Решение № 7 от 21.1.2025 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 520/2024 г.

Производство по реда на чл. 48 ЗЕЕЗА. Образувано е по протест на прокурора и по жалба на адвокат П. К. – защитник на исканото лице Д. Д. Г. срещу решение № 2502 от 30.10.2024 г. по ЧНД № 814/2024 г. на ОС – Стара Загора. С посочения съдебен акт е било допуснато предаване на компетентните съдебни власти на Република Австрия на Д. Д. Г. по две ЕЗА, издадени от австрийските власти (респективно на 12.07.2024 г. и 16.08.2024 г. от Прокуратурата Корнойбург, Република Австрия), с цел осъществяване на наказателно преследване по дело № 11 St 125/24b. Със същия съдебен акт на основание чл. 44, ал. 7 от ЗЕЕЗА първият съд е потвърдил изпълняваната спрямо исканото лице мярка за неотклонение домашен арест с устройство за електронно наблюдение до фактическото му предаване на издаващата държава. В протеста на прокурора, както и в жалбата на адв. П. К. се релевират доводи за постановяване на съдебния акт в противоречие с условията, предвидени в ЗЕЕЗА. Релевира се незаконосъобразност, неправилност на съдебния акт и постановяването му при допуснато нарушение на процесуалните правила. В постъпилия протест от Окръжна прокуратура - Стара Загора се застъпва становище, че органите на издаващата държава не са предоставили гаранции по смисъла на чл. 41, ал. 3 от ЗЕЕЗА за втората ЕЗА от 16.08.2024 г. В жалбата на адв. П. К. – защитник на исканото лице Д. Д. Г. се прави искане въззивният съд да отмени решението на първия и вместо това да не допусне изпълнение на издадените ЕЗА за предаване на Г. по искането на прокурор при Прокуратурата Корнойбург, Република Австрия. В съдебно заседание пред настоящата съдебна инстанция, исканото лице и неговият защитник поддържат подадената жалба. Релевират доводи във връзка с оплакванията си за незаконосъобразност на постановения съдебен акт, които мотивират основно с липсата на надлежно предоставени гаранции. От въззивния съд се претендира отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което да откаже изпълнението на ЕЗА и предаването на исканото лице. Представителят на Апелативна прокуратура – Пловдив, намира жалбата за неоснователна като предлага да се потвърди първоинстанционното решение. Пловдивският апелативен съд, след като взе предвид изложените във въззивната жалба доводи, съобрази становищата на страните и извърши проверка за правилността на постановеното решение, счете жалбата за неоснователна. За да постанови обжалвания съдебен акт Старозагорският окръжен съд е приел, че са налице всички положителни абсолютни и факултативни основания по ЗЕЕЗА за изпълнение и на двете европейски заповеди за арест по отношение на исканото лице. Настоящият въззивен състав споделя доводите на първоинстанционния съд, за това че издадената ЕЗА от 16.08.2024 г. отговаря като форма и съдържание на всички изисквания, визирани в разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. т. 1-6, ал. 2 и ал. 3 от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест (ЗЕЕЗА). От ЕЗА е видно, че отговаря по форма и съдържание на чл. 37 ал. 1 и ал. 3 от ЗЕЕЗА, респ. на чл. 8 от Рамковото решение на Съвета на ЕС от 13.06.2002 г. относно ЕЗА и процедурите за предаване между държавите- членки. Издадена е в писмена форма и съдържанието й е съгласно формуляра към посочения закон. Заповедта е придружена със заверен превод на български език и съдържа данни относно самоличността и гражданството на исканото лице, наименование, адрес, телефон, факс и електронен адрес на издаващия орган. Посочено е, че ЕЗА се издава въз основа на заповед за задържане по конкретно цитирано дело с цел провеждане на наказателно преследване. Описани са характерът и правната квалификация на престъпленията, за които се иска предаване на Г. с цел провеждане на наказателно преследване в посочения в решението на първия съд смисъл. Посочени са и обстоятелствата, свързани с деятелността на исканото лице, включително време, място и степен на участие в престъпното деяние. Сочат се и предвидените в искащата държава наказания за описаните престъпления, подробно цитирани в акта на контролирания съд. Предаването на Г. се иска за подробно описаните от инстанцията деяния, които са за престъпления по конкретно и коректно цитираните от първия съд правни квалификации и на престъпления от Наказателния кодекс на Република България, като е налице двойна наказуемост. Деянията представляват престъпление и по Наказателния кодекс на Република България с предвидена от българския законодател съответни санкционни рамки, с което е изпълнено и условието на чл. 36, ал. 2 от ЗЕЕЗА. Наказуемостта по Наказателния закон на Република Австрия не касае хипотезите на чл. 41, ал. 2 от ЗЕЕЗА и не налага тяхната преценка за допускане на изпълнението на европейската заповед за арест. В обобщение, изпратената ЕЗА от 16.08.2024 г. конкретизира кога е извършено престъплението, дадено е описание на същото и е посочено в какво се състои участието на Г.. Отразени са характера и правната му квалификация по смисъла на реквизитите, предвидени в чл. 37, т. 4 и 5 от ЗЕЕЗА. Уточнен е максималният размер на предвиденото наказание и в този смисъл е изпълнено условието, визирано в чл. 36, ал. 1 от ЗЕЕЗА. Настоящият съд намира, че както е посочила и първата инстанция, не са налице нито абсолютните основания по смисъла на чл. 39 от ЗЕЕЗА за отказ за предаване на исканото лице, нито факултативните основания за отказ по чл. 40 от ЗЕЕЗА. Престъпленията, за които е издадена ЕЗА, не са амнистирани в Република България, нито попадат в нейната наказателна юрисдикция. Исканото лице не е осъдено за същите престъпления с влязла в сила присъда на българския съд или съд на трета държава членка, нито изтърпява или е изтърпяло наказание за тези престъпления, не се явява малолетно лице, съгласно българското законодателство. Не са налице основания за отказ по чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЕЕЗА, тъй като за престъпленията, описани в ЕЗА от 16.08.2024 г., не се сочи да са извършени изцяло или частично на територията на Република България, поради което не са налице основания за преценка от страна на решаващия орган, че на искащата държана няма да се предостави възможност да упражни своята наказателна юрисдикция. В съответствие с материалите по делото първият съд е посочил, че от извлечението от регистъра на прокуратурата на Република България, няма данни за висящи досъдебни производства на територията на страната ни спрямо Г.. Следва да се посочи, че в случая е било спазено и изискването на чл. 41, ал. 3 от ЗЕЕЗА, като във връзка с европейската заповед за арест са били дадени необходимите гаранции за връщането на българския гражданин на територията на Република България, ако му бъде наложено наказание лишаване от свобода. Видно от текста на изпратеното до настоящия съд писмо от 09.12.2024 г., придружено със съответна декларация, австрийските власти са гарантирали по издадената от тях ЕЗА от 16.08.2024 г., че ако уличеният бъде осъден и му бъде наложено наказанието лишаване от свобода, той ще бъде върнат в България с цел изпълнение на наказанието. Съобразно чл. 41, ал. 3 от ЗЕЕЗА във връзка с поетите от съответните власти гаранции, следва исканото лице да бъде върнато на Република България на неин ГКПП за сметка на издаващата държава. С това не могат да бъдат споделени доводите на защитата и представителя на обвинението, ангажирани в подадения до съда протест, доколкото непълнотата в доказателствената съвкупност бе попълнена от въззивния съд. Единствено следва да се каже, че изложените и пред настоящата инстанция аргументи, идентични с тези, ангажирани и пред първия съд, по съществото си засягат приложението на принципа „ne bis in idem“. В случая, обаче, в посочения от първия съд смисъл, обстоятелствата по процесния случай са били описани пълно и изчерпателно по начин, от който може да прецени прилагането на правилото на особеността и на цитирания принцип. В случая напълно задоволително са били уточнени времето, мястото и степента на участие н престъплението на исканото лице, поради което доводите не намират опора в материалите по делото. Действително съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 7, изр. 2 от ЗЕЕЗА във всички случаи, когато допуска изпълнение на ЕЗА, съдът взема мярка за неотклонение задържане под стража на исканото лице до фактическото му предаване на издаващата държава. В случая, обаче, не са налице основания за ревизиране на решението на първия съд по посочения пункт, доколкото за този му сегмент не е бил подаден протест, а процесуалното поведение на исканото лице е било безупречно, поради което приравнената по тежестта си на задържането под стража мярка също така изпълнява целите на процедурата, която се провежда извън рамките на законодателно предвидените инструктивни срокове. Не са налице основания за отлагане на изпълнението на ЕЗА или изпълнението й под условие, тъй като в случая липсват данни за висящи спрямо Г. наказателни производства на територията на Република България. Доколкото съставът на първата инстанция е бил сезиран с две издадени срещу Г. по едно и също дело № 11 ST 125/24b европейски заповеди за арест – първата от 12.07.2024 г., подписана от прокурор К. Ц. и втора европейска заповед за арест – от 16.08.2024 г., подписана от прокурор М.Н., Окръжният съд в Стара Загора е следвало да съобрази тяхната конкуренция и процесуалния развой на процедурата, както и да поиска гаранции и за втората от посочените заповеди, доколкото гаранциите по делото са били предоставени във връзка само с първата ЕЗА, която не е включвала дейността на Г. на с инкриминирана дата 21.11.2023 г., с която е било разширено и прецизирано повдигнатото му обвинение с факти, които не са фигурирали в първата европейска заповед, която се е отнасяла само до измамни действия, осъществени на 17.11.2023 г. При тези данни, първоинстанционният съд е следвало да направи ново запитване, каквото направи настоящата инстанция, с цел уточняване на позицията на Австрия дали даваните от тях гаранции се отнасят и до втората ЕЗА от 16.08.2024 г., както и да уточнят позицията си дали желаят да се допусне изпълнение по отношение и на заповедта от 12.07.2024 г. или същата подлежи на оттегляне, доколкото и двете заповеди са били издадени по едно и също дело, като втората от тях – тази от 16.08.2024 г. е включила нови обвинения и допълнителни факти. При съобразяване на посочените позиции, които бяха уточнени чрез допълнителна кореспонденция с искащата държава, следва да се приеме за изпълнение само европейската заповед за арест от 16.08.2024 г., докато за първата такава, издадена по същото дело на 12.08.2024 г., доколкото не е оттеглена изрично, следва да бъде отказано допускането на изпълнение. Предвид гореизложеното, настоящият съд намира, че решението на Старозагорския окръжен съд в частта му относно допускането на ЕЗА от 16.08.2024 г. и предаването на исканото лице следва да бъде потвърдено, включително и по отношение на изпълняваната мярка за неотклонение, приравнена на задържане под стража, до фактическото предаване на исканото лице на издаващата държава. За пълнота следва да бъде добавено, че на основание чл. 65, ал. 1 от ЗЕЕЗА разноски в настоящото производство не се възлагат, тъй като се поемат от изпълняващата държава, тъй като са направени на територията на Република България. Ето защо, на основание чл. 48 от Закона за екстрадицията и задържането под стража, Апелативен съд - Пловдив