Решение № 92 от 28.1.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 6270/2025 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление № 25 – 1030 – 006239 от 01.09.2025 г., издадено от Началник Група към ОД на МВР гр. Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което на Н. П. М. за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 /сто/ лева с равностойност 51,13 евро. С жалбата и в съдебно заседание се оспорва приетата от администрацията фактическа обстановка. Поддържат се възражения за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, като е формулирано искане за неговата отмяна. Не се претендират разноски. Въззиваемата страна ангажира писмено становище за неоснователност на въззивната жалба, поради което моли същата да бъде оставена без уважение, а процесното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Не се претендират разноски. Релевира се възражение за прекомерност. Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Разгледана по същество жалбата е основателна. Съображенията в тази насока са следните: В АУАН и НП са изложени следните фактически параметри на вмененото административно нарушение: На 10.08.2025 г. в 10,00 часа в град Пловдив на бул. „Шести септември“ – кръстовище с ул. „Йоаким Груев“ жалбоподателят като водач на лек автомобил „Шкода Фабия“ рег. № ••• управлявал посоченото МПС, като навлезнал и преминал през кръстовището на забранен червен сигнал на трисекционна светофарна уредба, работеща в нормален режим. За посоченото бил съставен от свид. Я. АУАН № 4425916, който бил предявен на жалбоподателя, като последният се запознал със съдържанието му и го подписал. В графата за „обяснения/ възражения“ посочил, че е навлезнал в кръстовището на зелен сигнал, като впоследствие светнал жълт и червен сигнал. Посочил още, че по закон след навлизане в кръстовището трябва да се изтегли от него. Допълнителни възражения не постъпили в срока по чл. 44, ал.1 ЗАНН. Възраженията на жалбоподателя били счетени за неоснователни и въз основа на акта било издадено и атакуваното НП, с което М. бил санкциониран за нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП с глоба в размер на 100 лева, на стойност 51,13 евро. Съгласно задължителните указания дадени с ППВС № 10/1973 г. и ППВС № 2/1978 г. АУАН губи презумптивната си доказателствена сила при оспорване на фактическата обстановка от страните, като обстоятелствата отразени в тях подлежат на установяване с всички доказателствени средства. В конкретния случай фактическата обстановка в АУАН е изрично оспорена, както с жалбата, така и в съдебно заседание, поради което и АУАН няма презумптивна доказателствена стойност. Което е по-важно обаче, констатациите в АУАН не само, че не се потвърждават от формираната по делото доказателствена съвкупност, но и се опровергават от същата, поради което и съдът приема, че изложеното в АУАН и НП не се е реализирало в действителността. За изясняване на фактите по делото съдът, на първо място, беше разпитан свид. Я. – актосъставител. Свидетелят заяви, че не си спомня конкретно нищо касателно процесния случай, но поддържаше изложените в АУАН констатации. Липса на спомен касаеща процесните събития заяви и свидетеля по акта – полицейския служител А., който единствено си спомни, че колегата му е спрял за проверка управлявания от жалбоподателя автомобил. За изясняване на обстоятелствата включени в предмета на доказване съдът по силата на служебното начало изиска от ОП ОКТ справка от системата за управление на трафика с чертеж с фази за движение и циклограма за режим на работа на светофара. Изрично се сочи в деня на инкриминираните събития светофарната уредба да е работила нормално, като липсват каквито и да било данни за авария. Във връзка с изясняване съдържанието на представената по делото циклограма, като свидетел беше разпитан и А. А. В. – служител към ОП ОКТ изготвил коментираната циклограма. От съдържанието на същата се установява, че на 10.08.2025 г. в 10,00 часа – времето, което администрацията е приела да е извършено деянието, за движещите се по бул. „Шести септември“ е светел зелен сигнал на светофарната уредба, който е бил с продължителност от 09:59:14 часа до 10:00:14 ч, когато е светнал жълт сигнал на светофарната уредба за движещите се по бул. „Шести септември“ и в двете посоки. В този времеви интервал да движещите се МПС по ул. „Йоаким Груев“ е светел червен забранителен сигнал на светофарната уредба. Показанията на свид. В., ведно с приетите по делото писмени доказателства представени от Директора на ОП ОКТ съдът цени като достоверни доказателствени източници, годни да оборят приетата от администрацията фактическа обстановка. Изводимото от приложената по делото циклограма и показанията на свид. В. с категоричност опровергава изводите на администрацията за това на 10.08.2025 г. в 10,00 часа М. да е навлезнал и преминал през процесното кръстовище на забранителен червен сигнал на светофарната уредба. Установи се, че в 10,00 часа е светел зелен сигнал, разрешителен за преминаване. При така установените факти не може да се приеме, че е налице нарушение на чл. 6, т. 1 НК, а именно несъобразяване поведението на жалбоподателя като водач на МПС и преминаването на управлявания от него автомобил през процесното кръстовище на забранителен червен светлинен сигнал на работещата в нормален режим светофарна уредба. Установи се различна фактическа обстановка, а именно, че жалбоподателят е навлезнал и преминал на зелен сигнал, който следва да се посочи, че има разрешителна функция (арг. чл. 31, ал. 7, т. 3 ППЗДвП - зелена светлина - означава "Преминаването е разрешено"). Всичко гореизложеното води до извод, че обжалваното Наказателно постановление следва да бъде отменено в цялост, доколкото не е било извършено от жалбоподателя вмененото му административно нарушение. По разноските: При този изход на спора, на основание чл. 63д ЗАНН право на разноски има жалбоподателят. Доколкото обаче такива нито са поискани, нито са представени доказателства реално да са сторени, то разноски не следва да се присъждат. В тази връзка следва да се отбележи, че доколкото разноските се присъждат с решението, то доказателствата за тяхното евентуално сторване следва да са представени най-късно до приключване на съдебното заседание преди обявяване на делото за решаване, като представянето им в по-късен момент не би-могло да санира този пропуск. Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, V н. с.,