Решение № 949 от 8.10.2026 г. на Районен съд - Стара Загора по дело № 994/2026 г.

Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/. Ищецът К. К. твърди, че е собственик на самостоятелен обект в сграда идентификатор ••••••••••• с предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент на едно ниво, находящ се на адрес гр. •••••••••••, ул. „•••••••“ ••, вх. ••, ет. ••, ап. ••, в сграда 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ••••••••••. при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: •••••••••••• и •••••••••••• под обекта: •••••••••••• над обекта: ••••••••••••. съгласно кадастралната карта на гр. Стара Загора, за собствеността на който имот ищците притежават нот. акт № ••, том ••, peг. № ••, дело № ••от •••• г. на нот. М. И., peг. № ••и район на действие района на Районен съд - Стара Загора. На 15.10.2023 г. К. В. К. сключил договор за наем с ответника И. П. А.. От месец октомври 2025 г. А. спрял да заплаща уговорената наемна сума в размер на 550,00 лева. Въпреки многократните разговори и покани в продължение на месеци, ответникът продължил да живее в наетия имот и да не заплаща наема, както и отказал да напусне имота. Това фактическо положение продължавало и до настоящия момент. По тази причина, наемодателят К. В. К. изпратил по куриер писмо от 12.02.2026 г., съдържащо предизвестие за прекратяване. Пратката с номер •••••••• се върнала при подателя като неуспешно доставена, с отбелязване - получателят отсъства. Тъй като, ищецът К. В. К. не можел да получи по доброволен начин държането на собствения си имот поради непредаването му от страна на ответника-наемател, за него бил налице правен интерес от предявяване на иск с пр. осн. чл. 233 ЗЗД за връщане на наетата вещ. Отделно от това по договора за наем от 15.10.2023 г. за периода от 01.10.2025 г. до 31.03.2026 г. имало неплатени наемни вноски от наемателя в размер на общо 3300,00 лева /6м. х 550,00 лева/, чиято еврова равностойност била 1687,26 евро. Това обуславяло правният интерес на ищците от предявяване и на иск с пр. осн. чл. 228 от ЗЗД за заплащането на тази сума. Молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника да им предаде държането /фактическата власт/ върху самостоятелен обект в сграда идентификатор ••••••••••• с предназначение на самостоятелния обект жилище, апартамент на едно ниво, находящ се на адрес гр. ••••••••• ул. „•••••••“ ••, вх. ••, ет. ••, ап. ••, в сграда ••, разположена в поземлен имот с идентификатор ••••••••••, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: •••••••••••• и ••••••••••••, под обекта: ••••••••••••, над обекта: ••••••••••••, съгласно кадастралната карта на гр. •••••••••••, на К. В. К., и да му заплати сумата 1687,26 евро, представляваща неплатени наемни вноски по договор за наем от 15.10.2023 г. за периода от 01.10.2025 г. до 31.03.2026 г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на тази сума /в хода на съдебното производство бе налице частично оттегляне на исковете от страна на ищцата Н. Д. Д. – К. и с протоколно определение от 18.09.2026 г. производството бе частично прекратено/. В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, като е заел позиция за неоснователност на исковете. Ответникът признава, че между него и ищците е сключен на 15.10.2023 г. договор за наем /без посочен срок/, по силата на който, ищците му предоставяли да ползва срещу месечен наем от 550,00 лева жилище - находящо се на адрес гр. ••••••••, ул. ••••••••• № ••, вх. ••, ет. ••, ап. ••. Това жилище обитавал заедно с Р. К. Н., с която живеел на семейни начала и дъщеричката им М. И. А. на ••••• години. Първоначално дължимият месечен наем за жилището се превеждал по банковата сметка на ищеца К. К. посочена в договора за наем. След това по изрично негово искане, от м. май 2024 г. дължимият наем бил превеждан по негова сметка в Револют. Като преобладаващата част от плащанията от името на ответника били нареждани от Р. Н. от нейна сметка в Револют по сметката на К. в Револют. Понякога, Р. Н., заедно с ответника или само ответника предавали месечния наем на ищеца на ръка, но той не е издавал бележки за това. Имало и няколко случаи в началото, когато превеждал наема от негови банкови сметки в •••••••••• и от •••••• и ••••••• на ищеца, или пък Н. е превеждала наема от нейни банкови сметки към банковата на сметка на ищеца. Изяснява, че за исковия период наемът бил заплащан само по Револют. На няколко пъти по молба на ответника наложена от смени на работните места със съгласието на ищеца били променяни и датите на изплащане на месечния наем, като последната договорка била за 27-мо число на месеца с гратисен период от 5 дни. На 02.10.2025 г. ответникът превел по сметката на Р. Н. в Револют сумата от 1100,00 лева - два месечни наема за м. октомври и ноември 2025 г., които тя на същата дата превела на ищеца по неговата сметка в Револют. Р. Н. редовно уведомявала ищеца за изплатените суми от разменена електронна кореспонденция през Револют, като на 02.10.2025 г. Н. от пишела на ищеца, че са му изплатени 1100,00 лева. Не отговаряло на истината твърдяното от ищците, че ответника не е открИ. на адреса, или че му на ищеца му е отказвано съдействие и диалог. Ищцата К. била леля по майчина линия на Р. Н., а ищецът К. нейн съпруг, и роднина по сватовство на Р. Н.. Моли за отхвърляне на исковете. В открито съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява, а се представлява от процесуален представител и моли съда да уважи предявените искове и да му присъди направените разноски. В открито съдебно заседание, ответникът редовно призован, не се явява, а се представлява. Моли съда за отхвърляне на исковете. Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Старозагорски районен съд, е бил сезиран с обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 233, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 232, ал. 2, предл. 1 ЗЗД. Общо ще се посочи, че съобразно разпоредбата на чл. 228 ЗЗД с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползуване, а наемателят да му плати определена цена. За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че между страните било налице валидно облигационно отношение по договор за наем, по силата на което предоставил на наемателя вещ за временно ползване, а за ответника възникнало задължение за плащане на наемната цена в претендирания размер. Законодателят е уредил наемния договор като неформален. За валидното възникване на наемно правоотношение следва да е налице съгласие на страните относно вещта, която се предоставя във временно ползване и относно възнаграждението /наемната цена/, която наемателят дължи за предоставеното му ползване. При наличието на съгласие относно посочените съществени елементи договорът се счита за валидно сключен. Предаването на вещта не е елемент от фактическия състав на валидната облигация по договор за наем. Предаването на вещта е от значение обаче за дължимостта на наемната цена, доколкото вземането на наемодателя е обусловено от изпълнението на основното му задължение да отстъпи ползването на вещта. На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК с доклада по делото бяха обявени за безспорни между страните следните правнорелевантни обстоятелства – между страните има сключен договор за наем от 15.10.2023 г. за сумата от 550,00 лева месечно /вж. и договор за наем от 15.10.2023 г., л. 5-6 от делото и приемо-предавателен протокол, л. 7 от делото/, че на 02.10.2025 г. ищците са получили превод от 1100,00 лева, че до м.юли 2025 г. всички наеми са платени /така и електронна и СМС кореспонденция между страните, л. от делото/, че мобилен номер •••••••••• и мобилен номер ••••••••• са на ищеца и че от декември месец 2025 г. до днешна дата /датата на о.с.з. – 18.092026 г./ от ответника не са плащани наеми, като ответника продължава да обитава имота. От договор за наем, сключен на 15.10.2023 г. между ищеца и ответника /л. 5-6 от делото/ се установява, че е породено облигационно правоотношение, възникнало от договор за наем за процесния недвижим имот по смисъла на чл. 228 ЗЗД, като до м. юли 2025 г. ответникът е заплащал уговорения между страните месечен наем. Ищецът изплатил на ответника предизвестие за прекратяване на договора за наем /л. 8 от делото/, като предизвестието останало неполучено /така товарителница, л. 9-10 от делото/. ответникът представя извлечение от сметка на Р. Н., с която живеел на семейни начала /л. 22 от делото/, от което се установява банков превод на сумата от 1100,00 лв. по сметка на ищеца на дата 02.10.2026 г., както и електронна и СМС кореспонденция между страните /л. от делото. в тази връзка бе представено и извлечение от сметката в Револют на ищеца. Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани. По иска с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД /за връщане на наетата вещ/: Съгласно разпоредбата на чл. 228 от ЗЗД с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят – да му плати определена цена. Нормата на чл. 233, ал. 1 ЗЗД задължава наемателя да върне вещта при прекратяване на договора. При неизпълнение на това задължение, изправната страна може да търси защита по реда на чл. 310, ал. 1, т. 2 от ГПК за опразване на наети и заети за послужване помещения. Анализът на цитираните правни норми обосновава извод, че за да е основателен искът по чл. 233, ал. 1 ЗЗД, е необходимо да са изпълнени следните предпоставки: 1/ договор за наем; 2/ надлежно прекратяване на договора на посочените в него основания; 3/ ползване на имота, което продължава след прекратяването му, т.е. уважаването на предявения иск с правна квалификация чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД е предпоставено от положителното установяване, че между страните е бил сключен валиден наемен договор /валидно възникнало наемно правоотношение между страните/, действието на който е преустановено/прекратено и неизпълнение от наемателя на задължението да върне наетата вещ. В случая не е спорно между страните и се установява от събраните по делото доказателства, че между страните е било налице правоотношение по договор за наем от 15.10.2023 г., по силата на което ищецът като наемодател предоставил на ответника като наемател за ползване процесния недвижим имот апартамент при договорена месечна наемна цена в размер на 550,00 лева. Съгласно чл. 14.4 от договора при неплащане на наемни вноски наемодателят може да прекрати договора с едномесечно предизвестие. Независимо дали наемодателят е заплатил наемните вноски за м. октомври и м. ноември 2025 г. /което ще се обсъди по-долу/, то със сигурност не е заплатил наемните вноски за м. декември 2025 г. и м. януари 2026 г. /вж. протокол от о.с.з. на 26.06.2026 г./, т.е. правото за прекратяване на наемния договор е възникнало валидно. След прекратяване на наемния договор наемателят е длъжен да върне вещта /арг. чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД/, като задължението му е да върне фактическата власт на наемодателя, като опразни помещенията, освободи ги от имуществото си и предостави достъп до тях на насрещната страна, а не просто да напусне имота. Между страните не се спори, а и от представения приемо-предавателен протокол е видно, че наемодателят е предал фактическата власт на наемателя, като по делото е безспорно, че и към настоящия момент обектът не е върнат на ищеца /вж. и решение № 2/22.01.•••• г. на ВКС по гр.д. № 4396/2007 г., III г.о., в което се сочи, че след като наемателят е продължил да осъществява фактическа власт върху имота след противопоставянето на наемодателя, той е длъжен да изпълни всички задължения, произтичащи от прекратения наемен договор - чл. 236, ал. 2 ЗЗД, в т.ч. и да предаде на наемодателя имота, предмет на прекратения наемен договор/. Не се споделя възражението на ответника в отговора на исковата молба относно неуведомяването му за прекратяване на договора за наем по три причини: 1/ с предизвестие изпратено на 12.02.2026 г. до адреса, посочен в договора за наем като адрес за кореспонденция, наемодателят е упражнил правото по чл. 14.4 от договора. Доколкото невъзможността същата да бъде получена се дължи на поведението на наемателя, който е бил длъжен да уведоми наемодателя за всяка промяна в адреса за кореспонденция или да осигури лице, което да получава книжа, поканата се счита за редовно връчена. Считано от връщането й е започнал да тече и изтекъл едномесечния срок, от който момент действието на договора е прекратено /така напр. решение № 936/06.10.2011 г. на Варненски окръжен съд по в.т.д. № 1919/2011 г., недопуснато до касационно обжалване с определение № 6/08.01.2013 г. на ВКС по т.д. № 168/2012 г., II т.о./, 2/ дори и да се приеме, че изявлението за отправеното предизвестие не е достигнало до адресата, то несъмнено волята на ищцата-наемодател за предсрочното прекратяване на процесния договор е станала известна на ответника-наемател в хода на водената между тях електронна кореспонденция, извлечение от която е приложено към отговора на исковата молба, подаден от ответника /така решение № 1383/11.03.2024 г. на Софийски градски съд по в.гр.д. № 10685/2023 г., недопуснато до касационно обжалване с определение № 1060/06.03.2025 г. на ВКС по гр.д. № 3055/2024 г., IV г.о./ и 3/ изявлението за прекратяване на договора е факт от значение за спорното право, който следва да бъде съобразен на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. Възраженията на ответника в обратен смисъл са неоснователни, като и трайната съдебна практика е категорична, че при иск за предаване държането на нает имот исковата молба би могла да се счита за предизвестие за прекратяване на наемния договор. В случай, че изпращането или получаването на извънсъдебно отправено предизвестие е оспорено, преписът от исковата молба, връчен на страната, може да бъде разглеждан като предизвестие и след изтичане на уговорения от страните срок /в настоящия случай месец/ в рамките на съдебното производство, биха настъпили предпоставките на чл. 233, ал. 1 ЗЗД за предаване държането на наетия имот /така решение № 1383/11.03.2024 г. на Софийски градски съд по в.гр.д. № 10685/2023 г., недопуснато до касационно обжалване с определение № 1060/06.03.2025 г. на ВКС по гр.д. № 3055/2024 г., IV г.о., решение № 158/14.12.•••• г. на ВКС по т.д. № 185/•••• г., I т.о., решение № 325/28.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 498/•••• г., IV г.о. и др./. Вж. и решение № 260380/06.10.2020 г. на Софийски градски съд по в.гр.д. № 8005/2019 г. - независимо от това, дори условно да се приеме, че не е настъпило прекратяване на наемния договор с отправената нотариална покана, наемните отношения между страните са били прекратени с факта на подаването на исковата молба по чл. 233, ал. 1 ЗЗД, която също има характер на предизвестие по смисъла на чл. 238, ал. 1 ЗЗД. Трайната съдебна практика е категорична, че при иск за предаване държането на нает имот, исковата молба би могла да се счита за предизвестие по чл. 238 ЗЗД, ако договорът е безсрочен или страните са уговорили трансформацията му в такъв. Като бе посочено по-горе, с цитираната клауза на чл. 6. 1 от договора, страните са постигнали съгласие за едностранно прекратяване на действието му при неизпълнение, като правното значение на тази клауза е, че въвежда възможността за трансформирането на договора в безсрочен. При безсрочните наемни договори, предаване държането на вещта се дължи след отправяне на предизвестие – чл. 238 ЗЗД и отправените нотариални покани имат значението на такива. Ако получаването им е оспорено, то в този случай преписът от исковата молба, връчен на страната, може да бъде разглеждан като предизвестие по чл. 238 ЗЗД. При тази хипотеза, след изтичането на 1-месечният срок в рамките на съдебното производство, биха настъпили предпоставките на чл. 233, ал. 1 ЗЗД за предаване държането на наетата вещ/имот. Липсата на облигационна връзка между ищеца и ответника прави ползването на недвижимия имот предмет на договора без основание. Договорът за наем е прекратен и наемателят вече няма основание да ползва имота, поради което съгласно чл. 233, ал. 1 от ЗЗД е длъжен да го върне на наемодателя /така и определение № 160/02.03.2010 г. на ВКС по т.д. № 981/•••• г., I т.о. - практиката на ВКС е последователна, че при прекратен договор за наем наемателят е длъжен да върне вещта. Той не може да противопоставя на наемодателя възражения за собственост върху наетия недвижим имот. Отношенията между тях са облигационни. Наемателят е длъжен да върне наетата вещ без във всички случаи да е необходимо наемодателят да е собственик на вещта. Спорове за собственост са извън обсега на предявения иск. Дали бившият наемател упражнява фактическа власт върху вещта или не след прекратяване на наемния договор, е без значение при иск по чл. 233, ал. 1 ЗЗД/. Отделно от това и доколкото няма спор, че ответникът ползва и държи имота и до настоящия момент /така и негово изявление в о.с.з. на 18.09.2026 г./, и не ангажира доказателства да е предал същия на наемодателя, предявеният иск по чл. 233, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на наетата вещ, се явява основателен. Действително от представения Нотариален акт за продажба на недвижими имот № 195, том 3, рег. № 10015, дело № 458 от •••• г. /л. 3-4 от делото/ се установява, че процесния недвижим имот е СИО, но това е без значение за уважаването на иска, тъй като съгласно съдебната практика обективирана напр. в определение № 4/06.01.2012 г. на ВКС по т.д. № 262/2011 г., II т.о., в което се сочи, че постановеното от Варненски окръжен съд решение е съобразено с константната практика на ВС и ВКС по приложението на разпоредбите на чл. 233, ал. 1 ЗЗД и чл. 32, ал. 2 ЗС. В същата последователно се поддържа становището, че активната легитимация на ищеца по иска с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД и правото да иска връщане на предоставения с договор за наем недвижим имот се преценяват единствено от гледна точка на качеството му на наемодател по договора за наем, без да се изследват правата му на собственост върху имота. Наличието или отсъствието на съгласие между съсобствениците за ползването и управлението на общата вещ, в т. ч. и за предоставянето й под наем, е релевантно само за вътрешните отношения помежду им /чл. 32 ЗС/, не и за отношенията им с трети лица, каквито са наемателите на съсобствена вещ. В аналогичен смисъл е и произнасянето на въззивния съд, който е преценявал активната легитимация на ищеца според качеството му на наемодател по договора за наем от 12.05.2008 г. и е отрекъл значението на вътрешните отношения между двамата съсобственици - наемодатели за възникналия с наемателя спор по повод прекратяването на наемното отношение. Вж. и решение № 675/08.06.2023 г. на Бургаски окръжен съд по в.гр.д. № 685/2023 г. - изводът на районния съд, че в производството по чл. 233, ал. 1 ЗЗД съдът не изследва собствеността върху имота и действителните права на наемодателя, е правилен, обоснован и съответстващ на съдебната практика, формирана по приложението на тази норма, също решение № 568/14.03.2011 г. на ВКС по гр.д. № 35/•••• г., IV г.о. - при разглеждане на спор с правно основание чл. 233 ЗЗД не е необходимо да се доказва собствеността на имота от ищеца, претендиращ връщането на имота от държателя по наемен договор. В обобщение - предявената искова претенция не е за защита на правото на собственост върху имота, а представлява облигационен иск на наемодателя, с който той иска връщане на отдадената под наем вещ от наемателя след прекратяването на наемното отношение. Въпросът дали правото на собственост върху имота, който е отдаден под наем, принадлежи на ищеца или не, е ирелевантен за изхода на делото. Активната материалноправна легитимация на ищеца произтича от сключения договор за наем и включва установяване на качеството му на наемодател по прекратен договор за наем, като това дали е собственик на имота, е ирелевантно, доколкото законът не изисква наемодателят да е собственик на имота. Спор относно собствеността върху имота не може да се разглежда по иск с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК, вкл. съгласно чл. 314, ал. 3 ГПК , по искове за опразване на наети помещения не се допускат възражения за собственост /определение № 478/28.08.2017 г. на ВКС по ч.т.д. № 766/2017 г., II т.о./. А в случая ищецът е избрал да се защити с иска по чл. 233, ал. 1 ЗЗД /вж. определение № 587/02.12.2013 г. на ВКС по ч.гр.д. № 7090/2013 г., I г.о. и цитираната в него съдебна практика/. Вж. и решение № 725/04.11.2008 г. на ВКС по т.д. № 163/2008 г., II т.о. - с наемния договор се учредява облигационна връзка, а не се прехвърля право на собственост или друго вещно право, и затова наемодател може да бъде и лице което не е собственик на вещта. По иска с правно основание чл. 232, ал. 1 ЗЗД /за заплащане на наемни вноски за периода 01.10.2025 г. – 31.03.2026 г./: Основателността на предявения осъдителен иск се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: 1/ валидно възникнало правоотношение между страните, елемент от съдържанието на което да е задължението на процесуално легитимирания ответник да престира определена парична сума - наемна цена за ползването на вещ, 2/ настъпила изискуемост на задълженията и 3/ релевирано неизпълнение от задълженото лице. Както се посочи по-горе между страните е сключен договор, който е юридически факт, пораждащ правоотношение помежду им, с типичното за наема съдържание: отдаване на индивидуално определена вещ - недвижим имот - за временно и възмездно ползване, чрез извличане на полезните й свойства, съгласно предназначението й, срещу насрещна престация на определена парична сума, като ответникът не оспорва размера на уговорената в договора цена от 550,00 лева. Както се посочи при разглеждане иска за връщане на наетата вещ, страната-наемодател е прекратила договора, поради неизпълнение на основното задължение на наемателя - да заплаща месечен наем като престация, еквивалентна по волята на страните на предоставеното ползване за периода м.10.2025 г. - м.03.2026 г. Наетата вещ е ползвана от наемателят /като това ползване продължава дори към настоящия момент/, който не твърди и не доказва изпълнение на задължението си за заплащане на месечни наеми за месеците декември 2025 г., януари 2026 г., февруари 2026 г. и март 2026 г., като дори признава, че за посочените месеци не е заплащал наемна цена. Изискуемостта на задължението за заплащане на наемната цена е настъпила, тъй като същото е уговорено като срочно като покана от страна на кредитора не е необходима. По отношение на наемните вноски за м. октомври 2025 г. и м. ноември 2025 г. ответникът не установи изпълнение, тъй като заплатените от него /неговата съжителка/ 1100,00 лв. са били за незаплатените наемни вноски за м. август 2025 г. и м. септември 2025 г. /така извлечение от сметката в Револют на ищеца, като самият ответник ясно сочи, че е заплащал единствено по тази сметка/. От посоченото извлечение ясно се вижда, че преди обсъждания паричен превод наемни вноски за два месеца – август и септември 2025 г. не са били заплащани. Отделно от това към момента на плащането /02.10.2025 г./ задължение за заплащане на наемни вноски за м. ноември 2025 г. изобщо не е било възникнало и не е ясно защо ответникът счита, че вместо дължими наемни вноски за м. август и септември 2025 г. погасява невъзникнало задължение за наемна вноска през м. ноември 2025 г. В о.с.з. на 18.09.2026 г. Също самият ответник заяви, че в о.с.з. на 18.09.2026 г., че за август 2025 г. и септември 2025 г. няма други доказателства, че е платил наемите, вкл. не пожела да види справката от „Револют“, тъй като няма други доказателства – казаното означава още веднъж, че при липса на доказателства ответникът да е заплатил наеми за м. август и септември 2025 г. няма как да се приеме, че с плащането на 02.10.2025 г. не е погасил именно тези свои задължения /както се каза задължението за месец ноември 2025 г. дори още не е било възникнало/. В обобщение - относно първата предпоставка за уважаване на иска, а именно – валидно възникнало правоотношение между страните, елемент от съдържанието на което е задължението на страна да престира определена парична сума – наем, настоящият състав счита, че същата е доказана по делото като бе обявено за безспорно с доклада между страните по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, че те са обвързани от валиден договор за наем от 15.10.2023 г. с наемна цена от 550,00 лв. Същото се установява и от договор за наем от 15.10.2023 г. /л.5-6 от делото/. Съгласно чл. 2 от договора наемната цена е 550,00 лв. Относно следващата предпоставка за уважаване на иска, а именно настъпила изискуемост на задълженията, същата е налице, защото между страните е сключен договор, който е юридически факт, пораждащ правоотношение помежду им, с типичното за наема съдържание: отдаване на индивидуално определена вещ – недвижим имот - за възмездно ползване, чрез извличане на полезните й свойства, съгласно предназначението й, срещу насрещна престация на определена парична сума - наем и заплащане на консумативи, което задължение е уговорено като срочно – с изискуемост, настъпваща на определен ден – не по-късно от 10-то число на текущия месец /по отношение на задължението за заплащане на наемните вноски/. Относно размера на дължимите суми за наемни вноски ответникът не установи да е заплатил някоя наемна вноска за процесния период. Ето защо, искът е основателен и следва да бъде уважен до размера от 3300,00 лева - представляващ левовата равностойност на 1687,26 евро, заедно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното погасяване на сумата. По разноските: Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер на 792,75 евро както следва: за заплатено по банков път адвокатско възнаграждение /700,00 евро/ съобразно договор за правна защита и съдействие от 01.04.2026 г. /л. 11 от делото/ - с прилагането на платежния документ /л. 12 от делото/ е изпълнено изискването на т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк.д. № 6/2012 г. ОСГТК, също заплатена държавна такса за исковата молба /92,75 евро/. Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 1 ГПК, Старозагорски районен съд,