РЕШЕНИЕ

№ 223

гр. София, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова Членове: Рени Ковачка, Васил Василев при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело № 20231001001008 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № 1145/28.09.2023год., постановено по т.д.№ 160/2022год. на СГС Столична Община е осъдена да заплати на „МТК Гроуп“ ООД сума в размер на 94 981.69 лева, представляваща неизплатена част от възнаграждение по договор № СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016 год. за предоставена транспортна услуга през месец ноември 2019 год., ведно със законната лихва, считано от 26.01.2022год. до окончателното изплащане на сумата и 19 893.39 лева - законна лихва върху главницата за периода от 03.01.2020 год.до 25.01.2022 год. като е отхвърлен иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД за разликата до пълния предявен размер или за сумата от 7 208.20 лева, както и сума в размер на 95 443.21лева, представляваща неизплатена част от възнаграждение по договор СОА16- ДГ56-1196/02.12.2016год. за предоставена транспортна услуга през месец декември 2019год., ведно със законната лихва, считано от 26.01.2022 год. до окончателното й изплащане и сумата от 19 671.91 лева, представляваща законна лихва върху главницата за периода от 03.01.2020 год. до 25.01.2022 год., както и разноски по делото в размер на 29 655.02 лева.

Срещу осъдителната част на решението е подадена въззивна жалба от Столична община, в която се твърди че решението е неправилно като постановено в противоречие на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. В жалбата се поддържа, че решението на СГС е постановено в противоречие на чл.30, ал.1, т.7 във връзка с чл.201 от Закона за енергетиката.Съгласно нормата на чл.30, ал.1, т.6а и т.7 ЗЕ цените по искането се регулират от ДКЕВР, а императивната норма на чл.210 от ЗЕ изключвала извършването на дейностите по чл.30, ал.1 от ЗЕ по цени, които не са утвърдени от комисията. Сочи се, че ищецът бил закупувал природен газ от общинското дружество „ Столичен автотранспорт „ ЕАД, по цени утвърдени от КЕВР и че писмото на НСИ от 02.04.2021год. и неофициалната справка за цената на природния газ по данни на НСИ за група И4-потребители с годишно потребление на природен газ между 100 000 Тдж и 1 000 000ГДж за второто шестмесечие на 2016год. и за второто шестмесечие на 2019год. не съставлявали релевантни данни, въз основа на които да се извърши промяна в цената на километър маршрутен пробег на основание чл. 5, ал.4, т.2 от договора. Като не бил приложил императивната норма на чл.30, ал.1, т.7 във вр. с чл. 210 от ЗЕ и не бил прогласил за нищожна на основание чл. 26, ал.1, т.1 от ЗЗД клаузата на чл. 5, ал.4, т.2 от договора, първоинстанционния съд бил постановил неправилно решение, подлежащо на отмяна.

Решението се определя и като постановено при неправилно приложение на чл. 20 от ЗЗД и при неправилно тълкуване на волята на страните, обективирана в чл.5, ал.4, т.2 и т.3 от Договор № СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016год. по отношение на необходимостта от провеждане на преговори и автоматично настъпване на увеличение на цената по договора. За да се приемело че размерът на възнаграждението за процесните месеци е в по-голям размер от първоначално уговорения в договора, следвало да се докаже, че към 01.11.2019год. и съответно 01.12.2019год. е било налице увеличение на цената на ГСМ с над 20 % спрямо датата на подписване на договора и кумулативно-постигане на съгласие между страните по процесния договор за промяна на размера на цената за километър маршрутен пробег. Направеното предложение от превозвача за увеличение на цената по договора от 28.09.2017год. не съответствало на уговореното в договора. От една страна то не съдържало нужната информация и от друга - било ирелевантно за процесния период. Горното било относимо и към второто отправено към Столична община предложение. С оглед на изложеното се счита и поддържа, че предложение за преговори от ищеца за процесните месеци м.11. и м.12.2019 год. не било отправяно и възприемането на противното от първоинстанционния съд /без доказателства за това / било необосновано. Провеждането на преговори за промяна цената на километър маршрутен пробег била задължителна предпоставка за промяна размера на възнаграждението по договора, а в случая тя не била налице. При условията на евентуалност се поддържа, че първоинстанционния съд неправилно бил тълкувал клаузата на чл.5, ал.4, т.3 от договора, в смисъл, че същата предвижда, че всяко изменение на цените на ГСМ с 20 % води до нарастване на превозното възнаграждение с по 2.5%.Поддържано е че клаузата на чл.5, ал.4, т.2 от договора по никакъв начин не предвиждала друга, различна от еднократната промяна на цената, определена в чл.5, ал.1 от договора, при настъпване на предпоставките по чл.5, ал.4, т.2 от договора. Касаело се за еднократна възможност за промяна на цената на превоза, а не са уговорка за промяна при „ всяко“ или „поредно“ повишение с 20% на цената на горивата.Релевантно било дали промяната в цената на горивата надвишава 20%, тъй като в чл.5, ал.4, т.2 б от договора бил определен максимален размер на допустимото увеличение на цената на километър маршрутен пробег-до 5% спрямо стойността по чл.5, ал.1, а в случай на постигнато съгласие между страните и 2.5%- при непостигнато съгласие. В настоящия случай и за целите на процесния договор било без никакво значение с колко над 20% се променя цената на ГСМ, а от значение било единствено дали този процент надвишава 20%.

Сочи се, че обжалваното решение е постановено и при нарушение на съдопроизводствените правила тъй като не били обсъдени всички релевантни за спора доказателства. Същите налагали извод, че ищецът се бил възползвал от предвидения в чл. 5, ал.4 от договора механизъм за компенсация, съгласно който му била изплатена обща сума в размер на 3 037 187.46 лева. Поради това, едновременното извършване на компенсация за едно и също нещо и за един и същи период от време било в разрез с императивните разпоредби и водело до липса на еквивалентност на престациите. Предвиденият в договора и реализиран механизъм за компенсация осигурявало на превозвача разумна печалба, и го компенсирал както по отношение на натрупаната инфлация за м.11 и м.12.2019год., така и по отношение на промените в цените на ГСМ за същия период.

Поддържа се, че решението е постановено и в противоречие с чл.86 от ЗЗД във вр. с чл. 84, ал.2 от ЗЗД. Акцесорната претенция по чл. 86, ал.1 от ЗЗД била неоснователна поради неоснователност на главния иск.От друга страна се сочи, че неправилно било прието от първоинстанционния съд, че ответникът бил изпаднал в забава по отношение плащането на главницата, считано от 03.01.2020год. В договорът никъде не бил посочен падеж за заплащане на увеличението на цената, в хипотезата на чл. 5, ал.4, т.2 от договора, поради което не би могло да се приеме, че същата се дължала от заплащане на възнаграждението за съответния месец, тъй като е предхождана от предвидени в договора действия и процедури. След като не била налице определена дата за плащането й, била дължима покана, а такава не била изпращана от ищеца, поради което ответникът би могъл да се счита за поканен едва с подаване на исковата молба. Неправилно било и виждането на първоинстанционния съд за дължимост на мораторна лихва с ДДС, тъй като заплащането на мораторна лихва върху главницата с начислен ДДС било в противоречие със Закона за данък върху добавената стойност и правилника за неговото приложение.

По изложените съображения се прави искане за отмяна на решението, в обжалваната му част и постановяване на ново за отхвърляне на предявените искове, ведно с произтичащите от това последици - присъждане на направените разноски. При условията на евентуалност, в случай на уважаване претенцията по главния иск се прави искане да се приеме е, че разпоредбата на чл. 5, ал.4, т.2 от Договора може да доведе до промяна в договореното възнаграждение при липса на постигнато съгласие в размер на точно 2.5 %, независимо от процента на увеличение на ГСМ и в този смисъл – да се измени обжалваното решение като се отхвърли иска да размера над 2.5 % и да се коригира размера на дължимата лихва по акцесорния иск.

В подаден писмен отговор от ищеца-въззиваем се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение като допустимо, правилно и обосновано и за присъждане на направените във въззивното производство разноски. Твърди се и се излагат доводи за това, че клаузата на чл.5, ал.4, т.2 от процесния договор не противоречи на нормите на Закона за енергетиката. Цитираната от въззивника норма на чл.30, ал.1, т.7 от ЗЕ била неприложима към процесния договор, тъй като превозвачът не бил нито „ краен снабдител на природен газ“, нито „клиент, присъединен към газопреносната мрежа“, нито „ клиент, присъединен към газопреносната мрежа“, а само по отношение на тези три вида потребители в ЗЕ било предвидено, че КЕВР определя цените на природния газ. Дори да се приеме приложимост на цитираната норма, то клаузата на чл.5, ал.4, т.2 от договора също не би била нищожна, тъй като в нея не се регламентирало кой и на какви цени ще продава природния газ на превозвача. Сочи се, че съгласно уговореното в чл. 5, ал.4 от процесния договор покана за преговори е изпратена на Столична община както на 28.09.2017год., така и на 26.05.2022год., но същата не се била отзовала. Поддържа се, че по своето естество процесният договор съставлява договор за поръчка и съгласно чл.285 от ЗЗД възложителят дължи на довереника заплащането на направените разноски по изпълнение на поръчката. Договорът бил сключен за 8 години и съгласно релевантните разпоредби на чл. 285 и чл.286 от ЗЗД било нормално и допустимо, в случай на намаляване на задълженията по размер на едната страна по договора и увеличаване на тези на другата страна, да се запази еквивалентността на престациите по договора. В този смисъл било съобразено със закона и с търговските обичаи да се зачете че изменението в цените на материала /суровините /в случая промяната в цената на горивото и смазочните горива, отразяващи се на крайната цена за извършения превоз и това било и уговореното в чл.5, ал.4, т.2 от сключения между страните договор. Последният следвало да се тълкува като предвиждащ изменение на възнаграждението на превозвача с 2.5% при всяко 20% изменение на горивата и смазочните материали/ ГМС/. Твърди се, че изложените по-горе доводи са били възприети от други съдебни състави при разглеждане на аналогични на настоящото дела, поради което приетото от първоинстанционен съд в атакуваното в настоящото производство решение било в съответствие с възприетото в съдебната практика. Поддържа се, че увеличението на възнаграждението за превозвача с 2.5% се дължи при всяко 20% изменение на ГСМ и че изпращането на поканата за преговори през 2022год. не променя извода за неговата дължимост. Оспорва се твърдението, че първоинстанционния съд бил допуснал неправилно тълкуване на договора. Видно от чл.5, ал.4 от договора, страните били уговорили две самостоятелни и независими едно от друго основания за изменение на превозваческото възнаграждение, доколкото едното било свързано с промяната на цените на горивото спрямо датата на сключване на договора, а второто- с инфлацията в страната. В случая не се касаело за дублиране на основанията за изменение на превозваческото възнаграждение и твърденията на въззивника за противното били несъстоятелни. Такива били и оплакванията му във връзка с приетата от първоинстанционния съд основателност на акцесорната претенция по чл.86 от ЗЗД. В чл. 5 от договора се съдържал точно формулиран падеж на задължението за заплащане на превозваческото възнаграждение –до 14 число на месеца, следващ месеца, през който е извършен превоза.След като възнаграждението не било изплатено на падежа, то ответникът бил изпаднал в забава и дължал заплащане на законна лихва на основание чл. 86 от ЗЗД.

По делото се установява следното:

Пред СГС е предявен иск от „ МТК Гроуп“ ООД срещу Столична община за заплащане на сума в размер на 94 981.69лева с ДДС, дължима се на основание чл. 5, ал.4, т.2 от Договор за извършване на обществен превоз № СОА16-ДГ56/02.12.2016год. за извършен превоз за м.ноември 2019год., тоест представляваща допълнително възнаграждение в размер на 5% върху вече заплатеното от ответника възнаграждение за м.ноември 2019год., сумата от 20 394.68 лева, представляваща мораторна лихва за забава при плащане на главницата за периода от 15.12.2019год. до 25.01.2022 год., ведно със законната лихва върху главницата от 94 981.69 лева, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и за заплащане на сума в размер на 95 443.21 лева с ДДС, дължима се на основание чл. 5, ал.4, т.2 от Договор за извършване на обществен превоз № СОА16-ДГ56/02.12.2016год. за извършен превоз за м. декември 2019год., тоест представляваща допълнително възнаграждение в размер на 5% върху вече заплатеното от ответника възнаграждение за м. декември 2019год., сумата от 19 671.91 лева, представляваща мораторна лихва за забава при плащане на главницата за периода от 15.01.2020год. до 25.01.2022год., ведно със законната лихва върху главницата от 89 154.15 лева, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че между двете страни бил сключен Договор № СОА16-ДГ56- 1196/02.12.2016год. за извършване от „ МТК Гроуп“ ООД на обществен превоз по основни градски автобусни линии № 12, 18, 20, 21/22, 23, 24/24А, 25, 26, 29, 31, 81, 86, 117, 118 и 119 от общинската транспортна схема на Столична община срещу заплащане на възнаграждение, който договор бил сключен за 8 години. В чл.5, ал.1 от договора било уговорено Столична община да заплаща за извършения превоз възнаграждение в размер на 3 лева на километър без ДДС като възнаграждението се заплаща ежемесечно, на две вноски както следва: авансово 30 % до 15 число на текущия месец и оставащата част-до 14 число на следващия месец въз основана действително извършения пробег-чл.5, ал.2 от договора. В чл.5, ал.4, т.2 от договора било договорена възможност за промяна на цената на извършения превоз в зависимост от промяната в цената на горивно –смазочните материали / ГСМ/ след датата на подписване на договора. Твърди се също така, че за м. ноември 2019год. и за м. декември 2019год. са били налице предвидените в клаузата на чл.5, ал.4, т.2 от договора основания за актуализиране на договореното и заплатено от ответника възнаграждение за извършен превоз, като допълнителното и неплатено от Столична община възнаграждение за м. ноември възлизало на сума в размер на 94 981.69 лева с ДДС, а за м. декември 2019год-в размер на 95 443.21 лева с ДДС. Същото не било платено на падежа- 14 число на месеца, следващ месеца за който се дължи / чл.5, ал.2 от договора /, поради които и съгласно чл.84, ал.1 от ЗЗД Столична община била изпаднала в забава по отношение на възнаграждението за м. ноември 2019год. считано от 15.12.2019год., а за м. декември.2018год.-считано от 15.01.2020год. и до датата на предявяване на иска- 25.01.2022год. дължала обезщетение за забава в размер на 20 294.68 лева върху първата главница и съответно 19 671.91 лева върху втората главница, както и законна лихва върху двете главници от датата на предявяване на иска до окончателното им изплащане.

В исковата молба се посочва, че претендираното допълнително възнаграждение е дължимо, тъй като към м. ноември 2019год. и м. декември 2019год. е било налице договореното в чл.5, ал.4, т.2 от договора условие за това- промяна на цената на ГСМ с повече от 20% съгласно данните на Националния статистически институт спрямо цената към датата на подписване на договора, както и липса на постигнато писмено споразумение между страните за промяна на във възнаграждението на километър маршрутен пробег със стойност до 5% спрямо стойността по чл.5, ал.1. Поддържа се по статистически данни от НСИ за месеците ноември и декември 2019год./ цената на природния газ била нараснала с повече от 40%, поради което и с оглед липсата на постигнато между страните споразумение за промяната на възнаграждението на километър маршрутен пробег, то били настъпили последиците, предвидени в чл.5 ал.4, т.2 от отговора, а именно за актуализиране на възнаграждението с 2.5 %. Поддържа се също така, увеличението с 2.5% е за всеки 20% в промяната на цените на ГСМ и доколкото в случая е налице двукратно увеличение на цената на природния газ с по 20%, то се дължало увеличение на договореното възнаграждение с два пъти по 2-5% или общо 5%. Така при промяна в цената на природния газ с повече от 40 %, възнаграждението от 3 лева на километър пробег без ДДС нараствало два пъти по 2.5% или общо 5 % като ставало 3.15 лева без ДДС или 3.78 лева с ДДС. Този начин на изчисление на допълнителното възнаграждение се твърди, че се извеждало при тълкуването на клаузата на чл.5, ал.4, т.2 от договора, че в този смисъл била и действителната воля на страните, че с цитираната клауза се гарантира /и това е била целта на страните /, да се запази първоначалната еквивалентност на престациите, предвид срока на договора и възможността за настъпване на икономически промени в областта и че този начин на тълкуване бил съответен и на Регламент /ЕО/ № 1370/2007год. на Европейския парламент и на Съвета от 23.10.2007год. и Наредба №2/15.03.2002год. на МТС.

В подадения писмен отговор от ответника-Столична община не се оспорва наличието на твърдяната от ищеца облигационна обвързаност по Договор № СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016год., както и че в чл.5, ал.4 от договора са определени условия и обстоятелства при настъпването на които е възможно да настъпи промяна на определената в чл.5, ал.1 от договора цена за извършения превоз. Такова условие, съгласно чл.5, ал.4, т.2 от договора било провеждането на преговори относно това с колко да се промени определената по договора цена и непостигнато съгласие за това. Изискването било за писмено инициране на преговори от някоя от страните по договора и непостигане на споразумение за промяната, което в случая не било изпълнено. За процесния период ищецът не бил иницирал преговори за промяна в първоначално определената превозна цена, което е достатъчно основание да се приеме исковата му претенция за неоснователна. Твърди, че клаузата на чл.5, ал.4, т.2 от договора е нищожна на основание чл. 26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД – като противоречаща на чл.30, ал.1, т.6а и т.7 ЗЕ във вр. с чл. 201 от ЗЕ. Съгласно нормата на чл. 30, ал.1, т.7 от ЗЕ Комисията за енергийно и водно регулиране е тази, която регулира цените, по които обществения доставчик продава газ на крайните снабдители на природен газ и на клиентите, присъединени към газопреносната мрежа, както и цените, по които крайните снабдители продават природен газ на клиенти, присъединени към съответните газоразпределителни мрежи, а императивната норма на чл.210 от ЗЕ изключвала извършването на дейностите по чл.30, ал.1 от ЗЕ по цени, които не са утвърдени от комисията. Сочи се, че ищецът бил закупувал природен газ от общинското дружество „ Столичен автотранспорт „ ЕАД, по цени утвърдени от КЕВР и че писмото на НСИ от 02.04.2021год. и неофициалната справка за цената на природния газ по данни на НСИ за група И4-потребители с годишно потребление на природен газ между 100 000 Тдж и 1 000 000ГДж за второто шестмесечие на 2016год. и за второто шестмесечие на 2019год. не съставлявали релевантни данни, въз основа на които да се извърши промяна в цената на километър маршрутен пробег на основание чл. 5, ал.4, т.2 от договора.При приложимост на императивната норма на чл.30, ал.1, т.7 във вр. с чл. 210 от ЗЕ и на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД клаузата на чл. 5, ал.4, т.2 от договора била нищожна и следвало да бъде прогласена за такава.

Дори и да се приемело наличието на изискуемите се предпоставки за увеличение на определената в чл.5, ал.1 от процесния договор цена поради промяна на цената на ГСМ с повече от 20 % съгласно данните на НСИ ответникът оспорва размера претендираното допълнително възнаграждение / увеличения размер на възнаграждението за процесните месеци/, в частност посочения от ищеца начин на неговото формиране. В тази връзка са изложени доводи за това, че увеличението в цената от 2.5% не настъпва автоматично, че изчислението на увеличения размер следва да бъде извършено на база официални данни на НСИ за промяната в цената на природния газ, че определената в чл.5, ал.1 от договора цена се променя еднократно при настъпване на предпоставките по чл.5, ал.4, т.2 от договора, както и че в чл.5, ал.4, т.1 и т.2 са предвидени две възможности за компенсация на превозвача и че позоваването на едната автоматично изчерпва възможността да се ползва втората възможност. В случай на извод за основателност на исковата претенция и при определяне размера на допълнителното възнаграждение се твърди, че следва да се вземе предвид процесният договор за превоз е влязъл в сила на 26.07.2017год./ с въвеждане в експлоатация на първата автобусна линия/, поради което най-ранната възможна дата служеща за базов период и отправен момент за промяна в цената на възнаграждението би била именно датата 26.07.2017год., че преценката относно наличието на предпоставките по чл.5, ал.4, т.2 от договора следвало да извършва за конкретен месец/касателно справките от НСИ/, че промяната на възнаграждението следва да се отрази за следващ период, а не за процесните два месеца. При условията на алтернативност се поддържа, че изчислението на увеличения размер на възнаграждението следва да се извърши въз основа на базов период от датата на завеждане на договора в деловодната система на СО-м.12.2016год.

Неоснователността на исковата претенция се обосновава и с доводи за вече осъществена компенсация на ищеца по чл.5, ал.4 от договора. Твърди се, че ищецът се бил възползвал от предвидения в чл.5, ал.4 от договора механизъм за компенсация като за периода от сключване на договора н.12.2016год. до м.октомври 2021год. включително / и за процесните месеци/ му била изплатена сума в размер на 3 037 187.46лева.

В случай че се приеме че са налице предпоставките за промяна в цената на маршрутен пробег на основание чл. 5, ал.4, т.2 от договора се твърди и обосновава неоснователност на исковата претенция относно искането за увеличение на цената с над 2.5 %. Твърди се, че клаузата на чл.5, ал.4, т.3 от договора предвижда че всяко изменение на цените на ГСМ с 20 % води до нарастване на превозното възнаграждение с по 2.5%. Цитираната каузата по никакъв начин не предвиждала друга, различна от еднократната промяна на цената, определена в чл.5, ал.1 от договора, при настъпване на предпоставките по чл.5, ал.4, т.2 от договора. Касаело се за еднократна възможност за промяна на цената на превоза, а не са уговорка за промяна при „ всяко“ или „поредно“ повишение с 20% на цената на горивата.Релевантно било дали промяната в цената на горивата надвишава 20 %, тъй като в чл.5, ал.4, т.2 б от договора бил определен максимален размер на допустимото увеличение на цената на километър маршрутен пробег-до 5% спрямо стойността по чл.5, ал.1, а в случай на постигнато съгласие между страните и 2.5 %-при непостигнато съгласие.В настоящия случай и за целите на процесния договор било без никакво значение с колко над 20 % се променя цената на ГСМ, а от значение било единствено дали този процент надвишава 20 %.

Като неоснователна се сочи и претенцията по чл. 86 от ЗЗД и неоснователността се обосновава с липсата на уговорен падеж за плащане при промяна на цената в хипотезата на чл.5, ал.4, т.2 от договора.При липса на уговорен падеж и съгласно чл. 84, ал.2 от ЗЗД длъжникът изпадал в забава след като бъде поканен от кредитора, а в случая това условие не било налице. Ответникът не бил поканен от ищеца с валидно мотивирано предложение за водене на преговори съобразно предвиденото в чл.5, ал.4 от договора, поради което следвало да се счита за поканен да плати допълнителното възнаграждение по договора от момента на подаване на исковата молба- 25.01.2022год.

По изложените доводи се прави искане за отхвърляне на предявените главни и акцесорни искове като неоснователни и за присъждане на направените по делото разноски, ведно с адвокатски хонорар.

В подадена от ищеца допълнителна искова молба се излагат фактически твърдения във връзка с подписване на процесния договор.Оспорва се твърдението на ответника за нищожност на клаузата на чл.5, ал.4, т.2 от процесния договор и се твърди, че същата не предвижда правомощие на НСИ да определя цените, по които се продава природния газ. Клаузата предвиждала единствено, че превозваческото възнаграждение се променя ако има отчетено от НСИ изменение на цените на ГСМ с повече от 20 % спрямо цените при подписване на договора, тоест НСИ се използва само като източник на данни за обективното отчетеното изменение на цените, а не като орган, който ги определя. В този смисъл твърденията на ответника за противоречие на клаузата на чл.5, ал.4 от процесния договор с нормата на чл.30 от ЗЕ били несъстоятелни. Поддържа се вече изразеното становище, че в чл.5, ал.4, т.2 от договора е предвидено право, а не задължение за страните по договора за изпращане на предложение за водене на преговори за промяна на първоначално определеното възнаграждение за извършен превоз. При изпращане на покана от едната до другата страна, втората следвало да подходи добросъвестно, а не да саботират преговорите. В случай на непостигане на писмено споразумение за промяна в цената, то по силата на изричния текст на чл.5, ал.4, т.3 във вр. с т.2 на договора, възнаграждението се изменяло с процента, определен още при подписване на договора, а именно с 2.5%.Текстът на чл.5, ал.4, т.2 от договора бил ясен и в мисъл, че при липса на резултат от проговорите възнаграждението се променяло с изначално заложен още при подписване на договора процент- 2.5%, което е за всяко изменение на цените на ГСМ с 20% спрямо цената при подписване на договора. Поддържа се, че неводенето на преговори не изключвало приложението на чл.5, ал.4, т.2 от договора относно промяната на възнаграждението. Основанието за промяната било обективния факт на нарастване на цените на природния газ с повече от 20% спрямо цените при подписване на договора, а непровеждането на проговори и неподписването на споразумение водело до последица, че възнаграждението не се променяло с различен процент от предвидения от 2.5%.

Оспорва се твърдението на ответника за неоснователност на исковите претенции поради „вече осъществена компенсация по чл.5, ал.4 от договора“. Сочи се, че в клаузата на чл.5, ал.4 от договора страните били уговорили две самостоятелни и независими едно от друго основания за изменение на превозваческото възнаграждение, доколкото едното било свързано с промяната на цените на горивото спрямо датата на сключване на договора, а второто- с инфлацията в страната.В случая не се касаело за дублиране на основанията за изменение на превозваческото възнаграждение и твърденията на въззивника за противното били несъстоятелни. Такива били и оплакванията му във връзка акцесорната претенция по чл.86 от ЗЗД. В чл. 5 от договора се съдържал точно формулиран падеж на задължението за заплащане на превозваческото възнаграждение –до 14 число на месеца, следващ месеца, през който е извършен превоза.След като възнаграждението не било изплатено на падежа, то ответникът бил изпаднал в забава и дължал заплащане на законна лихва на основание чл. 86 от ЗЗД.

В подаден от ответника допълнителен писмен отговор се посочва, че с процесният договор е възложено извършването на обществена услуга, поради което тълкуването му и извършването на преценка относно действителната воля на страните следва да се извършва при съблюдаване на обществения интерес и са изложени допълнителни аргументи във връзка с направените в писмения отговор възражения по иска. Оспорени са и направеното от ищеца в допълнителна искова молба тълкуване на клаузата на чл.5, ал.4, т.2 от договора, като са изложени допълнителни доводи в подкрепа твърдението, че провеждането на преговори е задължителен елемент от състава на чл.5, ал.4, т.2 от договора. Изложени са допълнителни аргументи за изразеното вече становище, че клаузата на чл.5, ал.4 от договора поставя максимален размер на допустимото увеличение на цената на километър пробег, което е да 2.5% и в оспорване доводите на ищеца за наличие на договореност за увеличение на цената с повече от 2.5 % за процесния период.

Поддържат се вече изложените доводи във връзка с неоснователността на претенцията по чл.86 от ЗЗД.

С обжалваното решение първоинстанционният съд се е произнесъл по така предявените искове като ги е уважил частично. Определил е спорният по делото въпрос, който е за това дали са настъпили условията за промяна на цената на километър маршрутен пробег в хипотезата на чл.5, ал.4, т.2 от договора, което да дава право на ищеца да претендира разликата между изплатения и по-висок размер на възнаграждението за извършения през месец ноември и месец декемеври 2019год. превоз. По спорния въпрос първоинстанционният съд е приел, че клаузата на чл.5, ал.4, т.2 от договора е действителна и валидно обвързваща страните. Тълкувайки процесната клауза съгласно чл.20 от ЗЗД е счел, че същата обективира воля на страните, при липса на постигнато между тях съгласие за промяна на превозното възнаграждение при увеличена цена на ГСМ с 20%, възнаграждението на километър маршрутен пробег да се промени с 2.5% и че промяната на възнаграждението с 2.5% не предпоставя наличие на писмено споразумение между страните по смисъла на чл.38 от договора. Приел е като краен извод, че промяната на възнаграждението с 2.5% е последица именно от липсата на постигнато съгласие между страните за увеличение на възнаграждението с 5 %, поради което изпълнителят по договора има право да претендира промяна на възнаграждението с 2.5% за всяко установено увеличение на цената на ГСМ на километър маршрутен пробег с повече от 20% съгласно данните на НСИ спрямо цената към датата на подписване на договора. Така, на база данните от експертизата за извършеното по договора плащане за м. ноември и м. декември 2019год., и за извършения за процесните месеци маршрутен пробег е приел, че на ищеца се дължи допълнително възнаграждение в размер на 94 981.69лева за м. ноември 2019год. и съответно 95 443.21 лева за месец декември, поради което е уважил предявените главни искове по чл.79 от ЗЗД в пълните им предявени размери. Съобразно размера на дължащото се възнаграждение съдът е уважил частично и претенцията за присъждане на обезщетение за забава, обвързвайки момента на забавата с настъпване на предвидените по договора предпоставки за индексация на договореното възнаграждение. При констатирана достъпност до данните от НСИ за промяна в цените на ГСМ към 01.01.2020год. съдът е приел, че ответникът е изпаднал забава при изпълнение на задължението си за заплащане на индексираното възнаграждение считано от първия работен ден, а именно 03.01.2020год.

Постановеното по така предявените исковете и обжалваното в настоящото производство първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

За да се произнесе по правилността му, с оглед направените във въззивните жалби оплаквания, настоящият въззивен състав съобрази от фактическа страна следното:

Със заповед № РД-09-05-3320/06.08.2008год. на Кмета на Столична Община, издадена в изпълнение на Решение № 610 по протокол № 112/28.06.2007год. на Столичен общински съвет е обявен конкурс за „ Обществен превоз на пътници по основни градски автобусни линии от общинската транспортна схема на Столична община, с утвърдени маршрути и разписания, в частност за основни градски автобусни линии № 12, 16, 18, 20, 21- 22, 23, 24, 24А, 25, 26, 28, 29, 31, 35, 41, 43, 53, 81, 86, 87, 117, 118 и 119.

Със заповед № РД-09-3876/07.10.2008год. на Кмета на Столична община „ МТК Гроуп“ ООД, като класиран на първо място в конкурса кандидат, е определен за изпълнител възложената по пакет 1 дейност, а именно обществен превоз на пътници по основни градски автобусни линии от транспортната схема на Столична община № 12, 16, 18, 20, 21- 22, 23, 24, 24А, 25, 26, 28, 29, 31, 35, 41, 43, 53, 81, 86, 87, 117, 118 и 119.

На 02.12.2016год. е сключен Договор № САО16-ДГ56-1196/., по силата който Столична община-като възложител е възложил на „ МТК Гроуп“ ООД като изпълнител да изпълнява обществен превоз на пътници по основни градски автобусни линии №12, 18, 20, 21/22, 23, 24/24А, 25, 26, 28, 29, 31, 81, 86, 117, 118 и 119 от общинската транспортна схема на Столична община, съгласно приети есплоатационни планове и с 60броя новопроизведени автобуси, описани в Приложение Б към договора срещу заплащане на изпълнителя за извършения обществен превоз цена в размер на 3.00лева на километър без ДДС на база действително изминалите километри маршрутен пробег по разписание, съгласно Приложение А, въз основа на отчетите за изпълнение във форма, съгласно приложение Д „Методика за отчитане и окачествяване на транспортната задача“, представляваща неразделна част от договора- чл.5, ал.1 от договора. В ал.5 на чл.2 от договора страните са постигнали договореност възнаграждението за извършен превоз да се заплаща на изпълнителя за текущия месец авансово в размер на 30% от дължимите за определение пробег до 15 число на текущия месец, а останалата част от дължимото възнаграждение –до 14 число на следващия месец. В ал.5, ал.4 от договора страните са предвидили възможност за промяна в цената по чл.5, ал.1 от договора когато: 1.“ От датата на подписване на договора се е натрупала инфлация, респективно-дефлация в размер на 5% съгласно данните на НСИ спрямо месеца на подписване на настоящия договор. При настъпване на това условие страните по настоящия договор се задължават да проведат добросъвестно преговори за уточняване с колко ще се промени възнаграждението на километър маршрутен пробег. При непостигане на съгласие при преговорите страните по договора се споразумяват, че възнаграждението на километър маршрутен пробег се променя с половината от стойността на натрупаната инфлация /дефлация за периода от датата на подписване на договора до датата на започване на преговорите „ и 2./“при промяна на цената на ГСМ с повече от 20% съгласно данните на НСИ спрямо цената към датата на подписване на настоящия договор. При настъпване на това условие страните по настоящия договор се задължават да проведат добросъвестно преговори за уточняване на промяна във възнаграждението на километър маршрутен пробег със стойност 5% спрямо стойността по чл.5, ал.1.При непостигане на съгласие при преговорите, страните по договора се споразумяват, че възнаграждението на километър маршрутен пробег се променя с 2.5%“ и 3. „ при настъпване на което и да е от условията, описани в предходните две точки всяка от страните има право да направи на другата страна мотивирано предложение за преговори.Преговорите следва да започнат в срок до 7 дни от датата на получаване на мотивираното писмено предложение. Преговорите следва да завършат в срок от 30 дни от датата, на която са започнали. При непостигане на съгласие в преговорите, обективирани в писмено споразумение, настъпват последиците, посочени в т.1 и т.2.

В чл.6, ал.1 от договора е посочено, че същият се сключва за 8 години, считано от датата на въвеждане в експлоатация на първата линия, а в чл. 6, ал.2- че договорът влиза в сила от датата на представяне от Оператора на Общината на оригинал на влязло в сила Определение на Административен съд-София за прекратяване на производството по адм.дело № 11168/2012год.по описа на 38 състав. В ал. 3 на чл.6 от договора страните са обективирали договореност изпълнителят да има право да въвежда линиите поетапно и въвеждането в експлоатация на всички линии да бъде извършено в срок от 8 месеца от датата на влизане в сила на настоящия договор.

В чл.38 от договора е предвидено, че същият може да бъде изменян и допълван с писмени споразумения между страните, които са негова неразделна част.

По делото са представени Протокол от проведено на 05.10.2016год. съдебно заседание по адм.дело № 11168/2012год. по описа на Административен съд-София и съдебно удостоверение от Административен съд-София от 26.01.2021год., от които се установява, че адм.дело № 11168/2020год. по описа на Административен съд-София е прекратено и прекратителното определение е влязло в сила на 25.10.2016год.

По делото се установяват следните обстоятелства: че възложения с Договор № САО16- ДГ56-1196 превоз се е извършвал с автобуси, които използват за гориво природен газ, че автобусите са новопроизведени и първата им регистрация в КАТ е от дата 24.07.2017год., че договорът е сключен въз основа на конкурс, проведен през 2008год. по реда на Наредба № 2 от 15.03.2002год. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси, че ищецът е определен за победител в този конкурс с оферта 3.57 лева без ДДС за километър пробег, че договорът е сключен през 2016год. при цена от 3.00 лева без ДДС за километър пробег.

На 28.09.2017год. е постъпило в Столична община предложение от „ МТК Гроуп“ ООД за повеждане на преговори по реда на чл.5, ал.2 и т.3 от Договор СОА 16-ДГ56-1196/02.12.2016год. за промяна първоначално договорената цена на превода с оглед настъпила промяна в цената на природния газ от 286.60лева за 1000куб.л.м без акциз и ДДС към датата на подписване на договора на 370.21 лева за 1000куб.м. без акциз и ДДС, приложима от 01.08.2017год. По делото не се твърди и не се установява въз основа на така отправеното предложение да са осъществени преговори между страните по договора и да е сключено писмено споразумение за исканата промяна.

По делото е налично и второ предложение от „ МТК Гроуп“ ООД до Столична община за провеждане на преговори по реда на чл.5, ал.4, т.2 и 3 от договора с оглед актуализиране на превозната цена с 5 % поради промяна на цената на природния газ съгласно данните на НСИ с повече от 20%.В предложението е обективирана покана за определяне на представители от Столична община в срок до 05.01.2018год. за извършване на преговори и осъществяване на такива преговори на 10.01.2018год. от 10.часа на адрес: гр.София, бул.“ България“ № 109, ет-.17, офис МТК. По делото липсват данни относно момента на получаване на предложението и такива за провеждане на преговори и постигане на писмено споразумение във връзка с исканата актуализация.

Налично по делото е и предложение от „ МТК Гроуп“ ООД до Столична община за провеждане на преговори по реда на чл.5, ал.4, т.2 и т.3 от процесния договор за индексиране на възнаграждение по договора за периода от 01.07.2019год. до 31.12.2019год. Искането е мотивирано с промяна на цените на горивото /природния газ/ съгласно данните на НСИ с повече от 40 % спрямо цената на природния газ при подписване на договора.В предложението е обктивирана покана за определяне на представители от Столична община за извършване на преговори и осъществяването им на 30.05.2022год. от 10.00 часа на адрес: гр.София, бул.“ Витоша“ № 150, ет.1, офис МТК. По делото липсват данни относно момента на получаване на предложението и такива за провеждане на преговори и постигане на писмено споразумение във връзка с исканата актуализация. Предложението е входирано в деловодството на Столична община на 26.05.2022год.

По делото е прието като доказателство писмо на Столична Община от 27.05.2022год., с което „ МТК Гроуп“ ООД е уведомено че ще бъде сформирана работна група за разглеждане на предложението и че ще бъде определена дата за провеждане на преговори, при наличието на предпоставки за това. Изрично в писмото е посочено, че същото не следва да се приема като отказ за водене на преговори по реда на чл.5, ал.4, т.2 и т.3 от договора.

Приет е като доказателство Доклад, изготвен от работна група в състав от четирима общински съветници за даване на съгласие за сключване на споразумение между Столична община и „МТК Гроуп“ ООД във връзка с цената на превоза, възложен с процесния договор.

Прието е като доказателство по делото и решение на Столичния общински съвет № 607/21.07.2022год., с което е утвърден проект на споразумение между Столична община и „ МТК Гроуп“ ООД, което да бъде сключено за уреждане на отношенията на страните произтичащи от Договор № СОА16-ДТ56-1196/02.12.2016год.

Прието е като доказателство Допълнително споразумение от 22.08.2022год., сключено между Столична община и „ МТК Гроуп“ ООД, с което е изменена редакцията на чл.5, ал.1 от договора, считано от 01.08.2022год., постигнато е съгласие за отмяна действието на разпоредбата на чл.5, ал.4 от договора, считано от 24.00ч на 31.юли.2022год. и са договорени нови текстове на чл.5 и чл.6 от договора. Посочено е, че всички останали текстове остават непроменени.

Налично по делото е и решение № 50 на Столичния общински съвет от 31.01.2019год., с което е приета икономическа рамка на обществения градски транспорт в столична община за 2019год. и е изменено Приложение № 1 към договор с рег. индекс № СО15-РД-870/14.07.2015год., сключен между Столична община и „ Център за градска мобилност „ ЕАД.

По делото е изготвена съдебно икономическа експертиза, от която се установява, че съгласно справки на НСИ за цени на природен газ за крайни небитови потребители, за група ИЗ, ръстът на цената на природния газ през 2019год. е в размер на 57.67 % спрямо цената от 2016год. Установява се също така, че съгласно годишното потребление на природен газ, по критериите на НСИ, „ МТК Гроуп“ ООД попада в група крайни небитови потребители - Група ИЗ -годишно потребление 10 000 - максимум 100 000 ГДж. Установява се също така, че увеличеното възнаграждение на километър пробег за месец ноември 20198год. с 5% на основание чл.5, ал.4, т.2 от Договор № СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016год. възлиза на 3.15 лева без ДДС или 3.78 лева с ДДС, съобразно което и при общ фактуриран от превозвача общ пробег през м. ноември 20198год.от 527 676.034 км. разликата между фактурираната стойност по цена 3.60 лева с ДДС и изчислената стойност по увеличената цена от 3.78 лева с ДДС възлиза на 95 070.72лева с ДДС. Аналогично на горното се установява, че за м. декември 2019год.увеличеното възнаграждение на километър пробег с 5% на основание чл.5, ал.4, т.2 от договора възлиза на 3.15 лева без ДДС или на 3.78 лева с ДДС, съобразно което и при общ фактуриран от превозвача пробег за м.декември 2019год. от 530 235.045 км. разликата между фактурираната стойност по цена от 3.60 лева с ДДС и изчислената стойност по увеличената цена от 3.78 лева с ДДС възлиза на 95 495.19 лева.

От данните в експертизата е видно, че размерът на лихвата върху неизплатеното възнаграждение за м. ноември 2019год. в размер на 95 070.72лева за периода от 15.12.2019год. до 25.01.2022год.-датата на предявяване на иска възлиза на 20 413.80лева, а върху неизплатеното възнаграждение за м. декември 2019год. в размер на 95 495.19лева и за периода от 15.01.2020год. до 25.01.2022год. възлиза на 19.682.62лева.В експертизата се съдържат данни за това, че цената на природния газ през м.11.2019год. и м.12.2019 год. е по-висока от цената на природния газ за м.12.2016год. с 56.46%. Налице са и данни, че ищецът е закупувал природен газ на цена от 44.85 лева за MWH без ДДС от доставчик- Столичен автотранспорт ЕАД –Малашевци, както и че общият размер на осъществения пробег по всички маршрутни линии е 1 057 916.076 км. От експертизата се установява, че предвиденият в доклада на Общинските съветници от 19.07.2022год. и представеното по делото споразумение от 15.07.2022год. механизъм на изчисление на прогнозна цена от 5.71 лева за километър пробег не е приложен към ищеца.

При така събраните в първоинстанционното производство доказателства първоинстанционния съд е направил законосъобразен и обоснован извод за наличие на предвидените в чл.5, ал.4, т.2 от сключения между страните на 02.12.2016год. Договор № СОА16- ДГ56-1196 предпоставки за индексиране на първоначално договореното възнаграждение за осъществен обществен превоз за м. ноември -2019год. и м. декември 2019год. Изводът му обаче, че на превозвача се дължи индексация на възнаграждението за превоз с 2.5 % за всеки 20% превишение в цената на газа не се споделя от настоящия съдебен състав, според когото сключеният между страните договор предвижда еднократно увеличение на цената по договора независимо от това с колко повече от 20% са увеличени стойностите на ГСМ в съпоставка с първоначалната цена.

Възможността за промяна на определената при сключване на процесния договор цена за километър маршрутен пробег е предвидена в клаузата на чл.5, ал.4 от сключения между страните договор. В чл.5, ал.4, т.1 и респективно в чл.5, ал.4, т.2 от договора са договорени две отделни условия, при настъпването на които би се стигнало до промяна на вече договорената към момента на подписване на договора превозна цена.

В случая превозвачът по процесния договор претендира присъждане на допълнително възнаграждение за извършен за м.ноември и м. декември 2019год. обществен превоз, извън вече заплатеното такова по договорените към датата на сключване на процесния договор за обществен превоз цена, позовавайки се на настъпването на договореното условие по чл. 5, ал.4, т.2 от договора за нейното актуализиране. Съгласно цитираната клауза, като условие за това е посочена промяна на цената на ГСМ /горивно смазочни материали / с повече от 20% съгласно данните на Националния статистически институт спрямо цената й към датата на подписване на настоящия договор.

Данните по делото, в частност констатациите на изготвената по делото съдебно- икономическа експертиза, обосновават извод за настъпването на предвиденото в клаузата на чл. 5, ал.4, т.2 от договора условие за актуализация на договорената вече превозна цена. От цитираната експертиза се установява, че цената на природния газ за месеците ноември и декември 2019год. / по данни на НСИ за всяка от групите от И1 до И5 по трите критерии на НСИ се е увеличила спрямо данните на второто шестмесечие на 2016год. като това увеличение е с повече от 40 % или 57.67%. Тоест, увеличението на цената на природния газ надвишава необходимите за индексирането на цената по чл.5, ал.1 от договора между страните 20%.

Предвиденото в чл.5, ал.4, т.2 от договора актуализиране на размера на цената на превоза е предпоставена от промяна в цената на ГСМ / горивно-смазочните материали/. Доколкото цената на ГСМ се формира от сбора на цената от всеки един от двата компонента- това на горивото и съответно на смазочните материали, то промяната в цената дори на само един от двата компонента води до промяна в общата цена на ГСМ, а промяната в последната е релевантна за преценката относно наличието на основание за актуализация на договорената вече превозна цена. Тоест, по разбиране на настоящия състав, което според него съответства и на волята на страните, изразена в чл.5, ал.4, т.2 от договора, при употребата на обозначението ГМС, съответстващо на горивно-смазочни материали, за да е налице промяна в цената на превоза е достатъчно да е настъпила промяна или в цената на двата компонента или в цената само на един от тях и съответно тази промяна да надхвърля предвидените в договора 20%.

С оглед на изложеното по-горе и независимо от липсата на данни по делото относно цената на ГСМ категорично е налице основание за извършване на претендираната от превозвача актуализация само и единствено при установената промяна в цената на природния газ. И тук следва да се посочи, че промяна в цената на смазочните материали на автобусите, извършващи възложения обществен превоз не е твърдяна от ищеца и не е поддържана като основание за извършване на поисканата от него индексация. Превозвачът се позовава единствено на промяна в цената на природния газ, тъй като това е ползваното от автобусите гориво през м.ноември и м. декември 2019год., а промяната в цената на природния газ над предвидените 20% е категорично установена по делото.

Обоснован и доказан, чрез изготвената съдебно-икономическа експертиза, се явява извода на първоинстанционния съд за наличие на промяна в цените на природния газ. Извършената от вещото лице съпоставка в цените на природния газ за м.11.12.2019год. и м.12.2016год. е на база статистическите данни за цените на природния газ за сектор „Енергетика „, предоставени от Националния статистически институт. Изрично, ясно и недвусмислено в чл.5, ал.4, т.2 от договора страните са обективирали съгласието си преценката за промяна на цената на ГСМ да се прави „ съгласно данните на Националния статистически институт“, а договореното между страните, съгласно чл.9 от ЗЗД, има силата на закон. С оглед на това и при липса на твърдения за налична статистика относно цената на природния газ за транспорт, а е налице такава единствено за сектор „ Енергетика“, то статистическите данни за цените на природния газ за сектор „Енергетика „ се явяват приложими касателно промяната на цената по чл.5, ал.4, т.2 от договора. Със същия аргумент преценката за наличие на промяна в цената на превоза не следва да се прави при съпоставка с цената на закупуването от превозвача гориво от „ Столичен автотранспорт „ ЕАД, поделение „ Малашевци“, данни за която се съдържат в съдебно- икономическата експертиза по делото. Такава уговорка в договора липса и извод за наличие на такава не може да се направи при тълкуване волята на страните по чл.20 от ЗЗД. В клаузата на чл.5, ал.4, т.2 от договора е обективирана договореност преценката за наличие на промяна в цената на ГСМ да се прави спрямо цената към датата на подписване на договора. Процесният договор е подписан на 02.12.2016год., поради което съпоставката в цените следва и в случая се прави именно към този момент.

В чл.5, ал.4, т.3 от договора страните са се задължили при настъпване на предвиденото в чл.5, ал.4, т.2 от договора условие за индексация на цената на превоза до проведат добросъвестно преговори за уточняване на промяна на възнаграждението на километър маршрутен пробег със стойност до 5% спрямо стойността по чл.5, ал.1, както и е предвидено, че при непостигане на съгласие при преговорите страните по договора се споразумяват, че възнаграждението за километър маршрутен пробег да се промени с 2.5%. В чл.5, ал.4, т.3 от договора са постигнали договореност, че при настъпване на условието за актуализация на цената всяка от тях има право да направи мотивирано писмено предложение на другата страна за преговори, които следва да започнат в срок от 7 дни от датата на предложението и да завършат в срок до 30 дни от датата на която са започнали. При непостигане на съгласие в преговорите, обективирано в писмено споразумение, страните са предвидили настъпване на посочените в т.1 и т.2 последици.

При така постигнатата договореност Столична община поддържа твърдения за липса на основания за извършване на претендираната от превозвача индексация, тъй като не са настъпили предвидените в цитираното по-горе условие за това- инициране от страна на превозвача и провеждане на преговори за промяна на възнаграждението на километър маршрутен пробег. От своя страна превозвача поддържа, че иницирането на преговори не му било вменено като задължение, а само негово право и че при липса на постигнато споразумение за промяна на цената на превоза до 5 % спрямо стойността по чл.5, ал.1 от договора, автоматично първоначално договорената цена за километър маршрутен пробег се променя с 2.5%. Поддържано е и още едно твърдение, а именно, че натрупването на 20% изменение на цената на ГСМ спрямо датата на подписване на договора води до изменение на цената на превоза с 2.5% и всяко следващо 20% изменение в цените на ГСМ също води до изменение на превозваческото възнаграждение с 2.5 %.

С оглед направения от страните различен прочит на формулираните в клаузите на чл.5, ал.4, т.2 и чл.5, ал.4, т.3 договорености обуславя необходимост за извършване на тяхното тълкуване съобразно чл.20 от ЗЗД, за да бъде достигнато до действителната воля на страните. Както вече се посочи по-горе, в чл. 5, ал.1 от сключения между страните договор е договорена цена за извършване на възложения обществен превоз в размер на 3.00 лева на километър без ДДС. В чл.5, ал.4, т.1 и т.2 от договора са предвидени две условия, при настъпването на които страните са предвидили промяна в цената на първоначално договорената цена на километър маршрутен пробег. От съдържанието на двете договорни клаузи е видно, че при наличие на посочените в тях условия, страните са предвидили въпросът с актуализацията първоначално да бъде разрешен чрез добросъвестни преговори, процедурата за инициране и провеждане на които е разписана в чл. 5, ал.4, т.3 от договора и в случай че при преговорите не се постигне съгласие за индексация, обективирано в писмено споразумение, да се приложат предвидените в т.1 и т.2 последици.

При горния прочит на договореностите в спорните каузи, настоящият състав приема, че настъпване на условието по чл.5, ал.4, т.2 от договора е основание превозвачът да претендира индексация на определената в чл.5, ал.1 от договора цена на километър маршрутен пробег като размера на индексацията е поставен в зависимост от това дали страните, в резултат на проведени преговори, са постигнали споразумение относно този размер или не. В първия случай, размерът на индексацията би могъл да достигне до посочените в договора 5% и договореност в този смисъл следва да е обективирана в писмено споразумение между страните. Във втория случай и като договорена последица от липсата постигнато споразумение между страните относно размера на индексацията, възнаграждението се индексира автоматично с посочените от страните 2.5%, без да е необходимо ново писмено споразумение за това.

В случая не се твърди и не се установява между страните в резултат на проведени преговори да е постигнато и подписано споразумение по чл.5, ал.4, т.3 за актуализация на цената за възложения за м. ноември и м. декември 2019год. обществен превоз със стойност до 5% спрямо стойността по чл.5, ал.1 от договора, поради което тази цена се индексира автоматично с 2.5 %.

Изложеното по-горе мотивира извод и за това, че страните по процесния договор за договорили еднократно индексиране на цената по чл.5, ал.1 с 2.5%, поради което доводите на превозвача за договореност за индексирането й с 2.5% при всяка промяна на цената на ГСМ с повече от 20% /както е приел и първоинстанционния съд /не се споделя от настоящия съдебен състав. От една страна, това е така поради липсата на постигната от страните изрична уговорка в сочения от превозвача смисъл и поради това, че наличие на такава не може да се изведе при тълкуване на съдържанието на клаузата на чл.5, ал.4, т.2 от договора. От друга страна съдът намира, че ако бъде споделено изложеното от превозвача виждане, то би било в противовес с целта на индексацията на превозната цена касателно конкретните месеци. Чрез еднократното индексиране тази цел е постигната, а именно ще бъдат преодолени негативните последици за превозвача от промяната в икономическите условия, в случая от увеличението на цената на ГМС за процесните месеци и така ще бъде постигната еквивалентност на насрещните престации по договора. Същата ще бъде нарушена ако се приеме, че цената на превозното възнаграждение за същите тези месеци следва бъде индексирана с нови 2.5% при ново последващо поскъпване на цената на горивото с повече от 20 %, тъй като с нови 2.5% върху вече индексираната цена на превоза за процесните месеци, превозвача би се обогатил неоснователно.Противен извод не би могъл да се изведе от извършените с подписаното между страните на 22.08.2022год. промени в клаузите на процесния договор. Макар някои от тези промени да касаят размера на възнаграждението за извършен превоз, то те имат действие от 31.юли.2022год. и не касаят процесните месеци-ноември 2019год. и декември 2019год., респ. по отношение тях е приложима старата редакция на клаузата на чл.5 от договора / преди изменението й в сила от 31.юли.2022год./.

Предвид гореизложеното правилни и обосновани се явяват изводите на първоинстанционния съд за основателност на исковата претенция, но не и в посочените от него размери. Предвид обстоятелството, че в изготвената по делото експертизата е изчислен размера на актуализираното превозваческото възнаграждение при 5 % индексиране / което е неоснователно/, то същото следва да бъде определено от съда съгласно чл. 162 от ГПК. Определено по този начин-на база данните в съдебно-икономическата експертиза и при съобразяване на договореното между страните еднократно индексиране с 2.5 %, то дължащото се на превозвача допълнително възнаграждение за м.11.2019год. възлиза на сумата от 47 981.69лева с ДДС, а за м.12.2019год- в размер на 47 721.61лева с ДДС. За тези размери предявените искове с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД се явяват основателни и доказани и следва да бъдат уважени. За разликата до пълните им предявени размери исковете се явяват неоснователни, поради което първоинстанционното решение, в частта му, с която те са уважени следва да се отмени и да се постанови друго за тяхното отхвърляне.

Индексираният размер на превозваческото възнаграждение съставлява част от договореното такова, поради което същото е дължимо в уговорените в чл. 5, ал.2 от договора срокове, в частност –до 14 число на следващия месец. Доколкото в договора е определен срок за изпълнение на задължението, длъжникът е изпаднал в забава след изтичането му- чл.84, ал.1 от ЗЗД.Тоест забавата е от 15.12.2019 г- за неизплатеното допълнително възнаграждение за м.11.2019год., а за м.12.2019год.забавата е считано от 15.01.2020год. С оглед на гореизложеното се явяват неоснователни оплакванията на въззивника, че страните не са договорили падеж за изплащане на увеличената цена на превозното възнаграждение и че в случая е приложима разпоредбата на чл.84, ал.2 от ЗЗД и че ответникът е бил поканен от кредитора да изпълни задължението си едва с получаване на преписа от исковата молба.

Следва да се посочи, че първоинстанционният съд е приел, че ответникът е изпаднал в забава и по отношение на двете задължения на 03.01.2020год., което не съответства на изложеното по-горе виждане на настоящия съдебен състав относно момента на забавата. Доколкото въззиваемото дружество-ищец не обжалва решението, то началният момент на периода, за който е присъдена мораторна лихва върху допълнителното възнаграждение за процесните месеци, е недопустимо да бъде ревизиран. Частичната основателност на главните искове обаче прави частично основателни и акцесорните искове по чл.86, ал.1 от ЗЗД, , които съобразно размера на главниците и определените по реда на чл.162 от ГПК се явяват основателни за сумата от 9 946.70лева и съответно за сумата от 9 835.96 лева.

Неоснователни са оплакванията на въззивника за неоснователно присъждане на лихва за забава върху ДДС. В случая се касае за неизпълнение на парично задължение, което е формирано от стойността на превозваческото възнаграждение, индексацията върху него от 2.5% и начисления и дължим ДДС, поради което последиците от неизпълнението на цялото задължение, включително и лихвите за забавено изпълнение се дължат и върху включващото се като дължима сума ДДС.

Гореизложеното налага извод за основателност на исковата претенция и по чл.86 от ЗЗД, в посочените от настоящият съдебен състав размери и за посочените от първоинстанционния съд периоди. Ето защо първоинстанционното решение следва да се отмени и в частта, в която в полза на „ МТК Гроуп“ ООД е присъдена мораторна лихва в размер на 9 946.70 лева като дължаща се върху неизплатеното допълнително превозно възнаграждение по процесния договор за м.11.2019год. и в частта, в която в полза на „ МТК Гроуп“ ООД е присъдена мораторна лихва в размер на 9 835.96 лева като дължаща се върху неизплатеното допълнително превозно възнаграждение по процесния договор за м.12.2019год. и се постанови ново, с което искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД за тези суми се отхвърли като неоснователен.

Като последица от частичната основателност на исковите претенции следва да се редуцират и присъдените с обжалваното решение в полза на ищеца - въззиваем разноски за първоинстанционното производство. Доколкото исковите претенции са основателни за вземане в общ размер от 115 485.96 лева, а са уважени в размер на 230 971.92лева и съобразно уважения размер в полза на ищеца са присъдени разноски в размер на 29 655.02 лева, половината от тях или сумата от 14 827.51лева се явяват недължими съобразно новия изход от спора. За тази сума първоинстанционното решение следва да бъде отменено.

По разноските в настоящото производство.:

Жалбоподателят-Столична Община е направил разноски във въззивното производство в общ размер на 21 219.32лева, от които 4 599.80лева- заплатена държавна такса за въззивно обжалване и 16 619.52лева с ДДС - заплатено възнаграждение за процесуално представителство.

Въззиваемото дружество е направило разноски в размер на 8 600 лева, представляващи заплатено възнаграждение за процесуално представителство.

По отношение претендираните разноски от Столична община, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, е направено възражение за прекомерност по чл. 78, ал.5 от ГПК.

Предвид изхода от спора –частична основателност на въззивната жалба - за сумата 114 995.10 лева и частичната й неоснователност-за същата сума, то в полза на въззивника следва да се присъдят разноски в размер на половината от направените от него- сумата от 10 609.66лева и на въззиваемото дружество-също половината от направените от него или сума в размер на 4 300лева.

Неоснователно е направеното от процесуалния представител на въззиваемото дружество възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на претендираното за присъждане адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на въззивника-ответник. Съгласно чл.7, ал.2, т.5 от която минималният размер на дължимото се адвокатско възнаграждение при материален интерес от 100 000 лева до 500 000лева възлиза на 8 650 лева + 4% върху горницата над 100 000лева или на сумата от 113 849.61 лева.

В случая е уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на Столична община е именно в минималния размер по наредбата или 16 619.52лева с ДДС, поради което не се явява прекомерно и е адекватно на извършените от адвокат- пълномощника процесуални действия във въззивното производство и съответно на фактическата и правна сложност на делото, поради което не следва да бъде намалявано. Този размер се счита от настоящия съдебен състав за справедлив и разумен предвид предмета на спора, цената на иска и труда, който е положен в защита интереса на ответника, поради което се явява и съобразен на приетото в Решение от 25.01.2024год. по дело С-438/22 на СЕС.

Мотивиран от горното, Апелативен съд-София, в настоящия си състав,