Решение № 634 от 31.1.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 9358/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С решение № 9173/01.06.2023 г., постановено по гр.д. № 61251/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 51 състав, съдът е осъдил В. В. В., с ЕГН: ••••••••••, да заплати на Потребителна кооперация „С.К.“, с ЕИК: •••••••, на основание чл. 12, ал. 2 ЗАЗ сумата от 19 241 лева, представляваща увеличената стойност на имот, предмет на договор за аренда № 77 от 27.03.2004 г. – нива с площ 13 230 дка, находяща се в землището на гр. Долни чифлик, област Варна, местност „Али Кочевото“, с кадастрален № 115073, обособен в парцел № 73 от масив № 115 по плана за земеразделяне на землището на гр. Долни чифлик, вследствие на извършените подобрения от ПК „С.К.“, със съгласието на арендодателя, изразяващи се в засаждане на трайни насаждения – нискостеблени ябълкови дръвчета, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.03.2021 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил предявения иск за разликата над уважения размер от 19 241 лева до пълния предявен размер от 23 800 лева или за сумата от 4 559 лева, от която 3 571 лева – поради неоснователност на иска и 988 лева – поради прихващане с вземането на В. В. В. от Потребителна кооперация „С.К.“, представляващо дължимо арендно плащане по договора за аренда от 27.03.2004 г. за периода от 01.10.2016 г. до 27.03.2019 г. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК е разпределена и отговорността за разноските, сторени от страните в исковото производство. Производството по делото е образувано по подадени въззивни жалби от насрещните страни в производството, както следва: Въззивна жалба с вх. № 187877/30.06.2023г., подадена от ищеца в първоинстанционното производство Потребителна кооперация „С.К.“, с ЕИК: •••••••, представлявана от председателя В.М.М., чрез адв. Д.М., с която се обжалва решението на първоинстанционния съд в частта, в която предявената искова претенция е отхвърлена като неоснователна за сумата от 3 571 лева. В жалбата се излага становище за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение в обжалваната част. Посочва се, че съдът неправилно и в противоречие с доказателствата по делото е приел, че към момента на прекратяване на договора за аренда през 2019 г. в имота на ответницата са били налични 700 броя ябълкови дръвчета. Оспорва Потребителна кооперация „С.К.“ да е предприела мероприятия по унищожаване на градината и изкореняване на дръвчета в периода 2017 г. – 2019 г., като в тази връзка се излагат подробни съображения, че към датата на прекратяване на процесния договор за аренда са съществували поне 868 броя ябълкови дръвчета, което от своя страна обосновавало основателността на предявения иск. С оглед на изложеното се отправя искане решението да бъде отменено в обжалваната част, а предявеният иск да бъде уважен за сумата от още 3571 лева. Претендира разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба с вх. № 215706/28.07.2023 г. от В. В. В., ЕГН ••••••••••, чрез адв. В.Н., в който се излагат подробни доводи за неоснователност на въззивната жалба. Отправя се искане същата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение – да бъде потвърдено в обжалваната част като правилно и законосъобразно. Въззивна жалба с вх. № 190982/04.07.2023г., подадена от ответника в първоинстанционното производство В. В. В., ЕГН ••••••••••, чрез адв. В.Н., с която се обжалва решението на първоинстанционния съд в частта, в която предявената искова претенция е уважена. В жалбата се излага становище за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение в обжалваната част. Посочва се, че от решаващо значение за спора между страните се явявали следните обстоятелства, а именно: датата на валидно възникване на облигационна връзка между ищеца и праводателя на ответницата; момента на засаждане на ябълковите дървета, както и тяхното състояние към момента на прекратяването на процесния договор. Оспорва възприетата от съда дата на възникване на правоотношението по договора за аренда, като счита, че същият се явявал валидно сключен и обвързвал страните от датата на нотариална заверка на подписите им – 17.06.2004 г. Излага твърдения, че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване, че е засадил ябълкови дръвчета в имота по време на договора за аренда, а също така и състоянието на имота към датата на прекратяване на договора. В допълнение на горното, оспорва и приетия от съда размер на увеличената стойност на имота, като счита, че насажденията не е следвало да се оценяват като плододаващи, а единствено като материал за отопление и строителство по чл. 14 от Наредбата за базисните цени на трайните насаждения, приета с ПМС № 151/30.07.1991 г. С оглед на изложеното се отправя искане решението да бъде отменено в обжалваната част, а предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло. Претендира разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба с вх. № 225505/09.08.2023 г. от Потребителна кооперация „С.К.“, с ЕИК: •••••••, чрез адв. Д.М., в който се излагат подробни доводи за неоснователност на въззивната жалба. Отправя се искане същата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение – да бъде потвърдено в обжалваната част. Решение № 9173/01.06.2023 г., постановено по гр.д. № 61251/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 51 състав, в частта му, в която съдът е отхвърлил предявения от Потребителна кооперация „С.К.“ срещу В. В. В. иск за сумата от 988 лева – поради прихващане с вземането на В. В. В. от Потребителна кооперация „С.К.“, представляващо дължимо арендно плащане по договора за аренда от 27.03.2004 г. за периода от 01.10.2016 г. до 27.03.2019 г., като необжалвано е влязло в законна сила, поради което и не подлежи на проверка. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Въззивните жалби са подадени от активно легитимирани страни в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отправени са до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явяват допустими и следва да бъдат разгледани по същество. Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. След извършена проверка съдът намира, че постановеното решение е валидно и допустимо в обжалваната част, като по направените във въззивните жалби оплаквания относно неговата правилност, намира следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 12, ал. 2 от Закона за аренда в земеделието. Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗАЗ при прекратяване на договора за аренда арендодателят дължи на арендатора сумата, с която се е увеличила стойността на обекта на договора вследствие на извършените с негово съгласие подобрения. Съобразно гореизложеното, за да бъде ангажирана отговорността на ответника по чл. 12, ал. 2 ЗАЗ е необходимо ищецът да установи, при условията на пълно и главно доказване, следните предпоставки: сключване на договора за аренда на процесния имот; придобиване от ответната страна на собствеността върху имота, съответно притежаване на тези права и към датата на прекратяване действието на договора за аренда; извършване от ищеца на твърдените в исковата молба трайни насаждения, в сочения обем, след сключването на договора за аренда – през 2004 г.; засаждането на дръвчетата със съгласието на арендодателя; увеличаване стойността на имота вследствие от засаждането на дръвчетата и размера на увеличената стойност на имота към датата на прекратяване на арендния договор. Ищецът твърди, че по време на действие на процесния договор за аренда е засадил трайни насаждения в недвижимия имот – собственост на ответницата, а именно: 12 570 бр. нискостеблени ябълкови дръвчета сорт „Мелроуз“ и „Златна превъзходна“, като във връзка с това стойността на имота се е увеличила със сумата от 23 800 лева. Допълва, че през 2003 г. е закупил 15 000 бр. ябълкови дръвчета, които са били поставени под карантина от компетентните органи. Поддържа, че поради наложените карантинни мерки, в съвкупност с лошите метеорологични условия в този период, ябълковите дръвчета са били засадени в имота през пролетта на 2004 г., до който момент посадъчният материал е бил в състояние на хибернация. Посочва също така, че предходните насаждения в имота са били обект на стихийно бедствие, както и са били напръскани с хербициди от съседна кооперация, поради което са били изкоренени и бракувани. Ответната страна в процеса е релевирала възражения както досежно собствената й материалноправна легитимация с доводи, че за заплащане на сумите следва да отговаря титуляра на правото на собственост към момента на прекратяване на договора за аренда (а не ответника), така и досежно легитимацията на ищцовата потребителна кооперация с твърдения, че насажданията са засадени преди действие на процесния договор от трето лице – „Интерфрукт Камчия“ АД. С оглед твърденията на страните първоинстанционният съд с доклада по делото е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства, а именно: че между Потребителна кооперация „С.К.“ и Б.Л.И. е сключен договор за аренда на процесния недвижим имот през 2004 г., както и, че след смъртта на Б.Л.И. имотът е придобит от Й.Д. В. въз основа на договор за доброволна делба от 11.05.2015 г., а след нейната смърт правото на собственост върху имота е преминало в патримониума на ответницата въз основа на оставено от Й. В. завещателно разпореждане. Пред първоинстанционния съд за установяване на предпоставките за основателност на иска по чл. 12, ал. 2 от Закона за аренда в земеделието са ангажирани следните доказателства: По делото е представен Договор за аренда № 77, с посочена в него дата - 27.03.2004 г., сключен между Б.Л.И., в качеството му на арендодател, и ищцовата Потребителна кооперация „С.К.“, представлявана от председателя й В.М.М. - като арендатор, с нотариална заверка на подписите общ. рег.№ 3887/17.06.2004 г. по описа на нотариус А.А. с рег. № 316 на НК и с район на действие Районен съд – Варна, вписан в книгите за вписване на СВ-Варна на 07.07.2004 г., том IX, № 37, вх. регистър 13941 и в регистъра на Общинска служба „Земеделие и гори“- Долни Чифлик на 05.10.2004 г. В раздел I от договора за аренда е посочено, че арендодателят предоставя за непрекъснато ползване от арендатора в продължение на 15 години, описаните в договора недвижими имоти, сред които и процесният имот, представляващ нива с площ от 13, 230 дка, находяща се в землището на град Долни Чифлик, обл. Варна, местност „Али Кочевото“, с кадастрален № 115073, обособен в парцел № 73, от масив № 115 по плана на земеразделяне на землище град Долни Чифлик, при граници и съседи на имота: парцел № 86 полски път на Км. Д. Чифлик, парцел № 79 нива на В.К.П., парцел № 74 нива на Р.Б.П., парцел № 811 полски път на Км. Д. Чифлик, парцел № 71 нива на Й. Р.С. и парцел № 72 нива на Д.Д.Ж., срещу заплащането на определената в раздел II от същия договор арендна цена. Сред основните задължения на арендодателя са да предаде имота, предмет на договора и да осигурява спокойното и безпрепятственото му ползване, а сред основните му права – правото да получи в срок уговореното арендно плащане. В клаузата на т. 9 от Раздел III на договора изрично е предвидено задължението на арендодателя при прекратяване на договора да заплати сумата, с която се е увеличила стойността на обекта на договора вследствие от извършени със съгласието на арендодателя подобрения. Съгласно договора арендаторът има правото да ползва земята по предназначение с грижата на добър стопанин, да засади трайни насаждения върху същата, както и да изгради съоръжения, инсталации, огради и други подобрения, необходими за отглеждането им. В раздел IV, т. 6 изрично е посочено задължението на Потребителна кооперация „С.К.“ да заплати от името на арендодателя дължимите разходи и остатъчната стойност на градините на „Интерфрукт Камчия“ АД – гр. Долни Чифлик до 31.12.2004 г. В Раздел VI на процесния договор са регламентирани различните основания за прекратяване на действието му, а именно: изтичане на уговорения срок – т. 1, едностранно от арендодателя при забава в плащането на арендната цена с повече от 3 месеца – т. 2, по взаимно съгласие на страните, изразено в писмена форма с нотариална заверка на подписите им – т. 3. Предвидена е възможността за продължаване на арендния договор в писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните, вписване в нотариалните книги и в регистъра на съответната поземлена комисия. По отношение датата на процесния договор за аренда, считано от която същият е породил действие и въведените в тази връзка възражения във въззивното производство, настоящият въззивен съдебен състав намира следното: В представения по делото договор за аренда № 77 е посочена дата на сключването му – 27.03.2004 г. Същевременно с това, подписите на договорящите се страни - Б.Л.И., в качеството му на арендодател, и ищцовата Потребителна кооперация „С.К.“, представлявана от председателя й В.М.М., като арендатор – са заверени нотариално на 17.06.2004 г., видно от направеното в договора отбелязване. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за аренда в земеделието (в приложимата му съобразно датата на процесния договор редакция от 2002 г.) договорът за аренда се сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните. Той се вписва в нотариалните книги и се регистрира в съответната общинска служба по земеделие и гори. При вписването се представя скица на арендувания обект на договора, издадена или заверена от общинската служба по земеделие и гори. Следва в тази връзка да се посочи, че видно от мотивната част на Тълкувателно решение № 2 от 20.07.2017 г. по тълк. д. № 2/2015 г., ОСГТК на ВКС договорът за аренда на земеделска земя, с който се уреждат арендните отношения, регламентирани от ЗАЗ, е формален - сключва се в писмена форма с нотариална заверка на подписите. Вписва се в службите по вписванията и се регистрира в съответната общинска служба по земеделие - чл. 3, ал. 1 ЗАЗ, като трите изисквания са от различен порядък и неспазването им има различни правни последици. Писмената форма с нотариална заверка е условие за действителност на арендния договор - неспазването й обуславя нищожността му на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Невписването в службите по вписванията не прави арендния договор недействителен, вписването не е елемент от фактическия състав на този договор и няма конститутивно действие. Регистрацията на сключения договор в общинските служби по земеделие, която се извършва по реда на Наредба № 6/2000 г. /ДВ, бр. 18/2000 г./ на министъра на земеделието, също не е елемент от формата за валидност, а има информационно-регистърна цел: служи за набиране на информация за арендните договори и техните обекти като основа за формирането и провеждането на държавна политика в областта на земеделието /чл. 2 от Наредбата/. С оглед на изложеното следва, че договорът за аренда поражда своето действие, респективно валидно обвързва страните по него след като бъде сключен в предвидената от закона форма за действителност, а именно в писмена форма с нотариално удостоверяване на подписите на страните, поради което процесният договор за аренда № 77, сключен между Б.Л.И., в качеството му на арендодател, и ищцовата Потребителна кооперация „С.К.“, в качеството й на арендатор, е породил своето действие считано от 17.06.2004 г. Страните в производството не спорят, че действието на договора е прекратено с изтичането на предвидения в него 15 годишен срок, а именно считано от 17.06.2019 г. От изложеното следва, че за доказване основателността на предявената искова претенция ищцовата потребителна кооперация „С.К.“ следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че е извършила твърдените в исковата молба трайни насаждения в сочения обем след датата на сключването на договора за аренда (17.06.2004г.), засаждането на дръвчетата със съгласието на арендодателя; увеличаване стойността на имота вследствие от засаждането на дръвчетата и размера на увеличената стойност на имота към датата на прекратяване на арендния договор (17.06.2019г.) За установяване на твърденията на ищеца, досежно момента на засаждане на трайните насаждения в имота пред Софийски районен съд са ангажирани следните доказателства: Представен е проект за овощна градина - ябълки в местността "Али кочевото", масив № 115, който включва схема за засаждане на овощната градина с ябълки. На тази схема е отбелязана овощната градина в масив 115, като същата е разделена на три части: западна, северна и южна. На северната и южната част от градината е отбелязано засадени 2004 г., а за западната част е отбелязано, че от 1-ви до 32-ри ред са засадени 2003 г., а от 33-ти до 85 ред са засадени през 2004 г. Представена е и декларация от ПК "С.К." за внос на ябълкови дръвчета от 22.04.2003 г. с печат "разрешено вдигането на стоките" и фитосанитарен паспорт серия В № 005826, рег. № В 1201064 от 12.05.2003 г. за 15 000 бр. ябълкови дръвчета с произход Югославия. Приложен е фитосанитарен контролен лист № 002428 от 12.05.2003 г., издаден от Министерство на земеделието и горите, Национална служба за растителна защита с отбелязване на вносител ПК "С.К.", внесени 15 000 бр. ябълкови дървета от Югославия. В този документ е посочено, че контролните листа /2 броя/ придружават стоката под карантинен режим до мястото на доставка РСРЗ Варна, м.бюро Варна за окончателно освобождаване. По-долу в документа се чете: "дата: 12.05.2003 г., Резултат от прегледа и предписание: Въз основа на лабораторен анализ в ЦЛКР не са установени карантинни обекти, писмо получено на 30.04.2003 г." Представен е мемориален ордер № 8, от който е видно, че дръвчетата в овощна градина в местността "Али Кочевото", 271 дка са прехвърлени от групата на неплододаващите трайни насаждения в групата на плододаващите, съгласно Заповед № 54/25.07.2007 г. и Протокол за въвеждане в плодоползване от 30.07.2007 г. (л.24-25). По делото е приложена и докладна записка от Началник отдел РТИ - Варна, към ДФЗ изх. № 05-2-032/22 от 10.01.2017 г., в която е посочено, че на 04.01.2017 г. при условията на плътна 10 см. снежна покривка е извършена проверка на място на парцелите с овощни насаждения в масив 115 на гр. Долни чифлик, от която е установено, че трайните насаждения са в добро земеделско състояние, съгласно чл. 8 от Наредба № 2 от 17.02.2015 г., видимо са полагани грижи за градините, установени са добре оформени редове и корони, след направени контроли на всеки парцел е констатирано, че изискването минимум 70% от растенията да са живи, е спазено. За доказване на твърденията си за необходимостта от бракуване на предходно засадените в имота насаждения ищецът е представил като писмени доказателства: писмо до кмета на Община гр. Долни Чифлик от 10.05.2002 г., с което ПК „С.К.“ е отправила искане за образуване на комисия относно нанесени щети върху овощни насаждения вследствие третиране с хербицид; Заповед № 455/13.05.2002 г. на кмета на Община Долни Чифлик за назначаване на комисия за установяване на щетите; Протокол от 13.05.2002 г. от експертна комисия, в който е отразена констатация за поражения в следствие третиране с хербицид на житен посев върху насажденията в парцели от № 65 до № 76 и от № 89 до № 95 включително; Заповед № 509/18.06.2002 г. на кмета на Община Долни Чифлик за назначаване на комисия, която да установи дали насажденията са засегнати от стихийно бедствие – пороен дъжд, буря и градушка, паднали на 17.06.2002 г.; Протокол от 18.06.2002 г. с констатации на назначената комисия, че стихийното бедствие е засегнало овощно насаждение, представляващо масив № 115; Протокол от 04.07.2003 г. на Областна дирекция „Земеделие и гори“ – Варна за бракуване на насаждението от ябълки в масив № 115, парцели от № 65 до № 76 на площ близо 110 дка в местност „Али Кочевото“ гр. Долни Чифлик; Заповед № РД 12-41 от 21.10.2005 г. на министъра на земеделието и горите за бракуване на трайно насаждение – ябълки от посочените парцели в масив № 115 чрез изкореняването им. В първоинстанционното производство е разпитана по делегация от Районен съд-Варна свидетелката К.П. - член – кооператор в ПК „С.К.“ и счетоводител на кооперацията през процесния период. Свидетелката заявява пред съда, че през пролетта на 2004 г.- от средата на месец март до средата на месец април в процесния имот ПК „С.К.“ е започнала засаждането на овощни дръвчета – ябълки, закупени от фирма „Калем“, Сърбия през април 2003 г. Свидетелства, че след закупуването стоката била поставена под карантина от „Растителна защита“, което наложило заравяне на дръвчетата на определено място до изтичането на карантинния период през месец май 2003 г. След вдигането на карантината дръвчетата били заплатени на дружеството „Калем“, но не били засадени през есента на същата година, а през пролетта на следващата 2004 г., тъй като метеорологичните условия през 2003 г. не са били подходящи. Сочи, че овощната градина е въведена в плододаване през 2007 г. от нарочна комисия, като в същата година е и заприходена в счетоводството на ищеца. Свидетелката заявява, че дружеството „Интерфрукт Камчия“ АД, не е създавало трайни насаждения в имота през разглеждания период. Свидетелства също така, че през пролетта на 2004 г. било извършено повторно засаждане в имота, тъй като част от ябълковите градини, засадени през 2000 г. – 2001 г., в т. ч. в процесния имот, били унищожени поради напръскването им с хербициди от съседна кооперация при извършвано от последната обработване на собствени масиви, като в тази връзка твърди, че изкореняването на засегнатите дръвчета е станало в периода 2002-2003 г. По делегация от Районен съд-Варна са изслушани и приети по делото заключения на допуснати съдебно-техническа и съдебно-агротехническа и икономическа експертизи. В заключението на допуснатата съдебно-техническа експертиза вещото лице посочва, че процесният поземлен имот с идентификатор 115073 по КВС на землището на гр. Долни Чифлик е идентичен с поземлен имот с идентификатор 21912.115.73 по КК. След извършено трасиране и заснемане на редовете и колоните вещото лице установява, че засадената площ на имота е 5845 кв.м., а броят на засадените дръвчета е 700, от които 504 бр. дървета в цели редове и 196 бр. в нецели редове. В заключението по допуснатата съдебно-агротехническа и икономическа експертиза вещото лице Б. посочва, че процесният недвижим имот – парцел № 73 е част от масив № 115, с обща площ от 217 дка, като при оглед на същия и след извършеното трасиране засадената площ е 5845 кв.м., а незасадената е 7383 кв.м. Установява се, че наличните ябълкови дръвчета са 700 броя, от които 504 бр. в цели редове и 196 бр. дървета в нецели редове, при засадени през 2004 г. – 1 469 броя. В експертизата са отразени следните констатации на вещото лице, а именно: че към момента на огледа (09.11.2022 г.) ябълковата градина е изоставена и не са извършвани агротехнически мероприятия; че имотът е трудно проходим, ябълковите дръвчета са обвити в къпинаци и лозини, вътре в редовете и междуредията е обрасло с високи треви и бодливи тръни, а клоните на дърветата са вплетени и засенчени; както и че короната на дърветата е стройно вретено, нискостеблени и схемата на засаждане е правоъгълна. Вещото лице посочва също така, че предходните насаждения са изкоренени през есента на 2003 г., като счита, че процесните насаждения са засадени в имота през пролетта на 2004 г., макар и да посочва, че ако не е извършен оглед в момента на засаждането не може да се определи дали са засети през есенния или през пролетния сезон. Посочва, че същите са от сортовете Златна превъзходна Айдаред, Мелроуз и Флорина. Освен изложеното, вещото лице посочва в заключението си, че е налице план-проект за засаждане на овощната ябълкова градина в масив № 115, изготвен от Д.Й.Д. – проф.д-р на Агрономическите науки, Директор на Института по „Земеделие“ в гр. Кюстендил, утвърден от председателя на ищцовата потребителна кооперация и изпълнен през 2004 г., като ябълковите насаждения са въведени в плододаване през 2007 г. с протокол за въвеждане в плододаване от 30.07.2007 г. Именно във връзка с плододаването на ябълковите насаждения, вещото лице уточнява, че дръвчета от тези сортове (като засадените в процесния имот) встъпват в плододаване след 4 пълни вегетационни години, като плододаващият им период е 16 години, който според вещото лице изтича през 2024 г. От заключението се установява още и че в момента на огледа (09.11.2022 г.) процесните ябълкови дръвчета са на възраст около 18 години, до който извод вещото лице стига след извършените на място замервания. Посочва, че е използван методът за преброяване на прираста на скелетния клон като се броят пръстените за всяка година от горе надолу без първия скелетен клон. Като втори подходящ метод за изследване вещото лице посочва метода на изчисляване на диаметъра чрез замерване на височината на ствола на 0.60 м. от повърхността на земята. В заключението вещото лице Б. заявява, че ябълкови фиданки, закупени през пролетта на 2003 г., могат да престоят до 1 година незасадени при полагане на необходимите грижи. От заключението следва, че процесните ябълкови насаждения са заведени в счетоводството на ПК „С.К.“ като дълготраен материален актив през м.юли 2007 г. по стойност на разходите за придобиването им – 128 673 лева, за което е съставен мемориален ордер № 8. Осчетоводена е и фактура № 02/03 от 01.04.2003 г., издадена от „Калем“ ДОО – гр. Ниш, Сърбия с получател ПК „С.К.“ за доставка на 15 000 броя ябълкови дръвчета на обща стойност 4 500 евро. Тази сума е заплатена в брой, за което са издадени РКО № 507/05.07.2003 г. и РКО № 508/28.07.2003 г. с посочено основание за плащане „доставка на овощни дръвчета ябълки“. Заплатени са ДДС и мито, за което са съставени мемориални ордери от месец април 2004 г. Изяснява се, че сумата, по която е заприходена овощната градина, в общ размер от 128 673 лева, включва стойността на посадъчния материал, засаждане и отглеждане на дръвчетата до влизането им в период на плододаване. Посочва се в експертното заключение, че увеличената стойност на имота вследствие на засадените в него трайни насаждения към датата на прекратяване на договора за аренда (29.03.2019 г.) е 42 527 лева, както и че пазарната му цена при отдаване под аренда е 4062 лева. При изслушването си пред съда вещото лице Б. уточнява, че тези четири години относно плододаването не са календарни, а са вегетационни години, които са от самото развитие и растеж на растенията до самото им плододаване. Вегетационната година се брои от момента на засаждане на растението до встъпването в плододаване. Вещото лице прави уточнения и досежно незасадената част от поземления имот, като заявява, че в момента на огледа (09.11.2022 г.) е констатирало четири реда, които са били с обърнати, изкарани дънери, а всичко друго в земята са били изсечени дънери. Относно метода за определяне на възрастта на процесните ябълкови насаждения, вещото лице поддържа, че използваният от нея метод дава най-точни резултати, а методът на изрязване на дънерите и броене на техните кръгове квалифицира като неточен. Вещото лице Б. заявява също така, че посадъчният материал е закупен през 2003 г. и е поставен за хибернация, при което се налага полагане на грижи за растенията – чрез редовно поливане и заравяне в траншеите, за да се съхранят за следващата година. Във въззивното производство е допуснато изслушването на повторна съдебно-агротехническа експертиза, която е изслушана и приета по делегация от Районен съд-Добрич. В заключението по повторната съдебно-агротехническа експертиза вещото лице посочва, че част от процесния имот е с изрязани и изкоренени дръвчета, а в останалата част са налични 702 бр. ябълкови дръвчета. Допълва, че поради липса на полагани грижи за дръвчетата, същите са обрасли с лиани, а в междуредията са се самозасадили други дървесни видове. За установяване на възрастта на процесните насаждения са отрязани 3 дървесни проби от стволовете на 3 различни дървета, които проби са изпратени в Института по гората към БАН за извършването на дендрохронологичен анализ, който показва възрастта на насажденията на базата на годишните им пръстени. Съобразно този анализ, извършен през месец март 2024 г., възрастта на анализираните ябълкови дръвчета е съответно 22, 23 и 25 години. Вещото лице заявява, че не може да се даде категоричен отговор дали процесните ябълкови насаждения са засадени в имота през есенния или през пролетния сезон, като това може да се установи единствено ако е извършен оглед в момента на засаждането им. В допълнение уточнява, че ябълкови фиданки, закупени през пролетта на 2003 г. могат да престоят до една година незасадени при полагане на необходимите грижи за тях. Вещото лице посочва, че нискостеблените ябълки имат период на плододаване от 16 години, а младенческият им период е 4 години. С оглед на този извод уточнява, че към датата на прекратяване на арендния договор те са били в 11 година на плододаване (съобразно плана за засаждане) като до кР. на периода са оставали още 5 години, а съобразно дендрохонологичния анализ – са били в 14 година на плододаване и докР. на периода са оставали 2 години. При изслушването си пред съда вещото лице К. заявява, че младенческият период на дръвчетата е 4 години и те влизат в плододаване на петата година, като изрично посочва, че не може да даде информация колко дръвчета са били налични, както и какво е било тяхното състояние към момента на прекратяване на договора за аренда. Вещото лице конкретизира, че плодното дърво започва своя живот от момента, когато е засадено в семенарската градина като зависи от начина, дали е от семеначе или чрез ашладисване. В тази връзка изяснява, че засаждането на дръвчето може да стане както вкъщи, така и в сертифицирани разсадници, но не може да заяви с категоричност за процесните насаждения доколкото няма оригинални документи за това. По отношение извършването на твърдените в исковата молба трайни насаждения в сочения обем след датата на сключването на договора за аренда (17.06.2004г.) и въведените в тази връзка възражения във въззивното производство, настоящият въззивен съдебен състав намира следното: От събраните в производството доказателства се установява, че ищецът Потребителна кооперация „С.К.“ е закупил през 2003 г. посадъчен материал – 15 000 бр. ябълкови дръвчета с произход Югославия, като е декларирал същите пред митническите органи. По делото е представена документация, свързана с поставянето на дръвчетата под карантина и освобождаването им от същата пред месец май 2003 г. Следва в тази връзка да се посочи, че в тези документи не се съдържа индивидуализация на посадъчния материал освен общия им брой и ботаническото наименование, а е налице препратка към други документи вероятно предоставени на компетентните органи при извършваните от тях проверки, но непредставени като доказателства по настоящото дело. Така в графа 44 на представената пред съда митническа декларация („Допълнителна информация, представени документи, сертификати, разрешителни“) е посочен документ с № 50=5304/Т- 31332/04.04.2003 г., но същият не е наличен в кориците на делото. Не е представено и описаното във фитосантарния контролен лист удостоверение за внос № 061359. Следователно, при анализ на представените от ищеца писмени доказателства не би могъл да се направи извод за възрастта на посадъчния материал към момента на закупуването му, при поставянето му под карантинни мерки и при вдигането на същите, включително и към твърдения момент на засаждането им – пролетта на 2004 г. За установяване на тези релевантни обстоятелства не са ангажирани други доказателства. Недоказани в производството се явяват и твърденията, изложени от ищеца, че посадъчният материал е поставен в състояние на хибернация за период от 1 година. Двете вещи лица посочват, че е възможно ябълкови фиданки, закупени през пролетта на 2003 г., да престоят до една година незасадени при полагане на необходимите грижи за тях, но изводите им в тази насока са теоретични. За доказване на доводите на ищеца в тази връзка по делото са ангажирани единствено показанията на свидетелката П., без да са представени други относими доказателства, на базата на които съответните специалисти-вещи лица, а и съдът да могат да установят дали е извършена хибернация; по отношение на целия или на част от посадъчния материал; при какви условия и за какъв времеви период. В допълнение недоказани се явяват и твърденията на ищеца за необходимостта от изкореняването на предходните насаждения в имота, както и за момента, когато това се е случило, поради това, че същите не се подкрепят от представените по делото писмени доказателства. Относно засягането на насажденията в имота от стихийно бедствие са приложени Заповед № 509/18.06.2002 г. на кмета на Община Долни Чифлик за назначаване на комисия, която да установи дали насажденията са засегнати от стихийно бедствие – пороен дъжд, буря и градушка, паднали на 17.06.2002 г. и Протокол от 18.06.2002 г. с констатации на назначената комисия, че стихийното бедствие е засегнало овощно насаждение, представляващо масив № 115, които обаче касаят целия масив, без да е отразено дали и в каква степен бедствието е засегнало ябълковите насаждения в процесния парцел № 73. По делото не са ангажирани доказателства и за твърденията на ищеца, че предходните насаждения са изкоренени и бракувани през 2003 г. доколкото представената по делото заповед, с която е дадено разрешение за това е с дата 21.10.2005 г. Независимо от гореизложеното, следва да се посочи, че в събраните в първоинстанционното производство доказателства (писмени и гласни), от заключението по съдебно-агротехническата експертиза, а дори и от повторната такава, допусната във въззивното производство, следва извод, че ябълковите дръвчета са засадени в имота най-късно през пролетта на 2004 г., което е преди датата, считано от която е възникнало облигационното отношение по договора за аренда, а именно – 17.06.2004 г. Съгласно трайната съдебна практика последицата от правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес е, че за съда е осъществено само онова фактическо твърдение, което той може да приеме за безспорно установено въз основа на събраните по делото доказателства. По силата чл. 154 ГПК всяка от страните следва да проведе пълно главно доказване относно обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения, като извлича изгодни за себе си правни последици. По правилата на гражданския процес, главното доказване (онова, за което страната носи доказателствена тежест) трябва да бъде винаги пълно: да създаде абсолютна достоверност - сигурно убеждение на съда в истинността или неистиннността на съответното фактическо твърдение; само насрещното доказване може да се задоволи да бъде непълно. Ако страната не се справи с доказателствената тежест, дори да съществува вероятност, но не и несъмненост, то в резултат на последиците от разпределението на доказателствената тежест в гражданския процес, за съда този факт или обстоятелство не се е осъществило, ако трябва да се установи настъпването му, съответно се е осъществило, ако трябва да се установи липсата му – така Решение № 80/03.05.2018 г., постановено по гр.дело № 2560/2017 г., IV Г.О. на ВКС. От гореизложеното и при анализ на събраните в хода на първоинстанционното и въззивното производство доказателства следва, че ищецът не е установил при условията на пълно главно доказване, че е извършил твърдените в исковата молба трайни насаждения в сочения обем след датата на сключването на договора за аренда – 17.06.2004 г, поради което и не е налице основание за ангажиране на отговорността на ответника на основание чл. 12, ал. 2 от Закона за аренда в земеделието. Следователно, предявеният от Потребителна кооперация „С.К.“ срещу В. В. В. иск с правно основание чл. 12, ал.2 от ЗАЗ за заплащане на увеличената стойност на имот, предмет на договор за аренда № 77 от 27.03.2004 г. – нива с площ 13 230 дка, находяща се в землището на гр. Долни чифлик, област Варна, местност „Али Кочевото“, с кадастрален № 115073, обособен в парцел № 73 от масив № 115 по плана за земеразделяне на землището на гр. Долни чифлик, вследствие на извършените подобрения от ПК „С.К.“, със съгласието на арендодателя, изразяващи се в засаждане на трайни насаждения – нискостеблени ябълкови дръвчета, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.03.2021 г. до окончателното й изплащане следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Ето защо, подадената от В. В. В. въззивна жалба, с която е сезиран настоящият въззивен съд, е основателна и следва да бъде уважена, а първоинстанционното решение следва да бъде отменено в обжалваната част, в която съдът е уважил частично предявения иск по чл.12, ал. 2 ЗАЗ и е осъдил В. В. В. да заплати на Потребителна кооперация „С.К.“ сумата от 19 241 лева, представляваща увеличената стойност на имот, предмет на договор за аренда № 77 от 27.03.2004 г. – нива с площ 13 230 дка, находяща се в землището на гр. Долни чифлик, област Варна, местност „Али Кочевото“, с кадастрален № 115073, обособен в парцел № 73 от масив № 115 по плана за земеразделяне на землището на гр. Долни чифлик, вследствие на извършените подобрения от ПК „С.К.“, със съгласието на арендодателя, изразяващи се в засаждане на трайни насаждения – нискостеблени ябълкови дръвчета, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.03.2021 г. до окончателното й изплащане, като вместо това следва да бъде постановено решение, с което искът да бъде отхвърлен като неоснователен за сумата от 19 241 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.03.2021 г. до окончателното й изплащане. Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта на несъразмерно присъдените на ищеца разноски. Предвид възприетия от настоящия въззивен съдебен състав извод за неоснователност на исковата претенция, подадената от Потребителна кооперация „С.К.“ въззивна жалба, с която е сезиран настоящият въззивен съд, е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в частта, в която съдът е отхвърлил като неоснователен предявения от Потребителна кооперация „С.К.“ срещу В. В. В. иск с правно основание чл. 12, ал. 2 ЗАЗ за сумата от 3 571 лева. Решение № 9173/01.06.2023 г., постановено по гр.д. № 61251/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 51 състав, в частта му, в която съдът е отхвърлил предявения от Потребителна кооперация „С.К.“ срещу В. В. В. иск за сумата от 988 лева – поради прихващане с вземането на В. В. В. от Потребителна кооперация „С.К.“, представляващо дължимо арендно плащане по договора за аренда от 27.03.2004 г. за периода от 01.10.2016 г. до 27.03.2019 г., като необжалвано е влязло в законна сила, поради което и не подлежи на проверка. По разноските: При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ответникът има право на разноски за исковото производство. Същият е представил пред първоинстанционния съд списък по чл. 80 ГПК, с който претендира присъждането на разноски в общ размер от 3540 лева, от които: 2800 лева – адвокатско възнаграждение съгласно Договор за правна защита и съдействие и анекс № 1 към него, 375 лева – депозит за комплексна експертиза, 115 лева – довнасяне на депозит за комплексна съдебна експертиза, 200 лева – депозит за съдебно-техническа експертиза и 15 лева – депозит за свидетел, за извършването на които разноски са представени доказателства. Настоящият въззивен съдебен състав счита, че на ответницата следва да бъдат присъдени сторените от нея разноски по делото за депозити за допуснатите експертизи в размер на 690 лева. При определяне на сумата, съдът не взе предвид сумата от 15 лева, представляваща внесен депозит за явяване на допуснатия й при режим на призоваване свидетел, намирайки, че доколкото последният не е разпитан, с оглед отказа от това доказателство от ответната страна, и не му е изплащан депозит за явяване, то внесеният такъв подлежи на възстановяване на страната при нарочна молба, и не следва да бъде възлаган в тежест на насрещната страна. Следва да бъде разгледано и направеното от процесуалния представител на ищеца възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. По делото е представен Договор за правна защита и съдействие от 29.08.2021 г., с договорено възнаграждение в размер на 1500 лева, платени в брой. Представен е Анекс № 1 от 17.02.2023 г. към договора, с който е уговорено допълнително възнаграждение за явяване на процесуалния представител в 8 открити съдебни заседания по делото в размер на 1300 лева, платени в брой. Съгласно чл. 7, ал.2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата редакция) минималният размер при интерес от 10 000 до 25 000 лв. - 1300 лв. плюс 9 % за горницата над 10 000 лв. или в процесния случай на 2542 лева. Съгласно чл. 7, ал.9 от същата наредба при защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 250 лв. Предвид горното, както и с оглед конкретната фактическа и правна сложност на делото, обусловена от характера на предявената осъдителна претенция и включените в предмета на доказване по делото факти, приетото за съвместно разглеждане възражение за прихващане, събраните по делото многобройни доказателства и тяхната разнородност, както и извършените от процесуалните представители на ответната страна действия, изразяващи се в депозиране на писмен отговор, на становища, уточнителна молба и представителство в проведени 9 открити съдебни заседания, в т.ч. в производствата по делегация, настоящият въззивен съдебен състав намира за неоснователно релевираното от ищеца възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. С оглед на изложеното и на основание чл. 78, ал.3 ГПК на ответницата следва да бъде присъдена допълнително сумата от 2821, 48 лева, представляваща сторени в исковото производство разноски. На основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 въззивника-ответник има право в нейна полза да бъдат присъдени сторените разноски пред настоящата инстанция. Пред Софийски градски съд е представен списък по чл. 80 ГПК, с който се претендира присъждането на разноски в общ размер от 4184, 82 лева, от които: 384, 82 лева – държавна такса за въззивно обжалване; 400 лева – депозит за повторна агротехническа експертиза; 2700 лева - адвокатско възнаграждение за изготвяне и подаване на въззивна жалба и процесуално представителство пред въззивната инстанция; 700 лева – адвокатско възнаграждение за изготвяне и подаване на отговор на въззивна жалба, подадена от ПК „С.К.“, за извършването на които разноски са представени доказателства. Настоящият въззивен съдебен състав счита, че на въззивника-ответник следва да бъдат присъдени сторените от нея разноски по делото за държавна такса за въззивно обжалване и депозит за повторна агротехническа експертиза в размер на 784, 82 лева. Въззивникът-ответник е претендирал разноски за адвокатско възнаграждение, както за изготвяне и подаване на въззивна жалба и процесуално представителство пред въззивната инстанция (в размер на 2700 лева), така и за изготвяне и подаване на отговор на въззивна жалба, подадена от ПК „С.К.“ (в размер на 700 лева). За извършването на посочените разходи, пред въззивния съд са представени Договор за правна защита и съдействие от 29.06.2024 г. и от 25.07.2024 г., от които е видно, че посочените суми за заплатени в брой. В тази връзка следва да бъде разгледано и направеното от процесуалния представител на въззивника-ищец възражение за прекомерност на претендираните адвокатски възнаграждения, посочени по-горе. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата редакция) за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес минималният размер на възнагражденията при интерес от 10 000 до 25 000 лв. е 1300 лв. плюс 9 % за горницата над 10 000 лв. или в процесния случай на 2131, 69 лева. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от същата наредба (доколкото съобразно съдържанието на договора за правна защита и съдействие от 25.07.2024 г., в същото се включва освен подаването на отговор на въззивна жалба и процесуално представителство пред въззивния съд), минималният размер при интерес от 1000 до 10 000 лв. - 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв. или в процесния случай на 657, 10 лева. Предвид горното, както и с оглед конкретната фактическа и правна сложност на делото, разглеждано от въззивния съд, събраните в хода на производството доказателства, както и обема на извършената от процесуалния представител работа, настоящият въззивен съдебен състав намира за основателно релевираното от насрещната страна възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, като на въззивника-ответник следва да бъдат присъдени сторените във въззивното производство разноски в общ размер от 3573, 61 лева, от които сума в размер от 784, 82 лева – разноски за държавна такса и депозит за повторна агротехническа експертиза и сума в размер на 2788, 79 лева – адвокатско възнаграждение. Водим от горното, СЪДЪТ