Решение № 10 от 21.1.2026 г. на Районен съд - Ботевград по дело № 656/2025 г.

С исковата молба от ЗК „Л. И.“ АД срещу Община Б. са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове - с правно основание чл. 411 вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49 ЗЗД за сумата от 205,93 лв. – главница, представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение по щета № 2211-1261- 21-000034, ведно със законната лихва върху главницата от 25.04.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 68,97 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 26.09.2022 г. до 23.04.2025 г. Ищецът твърди, че на 26.02.2021 г., около 18;40 ч., в гр. Б., вилна зона „З.“, на улица без име, в посока ул. „Д-р А.З.“ водачът П. М. К., управлявайки л. а. марка „М.“, модел „*“ с рег. № *, реализирал ПТП – преминал през необозначена и несигнализирана неравност на пътното платно, при което автомобилът бил увреден, като щетите били по задна лява гума. За процесия инцидент бил съставен протокол за ПТП. Към момента на настъпване на ПТП за автомобила действала застраховка „Каско“, сключена с ищцовото дружество, с валидност 18.02.2021 г. – 18.02.2022 г. Застрахователят извършил оглед, опис, експертиза и оценка на щетите, след което на 06.06.2022 г. изплатил на собственика на л. а. обезщетение в размер на 205,93 лв. Сочи се, че се касае за път, стопанисван от Община Б., като последната има вменени по закон задължения по поддръжка на пътищата. Затова ответникът бил писмено поканен да възстанови на застрахователя и ищец сумата, изплатена като обезщетение. Плащане обаче не постъпило. По същество се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца процесните суми. Претендират се и разноски. Ответникът е получил препис от исковата молба, като в законоустановения срок е депозирал отговор. Оспорва исковете по основание и по размер. В протокола за ПТП не се отразявало достатъчно разбираемо мястото на настъпване на ПТП, но се сочело, че инцидентът се е състоял в посока ул. „Проф. Д-р А.З.“, следователно не на самата улица, не на единствения път от общинската пътна мрежа в този район, свързващ град Б. и летовище З.. От представените писмени доказателства към ИМ се установявало, че водачът на процесния автомобил се е движел по АМ „Х.“, като при 44 км. в поска от С. към В. се е отклонил при бензиностанция „И.“. На това място обаче нямало регламентиран изход от магистралата. Твърди се, че по описания начин водачът се е движел по нерегламентиран път, действал е неправомерно, поради което и не можел да черпи права от поведението си. Акцентира се, че въпросният нерегламентиран път не е част от общинската пътна мрежа, поради което ответникът Община Б. нямал ангажимент да го поддържа. Твърди се съпричиняване от страна на водача на процесния автомобил. По същество се иска отхвърляне на исковете. В откритото съдебно заседание ищецът не се представлява, но в предварително депозирано писмено становище заявява, че поддържа доводите и исканията си. Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва предявените искове като неоснователни и настоява за тяхното отхвърляне. Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна: От Застрахователна полица № 93002110012196 от 18.02.2021 г. на ЗК „Л. И.“ АД се установява, че за процесния автомобил за периода от 18.02.2021 г. до 18.02.2022 г. е била валидна застраховка „Каско“, клауза 1. Съгл. Протокол за ПТП № 1761523 от 26.02.2021 г., изд. от РУ – Б., на 26.02.2021 г., при управление на процесния автомобил на път без име от бензиностанция „И.“ към ул. „Проф. Д-р А.З.“, в гр. Б., в. з. „З.“, водачът е преминал с въпросното МПС през необезопасена дупка, което е причинило щети на задна лява гума. Местопроизшествието е посетено от служител на МВР, като протоколът за ПТП е подписан от водача на МПС и от актосъставителя. Конкретният вид и размер на щетите се установява при съвкупната преценка на Опис – заключение по щета № 2211-1261-21-000034 от 05.03.2021 г., Доклад по щета № 2211-1261-21-000034/1/1, Калкулация – ремонт № 2470076458/05.03.2021 г. и заключението по САТЕ. След извършения на 05.03.2021 г. оглед на автомобила, застрахователят е приел, че задна лява гума е за подмяна, разходите за ремонт (части и труд) възлизат на 205,93 лв. и застрахователното обезщетение, което следва да се изплати е 205,93 лв. Собственикът на увредения автомобил е получил обезщетението от застрахователя на 06.06.2022 г. по банков път, което се установява от Преводно нареждане УР № 164795701/06.06.2022 г. С Писмо изх. № 6940/15.09.2022 г. застрахователят и ищец е поискал от ответника Община Б. да му възстанови изплатената като обезщетение сума в размер на 205,93 лв. Регресната покана е получена в Община Б. на 16.09.2022 г., видно от поставения входящ номер. В отговор на отправената покана за плащане, ответникът отказал да възстанови изплатената сума с Писмо изх. № 9100-819(1)/27.09.2022 г. В писмото ответникът посочва, че е извършил служебна проверка по случая и оглед на участъка от пътя, където се твърди да е настъпило ПТП. Служителите на ответника Община Б. установили на място две дупки от лявата страна на пътното платно. При справка в КАИС към АГКК – С. област се установило, че въпросният „път без име“ попада в границите на поземлени имоти – частна собственост, а именно: ПИ * – НТП – за бензиностанция, газостанция, метанстанция; ПИ * – НТП – пасище, ПИ * – НТП – нива и ПИ * – НТП – нива. Сочи се още, че единственият общински път, който граничи с изброените поземлени имоти, е път с № * (стар номер 30079) и свързва гр. Б. с летовище З.. Отговорът е получен от ищеца ЗК „Л. И.“ АД на 29.09.2022 г., видно от приложеното известие за доставяне (л. 33 от делото). Коментираният път *, свързващ гр. Б. с летовище З., попада в утвърдения с Решение № 236/13.04.2007 г. на МС списък на общинските пътища. Съгл. Справка вх. № 8522/12.09.2025 г. от Агенция „П. и.“ при МРРБ, регламентираният изход на АМ „Х.“ в посока С. – В. за населено място гр. Б. е пътен възел при км 47+060, а на км 44 – дясно платно в посока С. – В. има служебна пътна връзка, която се използва от пътно – поддържащата техника през зимния сезон. Свидетелят П. М. К. си спомня пътнотранспортното произшествие. Пояснява, че същото е настъпило при отклоняване от АМ „Х.“ по стръмния път на бензиностанция „И.“. Свидетелят пътувал към вилата си във в. з. „З.“. Познавал този път и знаел, че там има две или три големи дупки, но въпреки това в конкретния случай било тъмно и не успял да съзре навреме една от дупките. Въпреки че свидетелят пътувал с ниска скорост, при преминаването през дупката се спукала гума. Св. К. конкретизира, че въпросният път над бензиностанцията е стръмен, като първо започва с изкачване нагоре, следва равна част и след това започва спускане. Процесната дупка била в равното. Пътят не бил широк, нямало улично осветление, но и нямало знак, който да забранява навлизането на моторни превозни средства. Веднага щом осъзнал, че гумата на автомобила му е спукана, св. К. уведомил органите на МВР, чиито служители пристигнали на място. Водачът ги отвел до мястото на инцидента и им показал мястото, където са дупките. Св. И. И. И. си спомня, че е правил оглед на място. По въпросния път от бензиностанцията към тунела на АМ „Х.“ имало дупки дълго време. Свидетелят и колегите му многократно посещавали мястото във връзка със сигнали за ПТП. Касаело се за асфалтов път без маркировка, по който можело да се осъществи разминаване на два автомобила. Участъкът активно се използвал и по него по всяко време на денонощието се придвижвали автомобили, т. к. водел до вилна зона. Съдът се доверява на показанията на двамата разпитани свидетели, тъй като същите нямат заинтересованост от развоя на производството, изложеното от тях е в една и съща насока и кореспондира с останалите доказателства, събрани по делото. Съгл. заключението по съдебната автотехническа експертиза, механизмът на настъпване на ПТП и причиняване на увреждането на автомобила, е именно твърдения от ищеца. Пояснено е, че се касае за механизъм на увреждане от типа „Pinch Flat” (пробиване чрез прищипване). По – конкретно, при попадане на автомобилната гума в дупка се получава притискане на гумата между твърдия и остър ръб на дупката и твърдия ръб на джантата. Поради концентрацията на физичната сила в много малка площ се стига до разкъсване (сцепване) на каучука. Вещото лице посочва, че при такъв тип повреда ремонт е невъзможен и се налага подмяна на гумата. По отношение на пътната настилка и конкретните условия при настъпване на ПТП се сочи, че инцидентът е настъпил след като слънцето е било залязло. Липсата на улично осветление и тъмния цвят на асфалтовата настилка са създали предпоставки за настъпване на ПТП, тъй като дупката визуално се е сливала с цвета на пътната настилка, по никакъв начин не е контрастирала и/или отразявала светлина. Видимостта на водача, дори при движение със съобразена скорост, е била ограничена до зоната, осветена от светлините на фаровете, т. е. 30-50 м. Експертният извод е, че категорично водачът обективно не е имал възможност да възприеме своевременно дупката и да отреагира. Показателен бил фактът, че е увредена не предна, а задна гума, т. е. водачът е възприел препятствието на пътя, едва когато е попаднал в него. Възстановителната стойност при конкретната щета е оценена от вещото лице на 246,48 лв. Съдът кредитира така изготвеното заключение, тъй като същото е обективно, отговорило в пълнота на поставените въпроси, обосновано е подробно, професионално и разбираемо. При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи: Предявеният главен иск е осъдителен с правна квалификация чл. 411 вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49 ЗЗД. За уважаване на иска, ищецът е необходимо да докаже кумулативното наличие на следните материално - правни предпоставки: 1) валидно свое застрахователно правоотношение със застрахования към момента на ПТП-то, покриващо съответния риск; 2.) реализиране на застрахователно събитие; 3.) противоправно поведение от страна на ответника (изразяващо се в действие или бездействие); 4.) настъпили за застрахования имуществени вреди, установени по размер; 5.) причинно – следствена връзка между противоправното поведение и вредите по автомобила 6.) извършено плащане в съответния твърдян размер от страна на застрахователя към пострадалия от ПТП-то собственик на лекия автомобил. Предявеният акцесорен иск е с правно основание чл. 86 ЗЗД. За уважаване иска за мораторна лихва е необходимо ищецът пълно и главно да докаже кумулативното наличие на гореописаните материално-правни предпоставки за уважаване на главния иск, както и да докаже размер и период на обезщетението за забава. Към датата на настъпване на процесното ПТП между застрахования и ищцовото дружество е съществувало валидно застрахователно правоотношение по силата на Застрахователна полица № 93002110012196 от 18.02.2021 г., като застрахователната полица е била със срок на валидност от 18.02.2021 г. до 18.02.2022 г. Коментираната застраховка е тип „Каско“, която покрива всички рискове. Следователно застрахователно покритие за процесния риск е било осигурено. Налице е реализиране на застрахователно събитие, което се доказва при съвкупния анализ на събраните писмени доказателства (вкл. протокола за ПТП), свидетелските показания и заключението по САТЕ. Както механизмът на причиняване на уврежданията по процесния автомобил, така и конкретното естество на вредите, са доказани по несъмнен начин от писмените доказателства, ведно със заключението по САТЕ и свидетелските показания. Доказано по несъмнен начин е изплащането на обезщетение от страна на застрахователя. Основният спорен момент в производството касае спецификата на мястото, където е настъпило ПТП. На първо място следва да бъде изяснено дали това е улица или път. Легална дефиниция за „улица“ не съществува, но основните характеристики на понятието се извеждат при систематично тълкуване разпоредбите на Закона за устройството на територията (ЗУТ). Улиците, като елементи от транспортната техническа инфраструктура, се изграждат въз основа на предвижданията на общите и подробни устройствени планове, обвързано със структурата на територията (чл.75, ал.1 от ЗУТ), като целта на транспортната техническа инфраструктура е да осигури най - добри условия за удобен, безопасен и икономичен транспорт на пътници и товари и за достъпност на лица с увреждания, при опазване на околната среда. Улицата е предназначена да осигури достъп до имотите, граничещи с нея, а урегулирания поземлен имот по дефиниция граничи с улица (т.11 на §5 от ДР на ЗУТ). В процесния случай не се доказва, а и не се твърди процесният участък, където е настъпило ПТП да попада в улична регулация, да е предвиден за улица чрез начина на трайно ползване (НТП). Участъкът, в който е настъпило ПТП, фактически преминава през поземлени имоти – частна собственост, но не представлява тяхна граница, не им осигурява „лице“ и излаз към улица, а ги пресича. Легалната дефиниция за „път“ е поместена в § 1, т. 1 от ДР на Закона за пътищата. "Път" е ивицата от земната повърхност, която е специално пригодена за движение на превозни средства и пешеходци и отговаря на определени технически изисквания.“ Съгл. чл. 3, ал. 1 от Закона за пътищата, пътищата биват републикански и местни. В ал. 2 от същата разпоредба се посочва, че републиканските пътища се делят на автомагистрали, скоростни пътища и пътища от първи, втори и трети клас, осигуряващи транспортни връзки от национално значение. Нормата на чл. 3, ал. 3 ЗП регламентира местните пътища – общински и частни, отворени за обществено ползване, които осигуряват транспортни връзки от местно значение и са свързани с републиканските пътища или с улиците. В случая става въпрос за местен път, който обективно осигурява връзка от локално значение, а именно свързва гр. Б. и републикански път – АМ „Х.“. Процесният път без име осигурява по – пряк достъп до гр. Б., като отвежда до ул. „Проф. Д-р А.З.“. Отделно от това пътят осигурява директен достъп до вилна зона „З.“, която се намира в покрайнините на града. Както изрично се сочи в показанията на св. И., служител на сектор „Пътна полиция“ при МВР, процесният път без име се експлоатира активно и по него редовно се осъществява движение на превозни средства. По делото безспорно е доказано от свидетелските показания, справката на АПИ и заключението по САТЕ, че пътят не е затворен или забранен за навлизане чрез съответните пътни знаци. Същият има асфалтова настилка и позволява разминаването на два автомобила. Според разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗДвП, „отворен за обществено ползване“ е всеки път, условията за използване на който са еднакви за всички участници в движението. Лицата, стопанисващи пътища, които не са отворени за обществено ползване, са длъжни да ги обозначат. Ал. 2 на същата норма изрично прогласява правото на всеки да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване, като спазва установените правила за движение. Поради всичко изложено, пътят без име, над бензиностанция „И.“, на който е настъпило ПТП, е отворен за обществено ползване и представлява местен път. Това от своя страна, в съвкупност със заключението по САТЕ и справката от АПИ, опровергава възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача. От съществено значение е обстоятелството дали процесният местен път е общински или частен. Действително участъци от процесния асфалтов път без име преминават през частни имоти и пътят не е включен в списъка на общинските пътища, утвърден с решението на Министерски съвет. По – конкретно частните имоти, през които преминава процесния път са: ПИ * – НТП – за бензиностанция, газостанция, метанстанция; ПИ * – НТП – пасище, ПИ * – НТП – нива и ПИ * – НТП – нива и др., което е видно и може да бъде установено от всеки при справка в КАИС на сайта на АГКК, където са налични публично достъпни карта и ортофотоснимки. При ангажиране на отговорността за неподдържане и необезопасяване на движението законът се интересува от това на кого принадлежи правото на собственост, респ. кой има задължение да го стопанисва. Съгл. чл. 19, ал. 1 от Закона за пътищата републиканските пътища се управляват от Агенция „П. и.“, общинските – от кметовете на съответните общини, а частните – от техните собственици. Ал. 2 на чл. 19 ЗП посочва, че управлението на пътищата включва дейности по тяхното поддържане, дейности, свързани с ремонт, защита на пътищата, вкл. на пътните съоръжения и принадлежности на пътя, осигуряване на обществено ползване чрез регулиране и контрол на автомобилното движение, даване на разрешения и въвеждане на забрани за ползване на пътищата и др. Сходна законодателна логика е вложена и в разпоредбите на чл. 31 и чл. 32 от Закона за пътищата. Според чл. 31, ал. 1 ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините и по изключение – от Агенция „П. и.“ (чл. 31, ал. 2 ЗП). Изграждането, ремонтът и поддържането на частните пътища са уредени в чл. 32 ЗП и съгласно тази разпоредба, те се извършват от собствениците на пътя. Съгл. чл. 56, ал. 2 от Закона за общинската собственост (ЗОС) за улици и общински пътища не се съставят актове за общинска собственост. Списъците на общинските пътища и промените в тях се утвърждават от Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството след съгласуване с кметовете на общините (чл. 3, ал. 4 ЗП). В настоящия случай утвърденият с Решение № 236/13.04.2007 г. на МС списък на общинските пътища, изменян и допълван с всички решения, поместени на официалния сайт на МРРБ, съдържа само един общински път, касаещ летовище „З.“ и това е път с № * (стар номер 30079). Този път е различен от процесния, локализиран е другаде и свързва вилната зона със самия гр. Б., а не отвежда към АМ „Х.“ при км 44. Поради всичко гореизложено, не се доказва пълно и главно процесният път да е общински, респ. не се доказва Община Б. да има законов ангажимент да го стопанисва и поддържа, поради което регресният иск за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение е неоснователен и следва да се отхвърли. Предвид изхода на производството по главния иск, на отхвърляне подлежи и обусловеният от него акцесорен иск за мораторна лихва. По разноските С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от общо 334,38лв. (триста тридесет и четири евро и тридесет и осем евроцента), равняваща се на 654 лв., представляваща разноски в исковото производство, от които 500,00 лв. (255,65 евро) – адвокатско възнаграждение, 100 лв. (51,13 евро) – депозит за САТЕ и 54 лв. (27,61 евро) – депозит за свидетел. За сторените разноски е приложен списък по чл. 80 ГПК, както и доказателства за реалното им заплащане. Така мотивиран, Б.ският районен съд