните гласни доказателствени средства - свидетелски показания и отново с акцент на споделеното от свидетел Н., в насока, че самият Р., при започването на проверката на място е споделил, че има фиксирано работно място, работи по предварителен график и спазва дневно работно време, макар в хода на проверката лицето да не е фигурирало в нито един от представените графици от страна на дружеството жалбоподател. На фона на посоченото, според съда отразеното в декларацията от свидетел В. Р. като условия, при които е бил заварен на 21 февруари 2025година в проверения офис, функциониращ като колцентър, освен че кореспондира и на практика от друга страна създава предпоставки да се приеме с доверие споделеното под формата на показания от свидетелите П. и Н., дава основание и особено що се касае до възпроизведените възприятия от свидетел Н., да се оцени, че като е била именно тя по-активна в комуникацията със свидетел Р., водена по време на проверката на място, то и се явява убедително установено това, че за лицето В. Р., макар и да е предоставял работната си сила за “•••••“ЕАД към времето 21 февруари 2025година, това не е било по силата на трудов договор, какъвто не е бил предоставен, при това в нормативно предвидената писмена форма, на контролните органи, като в същото време представеният още в хода на проверката, но след датата 21 февруари 2025година, граждански договор, именуван “договор за поръчка“, за съществуването на какъвто, макар и без конкретика, е направил отбелязване още самият свидетел Р. в попълнената от него декларация по образец, а и са свидетелствали инспекторите П. и Н., съдът, макар да има предвид, че той е част от доказателствената съвкупност, приложен още по изпратената с жалбата административнонаказателна преписка, всъщност не кредитира, като счита, че реално е бил оформен, за да бъде ползван от дружеството жалбоподател за обслужване на защитната теза и оборване констатациите от проверката, направени от проверяващите в колцентъра на 21 февруари 2025година, преди всичко на фона на това, че самият свидетел Р., попълвайки декларацията по образец, ако е бил подписал и е имал предвид точно представения договор за поръчка, логично не просто е щял да отбележи, че основанието му да работи е бил граждански договор, но и да съобрази условията, описани в представения, като предмет, начин и условия на ангажиране, вместо да попълва данни, несъответстващи на клаузите в приложения договор за поръчка, при положение, че и съвсем на пръв поглед прави впечатление отразеното от Р. в декларацията, че е работил за дружеството жалбоподател от девет месеца и по силата на граждански договор, като в същото време самият приложен договор, видно от съдържанието му, е бил сключен по-малко от два месеца спрямо времето на проверката, конкретно на 02 януари 2025година, а и включвайки клаузи, явно предполагащи развитие в “предварително подготвен сценарий“, “отчет и информация за хода на изпълнението на възложеното по договора“, “допълнително разписана схема на плащане“, особено и при декларирано вече плащане на възнаграждение, в размер 1 800лв., но в насока на последно посоченото доказателства не са били ангажирани, което в крайна сметка потвърждава позицията на състава при оценка доказателствената стойност на приложения “договор за поръчка“. За отбелязване в рамките на извършвания анализ на доказателствата по делото е още, че на плоскостта на казуса практически само показанията на В. Р., депозирани от лицето в качеството на свидетел, при условията на устност и непосредственост, при това и не изцяло, а само в някои части, представеният още в хода на проверката, представляващ част от изпратената в съда административнонаказателна преписка, граждански договор, както “обяснения“ - в приложение към писмено възражение по акта, а и към жалбата, на практика се явяват източници на доказателства, насочени към това да установят в рамките на казуса различни факти, противопоставими на тези, възприети от административнонаказателното обвинение. Макар и да са част от доказателствената съвкупност, посочените доказателствени източници, според съда обаче са неубедителни, обслужвайки защитната теза на санкционираното лице, като съставът не им се доверява, от една страна, защото сочените писмени документи очевидно са били съставени след проверката в колцентъра и с ясна насоченост да опровергаят направените констатации, включително отразеното в попълнената от Р. декларация по образец, а показанията на самия Р., в качеството на свидетел, макар не изначално дискредитирани, също не могат да се приемат безкритично, включително на фона на това, че макар към времето на депозирането им, да става ясно, че свидетелят вече не работи за дружеството жалбоподател, в чисто житейски смисъл има логично обяснение естественият стремеж на свидетеля да балансира внимателно между истината, представата за лоялност към жалбоподателя, за когото е работил макар в един предходен период, полагайки старание да бъде възможно полезен или поне непоставящ пречки пред възприетата и следвана от санкционирания субект, в качеството на жалбоподател, линия на защита, в т.ч. и особено в рамките на настоящото съдебното производство, инициирано точно с жалба, подадена от “•••••“ЕАД срещу издадения акт, с който е била ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството по повод уредбата на отношенията му с Р., особено и при осъществяваното процесуално представителство на жалбоподателя в откритото съдебно заседание и по време на разпита на свидетеля. За да приеме да не кредитира изцяло показанията на свидетел Р., а само в частите, в които споделеното е кореспондирало с показанията и на другите свидетели, както и с писмените материали, с акцент на попълнената от Р. декларация по образец, съставът е съобразил очевидната, дори и на пръв поглед правеща впечатление липса на вътрешна последователност в разказа на свидетеля, както констатиращото се несъответствие в определени части на споделеното и други материали от доказателствената съвкупност. Така например и както вече бе посочено по-горе, свидетелят е заявил с категоричност, че е работил за дружеството жалбоподател и на основание граждански договор, девет месеца прямо датата 21 февруари 2025година, “от 2024година, от края на месец май и прекратих края на месец октомври 2025година“, а в същото време представеният при приключването на проверката “договор за поръчка“, представляващ и част от доказателствената съвкупност, всъщност е бил такъв, сключен през месец януари 2025година. В същото време самият свидетел в показанията си, практически за първи път е споделил, че от него се е изисквало да покрива определени работни часове в рамките на месец време, което и е било определящо за получаваното възнаграждение, но в същото време приобщеният, при това представен от дружеството жалбоподател граждански договор, при положение, че съдът изобщо и не поставя на коментар основни характеристики на същия и дали те съответстват на договор за поръчка като вид договор и същност в общотеоретичен план, е предвиждал съвсем различни условия за формиране на дължимото на Р. възнаграждение, нещо повече - точно в тази част и независимо от позицията на самия свидетел Р., заета по време на разпита, поскоро корелира със заявеното от свидетел Н., която от своя страна в показанията си, освен че е споделила, че на място при проверката в колцентъра, предоставената за попълване от свидетел Р. декларация и е била предшествана от проведен с лицето разговор, в рамките на който и в този първи етап от проверката, за контролните органи е станало ясно, че за това лице “нещата бяха малко по-различни“, от гл.т това, че е споделил да има работно място, че трябва да е там, както че от него се иска да работи по предварителен график и да спазва дневно работно време, декларирайки, дори и като последно получена, но с характеристиките на месечно възнаграждение, сума от 1 800лв., та тъкмо внимателният подход при оценка показанията на свидетел Н., съпоставени с показанията на свидетел Р. и с отразеното в съдържанието на представения още в хода на проверката, предшестваща образуването на административнонаказателното производство, договор за поръчка, но и с попълнената от Р. декларация по образец, мотивират в заключение състава да приеме за действително установени значими по казуса факти, а именно, че към датата 21 февруари 2025година свидетел В. Р., намирайки се в проверения обект - колцентър, стопанисван от дружеството жалбоподател, но и полагайки труд, в смисъл престирайки работната си сила, в действителност е правел това при условия, характерни за трудово правоотношение, а именно работната сила е била предоставена на дружеството жалбоподател и то при условия, характерни точно за отношения, регламентирани от трудов договор, в т.ч. с работно място, при съблюдаване на работно време и почивки и с уговорено, следващо се за положения труд месечно възнаграждение, респ. според съда престирането на труда в случая, при пренебрегнато нормативно изискване и при положение, че не е било по силата на трудов договор, подлежащ на сключване в писмена форма и изобщо в рамките на трудово правоотношение, е довело до логичната фактическа констатация да става въпрос за осъществен състав на административно нарушение и в частност представляващото предмет на административнонаказателното обвинение. Предвид изложеното, но и като е задължен да извърши цялостна служебна проверка относно законосъобразността и правилността на атакуваното наказателно постановление, без да се ограничава от твърденията и доводите, наведени в жалбата, в случая от правна страна съдът приема следното: Жалбата е процесуално допустима /подадена е била в приложимия законоустановен 14-дневен срок за обжалване, при положение, че наказателното постановление е било връчено на санкционираното лице чрез използвана пощенска услуга, с известие за доставяне /обратна разписка/, на 28 май 2025година /датата, единствено отразена в пощенско клеймо при данните на получателя на пратката/, а жалбата е била депозирана “на гише“ при административнонаказващия орган, съобразно приложимото правило по чл.416,ал.6 КТ вр. чл.60,ал.1 ЗАНН, на 11 юни 2025година, срещу акт, подлежащ на съдебно оспорване, при това тъкмо пред Софийския районен съд, от лице, имащо право на жалба, по нормативно установения ред и отговаря на изискванията за форма и съдържание/, респ. подлежи на разглеждане по същество за оценка и на основателността. В тази връзка, извършвайки преди всичко проверка от процедурна гл.т., съдът не констатира процесуални нарушения, притежаващи характеристиките съществени в рамките на административнонаказателното производство. Счита, че последното е било образувано, а и се е развило при спазване на предвидените и приложими нормативноустановени срокове с давностен и преклузивен характер, като от гл.т. естество на констатираното нарушение, според съда, органите на административнонаказателното производство логично, в достатъчна пълнота и последователност, от гл.т. на правнорелевантни факти, взаимовръзки между последните, в съответствие между възприета фактическа и юридическа формулировка на констатираното нарушение, а и при идентичност, са оформили съдържанието на акта и на наказателното постановление, като гаранция за правото на защита на санкционираното лице, включващо и възможността за пълноценно реализиране на правата в настоящото съдебно производство, образувано по жалба срещу наказателното постановление, но и като предпоставка за пълноценното реализиране на правомощията на ръководно-решаващия орган в настоящото съдебно производство, воден от принципа за разкрИ.е на обективната истина. Само за коректност, тук е мястото съдът да отбележи изрично позицията си, че не споделя довод от защитната теза за допуснато процесуално нарушение по чл.53,ал.1 ЗАНН, имащо характеристиките на съществено. Според визираната разпоредба, “наказващият орган издава наказателно постановление, с което налага на нарушителя съответно административно наказание, когато установи по несъмнен начин факта на извършеното нарушение, самоличността на лицето, което го е извършило, и неговата вина, ако не са налице основания за прекратяване на производството, за прилагането н а чл.28 или не е сключено споразумение с нарушителя“. Пренесено към казуса, това правило, само защото в съдържанието на наказателното постановление няма изрично отбелязване, че писмените възражения, депозирани на основание чл.416,ал.6 КТ вр. чл.44,ал.1 ЗАНН и с приложение, не са били приети за основателни и не са били обстойно обсъдени, не създава изначално предпоставки да се счита, че те не са били разгледани, а съвсем отделен е въпросът, че дори това да е било така, на фона на издаденото наказателно постановление, подлежащо от своя страна на съдебен контрол при инициирано с жалба от санкционираното лице съдебно производство, в рамките на последното правото на защита на жалбоподателя е гарантирано, а и съдът в рамките на служебните са правомощия дължи да извърши цялостна служебна проверка за законосъобразност и правилност на атакуваното наказателно постановление, което в заключение създава предпоставки да се приеме обосновано, че дори да е бил наличен пропуск, свързан с неизпълнение или непрецизно изпълнено задължение от страна на административнонаказващия орган по чл.53,ал.1 ЗАНН, това със сигурност не представлява, а и не може да представлява съществено процесуално нарушение, нещо повече, има логика да се счита, че със самия факт на издаване на наказателното постановление, издателят е показал, че е приел реализирани изискванията за това, съотв. липсата на предпоставки да бъде приложена някоя от другите възможни и очертани в разпоредбата на чл.53,ал.1 ЗАНН хипотези. Съдът счита, че в рамките на случая и по аргумент от приложимите изисквания, произтичащи от разпоредбите на чл.42,ал.1,т.3, т.4 и т.5 ЗАНН и на чл.57,ал.1,т.5 и т.6 ЗАНН, както при оформяне съдържанието на акта, така и при издаването на атакуваното наказателно постановление, фактите, очертаващи нарушението, като деяние, освен че са били посочени по идентичен начин, това е било направено още в дължимата пълнота, а и в съответност с очертаната правна квалификация на деянието, прието за нарушение по чл.62,ал.1 вр. чл.1,ал.2 КТ, тъкмо защото нарушението в случая е било описано като изразило се в това, че отношения по предоставяне на работна сила, подлежащи на уреждане като трудови правоотношения, всъщност не са били уредени като такива, което е следвало да бъде сторено с трудов договор, подлежащ от своя страна на сключване в нормативно предвидена писмена форма, какъвто договор и при положение, че изобщо не е бил сключен /в хода на проверката, а и на административнонаказателното производство/, е обусловило според състава именно коректност на възприетата като юридическа формулировка правна квалификация на нарушението, за разлика от случая, в който макар и след проверката, трудов договор е бил сключен, в която хипотеза адекватна в рамките на юридическата формулировка на деянието, би се явила привръзката на разпоредбата на чл.1,ал.2 КТ с тази на чл.61,ал.1 КТ, доколкото на последно място е за отбелязване, че както разпоредбата на чл.61,ал.1 КТ, така и тази на чл.62,ал.1 КТ, въвежда все основни изисквания към трудовото правоотношение, произтичащо от трудов договор. На следващо място, от гл.т. разпоредбите на глава ХІХ КТ, както тези на Устройствения правилник на Изпълнителна агенция“Главна инспекция по труда“, приет с ПМС №313 от 05 октомври 2022година, обнародван ДВ бр.81 от 11 октомври 2022година, конкретно разпоредбите на чл.16 - чл.23, включително, подлежащи на систематично тълкуване и предвид приобщените като писмени доказателства, заповеди на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция“Главна инспекция по труда“, ведно с приложени длъжностни характеристики към две от тях, съдът приема, че както актът за установяване на административното нарушение, така и атакуваното наказателно постановление, се явяват издадени от компетентни длъжностни лица. И по същество на казуса, в противовес на доводите от защитната теза, като преценява, че събраните доказателства, оценени и интерпретирани в изложения по-горе смисъл, установяват гореописаната фактическа обстановка, според съда и обуславят убедително да се приеме осъществен състав на административно нарушение по чл.62,ал.1 вр. чл.1,ал.2 КТ, за което в случая законосъобразно и правилно, от гл.т. на основание, е била ангажирана административнонаказателната отговорност на “•••••”ЕАД, която отговорност от своя страна е обективна, безвиновна. Според съда, при формиране на правните изводи по казуса и на фона на материалите от доказателствената съвкупност, преди всичко от значение е, че санкционираното лице несъмнено се явява адресат на нормите, инкорпорирани в разпоредбите на чл.62,ал.1 вр. чл.1,ал.2 КТ, съгласно които, при това тълкувани в систематична връзка, на първо време задължително “отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения”, които на свой ред и доколкото става въпрос за такива по договор, то е следвало да бъде съобразено, че “трудовият договор се сключва в писмена форма“. Важно е също така, че нормативно установените изисквания в посочения смисъл са ясни, категорични, безусловни и намиращи се в естествена, при това тясна връзка, доколкото от друга страна и са в корелация с основните права на работниците и служителите, в т.ч. последните да имат безусловната сигурност и спокойствие, че предоставят труда си/работната си сила не просто лично и при спазване на “трудова дисциплина“, но и надлежно, при това не просто по договор, а по сключен в писмена форма трудов договор, именно от който за работниците и служителите в това им качество произтичат следващите им се от трудовото законодателство задължения, но имат и правата на такива, също гарантирани основно от нормите на трудовото, но още и на осигурителното и социално законодателство, включително правото да получават възнаграждение за извършената работа и по установените трудови норми, без носене на риск, извън поетите задължения по спазването на трудовата дисциплина, респ. съдът преценява като напълно законосъобразно в случая ангажирането на административнонаказателната отговорност на “•••••”ЕАД, доколкото в контекста на всичко изложено, обсъдено в съвкупност, конкретно на база формираната доказателствена маса, без колебание се налага като обоснован изводът, че към времето на проверката от страна на контролните органи, а именно към 21 февруари 2025година, свидетел В. Р. е предоставял работната си сила в полза на дружеството жалбоподател тъкмо при характерните за трудово правоотношение и произтичащо от трудов договор особености, а не на такива по граждански договор, било по договор за изработка, още повече по договор за поръчка, но отношенията, макар притежаващи всички белези на трудови, реално не са били уредени като такива, тъй като лицето не е имало сключен, още повече в писмена форма, трудов договор с дружеството, за което фактически на 21 февруари 2025година е било заварено да предоставя работната си сила. Доктрината, а и съдебната практика са категорични, че трудовите отношения са предмет на регулиране от КТ, както, че същите са такива, които се пораждат при предоставянето и използването на отдаваната под наем работна сила от едно физическо лице - работник или служител на друго лице - работодател. Доколкото последното посочено, според съда се явява несъмнено установено на плоскостта на казуса, използването на форми от гражданското право, не само за именуване, но и за уреждане на тези отношения, не променя самото естество на правоотношенията /при определящото за трудовия договор, че предмет на същия е работната сила/, нито създава предпоставки да се счита, че така придадената на последните правна форма е точно полагащата им се /за разликите договор за изработка - трудов договор - договор за поръчка, вж. например проф.А. К., “Облигационно право. Отделни видове облигационни отношения“, Софи-Р, 1996година, стр.168-170/. Единствено що се касае до наложената административна санкция, съдът преди всичко съобразява, че няма промяна в законодателството, считано от времето на извършването на нарушението до датата на съдебното заседание - 28 април 2026година, която да обуславя обсъждане на плоскостта на принципното правило, произтичащо от разпоредбата на чл.3,ал.2 ЗАНН, но намира, че същата, макар законосъобразно определена като вид, а от гл.т. на размера, макар също да е в рамките на предвидения от закона /имуществена санкция в размер от 1 500 до 15 000лв./, при положение, че не бе установено към времето на нарушението “•••••”ЕАД да е имало влезли в сила други наказателни постановления за нарушения на трудовото законодателство, само защото при конкретната проверка процесното нарушение не е било единствено, но в същото време има данни за образувано още едно административнонаказателно производство, което обаче не може да бъде обсъждано в настоящото, тъй като и продължава да не е приключило с влязъл в сила акт, според съда в заключение обуславя да се счете, че санкцията не е била индивидуализирана при спазване коректно на приложимите изисквания на чл.416,ал.6 КТ вр. чл.12 и чл.27 ЗАНН, доколкото в случая, с оглед характера и тежестта на констатираното конкретно административно нарушение, на плоскостта на изложеното, което има предпоставките да бъде преценявано що се отнА. до тежестта на санкцията, конкретно като размер, която следва да понесе “•••••”ЕАД, съдът намира, че размерът на “имуществената санкция”, наложена с атакуваното наказателно постановление, следва да бъде намален до предвидения в административнонаказателната разпоредба на чл.414,ал.3 КТ минимум от 1 500лева, с равностойност 766,94евро, който така най-точно би изпълнил целите на административното наказване, както от гл.т. на обща, така и на специална превенция, в насока стимулиране в бъдеще жалбоподателят, развивайки дейността си, да се придържа към спазването на нормативните изисквания и правовия ред в държавата, като съдът съобразява освен това, че не разполага с правомощия да заменява или да определя размер на санкцията под предвидения в закона най-нисък предел /в т.см. чл.27,ал.4 и ал.5 ЗАНН/, но и счита, че правилно случаят не е бил оценен като “маловажен”, т.е. като характеризиращ се с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид, напротив, всичко сочи на типично нарушение от вида, при това често срещано в актуалната - към времето на деянието, но и понастоящем, икономическа и социална реалност в България, като дори няма място за обсъждане на възможността за редуциране на отговорността по чл.415в,ал.1 КТ - актуална редакция на разпоредбата, обнародвана ДВ бр.7 от 24 януари 2012година, при приложимост по казуса на ограничението, изрично въведено с разпоредбата на чл.415в,ал.2 КТ. На последно място, с оглед изхода на делото и искането от взелия участие в откритото съдебно заседание представител по пълномощно на въззиваемата страна, приемайки, че в хипотезата, в която намира основания да измени атакуваното наказателно постановление, следва да сподели становището, възприето в съдебната практика, обобщена в ТРОСНК на ВС №3/1985г., което не може да се счита загубило изцяло значение, конкретно касателно обоснованото приравняване на хипотезите, в които атакувано пред съда наказателно постановление подлежи на потвърждаване и само на изменяне, при това в контекста на въпроса за разноските по дела от административнонаказателен характер, съдът в случая преценява, че при допустимо и своевременно направено искане, са налице предпоставки, в т.ч. при липса на обективирани други разноски, да възложи в тежест на жалбоподателя заплащане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Д“ИТ“ София, в размер на 130,00лева, с равностойност 66,47евро, определено при съобразяване на приложимите правила по чл.416,ал.6 КТ вр. чл.63д,ал.1, ал.4 и ал.5 ЗАНН - актуална редакция, след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22 декември 2020година, в сила от 23 декември 2021година вр. чл.144 Административнопроцесуален кодекс вр. чл.78,ал.8 Гражданско-процесуален кодекс вр. чл.37,ал.1 Закон за правната помощ вр. чл.27е Наредба за заплащането на правната помощ, приета на основание последната цитирана законова разпоредба, конкретно с ПМС №4 от 06 януари 2006година, обнародвана ДВ бр.5 от 17 януари 2006година, в сила от 01 януари 2006година - редакцията на последната след изменението и допълнението в акта, обнародвани ДВ бр.53 от 01 юли 2025година, в сила от 01 октомври 2025година, т.е. действащата към датата на откритото съдебно заседание, проведено по делото пред районния съд, конкретно на 28 април 2026година, като в случая съдът съобразява, че по конкретното дело е бил разгледан правен спор, характеризиращ се по-скоро със стандартна фактическа и правна сложност за вида правни спорове, това, че делото пред настоящия състав на СРС е било разгледано и обявено за решаване в рамките на проведено едно открито съдебно заседание, като съдебният състав и оценява положените обичайни усилия от страна на процесуалния представител на въззиваемата страна по явяване и вземане участие в открито съдебно заседание, включително при изразяване становището в ход по същество на делото, независимо и от осъществяваното и на другата страна процесуално представителство, в заключение приемайки тъкмо на тази основа да възложи в тежест на жалбоподателя заплащането на посоченото като размер по-горе юрисконсултско възнаграждение, определено и платимо в полза на Д“ИТ“ София, доколкото орган на последната, в лицето на директора, е издал атакуваното наказателно постановление. Що се касае до направените от жалбоподателя деловодни разноски, обективирани в материалите по делото, за които и има приложен списък /лист 54 от делото/, макар да е налично своевременно формулирано искане за присъждането им, то не подлежи на уважаване, с оглед изхода на делото и вече изложеното по-горе в тази връзка като споделяно от състава становище. Мотивиран от изложеното в съвкупност, с оглед характера на настоящото производство, в рамките на правомощията си и на основание чл.416,ал.6 КТ вр. чл.63,ал.7 вр. ал.2,т.4 вр. ал.1 и чл.63д ЗАНН - актуална редакция, след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22 декември 2020година, в сила от 23 декември 2021година, СРС, НО, 4 СЪСТАВ