Решение № 18024 от 24.9.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 6787/2025 г.

дело № 20251110106787 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 и сл. ГПК, вр. чл. 235 ГПК. Образувано е по искова молба на П. П. А., ЕГН ••••••••••, срещу СО, БУЛСТАТ •••••••• с която са предявени кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 112,92 евро (с левова равностойност 10 000 лв.) - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и душевни страдания вследствие на кръвонасядания на дясно рамо, на корема вляво, на горния преден израстък на лява хълбочна кост, кръвонасядания и одрасквания на горните крайници, охлузвания на ляв долен крайник, както и сумата от 5 773,51 евро (с левова равностойност 11 292 лв. – след допуснато изменение на иска по чл. 214 ГПК чрез неговото увеличение в открито съдебно заседание на 17.06.2026 г.) - обезщетение за претърпени имуществени вреди – стойността на собствения на ищеца лек автомобил „М. ЦЛК 280” с рег. № СВ •••• ХМ, определена при условията на „тотална щета“, които вреди са получени вследствие на ПТП, настъпило на 09.09.2023 г., около 17:00 часа в гр. С. на ул. „А.М.”, с посока на движение от ул. „Х.К.” към ул. „С.”, преди ул. „3020-та”, при което ищецът при управление на собствения си лек автомобил „М. ЦЛК 280” с рег. № СВ •••• ХМ, попаднал в шахта на пътното платно, с липсващ капак, отговорност за поддържането на която носи ответникът, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на увреждането - 09.09.2023 г., до окончателното изплащане на вземанията. Ищецът твърди, че на 09.09.2023 г., около 17:00 часа в гр. С. на ул. „А.М.”, с посока на движение от ул. „Х.К.” към ул. „С.”, в района на 20 метра преди ул. „3020-та”, при управление на собствения си лек автомобил „М. ЦЛК 280” с рег. № СВ •••• ХМ поради липсващ капак на шахта на пътното платно допуснал настъпването на ПТП, при което автомобилът му се ударил в крайпътна мантинела и се преобърнал извън пътя. В резултат на инцидента автомобилът му бил увреден до състояние „тотална щета“. Допълва, че уврежданията на автомобила се изразявали в силно деформирана предна броня, счупено предно стъкло, увреждания по цялата дясна част на автомобила и др., представляващи тотална щета, в резултат на което регистрацията на автомобила била прекратена в КАТ. Посочва, че в резултат на инцидента претърпял кръвонасядания на дясно рамо, на корема вляво, на горния преден израстък на лява хълбочна кост, кръвонасядания и одрасквания на горните крайници, охлузвания на ляв долен крайник. Получените увреждания му причинили болка, стрес и неудобства в продължение на месец след инцидента и нарушили нормалното му ежедневие. Счита, че инцидентът е настъпил в резултат на неизпълнение (бездействие) на нормативно вменените задължения на служителите на ответника за поддръжка на пътя и осигуряването на безопасно движение по пътното платно. С оглед гореизложеното моли за уважаване на предявените искове и за присъждане на сторените по делото разноски. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва да е пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове. Оспорва наличието на виновно поведение от негова страна в лицето на неговите служители и наличието на причинно - следствена връзка с настъпването на претендираните вреди. Оспорва механизма на настъпване на ПТП. Счита, че инцидентът е настъпил по вина на ищеца, който е управлявал автомобила със скорост, която не е била съобразена с релефа и състоянието на пътя (движение по мост при наклон), условията на видимост, интензивността на движение, като по този начин водачът е нарушил чл. 20, ал. 2 ЗДвП и е самопричинил вредите. Сочи, че автомобилът е бил с десен волан и водачът се е движел с несъобразена скорост по наклонен терен (мост), като същият е изгубил управлението на автомобила и е самокатастрофирал в крайната дясна част на пътното платно, като се е ударил в 20 метра предпазна метална ограда (мантинела), вследствие на което се преобърнал по таван. Твърди, че не са налице доказателства инцидентът да е настъпил поради липса на капак на шахта, съответно поради преминаване на автомобила през шахта, както и процесното МПС да е било изправно. Освен това е възможно да е липсвала видимост от страна на водача, да е налице разсеяност или внезапно влошаване на здравословното му състояние. Твърди, че е изпълнявал задълженията си по текущо поддържане на пътя в съответствие с нормативната уредба. Оспорва твърденията, че вследствие на инцидента ищецът е получил травматични увреждания, които са му причинили болки и неудобства в продължение на месец след инцидента, както и че случилото се му е причинило силен стрес и тревога, които са нарушили нормалното му ежедневие, съответно е претърпял сериозни неимуществени вреди. Счита, че ищецът не е имал тежки увреждания, доколкото сам е отказал да постъпи в болница. Оспорва размера на претенцията за имуществени вреди, като счита, че същата е силно завишена, както и че не е ясно дали твърдяното увреждане на автомобила вече не е обезщетено от застраховател по застраховка „Каско“ на МПС. Моли за отхвърляне на предявените искове, евентуално за намаляване на размера на претендираните обезщетения, и за присъждане на сторените по делото разноски. Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна: По делото е прието копие на медицинска документация за ищеца П. П. А., видно от която в ЦСМП – София на 09.09.2023 г. е постъпил сигнал в 16:53 часа за ищеца П. П. А., 33 г., като повод за повикването е посочено: „обърнат по таван автомобил, тавана е смачкан, ударил се е в мантинела“, на ул. „А.М.“, моста на БФ, между В. и Модерно предградие; от фиш за спешна медицинска помощ е видно, че ищецът е прегледан от екип на СМП; линейката е била на място в 17:00 часа и е отпътувала в 17:19 часа; отразено е, че пациентът е без особени наранявания; отказва хоспитализация; неврологичен статус: в съзнание, отпадна симптоматика – няма; зеници – нормални; отваря очите спонтанно; ориентиран, подчинява се; дишане – 10 - 24, нормално; АН 120/80; кр. захар – 4,1; поставена работна диагноза: леки охлузвания на дясна подбедрица. От съдебномедицинско удостоверение № 782/2023 г. е видно, че П. П. А., 33 г. е прегледан от д - р Б. М. - съдебен лекар от клиника по съдебна медицина и деонтология при УМБАЛ „А. ЕАД на 11.09.2023 г. в 12:15 часа. Съобщил е, че на 09.09.2023 г. около 17:00 часа е претърпял ПТП, като водач на лек автомобил с десен волан, с поставен обезопасителен колан, като поради отворена шахта на пътя гумата на колата влиза в шахтата, откъсва се и колата се обръща по таван. Обективно са установени и описани следните травматични увреждания: „В областта на предната повърхност на средната трета на дясно рамо има петнисто кръвонасядане с продълговата форма и мораво кафеникав цвят, успоредно ориентирано спрямо оста на тялото. Описаното е на площ с размери от 8/4 см. В областта на долния ляв квадрант на корема има продълговато (лентовидно) мораво - кафеникаво кръвонасядане на площ с размери от 8/2 см. На проекцията на горния преден израстък на лявата хълбочна кост има неправилно по форма червеникаво кръвонасядане на площ с размери 3/3 см. В областта на предната повърхност на средната трета на дясната мишница има продълговато, успоредно ориентирано спрямо средната ос на крайника, мораво кръвонасядане на площ с размери 7/2 см. На 3 см зад гореописаното кръвонасядане има друго кръвонасядане с мораво - кафеникав цвят на площ с размери 3/3 см. В областта на задно външната повърхност на горната трета на лявата предмишница има неправилно по форма, мораво - кафеникаво кръвонасядане на площ с размери 4/4 см. По предната повърхност в долната трета на лява мишница има косо разположено червеникаво - кафеникаво одраскване над нивото на околната кожа на площ с размери от 6/0,1 см. По предната повърхност на долната трета на ляво бедро има неправилно по форма петнисто мораво - кафеникаво кръвонасядане на площ с размери 7/5 см. На 4 см външно от гореописаното кръвонасядане има друго кръвонасядане с мораво - кафеникав цвят на площ с размери 3/3 см. По предната повърхност на лявото коляно има комплекс от неправилни по форма червеникаво - кафеникави охлузвания над нивото на околната кожа, всяко едно на площ с размери от порядъка на 1-1,5/0,1-0,2 см, заемащи обща площ от 4/4 см. В областта на външния израстък на левия глезен има комплекс от неправилни по форма червеникаво - кафеникави охлузвания над нивото на околната кожа, всяко едно на площ с размери от порядъка на 1-1,5/0,1-0,2 см, заемащи обща площ от 2/2 см”. Дадено е заключение, че при прегледа на П. П. А. са установени: кръвонасядания на дясното рамо, на корема вляво, кръвонасядане на горния преден израстък на лява хълбочна кост, кръвонасядания и одрасквания на горните крайници, охлузвания на ляв долен крайник. Тези травматични увреждания са получени в резултат от действието на твърди тъпи/тъпоръбести предмети с ограничена контактуваща повърхност, вследствие на удар, притискане и тангенциалното действие с или върху такива и биха могли да се получат по време и начин, както съобщава прегледаният. Констатираните увреждания са му причинили болка и страдание. По делото е прието писмо от НОИ, Дирекция „Осигуряване и краткосрочни плащания“ от 13.03.2026 г., от което се установява, че за периода от 01.01.2023 г. до датата на справката за лицето П. П. А. не са установени данни за издадени болнични листове, на лицето не са изплащани парични обезщетения за временна неработоспособност от държавното обществено осигуряване и не са постъпвали документи от НОИ относно правото му на такива. По делото е приет заверен препис от цялата административна преписка по съставянето на Протокол за ПТП № 1871249 от 09.09.2023 г. от СДВР. В преписката се съдържа декларация от ищеца от 09.09.2023 г. за настъпилото ПТП, в която е посочено, че същото е настъпило през деня, на суха пътна настилка с наклон, а като причина за възникване на ПТП е посочен отворен канал. Приет е Протокол за ПТП № 1871249 от 09.09.2023 г., съставен от младши автоконтрольор при ОПП – СДВР на 09.09.2023 г. в 17:00 часа в гр. С. на ул. „А.М.“, 20 метра преди ул. „3020-та“, съгласно който П. П. А. е управлявал лек автомобил „М. ЦЛК 280“ с рег. № СВ •••• ХМ по ул. „А.М.“ с посока на движение от ул. „Х.К.“ към бул. „С.“, като на 20 метра преди ул. „3020-та“ поради несъобразена скорост със състоянието на пътя/наклон се удря в мантинела и се обръща по таван, като видими щети по автомобила са отразени такива по предна броня, преден капак, лява и дясна страна, 2 бр. фар и др., а като други материални щети: 20 метра предпазна метална ограда (мантинела). За ПТП е съставена схема, а протоколът за ПТП е подписан от съставителя и от ищеца, подписите на които не са оспорени по делото. Като част от административно-наказателната преписка е прието Наказателно постановление № 23-4332-022774 от 04.10.2023 г., издадено от началник сектор в СДВР, Отдел „Пътна полиция“, въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № GA1060185 от 09.09.2023 г., съставен от младши автоконтрольор при ОПП - СДВР, с което наказателно постановление на П. П. А. на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП - за това, че на 09.09.2023 г. около 17:00 часа като водач на лек автомобил „М. ЦЛК 280“ с рег. № СВ •••• ХМ в гр. С. по ул. „А.М.“ с посока на движение от ул. „Х.К.“ към бул. „С.“, на около 20 метра преди ул. „3020-та“, поради несъобразена скорост с релефа и състоянието на пътя (наклон и неравности на платното за движение) реализира ПТП в 20 метра предпазна метална ограда (мантинела) отдясно на платното за движение, като водачът не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движение и други обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението. Посоченото наказателно постановление е отменено с решение № 1354 от 09.04.2025 г. по АНД № 15607/2023 г. по описа на СРС, НО, 133 състав, постановено по реда на чл. 59д и сл. ЗАНН, влязло в сила на 14.05.2025 г., видно от отбелязването в него. В мотивите за отмяна на наказателното постановление съдът е изложил съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила относно описанието на нарушението и обстоятелствата, при които същото е било извършено, като не са взети предвид възраженията на водача, и поради липсата на доказателства за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. По делото е прието Свидетелство за регистрация, част I за лек автомобил „М. ЦЛК 280“ с рег. № СВ •••• ХМ, собственост на П. П. А., видно от което автомобилът е с прекратена регистрация от 16.05.2024 г. Приети са писма от „Застрахователна компания У. АД, „Застрахователно акционерно дружество А.“ АД, „Д.З. АД, „Застрахователно акционерно дружество ДБ: ЖЗ АД, „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане““ АД, „ЗД „Бул Инс““ АД, „Застрахователно еднолично акционерно дружество „БВИГ““ ЕАД, „Г.З.“ ЕАД, „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, според които в информационните регистри на застрахователите не са установени данни за сключена автомобилна застраховка „Каско“ по отношение на лек автомобил „М. ЦЛК 280“ с рег. № СВ •••• ХМ към 09.09.2023 г. и не са предявявани претенции за изплащане на застрахователно обезщетение. По делото е постъпило и писмо от МВР – Дирекция „Национална система 112“ от 17.03.2026 г., с приложен звукозапис за подадени два сигнала до телефон 112 за процесното ПТП, изслушан в съдебно заседание на 13.05.2026 г. - в сигналите се съдържа информация, че колата се е обърнала и е тотал щета, момчето е добре, не се съдържа информация относно причината за настъпване на ПТП. За установяване на неимуществените вреди, търпени от ищеца във връзка с процесния инцидент, по делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля В.Т.А. – майка на ищеца. Същата заявява, че живеят в едно домакинство с ищеца. На 09.09.2023 г. през деня й се обадило едно момче и й казало, че синът й е катастрофирал и заедно с дъщеря си веднага отишли на мястото - на моста на кв. „ЗФ“ – отнело им около 10 - 15 минути, впоследствие дошъл и мъжът на свидетелката. Колата – кабрио била обърната, ищецът обикалял наляво - надясно, улучил шахта, на която капакът бил вдлъбнат и колата била напряко на улицата, обърната наобратно. Споделя, че момче, което видяло катастрофата помогнало на ищеца да излезе от колата и се обадило на свидетелката, то било на мястото на инцидента и им разказало какво се е случило, след като се прибрали вкъщи и ищецът й разказал за случилото се. Дошли пожарна, линейка, полиция, първо пожарникарите обезвредили колата, за да не се запали, полицаите констатирали, че е минал през шахта, ударил се е в мантинелата и се е обърнал. От сина си знае, че карал бавно, спускал се по моста с 35 км/ч и улучил шахтата, от там се ударил в мантинелата и се преобърнал. Заявява, че видяла лично шахтата, циментовата решетка била счупена и вдлъбната и имало огромна дупка, в която гумата се била спукала и срязала. Ищецът имал кръв по ръцете и краката, бил в шок, не можел да каже нищо, след това не можел да спи, страх го било да се качва в колата. На място дошла линейка, прегледала го, сложили му болкоуспокояващо и му казали да лежи, на рамото му имало охлузване, в продължение на месеци не искал да кара кола. За около месец му минали раните по краката и ръцете. Целият бил посинял, пиел болкоуспокояващи, мажел се с йодасепт, антибиотични пасти и т. н. Според свидетелката 5 - 6 месеца му отнело, за да преодолее стреса и да започне отново да шофира. Пояснява, че като шофьор ищецът няма сериозни провинения, може би има фишове за неправилно паркиране, но е внимателен шофьор, кара нормално, дългогодишен шофьор е. Не взели контактите на другото момче. Според изнесеното от свидетелката шахтата била от дясната страна до бордюра, по наклона надолу и дълго време след това стояла така, никой не я оправил, платната за движение били две, преди завоя се случил инцидентът. Не било означено за опасност и дупка на пътното платно. Заявява, че ищецът си купил автомобила година - две преди инцидента и имал опит с десен волан. Работел в сервиз, след инцидента три седмици останал вкъщи, не ползвал болничен, защото не се водел на трудов договор. За установяване на претърпените от ищеца травми по делото е прието заключение на съдебно – медицинска експертиза (СМЕ), неоспорено от страните, което съдът кредитира след преценка по реда на чл. 202 ГПК като компетентно изготвено и обосновано. Според експертното заключение на 09.09.2023 г. ищецът П. П. А. е прегледан на място от екип на СМП, като му е поставена диагноза: охлузване на дясна подбедрица, не са установени сериозни наранявания и данни за отклонение от нормален соматичен и неврологичен статус. На пострадалия е предложена хоспитализация за проследяване, която е отказана. На 11.09.2023 г. А. е прегледан от специалист по съдебна медицина, като са установени травматични увреждания, които са с характеристики на контактни травми от механично действие с неголяма травмираща сила на твърди тъпи предмети. Най - вероятният механизъм за причиняване на описаните травми е т. н. комбиниран ударно - притискащ механизъм, характерен за травма в автомобил при водач. Продълговатите (лентовидни) кръвонасядания по дясното рамо (8/4 см) и в долния ляв квадрант на корема (8/2 см), съчетани с кръвонасядането при лявата хълбочна кост, са класически белези от притискането на диагоналната и хоризонталната лента на предпазния колан. При десен волан коланът минава от дясното рамо към лявото бедро. Травмите по крайниците (дясна мишница, лява предмишница, ляво бедро и коляно) сочат за удари в твърди части от интериора на купето – волан, табло, кора на вратата или централна конзола и са причинени най - вероятно при удара в мантинелата и по време на динамичното движение на тялото при преобръщането на автомобила. Охлузванията с корички по лявото коляно и левия глезен, както и одраскването на лявата мишница, са получени от триене или контакт с предмет с неравна контактна повърхност (елементи от интериора на автомобила) и такива с изразен ръб (възможно разбити стъкла или други подобни); мораво-кафеникавият цвят на кръвонасяданията на втория ден (около 48 часа след събитието) напълно съответства на посочената дата на инцидента, тъй като това е времето, в което хемоглобинът започва да се преобразува и цветът се променя от син към кафяво - зеленикав. Вещото лице е отговорило, че като се отчете видът и характерът на нараняванията и фактът, че описанието им добре отговаря да са получени по време и начин при регистрираното ПТП, е налице пряка причинно - следствена връзка между процесното произшествие и описаните увреждания. В приложената по делото медицинска документация няма данни за прилагано и предписвано на пострадалия лечение. Принципно за този тип повърхностни мекотъканни травми обикновено не се налага специализирано болнично лечение, освен ако не се появят усложнения. Препоръчва се локално третиране като за по - бързото разнасяне на кръвонасяданията (хематомите) могат да се използват мехлеми на основата на хепарин (например Лиотон 1000, Хепароид) или арника. За охлузванията може да се приложи локална дезинфекция и се препоръчва да не се разчесват или насилствено премахват, за да се избегне инфекция или белези. Може да се прилагат антисептични спрейове или кремове. При наличие на болезненост (особено в зоната на колана и гръдния кош) се приемат стандартни нестероидни противовъзпалителни средства (като ибупрофен или диклофенак). Според експертното заключение периодът на пълно възстановяване при описаните травми (ограничени по площ кръвонасядания, охлузвания и одрасквания) обикновено е сравнително кратък – между 10 и 14 дни, като в редки случаи при по - обширни подкожни хематоми може да отнеме до 3 седмици. Кръвонасяданията преминат през характерна „цветова еволюция“ – от регистрирания мораво - кафеникав цвят към зеленикаво и накрая жълто, преди да изчезнат напълно. Обикновено избледняват напълно за около 2 седмици. Охлузвания и одрасквания с образували се корички (крусти) отпадат сами в рамките на 7 до 10 дни, оставяйки под себе си нова, розова кожа. От травмите пострадалият е изпитвал болки с намаляващ интензитет във времето. По делото няма данни за проследяване по повод нараняванията, което говори, че възстановяването е протекло гладко, т. е. в рамките на средностатистически срокове. Характерът на регистрираните наранявания изключва възможността за трайни последици. Няма данни за усложнения. За изясняване на механизма на ПТП по делото е прието заключение на съдебно - автотехническа експертиза (САТЕ), оспорено от ищеца, което обаче съдът кредитира след преценка по реда на чл. 202 ГПК като обективно и компетентно изготвено. Според експертното заключение на 09.09.2023 г., около 17:00 часа в гр. С. лек автомобил „М. ЦЛК 280“ с рег. № СВ •••• ХМ се движи по ул. „А.М.“, с посока от ул. „Х.К.“ към бул. „С.“, и на 20 метра преди ул. „3020-та“, поради движение с несъобразена скорост със състоянието на пътното платно, водачът губи контрол, чрез органите за управление над превозното средство, удря се в мантинелата и се преобръща (съгласно декларация и възражение от водача на процесния лек автомобил превозното средство преди настъпване на произшествието е попаднало с предна дясна гума в шахта на пътното платно без капак). От представените механизми на ПТП, сравнението на щетите в предоставения снимков материал по делото и отразените в протокола за ПТП видими увреждания, се налага извод, че щетите по лек автомобил „М. ЦЛК 280“ с рег. № СВ •••• ХМ се намират в пряка и причинно – следствена връзка с настъпилото на 09.09.2023 г. произшествие в гр. София. Пътното платно на мястото на произшествието е двупосочно, съставено от две ленти за движение, разделени помежду си с двойна непрекъсната линия тип М2 от ЗДвП. Поставени са пътни знаци „В26 – Забранено е движението със скорост, по - висока от означената“, „А18 – Внимание пешеходна пътека“ и „А19 – Внимание! Деца.“. Според вещото лице от представените по делото доказателства може да се направи извод, че причината за настъпване на произшествието е поведението на водача на лекия автомобил, който се е движел със скорост, при която чрез органите за управление, не е могъл да овладее превозното средство – да запази праволинейното движение на превозното средство и е допуснал загуба на напречната устойчивост. Според заключението действителната стойност на лек автомобил „М. ЦЛК 280“ с рег. № СВ •••• ХМ, определена към датата на настъпване на застрахователното събитие - 09.09.2023 г. е 15 056 лв. (7 698 евро); стойността, необходима за възстановяване на автомобила, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 25 789,79 лв. (13 186,11 евро). Вещото лице е посочило, че стойността, необходима за възстановяване на лекия автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 25 789,79 лв. (13 186,11 евро), която надвишава неговата действителна стойност – 15 056 лв. и в случая е налице тотална щета. Стойността на уврежданията по лек автомобил „М. ЦЛК 280“ с рег. № СВ •••• ХМ, определена при условията на тотална щета и след приспадане на запазените части в размер на 25 % е 11 292 лв. или 5 773,51 евро. В заключението е посочено още, че широчината на пътното платно на ул. „А.М.“ в района на произшествието е 10 метра, като пътните ленти са по 5 метра. Шахтите са разположени в дясната част на пътната лента по посока на движението. По делото няма данни, на база на които да се определи скоростта на движение на процесния автомобил в момента на удара и преди настъпване на произшествието. Според вещото лице, за да се преобърне процесният автомобил скоростта на процесното МПС е била значително по - висока от 20 км/ч. При движение със скорост 20 км/ч и попадане в шахта без капак би се погасила голяма част от тази скорост и ударът в мантинелата би довел до лека деформация в предната броня и калника на автомобила. При скорост 35 км/ч е невъзможно след удар в мантинелата превозното средство да се преобърне. Вещото лице е достигнало до извод, че от техническа гледна точка е възможно откъсване на гумата/колелото на процесния автомобил при преминаване през процесния участък вследствие на техническа неизправност по ходовата част на превозното средство, възможно е и откъсване на предна дясна гума да настъпи при преминаване през шахта без капак, но при скорост, значително по - висока от 30 - 35 км/ч. Разпитано в открито съдебно заседание на 17.06.2026 г. вещото лице пояснява, че лекият автомобил М. по абсолютно никакъв начин не може да се обърне със скорост на движение 35 км/ч, това е изключително ниска скорост, ще настъпи най - вероятно занасяне, съприкосновение с бордюра и МПС ще остане на пътното платно, но няма такава сила, която да го преобърне, скоростта е била значително по - висока. Обикновено такова занасяне настъпва при скорост над 80 км/ч, той се е качил най - вероятно върху бордюра, ударил се е в мантинелата и това го е преобърнало. При 30 км/ч ще има 10 м спирачен път, при който автомобилът най - много да се удари и да остане на пътното платно, при всички случаи скоростта е била над 60 - 70 км/ч, т. е. значително по - висока. Няма данни къде е настъпило занасянето, как се е преобръщало МПС, колко време преди преобръщането е настъпил ударът, какви следи е оставяло, минималната скорост, за да настъпи това преобръщане на автомобила е над 60, 70, 80 км/ч. Вещото лице пояснява, че единствената шахта, която се намира в района на този мост, е залепена максимално вдясно до бордюра, върху самата разделителна линия. Възможно е да настъпи спукване на гумата в шахта, но при 30 км/ч автомобилът ще се протрие по дясната част на пътното платно в самия бордюр, но няма да настъпи преобръщане. За да настъпи преобръщане скоростта трябва да е много висока, трябва да има насочване на автомобила към самата шахта, автомобилът следва да се е насочил максимално вдясно към бордюра и чак тогава да попадне в шахтата и това да доведе до преобръщането му. За да се спука гумата по такъв начин следва цялата гума да е попаднала в шахтата, ако само частично гумата премине през шахтата тя няма да пропадне, това означава автомобилът да се е движел в разчертанието за края на пътното платно - той или е бил насочен към мантинелата, за да се обърне, или се е движел джантата му да опира в бордюра, няма как да попадне иначе в шахтата. Не може гумата да е преминала частично върху тази шахта и да се спука. Според експерта, при попадане на предна дясна гума в необезопасена шахта без капак с остри ръбове е възможно да настъпи загуба на контрола върху превозното средство, това зависи от много фактори: скоростта, разположението на шахтата, какво ще се откъсне при самия сблъсък с тази шахта, възможностите на водача, системите за сигурност на автомобила – против приплъзване, занасяне и т. н. Съвкупността от тези фактори дава възможност да се приеме, че при един водач е възможно да настъпи загуба на контрол, а при друг водач - не. При всички случаи движение в крайна дясна част върху осевата линия е допринесло за настъпване на удара, освен ако не е настъпило занасяне преди шахтата и чак вследствие на това занасяне просто автомобилът да е преминал през тази шахта. Дали е преминал през тази шахта или не няма как да се установи, защото същите увреждания ще се получат и при съприкосновението с бордюра. Най - вероятно е увреждането на гумата да е настъпило при удара в бордюра, тъй като той е със значителна височина. Ако автомобилът е преминал през шахтата, то той следва да е преминал с целия обем на гумата, значи преди това се е движил по осевата линия, не може еднозначно да се определи дали при удар в шахтата или с бордюра е настъпило съприкосновението. Не е забранено движението в тази крайна дясна част, където се намира шахтата. Вещото лице заявява, че не изключва възможността автомобилът да е попаднал в шахтата и ако се приеме това, то причина за настъпване на произшествието е и наличието на тази шахта, която не е била обезопасена. Ако тази шахта е била обезопасена автомобилът дори с 80 км/ч да е преминал нямаше да настъпи такова занасяне. Дали автомобилът е с десен или ляв волан няма отношение към занасянето, самото действие на водача предполага отклонение в някоя посока. Дупката се забелязва от 50 м, няма значение с какъв волан е колата. Километражът е спрял на около 18 мили, т. е. 29 км/ч, но при преобръщане километражът може да се промени в положителна и в отрицателна посока, да има прескачане на стрелката. В открито съдебно заседание експертът уточнява, че при лек автомобил с десен волан действителната стойност на автомобила, определена към датата на настъпване на ПТП – 09.09.2023 г., следва да се намали с 20 %, т. е. в случая е 12 045 лв. При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Принципът е, че всеки носи отговорност за своите деяния, като в чл. 49 ЗЗД е предвидено изключение от общото правило. Разпоредбата на чл. 49 ЗЗД урежда отговорност за чуждо поведение, която отговорност е обективна и безвиновна. Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително - гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица - ППВС № 7/29.12.1958 г. Лицата, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност. Съгласно задължителните за съда разяснения, дадени в ППВС № 7/30.12.1959 г. юридическите лица отговарят за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди. Когато вредоносните последици настъпват от действие или бездействие на лице, на което е възложено да извършва определена работа, правният субект, който е възложил тази работа следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД гаранционно - обезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или бездействие) на лицата, на които е възложил да поддържат в изправност пътните настилки, намиращи се на територията на общината и разположените на тях съоръжения в разглеждания случай. Когато при изпълнение на така възложената работа е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД, а не по чл. 50 ЗЗД. В този смисъл са задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 2 от ППВС № 17/18.11.1963 г. В случая ищецът се стреми да ангажира деликтната отговорност на ответника в качеството му на възложител на работата по чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД. Неговата отговорност е свързана с виновното и противоправно бездействие на други лица, на които е възложено поддържането на пътното платно на територията на общината за вредите, причинени при или по повод изпълнението на тази работа. С оглед характера на отговорността по чл. 49 ЗЗД възложителят на работата, какъвто е ответникът, не извършва с възлагането на работата противоправно деяние. Но той отговаря за такова, извършено от този, на когото е възложил работата. За да е противоправно бездействието на служители на СО, то трябва да има правна норма, която да ги задължава да извършват дейност по поддържане на пътната настилка, в т. ч. платното за движение и разположените на него шахти. По исковете с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи: 1. деяние (действие или бездействие) – в случая бездействие; 2. противоправност (несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение); 3. вреда – имуществена и/или неимуществена (неблагоприятно засягане на неимуществената и/или имуществената сфера на увредения); 4. причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди (вредоносният резултат да е закономерна, необходима, естествена, присъща последица от виновното противоправно поведение на делинквента); 5. вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага, 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действие/бездействие, което пряко съставлява извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (арг. ППВС № 9/28.12.1966 г.), 4) че процесният участък, на който е настъпил инцидентът е общинска собственост. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на делинквента. Възложителят може да се освободи от отговорност, ако докаже, че този, комуто е възложена работата не е причинил вреда и действията му не са виновни и противоправни, или ако вредата не е причинена при или по повод на възложената работа (ППВС № 7/29.12.1958 г.). Отговорността по чл. 49 ЗЗД обхваща всички преки и непосредствени вреди (имуществени и неимуществени), които са последица от увреждането. В конкретния случай ищецът следва да докаже, че на 09.09.2023 г., около 17:00 часа в гр. С. на ул. „А.М.”, с посока на движение от ул. „Х.К.” към ул. „С.”, 20 метра преди ул. „3020-та”, при управление на собствения си лек автомобил „М. ЦЛК 280” с рег. № СВ •••• ХМ, поради липсващ капак на шахта на пътното платно е претърпял ПТП, в резултат на което са получени твърдените в исковата молба имуществени и неимуществени вреди, в пряка причинна връзка с неизпълнението на ответника да поддържа пътната настилка в изправно състояние. В тежест на ответника е да докаже всички свои правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи, правоотлагащи възражения, включително възражението си, че ПТП е настъпило по изключителна вина на ищеца, евентуално че е налице съпричиняване на вредите от ищеца, който е управлявал автомобила със скорост, която не е била съобразена с релефа и състоянието на пътя (движение по мост при наклон), условията на видимост, интензивността на движение, че водачът е нарушил чл. 20, ал. 2 ЗДвП, че ПТП се дължи на липса на видимост от страна на водача, разсеяност или внезапно влошаване на здравословното му състояние. Съгласно чл. 8, ал. 3 ЗП, общинските пътища са публична общинска собственост, като със законовата разпоредба на чл. 31 ЗП на общината като юридическо лице е вменено задължението да изгражда, ремонтира и поддържа общинската пътна мрежа в състояние, отговарящо на изискванията за движение, което означава отстраняване на всяка настъпила неизправност на пътната настилка, която създава опасност от повреждане на движещите се по нея моторни превозни средства. Съответно чл. 167, ал. 1 ЗДП предвижда, че лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най - кратък срок. Съгласно § 7, т. 4 и т. 7 от ПЗР на ЗМСМА в собственост на общините преминават и държавни имоти, сред които общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване, и мрежите и съоръженията на водоснабдителната и канализационната система, съобщителната и инженерно-защитната система, които обслужват само територията на съответната община и не са включени в уставния фонд на търговски дружества. Съгласно чл. 11 ЗОбС имоти и вещи – общинска собственост, се управляват в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин, а по силата на чл. 19, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 3 ЗП, вр. § 1, т. 3 и 14 от ДР на закона общината следва да поддържа пътищата и техните съоръжения, като осигурява необходимите изисквания за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година. Според § 1, т. 1 от ДР на ЗП „път“ е ивицата от земната повърхност, която е специално пригодена за движение на превозни средства и пешеходци и отговаря на определени технически изисквания. Съгласно § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП „път“ е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците. Според § 6, т. 37 от ДР на ЗДвП „препятствие на пътя“ е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. Поддържането на пътищата включва полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за защита на неговите съоръжения и принадлежности, а текущият ремонт включва работите по отстраняване на локални повреди по настилката и пътните принадлежности, причинени от нормалната експлоатация на пътя – чл. 47 ППЗП. Съгласно чл. 48, т. 2, б. „а“ и б. „б“ ППЗП, организирането на дейностите по поддържане на пътищата е задължение на съответните общини за общинските пътища, тротоарите, подземните съоръжения, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване извън платното (платната) за движение на републиканските пътища в границите на селата и селищните образувания. Задължението на общинските власти относно поддръжката на общинската собственост включва не само отстраняване на повреди и неизправности, но и активна дейност по контрол, проверка и установяване на нарушения и пропуски, които създават опасност и неудобство за движение по площите, общинска собственост. Именно ответникът като юридическо лице, чрез своите служители или други лица, на които е възложил изпълнението, следва да осъществява действията по поддържане състоянието на пътя с цел осигуряване на безопасното придвижване по него. След съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, както и съобразявайки констатациите на вещото лице по допуснатата и изслушана САТЕ, настоящият съдебен състав приема, че на 09.09.2023 г. около 17:00 часа в гр. София ищецът П. П. А., управлявайки собствения си лек автомобил „М. ЦЛК 280“ с рег. № СВ •••• ХМ, по ул. „А.М.“ с посока на движение от ул. „Х.К.“ към бул. „С.“, на разстояние от около 20 метра преди ул. „3020-та“, е загубил управление над МПС и е реализирал ПТП в 20-метрова предпазна метална ограда (мантинела), разположена отдясно на платното за движение спрямо посоката на движение на ищеца. Обстоятелствата по настъпването на ПТП, времето и мястото на настъпването му и участниците в него не са спорни между страните, а и се установяват по несъмнен начин от събрания по делото доказателствен материал. Съдът приема, обаче, че с ангажираните в хода на процеса доказателства ищецът не доказа по несъмнен начин механизма на настъпване на ПТП, в пряка причинна връзка с който е претърпял имуществени и неимуществени вреди - че автомобилът, управляван от ищеца е попаднал в необезопасена шахта на канализационната мрежа, разположена на пътното платно, с липсващ капак, спукал е предна дясна гума (за което не са изложени и твърдения в исковата молба), ударил се е в крайпътната мантинела, след което се е преобърнал по таван, съответно че причина за така настъпилото събитие е състоянието на общинското съоръжение (шахта). Действително, по делото се установи, че на мястото на ПТП – на ул. „А.М.“ с посока на движение от ул. „Х.К.“ към ул. „С.“, в района на 20 метра преди ул. „3020-та“ има шахта, която е с пропаднал капак – в тази връзка съдът кредитира показанията на свидетеля Венета А., включително след преценка по реда на чл. 172 ГПК, тъй като свидетелката непосредствено е възприела състоянието на шахтата малко време след настъпване на инцидента, като в тази част показанията й се подкрепят от заключението на САТЕ, че на място има такава шахта. По делото не е спорно, че улицата, на която се намира процесната неравност – ул. „А.М.“, е общински път, който е публична общинска собственост, по смисъла на чл. 8 ЗП и се стопанисва от СО, като собствеността се простира върху всички елементи, включително и пътните съоръжения по аргумент от чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗП, съответно отговорност за поддържането на шахтата се носи от ответника, чрез неговите служители. От обстоятелството, че на пътната настилка на общински път към момента на настъпване на произшествието е имало шахта с пропаднал капак се налага изводът, че общината не е изпълнила законовото си задължение да поддържа в изправност общинската пътна мрежа. Доколкото общината като юридическо лице осъществява нормативно установени действия, респ. бездействия, чрез натоварени от нея лица, то същата отговаря за причинените от тези лица вреди при или по повод изпълнението на възложената им работа. Не се доказва обаче именно тази шахта да е причина за настъпването на ПТП, съответно че в резултат на бездействието на служителите на СО по привеждане на пътната настилка в надлежно състояние, са настъпили вреди в правната сфера на ищеца, в която връзка съдът съобрази следното: В протокола за ПТП е отразено, че поради несъобразена със състоянието на пътя скорост – наклон, автомобилът се удря в мантинела и се обръща по таван, като не е отбелязано наличието на необезопасена неравност на платното за движение – шахта, през която да е преминал автомобилът. В трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, се приема, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление – той съставлява доказателство за факта на направените пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия – в този смисъл решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. по описа на ВКС, II т. о., решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. по описа на ВКС, I т. о., решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. по описа на ВКС, I т. о., решение № 98/25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г. по описа на ВКС, II т. о., решение № 15/25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г. по описа на ВКС, I т. о. и др. В последните във връзка с доказателствената сила на протокола за ПТП е прието, че протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими към механизма на ПТП. Съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП като местоположението на МПС, участниците в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други. Когато фактът съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта да докаже механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални познания, които съдът не притежава. Механизмът на настъпилото ПТП и причинените вреди подлежат на пълно и главно доказване от страна на ищеца посредством всички допустими по реда на ГПК доказателства и доказателствени средства. В случая протоколът за ПТП № 1871249 от 09.09.2023 г. е изготвен от органите на полицията след оглед на местопроизшествието, поради което същият се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените от длъжностното лице факти, пряко възприети от него, които са релевантни за механизма на ПТП – мястото на инцидента, посоката на движение на автомобила, състоянието на пътя, както и относно видимите щети по автомобила, включително наличието на други щети – в частност върху 20 метра предпазна метална ограда (мантинела). Протоколът за ПТП обаче не установява факта на преминаване на автомобила през шахта, което да е причина за загубата на контрол върху автомобила и настъпването на инцидента, тъй като длъжностното лице не е възприело непосредствено този факт. Представените по административно-наказателната преписка декларация за щета и възражение на ищеца представляват частни свидетелстващи документи. Тези документи имат доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се съдържа в документа, поради което само въз основа на тях не може да се приеме попадането на автомобила в шахта. За установяване на механизма и обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, не са събрани показания на свидетели – очевидци. Съдът не кредитира показанията на свидетеля А., че ищецът „улучил една шахта, на която капакът бил вдлъбнат“, тъй като в тази част показанията й възпроизвеждат разказа на ищеца – от него знае, че „карал бавно, спускал се по моста с 35 км/ч и улучил шахтата, от там се ударил в мантинелата и се преобърнал“. На първо място, следва да се посочи, че свидетелката е допусната за установяване на претърпените от ищеца болки и страдания и периода на лечение и възстановяване, а не за установяване на механизма на настъпване на ПТП (в открито съдебно заседание на 25.03.2026 г. процесуалният представител на ищеца е заявил, че води свидетел за установяване на неимуществените вреди, като се отказва от разпита на втори свидетел – очевидец на събитието, тъй като не могат да се свържат с него), поради което съдът не може да формира въз основа на тези показания фактическите си изводи по спорните в процеса въпроси, касаещи механизма на настъпване на ПТП. На следващо място, свидетелката не е била пряк очевидец на инцидента, изнесеното от нея, че гумата се е спукала и срязала именно вследствие на попадането й в шахтата, не почива на непосредствени и лични възприятия относно настъпването на инцидента, пред съда не са ангажирани преки доказателства за това обстоятелство, включително къде точно се е движел автомобилът преди ПТП. Изявлението на А., че полицаите констатирали, че ищецът е минал през тази шахта, ударил се е в мантинелата и се е обърнал, не се подкрепят в достатъчна степен от останалите събрани по делото доказателства, включително от съставения протокол за ПТП, в който не е отразено наличието на шахта. Действително, в отмененото наказателно постановление е посочено наличие на наклон и неравност на платното за движение, но настоящият съдебен състав приема, че от събраните доказателства в хода на настоящия процес не се установява по безспорен и несъмнен начин, че ищецът е загубил управление над МПС и е реализирал ПТП в 20-метровата предпазна метална ограда (мантинела), разположена отдясно на платното за движение, именно поради наличието на шахтата, разположена непосредствено до бордюра в най - дясната част на платното, върху разделителната линия, т. е. че тя е непосредствената и единствена причина за загубата на управление на автомобила. В тази връзка съдът кредитира експертното заключение по САТЕ, като съобразява разясненията, дадени с решение № 542/07.02.2012 г. по гр. д. № 1083/2010 г. по описа на ВКС, IV г. о. В него се приема, че при действието на новия ГПК не всяко оспорване на представено заключение води до възлагане на допълнително или повторно заключение. Допълнително или повторно заключение от друго или повече вещи лица се възлага, когато по своевременно възражение съдът констатира непълнота, неяснота или необоснованост на представеното първоначално заключение. В случая заключението е пълно, компетентно изготвено и обосновано, вещото лице е изследвало всички събрани по делото доказателства, за да достигне до извода, че не може еднозначно да се определи дали автомобилът е преминал през тази шахта или не, съответно дали спукването на гумата е в резултат именно на попадането й в шахтата, защото същите увреждания ще се получат и при съприкосновение с бордюра. Ищецът е оспорил заключението, но с доводи относно скоростта на движение на лекия автомобил преди и към момента на настъпване на произшествието, като този въпрос би имал значение евентуално за възражението за съпричиняване на щетите, но при категорично доказан от страна на ищеца механизъм на настъпване на ПТП. В разглежданата хипотеза експертът не изключва като причина за ПТП попадането на автомобила в шахта, както и че ако същата е била обезопасена е нямало да настъпи такова занасяне, но изключва възможността за преобръщане на автомобила при посочената от ищеца скорост на движение от 35 км/ч при преминаване през шахтата. Според вещото лице увреждането на гумата би могло да настъпи и при удара в бордюра, тъй като той е със значителна височина, а дали автомобилът е преминал през тази шахта няма как да се установи предвид характера на уврежданията, които би могло да настъпят и само от удара в бордюра. От представените по делото доказателства не може да се установи къде е настъпило занасянето, липсват спирачни следи, няма данни колко време преди преобръщането е настъпил ударът, същевременно изводът на вещото лице, че спукването на гумата в шахта е възможно, но при твърдяната скорост на движение автомобилът по никакъв начин не би се обърнал, внасят съмнение в механизма на настъпване на ПТП, посочен от ищеца. От друга страна се изясни, че шахтата е била разположена в крайната дясна част на платното за движение, върху разделителната линия, нормалната траектория на движение на превозните средства не предполага движение в тази най - дясна пътна част, като в тази връзка вещото лице заявява, че „за да настъпи преобръщане на автомобила трябва рязко отклоняване надясно, това означава, че автомобилът вече е бил отклонен надясно“, „автомобилът следва да се е насочил максимално вдясно към бордюра и чак тогава да попадне в шахтата и това да доведе до преобръщане на автомобила“ и „автомобилът или е бил насочен към мантинелата, за да се обърне, или се е движел джантата му да опира в бордюра, няма как да попадне иначе в шахтата“, т. е. първопричината за отклоняването на автомобила вдясно не е наличието на шахтата. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че не е налице причинна връзка между поведението на СО - вследствие неизпълнение (бездействие) на нормативно вменените задължения за поддръжка на пътя и осигуряването на безопасното движение по пътното платно, и настъпилите щети – не са събрани доказателства в коя част от пътното платно се е движел ищецът и дали евентуалното преминаване през шахта е причина за настъпването на инцидента. Не се установява наличието на посочената неизправност на пътя, която не е била сигнализирана, респективно обозначена по съответен начин, позволяващ на водачите да я възприемат предварително и избегнат съприкосновението с нея, по категоричен начин да е довело до настъпването на вредоносния резултат – спукване на гума, отклонение на автомобила от пътното платно, сблъсък с предпазната мантинела и последвалото преобръщане по таван. Същевременно, ищецът не твърди наличие на друго препятствие в неизправно състояние, отговорност за поддържането на което да носи СО, довело до произшествието. Предвид изложеното, съдът намира, че при носена от ищеца доказателствена тежест за пълно и главно доказване по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК, последният не установи в процеса описания от него механизъм на настъпване на процесното ПТП и пряката причинна връзка с настъпилите вреди. Поради това предявените искове с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД са неоснователни и следва да се отхвърлят изцяло, без да е необходимо обсъждане наличието на останалите предпоставки от фактическия състав на предявените вземания. По разноските: При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК право на разноски има ответникът. Последният е сторил разноски в размер на 10,24 евро – за издаване на съдебни удостоверения, 150 евро – депозит за САТЕ и претендира юрисконсултско възнаграждение, което съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване на материалния интерес, фактическата и правната сложност на делото и извършените в хода на същото процесуални действия от пълномощника на страната, съдът определя в размер на 102,26 евро, или в полза на ответника следва да се присъдят разноски в общ размер на 262,50 евро. На основание нормите на чл. 4 и чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България установените като дължими, респективно недължими суми, следва да бъдат посочени в диспозитива на настоящия съдебен акт в евро, като превалутирането и закръгляването на същите бъде извършено от съда съобразно нормите на чл. 12 и чл. 13 от същия закон. Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд