Решение № 1401 от 10.4.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 7683/2025 г.

Ищцата Ц. П. А., ЕГН ••••••••••, постоянен и настоящ адрес гр.В., жк.“Ч.“,бл. •••,ет.•••,ап.••• е предявила иск срещу „Б. В. И. Г., ЕИК •••, с адрес на управление: гр.С., пл.“П.“ №••• за заплащане на главница 1779,30 евро, представляваща част от дължимо обезщетение в общ размер на 2556,00 евро за причинени имуществени вреди на л.а.“М.“ рег.№•••, представляващи увредени детайли и части облицовка задна броня, капак теглич десен, калник заден десен, лайсна задна броня цяла, стоп десен, армировка задна броня и водач на з.броня , вследствие на настъпило ПТП на 13.02.2025г. в гр.Варна, по вина на застрахования в ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ водач на л.а. „М.“ с рег.№ •••, ведно със законната лихва считано от датата на уведомяване на ответника - 18.02.2025г. до окончателното изплащане на задължението /след допуснато изменение на иск по реда на чл.214 ГПК/. Моли за осъждане на ответното дружеството да й плати сторените по делото разноски включително и за адвокатски хонорар. Твърденията са, че ищцата е собственик на лек автомобил „М. 270 ЦДИ“ с рег. №•••. На 13.02.2025г., в гр.В., в ж.к.“Ч.“ настъпва ПТП между л.а. „М.“ с рег. № ••• управляван от К. Н. С. и л.а.“М.“ с per.. № •••, управляван и собственост на Ц. А.. Механизмът на произшествието е следния: На 13.02.2025г. в гр.В., ж.к.“Ч.“, управлявайки собствения си л.а. .“М.“ с per.. № •••, г-жа А. се е насочила да паркира на паркомясто обозначено за хора с трайни увреждания, което е обозначено със знак и предназначено единствено за нейния автомобил (автомобилът на ищцата притежава инвалиден стикер и поименно паркомясто, тъй като обслужва четирима души с трайни физически увреждания). На предназначеното за хора с потребности паркомясто, без основания е бил паркирал другия участник в произшествието л.а. „М.“ с рег.№ ••• управляван от К. Н. С.. Последвало внезапно потегляне от страна на водача на л.а.“М.“, при което той блъска в задната част автомобила на ищцата. Мястото на произшествието е посетено от служители на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна. Същите са констатирали, че вина за транспортното произшествие има водачът на л.а. „М.“ с рег.№ •••, управляван от К. Н. С.. Съставен е протокол за ПТП №1928617. На 18.02.2025г. ищцата е посетила офис на ответното дружество. Съставен е опис на уврежданията на л.а. „М.“, заведена е щета №•••. Констатирани са следните увреждания по процесния автомобил: -Облицовка задна броня (подмяна, боя) -Капак теглич десен (подмяна боя) -Калник заден десен (деформация 1 степен, боя) -Лайсна задна броня цяла (подмяна, боя)-Стоп десен (подмяна) -Армировка задна броня (деформация 2 степен) -Водач на з.броня (деформация 1 степен). Към датата на произшествието 13.02.2025г. лекият автомобил, управляван от виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” от ЗАД“ Б. В. И. Г.“ АД, по полица №•••, действаща към датата на събитието - 13.02.2025г.Въпреки, че е изпълнила задълженията си, посочени в КЗ до настоящия момент от страна на ЗД “Б. В. И. Г.“ АД не е определено и не й е платено необходимото обезщетение за отстраняване на уврежданията по автомобила. Моли дължимата сума да бъде платена с превод по банкова сметка ••• ДСК Банка с титуляр Ц. П. А.. Ответното дружество е подало отговор на молбата в срока по чл.131 ГПК. Оспорва изцяло по основание и размер предявените от Ц. П. А. срещу ЗЕАД „Б. В. И. Г.” искове за заплащане на главница за претърпени имуществени вреди върху лек автомобил в частичен размер на 1000 лева от сума в размер на 5000, за заплащане на законна лихва от 18.02.2025 г. до окончателното плащане, както и за заплащане на направените в настоящото производство разноски. Оспорва пасивната и активната материално правна и процесуално правна легитимацията на ищцата да води настоящите искове, тъй като е възможно и вече да не е собственик на процесния лек автомобил, съответно да е налице липса на правно основание да претендира заплащане на застрахователно обезщетение. Оспорва механизма на настъпване на пътнотранспортно произшествие, станало според ищцата на 13.02.2025 г. в гр. Варна, между лек автомобил „М.“ с per. № ••• и лек автомобил „М.” с per. № •••, както и вината на водача на лек автомобил „М.“ с per. № •••. Представените с исковата молба писмени доказателства не могат да установят механизмът на пътнотранспортното произшествие, участниците в него, както и къде е настъпило произшествието. Твърди се от ищцата, че пътнотранспортно произшествие е настъпило на 13.02.2025 г. в гр. Варна, но не се посочва къде точно е настъпило, както и при какви обстоятелства е настъпило същото. От представените с исковата молба доказателства не може да се установи, че на посочената от ищецът дата е настъпило така описаното пътнотранспортно произшествие, поради което считаме искът за неоснователен в тази му част. Оспорва твърденията на ищцата относно настъпването на пътнотранспортно произшествие по твърдения от нея начин. Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение. Оспорва твърденията за обстоятелствата при които е настъпило пътнотранспортното произшествие. От представените с исковата молба доказателства не се установяват обстоятелствата и причините на пътнотранспортното произшествие, както и вината на участвалите в същото водачи. От представените писмени доказателства не се установява на посочената дата, по посочения от ищцата начин да е настъпило пътнотранспортно произшествие, при което са участвали две превозни средства. Също така не се установява къде е настъпило произшествие, в коя лента евентуално е настъпил удар, при какви обстоятелства, както и по вина на кой от водачите на двете превозни средства е настъпило произшествието. Оспорва представения с исковата молба Протокол за ПТП тъй като същият е изготвен от лице, за което няма данни да е извършвал оглед на произшествието, както и въз основа на какви документи е издаден този протокол, поради което е неотносим в настоящото производство. В този протокол не се съдържат и никакви данни къде е настъпило процесното пътнотранспортно произшествие, както и обстоятелства и причини за него, поради което оспорваме същият по отношение на съдържанието му. Също така от исковата молба и представеното към нея писмено доказателство не може да се установи къде станало пътнотранспортното произшествие, при какви обстоятелства е станало, както и механизмът му, поради което не може да се установи по безспорен начин настъпването на уврежданията. От това писмено доказателство не се установяват обстоятелствата и причините на пътнотранспортното произшествие, както и вината на участвалите в същото лица, поради което оспорваме представеният с исковата молба Протокол за ПТП по отношение на съдържанието му Оспорва наличието и на виновно и противоправно поведение на твърдения в исковата молба водач, тъй като с исковата молба не се представят доказателства за виново и противоправно негово поведение. Съгласно представеният Протокол за ПТП е настъпило увреждане в следствие на съприкосновение между два автомобила. Така посоченото в Протокола за ПТП събитие е реализирано при особени обстоятелства и не се дължи на описаните в протокола и в исковата молба причини, поради което оспорваме представения Протокол за ПТП относно съдържанието му и подписите, поради което счита, че виновен за настъпване на произшествието е водачът на лек автомобил „М.” с per. № •••. Оспорва представения Протокол за ПТП, като от същият не е ясно от кого е изготвян, в каква връзка и с оглед на какви обстоятелства, поради което същият не следва да бъде приеман в настоящото производство. Оспорва стойността на причинените по отношение на лек автомобил „М.” с per. № ••• вреди, като считаме че претендираното от ищцата обезщетение значително надвишава действително претърпените вреди, като в тази връзка оспорваме и стойността на причинените при процесното пътнотранспортно произшествие щети. Счита, че не е налице причинно - следствена връзка между пътнотранспортното произшествие, реализирано на 13.02.2025 г. в гр. Варна, между лек автомобил „М.“ с per. № ••• и лек автомобил „М.” с per. № ••• и вредите, за които претендира ищцата като оспорваме исковата претенция и в тази й част, като считаме че не всички увреждания са в причинно - следствена връзка с процесното пътнотранспортно произшествие. На следващо място оспорва механизма на настъпване на пътнотранспортно произшествие, станало според исковата молба на 13.02.2025 г. в гр. Варна, между лек автомобил „М.“ с per. № ••• и лек автомобил „М.” с per. № •••. Представените с исковата молба писмени доказателства не могат да установят механизмът на пътнотранспортното произшествие, както и къде е настъпил ударът, както и какви са причините за настъпване на пътнотранспортното произшествие, поради което считаме искът за неоснователен в тази му част. Съгласно твърденията в обстоятелствената част на исковата молба е осъществен удар между лек автомобил „М.“ с per. № ••• и лек автомобил „М.” с per. № •••. Така декларираното от страна на ищцата събитие е реализирано при особени обстоятелства и не се дължи на твърдените в исковата молба обстоятелства, поради което оспорваме абсолютно всички твърдения по отношение на настъпване на уврежданията. Считаме че наличните увреждания по лек автомобил „М.” с per. № ••• са реализирани при друг механизъм и не отговарят на механизъм на деформиране при съприкосновение с лек автомобил „М.“ с per. № •••. Счита, че реализираният удар между лек автомобил „М.“ с per. № ••• и лек автомобил „М." с per. № •••, описан в исковата молба и констатираните деформации не съответстват на механизма на удар между двете превозни средства и направлението на движение на участниците в произшествието. Ударния процес не е в съответствие с направлението на ударната сила, нейното разположение и относително движение на двата обекта след удара в резултат на процеса на удара и предприети конкретни действия на участниците. Оспорва всички твърдения на ищцата относно описания механизъм на ПТП. Оспорва твърденията, че в процесното пътнотранспортно произшествие е участвало твърдяното превозно средство, както и оспорва всички твърдения относно механизма и настъпването му. Счита, че от анализа на процесното произшествие се установява, че твърдените от ищеца увреждания по лек автомобил „М.” с per. № ••• не са настъпили само и единствено при така заявените от него обстоятелства, а именно при твърдяното съприкосновение между лек автомобил „М.“ с per. № ••• и лек автомобил „М.” с per. № •••, като и деформациите по процесиите автомобили не са само и единствено от това събитие. Считаме също така че уврежданията може да са настъпили при различни събития и че не съответстват в пълен обем в зоните на съприкосновение и съвпадение между твърдените в исковата молба превозни средства, по количество на уврежданията с така описаната обстановка в исковата молба, като също така се наблюдават увреждания, нехарактерни за удар при така заявеното пътнотранспортно произшествие Счита, че в настоящият случай е налице „тотална щета” по смисъла на чл. 193, ал. 4 от КЗ (отм.) както по отношение на лек автомобил „М.” с per. № •••, като с оглед на фактическите твърдения на ищеца, съдържащи се в исковата молба, а и с оглед на липсата на оспорване от наша страна, молим да бъде отделено за безспорно в настоящото производство това обстоятелство. Съгласно законовата разпоредба „тотална щета” на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишават 70 на сто от действителната му стойност, поради което дължимото от страна на застрахователя застрахователно обезщетение следва да се определи в посочения в законовата норма процент от действителната стойност на превозното средство, което е и направено от наша страна, поради което оспорваме предявения иск за заплащане на имуществени вреди и по размер. Оспорваме твърдяната от страна на ищеца действителна стойност на процесният лек автомобил, като също така считаме, че на ищеца следва да бъде заплатено застрахователно обезщетение, представляващо разлика между действителната стойност на товарния автомобил и остатъчната стойност на запазените части от превозното средство, в какъвто смисъл е и нашето възражение. За определяне на дължимото застрахователно обезщетение следва да бъдат приспаднати запазените части от определената пазарна стойност на моторното превозно средство. Целта на приспадането на запазените части е да не се допусне собственикът на увредения лек автомобил, да получи едновременно, както обезщетение от застрахователя в пълен размер, така и стойността на запазените части, които биха могли да бъдат реализирани на вторичния пазар - Решение № 108 от 03.06.2020 г. по в. т. д. № 107/2020 г. на Апелативен съд Варна, I състав. Оспорва исковата претенция по основание и по размер и за заплащане на законна лихва за забава считано от посочената в исковата молба начална дата до окончателното плащане. Съгласно чл.193 ал.З КЗ, предпоставка за изплащане от застрахователя на обезщетение за тотална щета на МПС, е представянето на доказателства за прекратяване на регистрацията му. Т.е. изпълнението на административната процедура обуславя плащането, а не установяването на задължението по съдебен ред. Плащането от застрахователя може да бъде доброволно (без да е налице съдебно производство) или в изпълнение на влязло в сила решение. И в двата случая, изпълнението/неизпълнението на задължението за деоегистраиия и представянето пред застрахователя на доказателства за това, има значение за началния срок на забавата, но не и за основателността на претенцията за главницата (застрахователно обезщетение). Считаме че законна лихва следва да се дължи след представяне от страна на ищеца на доказателства за дерегистрация на превозното средство, каквито доказателства не се представят с исковата молба, а и не се твърдят от негова страна, в какъвто смисъл е и постоянната съдебна практика по реда на чл. 290 от ГПК - Решение № 44 от 02.06.2015 г. по т. д. № 775/2014 г. на Върховен касационен съд, I т. о., поради което считаме исковата претенция за неоснователна и в тази й част. Оспорва исковата претенция за присъждане на законна лихва, с посочената начална дата както по основание, така и по размер. С оглед неоснователността на главния иск, счита за неоснователен и предявения иск за заплащане на законна лихва, като моли да се има предвид, че при евентуално увеличение на исковата претенция законната лихва ще се дължи от датата на молбата за увеличение. Моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в настоящото производство като в случай че такова се претендира съгласно чл.38 от ЗА, оспорва тези твърдения, като считаме че не са налице законовите основания. Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна: От представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП, съставен от служител на сектор „Пътна полиция“ при ОД-МВР Варна на 13.02.2025 г. се установява, че МПС „М.“ с рег.№ •••, управлявано от К. Н., при излизане от обозначен паркинг за хора с трайни увреждания в гр.В., жк Ч., до бл.••• блъска МПС на ищцата „М. 270 ЦДИ“с рег.№•••. Мястото е посетено от служители на ПП, които са констатирали, че вина на ПТП има „М.“ с рег.№ •••, управлявано от К. Н.. Описани са щетите по аватомобила на ищцата. Двамата водачи имат сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в Б. В. И. Г.“ АД. Собственикът на увредения автомобил, посочен по-горе е заявил претенция за заплащане на застрахователно обезщетение до ответното дружество в качеството му на застраховател на виновния водач по застраховка „Гражданска отговорност”. По същото е била образувана опис на претенция № 52-04000-00064/25/16.02.2025 г. в която са описани увредените части и степента на увреждането. С писмо до ищцата застрахователят е отказал да й изплати обезщетение, като в същото са посочени мотиви, че дружеството се е обърнало към контролните органи с молба да му бъдат предоставена информация дали е издадено НП срещу виновния водач и такава не е постъпила до момента. След постъпване на допълнителни документи, претенцията й ще бъде преразгледана. След подадено второ заявление за изплащане на обезщетение, на 18.02.2025 г. застрахователят е съставил допълнителен опис и е определено обезщетение по експертна оценка в размер на 1088.65 лева. От заключението на изготвената САТЕ, което съдът възприема като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено се установява, че механизма на ПТП е следния: Лек автомобил М. излизайки от обозначен паркинг за хора с трайни увреждания в междублоково пространство не пропуска М. 270 ЦДИ и довежда до настъпване на ПТП. Удара и уврежданията по л.а. М. съгласно Протокола за ПТП и Заявлението на ищеца е в зоната на десните врати /снимков материал от щетите на л.а. М. в делото липсват/ Щетите по л.а. М. 270 ЦДИ са отзад в дясно. Анализът на височината на уврежданията съответстват на габаритите на леките автомобили. За деформациите по л.а. М. не могат да бъдат преценени поради липса на данни. Деформациите по л.а. М. 270 ЦДИ напълно съответстват на описаният механизъм. Щетите, които са описани в опис-заключението са напълно вероятно да са настъпили по вид и степен на увреждане по време на процесното ПТП и са в причинноследствена връзка с него. За отстраняване на щетите по увреденото МПС, съгласно методиката за труд и цени на нови части, за упоменатите по- горе дефектирали части, както и съгласно пазарно проучване, експертизата определя цени: за нови части; за отремонтиране на увредени части по степен на трудност; за боя, бояджийски материали и консумативи; за труд по демонтаж и монтаж, за достъп, за труд по самото отремонтиране; за присъщи регулировки и центровки; като цените са взети в лева и стойността на ремонта е представена в табличен вид от шест сервиза. Общата стойност на разходите за отстраняване на щетите по автомобила на ищцата е 1779,37 евро и включва цената на труда и на частите, като в цената на труда, средно е определена чрез стойността на труда в оторизирания сервиз плюс още пет неоторизирани сервиза. Това е средно аритметична стойност. Сумите са само от алтернативни части. Страните имат спор по отношение размера на разходите в т.ч. части, материали и труд, които са необходими за отстраняване на щетите на автомобила на ищцата, както и за механизма на ПТП. Ответникът не оспорва твърдението, че към датата на ПТП между него и собственикът на л.а. „М.“ с рег.№ ••• е имало сключен застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност“. Страните имат спор, че вина за описаното ПТП има водачът на л.а. „М.“ с рег.№ •••. Ответникът не е доказал възраженията в отговора и не е представил доказателства, които оборват доказателствената тежест на приетите по делото такива, включително и протокола за ПТП, съставен от служител на ОД-МВР Варна, който е посетил произшествието. От събраните в хода на производството доказателства, съдът приема за установени твърденията в молбата, обуславящи наличието на основание за ангажиране отговорността на застрахователя по пряк иск на увреденото лице на осн.чл.432, ал.1 КЗ. В тази хипотеза увреденото лице спрямо което застрахованият е отговорен има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ. В ал.3 е посочено, че по застраховка "Гражданска отговорност", която е задължителна, застрахователят отговаря пред увреденото лице и когато застрахованият го е увредил умишлено. По отношение размера на обезщетението: Съгласно чл.267, ал.1, т. 2 от Кодекса за застраховането застрахователят по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ отговаря за вредите, причинени на чуждо имущество, като обезщетението не може да надхвърля застрахователната сума по договора – чл.267, ал.3 КЗ. При вреди на имущество обезщетението не следва да надвишава действителната стойност на причинената вреда, а за МПС обезщетенията се определят в съответствие с приета от Комисията за финансов надзор Методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди – чл.273, ал.2. Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС, е въведена съгласно чл.1, ал. 3 от Наредба № 24/08.03.2006г. на Комисията за финансов надзор. Разпоредбата на чл.273, ал.2, пр. 2 КЗ е възпроизведена в чл.15, ал. 4 на Наредбата и препраща към приложения № 1-6. Съгласно чл.2 от Методиката – Приложение № 1 на Наредба № 24/08.03.2006г., същата се прилага от застрахователите и от Гаранционния фонд и за взаимоотношенията между трети лица, претърпели имуществени вреди със застрахователя, който дължи застрахователно обезщетение по задължителната застраховка по чл.249, т.1 КЗ –чл.3, ал.1, т.1 на Методиката. В нормата на чл. 4 от Методиката изрично е предвидено, че се прилага като минимална долна граница в случаите, когато не са представени надлежни доказателства /фактури/ за извършен ремонт на МПС в сервиз и за случаите, когато застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка. Същата норма, съпоставена с КЗ в чл.273, ал. 2 , пр. 1 КЗ, а именно, че обезщетението по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” обхваща действителната стойност на причинената вреда, чийто размер е ограничен до застрахователната сума по договора. В този смисъл Методиката не дерогира приложението на разпоредбите на Кодекса за застраховането и не ограничава отговорността на застрахователя. В Методиката са посочени начините за изчисляване на размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз. Стойността на застрахователното обезщетение е ограничена само до минимален размер, съобразно с правилата, заложени в Методиката. При съдебно предявена претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие съгласно разпоредбата на чл.208, ал.3 КЗ, като ползва заключение на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006г. В този смисъл е становището на ВКС в цитираното от ответника решение № 52 от 08.07.2010 г. по т.д.№ 652/2009 г. на ВКС, ТК, І т.д., постановено в производство по чл.290 ГПК. Със същото решение ВКС е дал отговор на материалноправния въпрос, че при определяне на обезщетение по чл.226 КЗ, прилагането на Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди по чл. 4 на Приложение №1 към чл.15, ал. 4 от Наредба № 24/08.03.06г. на Комисията за финансов надзор не е задължително. Определеното застрахователно обезщетение, въз основа на заключение на вещо лице може да надвишава минималната долна граница по чл.4 на Приложение №1, когато не са представени фактури за извършен ремонт на МПС в сервиз, а размерът на обезщетението е бил определен от застрахователя в съответствие с Наредба № 24/08.03.2006г. на КФН. Предвид горното съдът намира, че следва да се възприеме пазарна стойност, посочена от вещото лице като средна такава за автомобил с еднакви или сходни технически характеристики с процесния автомобил по критерии пазарни аналози след извършено проучване в различни сервизи, извършващи ремонтни дейности на територията на гр.Варна. От изложеното, съдът намира, че предявеният частичен иск срещу застрахователя е основателен и доказан по размер за 1779.30 евро, която сума е част от дължимо обезщетение в размер на 2556,00 евро и същият следва да се уважи. Поради изпадане в забава, ответникът дължи на ищцата обезщетение в размер на законната лихва от уведомяване на ответнидо окончателвното плащане на задължението. Съгласно чл.497, ал.1 КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал.1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. Дължимите от застрахователя лихви по ал. 1, както и присъдените срещу застрахователя лихви за забава и съдебните разноски могат да надхвърлят застрахователната сума по чл. 492. Съдът приема, че ищцата е заявила претенцията си най-рано на 18.02.2025 г., тъй като на същата дата е съставен опис на претенция – лист 8 от делото. С изтичането на 15 работни дни, ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 13.03.2025 г. до окончателното плащане на сумата. По разноските: При този изход на спора ответникът следва да заплати на ищцата разноски за производството в размер на 225,38 евро, включващи държавна такса 72 евро и възнаграждение за вещо лице 153,38 евро. Ответникът следва да плати на процесуалния представител на ищцата адв.В. възнаграждение, дължимо на осн.чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, което съдът определя на осн.чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа в размер на 330,00 евро. Възражението на ответното дружество по чл.78, ал.5 ГПК е неоснователно, тъй като определеното възнаграждение на адв.В. напълно съответства на посочения размер в Наредбата съобразно цената на иска. Мотивиран от изложеното, съдът