Решение № 112 от 27.3.2026 г. на Районен съд - Ловеч по дело № 258/2025 г.

наказателно дело № 20254310200258 по описа за 2025 година С наказателно постановление № 814545-F807627/19.02.2025 г., издадено о т Ненчо Калчев Калев на длъжност директор дирекция „Контрол" при ТД на НАП Велико Търново оправомощен със Заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-384 от 27.02.2024 г., въз основа на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) сер. AN № F807627 / 27.01.2025 г., съставен от В. Ц. К. на длъжност старши инспектор по приходите при Териториална дирекция на НАП ВЕЛИКО ТЪРНОВО Офис Плевен, на основание чл. 53, във връзка с чл. 83 от ЗАНН, АНО като е взел предвид, че е установено по несъмнен начин факта на извършеното нарушение, самоличността на извършителя и че не са налице основанията за прекратяване на производството, основанията за прилагането на чл. 28 от ЗАНН и липсата на постигнато споразумение с нарушителя, е наложил на „КС“ ••••, ЕИК №•••••••••, гр. А, представлявано от БСС, ЕГН •••••••••• имуществена санкция в размер на 1636.06 лв. (хиляда шестстотин тридесет и шест лева и 06 ст.), на основание чл.180, ал.2 от ЗДДС, за това, че при извършена проверка, приключила с издаване на Протокол № П- 04001124113957-073-001 / 18.12.2024 г. е установено, че „К С"•••• с ЕИК ••••••••• не е начислил ДДС за периода от 24.04.2024 г. - 17.05.2024 г. в размер на 1636.06 лв., тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по ЗДДС в срок. При проверката е установено, че ЗЛ е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС в срок до 08.04.2024 г. /понеделник/ вкл., а същото е подадено на 02.05.2024г. Лицето е регистрирано по ЗДДС на 18.05.2024 г. В хода на проверката е установено, че за периода от 24.04.2024г. - 17.05.2024г. търговското дружество е отчело общ облагаем оборот в размер на 8180,33 лв., за което е дължим ДДС в размер на 1636,06 лв. За периода 24.04.2024 г. /датата, следваща датата, до която е следвало да бъде издаден акт за регистрация по ЗДДС, ако е подало заявление за регистрация в срок/ до 17.05.2024 г. /датата предхождаща датата на регистрацията/, дружеството е извършило облагаеми доставки, за които дължимият ДДС, определен по реда на чл.102,ал.3, т.1 от ЗДДС е 1636,06лв. С оглед така установената фактическа обстановка, административнонаказващият орган е приел от правна страна, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.180, ал.2 от ЗДДС във връзка с чл.102 ал.3 т.1 от ЗДДС и че нарушението е извършено за първи път. Посочено, че установеното нарушение се потвърждава от приложените по административнонаказателната преписка доказателства: АУАН сер. AN № F807627 от 27.01.2025 г., Протокол № П-04001124113957-073-001 / 18.12.2024 г., ведно с приложения. Посочено е, че АУАН сер. AN № F807627 / 27.01.2025 г. е редовно предявен и връчен на ЕТС с ЕГН ••••••••••, в качеството му на управител/пълномощник на нарушителя на 27.01.2025г. Посочено е, че на основание чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу АУАН е постъпило възражение, заведено с вх. № 2664/31.01.2025 г., което АНО е счел за неоснователно. Посочено е, че извършеното нарушение не се отличава по своята маловажност от обикновените нарушения от същия вид, а покрива белезите на типичност, поради което не е налице основание за прилагането на чл. 28 от ЗАНН. Посочено е, че при индивидуализация на санкцията е съобразено, че същата е определена в абсолютен размер, от който наказващият орган не може да се отклони, с оглед на което, и като се отчете, че липсват предпоставки за прилагането на чл. 28 от ЗАНН, не е налице необходимост за обсъждането на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Недоволен от НП останало наказаното дружество жалбоподател „КС“ ••••, гр. А, представлявано от БСС, което го обжалва в срок чрез адв. И. Д. от АК Велико Търново и излага, че Наказателното постановление е издадено в рамките на недопустимо административнонаказателно производство, образувано със съставянето на АУАН(на 27.01.2025 г.) много след изтичане на тримесечния срок от открИ.е на нарушителя - арг. от чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Посочено е, че на това самостоятелно основание, обжалваното НП се явява незаконосъобразно и по силата на закона следва да бъде изцяло отменено. С оглед пълнота на изложението, по съществото на спора възразява, че твърдените от административнонаказващият орган (АНО) за „установени" данъчни задължения на санкционираното дружество не са надлежно установени - с влязъл в сила ревизионен акт, както императивно повелява специалният закон -ДОПК (вж. чл. 118, ал. 1, т. 1). Посочено е, че това е единственият легален начин за установяване на задължения за данъци и за задължителни осигурителни вноски, а не както порочно е възприел наказващият орган. Сочи, че в този смисъл е и трайната съдебна практика на всички административни съдилища като касационна инстанция по подобен вид дела. Не на последно място, сочи, че не е приложена диференцирана санкционна норма по смисъла на чл. 180, ал. 3 и 4 от ЗДДС, която е значително по-облекчена за сочения за нарушител. Излага, че допълнителни съображения в подкрепа на жалбата ще изложи след запознаването му с цялата преписка. С оглед на гореизложеното моли съда да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно и да присъди направените по делото съдебно деловодни разноски. В съдебно заседание за наказаното дружество жалбоподател, редовно призован, се явява адв. И. Д., който моли съда да постанови решение, с което отмени обжалваното като незаконосъобразно НП. Излага, че не е доказано, че актосъставителя заема съответната длъжност, посочена в съставения АУАН, тъй като видно от представената днес заповед за назначаване, липсвала заповед за встъпване в длъжност. Сочи, че служебната бележка, представена от директора на офис НАП - Плевен, също не доказвала това, тъй като било налице единствено изявление, че служителката К., без да се знае дали е орган по приходите, не е ползвала отпуск или не е била в законоустановен такъв или поради временна неработоспособност, не е била на работа. Сочи, че по делото е представена резолюция за извършване на проверка, както и протокол, в която резолюция съответния орган по приходите - Началника на сектор е определил само г-жа В. К. да участва в проверката. Сочи, че тази резолюция е издадена на 19.06.2024 год. с указан краен срок 20.09.2024 г., три месечен, за който няма данни по делото да е удължаван. Сочи, че видно от протокола от извършената проверка от 18.12.2024 г., което е три месеца след крайния срок, в проверката е участвала сачо В. К., актосъставителката, като никъде в този протокол, съставен лично от гжа К., до колкото се предоверява на белязаното за електронен подпис, не пише да са присъствали или участвали други служители. Сочи, че сочи, че от показанията на актосъставителката в съдебно заседание станало ясно, че и колегата и Б Д е присъствал при извършването на проверката, но че същият не е вписан като свидетел по акта, което не кореспондирало с този протокол и очевидно е лъжесвидетелстване. Сочи, че е недопустимо съгласно ЗАНН АУАН да съставя лице, което е заинтересовано или няма гаранция, че е безпристрастно. Сочи, че в случая проверката е извършена от г-жа К. половин година, от както и е възложена до приключване и това налага извода, че тя е пристрастна, защото тя самата е съставила акта. Сочи, че нямало никаква пречка, както разписва ЗАНН, друг орган по приходите със същата степен и правомощия като длъжност да състави АУАН, а не г-жа К., която е извършила еднолично проверката, без да да присъства свидетел, в производство, което се движи само от един човек. Сочи, че неговия доверител, като управител е внесъл изискуемата сума, но не е било достатъчно, че е внесена, за да се приложи диференцираната облекчаваща законова процедура по чл.180, ал.3 от ЗДДС, и да се наложи имуществена санкция в по-нисък размер, а е наложена такава в пълен размер. Не на последно място сочи, че дори и да се приеме, че това е валидно и законосъобразно производство, се касае за маловажност на описаното деяние, тъй като по никакъв начин не е довело до ощетяване на фиска и специалния закон - ЗАНН, поради което е следвало да не се налага наказание, а само да се отправи предупреждение. По тези съображения, моли съда да отмени процесното НП като им присъди строените разноски, за които представя доказателства, в размер на 1000.00 лева, която да бъде превалутирана, в случай, че съдът уважи жалбата. Счита, че претендираното възнаграждение е справедливо и обосновано по размер, тъй като се касае за сравнително сложна материя, не малка по обем доказателствена маса, извършени са процесуални действия в повече от едно съдебни заседание, и същият се явява от Велико Търново, въпреки, че не фигурират разноски в тази насока и такива искания не правят. АНО – директор дирекция „Контрол" при ТД на НАП Велико Търново, редовно призован, се представлява от юриск. Х., която моли съда да остави без уважение жалбата и потвърди обжалваното НП като правилно и законосъобразно. Сочи, че административно наказателното производство е протекло правилно и законосъобразно, като на всеки един от етапите е гарантирано правото на защита на задълженото лице, обект на проверката. Сочи, че по безспорен начин било доказано извършеното нарушение, като не било оспорено годно нито НП, нито АУАН. Сочи, че били останали като неоснователни и недоказани твърденията по жалбата. Сочи, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в рамките на длъжностните им компетенции, както и че същите са било надлежно назначени и управомощени. Сочи, че са спазени сроковете на чл.34 от ЗАНН, а именно за съставянето на АУАН и издаване на НП. Сочи, че правилно е определен и санкционният режим, като е съобразен размера на санкцията, съгласно разпоредбата на чл.27, ал.1 от ЗАНН за индивидуализацията и, съответно основателно не е приложен режима на чл.28, ал.1 от ЗАНН. Сочи, че внасянето на задълженията не е относим критерий, който законът да възлага като задължение на АНО, с необходимост да го съобрази при избора на подходящ режим, тъй като нарушението е формално. С оглед на гореизложеното моли съда да потвърди НП в неговата цялост, като им присъдите разноски в размер на 150.00 лева за осъществена юрисконсултска защита. Възразява срещу претенцията за размера на поискания хонорар, като моли съда, в случай на уважение на жалбата, тъй като случая не представлява фактическа и правна сложност, а ангажирането на адвокат е право на жалбоподателя и закона не въвежда задължение за присъствие на такъв, да определи хонорар към минимума. От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите В. Ц. К., В. В. А., от становищата на процесуалните представители на жалбоподателят и на АНО, съдът приема за установена следната фактическа обстановка: На 27.01.2025 г. бил съставен АУАН №F807627 от св. В. Ц. К. на длъжност старши инспектор по приходите в Национална агенция за приходите при ТД гр. Велико Търново, офис Плевен, в присъствието на свидетелката В. В. А., за това, че при извършена проверка, приключила с издаване на Протокол № П-04001124113957-073-001 / 18.12.2024 г. е установено, че „К С"•••• с ЕИК ••••••••• не е начислил ДДС за периода от 24.04.2024 г. - 17.05.2024 г. в размер на 1636.06 лв., тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по ЗДДС в срок. При проверката е установено, че ЗЛ е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС в срок до 08.04.2024 г. /понеделник/ вкл., а същото е подадено на 02.05.2024г. Лицето е регистрирано по ЗДДС на 18.05.2024 г. В резултат на горното се установи, че за периода от 24.04.2024 г. -17.05.2024 г . е отчело общ облагаем оборот в размер на 8180,33 лв., за което е дължим ДДС в размер на 1636,06лв. За периода 24.04.2024 г. /датата, следваща датата, до която е следвало да бъде издаден акт за регистрация по ЗДДС, ако е подало заявление за регистрация в срок/ до 17.05.2024 г. /датата предхождаща датата на регистрацията/, дружеството е извършило облагаеми доставки, за които дължимият ДДС, определен по реда на чл.102,ал.3,т.1 от ЗДДС е 1636,06лв., с което е нарушило разпоредбите на чл.180, ал.2 от ЗДДС във връзка с чл.102 ал.3 т.1 от ЗДДС. С акта не са иззети вещи и документи. Актът е съставен в присъствието на упълномощен представител – ЕТС, на която на същата дата е бил предявен съставяния АУАН. Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното НП. Съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано лице, поради което е допустима. Съдът намира, че в случая АУАН е съставен от св. В. Ц. К. на длъжност старши инспектор по приходите в Национална агенция за приходите при ТД гр. Велико Търново, офис Плевен, оправомощена със заповед №ЗЦУ-384/27.02.2024 г. на Изпълнителния директор на НАП, и съответно като такава притежава правото да съставя АУАН за посоченото констатирано нарушение. По делото са представени от страна на АНО, приети и вложени писмени доказателства – Заповед №15.44/06.07.2021 г. на НАП от която е видно, че актосъставителката К. е назначена на длъжност инспектор по приходите с работно място ИРМ Плевен, ул. „Дойран“ №43 в ТД на НАП Велико Търново, Дирекция „Контрол“, отдел „Проверки“, както и служебна бележка с изх. №15-2186/23.09.2025 г. издадена от Директора на офис на НАП Плевен, от съдържанието на която е видно, че актъстъставителката на дата 27.01.2025 г. не е ползвала законоустановен отпуск и отпуск поради временна неработоспособност, поради което направените от процесуалният представител на жалбоподателя възражения, че същата на датата на съставяне на АУАН не е била на работа, както и че не е била компетентна да състави процесния АУАН се явяват неоснователни. От събраните по делото доказателства се установява, че с Резолюция за извършване на проверка №П-04001124113957-0РП-001/19.06.2024 г. Началника на сектор при ТД на НАП Велико Търново е определил актосъставителката К. да извърши проверка на КС ••••, представлявано от Богомил Спасов, която проверка да завърши в срок до 19.09.2024 г. Установява се, че с Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице №П-04001124113957-040-001/25.06.2024 г., във връзка с горецитираната проверка актосъставителката К. е изискала от задълженото лице писмени документи, въз основа на които след като такива са и били представени е направила ново Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице №П-04001124113957- 040-002/17.09.2024 г., с което е изискала от задълженото лице да представи писмени документи. Установява се, че въз основа на второто отправено до задълженото лице искане, актосъставителката К. е отправила до началника на сектора Искане за продължаване на срока за извършване на проверка №П-04001124113957-040-001/18.09.2024 г. до 19.11.2024 г., както и че с Промяна на резолюция за извършване на проверка №П-04001124113957-оРП- 002/18.09.2024 г., Началника на сектор при ТД на НАП Велико Търново е определил актосъставителката К. да завърши проверката в срок до 19.11.2024 г. Установява се, че 18.12.2024 г. бил съставен Протокол №П-04001124113957-073-001/18.12.2024 г. по проверка за установяване на факти и обстоятелства, свързани с жалбоподателя „КС“ ••••, за спазване на данъчното и осигурително законодателство. При проверката е било установено, че „КС“ ••••, е достигнало прага за задължителна регистрация по ЗДДС към 31.03.2024 г. и е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС до 08.04.2024 г. включително, както и че за данъчен период 24.04.2024 г. /датата, следваща датата, до която е следвало да бъде издаден акт за регистрация по ЗДДС, ако е подало заявление за регистрация в срок/ - 17.05.24 г. /датата предхождаща датата на регистрацията, има облагаеми доставки, както следва: по фискално устройство от дата 24.04.2024 г. до 17.05.2024 г. отчетения оборот е 7580.4 лв. и по банков път – фактура №0000000005/11.05.2024 г. с ДО 2236.00 лв. и ДДС 0.00 лева, издадена на Община А. На 27.01.2025 г. св. К. съставила процесния Акт за установяване на административно нарушение № F807627 срещу жалбоподателя „КС“ ••••, в присъствие на упълномощен представител и в присъствието на един свидетел, като препис от акта бил връчен на жалбоподателя чрез упълномощеният му представител срещу разписка. Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление. Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото. Съдът дава вяра на показанията на свид. К., от които се установяват обстоятелствата по съставянето на АУАН, като свидетелката изяснява, че актът е съставен в присъствието на упълномощен представител на жалбоподателя, в която насока е представеното по делото нотариално заверено пълномощно, с което представляващия наказаното дружество жалбоподател е упълномощило Е С, да го представлява, включително и пред органите на НАП, да подписва и получава АУАН /л.11 от делото/, поради което направените в тази насока възражения от страна на процесуалният представител на жалбоподателя се явяват неоснователни. В тази част показанията на свидетелката се подкрепят от изпълнените в приложението подпис на упълномощения представител на жалбоподателя и датата, поради което като проверени показанията се ползват с доверие от съда. На следващо място от свидетелските показания на тази свидетелка се установява и че наказаното дружество жалбоподател е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС в срок до 08.04.2024 г. вкл., а същото е било подадено на 02.05.2024г., като ЗЛ е било регистрирано по ЗДДС на 18.05.2024 г., както и че в хода на проверката е установено, че за периода от 24.04.2024г. - 17.05.2024г. търговското дружество е отчело общ облагаем оборот в размер на 8180,33 лв., за което е дължим ДДС в размер на 1636,06 лв. Показанията на свид. К. изцяло намират подкрепа в събраните писмени доказателства по делото. Те са последователни, вътрешно непротиворечиви и като проверени съдът им дава вяра. От събраните и проверени по делото доказателства се установява, че административното нарушение, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на наказаното дружество жалбоподател е осъществено. Доказано е, наказаното дружество жалбоподател е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС в срок до 08.04.2024 г. вкл., а същото е било подадено на 02.05.2024г., като ЗЛ е било регистрирано по ЗДДС на 18.05.2024 г., както и че в хода на проверката е установено, че за периода от 24.04.2024г. - 17.05.2024г. търговското дружество е отчело общ облагаем оборот в размер на 8180,33 лв., за което е дължим ДДС в размер на 1636,06 лв. Следователно е налице хипотеза по чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС, като наказаното дружество жалбоподател е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок до 08.04.2024 г. вкл., а същото е било подадено на 02.05.2024г., като ЗЛ е било регистрирано по ЗДДС на 18.05.2024 г., поради което за периода от 24.04.2024г. - 17.05.2024г., предвид на това, че търговското дружество е отчело общ облагаем оборот в размер на 8180,33 лв., е дължало ДДС в размер на 1636,06 лв. Данъчният период, за който е издадено наказателното постановление – 24.04.2024 г. – 17.05.2024 г., попада в периода по чл.102, ал.3 от ЗДДС, поради което жалбоподателят е трябвало да начисли ДДС за извършените от него облагаеми продажби. Изпълнителното деяние на нарушението е осъществено чрез бездействие. Съдът не споделя възражението на процесуалният представител на наказаното дружество жалбоподател, че наказателното постановление е издадено при допуснато съществено процесуално нарушение, влечащо неговата незаконосъобразност, тъй като АУАН е съставен след изтичането на 3-месечния давностен срок за извършването на това действие. Съгласно разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от открИ.е на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за данъчни нарушения – две години. Съгласно Тълкувателно постановление № 1/2015 г. на ВКС и ВАС сроковете по чл.34 от ЗАНН са давностни, като с тяхното изтичане се погасява възможността за държавата да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение, включително и да накаже дееца за извършеното нарушение. В съдебна практика е трайно и последователно изяснено, че нарушителят се счита за открит, когато наказващият орган разполага с необходимите и достатъчни данни за извършване на нарушението и за самоличността на нарушителя, тоест когато са констатирани факти и обстоятелства за наличие на поведение, било то действие или бездействие на конкретно лице, което поведение от обективна страна сочи на допуснато административно нарушение. От своя страна правната квалификация на тези факти, съответно индивидуализацията и конкретизацията от фактическа и правна страна на нарушението, представляват действия по извършване на преценка относно наличието на материалните и процесуалните предпоставки за реализиране на административнонаказателната отговорност, които действия следват открИ.ето на нарушението и нарушителя – в този смисъл. Въпросът за открИ.ето на нарушителя е фактически, поради което във всеки отделен случай следва да се преценява конкретно от кой момент администрацията е разполагала с достатъчно данни за извършеното нарушение и за самоличността на правонарушителя. В някои случаи тези данни се добиват след извършването на проверка за установяване на факти, в други ситуации и в зависимост от фактическия състав на нарушението наказващият орган може да разполага с всички необходими данни от по - ранен момент. Във всички случаи обаче, за да се счита за открит нарушителят, е достатъчно администрацията да разполага с достатъчно данни за извършеното нарушение и за самоличността на дееца. ОткрИ.ето на нарушителя обаче не е обвързано с формални процедури по оформяне и подписване на актове, които финализират и обобщават резултатите от проверката. С други думи, когато контролният орган разполага с достатъчно данни за извършеното нарушение и за нарушителя, той не може самоволно да продължава давностните срокове за ангажиране на отговорността на дееца под претекст, че се издават вътрешноведомствени актове, с които не се извършват нови действия по събиране на доказателства, а само се обобщават и описват вече събрани и установени от администрацията данни. Именно такъв акт представлява Протокол № П-04001124113957- 073-001/18.12.2024 г., на който се позовават актосъктавителя и наказващият орган в процесния АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление, като обвързва момента на открИ.е на нарушителя с датата на съставяне на този протокол. Подобно процедиране на администрацията съдът намира за незаконосъобразно, тъй като води до заобикаляне на давностните срокове по чл.34 от ЗАНН, като позволява на държавния орган сам да продължава действието на срока, но извън нормативно уредените правила за това, а замаскирано – чрез издаването на вътрешноведомствени актове, стоящи извън административнонаказателния процес и непротивопоставими на третите лица, в който смисъл е и съдебната практика. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 4 от 29.03.2021 г. по тълк. д. № 3/2019 г. на Върховния административен съд. Макар и постановено по конкретен казус, свързан със Закона за защита на потребителите, в тълкувателното решение се съдържат принципни постановки, които са съответно приложими и към процесния случай: "Началото на тримесечния срок по чл. 34, ал. 1, изречение 2, предложение 1 ЗАНН поставя открИ.ето на нарушителя. Понятието не е легално дефинирано от Закона за административните нарушения и наказания, но доктрината и съдебната практика безпротиворечиво приемат, че открИ.е има, когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира извършителя му. Това е моментът, в който необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната администрация, защото от тогава фактически и юридически съществува възможност овластеният за това орган да определи субекта на нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и субективна страна по определен състав". Факти, които следват момента, в който наказващият орган е разполагал с цялата необходима му информация за извършеното нарушение и самоличността на нарушителя, са ирелевантни за преценка за спазване срока по чл.34 от ЗАНН. Такива обстоятелства могат да бъдат документалното приключване и оформяне на проверката с констативен протокол, решение на колективен орган, решение на висшестоящ орган и др. Пренесени на плоскостта на настоящия казус, гореизложените принципни положения водят до извод, че АУАН е съставен след изтичането на тримесечния давностен срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН от открИ.е на нарушителя. АУАН е съставен на дата 27.01.2025 г. В наказателното постановление е прието, че нарушението е установено в хода на извършена проверка, приключила с издаване на Протоколът № П-04001124113957-073-001/18.12.2024 г. Фактите по делото обаче определят, че нарушителят е открит на по - ранна дата – на 03.07.2024 г. и на 23.09.2024 г., когато контролният орган е разполагал с всички необходими документи, от които да установи както извършеното нарушение, така и самоличността на нарушителя. Съгласно т. 5 от протокола "Доказателства, приложени към настоящия протокол, се установява, че извършването на нарушението и самоличността на нарушителя са открити въз основа на следната доказателствена съвкупност: Придружително писмо за представяне на документи с вх. №П-04001124113957-ПРД- 002-И/23.09.2024 г. с приложения към документа; Придружителто писмо за представяне на документи вх. №П-04001124113957- ПРД.001-И/03.07.2024 г., ведно с приложения към документа. Така постъпилите придружителни писмо за представяне на документи от задълженото лице са обобщени и анализирани в Протоколът № П-04001124113957-073- 001/18.12.2024 г. и въз основа на тях контролният орган е направил извод за извършеното административно нарушение, за което жалбоподателят е санкциониран в настоящото производство. Доколкото обаче се установява, че всички относими и необходими документи за установяване на нарушението и самоличността на нарушителя, целенасочено изискани от контролния орган, са били налични, постъпили пред него в един по-ранен момент, то нарушителят се явява открит именно на тази дата. В случая това е 03.07.2024 г., тъй като тогава са постъпилите изисканите материали. Тези факти определят извод, че към 27.01.2025 г., когато е съставен процесният АУАН тримесечният срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН, отброен от дата 03.07.2024 г., е бил изтекъл. Дори да се приеме за меродавна втората дата на която също от страна на наказаното дружество са представени документи във връзка с проверката, то видно от отразеното в съставения Протокол такива са били представени на 23.09.2024 г., като предвид на това, че процесния АУАН е съставен на издаден на 27.01.2025 г., тримесечният срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН, отброен от дата 23.09.2024 г., също е бил изтекъл. Обстоятелството, че резултатите от проверката са обобщени в констативния протокол от 18.12.2024 г. не променят факта, че контролният орган обективно е разполагал с всички необходими данни за извършеното нарушение и за самоличността на нарушителя от един по-ранен момент в хода на проверката, като този момент не може да бъде новиран с обстоятелството, че на по-късен етап резултатите от проверката са били отразени в протокол, който предшества издаването на АУАН. В цитираното Постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС и ВАС се прие, че спрямо давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН приложение намират и правилата за спиране и прекъсване на давността по смисъла на чл. 81 от НК. Съгласно чл. 81, ал. 1 от НК давността спира, когато започването или продължаването на наказателното преследване зависи от разрешаването на някой предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт. Според чл. 81, ал. 2 от НК давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. Въз основа на гореизложените нормативни разпоредби доктрината и съдебната практика са утвърдили разбирането, че за да бъде едно действие от естество да прекъсне давността, то следва да отговаря кумулативно на следните критерии:да бъде процесуално, тоест да е изрично предвидено и уредено в съответния процесуален закон (НПК, ЗАНН);да е част от правомощията на съответния ръководно-решаващ орган на дадения етап от наказателния/административнонаказателния процес;да е насочено към преследване на дееца, тоест да представлява етап от динамичния фактически състав по реализиране на наказателната, респ. административнонаказателната отговорност на дееца; действието да е насочено към реализиране наказателната или административнонаказателната отговорност на конкретното лице. Така Решение № 71/12.04.2019 г. по нак. дело № 154/2019 г. на ВКС; Тълкувателно решение № 96 от 1.11.1961 г. по н. д. № 76/1961 г. на ОСНК на ВС; Решение № 233 от 22.04.2002 г. по н. д. № 116/2002 г. на II н. о. на ВКС. Извършваните действия по разследване за установяване на обективната истина, които обаче не представляват процесуално действие по преследване на дееца, както и действията от административно технически характер не са от естество да прекъснат течащата давност - така изрично Тълкувателно решение № 28 от 02.03.1959 г. по н. д. № 19/1959 г. на ОСНК на ВС; Решение № 46 от 01.04.1985 г. по н. д. № 16/1985 г. на I н. о. на ВС; Решение № 305 от 17.05.2002 г. по н. д. № 177/2002 г. на I н. о. на ВКС. Пренасяйки тези принципни постановки към административнонаказателния процес на основание чл. 84 ЗАНН, се прави изводи, че обикновената преследвателска давност се прекъсва от:съставянето на АУАН;издаването на наказателно постановление;образуването на съдебно производство пред районен съд и насрочването му за открито съдебно заседание за разглеждане на жалбата, тъй като това са действия по предаване на жалбоподателя на съд;разглеждане на делото в открито съдебно заседание;постановяването на съдебни актовете на районен съд и на касационната инстанция. Все в тази връзка давността не се прекъсва от:извършени действия от контролния орган по събиране на доказателства за установяване на факти, относими към преценката за съставомерност на деянието;извършените действия по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН;действия по призоваване на привлеченото към отговорност лице;действия по връчване на относимите в съответното производство книжа: АУАН, НП, актове на съда (решения, определения), доколкото същите имат технически характер и не се извършват от лице, натоварено с ръководно -решаващи функции на съответния етап от производството. Що се касае до спирането на давността в административнонаказателния в тълкувателната практика на стария Върховен съд е уточнено, че сроковете по чл.34 от ЗАНН се считат за прекъснати с образуване на наказателно производство за същото деяние и не текат, докато наказателното производство е висящо - така изрично Тълкувателно решение № 112 от 16.12.1982 г. по н. д. № 96/1982 г. на ОСНК. В чл.43, ал.6 от ЗАНН е въведено и специално основание, по силата на което давността по чл.34, ал.3 от ЗАНН не тече (тоест е спряна) при надлежно спиране на административнонаказателното производство. Следователно основанията за спиране на давностните срокове по ЗАНН са две:наличие на образувано наказателно производство за същото деяние и надлежно извършено спиране на административнонаказателното производство. По делото нито са изложени твърдения, нито са ангажирани доказателства спрямо жалбоподателя да са предприемани действия, които да са от естество да прекъснат течението на тримесечния давностен срок за съставяне на АУАН, поради което той е бил изтекъл към датата на съставяне на процесния АУАН. Както беше изяснено действията по разследване, каквито са тези по предприемане на проверка, изискването на документи, тяхното получаване, обобщаване и обсъждане при финализирането на проверката с посочения в процесните АУАН и НП протокол, не са от естество да прекъснат течението на давностните срокове за съставяне на АУАН. Съгласно задължителните указания на ППВС № 10 от 28.09.1973 г. по н. д. № 9/1973 г. съдилищата са длъжни да следят служебно за изтичане на давностните срокове по чл.34 от ЗАНН, поради което при констатацията, че в процесния случай административнонаказателната отговорност на наказаното дружество жалбоподател е погасена по давност, то наказателното постановление трябва да бъде отменено. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че възраженията на процесуалният представител на жалбоподателя, че актосъставителката К. като длъжностно лице участвало в хода на извършената на жалбоподателя проверка не е имала право да състави процесния АУАН съдът намира за неоснователни. Съгласно разпоредбите на ЗАНН АУАН се съставя от длъжностното лице установило нарушението в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. При липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. Когато нарушението е установено въз основа на официални документи, актът може да се състави и в отсъствие на свидетели, като най-често свидетели са други длъжностни лица, колеги на актосъставителя. Не се счита за порок и ако свидетелят е един, какъвто е настоящия случай, като обстоятелството, че този свидетел не е вписан в Протокола от извършената проверка не представлява процесуално нарушение, тъй като в настоящия случай, са касае за административно наказателно производство, което се образува със съставяне на процесния акт за установяване на административно нарушение. Неоснователно е и възражението на процесуалният представител на жалбоподателя, че в случая не е налице влязъл в сила ревизионен акт, поради което и процесното нарушение се явява недоказано. Административно наказателното производство, както е посочено по – горе се образува със съставянето на АУАН, като процедурата за това е законово е уредена в ЗАНН, когато се установи извършване на административно нарушение и е установен нарушителя. В производството по установяване на административно нарушение, когато се доказват нарушения при данъчни правоотношения, съществуват особености, като в тази хипотеза органа по приходите съставя протоколи, които представляват писмени доказателства. В тях се удостоверяват извършените от длъжностните лица или пред тях действия и изявления, както и установяване на факти и обстоятелства, като самият протокол служи за обезпечаване на доказателствата. Макар горецитираните възражения да не се споделят от съда, това не променя крайния извод, че наказателното постановление трябва да бъде отменено поради ангажирането на административнонаказателната отговорност на наказаното дружество жалбоподател след погасяване на правомощието на държавата по административнонаказателното правоотношение да наложи наказание на дееца за извършеното нарушение поради съставянето на АУАН след изтичането на тримесечен давностен срок, считано от открИ.ето на нарушението и на нарушителя. По този начин впоследствие извършените действия, включително издаването на наказателното постановление, се явяват опорочени и незаконосъобразни. Така мотивиран, съдът намира жалбата за основателна, а наказателното постановление за незаконосъобразно, поради което то трябва да бъде отменено. По разноските: Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производството пред районния съд страните имат право на разноски в процеса. С оглед изхода на делото и основателността на жалбата такива се дължат единствено на жалбоподателя, като в хода по същество процесуалният представител на АНО направи искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 511.29 евро/ 1000.00 лева. Съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗА размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде справедлив и обоснован. За определяне на конкретно дължимия в случая размер на възнаграждението съдът съобрази: имуществения интерес от водене на делото; вида на осъществените адвокатска защита и съдействие; - извършените по делото следствени действия. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - дв, бр. 14 от 2025 г.) За процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са следните: при интерес от 1000 до 10 000 лв. - 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв.; В случая от страна на процесуалният представител на АНО е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В случая на наказаното дружество е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1636.06 лв. Претендирания размер на адвокатското възнаграждение е над минимума предвиден в чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата, а по делото от страна на АНО е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН, поради което следва да се уважи за сумата от 237.04 евро/ 463.61 лева и се остави без уважение за горницата над 237.04 евро/ 463.61 лева до 511.29 евро/ 1000.00 лева. Този размер на възнаграждението се явява справедлив и обоснован. При този изход на делото следва да се остави без уважение искането на процесуалният представител на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 76.69 евро/ 150.00 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът