Решение № 5141 от 7.8.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 5158/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба на ответника ТП на НОИ – София, чрез пълномощника юрисконсулт Д.В., срещу решение №4017/06.03.2024г., постановено по гр.д. №18228/2022г. по описа на СРС, 170 състав, с което е признато за установено по отношение на ТП на НОИ – София град, че П. Ц. П. има трудов и осигурителен стаж за работа на длъжност „регионален мениджър“ във „Веминг“ ЕООД, ЕИК 205314409, при пълно работно време от 8 часа за периода от 03.12.2019г. – 11.05.2020г., на основание чл.1, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУТОССР, и в полза на ищеца са присъдени разноски по делото. С въззивната жалба се излагат оплаквания, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Първоинстанционният съд не съобразил поддържаните от ответника доводи, че искът е недопустим. Към исковата молба били представени документи, от които се установявало, че документацията на работодателя, касаеща осигурителния стаж на ищеца през исковия период не е изгубена или унищожена, каквото е изискването за допустимост на иска за установяване на трудов/осигурителен стаж, а същата е налична и обхваща целия период от време, предмет на иска. Ищецът разполагал с официален удостоверителен документ за трудовата си дейност през процесния период – трудова книжка, която била надлежно оформена, съобразно изискванията на действащата нормативна уредба. Поради това неправилно първоинстанционният съд приел, че искът е допустим. При условията на евентуалност счита, че искът е неоснователен. С исковата молба по същество се искало възстановяване на служебно заличени данни за осигурителен стаж и доход, извършено на нормативно установено основание поради неизпълнение от осигурителя на влязъл в сила административен акт (задължителни предписания от контролен орган на НОИ), постановен при извършена проверка/ревизия на осигурителя „Веминг“ ЕООД. Данните по делото сочели, че при извършената проверка било установено, че ищецът е сред лицата, за които не е възникнало осигурително правоотношение и за които неоснователно са подавани данни по чл.5, ал.4 от КСО от осигурителя. Приетите за установени обстоятелства, свързани с реално упражнявана от ищеца трудова дейност при осигурителя „Веминг“ ЕООД през периода от 04.12.2019г. до 10.05.2020г., не кореспондирали с изведените от съда правни изводи. Неправилно първоинстанционният съд не обсъдил представените по делото констативни протоколи и задължителни предписания, издадени от контролен орган при ТП на НОИ – София град. Същите имали характера на официални удостоверителни документи, издадени по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му и се ползвали с обвързваща материална доказателствена сила, включително и пред гражданските съдилища. По делото било безспорно установено, че осигурителят „Веминг“ ЕООД не е осъществявал търговска дейност през процесния период. Противно на приетата за установена фактическа обстановка по делото и в разрез с правилата на формалната логика, съдът извел извод за престиран от ищеца труд за същия период при същия осигурител. Неправилно били кредитирани от съда показанията на свидетеля Пламен Валентинов Тимченко, който бил заинтересован от изхода на спора. Не било подкрепено с доказателства и твърдението на ищеца, че НОИ не зачита процесните периоди за трудов стаж. Поради изложеното моли обжалваното решение да бъде обезсилено и предявеният иск да бъде оставен без разглеждане, и при условията на евентуалност да бъде отменено и претенцията да бъде отхвърлена. Подаден е писмен отговор от насрещната страна П. Ц. П., чрез пълномощника адв. Ц. З., по реда и в срока на чл.263, ал.1 от ГПК, с който жалбата се оспорва и се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение. Установявало се от събраните по делото доказателства, че през процесния период ищецът е извършвал трудова дейност, което обуславяло извод, че същият е в кръга на лицата по чл.2 от ЗУТОССР и за това време били дължими и внесени осигурителни вноски. Установило се, че през процесния период ищецът работил при „Веминг“ ЕООД на длъжността „регионален мениджър“. Правилно съдът преценил, че гласните доказателства кореспондират с вписванията в трудовата книжка на ищеца и останалите представени писмени доказателства установявали еднозначно, че същият е работил без прекъсване във „Веминг“ ЕООД за твърдения в исковата молба период. Правилно съдът преценил, че посоченото време следва да се признае за трудов стаж. Правилно съдът разгледал делото по същество, предвид разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗУТОССР, с оглед обстоятелството, че осигурителят е прекратил дейността си без да има правоприемник, и представеното удостоверение от ТП на НОИ, че липсват данни за претендирания стаж. Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна: Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Постановеното решение е валидно, но същото е недопустимо по следните съображения: Производството по гр.д. 18228/2022г. по описа на СРС, 170-и състав е образувано по искова молба на П. Ц. П. срещу ТП на НОИ – София град за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред. Ищецът твърди, че бил обвързан от валидно трудово правоотношение с „Веминг“ ЕООД – в несъстоятелност. Работодателят му прекратил дейността си без да има правоприемник, предвид на което и на основание чл. 3, ал. 2 ЗУТОССР насочва исковете си срещу ТП на НОИ – София град. Ищецът твърди, че през периода от 03.12.2019г. до 11.05.2020г. по силата на трудово правоотношение с работодателя „Веминг“ ЕООД полагал труд на длъжността „регинален мениджър“ на 8-часов работен ден при месечно трудово възнаграждение от 3000 лева. Продължителността на трудовия му стаж от 4 месеца и 22 дни при този осигурител била надлежно оформена и отразена в трудовата му книжка, заверена с печат на предприятието, подписана от счетоводителя и управителя на дружеството. Ищецът получавал трудовото си възнаграждение в брой срещу подпис в съответната платежна ведомост, копия от които представя като приложение към исковата молба. Във ведомостите било отразено полученото от ищеца нетно трудово възнаграждение след приспадане на дължимите осигуровки и данъци. Платежните ведомости били съхранявани в оригинал от изрично упълномощено от дружеството лице. При проверка на електронната страница на НОИ ищецът установил, че осигурителният му стаж при бившия му работодател „Веминг“ ЕООД бил заличен поради неизвършени от бившия му работодател осигурителни вноски за ДОО. Последното обуславяло за ищеца правен интерес от иска му за установяване на трудов и осигурителен стаж при този работодател. Намира, че поради наличността на всички относими към спора документи и готовността същите да бъдат представени не било необходимо да представя удостоверение по чл. 5 ЗУТОССР. Като приложения към исковата си молба ищецът е представил освен копия от платежните ведомости, още и издадено от бившия му работодател удостоверение обр. УП-2, копие от страниците на трудовата си книжка, трудов договор, заповед за прекратяване на трудовия му договор, уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ и др. документи от трудовото му досие. С молба от 13.06.2022г. ищецът е ангажирал като доказателство и копие от издадено от бившия му работодател удостоверение обр. УП-3, а с молба от 12.08.2022г., в изпълнение на указанията на първоинстанционния съд е представил удостоверение от ТП на НОИ – София град, издадено на основание чл. 30, ал. 1, т. 5 от Инструкция № 5/30.06.2005г. за приемане и съхраняване на ведомости за заплати и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник във връзка с чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР, в уверение на това, че в осигурителния архив на НОИ липсвали данни за положен от ищеца трудов/осигурителен стаж при работодател/осигурител „Веминг“ ЕООД /заличен/. С разпореждане № 93380/05.10.2022г. СРС е върнал исковата молба, като е приел, че документацията, касаеща трудовия стаж на ищеца през исковия период е налична, поради което за ищеца не е налице правен интерес от воденето на иск по ЗУТОССР. С определение №1355/01.02.2023г., постановено по в.ч.гр.д. №497/2023г. на СГС, горепосоченото разпореждане е отменено и делото е върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия. Предвид уредените изрично в процесуалния закон служебни задължения на въззивния съд в хипотезите на нищожност и недопустимост на първоинстанционното решение /чл. 269, изр. 1 ГПК/, и при извършената в настоящото производство служебна проверка настоящият състав намира, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като първоинстанционният съд се е произнесъл по недопустим иск. Предвид нормата на чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК предявяването на иск за съществуването или несъществуването на факти с правно значение е допустимо само в случаите, предвидени в закон. Установяването на трудов стаж по съдебен ред е допустимо единствено в изрично посочените хипотези по ЗУТОСР. Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗУТОССР особена предпоставка за допустимост на установителния иск по този закон е наличието на удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са изгубени или унищожени. Съобразно ал. 2 на същия текст, когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, или не е прекратил дейността си, но ведомостите и книжата му са иззети по реда на инструкция на управителя на Националния осигурителен институт, издадена на основание чл. 5, ал. 12 КСО, се представя удостоверение от съответното териториално поделение на НОИ, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж. Анализът на същите норми налага извод, че съдебното производство по ЗУТОССР е допустимо единствено в случай на липса на официални удостоверителни документи за установяване на трудовия/осигурителен стаж на лицата, като липсата на писмени доказателства, установяващи трудовия стаж, подлежи на установяване посредством удостоверителен документ по чл. 5 ЗУТОССР. В случая по делото несъмнено се установява, че документите за трудовия и осигурителния стаж на ищеца при работодателя му „Веминг“ ЕООД не са изгубени или унищожени. Напротив – ищецът изрично признава, че документите, от които може да се установи неговият трудов и осигурителен стаж съществуват в оригинал и се съхраняват от изрично упълномощено от дружеството лице. Лично е приложил копия от надлежно оформена трудова книжка с удостоверен трудов стаж при бившия му работодател „Веминг“ ЕООД, с изрично отбелязване, че осигурителният му стаж при този работодател е равен на трудовия такъв. Прилага и издадени от това дружество документи по утвърден образец за определяне на осигурителния стаж - обр. УП-2 и обр. УП- 3. От представените от ищеца документи се установява и съществуването на разплащателни ведомости, в които са вписани данни за полагания от него труд при работодателя „Веминг“ ЕООД и получаваното възнаграждение за целия период. Ето защо не е налице особената процесуална предпоставка по чл. 5 ЗУТОССР за допустимост на предявения иск за установяване на трудовия и осигурителен стаж по съдебен ред. Обстоятелството, че ищецът установил, че бившият му работодател не внесъл дължимите осигурителни вноски не обосновава правен интерес за ищеца от предявяване на иска по чл. 3 ЗУТОССР при наличието на документите, удостоверяващи трудовия и осигурителния му стаж. Предвид разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, за осигурителен стаж се зачита времето, за което са били дължими или внесени осигурителни вноски за лицата по чл. 4, ал. 1 и ал. 3, т. 5 и 6 КСО, а за самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4, ал. 7, 8 и 9 и чл. 4а КСО – времето, за което са внесени осигурителни вноски. Ето защо плащането на осигурителните вноски според същата разпоредба е предпоставка за зачитане на осигурителния стаж единствено на самоосигуряващите се лица, но не и на тези, осигурени от друг. По този начин рискът от неплащане на осигурителните вноски от работодателя е възложен в тежест на фиска, в полза на интереса на осигурените лица. В случай, че на ищеца бъде отказано признаване на трудов/осигурителен стаж, надлежно удостоверен в наличните документи, споровете се решават по реда на гл. VIII от КСО (чл. 117, ал. 1, т. 5 КСО), като производството се развива по административен ред пред съответните органи на НОИ – по реда на АПК и по съдебен ред – пред съответния административен съд. Поради това, настоящата инстанция приема, че за ищеца не е налице правен интерес от провеждане на иск по чл. 3, ал. 1 ЗУТОССР, и производството по същия подлежи на прекратяване. При този изход на спора на основание чл.78, ал.4 във вр. с чл. 273 ГПК в полза на въззивника – ответник в производството следва да бъдат присъдени разноски за първоинстанционното производство в размер на 150 лева за юрисконсултско възнаграждение, и за въззивното производство за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 190 лева. Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК (в този смисъл определение №78/17.03.2021г., постановено по грд. №3722/2020г. на ВКС, ІV Г. О.). По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен състав