Решение № 177 от 4.2.2022 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1883/2021 г.

Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на М.В.П., ЕГН ••••••••••, с адрес: •••, чрез адв. Д. •••, против чл.42 ал.1 – ал.4 и чл.43, ал.4 от Наредбата за организацията на движението и паркирането на територията на община Пловдив. Изложени са подробни съображения относно правния интерес от оспорването на Наредбата. По основателността са изложени доводи, че наредбата е издадена в нарушение на чл.75 ал.4 от АПК, като посочените в §2 от наредбата разпоредби не съдържа материалноправно основание за издаване. Твърди се, че обществените отношения които урежда наредбата трябва да са с местно значение, а безопасността на движението по пътищата не е въпрос от местно значение. С позоваване на разпоредбата на чл.8 от ЗНА, жалбоподателят твърди, че в случая не е налице неуреден въпрос, по отношение на който Общински съвет да е разполагал с компетентност, и че компетентността да се уреждат въпроси, попадащи в предметния обхват на ЗДвП е изрично предоставена на други органи посочени в §11 от ЗДвП, а именно министри. Излага доводи, че общинските съвети могат да предвидят административни нарушения и съответстващите на тях административни наказания само във връзка с управлението на общинските пътища, съобразявайки разпоредбата на чл.19 ал.2 от ЗП. Твърди също така, че оспорената наредба е приета извън компетентността на общинския съвет, тъй като урежда въпроси които са изчерпателно регламентирани в чл.186 от ЗДвП и чл.39 ЗАНН. Освен като нищожни, жалбоподателят счита оспорените разпоредби и като материално незаконосъобразни, като сочи, че уредбата на въпросите свързани с налагане на глоба с фиш се съдържа в общия ЗАНН и специалния ЗДвП, а общинския съвет в случая е преуредил тези въпроси в своя наредба. Посочва, че бланката на която му е съставен фишът не отговаря на одобрения от министъра на вътрешните работи образец. Направено е възражение за допуснати съществени процесуални нарушения на правилата установени в ЗАНН, без да са посочени конкретно такива. Цитирана е съдебна практика на Върховен административен съд. Иска се обявяване нищожността на оспорените разпоредби, както и тяхната отмяна като незаконосъобразността в условията на евентуалност. Претендират се разноски. В молба от 22.07.2021г. са изложени допълнителни доводи обосноваващи правния интерес от оспорване на разпоредбите на чл.42 ал.1 – ал.4 и чл.43, ал.4 от Наредбата за организацията на движението и паркирането на територията на община Пловдив. Ответникът по жалбата - Общински съвет Пловдив, чрез процесуалния представител адв. И., изразява становище за недопустимост на жалбата поради липса на правен интерес за жалбоподателя с доводи, че налагането на санкция само по себе си и потенциалната възможност за засягане на права и законни интереси на жалбоподателя не поражда правен интерес. Изразява становище и за неоснователност на жалбата, като относно твърдението за нищожност се позовава на чл.21 ал.1 т.23 от ЗМСМА и посочва, че оспорваната наредба урежда въпросите за местните изисквания за ограничения, забрани, санкции и контрол, свързани със спирането, престоя паркирането на пътни превозни средства на територията на Община Пловдив. На следващо място изтъква, че съгласно ЗУТ и ЗОС пътищата на територията на Община Пловдив са публична общинска собственост и именно Общински съвет Пловдив е органът който взема решения относно използването и управлението на общинската собственост по аргумент на чл.21 ал.1 т.8 от ЗМСМА и чл.8 от ЗОС. Счита, че безопасността на движението по пътищата е въпрос от местно значение, като в тази връзка се позовава на следните разпоредби: чл.19 от ЗП, както и на чл.99, чл.80 ал.4, чл.164г. ал.6 и чл.167в от ЗДвП. Изразява несъгласие с твърденията на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорените текстове от наредбата, като посочва, че същите не са в противоречие с приложимите законови разпоредби. Счита, че аргументите на жалбоподателя относно бланката на която е съставен фишът нямат отношение към законосъобразността на оспорените разпоредби. Претендират се разноски. Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив, дава становище за неоснователност на жалбата. На първо място, съдът счита жалбата за допустима. Съгласно чл. 186, ал. 1 от АПК, право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения, а съгласно чл. 187, ал. 1 от АПК подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето. В случая на жалбоподателят е наложена глоба с фиш за нарушение на чл.42 ал.3 от Наредбата за организацията на движението и паркирането на територията на община Пловдив, за което по делото са представени доказателства: фиш № 0002327834 от 21.01.2021г. и покана за доброволно изпълнение изх. № Ф 18050/28.06.2021г. от Община Пловдив. В тази връзка жалбоподателят представи по делото и свидетелство за регистрация на МПС част II (лист 23 по делото). Неоснователно е възражението на процесуалния представител на ответника, че наличието на санкция сама по себе си не поражда автоматично правен интерес от оспорване на подзаконови нормативни актове. Напротив в случая за жалбоподателя е налице именно пряк и непосредствен интерес, доколкото прилагането на оспорените наредби е засегнало имуществената му сфера, чрез налагането на глоба. Ето защо оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо. Административният съд, като взе предвид наведените доводи от страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: По делото е приложено Предложение с вх.№ 12 XI-8/09.0 1.2012 г. от инж. И.Т.-кмет на Община Пловдив, относно: Приемане на Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на гр. Пловдив (лист 70 – 73). Към предложението е приложен и проекта на Наредбата. Предложението е разгледано от постоянните комисии - Правна комисия, по Бюджет и финанси, по Общинска собственост и стопанска дейност, по Устройство на територията и жилищна политика, по Обществен ред и транспорт, по Здравеопазване и социални дейности, по Екология и комунални дейности, за което по делото са представени протоколи (лист 95-114), със становища „за сесия“. По делото е приложено и Изменение на предложението с вх. № 12 XI-8-1/1 8.01.2012 г. (лист 88-99), с което е направена корекция на част от разпоредбите на внесената за разглеждане Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на гр. Пловдив, сред които и оспорената в настоящото производство разпоредба на чл.42 ал.1. С Решение № 14, взето с протокол № 1 от 19.01.2012 г. на Общински съвет Пловдив е приета Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на гр. Пловдив (лист 59), като на лист 115 по делото е приложено п репис-извлечение от протокол № 1 от 19.01.2012 г. в частта по разглеждане на т.14 от дневния ред относно: Приемане на Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на гр. Пловдив. На заседанието на Общински съвет при общ брой на съветниците – 51, при гласуването са присъствали 46, и „ЗА“ са гласували всички присъстващи – 46 съветници. Като основание за приемане на Наредбата са посочени чл.21, ал.2 от ЗМСМА, чл.8 от ЗНА, чл.23 във вр. с чл.19 ал.1 т.2 от Закона за пътищата, чл.99 ал.1 от ЗДвП, чл.76 ал.3 от АПК. Протестираните разпоредби на Наредбата са приети със следното съдържание: