Решение № 219 от 30.1.2026 г. на Административен съд - Кюстендил по дело № 495/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. „А. 2019“ ЕООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], вх.Г, ет.3, ап.63 със законен представител управителя А. Д. М. чрез адв.Ц. Т. Б. обжалва решение № 228/ 25.08.2025 г. по а.н.д.№ 410/ 2025 г. на РС - [община]. Релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане свързва с недоказано деяние поради съществени противоречия между показанията на свидетелите и неяснота относно мястото на деянието, резултат от отказа на съда да назначи поисканата експертиза. Моли за отмяна на решението и отмяна на НП. Претендира деловодни разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касаторът не се представлява. В писмен отговор пълномощникът на ответния директор на ОДБХ – [област] оспорва жалбата като неоснователна. В последваща молба ответникът поддържа становището в писмения отговор. Представителят на КОП дава заключение, че оспореното решение е правилно и законосъобразно, поради което моли да се остави в сила, а касационната жалба като неоснователна да не се уважава. Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата, становищата на страните и материалите по делото на районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран правен субект с право на обжалване по чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните: Предмет на въззивно обжалване е НП № 16/ 03.04.2025 г. на директора на ОДБХ – [област], с което на „А. 2019“ ЕООД за нарушение на чл.132, ал.1, т.3 от ЗВД на основание чл.417, ал.2 от ЗВД е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лв. От приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на спора, че на 13.02.2025 г. е извършена проверка от комисия по заповед № ОА-РД-15-4/ 09.01.2025 г. на Областния управител на [област] на ЖО – целогодишно пасище за отглеждане на коне с ветеринарен рег. № 2651-0085, собственост на нарушителя. ЖО е с площ от 2 814 дка, разположено в землищата на [населено място], [населено място], [населено място] и [населено място] в [община], [област]. Площта на пасището е разделена на два масива от преминаващата през средата му АМ С.. Двата масива са свързани помежду си чрез ПИ с идентификатори 04354.12.2, 04354.12.39, 04354.10.34 и 04354.10.30 по КККР, под които се намира тунел „Блатино“ на АМ С.. Проверяващите са констатирали, че този участък от ЖО е рисков по отношение упражняването на контрол върху отглеждането на животните от страна на собственика, с цел да не се допусне бягството им и навлизането в обхвата на магистралата. На място проверяващите са установили изградени от собственика водопойни корита и „солище“, следите около които показват, че животните ги посещават редовно. Установено е, че участъкът не разполага с ограждение, което да не позволява свободен достъп на хора и неконтролируемо движение на животни в нарушение на чл.18, ал.2, т.2 от Наредба № 44/ 20.04.2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти. За извършената проверка е съставен КП от 13.02.2025 г. Нарушението е повторно във връзка с НП № 27/ 21.11.2023 г., в сила от 28.05.2024 г. и НП № 28/ 21.11.2023 г., в сила от 15.05.2024 г. с наложени на дружеството имуществени санкции за нарушения по чл.132, ал.1, т.3 от ЗВД. Съдът е кредитирал като обективни и достоверни показанията на контролните органи св.Б. и св.Ф. и не е кредитирал показанията на св.А. А. и св.А. А., тъй като не се подкрепят от останалите доказателства. От установените фактически обстоятелства районният съд е формирал правен извод за компетентност на актосъставителя и АНО, спазване на процедурата по ЗАНН, доказано деяние и законосъобразно наложено наказание. Съдът е отрекъл маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН. По посочените правни доводи съдът е потвърдил оспореното НП. В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Решението, преценено за съответствие с материалния закон, е правилно. Съображенията за това са следните: При разглеждане на спора районният съд е спазил принципа по чл.13 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН за разкриване на обективната истина по реда и със средствата на закона. От събраните относими, допустими и достоверни доказателства е извел правилен извод за редовно проведено административнонаказателно производство и доказано деяние. Фактите по делото са установени посредством приобщените КП № 13/ 13.02.2025 г. от проверката на място, Предписание № 13/ 24.02.2025 г., доклад от 30.04.2025 г. и показанията на св.Б. /актосъставител/ и св.Ф. /свидетел по АУАН/. Съвкупният анализ на посочените доказателства установява, че на датата на проверката в ЖО, собственост на дееца, липсва ограждение, осигуряващо безопасност на ЖО в нарушение на правилото по чл.18а, ал.2, т.1 от Наредба № 44/ 20.04.2006 г. за ветериранномедицинските изисквания към животновъдните обекти. Целта на това ограждение е да не позволява свободен достъп на хора и неконтролируемо движение на диви и селскостопански животни. Мястото, където липсва ограждението е посочено с GPS-координати и заснето, с приложени снимки към Констативния протокол от проверката. В съдържанието на протокола е отразена липсата на ограждение и признанието на управителя на дружеството, че не е изградил ограждение на това място. Протоколът като официален писмен документ притежава материална доказателствена сила, която не е оборена в рамките на съдебното производство по делото, поради което съдържанието му се приема за достоверно. Липсата на ограждение е потвърдено в съдебното производство от показанията на контролните органи. Показанията на свидетелите на жалбоподателя са неточни, неясни и противоречат на писмените доказателства и показанията на контролните органи, поради което правилно са приети от съда като недостоверни. Липсата на оспорване на протокола от проверката води до неоснователност на искането за назначаване на експертиза, която да определи местоположението на четирите ПИ в обхвата на ЖО, границите на пасището и сервитутната зона на АМ С.. Мястото на нарушението е установено в протокола от проверката и потвърдено от показанията на контролните органи. Данните за частично разрушена ограда на АМ С. в близост до мястото на нарушението не водят до неяснота за това място, тъй като се касае за ограда в сервитутната зона на АМ С., която зона не попада в границите на ЖО. Задължението по чл.18а, ал.2, т.1 от Наредба № 44/ 20.04.2006 г. представлява ветеринарномедицинско изискване по чл.132, ал.1, т.3 от ЗВД, поради което нарушаването му се наказва по чл.417, ал.2 от ЗВД. Деянието е повторно по см. на §1, т.79 от ДР на ЗВД, тъй като е извършено в едногодишен срок от влизане в сила НП № 27/ 21.11.2023 г. и НП № 28/ 21.11.2023 г. с наложени на дееца наказания за същото нарушение. Размерът на имуществената санкция отговаря на критериите по чл.27, ал.1-3 във вр. с чл.83, ал.2 от ЗАНН. Отсъстват предпоставките за маловажност на случая по §1, т.4 от ДР на ЗАНН, поради което нормата на чл.28 от ЗАНН е неприложима. С оглед на изложеното, решението на районния съд ще остави в сила. Поради изхода от спора касаторът няма право на деловодни разноски. Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът