Решение № 2677 от 6.8.2026 г. на Административен съд - Плевен по дело № 278/2026 г.

Производството по делото е образувано по жалба подадена от М. З. П. от [населено място], против Заповед № ЗРД- 232/16.03.2026г. на Командира на 55 инженерен полк [населено място], обл. Плевен, с която на основание чл. 244, т. 6, чл. 247 и чл. 248 от ЗОВСРБ, чл. 137 ал.5 и чл. 148, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ППЗОВСРБ), му е наложено дисциплинарно наказание " предупреждение за уволнение".

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед. Твърди, че описаната в заповедта фактическа обстановка не съответства на наложеното наказание по смисъла на ЗОВСРБ тъй като не засяга изпълнението на задължения по закона и е извън границите на военнното поделетие. Твърди, че се касае за неформална среща, в която присъствието на т. нар. „пострадало лице“ е с абсолютно неформален характер и с неясни цели по посоченото в заповедта време и място. Твърди се, че опитът да се обоснове някакво физическо насилие е несъстиятелен до степер на абсурд, видно от описаните детайли, както и не е ясно в какво се изразявт т. нар. неприлични реплики, и отговорът на тези реплики. Твърди, че т. нар. дейние е извършено на 20.12.2025г., а заповедта е издадена на 16.03.2026г. с което е нарушен закона относно сроковете за издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. На следващо място, твърди, че заповедта за наказание не е съобразена с разпоредбите на ЗОВСРБ. Твърди, че заподевта е незаконособразна поради това, че е издадена в противоречие с чл. 60 ал.2 от АПК. Моли съда да отмени обжалваната заповед. Претендира присъждане на сторените разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява.Вместо него се явява адв. А.К., който изразява становище, че

поддържа жалбата по изложените в нея съображения и моли за отмяна на оспорената заповед. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител юрк. Г. оспорва жалбата. Излага доводи за законосъобразност на оспорваната заповед. Моли съда да отхвърли обжалването. Представя писмени бележки.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:

По делото не е спорно, че към момента на издаване на оспорената заповед жалбоподателят М. З. П. е заемал длъжността командир на 4 ти екип за унищожаване на невзривени боеприпаси и импровизирани взривни устройства на рота за унищожаване на невзривени бойни припаси в 54 инженерен батальон но военно формирование 28880 Белене. Това се установява и от представената на стр. 17 от делото служебна бележка.

Видно от представената по делото / стр.68/ докладна записка от 13.01.2026г. е, че командира на 54 инженерен батаьон подп. Н.Н. е депозирал пред командира на 55 инженерен полк полк.П.П. докладна записка затова че в нощта на 19/20.12.2025г. около 2-2,30 ч. в коктейл бар „Мания“ [населено място], мл. сержант П. го е провокирал с поведението си, създал е конфликт и е влязъл в саморазправа на обществено място. Видно от докладната е, че командира на 55 инженерен полк е бил уведомен по телефона на следващата сутрин. Посочил е, че с действията си, военнослужещия е накърнил личното му достойнство, уронил е авторитета, поради което е предложил да се активира комисия от състава на 55 инженерен полк и предявяване на дисциплинарна отговорност на мл. сержант П..

Видно от представената по делото/ стр. 49/ Заповед № 85/13.01.2026г. на Командира на 55 инженерен полк [населено място] е, че на осн. чл. 55 ал.4 от ЗОВС и чл. 18 ал.8 от Устава за войскова служба на въоръжените сили на РБ, т. 8 е назначена комисия за извършване на служебни проверки и дисциплинарно производство на сержанти и войници за осигуряващите и обслужващите формирования към управлението на 55 инженерен полк. Видно от заповед № 14.01.2026г./стр.60/ е , че е активирана комисия за извършване на служебна проверка и дисциплинарно производтво на военнослужещ от състава на 55 инж. Полк. По делото е представен протокол от проведена на 26.02.2026г. среща с военнослужещи от комисията. По делото са представени обяснения от П., дадени на 20.01.2026г. пред комисията, от които е видно че П. е заявил че на посочената дата и място е отишъл до подп.Н., сложил е ръка на рамото му и е заявил, че ще му изпрати снимка от самолета, зощото той не го е пускал за пореден път без причина в отпуска. Според П. Н. е започнал да ръкомаха и е заявил, че П. го е заплашил.

Видно от представения по делото протокол за извършена служебна проверка от 26.02.2026/ стр70/ е, че комисията е установила, „е мл.сержант М. П. в ранните часове на 20.12.2025г. в [населено място], коктейл бар „Мания“ полк. Н. и кап. Т. са се присъединили към празнуващите,след покана от военнослужещи от състава на ротата за унищожаване на невзривени боеприпаси от състава на 54 инженерен батальон. Приела е ,че когато подп.Н. е решил да си тръгна от заведението мл. сержант М.П. вероятно под въздействие на алкохол е решил да мина в гръб на Н., хванал го е за якето в областта на рамото и ме у казал неприлични реплики. Н. е отместил ръката му и му е отговорил без друга физическа намеса. В ситуацията са се намесили други колеги от ротата на мл.серж.П., които са го усмирили и са го накарали да седне на масата, след което подп. П. и кап. Т. са напуснали заведението. Комисията е приела, че с действията си мл. сержант е проявил самонадеяност, липса на чувство за отговорност и с действията си е уронил престижа на военното формировние. Комисията е приела, че серж.П. е нарушил чл. 178 ал.3 и чл. 242 т.9 от ЗОВС на РБ, чл. 115, чл. 117 т.5, чл. 118т.1, чл. 120 т.4 и чл. 121 т. 7 от Устава за войсковата служба вна въоръжените сили на РБ и т. 5.1, т. 6.5, т. 7.6. т. 7.11 т. 8.2 т.8.6 и т. 8.13 от Етичния кодекс за поведение на военнослужещите, поради което е предложила на П. да бъде наложено дисциплинарно наказание предупреждение за уволнение.Видно от отбелязването върху протокола е, че върху първата страница има поставена от полк. П. от дата 02.03.2026г. резолюция, че е съгласен и за издаване на заповед.

По делото е представен протнокол от 13.03.2026г. от проведена беседа на командира на 55 инженерен полк с военнослужещ – мл. серж. П., за запознаване със събраните доказателства, които дават основание за налагане на дисциплинарно наказание и изслушване/ приемане на писмените му обяснения. В полето становище на военнослужещия е отбелязано „нямам възражения“

Със Заповед № РД-232/16.03.2026г. на Командира на 55 инженерен полк на М. П. е наложено наказание предупреждение за уволнение, затова че е нарушил чл. 178 ал.3 и чл. 242 т.9 от ЗОВС на РБ, чл. 115, чл. 117 т.5, чл. 118т.1, чл. 120 т.4 и чл. 121 т. 7 от Устава за войсковата служба вна въоръжените сили на РБ и т. 5.1, т. 6.5, т. 7.6. т. 7.11 т. 8.2 т.8.6 и т. 8.13 от Етичния кодекс за поведение на военнослужещите.В дипсозитива на заповедта не е формулирано нарушението за което на П. е наложено наказание, но видно отк мотивите наказващия орган е приел, че с действията си П. е проявил самонадеяност, липса на чувство за отговорност и с действията си е уронил престижа на военното формировние.

Заповедта, видно от саморъчно направеното на гърба й отбелязване, е връчена на оспорващия на 18.03.2026 г.

По делото като свидетели са разпитани И..И., М.Т. и Н.Н., от показанията на които се установява, че в ранните часове на 20.12.2025г. жалбоподателят и свидетелите се намирали в заведение в [населено място] и са възприели М.П. да прегръща Н.Н. и да му казва нещо на ухо. От показанията на свидетелите се установява, че е било много шумно, но единствено от показанията на Н. се установява че П. му е казал неприлични думи, поради това че не го е пуснал в отпуск и му е казал, че ще му прати снимка от самолета. Видно от показанията на свидетелите е, че случката се е случила в извънработно време и участващите са били цивилни. Съдът кредитира показанията на свидетелите в частта, в която се установява че жалбоподателят и свидетелите са били в заведение в ранните часове на 20.12 и че между М.П. и Н.Н. се е провел разговор, но твърденията на Н., че е бил заплашен или че П. му е казал неприлични думи, с които е унизил достойнството му респ. да го е заплашил, се потвърждават единствено от неговите показания. От показанията на свидетелите е видно, че в заведението е имало много хора, било е претъпкано и е било много шумно, поради което не е имало как да се възприеме казаното от П. на Н. от околните.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима – подадена е срещу подлежащи на оспорване пред съд индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, от активно легитимирано лице – лице, което е адресат на акта и чиято правна сфера е неблагоприятно засегната.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на оспорения административен акт към момента на неговото издаване, като провери дали е бил издаден от компетентен орган, дали са били спазени изискванията, установени от закона във връзка с неговата форма, дали са спазени процесуалните правила и материалноправните разпоредби и дали индивидуалния административен акт е бил издаден в съответствие с целта на закона.

Преценявайки фактическите обстоятелства, които са релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, установени в чл. 146 от АПК, съдът приема жалбата за основателна. Доводите в тази връзка са следните:

Редът за налагане на дисципилнарно наказание е уреден в ЗОВСРБ и Правилник за прилагане на ЗОВСРБ (ППЗОВСРБ).

На жалбоподателя, в качеството на военнослужещ- мл. сержант заемал длъжността командир на 4 ти екип за унищожаване на невзривени боеприпаси и импровизирани взривни устройства на рота за унищожаване на невзривени бойни припаси в 54 инженерен батальон но военно формирование 28880 Белене е наложено дисциплинарно наказание, предвидено в разпоредбата на чл. 244, т. 6 от ЗОВСРБ – предупреждение за уволнение.

Съгласно чл. 248 от ЗОВСРБ, дисциплинарните наказания се налагат от длъжностните лица, определени с правилника за прилагане на закона.

Съгласно чл. 137, ал. 4 от ППЗОВСРБ, дисциплинарното наказание "уволнение" се налага от длъжностните лица, които имат право да прекратяват договора за военна служба и да освобождават от военна служба, а съгласно ал. 5, дисциплинарното наказание "предупреждение за уволнение" се налага от длъжностните лица по ал. 4 или от длъжностни лица с една степен по-ниска.

Съгласно т.7 от заповед № 0Х-672/15.08.2023 г. на министъра на отбраната/стр. 66/, командирите на бази, полкове и приравнени на тях командири/началници/ на самостоятелни военни формирования на длъжности, изискващи военно звание полковник, са оправомощени да назначават, преназначават и освобождават от военно звание сержанти/старшиви и войници на длъжности в подчинените им военни формирования, което не са в правомощията на други длъжностни лиц

Доколкото в т. 7.2 от посочената заповед командира на полка е оправомощен да сключва договори за военна служба и освобождава от военна служба и да прекратява договора за военна служба на сержантите в подчинените им формирования, то съдът приема че командирът на това военно формирование се явява компетентен да издаде заповед от вида на процесната, т. е. заповедта е издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените правомощия.

Съгласно чл. 246, ал. 1 от ЗОВСРБ, дисциплинарните нарушения се установяват от преките командири или началници на нарушителите, като според ал. 4, командирът или началникът е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша военнослужещия или да приеме писмените му обяснения, освен когато по вина на военнослужещия той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения.

Според чл. 249, ал. 1 от ЗОВСРБ, дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от установяване на нарушението, но не по-късно от една година от извършването му, като дисциплинарното нарушение се смята за установено от момента на узнаването му от дисциплинарнонаказващия орган (ал. 3).

Разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ППЗОВСРБ изисква служебна проверка, назначена с писмена заповед на министъра на отбраната, на прекия командир (началник) или ръководител на съответната структура, като се извършва от назначена комисия (ал. 3).

Според чл. 143, ал. 1 от ППЗОВСРБ, за дейността си комисията изготвя протокол, който съдържа данни, които конкретизират нарушителя на военната дисциплина; описание на нарушението (деяние, действие или бездействие, време, място и начин на извършване); вредни последици и причинна връзка с нарушението; данни за вината на нарушителя за извършване на конкретното нарушение; причини и условия, довели до извършване на нарушението; предложение за търсене на дисциплинарна отговорност, както и за вида на дисциплинарното наказание. Съгласно ал. 2, към протокола по ал. 1 се прилагат всички събрани доказателства и писмени обяснения.

В разпоредбата на чл. 144, ал. 1 от ППЗОВСРБ е регламентирано, че в срок до 5 работни дни от получаване на протокола по длъжностното лице назначило служебната проверка, или оправомощено от него лице провежда беседа с нарушителя, на която запознава военнослужещия със събраните доказателства, които дават основание за налагане на дисциплинарно наказание; и изслушва военнослужещия или приема писмените му обяснения. Съгласно ал. 2, в беседата вземат участие председателят или членове на комисията за извършване на служебната проверка и се съставя протокол, който се подписва от участвалите лица. Отказът на нарушителя да даде писмени обяснения или да подпише протокола от беседата се удостоверява с подписите на двама военнослужещи (ал. 3). Писмените обяснения на военнослужещия се прилагат към протокола (ал. 4).

Според чл. 145, ал. 1 от ППЗОВСРБ, командирът (началникът), назначил служебната проверка, прави преценка на събраните доказателства и на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и на направеното предложение за наказание. Тежестта на нарушението се определя с оглед значимостта на неизпълненото задължение и степента на неизпълнението (ал. 2). Настъпилите последици се определят в зависимост от резултатите от извършеното дисциплинарно нарушение (ал. 3). Обстоятелствата, при които е извършено дисциплинарното нарушение, обхващат фактическата обстановка, при която е извършено нарушението, като се отчитат причините и предпоставките, довели или способствали за неговото извършване (ал. 4). Степента на вината се определя от това, дали дисциплинарното нарушение е извършено умишлено, или по непредпазливост (ал. 5).

Според чл. 148, ал. 1 от ППЗОВСРБ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, доказателствата, въз основа на които е установено нарушението, правното основание и наказанието, което се налага, срокът на наказанието, срокът и редът за обжалване на заповедта. Съгласно ал. 2, мотивите представляват описание на фактическата обстановка, разпоредбите и задълженията, които са нарушени, и настъпилите вредни последици.

Предвид посочените правни разпоредби и установеното от фактическа страна, съдът намира, че при издаване на оспорената заповед са спазени разпоредбите на чл. 142, ал. 1, чл. 143 и чл. 144 от ППЗОВСРБ, регламентиращи процедурата по налагане на дисциплинарното наказание. Назначена е комисия, от прекия командир на съответната структура за извършване на служебна проверка, за резултатите от която е изготвен протокол, съдържащ предвидените в нормативния акт реквизити, военнослужещият е дал писмени обяснения на 20.01.2026г. (л.88). Не е спазен срокът по чл. 144 за провеждане на беседа и изслушване на нарушителя – 5 работни дни от получаване на протокола по чл. 143, ал. 1 , но видно от представената по делото здаповед е, че П. е бил в разрешен отпуск за периода 10.02.-12.03.2026г. За беседата е изготвен нарочен протокол (л.91), в който военнослужещият още веднъж вписал, че няма възражения, но не са представени обяснения. Спазен е и срокът по чл. 249, ал. 1 от ЗОВСРБ за реализиране на дисциплинарната отговорност.

Предвид изложеното съдът намира, че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Оспорената заповед е издадена в изискуемата писмена форма, но не са спазени императивно регламентираните изисквания за нейното съдържание. Съгласно чл. 148, ал. 1 от ППЗОВСРБ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, доказателствата, въз основа на които е установено нарушението, правното основание на наказанието, което се налага, срокът на наказанието, срокът и редът за обжалване на заповедта. Алинея втора на същата разпоредба гласи, че мотивите представляват описание на фактическата обстановка, разпоредбите и задълженията, които са нарушени и настъпилите вредни последици. Смисълът на въведеното императивно изискване досежно описанието на деянието, възприето и квалифицирано като дисциплинарно нарушение, е в това да бъдат посочени всички съставомерни от обективна и субективна страна елементи на деянието, по начин, даващ възможност да се направи индивидуализация на дисциплинарното нарушение, т. е заповедта следва да съдържа описание на всички обстоятелства, които имат значение на релевантни юридически факти и обосновават наличието на виновно поведение, квалифицирано като нарушение на военната дисциплина по см. на чл. 241 и 242, т. 1 от ЗОВСРБ - виновно неизпълнение на служебните задължения от военнослужещите в нарушение на военната дисциплина и неизпълнение на задълженията по военната служба.

От значение за съдебния контрол за материална законосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е дали и доколко с фактически установеното деяние /действие или бездействие/ на наказаното лице се осъществява определен нормативно регламентиран състав на дисциплинарно нарушение, т. е за правилното приложение на материалния закон при определяне съставомерността на деянието, неговата правна квалификация и съответствието на наложеното наказание с извършеното нарушение по критериите на чл. 247 от ЗОВСРБ. На следващо място, чрез императивното изискване за конкретизация на нарушението се гарантира законосъобразното упражняване на предоставената на административния орган дисциплинарна власт и съответно се обезпечава правото на защита на военнослужещия, привлечен към дисциплинарна отговорност, в съдържанието на което се включва и правото му да знае какво точно дисциплинарно нарушение се твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем.

В мотивите на оспорената заповед е прието, че жалбоподателят е нарушил чл. 115, чл. 117 т.5, чл. 118т.1, чл. 120 т.4 и чл. 121 т. 7 от Устава за войсковата служба вна въоръжените сили на РБ и т. 5.1, т. 6.5, т. 7.6. т. 7.11 т. 8.2 т.8.6 и т. 8.13 от Етичния кодекс, което представлява нарушение на военната дисциплина по чл. 178 ал.3 и чл. 242 т.9 от ЗОВС на РБ – неспазване на етичния кодекс

Деянието на П. е подведено под множество и различни правни състави на нарушение в оспорената заповед:

по чл. 115 от Устава - Военнослужещите при изпълнение на задълженията си по военната служба и в обществения си живот се ръководят от морални и етични стандарти, които определят човешкото поведение, включващи морални ценности, норми и правила на лично поведение

Чл. 117 т. 5 от Устава Военнослужещите са длъжни да спазват следните норми на поведение - уважение и вежливост към всеки и към всички

(2) Етичните норми и правила на поведение са задължителни за всички военнослужещи независимо от техните пол, възраст, етнос, религия, длъжност, звание и място за изпълнение на военната служба.

Чл.118 от УСтава във взаимоотношенията си военнослужещите са длъжни да спазват следните правила на лично поведение, произтичащи от военната професионална етика:

1. да проявяват уважение към длъжността, званието и отговорностите на командирите (началниците) и колегите си и да не отправят публична критика към тях;

Чл.120т.4 от Устава -военнослужещият е длъжен да пази честта на пагона

Чл. 121 ал.1 т. 7 от УСтава На военнослужещия се забранява да нарушава законите и обществения ред в страната.

По т. 5. 1 от Етичния кодекс- военнослужещите пазят доброто име на институцията, която представляват.

По т. 6.5. от ЕК Военнослужещите зачитат правото на живот на всеки човек и неговото достойнство, като не извършват, провокират или толерират какъвто и да било акт на нечовешко и унизително отношение или поведение.

По т. 7.6. от ЕК- Военнослужещите не правят изказвания и не отправя призиви към колегите си за участие в мероприятия, нарушаващи обществения ред или професионалната дисциплина.

По т. 7.11 от ЕК-Военнослужещите се стремят да избягват в поведението си конфликтни ситуации, а при възникването им целят да ги преустановят, като запазят спокойствие и контролират поведението си.

По т. 8.2 от ЕК - Военнослужещите зачитат достойнството и правомощията на ръководителите си.

По т. 8.6 от ЕК - В отношенията между военнослужещите не се допуска поведение, свързано с тормоз от психически, физически, сексуален и всякакъв друг характер.

По т.8.13 отЕК- Когато противоречията между военнослужещи не могат да бъдат разрешени от самите тях, те търсят съдействието на ръководителите си.

Същевременно в мотивната част е прието, че с действията си П. е проявил самонадеяност, липса на чувство за отговорност и е уронил престижа на военното формирование, като от представените по делото доказателства по отношение на последното не се установява поведението на П. или действията му да е възприето от околните. В посочената заповед не е посочено с кои свои действия/бездействия П. е проявил самонадейност и липса на чувство за отговорност.Подвеждането на извършеното под толкова много и разнородни правни квалификации не покрива изискването на чл. 148, ал. 1 във вр., ал. 2 от ППЗОВСРБ за мотивиране на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Посочването в заповедта на множество нарушени разпоредби, без да са конкретизирани и ясно формулирани конкретно осъществените от жалбоподателя различни действия и/или бездействия, които да са в нарушение на тези нормативни изисквания, подкрепени със съответните доказателства събрани в хода на дисциплинарното производство не изпълва изискването на чл. 148, ал. 1 и, ал. 2 от ППЗОВСРБ за мотивиране на заповедта за дисциплинарно наказание.

В случая е нарушено и императивното изискване на чл. 252 ЗОВСРБ, във връзка с чл. 148, ал. 1 от ППЗОВСРБ дисциплинарното нарушение да бъде описано и като разпоредби и задължения, които са нарушени, като неизлагането на конкретни мотиви относно конкретни задължения, които са нарушени, представлява самостоятелно правно основание по чл. 146, т. 2 АПК във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и във връзка с чл. 148, ал. 1 ППЗОВСРБ за отмяна на процесната заповед като незаконосъобразна, тъй като тази липса на конкретни мотиви в заповедта препятства както съдебния контрол за законосъобразност на заповедта, така и защитата на засегнатото лице.

Така посочените множество "правни основания" имат за фактическо основание едно единствено действие, което е описано по начин, който не изпълва състава на всички приети за нарушени нормативни разпоредби. По тази причина не може да се приеме, че покрива изискването за постановяване на мотивирана заповед за налагане на дисциплинарно наказание по смисъла на цитираните по-горе разпоредби на, ал. 1 и, ал. 2 от чл. 148 от ППЗОВСРБ, което от своя страна да даде възможност на нарушителя да организира защита си. Допуснатата непълнота е съществена и представлява отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.

На следващо място, административно-наказващият орган не е изложил съображения относно обстоятелствата, които следва да бъдат преценени при налагане на наказанието " предупреждение за уволнение ". При определяне вида и размера на дисциплинарните наказания административният орган е длъжен да вземе предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на военнослужитещия по време на службата. Излагането на подробна обосновка защо е наложено именно определеното от наказващия орган наказание като вид, е задължителен елемент от мотивите към заповедта. В оспорената заповед липсват конкретни и ясни мотиви по какви причини се налага наказание в такъв вид. Подробна обосновка в тази насока липсва и в протокола от извършената проверка по случая. Не се съдържат конкретни доводи и относно тежестта на приетото нарушение и цялостното поведение на военнослужещия.

В. на наложеното наказание също подлежи на проверка от съда и при липса на конкретни обстоятелства, които го обосновават, съдът не може да извърши такава, а и следва да се посочи че това препятства правото на наказаното лице да организира адекватно защитата си срещу акта, още повече че в случая е тежко дисциплинарно наказание по чл. 244, т. 6 от ЗОВСРБ. В този смисъл е и трайната практика на Върховния административен съд, която настоящият съдебен състав възприема изцяло.

Въз основа на изложеното настоящият съдебен състав намира, че заповедта е издадена от компетентен орган, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, които са довели до неправилно прилагане на материалноправните разпоредби. Жалбата е основателна. Заповедта като незаконосъобразна, поради което следва да бъде отменена на осн. чл. 146, т. 2 и т. 4 от АПК.

Възражението на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради допуснато предварително изпълнение, съдът приема че е неоснователно доколкото в разпоредбата на чл. 251 от ЗОВС изрично е предвидено, че жалбата срещу заповедта не спира изпълнението.

В съответствие с нормата на чл. 143, ал. 1 АПК, когато съдът отмени обжалвания акт, направените от жалбоподателя разноски по делото следва да се възстановят от бюджета на органа, издал отменения акт. Жалбоподателят претендира присъждане на направените от него разноски по делото, възлизащи на 300 евро за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът