Решение № 820 от 19.6.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 632/2026 г.

Производството е по реда на чл.274 и сл. във връзка с чл. 463, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „БЪЛГАРО АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА“ АД (БАКБ АД), ЕИК 121246419 чрез юрк. С. Д. срещу решение № 8 / 09.01.2026 на ОС Монтана по в.гр.д. 479/2025, с което е оставена без уважение жалбата й против разпределение, извършено с протокол за разпределение (сметка по дълга), предявено на 27.10.2025 г. по изп. дело 20217470400047 по описа на ЧСИ А. В., с peг. номер ••• на КЧСИ и район на действие - Окръжен съд Монтана.

Жалбоподателят твърди, че решението на ОС Монтана е незаконосъобразно и необосновано и моли за неговата отмяна.

На жалбата е постъпил отговор от „Обединена българска банка“ АД („ОББ“ АД), ЕИК 000694959, чрез юрк. Д. К., в който се поддържа неоснователност на жалбата.

Софийският апелативен съд приема следното:

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна, против допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по изложените по-долу съображения.

„БАКБ“ АД оспорва включването в разпределението на разноски за 310 304,32 лева в полза на „ОББ“ АД със следните доводи. От изготвеното разпределение не става ясно на какво основА.е се разпределя сумата в полза на хирографарен взискател, при положение че същият има общо присъдено вземане в размер на 160 000 лева, както и липсват данни и доказателства за определяне на този размер. Дори разноските да са действително извършени от „ОББ“ АД, те не са били необходими за запазване на имуществото, предмет на принудително изпълнение, и не се отнасят до продаденото недвижимо имущество, ипотекирано в полза на жалбоподателя, а до движимо имущество, реализирано в друго изпълнително производство. „ОББ“ АД нито лично, нито чрез трето лице е упражнявало фактическо държане върху продадения на публична продан недвижим имот.

От приложения оригинал на изпълнително дело № 47 от 2021 г. на ЧСИ А. В. рег. № КЧСИ ••• с района на действие ОС Монтана се установяват следните факти.

Изпълнително дело № 47/2021 г. по описа на ЧСИ А. В. е образувано по молба на взискателя „ОББ“ АД – гр. София, подадена на 10.03.2021 г., срещу длъжниците „ФАУСТИНА ГРУП“ ЕООД, „БИО ИНВЕСТ ЕНЕРДЖИ“ АД, „ТОПАГРО“ ЕООД, „ТРЕЙД

АГРО“ ЕООД и К. Л. Д., с предмет принудително събиране на парично вземане. В молбата е направено изрично искане за насрочване на опис на недвижим имот, находящ се в с. •••, представляващ рафинерия за производство на олио (включващ имот № 139003, ведно с построените в него сгради). По искане на взискателя е вписана възбрана върху имота, предмет на принудителното изпълнение.

Насрочен е опис, извършен на 17.05.2021 г., на възбранения недвижим имот, както и на движимото имущество – машини и съоръжения, предмет на изпълнение по ИД № 196/2021 г. (предходно ИД № 20/2021 г.), заложени с особен залог в полза на „ОББ“ АД и служещи за дейността на обекта – фабрика за производство на олио, екстракция и биогорива.

Преди извършването на описите е постъпила молба от „ОББ“ АД с искане същото да бъде назначено за управител на имота, съответно за съдебен пазач на движимото имущество чрез охрА.телна фирма „ЮСИС“. На 17.05.2021 г. е извършен опис на движимото и недвижимото имущество в присъствието на представители на стрА.те и вещо лице. В хода на описа е представен заверен препис от договор от 18.01.2021 г. между „ОББ“ АД и „ЮСИС“ за охрана и опазване на имота и движимите вещи.

След извършване на описите, на 31.05.2021 г., по делото е постъпила молба от „БАКБ“ АД на основА.е чл. 501 ГПК, в качеството му на ипотекарен кредитор. Жалбоподателят се е присъединил като взискател с молба от 18.04.2022 г.

Проведена е публична продан на недвижим имот № 139003, с ЕКАТТЕ 21840, с. •••, община Монтана, в местността „•••“ - фабрика за производство на слънчогледово олио, екстракция на експелер и производство на биодизел. Имотът е възложен на „БИФИОЛЕ“ ООД – гр. Варна за сумата от 712 000 лева. На 27.10.2025 г., след заплащане на цената и влизане в сила на постановлението за възлагане, е изготвен и предявен протокол за разпределение. След приспадане на дължимите такси по ТТРЗЧСИ, остатъкът от 690 725,92 лева е разпределен, както следва:

1. вземА.я за разноски по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД в полза на „ОББ“ АД - 310 304,32

лева;

2. вземане за данък сгради в полза на Община Монтана – 7 563,62 лева;

3. вземА.я, обезпечени с ипотека по чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД в полза на „БАКБ“ АД –

372 857,92 лева.

Частният жалбоподател „БАКБ“ АД има учредена с нотариален акт 93, том пети, рег.номер 6728, н.д. 510/2015 г. на нотариус Р. П., рег.номер ••• на НК, договорна ипотека върху описА.я имот.

Неоснователни са доводите в частната жалба, че не става ясно на какво основА.е се разпределя сумата в полза на хирографарен взискател, при положение че същият има общо присъдено вземане в размер на 160 000 лева. Без значение в случая е дали „ОББ“ АД е хирографарен кредитор, а „БАКБ“ АД – ипотекарен. Привилегированото вземане е за разноски по чл. 136 т. 1 ЗЗД, което е преди вземането, обезпечено с ипотека по т. 3. Неоснователен е в тази връзка доводът, че вземането на „ОББ“ АД е 160 000 лева. Същият е и неотносим, тъй като заделената с разпределението сума по чл. 136 т. 1 ЗЗД е за разноски, а не за присъдено вземане.

Основателни са обаче доводите за недължимост на признатите от ЧСИ разноски за опазване на недвижимия имот, предмет на изпълнението.

За да бъдат включени в разпределението, разноските следва да бъдат необходими такива, ползващи взискателите, като такива биха могли да бъдат заплатените възнаграждения на назначения от съдебния изпълнител пазач на движими вещи (чл. 470 от ГПК) или при предаване владението върху описан недвижим имот на трето лице (чл. 486, ал. 2 вр. ал. 1 ГПК). Съгласно чл. 486, ал. 2 от ГПК, при изпълнение върху недвижими имоти не се назначава пазач, а те се предават във владение на трето лице (изразило съгласие за това), ако длъжникът не ги стопА.сва добре или препятства огледите (чл. 486, ал. 2, вр. ал. 1 от ГПК) - в този смисъл е Решение № 47 от 26.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 69/2018 г., IV ГО. При насочване на изпълнение върху недвижим имот по силата на чл. 486, ал. 1 от ГПК, същият се оставя във владение на длъжника до извършване на проданта, при което длъжникът трябва да управлява имота като добър стопА.н; получава го по описа и е длъжен да го предаде в същото състояние, в което го е приел. В този случай, извършените от длъжника разходи за опазване и управление на собствената му вещ (оставена му за пазене и управление) са за негова сметка. Само в случай, че длъжникът не изпълнява така вменените му по закон задължения, съдебният изпълнител предава владението на друго лице (чл. 486, ал. 2 ГПК), каквото хипотеза обаче не е налице в настоящия случай.

В случая „ОББ“ АД е поискала с молба от 17.05.2021 г. банката като взискател да бъде назначена за управител на имота, съответно пазач на движимите вещи чрез трето лице – първоначално „Юсис“ ООД, впоследствие „Зора ком“ ЕООД (молба от 17.05.2021 г. на л. 50, том първи от и.д; молба от 18.03.2022 г.). В протокола за опис от 17.05.2021 г. не е отразено кое от двете обстоятелства, предвидени в чл. 486, ал. 2 ГПК, е продиктувало необходимостта от предаване владението на взискателя чрез трето лице. Безспорно за „ОББ“ АД е било по-удобно наетата от него охрана да пази недвижимия имот и движимите вещите в него – машини и съоръжения, върху които има учреден особен залог. Не е доказано обаче, че длъжникът не е стопА.свал добре недвижимите имоти, била е налице опасност от разрушаване на сградите или пък е пречел на огледите и именно затова ЧСИ е възложил охраната на недвижимия имот – земя и сгради на трето лице.

По изложените съображения, разноските, направени от „ОББ“ АД, за охрана на недвижимия имот, не се ползват с привилегията по чл. 136, ал. 1 т. 1 ЗЗД и не следва да бъдат включвА. в разпределението на първо място.

С молба от 20.10.2025 г. на л. 861 от приложеното изпълнително дело до ЧСИ „ОББ“ АД е поискала разноски за охрана на продадения недвижим имот – рафинерия/маслобойна и движимите вещи в нея, представляващи оборудване, в размер на 283 438, 52 лева да бъдат включени в разпределението по реда на и на основА.е чл. 136 т. 1 ЗЗД. В разпределението от 21.10.2025 г. ЧСИ е посочил, че на основА.е чл. 79 ГПК вр. чл. 136 ЗЗД се присъждат извършените необходими разноски от ОББ по предмета на принудително изпълнение – продаденият недвижим имот ведно с извършената охрана чрез охрА.телни фирми в качеството им на управител на имота за периода януари 2021 г. – март 2024 г. и съгласно молба от ОББ от 20.10.2025 г. – л. 861 – за сумата в размер на 26865,78 лв. необходими разноски, заплащА. по и.д. по ТТРЗЧСИ – общо в размер на 26 865,78 лева +283 438,52 лева =310304,32 лева.

Сумата от 26 865,78 лева, заплатена по изпълнителното дело по ТТРЗЧСИ, представлява разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение и ползва всички кредитори, поради което се ползва с привилегията по т. 1 на чл. 136 ЗЗД. За нея взискателят следва да бъде включен на първо място в разпределението. За сумата от 283 438,52 лева той не се ползва с тази привилегия и тя следва да бъде добавена към сумата по чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД.

Този извод налага отмяна на решението на ОС Монтана, както и на обжалваното разпределение и изготвянето на ново разпределение.

Видно от справка от Община Монтана от 16.10.2025 г. на л. 887-889 от изпълнителното дело вземането на държавата върху продадения имот за 2020 г., 2021 г., 2022 г., 2023 г., 2024 г. и 2025 г. е за 7 563, 62 лева и за тях държавата има привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД. Посочените в справката вземА.я за такси и лихви не се включват в тази сума.

След приспадане на дължимите такси по ТТРЗЧСИ в полза на ЧСИ, остатъкът от 690 725, 92 лева се разпределя, както следва:

1. вземА.я за разноски по изпълнителното дело чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД в полза на „ОББ“

АД - 26 865,78 лева;

2. вземане за данъци за недвижим имот в полза на Община Монтана по чл. 136, ал. 1, т. 2

ЗЗД за 2020 г., 2021 г., 2022 г., 2023 г., 2024 г. и 2025 г. - 7 563, 62 лева;

3. вземА.я, обезпечени с ипотека по чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД в полза на „БАКБ“ АД –

656 296,44 лева (283 438,52 + 372 857,92)

Така мотивиран, съдът