Решение № 1617 от 24.10.2024 г. на Административен съд - Търговище по дело № 278/2024 г.

Производството е по Раздел I, Глава десета от АПК, във връзка с чл.118 от КСО. Образувано е по жалба на И. Х. Х., [ЕГН] от гр.Търговище, общ.Търговище, обл.Търговище, [улица], •••••••••••, подадена чрез адвокат А. Х.-Ч. от АК-Търговище, с посочен по делото съдебен адрес: гр.Търговище, [улица], вх.Б, ет.2, офис №6 срещу Решение №2153-25-97/31.05.2024г. на Директора на ТП на НОИ-Търговище, с което е потвърдено Разпореждане № 251-00-1694-7/25.04.2024г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ-Търговище – Н.Д., гл.експерт по осигуряването, с което на основание чл.54ж, ал.1 от КСО, във връзка с чл.54а, ал.1, чл.54б, ал.1, чл.54в, ал.1 от КСО и чл.62 от Регламент /ЕО/ №883/2004г на ЕП и на Съвета на И. Х. Х., [ЕГН] е отпуснато парично обезщетение за безработица /ПОБ/ в размер на 25.66 лева дневно, считано от 21.11.2023г. до 20.11.2024г. В жалбата като основание се навежда неправилно приложение на материалния закон и допуснати нарушения на процесуалните правила. Излага се становище, че органът неправилно в противоречие на Регламент /ЕО/ №883/2004г на ЕП и на Съвета е определил размера на обезщетението изхождайки не от полученото трудово възнаграждение при последната работа на лицето, а от дохода, върху който са внасяни осигурителните му вноски в държавата по последната заетост Белгия. Моли се оспореното Решение и потвърденото с него разпореждане да бъдат отменени като незаконосъобразни и преписката да се върне на компетентния орган за ново произнасяне по подаденото от И. Х. Х. заявление. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание оспорващия не се явява лично. Представлява се от адвокат А. Х.-Ч. от АК-Търговище, която поддържа жалбата на изложените в нея основания и доводи. Представя писмена защита, в която излага подробни доводи обосноваващи неправилно приложение на материалния закон. Навежда се, че в настоящият случай периодът, който следва да се отчете при определяне на обезщетението не е от един ден, с оглед на това че Х. има пет отработени дни. Навежда се, че възприетият от НОИ подход, като за периода на заетост, така и за взетата основа, за определяне на обезщетението на оспорващия - размерът върху който са внесени дължимите осигурителни вноски на лицето в Белгия, противоречат на чл. 62, §1 от Регламент/ЕО/ № 883/2004 на ЕП и на Съвета. Моли се жалбата да бъде уважена и за присъждане на правените по делото разноски. Ответникът по оспорването – Директорът на ТП на НОИ РУ „СО” гр.Търговище в съдебно заседание не изпраща представител. Постъпила е писмена защита от гл.юрисконсулт Б. К., в която се излагат подробни доводи, обосноваващи определянето на оспорения размер на обезщетението на жалбоподателя Х. при правилно приложение на материалните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Моли се жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсулстко възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на оспорващия. От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателя И. Х. Х. е подал заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица /ПОБ/ № 712-1450/22.12.2023 г. в Дирекция „Бюро по труда“ гр. Търговище, заведено в ТП на НОИ - Търговище с per. № 251-00-1694/22.11.2023 г В него е декларирала, че е упражнявала трудова дейност в друга държава - Белгия през периода от 14.11.2023 г. до 20.11.2023 г. След преглед на попълнените от Х. данни в заявленията му, както и на представените от него документи, чрез системата за електронен обмен на социално-осигурителна информация EESSI е изискано издаване на СЕД U017 и СЕД U004 от компетентната институция (КИ) на ДЧ на ЕС - Белгия, необходими за определяне на правото, периода и размера на ПОБ за Х.. С писмо с изх № У-251-00-1694-2/02.04.2024 г от Х. са изискани фишове за заплати от последната заетост от 14.11.2023 г. до 20.11.2023 г. и декларация относно вида на работа по време на последната заетост. Със справка № 251-00-1694-3/05.04.2024 г.. е приет 1 фиш и един брой декларация. По преписката така представения фиш за заплата е налице в оригинал и в превод, като същият се отнася за месец ноември на 2023г. и е издаден от последен работодател „JADOUL BV“-Белгия. Видно от същия лицето е работило при посочения работодател, през периода: от 14.11.2023 г. до 20.11.2023г. Съгласно фиша Х. е имал за посочения период уговорена тарифна почасова ставка за заплащане, в размер на 12.41 евро на час, отработени 40 часа и пет работни дни. В приложения по делото с преписката СЕД U004 - Информация за заплатата/л.29 от делото/ издаден от КИ на ДЧ на ЕС - Белгия, са вписани данни за дохода на Х. за целия период от 14.11.2023 г. до 20.11.2023 г., като е посочено, че брутният; w доход за посочения период е в размер на 12.41 евро на час – 9 часа на ден – 5 дни. С депозираната саморъчна декларация Х. е декларирал, че през периода от 14.11.2023 г. до 20.11.2023 г. е работил в Белгия, в областта на селското стопанство, подрязване на овощни дръвчета. Чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация EESSI е получен и СЕД U017/л.26 от делото/ издаден от КИ на ДЧ на ЕС - Белгия. В СЕД U017 – осигурително досие за трансграничен работник, е удостоверен фиксиран период на осигурена заетост от 14.11.2023 г. до 20.11.2023 г., който е разделен на 2 подпериода, като 2-рия подпериод е посочен от 20.11.2023г. до 20.11.2023г. Въз основа на събраната информация е постановено Разпореждане № 251-00-1694-7/ 25.04.2024г.., с което на основание чл.54ж, ал.1 от КСО, във връзка с чл.54а, ал.1, чл.54б, ал.1, чл.54в, ал.1 от КСО и чл.62 от Регламент /ЕО/ №883/2004г на И. Х. Х. е отпуснато ПОБ, в размер на 25.66 лева дневно, считано от 21.11.2023г. до 20.11.2024г. Като мотиви в горепосоченото Разпореждане е изложено само следното: „ Лицето е било осигурено по специфична система за случайна работа в селскостопанския и градинарския сектор на Белгия – полагане на грижи за овощна градина от ябълки“. За да определи този размер на ПОБ органът по осигуряването за безработица е съобразил, че осигуряването на заявителя Х. е прекратено последно на 21.11.2023 г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ - изтичане срока на договора, че заявителя е с регистрация в АЗ на 22.11.2023г., че има осигурителен стаж след 31.12.2001 г. - 16 г. и 11 месец, и осигурителен доход за периода от 20.11.2023 г. до 20.11.2023 г., въз основа на който е определен среднодневен от 42.77 лв. След като е изчислил стойността на 60% от този среднодневен осигурителен доход органът е получил размера на дневното парично обезщетение за безработица (60% от 42.77лв.) - 25.66 лв., което попада в границите на определения минимален дневен размер на ПОБ, съгласно ЗБДОО за 2023г. - 18.00 лв. и максималния дневен размер на ПОБ, съгласно ЗБДОО за 2023 - 85.71лв. Разпореждане № 251-00-1694-7/ 25.04.2024г. е издадено от Н.Д., гл.експерт по осигуряването, подписало се за ръководител на осигуряването за безработица. От приложената по делото Заповед №1015-25-48/25.04.2023г. на Директора на ТП на НОИ-Търговище /стр.69/ по делото се установява, че длъжностното лице Н.Д. е определено от последния да издава разпореждания за ПОБ по КСО. Гореописаното Разпореждане е съобщено на Х. на 08.05.2024г. Същото е обжалвано от И. Х. Х. по административен ред пред Директора на ТП на НОИ-Търговище с жалба с вх.№ 1012-25-99 на 08.05.2024г. По така подадената жалба на 31.05.2024г. Директорът на ТП на НОИ-Търговище е постановил Решение №2153-25-97/31.05.2024г., с което е потвърдил Разпореждане № 251-00-1694-7/25.04.2024г, издадено от Н.Д. - гл.експерт по осигуряването като ръководител на осигуряването за безработица. В решението като мотиви органът е приел като период на последна трудова заетост на Х. 2-рия подпериод, отразен в СЕД U017, който обхваща един работен ден – 20.11.2023г. Като база за изчисляване на ПОБ органът е взел осигурителния доход, записан в петия ред на фиша за заплата - „Служител на Национална служба за социално осигуряване /RSZ/: Основно изчисление“, където е посочен осигурителния доход, върху който е осигурено лицето за всички осигурени социални рискове, в това число и „безработица“, а именно 109.35 евро. В случая при определянето на ПОБ за оспорващия, органът е взел осигурителния доход от 109.35 евро, отразен във фиша за заплата на лицето, издаден от работодателя „JADOUL BV“-Белгия, за период от 20.11.2023 г. до 20.11.2023 г., за 5 отработени дни, което прави 21, 87 евро /42.77 лева на ден - осигурителен доход. Именно този доход е умножен с 60%, съгласно чл. 54б ал.1 КСО и е получен оспорения размер на обезщетението от 25.66 лева. По изложените съображения органът е извел извод, че размера на обезщетението от 25.66 лв дневно е правилно определен с обжалваното пред него Разпореждане. В мотивите на обжалваното решение органът е приел, че има разлика между осигурителния доход, върху който е осигурено лицето за всички осигурени социални рискове, в това число и „безработица“, и брутния доход, получен от лицето, както го претендира в жалбата си, и който органът не оспорва. Позовавайки се на чл.62 от Регламент (ЕО) № 883/2004. на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, в сила от 01.05.2010 г., на утвърдените със Заповед № РД-06-7/03.06.2014 г. на Министъра на труда и социалната политика указания относно начина на изчисляване на обезщетения за временна неработоспособност, майчинство и безработица по българското законодателство и Регламент № 883/2004 г. на лица, които имат осигурителни периоди по законодателството на други държави-членки в ЕС, ЕИП и Швейцария, както и на чл. 54б КСО, органът посочва, че по отношение на напълно безработните лица, които по време на последната си заетост в друга държава-членка са пребивавали в България, при изчисляване на паричното обезщетение за безработица следва да се вземе предвид осигурителния им доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски за безработица. В решението е пояснена и прилаганата в Белгия в сектора на селското стопанство и градинарство специфична система за случаен труд, основаваща на това, че вноските за случайните/селскостопански работници не се изчисляват върху действителното брутно възнаграждение, получено от работника, а върху фиксирана дневна заплата, в зависимост от сектора, в който е работило лицето. Решението е обосновано и с факта, че в секторите „градинарство“ и „селско стопанство“ в Белгия, трудовите и осигурителни правоотношения се уреждат въз основа на еднодневни трудови договори, които не се сключват в писмена форма, а информация за тях се подава до осигурителните служби на Белгия от работодателите, ежедневно, чрез специална електронна декларация (т.нар. декларация - Dimona), съдържаща информация за начало и край на работния ден, както и за броя на работните часове. Решение №2153-25-97/31.05.2024г., на Директора на ТП на НОИ-Търговище е съобщено на И. Х. Х. на 04.06.2024г., видно от приложените по делото известие за доставяне /стр.56/. Жалбата на И. Х. Х. срещу посоченото Решение и потвърденото с него Разпореждане № 251-00-1694-7/25.04.2024г е подадена до Административен съд-Търговище на 13.06.2024г. с вх.№2103-25-40/13.06.2024г., чрез органа издал оспорения акт. Не се спори по делото, че И. Х. Х. към 22.11.2023г. има право на ПОБ като компетентната институция и държава е Р.България, съгласно и чл.65, ал.5 от Регламент /ЕО/ №883/2004г на ЕП и на Съвета. Не се спори по делото, че последната трудова заетост на И. Х. Х. е на територията на ДЧ на ЕС – Белгия, с работодател по трудово правоотношение „JADOUL BV“-Белгия, в сектор „селско стопанство“ и с последен период на заетост, съгласно фиш за заплата, от 14.11.2023г. до 20.11.2023г., като за посоченият период лицето е осигурено за всички социални рискове, в т.ч. и за „безработица“ върху осигурителен доход от 109.35 евро. Спорът между страните е в частта на актовете с която е определен размер на обезщетението от 25.66 лева дневно. От представения по делото с преписката фиш за заплата за периода от 14.11.2023г. до 20.11.2023г., издаден от работодателя „JADOUL BV“-Белгия по делото се установява, че И. Х. Х. е получил брутно възнаграждение в размер на 496.40 евро, определено както следва: при 12.41 евро на час, за отработени 40 часа, при 5 работни дни. В същият фиш, в пети ред е отразено като доход, върху който са внасяни осигуровки на лицето, размера от 109.35 евро. От представените по делото с преписката структурни документи СЕД U017 и СЕД U004 за И. Х. Х. се установява, че като период на осигурителна заетост за посоченото лице е удостоверен целия период от 14.11.2023г. до 20.11.2023г. От документ СЕД U004 /стр.29/ за лицето се установява, че брутният доход на лицето за периода 14.11.2023г. до 20.11.2023г. е в размер на 12.41 евро на час- 9часа -5 дни. Така установената фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства. При така установеното от фактическа страна, съдът след като извърши служебна проверка съгласно чл.168 от АПК, прави следните правни изводи: Жалбата е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес, срещу административен акт, който подлежи на съдебно оспорване и при спазване на законния 14-дневен срок за обжалване. Оспореното Решение №2153-25-97/31.05.2024г. на Директора на ТП на НОИ-гр.Търговище и Разпореждане № 251-00-1694-7/25.04.2024г. са издадени от материално компетентни органи. Същите съдържат фактически основания за издаването си, както и правни такива, които в достатъчно ясна степен разкриват волята на органа. С оглед изложеното съдът приема, че посочените актове отговарят на законовите изисквания за форма и съдържание. В административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. По отношение на съответствието на оспорената част от гореописаните актове с материалния закон, съдът намира следното: И. Х. Х. е гражданин на Република България, която е държава-членка на ЕС. Предвид това, както и обстоятелството, че последната трудова заетост на лицето е била в държавата- членка на ЕС- Белгия, различна от държавата -членка Р.България, която е сезирана със заявлението на Х., по отношение на правото на ПОБ на посочено лице са пряко приложими относимите правни норми на Регламент (ЕО) № 883/2004 на ЕП и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, в сила от 01.05.2010 г., както и на Регламент (ЕО) № 987/2009 на ЕП и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 г., като нормите на посочените Регламенти имат приоритет в случаите на противоречие с норми от националното законодателство. В случая между страните няма спор че И. Х. Х. има право на парично обезщетение за безработица и че Р.България е компетентната държава-членка по пребиваване, в съответствие с чл.65, ал.5 от Регламент /ЕО/ №883/2004г на ЕП и на Съвета. Съгласно чл.11, т.3 „в“ от Регламент /ЕО/ №883/2004г спрямо лице, получаващо обезщетение за безработица, в съответствие с чл.65 от същия Регламент, съгласно законодателството на държавата-членка по пребиваване, се прилага законодателството на тази държава-членка. При така очертаната правно-нормативна рамка, заявлението на Х. следва да се разглежда и решава от институцията на Р.България като компетентна такава, по правилата на националното ѝ законодателство, но до колкото тези правила не са в противоречие на нормите на Регламент /ЕО/ №883/2004г на ЕП и на Съвета. В случая спора между страните се свежда до следните въпроси: 1/ какъв е периода на последната заетост на оспорващия – целия референтен период от 14.11.2023г. до 20.11.2023г. или само последния еднодневен подпериод от него за 20.11.2023г.; 2/ основата, върху която следва да се изчисли размера на ПОБ – отразеното във фиша за заплата брутно възнаграждение или посочената в този фиш фиксирана заплата за нуждите на осигуряването, върху която се определят осигурителните вноски на сезонните работници в секторите „селско стопанство“ и градинарство“. По спора за релевантния период на заетост, съдът приема следното: Съгласно чл. 62 §1 от Регламент (ЕО)№883/2004, компетентната институция на държава-членка, чието законодателство предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице съгласно посоченото законодателство. Съгласно чл. 62 §2 от Регламент (ЕО) №883/2004, параграф 1 се прилага също когато законодателството, прилагано от компетентната институция предвижда специален изискуем осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване на обезщетенията и когато за целия или за част от този период спрямо заинтересованото лице се е прилагало законодателството на друга държава-членка. Следователно изискването за предвидения в чл. 54б ал.1 КСО период от 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, през който лицето следва да е било заето и да е получавало възнаграждение или да е имало осигурителен доход, в случая се дерогира от нормите на чл. 62 §1 и §2 от Регламент (ЕО) №883/2004, които имат примат над вътрешното право, поради което при определяне на ПОБ на Х. следва да се вземе предвид последния завършен осигурителен период преди прекратяване на заетостта, независимо от неговата продължителност. В настоящият случай от събраните по делото писмени доказателства безспорно се доказа, че последната завършена заетост на оспорващия Х. е при белгийския работодател „JADOUL BV“. Точно този работодател е вписан и в приложените по преписката документи СЕД U004 - Информация за заплатата и в СЕД U017. Като период на заетост в посочените структурни документи е удостоверен целият период от 14.11.2023г. до 20.11.2023г., като непрекъснат такъв, а не датата 20.11.2023г. Видно от представения по делото фиш за заплата издаден от работодателя, а именно от „JADOUL BV“-Белгия, за месец ноември на 2023г. не се съдържат данни за заплащане на оспорващия на положен труд само за един ден /20.11.2023г./, а за период. В посочения фиш за заплата е посочен режим на плащане-месечно, като оспорващата е отработила 5 пълни работни дни. Посоченият период на заетост и отработени дни изцяло съвпадат и с данните по СЕД U004 - Информация за заплатата, за оспорващия Х.. С оглед гореизложеното съдът приема, че „последната работа по трудово правоотношение“ на оспорващrs Х. по смисъла на чл. 62 §1 от Регламент (ЕО) №883/2004, обхваща целия период на неhfldjd заетост, като непрекъснат такъв при един и същи работодател „JADOUL BV“- Белгия, и това е периода от 14.11.2023г. до 20.11.2023г., според броя на действително отработените през този период дни от него – в случая 5 работни дни. В член 61 от Регламент № 883/2004г. са предвидени специални правила за сумиране на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, т.е. в Регламента е предвидена възможност за сумиране на периоди, а не за разделяне на един период на подпериоди. Последното съставлява и нарушение на общия принцип - „сумиране на периоди“ прокламиран в чл.6 от Регламент № 883/2004г. Приложения от НОИ подход при определянето на ПОБ за оспорващия, а именно да се вземе като период на заетост само денят -20.11.2023г. е изцяло в потиворечие на чл. 62 §1, във връзка с чл.6 от Регламент (ЕО)№883/2004г. и като такъв, същият се явява незаконосъобразен. По въпроса за релевантната основа, върху която следва да бъде определен размера на ПОБ за оспорващия, съдът намира следното: Съгласно чл. 54б ал.1 КСО, дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица. Посочената норма поставя в алтернативен вариант съобразяването на две възможни основи – 1/среднодневното възнаграждение или 2/среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица". Очевидно е, че първата основа касае заетите по трудово правоотношение, а втората самоосигуряващите се лица. Тези две понятия използвани в националната разпоредба на чл. 54б ал.1 КСО съответстват на понятията „трудово възнаграждение“ или „професионален доход“, използвани в чл.62 § 1 от Регламент № 883/2004. Там те са със същото съдържание- работещи по трудов договор и самостоятелно заети лица /самоосигуряващи се лица/. Текстът на чл.62 § 1 от Регламент № 883/2004. определя, че при изчисляването на размера на обезщетенията следва да се отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице съгласно посоченото законодателство. Разпоредбата на чл. 54б ал.1 КСО не е в противоречие на посочената норма от Регламента, като прочитът и на двете разпоредби е че обезщетението на работилите по трудов договор се определя върху среднодневното възнаграждение, а на самоосигурените лица върху среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигуровките. Неправилно и в противоречие и на двете разпоредби се явява подходът- като основа при определянето на ПОБ на лица, работили по трудово правоотношение, / какъвто е настоящият случай/, да се взима предвид размерът на основата, върху която са внесени или следва да се определят осигурителните им вноски. В тази насока са и мотивите на Решение № 6026 от 09.05.2018г. по ад. д № 84/2017г. на Върховния административен съд Шесто отделение. Там ВАС ясно разграничава, че възнаграждението се отнася до трудов договор, а осигурителния доход до самостоятелно заетите лица. В мотивите си съдът сочи, че в случаите, в които последният осигурителен стаж на лицето преди подаване на заявлението за ПОБ не е в България, а в друга държава от Европейското икономическо пространство, то изчисляването на размера на обезщетението за безработица по чл.54б, ал.1 от КСО следва да се извърши единствено в съответствие с чл.62 от Регламент (ЕО) № 883 / 2004, който указва базата, от която трябва да се извърши това изчисление-трудовото възнаграждение от последната месторабота, като размера на последното не следва да бъде съобразявано с размера на максималния осигурителен доход за България, за съответната година. По гореизложените съображения съдът приема, че приложения от НОИ подход, в който за оспорващия Х. при определяне на ПОБ, като основа е взет предвид „осигурителен доход“, като за такъв е приет размера на дохода, върху който са били внесени осигурителните вноски на лицето в Белгия, за подход, който изцяло противоречи, както на нормата на чл.62, пар.1 от Регламент/ЕО/ № 883/2004, така и на нормата на чл. 59б от КСО. В конкретният случай при определянето на ПОБ за Х. релевантния период по последна заетост, по трудовото му правоотношение се явява целият период от 14.11.2023г. до 20.11.2023г., според броя на действително отработените през този период дни от него- 5 работни дни. Релевантната основа, от която следва да се определи среднодневното възнаграждение е размерът на брутното трудово възнаграждение на оспорващия за целия горепосочен период, а не определената от законодателството на Белгия фиксирана основа за нуждите на осигуряването. Среднодневното възнаграждение на оспорващия следва да се определи като брутното му трудово възнаграждение за посочения период се раздели на броя на действително отработените от него дни през този период, за които е получил трудово възнаграждение. По отношение на получения размер на среднодневно възнаграждение следва, съгласно чл.59б, ал.1 от КСО да се приложи ставката 60 на сто от тази сума и при получен размер на среднодневно обезщетение, нахвърлящ максималния размер по ЗБДОО, следва на основание чл.59б, ал.1, във връзка с ал.2 от КСО да се приложи границата на този размер по ЗБДОО, за съответната година. Съдът намира, че органът след като направи изчисленията върху изрично предвидената в чл.62, пар.1 от Регламента основа на получените трудови възнаграждения за периода от 14.11.2023г. до 20.11.2023г.. може да редуцира получения размер, като приложи последните две изисквания на националната разпоредба на чл.59б от КСО /60% от получената сума и максималният размер на обезщетението, регламентиран с ЗБДОО за съответната година/, тъй като Регламента няма изрично предвидена друга регламентация в тази насока относно начина на изчисляване на размера на обезщетението. В тази насока нормите на чл.59б, ал.1 и ал.2 от КСО по отношение на тези два компонента на механизма на определяне на размера на ПОБ не са в противоречие на Регламента и се явяват приложими като нормативни изисквания на националното законодателство на компетентната държава-членка, по аргумент на чл.11, т.3“в“ от от Регламент № 883/2004г. Въз основа на всичко гореизложено съдът намира Решение №2153-25-97/31.05.2024г. на Директора на ТП на НОИ-гр.Търговище и Разпореждане № 251-00-1694-7/ 25.04.2024г. в оспорената им част по отношение на размера на обезщетението, определено за оспорващия, за постановени при неправилно тълкуване и прилагане на относимите материалноправни разпоредби и като такива следва същите да бъдат отменени. Предвид на това, че естеството на въпроса не позволява решаването му по същество от съда, следва преписката да бъде изпратена на съответния компетентен орган за ново произнасяне по заявлението на И. Х. Х., съобразно указанията дадени в настоящото решение по тълкуването и прилагането на закона. По въпроса за разноските: По аргумент на чл.118, ал.3 от КСО отговорността за разноски по дела на кодекса следва да се определи по правилата на чл.143 от АПК. Съдът след като отчете, че в така приложения по делото Договор за правна защита и съдействие нищо не е вписано като размер на сума за адвокатско възнаграждение, както и че същата е платена в „брой“, приема за недоказано по делото претенцията на оспорващия за направен разход, за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения съдът намира че следва да остави без уважение претенцията на оспорващия за присъждане на направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение от 500 лева. Воден от горното и на основание чл.118, ал.3 от КСО, чл.172, ал.2, пр.2, чл.173 ал.2, пр.2 от АПК, съдът