Решение № 293 от 13.8.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 1105/2026 г.

Мотиви по въззивно частно наказателно дело №1105 по описа за 2026 г. С решение № 513 постановено на 0 8.07.2026г. по ЧНД №3105/2026г. на СГС НО, 22-ри състав е ОТКАЗАНО ПРЕДАВАНЕТО въз основа на Европейска Заповед за арест, издадена на 24.02.2026 г .от Районния Съд в гр.Клагенфурт, Провинция „Каринтия“, на Република Австрия българския гражданин Г. Т. П. /род. на •••••••• г. в с.••• , Русенска област/ за водене на наказателно преследване срещу него на територията на молещата държава за престъпления по чл.146-147,ал.2 от НК-Австрия/ наказуеми с наказание до 3 години „Лишаване от свобода/, а именно „тежка измама“, като съдът е потвърдил взетата до момента мярка за неотклонение „Подписка“. Недоволен от така постановеното решение прокурорът е депозирал протест срещу него с оплакване за незаконосъобразност на съдебния акт. Излага съображения за съществени нарушения на процесуалните правила и нарушения на материалния закон с оглед отхвърляне искането за предаване на лицето. Твърди, че въпреки неизпращането от австрийските власти на поисканите от българския съд гаранции по чл.41 ал.3 от ЗЕЕЗА, ЕЗА отговаряла на изискванията на чл.37 ал.1 от закона, като отсъствали основания за отказ от изпълнението й по реда на чл.40 ал.1 и ал.2 от ЗЕЕЗА. Иска се отмяна решението на СГС и постановяване на ново от въззивната инстанция, с което да бъде допуснато изпълнението на обжалваната ЕЗА по отношение на българския гражданин Г. Т. П.. Копие от протеста е изпратен своевременно на защитника на исканото за предаване лице и по него становище не е постъпило. В съдебното заседание пред въззивния съд представителят на Апелативна прокуратура гр.София поддържа протеста и изложените в него доводи за отмяна на атакуваното решение. Счита, че са налице основанията за приемането и изпълнението на ЕЗА от съдебните органи на Република Австрия.Приема, че гаранциите от страна на австрийските органи са били дадени, като първостепенният съд не е разбрал и интерпретирал правилно документа на немски език. Иска въззивната инстанция да постанои предаване на исканото лице на австрийските власти. Защитникът на исканото лице Г. Т. П. – адв.И. Н. оспорва протестта и счита, че не са налице основанията на закона лицето да бъде предадено по така изготвената ЕЗА. Изразява становище, че са били положени усилия от СГС във връзка с предоставянето на гаранциите, но такива не са получени при отговора от австрийска страна. Настоящият въззивен съдебен състав, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и при цялостната проверка на обжалваното решение, намери за установено следното: Протестът е допустим, а разгледан по същество е НЕОСНОВАТЕЛЕН. Поисканото за предаване лице Г. Т. П. е българин, български гражданин със средно специално образование женен, неосъждан, реабилитиран по право с идентични данни с посоченото в ЕЗА лице. Същият не е дал съгласие за предаването му на австрийските власти. Задържан е бил на 24.03.2026г. в гр.София по ЗМВР във връзка с данните от австрийските власти, получени чрез ШИС, че се издирва но наказателно производство за измама. На основание чл.43 ал.2 от ЗЕЕЗА с Определение Рег №1792/27.03.2026г. по ЧНД №2107/2026г. на СГС НО 36-ти състав му е била взета мярка за неотклонение „Домашен арест“ с електронно наблюдение изпълнявана на адрес гр.•••, ул.“•••“№*, която впоследствие е била изменена с определение от 15.06.2026г на СГС по ЧНД №3105/2026г. в „Подписка“ в сила от 23.06.2026г., изтърпявана до момента. На първо място, правилно и законосъобразно първостепенният съд е приел, че молещата държава не е дала необходимите гаранции по чл.41 ал.2 от ЗЕЕЗА, въпреки, че производството е било отложено и е бил изискан допълнителнен отговор от австрийските власти в тази насока. Това е необходимо задължително условие, което издаващата държава членка на ЕС трябва предварително да даде писмено във връзка с искането за предаване на български гражданин за целите на наказателно преследване относно деянието, за което е посочено, че се предвижда наказание лишаване от свобода. Гаранцията предвижда, че след изслушването на лицето ще бъде върнато в Република България за изтърпяване на евентуално наложено наказание. Тя има за цел да защити българския гражданин, че при еветуално осъждане в чужбина, ще бъде върнат обратно в Република България за изтърпяване на наказанието в близост до позната, семейна среда. В случая това необходимо условие не е изпълнено от издаващата държава. Такива гаранции липсват първоначално в издадената Европейска заповед за арест /ЕЗА/, като впоследствие след изисканата допълнителна информация от съда и поставените крайни срокове за постъпването й видно от материалите приложени на л.48-54 и л.66-103 от делото не са предоставени. В този смисъл СГС правилно е мотивирал акта си, тъй като българският съд не може да предаде лицето без тази писмена гаранция от чуждата държава. Неоснователно е изразеното от прокурора в съдебното заседание пред САС, че такива гаранции са били дадени, като от друга страна се претендира те да бъдат изискани отново от въззивния съд. Производството по делото се движи в регламентирани от закона срокове и е било отделено достатъчно време тези гаранции да бъдат предоставени на съда разглеждащ делото. На следващо място с оглед преценка на съдържанието и формата на Европейската заповед за арест, въз основа на която е и образувано производството по чл.44 от ЗЕЕЗА, първостепенният съд вярно е заключил, че не е налице редовна от външна страна ЕЗА, въпреки, че е издадена от компетентен орган след одобрение от съда. Противоречията касаят именно деянието, за което се води наказателното преследване в РАвстрия по отношение на Г. П.. В раздел I от ЕЗА е посочено, че деянието, за което се води разследването срещу П. е мошеничество, без да бъде съответно посочен текста на наказателния закон и предвидения размер на наказанието за това престъпление. Според информацията за престъплението по буква „д“ във връзка с което се издава ЕЗА, П. е заподозрян за „тежка измама“ по чл.146, чл.147 ал.2 от НК на РАвстрия, за това, че в съучастие с друго лице В. П. П. в гр.••• с намерение противозаконно да обогатят себе си или трети лица съзнателно и умишлено са наели на 13.10.2025г. и 24.01.2026г. превозни средства от две фирми 1 брой кемпер марка „Кнаус“ на стойност около 85 000 евро и 1 бр. лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Транспортер Калифорния“ на стойност около 120 000 евро, като още към момента на сключване на договорите за наем според изложеното в ЕЗА не са имали намерение да върнат превозните средства след изтичане на срока, а да ги задържат и са причинили имуществени вреди на фирмите, отдали превозните средства. Посочено е в буква „в“ на ЕЗА, че максималният срок на присъдата във връзка с престъплението е 3 години лишаване от свобода. При положение, че в раздел I от ЕЗА относно списъка с престъпления, за които не се изисква двойна наказуемост не е отбелязано от австрийските власти, че разследването е за измама по т.8 на чл.36 ал.3 от ЗЕЕЗА, каквито данни са изложени в информацията за престъплението по буква „д“, действително е налице противоречие относно деянието, за което се иска да бъде предадено лицето и предвиденото наказание за това. По този начин се накърнява и визирания в чл.61 от ЗЕЕЗА принцип на особеността, тъй като исканото лице следва да е наясно за какво точно престъпление се иска неговото предаване от молещата държава. С оглед на гореизложеното следва да се направи извод, че протестът е неоснователен, а атакуваният съдебен акт постановен от първата инстанция е правилен и законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден. При извършената служебна проверка настоящият състав констатира, че липсват основания за отмяна или изменение на проверяваното решение, по реда на чл. 48, ал.2 от ЗЕЕЗА, поради което настоящият състав на Апелативния съд – София преценява, че същото следва да бъде потвърдено. Взетата мярката за неотклонение „подписка“ взета по отношение на Г. Т. П. за нужите на производството по ЗЕЕЗА следва да бъде отменена. На основание чл.53 ал.2 от ЗЕЕЗА заверен препис от решението да се изпрати незабавно на ВКП и Министерство на правосъдието. Въз основа на горните мотиви съдът постанови решението си. Председател: Членове: 1. 2.